Отиди на
Форум "Наука"

Малоум 2

Потребител
  • Брой отговори

    3329
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    14

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Малоум 2

  1. Изкуство е "изкуствената" част от правенето, носеща естетическо удоволствие не само за субекта. Докато творчеството е правене на неща, до този момент неописани (в смисъл на неизвестни) и не целят само естетическа наслада. В патент-закона - минават за "полезен модел". Така - майсторът е "творец и човек на изкуството", особено, ако не работи "по поръчка", а внася в произведенията си "свое виждане"- индивидуалност. ...
  2. "О, нощи теменужни, Те не са на голо теме, нужни!" (Трендафил Акациев) ...
  3. Възможно е не само да е древна, а и в момента да дава принос в измененията на фона. Имам предвид, че е излъчване породено от водорода, а той е най-разпространеният елемент в Космоса. Известно е, че ако има "абсолютна" система, то тя е недостижима за експериментално откриване посредством известната ни материя. Можем само да си я мислим и на база предполагаеми характеристики, да опитваме да "градим" достижимото за експеримент в хипотези. Затова - не е възможно откриване на собственото си движение, относно ... етера, например. Имаме осезаемост за наличие на движение, а това става след наличие на вещеви обекти, които да взаимодействат с полевата форма материя. Физическата Информация се съдържа във фотоните, но и техният "пълнеж" не е възможен за еднозначно определяне - винаги, излъчената информация е смесена със собствени фотони и части от "падащите" върху обекта външни фотони, в някаква суперпозиция. И, да - излъчилото древното лъчение не е възможно да е резултат само от ГВ. Може и да множество "Малки" взривове - анихилация на електрон-позитронни двойки, примерно, но повсеместно, в "нашия" Космос. ...
  4. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Novo-izsledvane-pokazva-kak-toplite-predmeti-se-ohlazhdat-po-barzo-ot_154708.html Ново изследване показва как топлите предмети се охлаждат по-бързо от студените При охлаждане по-топлите системи изстиват по-бързо, отколкото е необходимо на по-хладните да достигнат същата температура. А според ново изследване, публикувано в Nature, в някои случаи това ускорение е дори експоненциално. Експериментът е вдъхновен от ефекта на Мпемба, наблюдение, което изглежда противно на интуицията, че топлата вода замръзва по-бързо от студената. Досегашните експерименти, изучаващи този феномен, са твърде усложнени заради комплексността на състава и процеса на замръзване на водата и са трудно възпроизводими, което оставя учените в несъгласие за причините за ефекта, как да се дефинира и дори дали наистина съществува. За да преодолеят тези пречки, Авинаш Кумар (Avinash Kumar) и Джон Бекхофер (John Bechhoefer) от Университета Саймън Фрейзър в Бърнаби, Канада, използват малки стъклени зърна с диаметър 1,5 микрометра вместо вода. Освен това учените дефинират ефекта на Мпемба, основавайки се на охлаждането, а не на много по-сложния процес на замръзване. "За пръв път този експеримент може да бъде наречен чист, перфектно контролиран експеримент, който демонстрира този ефект", обяснява теоретичният химик Джъюе Лу (Zhiyue Lu) от Университета на Северна Каролина в Чепъл хил. В експеримента всяко микрозърно представлява еквивалента на една молекула вода и са направени 1 000 измервания при конкретни условия, за да се направи сбор от "молекули". Върху всяко мънисто се прилага енергия чрез лазер, създавайки потенциал. Едновременно с това те се охлаждат във вода. Ефективната "температура" на зърната от комбинираните опити може да се получи от това как те се движат в отговор на силите, предизвикани от лазера. За да изучат как се охлажда системата, учените засичат движението на зърната във времето. Началото е при висока или средна температура и учените измерват колко време отнема на зърната, за да се охладят до температурата на водата. При определени условия зърната, по-загряти в началото, се охлаждат по-бързо, като понякога дори експоненциално по-бързо, в сравнение с по-хладните. В един от случаите, по-топлите зърна се охлаждат за около две милисекунди, докато на по-хладните им отнема 10 пъти по-дълго време. Може да изглежда логично, че по-ниската начална температура дава предимство. По-топлият предмет трябва първо да достигне началната температура на по-хладния, което ни кара да предполагаме, че по-високата начална температура би забавила охлаждането. Но в някои случаи простата логика не е вярна, особено за системи, които не са в състояние на топлинно равновесие, т.е. не всички части са достигнали една и съща температура. При такива системи "поведението им вече не се характеризира само от температурата", обяснява Бекхофер. Поведението на материала е твърде сложно, за да бъде описано само с едно число. Докато зърната се охлаждат те не са в топлинно равновесие, което означава, че местоположението и потенциалната им енергия не са разпределени по начин, който позволява да бъдат описани само с една температура. При подобни системи, вместо директно преминаване от горещо към студено, може да има многобройни пътища на охлаждане, позволяващи потенциални по-бързи варианти. За зърната, според формата и подредбата, започвайки от по-висока температура означава, че могат по-лесно да се подредят в конфигурация, съответстваща на по-ниска температура. Все едно планинар, който достига по-бързо до крайната точка, защото началната, макар и по-далечна, му позволява да избегне голямо изкачване. Лу и физикът Орен Раз (Oren Raz) и преди са предвиждали, че подобни кратки пътища на охлаждане са възможни. "Много е хубаво да видим, че това наистина работи", споделя Раз от Научния институт Вайсман в Реховот, Израел. Но той добавя, че "все още не знаем ефектът във водата е такъв или не". При водата е много по-сложно, включително и заради определени примеси в нея, изпарението или свърхохлаждането, при което водата остава течна под нормалната температура на замръзване. Но простотата на това изследване е част от неговата красота, обяснява теоретичния физик Мария Вуцелия (Marija Vucelja) от Университета на Вирджиния в Шарлътсвил. "Това е една от онези много прости постановки, но достатъчно богата, за да демонстрира този ефект", смята Вуцелия, която предполага, че ефектът на Мпемба може би се простира и отвъд стъклените зърна или водата. "Мога да си представя, че този ефект се проявява естествено и другаде в природата, просот не сме му обърнали внимание". Източник: Science news - A new experiment hints at how hot water can freeze faster than cold ...
  5. (Не ползваш правилни термини за яснота: по-горе - линия (едномерна) как ще е и пространство?!.) "Скъсяване" (промяна в дължина) има в Другата ИС ., движеща се инерциално спрямо Нашата-неподвижна ИС, но не е измерена от нас, а изчислена с ЛТ. Наблюдател в другата ИС не може да регистрира промяна в дължина, щото, наистина всички дължини в посока скорост - и тези на еталона - физически са променени след ускоряванията (действали са сили - с тях "започва" усещането за физика), които са довели до относително движение с постоянна скорост. Всеки ИС-наблюдател изчислява какво вижда ДругиятИС, спрямо постоянната скорост, с която се движи ДругиятИС. За Различни ДругиИС, са различни и резултатите от изчисленията -за време-процеси и за дължини в посока относно постоянната скорост. Няма "измервания" - няма шашми. Има съображения за случвания на събития, които се наблюдават от всички ИС и като как "тече" времето и процесите от Гл. Точка на ДругияИС. ...
  6. А така. И след като във вселената има безброй знайни и незнайни тела, спрямо които ти се движиш, значи ти също така имаш и безброй посоки на движение. Коя от всичките тези безброй посоки е посоката, която причинява физическо скъсявяне: "обектите се скъсяват по посока на скоростта - непрестанно поглъщат-излъчват от околните фотони". Посоката е зависима от "ефективност" на погълнато-излъчено, като фотони. Сега, в Квантовата теория е възприето действие на виртуални фотони, сумарното действие в резултат "дава" посоката на силата, която кара тялото да се движи. (По Файнман - полето се разглежда математически като "число" във всяка точка. И когато се движим от точка в точка, то тия числа се променят - съответстват на потенциал. Резултатната сила е по посока на на най-голямата потенциална разлика.) (ще се повторя по хипотезата ми - много пъти съм го обяснявал в други теми. Движението на частица (частиците са изградени на слоеве) е действие "отвън-навътре". Най-външният слой поглъща фотон (кратен на образуващите слоя) и симетрията в равновесната структура се нарушава - "лашка" слоя. По ОВ на структуриране, предишният център е изместен от "цялото", но тъй като той се формира с много по-голяма честота от външния слой - по-устойчив е в образуването, ОВ от лашкането принуждава центъра да се "съпротивлява" на изграждането на външния слой и след няколко пулсации на "цялостно" новообразуване, центърът образува новото състояние, като "изхвърля" погълнатия фотон. Но при това - центърът вече не е на "старото" си място, а се е придвижил за запазване на симетрията на новото състояние - по потенциалните разлики, "фиксирани" от неподвижност на частите на етера, за този момент на разпределение на потенциалите на ЕМПоле. Вижда се - съпротивлението срещу движение е инертна маса - коефициент, зависещ от бързината за образуване на център+слоеве - собствена характеристика на частица. Моментът на "излъчване на фотон" не е и не може да е фиксиран точно, а зависи от потенциалите на установката, външно въздействащи на състоянието на частицата - затова завинаги ще е НЕнаблюдаем параметър - ползва се при парадокса с "котката на Шрьодингер".) (По интересно е за частици с характеристика ЕМ"заряд". Ако са свободни в Космоса - всички изменения на потенциалите на ЕМПолета им влияят на ускоряване, защото тази характеристика е сумарна от цялото околно пространство, а те са асиметрични спрямо центъра си - имат "вихър" за най-външен слой, "погълнато-излъчено" е с голяма (ефективна) амплитуда - съответно "стъпката" на предвижване е сравнително голяма. Така "космическите лъчи" (протони) достигат скорости близки до светлината и това се наблюдава на Земята - не е била известна само причината. Освен това - изяснява се защо протонът и електронът не могат да се разпадат "на дребно") Така е формирано по-друго определение за "сила" - принудително преместване на център на образуване на телата с помощта на полевата форма на материя (при взаимодействия). Свързано е с ускоряване и с маса - баш като при Нютон, но пък обяснява и инерциалното движение по геодезични - там "принуда" няма (свободно падане, примерно). Поглъщане-излъчване на фотон става при по-сложни обекти - молекули, примерно и др. чрез обмен на фотон за връзка - именно "в него" е изменението за скъсяване-удължаване в среда по посока на скоростта - там са и промените по Доплер. ...
  7. Скоростта е винаги ОТНОСИТЕЛНА - спрямо друго тяло, в случая на СТО - инерциално движещо се, прието за неподвижно. На него поставяме нулата за отчет при КС. И понеже частиците на етера са недостижим от обектите които знаем, няма как да се отчете скорост спрямо етера. За познатите ни едри обекти, етерът, със своята характеристика, се явява полева форма на материя, за такава форма - не можем да захващаме КС. В празното пространство - може да се ползва ОС (отправна система), но не и КС. ...
  8. Ако доказано има Етер, разваля и още как,няма простр./време, етера е онова което дава съществуване на събития и светлина, няма относителност на Айнщайн, има друг вид, като е важна скорост спрямо Етер и относит. скорости между обектите, по сложна система със зависима относителност. И да има етер, то той не пречи на СТО. (Щото - телата са "направени" от свойствата на етера. За структуриране на обекти се ползва една променлива характеристика на частиците на вакуума - момент на импулса (вектор). Неподвижността на частиците "по място", служи за опора-възвръщане (ОВ) на движещите се тела към централната си част, посредством коефициент на съпротива - инертна маса. Така структурните образувания - обекти с маса при покой - сърфират върху вакподложка с разнообразно подреждане, в зависимост от изменения на ЕМПоле. Самото поле "дърпа-бута" обекта в посоката на движение, а това е ускорително движение. Затова и обектите се скъсяват по посока на скоростта - непрестанно поглъщат-излъчват от околните фотони. Ако е "точно" поглъщането и излъчването - имаме инерциално движение, защото поради голямата честота, имаме неотличимост на тласкащите сили и не се случва наблюдаване на постоянно ускорение. Щом движенията на телата зависят от околните фотони на ЕМПоле - това означава Ссреда, а не Свакуум. И СТО си е в сила, със всички особености - в дължината на интервала на квадрат влиза и показателят на пречупване - вече съм го показвал.) ...
  9. Има - няма е въпрос на доказване. При прилагане на ЛТ в СТО - се доказва. Когато "смяташ" извън постулатите на СТО - нищо не можеш да докажеш. ...
  10. Очевидно грешиш. Скъсяването на телата е по посока на скоростта им (вектор), а след ускоряване, имаш придобита относителна скорост, спрямо останалите обекти. И когато трябва да измерваш - координати и времена, вече "работиш" с нови еталони за дължина и време, за относителни движения на различните обекти и при прилагане на ЛТ. Ако искаш - отиди на темата "парадокс на стрелата" и виж там как се решава заблудата от "началното" образование. Има смяна на реда на събитията при различните наблюдатели. Щом ще показваш скорости над С за реални обекти, при инерциални системи - очевидно грешиш. ...
  11. Нито едното, нито другото: Твоята задача е грешно зададена - ракетата е Фотон - движи се с С. Не може към полева форма на материята да се "слага" КС, че и сметки да се правят. Те винаги ще са матмодели, неадекватни към физическа реалност. Спасението е вторият постулат и ... айнщайновото събиране на скорости... Иначе, що не писа, че ракетата се движи с 15С - и хоп, други цифрички, опроверагаващи даже и ... лапландеца, примерно, макар да ти е фен!?. ...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...