Нещо, "пропускат" струнната?!

http://megavselena.bg/zashto-ni-e-tolkova-trudno-da-razberem-prostranstvoto/

Защо толкова ни е трудно да разберем пространството?

Ако цялата материя във Вселената внезапно изчезне, ще съществува ли пространството? Исак Нютон е смятал, че ще съществува.

Според него пространството е нещо подобно на симулатора на холографски обекти от „Стар Трек“ – своеобразна триизмерна мрежа, на която се проектират всички обекти във Вселената.

На първите страници на своя труд „Математически начала на натурфилософията“ Нютон е написал: „Абсолютното пространство по самата своя същност, безотносително към каквото и да било външно, остава винаги еднакво и неподвижно.“

Убедително потвърждение на тази мисъл може да се намери във всекидневния живот. Аз вървя на изток, вие вървите на запад, а сградите почти остават на място – координатната система остава статична.

Но съвременникът на Нютон – немският математик и философ Готфрид Лайбниц – не е приел идеята за абсолютното пространство. Ако премахнем всички тези разнообразни обекти, които заедно съставят Вселената, твърдял той, „пространството“ повече няма да има никакъв смисъл.

Аргументите на Лайбниц стават доста убедителни, ако попаднете в Космоса, където можете да отбележите само своята отдалеченост от Слънцето или другите планети – обекти, които се намират в постоянно движение един спрямо друг. Според Лайбниц единственият разумен извод се заключва в това, че пространството е „относително“ – пространството представлява множество постоянно изменящи се разстояния между вас и различните обекти (и разстоянията между тях), а далеч не „абсолютна реалност“.

Напротив, отвърнал Нютон. Ефектите на абсолютното пространство са напълно наблюдаеми. И за да докаже това, сър Исак провел експеримент с въртяща се кофа с вода. Независимо от своята външна простота този експеримент провокирал началото на спорове за природата на пространството, времето, движението, ускорението и силата, които продължават и до днес.

Нютон ни предлага да си представим кофа с вода, която виси на въже. Ако я завъртим по часовниковата стрелка, въжето ще се навие. Какво ще се случи, ако пуснете кофата? Тя ще започне да се върти срещу часовниковата стрелка – първоначално бавно, а след това бързо.

Но ще се случи още нещо – както пише Нютон, повърхността на водата постепенно ще приема огъната форма, като се спада в средата и се покачва по края. В продължение на известно време кофата и водата ще се въртят заедно. В края на краищата въртенето на кофата ще се забави и тя ще започне да се върти в обратната посока; въртенето на водата също ще се забави и нейната повърхност отново ще стане гладка.

Учениците от горните класове вече знаят за центробежната сила, но какво кара водата да се повдига на края на кофата? Според Нютон това не може да бъде движението на водата спрямо кофата, защото повърхността на водата става най-изкривена в този момент, когато водата се върти най-бързо, „синхронно“ с кофата.

Разбира се, кофата и водата се въртят спрямо Земята, но това също не може да служи като обяснение, защото такъв експеримент, проведен в Космоса, според Нютон ще покаже същия резултат.

От гледна точка на Нютон единственият начин да се обясни експериментът с кофата, е да се каже, че кофата се върти спрямо абсолютното пространство. Тук възниква понятието инерция – още едно ключово понятие в „Математически начала на натурфилософията“ – тоест съпротивлението на тялото на всяко изменение в скоростта или посоката на неговото движение. Когато кофата и водата се въртят, стените на кофата пречат на водата да се движи настрани, затова тя се повдига на края на кофата.

Огромният успех на теорията на Айнщайн е станал финалният удар по Нютоновата концепция за абсолютното пространство, но без тази концепция на абсолютното пространство ние и до днес не можем да разберем смисъла на експеримента с въртящата се кофа.

В своята книга „Тъканта на Космоса“ (The Fabric of the Cosmos) физикът Браян Грийн (Brian Greene) пише, че макар теорията на Айнщайн да е унищожила Нютоновата концепция за абсолютното пространство, тя ни е дала нещо в замяна – четириизмерната структура, наречена пространство-времеви континуум – и според Грийн той се явява абсолютен.

Ние с вас можем да спорим за продължителността на парада или за разстоянието, което са изминали неговите участници, но ще бъдем единодушни за общото разстояние в пространство-времевия континуум между началото и края на парада. Това е доста трудно да се обясни нагледно, тъй като не сме способни да видим четирите измерения, но уравненията на Айнщайн го потвърждават.

И все пак това не е последната дума на Грийн по този въпрос. Сега физиците издигат хипотеза, че полето на Хигс, надаряващо частиците с маса, пронизва цялата Вселена. Докато пространствено-времевият континуум на Айнщайн може да служи като координатна система, спрямо която може да се измери ускорението, теорията на полето на Хигс стига още по-далече – надарявайки със съпротивление всичко, което пронизва това полее, то може да обясни откъде обектите се сдобиват с инерция.

Още една интересна теория е издигнал Пол Дейвис (Paul Davies), физик от Аризонския университет. Той смята, че „празното“ пространство всъщност е подобно на кипяща пяна, състояща се от субатомни частици, които непрекъснато се образуват и изчезват. Според него това „квантово веселие“ може да служи като замяна на абсолютното пространство.

Изминали са повече от три столетия, а въпросите, предизвикани от въртящата се кофа на Нютон – отнасящи се до пространството и движението, масата и инерцията – продължават да вълнуват физиците и философите.

Нещо кара водата да се повдига на края на кофата, но дали това е следствие на структурата на пространство-времето, полето на Хигс или квантова пяна, остава загадка.

...

Това е близо да възможно обяснение, но не е достатъчно:

Още една интересна теория е издигнал Пол Дейвис (Paul Davies), физик от Аризонския университет. Той смята, че „празното“ пространство всъщност е подобно на кипяща пяна, състояща се от субатомни частици, които непрекъснато се образуват и изчезват.

(Не е точно "образуват и изчезват", защото са сдвоени вакуумни частици (подобие на неподвижен етер от Нютоново време- неподвижни по място са геометричните центри, в смисъл, че не си сменят местата едно-друго) - образуването на едната е в полето на другата и обратно. Така непрестанно пулсират тия образувания - ту едната част, ту другата и са едно цяло - няма изчезвания!, но има бясно "кипене" на "нищото" !-  ? ... понеже са недостижими експериментално (размер под 10^(-26)m), то може да се ползват само полевите им характеристики на тези образувания (са абсолютно пространство-време) - момент на импулс (момент на количество на движение) - имаме косвена причина за правилност на предположението, ако се изгради останалото знание по фактите на физиката, доказани с експерименти, а не - тълкуванията на същите, където за удобство са изхвърлили етера (голяма грешка е това, предизвикана от вяра в авторитети!). Подреждането им като вектори, увеличава вероятността за "нови" подреждания, заради потенциални граници на несъвпадения на пулсациите им по фаза. Фактически - получаваме известното за фотони (обект на полеви характеристики) и частици с маса и др. вещеви характеристики. И тоя "етер" вече НЕ ПРЕЧИ на СТО, ако тя важи в средните мащаби и се предвиди по Лоренц- преобразуванията. Но, "трептящите струни" са си там - бримки и моментни повърхнини-брани и т. н. - само да им се сложат границите по принципа за минималното действие - Който яко се обосновава от "неподвижността" на етера - действието да не предизвика преместване на центри на вакуумните частици един спрямо друг. Демек - всичко, от само себе си, се стреми към относителен ПОКОЙ. Квантовата пяна е налична причина с възможност за структуриране на обекти.)

...

Май всеки е прав - така става като се започнат Примерите!

За да не се подвежда човек по "примери" - защото има примери както да едно, така и за друго - и звучи така: и този е прав и ... другият е прав!

Трябва да се обърне към обобщение, т. е . - да погледне философски.

Та Маркс - това прави. Показва, че такива капиталистически отношения, водят до Антагонистични противоречия (Ленин ползва това и добавя, че само с Революция се преодоляват (а не с демокрация!!!) - нещо, като "Клин - клин избива!", ама ... последният клин?! - дали "цепи" или ... свършват клиновете?!)

Капиталистът се съобразява с Маркс - и вместо работникът "да няма нищо" и да е революционна сила (в ползу Ленин) - дава на работника "хляб, телевизор и топло", че и кола, жилище и ...т. н. - та да не е революционна сила (а да се договаря, щото - има какво да загуби, ако се бие). Пак философски е приложен законът: Количествените натрупвания водят до качествени изменения.

Та, идеолог на капитала - Х. Маркузе, казва: революционна сила днес са:

-- лумпенизирания пролетариат

--студентите

--новодошлите в "строя"... Полицията - да си гледа работата, спокойно.

Така - демокрацията не пречи на марксистката философия - останалото са си ваши извращения,

...

Ами философията ... къде изостана.

Производителят: е производител на МАТЕРИАЛНИ блага. При създаване на не-материалните блага (духовните) - няма изчислим принаден продукт - няма материален аналог за фактическо сравняване, въпреки формулата: "акъл"-стока-пари_прим! Пазарът определя по принципа на "търсене-предлагане" какви са ЦЕНИТЕ на материалните блага, а не на фалшивите (изкуствени -глезотии на капиталисти, а не естествени нужди от красота, например), които задоволяват духовни потребности (Комиците, в "Голям тур", дето казват: "Това са си ваши извращения!"

Слага (заедно с Енгелс) ред за възприемане на  материалистическото учение - първична е материята, а идеята е резултат на високо организираната материя.

...

"Лимитът" за "+", свърши!

При Маркс - доказва, че е важно кой притежава, чия собственост са, Средствата за производство. Само той може да "разпределя" печалбата. Ако желае.

Не е достатъчен "Капиталът" за разбиране на Маркс. Анти Дюринг - също е важна "книга". Има и "Манифест на Комунистическата партия". (там казват: "Жените винаги са били общи! Но, при комунизма, ще имат право на избор!"

Има и "Семейството, частната собственост и държавата" - на Енгелс, дето ползва Маркс и ... т. н.(доказва се, че по необходимост, ще отпадне семейството и др.)

Доколкото ми се е изяснило при спорове, по време на "прехода" - нарочиха, че Маркс не е предвидил "движението" на финансовия капитал (няма покритие, ама си го печатат ... силните)

Ето в подкрепа на предишния постинг:

http://megavselena.bg/kvantoviyat-hladilnik/

Квантовият хладилник

Когато студено мляко се изсипе в чаша с горещ чай, температурното равновесие се постига бързо. След известно време на взаимодействие между капките мляко и чай се постига относително хомогенна температура в цялата течност.

Този процес играе ключова роля в охлаждането на газове до свръхниски температури. Изненадващото е, че дори газове, при които този ефект е потиснат, могат да бъдат охлаждани. Учени от Техническия университет във Виена са наблюдавали това явление и са открили специален квантово-механичен охлаждащ ефект

„Частиците, които съставляват течностите и газовете, имат различни енергии“, казва проф. Йорг Шмидмайер (Jörg Schmiedmayer). „Разпространението на тази енергия зависи от температурата на средата. Колкото по-горещ е даден газ, толкова по-голям е броят на високоенергийните частици.“

Следователно, можем да използваме прост трик, чрез който да охлаждаме газове – с помощта на електромагнитни полета, частиците с най-много енергия се премахват от газа. Останалите частици преразпределят енергията и по този начин газът се охлажда.

„Подобно е на това, когато духате гореща напитка, за да изстине по-бързо“, казва Бернард Рауер (Bernhard Rauer), който водел експериментите в изследователската група на Шмидмайер. „Частиците с най-много енергия напускат течността и биват издухани. Останалата част от течността достига температурно равновесие, като вече е по-студена.“

Все пак не винаги е възможно да се постигне температурен еквилибриум. Например „люлката на Нютон“ е устройство, при което няколко подредени в линия сфери са провиснати на връв. Когато една от сферите е приведена в движение и се удря в останалите, движението се предава на всяка следваща, а другите се връщат в състояние на покой.

„В този случай сферите обменят енергия само със съседите се. Така никога няма да се получи топлинно разпространение между няколко различни вида енергия“, добавя Рауер.

Ученият изследвал подобна система – едноизмерен газ от атоми, поставени в правя линия чрез електромагнитен капан. Атомите са способни да предават енергия точно както сферите в люлката на Нютон. Тогава би трябвало да се очаква, че охлаждащият механизъм чрез премахване на най-заредените частици няма да проработи. Според този опростен модел енергия, която липсва, е изчезнала завинаги.

За изненада на учените това не се оказало вярно за едноизмерния газ. Той може да бъде охлаждан чрез постоянно премахване на богати на енергия частици. Причината за този ефект се крие в разбирането ни за частиците. Трябва да гледаме на тях от гледна точка на квантовата механика.

„Не трябва да мислим за единични сблъскващи се частици както при люлката на Нютон. Вместо това трябва да вземем предвид колективното възбуждане, което се разпределя между много на брой частици – нещо подобно на морска вълна, която представлява множество водни молекули, движещи се колективно“, обяснява Шмидмайер.

Такива квантови вълни съхраняват енергията на системата и колкото повече частици се премахнат, толкова по-спокойни стават тези вълни. Това е квантово-механичен охлаждащ процес, който не би трябвало да е възможен според класическите прости закони на природата.

„Това е важно за нас, защото обикновено квантовата физика се изучава в прости системи, състоящи се от само няколко частици (атом с няколко електрона). Сега разполагаме със система, която определено проявява квантово поведение и е съставена от хиляди атоми“, завършва професорът.

...

Ето:

"...

За изненада на учените това не се оказало вярно за едноизмерния газ. Той може да бъде охлаждан чрез постоянно премахване на богати на енергия частици. Причината за този ефект се крие в разбирането ни за частиците. Трябва да гледаме на тях от гледна точка на квантовата механика.

„Не трябва да мислим за единични сблъскващи се частици както при люлката на Нютон. Вместо това трябва да вземем предвид колективното възбуждане, което се разпределя между много на брой частици – нещо подобно на морска вълна, която представлява множество водни молекули, движещи се колективно“, обяснява Шмидмайер."

Такова "колективно възбуждане" има и при Токамака  и тотално пречи на "Управляемостта" на термоядрения синтез (в друга тема го разглеждахме).

Но - по-важното е, че частиците не са твърди топчета (не са билярдни топки) - и не си предават импулс по "праволинейно" движение - при непрестанно образуване въобще не е ясно накъде е насочен спина на частиците в момент на поглъщане/излъчване на фотон от обкръжението за промяна на импулс (момент на количество на движение - има моментен център на ротация за всяка частица - различен във всеки един "миг" на въздействие с полето). Измененията на полето е в синхрон с измененията на начина на образуване на самите частици и понеже честотата на образуване на частиците е огромна в сравнение с изпитващите честоти (тези, с които се "наблюдава"), то - те са си "цели", но движенията им - не се подчиняват на "класиката" (в Нютоновата люлка)

...
 

http://vivovoco.astronet.ru/VV/PAPERS/KAPITZA/KAP_10.HTM

"...

Но трудности осуществления управляемой термоядерной реакции пока еще не преодолены. Я буду говорить о них в своем докладе, потому что, как теперь оказывается, эти трудности в основном также связаны с созданием в плазме энергетических потоков достаточной мощности. На этом я останавливаюсь несколько подробнее.

Хорошо известно, что для полезного получения термоядерной энергии ионы в плазме должны иметь очень высокую температуру - более 10⁸ К. Главная трудность нагрева ионов связана с тем, что нагрев плазмы происходит в результате воздействия на нее электрического поля, и при этом практически вся энергия воспринимается электронами, которые благодаря их малой массе при соударениях плохо передают ее ионам. С ростом температуры эта передача становится еще менее эффективной. Расчеты передачи энергии в плазме от электронов к ионам при их ку-лоновском взаимодействии теоретически были надежно описаны еще в 30-х годах. Л.Д. Ландау [2] дал выражение для этого взаимодействия, которое до сих пор остается справедливым.

Мощность Р_a, передаваемая электронами с температурой T_e ионам с температурой Т_i в объеме V, равна [3]

где k - постоянная Больцмана, n - плотность плазмы. Время релаксации t_eq вычисляется по формуле Ландау, основанной на учете кулоновских взаимодействий. Согласно этой формуле при тех высоких ионных температурах Т_i = 10⁸-10⁹ К, при которых термоядерная реакция может давать полезную мощность, поток энергии, переданный от электронов к ионам, очень мал.

Изучение выражения (5) приводит нас к тому, что когда температура ионов Т_i = 0,6 T_e, передаваемая мощность имеет максимум значения. Максимальная величина мощности, переносимая от электронов к ионам дейтерия, будет равна [3]

В плазме при 1 атм и температуре электронов T_e = 10⁹ К в объеме кубического метра передаваемая электронами ионам мощность будет около 400 Вт. Это небольшая величина, так как нетрудно подсчитать, что для того, чтобы нагреть кубометр плазмы до 6x10⁸ К при подводе такой мощности, потребуется около 300 секунд.

Малость величины передаваемой ионам энергии в особенности проявляется при осуществлении наиболее широко разрабатываемых теперь термоядерных установок Токамак. В них ионы удерживаются в ограниченном объеме сильным магнитным полем и процесс нагрева производится электронами, которые вначале коротким импульсом тока нагреваются до очень высоких температур, потом путем кулоновских столкновений передают свою энергию ионам. В условиях, принимаемых в современных проектах Токамака, время, за которое электроны передадут свою энергию ионам, достигает 20-30 с [3]. Оказывается, за это время большая часть энергии электронов уйдет в тормозное излучение. Поэтому сейчас изыскиваются более эффективные способы подвода энергии к ионам [4]. Это может быть или высокочастотный нагрев, или инжекция быстрых нейтральных атомов дейтерия, или диссипация магнитоакустических волн [5]. Все эти методы нагрева ионов, конечно, значительно усложняют конструкцию реакторов типа Токамак.

Из выражения для Р_a видно, что эффективность энергетической передачи между электронами и ионами растет с плотностью. Поэтому предположим, что при нагреве лазерным импульсом твердого конденсированного трития или дейтерия начальная плотность будет очень велика (на несколько порядков выше, чем в Токамаке) и импульсами удается нагреть ионы в короткий промежуток времени. Но подсчеты [3] показали, что, хотя время нагрева и сокращается до 10^-8 с, все же оно недостаточно, так как за это время ничем не удерживаемый плазменный сгусток уже разлетится на значительное расстояние.

Как известно [4], теперь для лазерного "термояда" ищут методы коллективного взаимодействия электронов с ионами, например, создание ударных волн, которые адиабатическим сжатием подымут температуру ионов более быстро, чем при кулоновском взаимодействии.

Главное препятствие в данное время лежит в том, что еще недостаточно глубоко изучены физические процессы в плазме. Теория, которая здесь хорошо разработана, относится только к нетурбулентному состоянию плазмы. Наши опыты [6] над свободно парящим плазменным шнуром, полученным в высокочастотном поле, показывают, что горячая плазма, в которой электроны имеют температуру в несколько миллионов градусов, находится в магнитном поле в турбулентном состоянии. Как известно, даже в обычной гидродинамике турбулентные процессы не имеют полного количественного описания и в основном все расчеты основаны на теории подобия. В плазме, несомненно, гидродинамические процессы значительно сложнее, поэтому придется идти тем же путем.

Пока нет оснований считать, что трудности нагрева ионов в плазме не удастся преодолеть, и мне думается, что термоядерная проблема получения больших мощностей будет со временем решена.

Основная задача, стоящая перед физикой, - это более глубоко экспериментально изучить гидродинамику горячей плазмы, как это нужно для осуществления термоядерной реакции при высоких давлениях и в сильных магнитных полях. Это большая, трудная и интересная задача современной физики. Она тесно связана с решением энергетической проблемы, которая становится для нашей эпохи проблемой физики № 1

...

Така е започнало ... сериозното обсъждане.

пп:

Струво ми се, че ще "разболтят" съоръжението и ще го сглобят при ИТЕР, като по-удачво решение:

"...Първоначалната цел за построяването на токамака EAST е била подготовка за създаването на първия пълноценен ареактор за ядрен синтез ITER в Южна Франция, който се очаква да заработи през 2020 г. Дотогава китайските физици се надяват да успеят в EAST да задържат високотемпературната плазма за 400 секунди..."

...

А китайския ТОКАМАК видя ли го!

http://megavselena.bg/lazerna-kamera-mozhe-da-snima-zad-ygli/

Китайският синтезен реактор постави нов рекорд от 102 секунди

Китайските учени обявиха вчера, 4 февруари, че са постигнали нов рекорд на експерименталния термоядрен реактор тип токамак EAST. Те са успели да задържат разредена плазма с температура от 50 млн градуса по Целзий в продължение на 102 секунди.

Самостоятелно проектираният от Китай свръхпроводящ експериментален токамак - термоядрен реактор, наречен EAST (Experimental Advanced Superconducting Tokamak) в Хефей, столица на провинция Анхуей в Източен Китай е започва работа през 2007 г. и вече е рекордьор, според агенция "Синхуа". 

Той е първият експериментален ядрен синтезен реактор в света, влязъл в експлоатация. В края на 2013-та EAST поставя рекорд: китайските физици успяват да стабилизират плазмата в продължение на 30 секунди. 

Сега, на 4 февруари, китайските изследователи съобщават, че през януари 2016 г, успешно са изпълнили най-дългото в света - 102 секунди - задържане на плазма при температура 50 милиона градуса по Целзий. За да добиете представа - температурата на повърхността на Слънцето е 6000 градуса, а в ядрото на Слънцето - 15 милиона градуса. 

Припомняме ви, че ден преди това, 3 февруари, Меркел пусна немският термоядрен реактор тип стеларатор, чието постижение е 1-2 секунди задържане на плазмата.

Първоначалната цел за построяването на токамака EAST е била подготовка за създаването на първия пълноценен ареактор за ядрен синтез ITER в Южна Франция, който се очаква да заработи през 2020 г. Дотогава китайските физици се надяват да успеят в EAST да задържат високотемпературната плазма за 400 секунди.

Думата „токамак“ (съкр. от руския израз „ТОроидальная КАмера в МАгнитных Катушках“) е експериментално устройство с тороидална форма, т.е. подобна на кравай, в което се създава и удържа термоядрена плазма. Главната цел на провежданите експерименти е да се постигне управляем термоядрен синтез, който е един от най-перспективните варианти за бъдещ енергийн източник

...

Обявлението - Не го правят за "заяждане" - кой ще държи по-дълго време плазмата?!. Не разбирам това какво ще помага, по-нататък...

По принцип - токамак - не може да се реализира Управляем синтез. Трябват и "витките" за стеларатор, или централен ток, ама ... китайска им работа, може нещо да са измислили (откраднали, примерно).

...

М-да!

Такава идея е равносилна на идеята за "Извличане и ползване на енергия от вакуума"!

Трудно си представям, че на знаменити учени, не е известно: Която и енергия да ползваме, то, тя е все енергия от вакуума!

Може би, за ... популярност се праскат подобни "заглавия"?! - знам ли!

Полевата форма на материята (разни фотони), пренасяйки импулс по вакуума, осигуряват Действие, различимо при  пробно тяло (изменя състоянието на масов обект - вещева форма на материя). Връзките на вещевата форма на материя - обменните фотони за връзка - са полева форма на материята. В природата тия връзки се осъществяват при екстремни, динамични обстоятелства - разпад на неутрони, например и с "откритите" сили - на привличане и отблъскване, се случват Големи образувания от вещеви частици, локално, в малки обеми. Тоест - Голямата "динамика" при срещи на частици, се "вкарва" в по-малък общ обем от частите му, като се заменя част от  "праволинейно"- постъпателно движение на импулс с Момент на количество на движение - импулс от въртене около моментен център на ротация. Така - не е възможно надскачане на Свак, а става движение на тяло с много по-малка скорост, от отделните му части, преди групирането им в тяло, макар и да са се движели със скорост близка до Свак. (за относителни скорости става въпрос)

Ние (човеците) ползваме разрушаване, разкъсване на готовите от природата връзки (обменните фотони за връзка) във вещевите обекти, и се "греем" от излетелите фотони след разкъсване. Те предизвикват резонанс- разтрептяване на клетките ни - а това "по динамика" се счита за повишаване на кинетичната ни енергия, което е "по-висока" Т - възприето популярно, като промяна на "топлото" ни. И по принцип - гледаме да се темперираме.

Всички процеси за извличане на енергия "на ползу роду" - до това се свеждат - превръщания на Епот в Екин и обратно, по законите открити от физиката. Енергията на вакуума - в този смисъл е неизчерпаема (природен ресурс) ... и си я ползваме... докога - зависи от разума ни!

Черни - бели, каквото и да са дупките, са полезни, ако употребим връзките в тях (от тях) след разпад, удобен за нас.... и при положение, че съществуват, разбира се.

...

Най-сетне - Започва промяна в концепциите и възможностите за структурата на Вселената - по-скоро, на основата, върху която се "гради" ... наблюдаемото:

http://nauka.offnews.bg/news/Физика_14/Нова-теория-Времето-е-кристално_36159.html

А бе, изчетох почти всичко и ... се чудя, дали да поискам "вредни"

Нямало дефиниция?! Ето я, че си напрайм:

"Стойност на мем = единица, делена на ... чувството за хумор." Веднага става въпрос за интелигентност.

Скоро го показвах разказа, ама ... не са смеят хората, бе, не са смеят!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9368&Level=2

Никога не съм се занимавал с окултизъм. Смятам тази деятелност за изостанала. Обаче имам една баба, която е с буржоазно възпитание. И тя винаги се опитва да ми въздействува разлагащо. Извика например Наполеон и той й съобщи, че при пълен месец по вечерно време ще се получи хабер, който ще носи хем сълзи, хем радост. И взема, че наистина умря вуйчо Аристотел от Западна Патагония. Хем ти е мъка, хем наследство от Кореком получаваш. Ха сега де!

Няколко случаи имах с бабата. Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение.

— Вие — казва, — новите, и в бога даже не вярвате. Какво тогава с вас ще се разправям?

И продължава разговорите с духовете. И на съседки гледа, че и пари печели от тези манипулации. А пък аз съм човек със склонност към науката. Когато нещо не ми е ясно, мога, както се казва, от девет извора вода да пия, но да си го изясня. А тук разрешаването на проблема можеше да стане по един-единствен начин — да почина някак си скоропостижно, за да проверя историята с духовете.

Случи се. Благодарение на столичния транспорт. Трамваят беше пълен, увиснах на стъпалото, направих път на поредната дебела дама, един футболен запалянко ми стъпи върху крака, изпуснах дръжката, чух писъци, викове и... толкоз...

Нещо стана с мене. Предполагам, че така става с всеки, който падне под трамвая...

Земята, както казват, се отдалечаваше с шеметна бързина. Наоколо беше космос в пълния смисъл на думата. Черно, звезди и неразбираеми сигнали от други светове. Себе си не виждах, защото вече не съществувах като материя. Вероятно бях някаква концентрирана енергия — невидима кълбовидна светкавица или нещо подобно. Летях. Внезапно някой до мене каза:

— Здрасти!

Ама съвсем така, като че ли ме срещна в някое софийско кафене и ме е виждал вчера. Не го видях, разбира се, защото и той беше концентриран като мене.

— Здрасти — отговорих, — приятно ми е.

— А защо ти е приятно? — попита той, тя или то.

— Просто — казах — компания в космоса не е излишна. Само да знаехме накъде пътуваме...

— Юпитер — отговори лаконично той, тя или то. — 12 спътника, 778 милиона километра перигей от Слънцето.

— Хм! Хладничко ще бъде.

— Да, миналия път хванах хрема.

— Миналия път? Значи вие сте умирали веднаж?

— Мнима смърт. Престоях два дена, а след това долу ме съживили със сърдечен масаж и трябваше да се връщам по етапен ред.

Летяхме. Скучно летяхме. Някакви си три милиона билиона километра в час. Бях започнал вече да се прозявам, когато наближихме Юпитер. Планетата,.да ви кажа, не представлява нищо особено. Шарени пояси, отровна атмосфера, липса на твърдо ядро — голяма работа! Посрещна ни един ужасно скучаещ оркестър, който вечно свири химна „Добре дошли!“

Посочиха ни пътя, зарегистрирахме се, минахме през карантината, а у мене постепенно, капка по капка, започна да се натрупва разочарованието от задгробния живот. Съществуваш значи като невидима единица, скучаеш от липса на работа, а когато внезапно те засърби цялото несъществуващо тяло, разбираш, че е време да слизаш на Земята за спиритически разговор. Попитах за бабиния приятел Наполеон. Отговориха ми, че тук никакви Наполеоновци не съществуват. Всеки представлявал единица дух. Слизанията в чашата за кафе или масичката без пирони се организирали по дежурство и всеки говорел, каквото му дойде на ума.

Едва сега разбрах защо понякога бабините духове на времето се държаха нецензурно. Ами тъй де, как да не псуваш, когато те карат да преминаваш такива космически пространства, за да кажеш кога ще има война и кога на Пенчо бакалина ще му поникне коса?

Започна и за мене вечността. След няколко нейни мига почувствувах, че нищо не би й пречило да трае по-кратко време. Реших, че когато дойде моят ред, ще сляза на Земята, ще разправя на хората само истината, ще обоснова научно целия задгробен живот, ще дам някои астрономически данни за Юпитер, ще... Пардон, сърби ме тялото — викат ме долу...

— ...чоооо, Генчоооо — увиваше баба ми, — на кого ме остави, Генчоооо, млада и зеленаааа...

Ха сега де! Иди се оправяй с космически мащаби. Аз имах чувството, че съм преживял на Юпитер няколко столетия, а се оказа, че долу, на Земята, дори още не са успели да ме погребат. Ех, тази пуста бюрокрация! Почувствувах се отново в собственото си тяло. Поех дълбоко дъх, за да проверя дали не съм се умирисал, но такива данни нямаше. Отворих материалните си очи и погледнах към тавана. Баба видя това, изпищя и припадна. Скочих да й търся валериан...

Оказа се, че трамваят не ме бил смачкал качествено. Н аз, като онзи колега, съм бил имал мнима смърт. От трамвайната дирекция ми поднесоха извинения. Баба ми се оправи и подробно ме разпитва за оня свят. Тези дни ще организира квартална конференция, на която ще ме кара да обменям опит. От службата ме приеха обратно при условие, че ще възстановя застраховката си, която тъгуващата ми жена успяла да изконсумира за югославски обувки. Аз отново съм материален и живея, както се полага. Само едно нещо още не мога да си уясня — има ли аджеба задгробен живот или няма!

http://megavselena.bg/universalna-simetriya-mezhdu-prostranstvoto-i-vremeto/

Универсална симетрия между пространство и време

Ново изследване на института по квантова динамика към университета Грифит (Griffith University) разширява разбиранията ни за време и пространство. Изследването е публикувано в сп. Proceedings of the Royal Society A и чрез него се отхвърля дългогодишното предположение, че движението на времето – развитието на Вселената – е фундаментален елемент на реалността.

В статията, наречена „Квантова асиметрия между времето и пространството“, проф. Жоан Вакаро (Joan Vaccaro) предлага теорията, че това се дължи на разликата между двете посоки на времето – минало и бъдеще.

„Ако искате да разберете как се е създала Вселената и какво ще стане с нея, трябва да сте наясно с фактора време“, обяснява тя.

„Експерименти върху субатомни частици, извършвани вече 50 години, показват, че природата не се отнася еднакво с двете посоки на времето. В частност, субатомните частици, наречени K и В мезони, се държат по различен начин в зависимост от посоката на времето. Когато това поведение се приложи върху модел на Вселената, виждаме, че в един момент тя е в застой, а в друг – еволюира постоянно. С други думи, това поведение кара Вселената да се движи напред във времето. Разбирането на това как се случва еволюцията на времето отваря вратите за съвсем нов поглед върху самата природа на понятието. Възможно е дори да ни помогне да осъзнаем принципите на т. нар. пътуване във времето.“

Според проучването в научните среди съществува асиметрия между времето и пространството, защото физическите системи неизбежно еволюират с времето, но подобен вездесъщ аналог не съществува за пространството. Но според проф. Вакаро симетрията е налице, а конвенционалното разбиране за еволюцията на времето трябва да бъде преразгледано

„По-лесно е да осъзнаем пространството, защото то просто е там. Но времето винаги ни насочва към бъдещето. Въпреки че наистина се придвижваме напред във времето, съществува и движение назад – нещо като разклащане. Смятам да разуча точно това движение чрез К и В мезоните“, добавя проф. Вакаро.

...

Отхвърляло се, ... че движението на времето – развитието на Вселената – е фундаментален елемент на реалността. ?!?

Не само е развитие на Вселената, ами САМОРАЗВИТИЕ има!..и затова стрелата на времето е напред ... към "светлото" бъдеще (иначе - нищо няма да виждат ... няма да се вижда без светлинка ... майтапя се)

Ама нали не са наясно, че всяка елементарна частица (вещева) е и ЧАСОВНИК - пишат ... , колкото да си нагласят уравненията.

(Щом имаме имагинерна единица в едно уравнение, то от него, все едно, се "вади" информация за отминали събития... В евентуална реалност - Ако го "пуснем" назад - няма да се повтори миналия процес, ами в негово подобно състояние, но с привнесените изменения от околната среда, за в интервал време ... за чудене ..."Кво й тва, бре?!" - щото е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО  различно, новото... Само матмоделът им - не може да го опише! - не описва реалност.)

Разпадите, които разглеждат - са от "миналото" по процес (щом "гледат динамика", значи - наблюдават процес!) и са ПОВЛИЯНИ от настоящото, по време на действие на изпитващото поле, та затова - естествено с промените - да има друго поведение, а не по "математическия им модел".

...

Нещо, тотално се бърка в понятието за факт.

В естествените науки е по-лесно - факт е доказано явление, закономерност или свойство - които се повтарят и  са с възможност за  повтаряне при независими изследователи, за доказване посредством експеримент(и), по  методики одобрени от специалисти - важат за всички и няма голямо значение дали се оспорват или не.. Приемат се за обективни факти ... стъпва се на тях за по-нататъшни изследвания.

Хората вярват на тези обективни факти  ако се познават (с образование става) причинно-следствените връзки. за НЕОБХОДИМОСТТА от такива знания.

На принципа: "Свободата е осъзната необходимост" - се чувстват свободни да вярват (или не). Няма насилие - принуда!,

Всичко друго, което е ИЗМИСЛЕНО от човек  - (субективни разкази) - на принципа:"Струва ми се, че ..." - не е факт, дори да го твърдят (тълкуват събитие, пишат по вестници и списания) много хора. Това могат да бъдат правдоподобни  твърдения, предположения и ... специалистите, когато са честни, обикновено, това казват при коментиране  на случайни (за човек) събития, за възможни тълкувания на такива.

Тази "особеност на ... фактуването". произтича от начина, по който получаваме и обработваме входящата в нас информация. Мозъкът не записва ЦЯЛ образ, а само отделни чертички от него - не е детайлно фотографско копие, а  абстрактен образ - дори не е в мащаб. При необходимост на записа мозъкът доизкусурява абстрактния образ, като ползва и много други чертички, не принадлежащи на първичния запис. Това е включване " в цикъл/ли" на множество от записи. Честото включване - с повтаряне - на едно и също за съждение, образува БРАЗДА (грубо - модел за разбиране) на тия цикли ... за лесно (малко енергия) и бързо (кратки пътища-бразди) намиране на нужната информация.

Това горното - е възпитание (обучение на био - компютър) през първите седем, че и после - прави си леснота при мислене и ... наистина - трябва сериозна причина, някой да започне да си променя "пътеките на мисълта"!.. Пак с много повторения - с нови връзки и вкарване на нови причинно-следствени ... взаимо - отношения, вече без осъзната необходимост, щото е ... само относителна вяра. Ако не носи полза за субекта - съобразяването или промяната, е много труден процес.

И понеже ... субективните "факти" - не са факти!, не са основа за научно дирене, (ами ... за майтап, в повечето случаи) - много, ама много трудно се сменя "чипът" в главите на хората!

Това е ... обективен факт!

...

Днешният виц е:

Чувствам се отпаднал! - казал Паисий Хилендарски

Който и да е минал от тука, все ни е лъгал, измамвал и ограбвал. Затова - вяра никому!

Гледаме си варварските обичаи - хубави са. Макар че, наште чорбаджии яко се опитват да възприемат мурафетите на чуждите - и те да лъжат и ограбват.

Грешката е, че ни считат за будали - ще си хапваме, и пийваме кога се чувстваме излъгано ограбени (а не - демократично ограбени), та нищо да не остава "за ограбване"

...

Е, вече има и експериментални "причини" да се мисли за друго, по-ново тълкуване за строежа на протоните и електроните ... относно кварките, глуоните, например и ... начинът на образуване на електроните около протоните,

http://megavselena.bg/nova-revolyutsionna-fizichna-teoriya/

Нова революционна физична теория

Според група физици от университета в Аделаиде скоро ще се промени всичко, което знаем за градивните частици на материята в Вселената. Ако теорията се окаже вярна, дългогодишни експерименти ще трябва да бъдат интерпретирани наново, което от своя страна ще наложи пренаписване на учебниците по ядрена физика.

В статия, публикувана в престижното списание Physical Review Letters, трима физици от САЩ, Япония и Австралия са изказали теория, че структурата на протоните в ядрата на атомите може да се променя при определени условия.

„Атомите съдържат протони и електрони, но и те имат вътрешна структура, състояща се от кварки и глуони – тях смятаме за градивни основни частици на материята“, казва проф. Антъни Томас (Anthony Thomas) от университета в Аделаиде.

„Според много учени идеята, че вътрешната структура на протоните може да се променя при определени условия изглежда абсурдна. За други, доказателствата за тази вътрешна промяна започват да стават видими и те ще помогнат да поправим несъответствията в теоретичната физика.“

Въпреки че тази теоретична промяна във вътрешната структура на протоните все още не е доказана официално, това явление започва да се изследва все по-усилено

„Чрез изстрелване на лъч електрони към атомно ядро може да се измери разликата в енергията на изстреляните електрони, които представляват промененото състояние. Имаме няколко сериозни предположения относно резултатите от тези тестове и се надяваме скоро да получим точни числа“, добавя проф. Томас.

„Въпреки че принципът на експеримента е относително прост, точните измервания се получават изключително трудно и ще имаме нужда от най-съвременна машина като тази в лабораторията Джеферсън. Ползите за научния свят ще са значителни. Ако теорията се окаже вярна, ще създадем нова парадигма във ядрената физика.“

...

Говорят вече за променяне на структурата на протона в зависимост от ... външни за него условия. (имат предвид кварки и глуони като "градивни" ... неща?!?  в протоните).  Станали видими тези промени!

Макар и косвено да е наблюдавано - наблюдавали са движенията на електрони, изстреляни към протони - това, че електроните се реализират и в "забранена" зона е факт!, който е необясним от сегашните официални  тълкувания.

(Хипотезата за непрестанното образуване на частиците - няма проблеми с обяснението на фактите от експеримента. Не един път съм го писал - мястото на Образуване  на електроните около ядро на атом - се се диктува от начинът на образуване на протоните. Всеки протон "отговаря" за един електрон - поради по-голямата бързина на образуване на протона от тази на електрона.)

...

Има подбрани нерешени проблеми на науката и в статията има приблизителни обяснения ... къде е мъката при решаването им.

http://megavselena.bg/6-golemi-tayni-na-naukata-nerazgadani-i-do-dnes/

6 големи тайни на науката, неразгадани и до днес

През 1900 година британският физик лорд Келвин казва: „Във физиката няма нищо ново, подлежащо на откритие. Остава само да изпълним все по-точи и точни измервания.“

Но като се започне от 1900 година, в продължение на три десетилетия, учените са развивали квантовата механика, която се оказала несъвместима с общата теория на относителността, а това породило едно от най-дълбоките противоречия във физиката.

Днес нито един учен не смее да твърди, че нашето физическо знание за Вселената е близко до завършеното. Напротив, с всяко ново откритие изглежда, че неразрешените въпроси стават все повече. Нека видим шест от най-големите неразгадани тайни на науката

Що е тъмна енергия?

Що е тъмната материя?

Защо съществува стрела на времето?

Съществуват ли паралелни вселени?

Защо материята е значително повече от антиматерията?

Как да се измери колапсът на вълновата функция?

В странното царство на фотоните, електроните и прочие елементарни частици квантовата механика се явява закон. Частиците не се държат като малки топчета, те действат като вълни, които се разпространяват на огромни площи.

Всяка частица описва вълнова функция, която говори за нейното възможно разположение, скорост и други свойства. Всъщност частицата има диапазон от стойности за всички свойства до момента, докато не я измерят експериментално.В момента на откриването вълновата функция се „разрушава“. Но как и защо измеренията на частиците в тази реалност, която ние възприемаме, носи крах за техните вълнови функции?

Въпросът за проблема с измерването може да изглежда езотеричен, но тепърва ни престои да се приближим към разбирането на това, какво е нашата реалност и съществува ли тя въобще

..."

Последното копирам изцяло, щото май е най-неясното (другите проблеми сме ги дискутирали и има някаква яснота ... тук-там).

Частиците Не Се Държат като малки топчета - не са плътни топчета.

Показан е "вълнов пакет" в който се намира частицата, но този пакет е съставен от вълни на вероятности. И естествено - защото вероятностите за, например, форма, размер, движение (посока  и големина на скорост, начин на въртене), маса, заряд и др. "превръщания"- изменения, са много и е неизвестно по какъв начин се реализират  - вероятностите са много и Големината на този пакет съвсем не съответства на големината на частица, която се идентифицира с този "мисловен" обект - не е факт обектът, а възможности за изменения!.

Чак когато във  вълновия пакет се получи информацията от изпитващо го поле, чак тогава, реагира с някои от фотоните на изпитващото го поле и "мигновено" (за Изпитател) променя някоя от характеристиките си. Измененото се регистрира в датчици и Изследовател "казва" - Колапс на вълновата функция!?.

От многото възможности се реализира една - но всичко това е загадка за Изследователя - бързината му на питане (честотата на изпитващите фотони) е малка - в сравнение с честотата на реализация на целостта на частицата, а не е загадка (не е случайност) за Природата - в микрото, тя реагира по Принципа за минимално действие. (Няма езотеричност , няма Намеса на Съзнание (съзнанието не е фотони) - прилича на магия, за незапознатите с всички възможности за промяна - копаме кладенец и хоп - на дъното му се появява H2O.?!? Те тва е чиста магия.)..

Най-икономично ползване на енергийни ресурси на Природата, с най-малко последствия за околността, от принудените изменения на частицата. (За принудителни изменения се ползва ВИНАГИ по-голяма енергия, от получената (от спечелената за Изследовател). Затова, каквото и да прави Човек: "Греши, додето се стреми в живота!")

...

Преди 1 час, mnogoznaiko said:

Нашето "местоположение" е доста относително..., знаем къде се намираме в нашата слънчева система, спрямо планетите и Слънцето, дори имаме представа къде се намираме спрямо съседни звезди и спрямо спиралните ръкави на Млечния път. Също така знаем мястото на нашата галактика в местната група галактики и по-далечните галактични купове. Проблема е че няма координатна система, в която да определим мястото си в целия Космос. Няма център от който да тръгнем, големият взрив се е случил едновременно в цялата Вселена, която след това се разширява неуморно. Вселената няма истински физически край, което означава, че търсенето на нашето място в Космоса няма физически смисъл.

 

Май, задаваш въпрос и отговор ..., ако ти харесва: "Къде се намираме?" "Във Вселената!"

Всяко движение е относително. Няма "твърдо" установено място или тяло, което да не е относително движещо се спрямо други  "твърди" тела. Особеността тук е, че можем да слагаме реално "репер" само на вещеви обекти ( с физична характеристика "маса"). И да ги ползваме за Координатна Система (КС) за отчет на други движещи се тела. За реално измерване - с метър и часовник, каквито ни са възможностите на практика. Но, за Отправна Система (ОС) за отчет . може да се ползва коя да е точка от Пространството на Вселената. Нищо, че е "празно" пространство .(като условен център на тороид - примерно, автомобилна гума).

Поради тази относителност (Айнщайн) се е наложило понятие за "гледна точка". Най-кратки и ... приятни?! са математическите изрази на физическите закони когато сме избрали нулата на КС за гледна точка и се считаме за неподвижни с тялото, захванато за  КС.

(Специално за "център" на Вселената - няма ПОСТОЯНЕН такъв. С всяко пръкване на вещеви обекти от полевата форма на материя (и при разпад), тоя център се измества. Демек - и той е подвижен, може и да е в празното откъм вещество пространство. Не е удачно и не е задължително да се ползва такъв център, за да сме наясно, ... къде сме, значи!)

http://megavselena.bg/shte-broyat-kolko-fotona-ima-v-lych-svetlina/

Ще броят колко фотона има в лъч светлина

Нова програма ще се доближи до лимитите на квантовата механика и технологичните ни умения. Учени ще се опитат да създадат устройство, способно да преброява единични фотони!

Военната и изследователска агенция DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency) си е поставила доста амбициозна цел – да идентифицира единични фотони. Ако това начинание бъде реализирано, последствията ще са, меко казано, революционни.

Новата програма се нарича „Фундаментални лимити на фотонното засичане“ и в нея ще се съберат блестящи умове от сферите на квантовата физика, инженерството и информационните технологии, които ще се опитат да направят почти непосилен скок в разбирането ни за природата на светлината.

„Целта на програмата е да разберем с каква прецизност можем да забелязваме отделни фотони и дали можем да усъвършенстваме ключовите характеристики на фотонните детектори“, обяснява Прем Кумар (Prem Kumar), лидер на проекта на DARPA.

В основата на проблема лежи невероятната трудност да се засече единичен атом. Това може и да не изглежда логично, имайки предвид технологиите, които са способни да проследяват фотони, но те прихващат едновременно милиарди фотони, а отделянето само на един би изисквало да създадем процес на квантово моделиране, който да описва връзката на фотона с трилионите атоми, с които взаимодейства.

В момента не съществуват толкова мощни компютри, които биха били способни да изчисляват такива взаимоотношения. От DARPA се надяват да променят това.

Възможностите, които тази технология би могла да предложи, на практика засягат абсолютно всяка сфера от човешкото съществуване. Представете си телескопи, способни да изолират всяка единица светлина, идваща от звезда или планета. Това ще позволи на астрономите да добиват абсолютно точна представа за външния вид на всяко видимо тяло. Представете си подобен напредък в микроскопията, било то за научни изследвания или за животоспасяващи медицински методи.

Такава технология изцяло ще промени фотографията, комуникациите и дори информационните технологии.

„Това е фундаментално изследване и отговорите на тези въпроси вероятно ще променят радикално виждането ни за светлината и благодарение на тях ще постигнем изключителен напредък в множество сфери“, добавя Кумар.

...

Да, бе, да! отговорите на тези въпроси вероятно ще променят радикално виждането ни за светлината

Ако не са променени "вижданията" за това, какво представляват фотоните - ... няма смисъл, много са фотоните ... завинаги! - няма единичен

Просто, ще се установи това, което е от отдавна известен проблем - има ли ЕДИНИЧНИ фотони? (Единични фотони - означава ли, че има-съществува  ОТДЕЛНО един фотон, който да наречем единичен?!)

Някои физици казват, да! - има единични фотони, но същевременно не се усещат, че когато се говори за светлинни вълни, няма единични фотони (от фронт до фронт, да речем при сферично разпространение на светлина не е единичен фотон), а има милиарди фотони във вълната, които  интерферират така, че РАЗЛИКИТЕ в потенциалите на НЕПОДВИЖНОТО спрямо тях електромагнитно поле - средата им на разпространение, да образуват повтарящ се вълнов процес, който е наблюдаем като светлинна вълна от датчици - те, датчиците, резонират със собствените трептения при поглъщане на фотон  и им се променят физични характеристики - форма, обем, начин на движение - по които промени съдим:  да, има въздействие, промяна на нещо.

Ако има ЕДИН фотон (ама няма)- то той би бил неподвижен, защото няма с какво да реализира разлика (няма интерференция) в нечии свойства. Дори напротив - фотоните за връзка (даже те не са един фотон, а сума от множество образуващи фотони на частица) на електроните и протоните в атом  са в непрестанно движение - излъчване-поглъщане от частиците, с непрестанно образуване на частиците. Да "видим" атом означава, да отразим "светлина" от повърхнината, която полетата на протон-електрон (водород)  образуват около себе си и ...да можем да "прочетем" характеристиките на отразеното. При повече от един електрон - повърхнините стават много ... и само отделни "чертички" ще просветнат. При това, ако наблюдаващата светлина резонира с полетата на частиците- ще се променят характеристиките на частиците - което е известно...

Самото понятие за движение, на каквото и да е, кореспондира с възможността фотоните да интерферират до светлинни вълни - тогава има движение на разлики, а ние "хващаме" - виждаме само разлики от средно поле! И е така със всеки датчик! (датчикът е задължително вещеви обект - винаги! и от това не може да се избяга)

...

Без хора (човеци), предполагаме, е щяло да има само растения и животни (и твърдина, и вода - някаква)

Това е НИЩО! (никаква информация), ако няма  еволюция до СЪЗНАНИЕ И РАЗУМ!

Защото само разумът е способен за осъзнаване и задаване на въпрос - Кво съм Аз?! - търсене на граници, на ограничения, при съществуване за оцеляване (предполагаме - има еволюция). Осъзнаването - само по себе си, не може да "зададе" въпрос, ако няма възможност за оценка и надскачане на граници - инстинкти, например. Разумът осъзнава граници и сравнява от само себе си.

В допълнение - интересен материал:

http://megavselena.bg/izvynzemnite-si-mylchat-zashtoto-sa-izmreli/

Извънземните си мълчат, защото са измрели!

който показва, приблизително - отгоре, отгоре - защо и как не е възможно да има разумен живот на места, извън Земята.

Има учени, които не се съгласяват с Хокинг - което е нормално ... в науката:

http://megavselena.bg/fizik-poslednata-teoriya-na-hoking-za-chernite-dupki-e-dylboko-greshna/

Физик: Последната теория на Хокинг за черните дупки е дълбоко грешна

Известният физик теоретик Любош Мотъл (Luboš Motl) смята, че наскоро изложената от Хокинг идея за наличието на „мека коса“ на черната дупка е любопитна от теоретична гледна точка, но не заслужава доверие поради несъвместимост с другите ключови теории, на които се опират тези изчисления.

„Казано просто, аз не смятам, че тяхната идея е жизнеспособен начин да се опише това, което се случва с информацията в черните дупки. Десетилетия изследвания са показали, че поведението на информацията в черните дупки не може да се опише с езика на локалната квантова теория на полето, но Хокинг и колегите по парадоксален начин твърдят, че това е възможно“, казва Мотъл.

По думите му приемането на подобно допускане превръща изчисленията на Хокинг и колегите му във въпрос с предварително известен отговор – те веднага показват, че част от информацията, поглъщана от черната дупка, се губи безвъзвратно, което не може да се случва в съответствие с нашите представи за квантовата теория на гравитацията.

Съответно локалната квантова теория на полето явно е недостатъчна за описание на процесите, които се случват в черната дупка и на вътрешната граница на хоризонта на събитията – както смята Мотъл, материята и гравитацията се държат по нелокален начин в черната дупка, нарушавайки принципа за причинност по един или друг начин. Всичко това изисква формулиране и използване на други физични теории вместо тези, които са използвали Хокинг и съавторите на неговата статия.

Освен това, според Мотъл, изчисленията на Хокинг игнорират това, как се държи пространство-времето в черната дупка като цяло и на хоризонта на събитията, на което се основава вторият грешен постулат на авторите на статията – това, че принципно е възможна грешка в изчисленията на микросъстоянията на черната дупка. Поради тази причина статията съдържа множество противоречия, които засега е невъзможно да се решат, смята чешкият физик.

„Хокинг, Пери и Строминджър са известни физици, но хората на науката не се съобразяват с „пророци“ и ако цялата тази критика, която се изля върху тяхната теория, показва, че тя е невярна, то по-скоро това наистина е така. Авторите на тази идея не са били достатъчно внимателни в някои постулати и не са отчели предишния опит в тази област, показващ, че такива грешки са изключително опасни“, заключава ученият."

(Мястото което наричат Черна Дупка е физическа информация за частиците, които "прелитат" през това пространство и не се нарушават причинно -следствени връзки - частиците "не знаят" ...какво ги чака, защото попадат в нова среда и ...са принудени да се образуват по неин тертип. И ... нищо не се губи, разбира се. "Коса" са геодезичните по пренос на гравитационен импулс, които стават "видими" (наблюдаеми в определен диапазон от лъчения), когато през тях прелитат частици.

Така е подредено (структурирано пространство на условна ЧД) от собствените характеристики на частите на етера (локално изкривяване на гравитационните геодезични линии от масовите обекти, които се въртят около ЧД) - получава се форма (модел - структура на вакуума, представима със стрелкички, съответстващи на собствен импулс) като връх на конус срещу връх на конус (или модел сплеснати "мексикански сомбрера"  с острото си обърнати едно към друго - и ... там "масови" частици, няма. Няма тежко тяло със силна гравитация, която да привлича телата, въртящи се около  ЧД. Но прелитащите през зоната на ЧД, завихрят движението си поради "новите" условия, върху които трябва да се образуват непрестанно - нова вакуумна подложка и напускайки зоната - "светят" в гама и рентгеново лъчение, заради голямото ускорение  (като камък от прашка - модел).

...

Преди 29 минъти, Warlord said:

Е тя летателната част така или иначе пада някъде и гърми, дали ще е с потенциалната капсула или без нея - все тая. Даже ако е без нея ще е по-лек и по-малко поразии ще направи всъщност. А че механизма се разваля - то всички механизми се развалят. Ич, ама ич не ги приемам тия критики  дай малко по-сериозно.

Съвсем сериозен съм по отношение на сложността! (цяла ракета с 8 човека гръмна заради неизправност на едно уплътнение, а "автобусът", също трябва да е уплътнен)

35 г съм бил конструктор - и съм срещал принцип: "Защо да правя нещо просто, като може и да е сложно?!!" - ужас, значи, ама заблуждава, че нещо се прави сериозно.

...

И ето за усложняване на технологиите (тук съм писал подобни неща преди Хокинг):

http://it.dir.bg/news.php?id=21497624

Стивън Хокинг: Науката също e заплаха

...

Хи, хи!

Да, бе - пилотът може да си пусне "неуправляем автобус", където пожелае...

И като катапултира ... майната му на тва, къде пада и гърми летателната част. Макар че,... донякъде е управляема

пп Щом е "механизъм" - се разваля. Колкото е по-сложен - толкова са повече възможностите за развала. (Мърфология).

Ами, хубаво е да се знае какво е живот, ако ще му се "сърдим", че не стига.

Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.

Ситното - До структура "вируси" (междинна форма) - няма, не е живот.

Има структури, които са подготвени от първично разнообразие на елементи - има само физическа информация. Тя съответства  на самоорганизация  и физически връзки на неживата природа - от хаос --> подреждане и преструктуриране в зависимост от измененията на наличната енергия, по физическите закони, които вече сме открили (и границите на приложенията им - което си е наука.)

Възниква въпрос - само на въглеродна основа ли е възможно такова развитие (до организация на био-структурите:  съзнание и разум)?

Отговорът, поне засега, е ДА!  Физически е обоснован от нужда за изменчива памет на структурата "мозък" и устойчивост, изразяваща се в "бързодействие" на Обратна връзка, та по-дълго време да се натрупва памет (минало), която пък, след възможност за осъзнаване, разумно да се приложи-употребява в бъдеще.

Всички други структури на основа други хим.елементи, които могат да правят "токови" вериги (биотокове), са твърде "големи" като фотонни връзки между отделните си части и лесно се разрушават при резонанс с фотони от условно постоянния електромагнитен фон на Земята. Не могат да постигнат устойчивост на връзките за уголемяване на себе си в смисъл на само възстановяване и ентропийно  преструктуриране за изменчива, регулируема и управляема памет. (или - силицият става на пясък)

Въглеродът е с най-малко по обем ядро, но с възможно най-много частици в него. Връзките му с други хим.елементи са със сравнително "къси" по размер (големина) фотони за връзка и в този смисъл, поради малкия интензитет на късите фотони във фона на ЕМП на Земята - рядко се случва (малка вероятност) да се разкъсат белтъчни макромолекули, фатално (при случване с генетичен материал- стареем). Пазят ни "обвивките" на Земята и ... веднага става ясно, че първо и задължително трябва да протича еволюция на неживата природа, а евентуално (но не случайно, а  вероятностно за нас, дето се опитваме да изучаваме Природата (информация) и да я сложим в калъпи, удобни за нас)

От до тук, поне, става ясно, че ние, с незнанието си и алчните си амбиции,  засираме планетата си и ... търсим как да я поправим, ама пак да имаме Голяма Полза?!.

Оправията е ... смирение. Пред силата на Природата!

Демек, я по-кротко, бе, Човече!.. Искаш да знаеш - напрегни си мозъка , а не ... колайдера!

...

http://megavselena.bg/prostranstvo-vremeto-prilicha-na-dyga/

"Пространство-времето прилича на дъга

Полски физици откриха, че всички модели на Вселената, включващи квантови теории на гравитацията, ще приличат по структура на своеобразна дъга на пространство-времето, в което всички частици ще притежават малко по-различна енергия, става ясно от статия, публикувана в сп. Physical Review Letters.

„Преди две години установихме, че в нашите квантови космологични модели различни видове частици различно взаимодействат с структурата на пространство-времето. Оказа се, че всъщност е още по-сложно – ние изяснихме, че съществува всеобщ механизъм, благодарение на който структурата на пространство-времето за всяка частица се променя заедно с нейната енергия“, казва Ержи Левандовски (Jerzy Lewandowski) от Варшавския университет (Полша).

Левандовски и колегите му вече няколко години се опитват да обединят две почти несъвместими теории – квантовата теория на гравитацията и общата теория на относителността – за обяснение как привличането работи на макро- и микрониво.

В съответствие с теорията на относителността силата на гравитацията се проявява в това, колко силно се изкривяват пространството и времето наоколо и под действието на обекти, притежаващи ненулева маса. Авторите на статията са описали взаимодействието на материята с гравитацията, използвайки прост компютърен модел, включващ само два параметъра – гравитационно поле и един тип материя.

Полските физици са използвали простия модел, тъй като той позволява да се включат и опишат множество други, по-сложни модели, несъвместими помежду си. Това позволило на учените да ги проверят, използвайки само един модел, а не да изчисляват всеки от тях.

Резултатите се оказали доста неочаквани – оказало се, че всички частици, чиито енергии се отличават дори с малки стойности, си взаимодействали с гравитационното поле на квантово ниво по различен начин. Грубо казано, ако частиците имаха очи и можеха да видят линиите на гравитационното поле, те биха видели различна картина.

Подобна „дъга“, както я наричат учените, практически е невидима за нас днес и е принципно невъзможно да се види с помощта на уреди – за това се изисква енергия, милиони милиарди пъти превишаваща тази, която се развива на Големия адронен колайдер. В миналото, в първите епохи след Големия взрив, тя е била много по-забележима и е можело да се види, заключават полските физици."

...

Да, при ползване "гравитационно поле" - може да се въведе квантова теория на гравитацията (с гравитони).

Айнщайновото - изкривяване на пространството тогава, се явява следствие. И не може да служи за обяснение на същността на гравитационното привличане.

(Преносът на импулс с гравитони е по геодезични (различна от геодезични, пренасящи импулс от фотони), а геодезичните правят "кривината" на пространството около масовите обекти. Всяко пробно тяло в грави-поле се образува по посока на идващите към него гравитонии и се реализира- частиците му - върху гравитоните с минимална енергия за "стъпка напред" в пространството - телата падат едно към друго, следвайки кривината по геодезичните. (реализацията - направа на керн (зърно, център) на вещевата, а около него център, по "външна" повърхнина са слоеве от динамиката на вътре-съдържимото на частицата - затворените около център образуващи частицата фотони)).

Така частицата става "капризна" в движенията си за образуване и по отношение на големината на съдържащата се в нея енергия - тия движения зависят от окръжаващите полета, което е известно ...за частици със "заряд", примерно.

...

Преди 8 минъти, *abi* said:

ник 1, изобщо не мога да се съглася, защото Гърция е родова култура. Там обаче хората реагират по друг начин, често доста по адекватен от нашия. И пиричините за тази реакция са други, защото и там системата е "чужда". Нивото на емпатия  в Гърция е високо.

Не си прав за личното убеждение - Системата, която работи убеждава хората, че работи. Система, която не работи няма как да ги убеди в нещо, което не е вярно. В нашия случай Системата работи (знам го от опит)

Вътре-връзките на Системата - са принципно Обратна Връзка (ОВ).

За да е правилна тая ОВ (правилна означава оцеляване) - трябва доверие... А, то - всичко е лъжа - уж не те следели, ама - няма такъв филм.

Над-системата на Системата е ... международното положение и то изисква "следене", по уж демократичен повод - да се хващат лесно лошите. Отнемат се свободи - доброволно, демек.

...

Преди 17 часа, *abi* said:

...Накратко - когато в едно общество е загубен смисълът за личния принос и постижения, за сметка на инертността, безхаберието и безразличието, когато нещата са се докарали до там, че индивидът "да не знае  от къде да започне " да прави стъпките към подобрението и неговият принос и постижения е много по вероятно да бъдат поругани, а не оценени...проблемът е огромен.

....

Смисълът на живота е да се измине творчески жизнения път! (затова, за творец, най-важна е ...свободата! на мисълта)

"Личният принос и постиженията" са ...докарани ... за "пред другите". Несигурните в себе си (в мислите си), търсят подсъзнателно одобрение... чрез, в повечето случаи, неадекватна проява на дейност СМАЙВАЩА околните. За ... ако има кой да плаща - добре, ако няма ... реклама - инвестира в бъдеще

Има афоризъм: "Обява - заменям безразличие за ... кво да е!" Алиенацията не е  обяснена като феномен, понеже всички обществени връзки се свеждат до... кой кого ще излъже. Има лаф: А бе, карти сме седнали да играем - няма да се лъжем, я! ... Отчуждението е част от оцеляването - даже карти няма да раздаваме, като "ни хване".

индивидът "да не знае  от къде да започне " -

Да, лафът е ... село без начално училище, като мадама без цици -  стереотипът "... не знае  от къде да започне " Проблемът наистина е огромен!

Не всеки е способен на начало!

(пп началният тласък е философски проблем - малко хора знаят, че при вселенски кръговрат, няма "начало", няма Голям Взрив)

...