Отиди на
Форум "Наука"

Малоум 2

Потребител
  • Брой отговори

    2673
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    5

Малоум 2 last won the day on Юли 18 2018

Малоум 2 had the most liked content!

Репутация

1135 Старши асистент

2 Последователи

Всичко за Малоум 2

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. За ролята на "наблюдател". Почти тотално неразбиране: https://www.youtube.com/watch?v=gLXAfa4CR-g ... ... (Всеки вещеви обект се явява "наблюдател" при попадане на лъчение (ЕМВълни) върху му. Ако обектът няма структура "датчик" за поглъщане на фотони от лъчението, то той почти не реагира на въздействие (неизмеримо малко е). Ако поглъща фотон от лъчението, променя поведението си, формата си и др. физични величини, и при отпадане на лъчението, обектът става "излъчвател" на фотони с енергия на погълната, но вече е променен спрямо предишното си състояние. Тези излъчени фотони са пък "среда" за промяна поведението на други подобни обекти и т. н. Затова - всички прегради, призми, лупи и др. от експериментална установка, са участници и като полета (собствените им полета) във физическите промени, при изпитвания (измервания) на фотони и др. обекти. Вида (поляризация, енергия, отклонения) на новополучените фотони зависи от структурата на кристалната решетка на оптичната среда през която "минават" фотоните. Така средата може да стане различно наситена с нови фотони и вероятността за "наблюдаване" се променя. Но, по ОВ, след отпадане действието на лъченията обектът релаксира до минимална енергия за съществуването си (принцип на минимално действие). Така в Природата нещата стават по физични закони в съответна среда. С нарочна "намеса на разум" - може да се внесе хаос и да се получават и други състояния, но ... Природата си ги връща към изходното състояние - стават устойчиви, с минимална енергия за съществуване, ако съществуват в тази среда.) ... ...
  2. Тук, популярно, има всичко, което е известно: https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Kratka-biografiia-na-Vselenata_129764.html Кратка биография на Вселената Вселената е доста оживена в първите три минути от образуването си. Космосът, такъв, какъвто го познаваме, се разширява от мъничко зрънце до близък до настоящия си огромен размер, появяват се елементарните частици, протоните и неутроните се групират в първите ядра, изпълвайки Вселената с предшествениците на елементите. Развивайки теории и провеждайки експерименти с ускорители на частици, телескопи и сателити, физиците успяват да "превъртят лентата" назад милиарди години и да надникнат в детайлите на първите мигове от историята на нашия Космос. Представяме ви обобщен поглед върху тази история: Епохата на Планк Време: <10-43 секунди Добре дошли в епохата на Планк, кръстена на най-малкия възможен мащаб за измерване във физиката на частиците днес. До момента не можем да се доближим до началото на времето повече от това. Теоретичните физици не знаят много за най-ранните моменти на Вселената. След като теорията за Големия взрив набира популярност, учените смятат, че в първите си мигове Вселената е най-гореща и най-плътна и че четирите фундаментални взаимодействия - електромагнитно, слабо, силно и гравитационно, са комбинирани в една единствена обединена сила. Но не е задължително да е било така. Вселената се разширява Време: От 10-43 секунди до 10-36 секунди В този етап, който започва в епохата на Планк или много скоро след това, учените смятат, че Вселената преминава през изключително бързо, експоненциално разширение, известно като инфлация. Инфлационната теория е предложена във физиката през 80-те години, за да се отговори на недостатъците на теорията за Големия взрив, която въпреки популярността си, не може да обясни защо Вселената е плоска* и хомогенна (и изотропна), както и защо различните й части започват да се разширяват едновременно. * Когато космолозите казват, че Вселената е плоска, те имат предвид липсата на изкривяване на пространството в крупномащабните свойства на Вселената. Пространство-времето не е плоско, неговата кривина създава гравитацията. В космически мащаб обаче кривината на пространството, създадена от звезди, черни дупки и други, представлява просто съвкупност от незначителни неравности върху пространството, което е общо казано плоско. По време на инфлацията квантовите флуктуации се разтягат, произвеждайки неравномерности, които после определят положението на галактиките. Може би едва след този момент Вселената е станала горещо плътно огнено кълбо, както е описано в теорията за Големия взрив. По време на инфлацията квантовите флуктуации биха могли да се простират, за да произведат модел, който по-късно определя местоположенията на галактиките. Може би едва след този период на инфлация вселената се превърна в гореща, плътна огнена топка, както е описано в теорията за Големия взрив. Раждането на елементарните частици Време: ~10-36 секунди Когато Вселената все още е много гореща, тя е като грамаден ускорител, много по-мощен от Големия адронен колайдер, който работи с изключително високи енергии. В него са родени елементарните частици, които познаваме днес. Учените смятат, че първо се появяват по-необичайни, а след това - познатите ни частици като електрони, неутрино и кварки. Може би частиците на тъмната материя се появяват също тогава. Кварките бързо се комбинират, създавайки познатите ни протони и неутрони, които заедно носят името бариони. Частниците неутрино се отделят от плазмата от заредени частици и започват да пътуват свободно през пространството, докато протоните остават вплетени в плазмата. Появата на първите ядра Време: ~ 1 секунда до 3 минути Учените смятат, че когато Вселената се охлажда достатъчно, за да намалеят силните сблъсъци, протоните и неутроните се събират заедно, формирайки ядрата на леките елементи - водород, хелий и литий, в процеса известен като нуклеосинтеза на Големия взрив. Протоните са по-стабилни от неутроните, благодарение на по-ниските си маси. Всъщност свободният неутрон се разпада с 15-минутен период на полуразпад, докато протоните не се разпадат, доколкото е известно. Така че докато частиците се комбинират, много протони остават несдвоени. Като резултат, протоните, които остават сами, образуват около 74% от масата на "нормалната" материя на нашия космос. Вторият най-разпространен елемент е хелият, който е около 24%, последван от минимални количества деутерий, литий и хелий 3 (хелий с ядро от три бариона). Учените успяват успешно да измерят плътността на барионите във Вселената. Повечето от тези измервания съвпадат с теоретичните оценки за предполагаемите количества, освен един проблем - изчисленията за лития се разминават три пъти с измереното. Възможно е измерванията да не са точни, но също е възможно в този период да се случват процеси, за които още не знаем, които да променят количеството на лития. Космическият микровълнов фон става видим Време: 380 000 години Стотици хиляди години след инфлацията, сместа от частици е достатъчно охладена, така че електроните да се свържат с ядрата и да формират електрически неутрални атоми. Чрез този процес, познат като рекомбинация, фотоните стават свободни да пътуват из Вселената, създавайки космическия микровълнов фон. Днес космическият микровълнов фон е един от най-ценните инструменти на космолозите, които го изследват, за да отговорят на въпроси за много от тайните на Вселената, включително природата на инфлацията и причината за асиметрията между материя и антиматерия. Скоро след като космическия микровълнов фон става видим, водородните частици формират газ, който изпълва Вселената. Без обекти, които да излъчват високоенергийни фотони, космосът ще е потопен в пълен мрак в продължение на милиони години. Появяват се първите звезди Време: ~100 милиона години Краят на мрака идва с образуването на първите звезди и появата на рейонизация, процес, чрез който високоенергийните фотони избиват електрони от неутралните водородни атоми. Учените считат, че основната част от йонизиращите фотони се появява от ранните звезди. Но други процеси, като сблъсъците между частиците на тъмната материя, може също да са изиграли роля. По това време материята започва да формира първите галактики. Нашата собствена галактика, Млечният път, съдържа звезди, родени когато Вселената е едва на сто милиона години. Ражда се нашето Слънце Време: 9,2 милиарда години Слънцето е една от няколко стотици милиарда звезди в Млечния път. Учените смятат, че се е образувало от гигантски облак газ, съставен основно от водород и хелий. Днес Време: 13,8 милиарда години Днес температурата на нашия космос е 2,7 Келвина (-270,42оС). Вселената се разраства с ускорение, по начин подобен (но многократно по-бавен) на инфлацията. Физиците смятат, че тъмната енергия, мистериозна отблъскваща сила, която в момента е около 70% от енергията в нашата Вселена, вероятно предизвиква това ускорено разширение. Източник: Symmetry - A universe is born ... ...
  3. Ако мислено "застанем" в центъра на коя и да е галактика, то наблюдението е (теоретично-хипотетично), че всички други околни галактики "бягат", с почти постоянна скорост от нас. Това еднозначно показва, че между галактиките, в междугалактичното пространство, действат сили на отблъскване, които са "забавени" от сили на гравитационно привличане между галактиките - затова няма забележимо ускорение от отблъскващите сили. Не е така с далечните галактики, за които е установено, че бягат от нас с ускорение - заради големите разстояния между тях, силите на привличане от гравитация са вече по-слаби, в сравнение от отблъскващите сили. (Силите на привличане и на отблъскване са сили с ентропиен произход - възможност за подреждане на хаоса в ЕМПоле между галактиките: при подреден хаос между обекти - сили на привличане, а при неподреденост-голям хаос - сили на отблъскване. Средата, върху която се структурират всички обекти е "зърнест вакуум", който е яко подреден - всяко зрънце от него трепти "на място" и в този смисъл - центрите им "изграждат" неподвижна, но трептяща вакуумна решетка. Това е тъмната материя, а организацията на трептения в някакво направление е тъмната енергия. Действат сили с ентропиен произход - на подреждане от/на трептеливото собствено движение на зрънцата и Обратната Връзка - не могат да се "задвижат" зрънцата, т. е., да сменят местата си в решетката.) (Хаосът в ЕМПоле се създава от остатъчни фотони, предизвикани в полето от ускорено движещи се заредени частици. При образуване на крупни обекти "заредеността" на участниците поетапно се елиминира, и излъчването на ЕМВълни (смес от много фотони) в измерими граници, се прекратява след осъществяване на локална връзка. Но остатъчните фотони си продължават по пътя, срещат се кръстосано с други от други предишни излъчватели и това води до осезаема поляризация на вакуума в междуобектните разстояния. Защото тези обекти, които не са били във връзка, при хаос на ЕМПоле в което са, не биха могли да се образуват в крупни обекти - трябва "външна" сила и/или много енергия. Вероятността, сами да се организират в едно цяло, е малка. Така, естественото движение на обектите е да "бягат" от мястото с голям хаос- отблъскващи сили.) ...
  4. Разсъждения на учен-физик, по въпроси религия и науката (след 17 мин е по-интересното): https://www.youtube.com/watch?v=5pKBNYZUbrE ... ...
  5. Въобще, тестовото изпитване е Хазартно... има уцелване на верен отговор: "на късмет"!? А, понятието за "правилно" е: Кажи какво мислиш по въпроса. Как разсъждаваш, демек. Нищо, че ученик може да се окаже "по-правилен" от общоприетото мнение. Щом не го мързи да мисли, ще се справя, за по-нататък, в живота. ...
  6. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Da-blagodarim-na-Lunata-za-vodata-na-Zemiata_129457.html Да благодарим на Луната за водата на Земята Водата е дошла на Земята с образуването на Луната преди около 4,4 милиарда години, когато огромна протопланета удря планетата ни като едновременно избива материал за нашия спътник и доставя водата за океаните на Земята. Сега след изотопен анализ учените установиха, че тази протопланета произхожда от студената външна част на Слънчевата система. Земята е уникална в нашата Слънчева система - тя е единствената земна планета с голямо количество вода и относително голяма луна, която стабилизира земната ос. И двата фактора са от съществено значение за развитието на живота на Земята. Планетолозите от Университета в Мюнстер, Германия, вече са успели да покажат за пръв път, че водата е дошла на Земята с образуването на Луната преди около 4,4 милиарда години. Луната се е образувала, когато Земята е била ударена от тяло с размерите на Марс, наречено Теа. Досега учените предполагаха, че Тея произхожда от вътрешната Слънчева система близо до Земята. Но изследователи от Мюнстер твърдят, че могат да докажат, че Тея идва от външната Слънчева система и доставя големи количества вода на Земята. Резултатите са публикувани в новия брой на Nature Astronomy. Схема на образуването на Луната. Кредит: ExtremeTech От външната във вътрешната Слънчева система Земята се образува в „сухата“ вътрешна слънчева система и затова е малко изненадващо, че има вода на Земята. За да разберем защо това е така, трябва да се върнем във времето, когато Слънчевата система е била образувана преди около 4,5 милиарда години. От по-ранни изследвания знаем, че Слънчевата система е структурирана така, че „сухите“ материали са отделени от „мокрите“ - така наречените „въглеродни хондрити“ [заб. 1] - метеорити, които са относително богати на въглерод и вода - които идват от външната Слънчева система, докато по-сухите "некарбонатни" метеорити идват от вътрешната Слънчева система. Макар предишните проучвания да показват, че карбонатните материали вероятно са отговорни за доставянето на водата на Земята, не бе изяснено кога и как този материал - и по този начин водата - е дошъл на Земята. "Изотопите могат да отговорят на този въпрос. Изотопите на молибдена ни позволяват ясно да разграничим карбонатния и некарбонатния материал и като такива представляват "генетичният отпечатък" на материала от външната и вътрешната Слънчева система ", обяснява д-р Герит Буд (Gerrit Budde) от Института по планология в Мюнстер и водещ автор на проучването. Въглероден хондрити. Кредит: Wikipedia Измерванията, направени от изследователите от Мюнстер показват, че изотопният състав на молибден на Земята е между тези на карбонатните и некарбонатни метеорити, което показва, че част от земния молибден произхожда от външната Слънчева система. В този контекст химичните свойства на молибдена играят ключова роля, тъй като е елемент, склонен да се свързва с желязото, по-голямата част от земния молибден се намира в ядрото. "Молибденът, който е достъпен днес в мантията на Земята, следователно произхожда от късните етапи на образуването на Земята, докато молибденът от по-ранни фази е изцяло в ядрото", обяснява д-р Кристоф Буркхард (Christoph Burkhardt), съавтор на изследването. Резултатите на учените се показват за първи път. Но учените правят още една крачка напред. Те показват, че по-голямата част от молибдена в мантията на Земята е доставен от протопланетата Теа, чийто сблъсък със Земята преди 4.4 милиарда години е довел до образуването на Луната. Въпреки това, тъй като голяма част от молибден в мантията на Земята произхожда от външната Слънчева система, това означава, че самата Тея също произхожда от външната Слънчева система. Според учените сблъсъкът е осигурил достатъчно въглероден материал, за да се обясни цялото количество вода на Земята. „Нашият подход е уникален, защото за първи път ни позволява да свържем произхода на водата на Земята с образуването на Луната. Казано по-просто, без Луната вероятно нямаше да има живот на Земята”, коментира Торстен Клейн (Thorsten Kleine), професор по планетология в Университета в Мюнстер. Забележка: Въглеродните хондрити или „С“ хондритите представляват едни от най-непромените известни метеорити, те са примитивни и недиференцирани метеорити, които се образуват в богати на кислород региони на ранната Слънчева система, така в че по-голямата част от тях не са намерени метали в свободната си форма, а под формата на силикати, оксиди, или сулфиди. Повечето от тях съдържат вода или минерали, а някои от тях съдържат големи количества въглерод, както и органични съединения (аминокиселини). Най-примитивните въглеродни хондрити никога не са били загрявани с температура над 50 ° C, тъй като идват от външната Слънчева система. Справка: Gerrit Budde et al, Molybdenum isotopic evidence for the late accretion of outer Solar System material to Earth, Nature Astronomy (2019). DOI: 10.1038/s41550-019-0779-y Източник: Formation of the moon brought water to Earth, University of Münste ... ...
  7. Усеща се, че експериментите клонят към косвено доказване на хипотезата. (Не е точно "вплитане", а непрестанно алтернативно образуване на "едното" върху полето на другото - нареченото кварк, върху глюон от друг кварк демек, зависими са едно от друго. Все едно - обмен на фотони-глюони за връзка, между "кварки". По-скоро -"завързани" са образуващите фотони с обменящият се фотон.) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edin-eksperiment-namekva-za-kvantovo-vplitane-vatre-v-protonite_129338.html Един експеримент намеква за квантово вплитане вътре в протоните Данните от Големия адронен колайдер подсказват, че съставящите субатомните частици кварки и глуони споделят странни връзки Модел на вътрешната структура на протон и съответните полета - кварки и глюони. Ядрената сила действа като пружина с незначителна сила, когато не се разтегля, но голяма привличаща сила, когато се разтегля до големи разстояния. Кредит: Brookhaven National Laboratory. Протоните са сложни субатомните частици, съставени от по-малки частици, наречени кварки и глуони. Сега данните от Големия адронен колайдер намекват, че съставките на протоните не се държат независимо, а споделят странни квантови връзки, известни като вплитане, твърдят трима физици в статия, публикувана в arXiv.org. Квантовото вплитане е изследвано досега в мащаби, много по-големи от протона. В експерименти вплетените частици сякаш мигновено си влияят една на друга, дори когато са разделени от хиляди километри. Учените подозираха, че вплитането може да се случва в рамките на субатомната частица протон, но признаците на това явление не са демонстрирани експериментално вътре в частицата, която е около трилионна от милиметър. "Идеята е, че това е квантово-механична частица и ако погледнете вътре в нея ... тя е вътрешно вплетена", коментира теоретичният физик Пиет Мълдерс (Piet Mulders) от Vrije Universiteit, Амстердам, неучаствал в изследването. В новото проучване екипът анализира сблъсъците на протони, ускорени до високи скорости в Големия адронен колайдер в Женева. Използвайки данните от експеримента CMS, учените изследват ентропията в резултат на вплитане в протона. Ентропията е свойство, което зависи от броя на възможните състояния, които системата може да приеме на микрониво. Ето една аналогия: разбърканата колода карти има няколко начина да се разбърка, докато подредената има само един начин, така че разбърканите тестета карти имат по-висока ентропия. Ако вплитането съществува в рамките на протон, в резултат на тези връзки ще има допълнителна ентропия. Тази ентропия може да бъде определена чрез преброяване на броя на частиците, произведени при всеки сблъсък. Количеството ентропия, което изследователите установиха, съответства на това, което се очаква, ако се приеме, че кварките и глуоните са били вплетени, твърдят физиците в доклада си, който сега очаква преглед преди публикуването му в списание. Вплитането все още не е окончателно потвърдено, твърди теоретичният физик Щефан Флерхингер (Stefan Floerchinger) от Университета в Хайделберг, Германия, който не е участвал в проучването. За да се потвърди окончателно вплитането, са необходими строги тестове, за да се изключат други възможни обяснения. Но това изследването е „повече от отваряне на вратите“ и може да доведе до по-нататъшни изследвания, които биха могли да изяснят вътрешната физика на протоните, казва Флерхингер. Една загадка, която бъдещата работа би могла да реши, е защо кварките винаги са ограничени в по-големи частици и никога не се срещат отделно. Това затваряне е "най-добрият пример за вплитане", отбелязва теоретичният физик Дмитрий Харзеев (Dmitri Kharzeev) от Университета Стони Брук в Ню Йорк, съавтор на изследването. Кварките “просто не могат да съществуват в изолирани състояния”, подчертава Харзеев и винаги са свързани със своите спътници. Въпреки че това свойство на кварките е добре известно, за него няма фундаментално математическо обяснение. Харзеев се надява, че изучаването на квантовото вплитане в протоните може да помогне да се обясни загадката. Справка: Z. Tu, D. Kharzeev and T. Ullrich. The EPR paradox and quantum entanglement at sub-nucleonic scales. arXiv:1904.11974. Posted April 26, 2019. Източник: An experiment hints at quantum entanglement inside protons, Science News Online ... ... (Последният абзац е като твърденията за структурата на частиците, както е по хипотезата, заедно с подреждане-ентропия. Остава - да направят структура слоист модел на частицата и асиметрията на слоевете, отговорни за "заряд") ...
  8. Принципно - мисленето е структуриране на субективно-логичен ред (опит в абстракциите за време и пространство) за подреждане на сложните абстрактни модели, които са резултат на предишна "памет, във вид на символи". Проявяват се не всякога волево, затова имаме "право на избор" - кой от образите да ползваме, ако искаме. Малко свобода в несъзнаваното, а осъзнаем ли - става свобода и на "духа", успокояване на хаоса в главите ни. Съзнанието е отношение към тези образи (за ползване по "тежест-предимство" в ситуация) Ей тук има малко "стара" яснота: https://bg.wikipedia.org/wiki/Мислене ...
  9. Не, не е така. Съвременната наука не отрича съществуването на случайности, спомни си за доказателствата за онтологичния смисъл на вълновата функция: https://megavselena.bg/lunata-syshtestvuva-samo-kogato-ya-gledate/ Също и не отрича възможността за свободна воля: https://manprogress.com/ru/blogs/46/posts/273.html Е, незнанието в съвременната наука води до "съществуване" на случайности. (Експериментът не е тълкуван правилно - сплетените фотони са различни частици, подчинени на възможността на излъчване на кристалните решетки на лещи, лупи, призма и др. оптични материали, а ... това не се отчита. Така - в някои случаи може да се измерва съвпадение по характеристики, а в други - не, тоест, случайностите са резултати от нашето измерване. При дуализъм на частиците -резултатите от измерванията ни са винаги под въпрос за случайност. Но, като узнаем причината - за различност на резултатите, евентуално, ще знаем и как да надскочим "грешката" в НАШЕТО измерване, а не, че в Природата има случайности и ... можем да я "излъжем", като на магия). Свободната воля е свързана със свобода на мисленето (Свободата е осъзната необходимост). Не задължава "действие" след свобода на мисълта - Вуте: "Мога да копам, ама мога и да не копам!" ...
  10. Самите вируси са междинна форма на живот ... в действие. Ако "се затрият" по някаква причина (радиация, примерно - гората на Чернобил, дето над 30г няма гниене - липсват видове бактерии) - няма да останат разпознаваеми фосилни детайли за нещо "междинно". Крайният резултат - нови видове - също ще остане с неизвестен междинен резултат. (При бактерии - "дребните" живи - почти всяка мутация може да се води нов вид - еволюцията е "натрупване" белег върху съществуващо, ако не е само повърхностен, а и вътре в бактерията. Повечето от Белезите са в промяна на обвивките им и няма за резултат нов вид, а частично хоризонтален пренос на нови повърхнинни свойства, различни от стария вид. Затова и ги разпознават по групи и, тук-там, ново свойство.) ...
  11. Така е, но и рационалното - в откриване свойствата и закономерностите в Природата - при правилно тълкуване, води до СМИРЕНИЕ пред Природата. (например, креационистите, които са против еволюцията, се "хващат" за: "Къде ви са междинните форми на живот?" Хем, много добре знаят за вирусите, примерно - те се водят от науката за междинна форма, щото ползват полу-умрели бактерии за впръскване на генетичния си материал, за собствено размножаване. Да не говорим, че бактериите - форма на живот, дето я търсят из Космоса - непрестанно, еволюционно реагират с промяна на гените си, "против" действието с антибиотици. Така придобиват устойчивост в новата среда, еволюират и ... трябват нови видове въздействия с антибиотици, за унищожаване на новопръкналите се бактерии - те показват еволюция в действие ... от това по-добро рационално доказателство ... здраве да е, ако е възможно принципно "преборване" с Природата. Знаейки това, гледаме да не се разболяваме, пазим се ... смирено) ...
  12. Колкото и дефиниции да пробваме, агностицизмът "казва", че светът е непознаваем от човеците. С това, не биха се съгласили учените атеисти. Демек, няма да спрат експериментите. Но, прав си (не си го казвал в прав текст), че част от изказванията на учените, особено след КМ, отчаяно показват непознаваемост на света: https://www.youtube.com/watch?v=PjqQEWIhVYc ...
  13. Уикито разказва малко по-иначе. https://bg.wikipedia.org/wiki/Агностицизъм Философската интерпретация е, че светът в крайна сметка, е непознаваем. "... Силен агностицизъм (също наричан „твърд агностицизъм“, „затворен агностицизъм“, „стриктен агностицизъм“ или „абсолютен агностицизъм“) се отнася до схващането, че въпросът за съществуването или несъществуването на Господ или божества и естеството на крайната реалност е неизвестна поради нашата естествена невъзможност да докажем каквото и да е преживяване без използването на друго субективно преживяване. Силен агностик би казал „Аз не мога да знам дали Господ съществува или не, но ти също не знаеш“. ..." Но, нещата са малко по-други - ако за човек (Изследовател) има природни физични ограничения, например, изследвания в микрото и макрото, то това не означава, че не може да си измисли едно "начало" в микрото (етер, тъмна материя и/или, и др.) и по известното в "средното" (по мащаб лог. скАла на ЕМВълни), където съществува, да прозре макрото. Измислянето е фактически свободна воля - има я у всеки субект. Именно свободната воля докарва "чудеса" в мисленето, т. е., да открива случайности. (случайност: поне две събития да съвпадат по време и по място - основа за всички експерименти с челни "блъскания" на частици, примерно). И учените го правят това. ("Откритията стават случайно, но не от случайни хора"). При експеримент учените разчитат и на случайности (човешко наблюдение-извод за странно поведение на изпитваните обекти) и при опит да се обяснят логически, понякога стигат до открития, стига да са подготвени с множеството съмнения. Иначе, в Природата - няма случайности (няма наличие на нечия свободна воля - т. е. - няма "върховно мислещо"), дори и когато обект се движи със скорост по-голяма от на светлината, в дадена среда (Черенковско лъчение), или когато фотон "спира" в неоптична среда. ...
  14. Що, бе - повечето се изказаха в смисъл, че всеки може да вярва на каквото си иска - това не прави "всеки", пък и учен да е - лош, добър и т. н., но ... като човек. Просто - ученият трябва и да направи "изводи за реалност" от дейността си и те не може да са "в неизвестното, в чудото" - освен във вид на хипотези. (една от хипотезите може да е божествена намеса, която не се отчита от невярващите в бог). Имаше виц: Продавач на лотарийни билети интусиазирано предлага: "Купете си билети - всички са печеливши, печелят..." Един му казва, контриращо: "А, аз все купувам такива, дето не печелят!"... "И такива имам, колко искате!" - казва продавачът. Демек, въпрос на разбирателство, какво ще се "продава" и за кого е "печелившо"... Късметът се присмива на вероятностите!.., а сме показвали, че съществува. (Известен учен-физик си заковавал подкова на входната врата. Комшията му веднага реагирал: "Нали си учен и не вярваш в суеверия?.." "Ами, казват, че помага ... с късмет!" "Е, помага, ама на вярващи" - казал комшията. "Ами хората казват, че и на невярващи помага ... късметът!"- казал ученият.) ...
  15. Почти кардинално мнение по опастностите за човечеството: (пак надскачаме себе си ... ще забраняваме еволюцията?!?) https://megavselena.bg/tryabva-speshno-da-prekratim-chistata-evoljuciya-i-estestveniya-podbor/ Трябва спешно да прекратим чистата еволюция и естествения подбор Предлагаме ви мнението на Аласдеър Макензи, молекулярен генетик от университета в Абърдийн, Шотландия. Случаите на морбили в САЩ са достигнали 25-годишен връх през последния месец. Подобна ситуация изживява и Европа. Това са новини, които можете да очаквате, когато родители спират да ваксинират децата си от 90-те години насам, от страх, че учените им предлагат ваксини, които са по-опасни от самите болести. Става нещо като мода през последните две десетилетия мнозина да се връщат към естествения и предполагаемо здравословен начин на живот на нашите предци от пред-индустриалните времена. Страхът около ваксините става част от вярванията на много хора в органичното движение, анти-ГМО и философията на Ню Ейдж. Те все повече отхвърлят способността на науката да подобри живота ни, поставяйки почти религиозно доверие в благоволението на „майката природа“. В съчетание с това идва пълната вяра в еволюцията. Тя се разглежда като грижовна и състрадателна сила, която е оформила хората и останалата част от естествения свят. Има нарастващо убеждение, че ако естествената еволюция бъде оставена на собствените си способности, тогава всичко ще работи за най-доброто на хората. Но тази идея за еволюцията е най-малкото неточна. Еволюцията по-скоро е брутален и безразличен, дори опасен противник, който медицинският свят непрекъснато се опитва да манипулира и преодолява. Вероятно заради блясъка на теорията на Чарлз Дарвин еволюцията е прекалено популярна и общоприета. Но дали реалността е толкова бляскава? Еволюцията произтича от невъзможността на всеки организъм винаги да предаде съвършено копие на своята ДНК на следващото поколение. За това можем да благодарим на фактори като грешността на машината в живите организми, която копира ДНК; и основната нестабилност на ДНК, когато е изложена на определени химикали или видове радиация, които винаги са съществували в нашата околна среда. Това означава, че никой не е наследил перфектно копие от ДНК на родителите си. Всъщност, една от причините да имаме двама родители е да се гарантира, че ако нещо се обърка с едно копие от нашите гени, ще има втори ген за защита. Естественият подбор настъпва когато нашата ДНК мутира и тук нещата стават наистина опасни. Естественият подбор е процесът, чрез който мутациите в един вид, които са „най-подходящи“ за тяхната среда, процъфтяват, докато „по-малко подходящите“ отмират. Естественият подбор диктува всичко, което виждаме около нас, от дължината на вратовете на жирафите до формата на перките на акулите. Видовете, които имат най-малко полезни мутации, могат да очакват ужасяваща смърт от глад, хищници, канибализъм, болести, суша, наводнения, удавяне и много други неща. Оставени на произвола на мутациите, по време на средната продължителност от техния живот от 30 до 40 години, майките ще раждат осем до десет деца, само за да загубят половината от тях, преди да достигнат възрастта, където могат да предадат гените си на следващото поколение. Това е голямата еволюция: неизбежната жестока ерозия на по-голямата част от индивидите, които имат един набор от гени, в полза на малкото щастливо малцинство, което има генетичната способност да оцелее. Като вървят малко по-бързо от брат си или сестра си, генетичните победители оцеляват. Докато се придържат към живота по време на глад или болест, те наблюдават как техните братя и сестри линеят и умират. Ако вярваме в данните за човешкото разнообразие, ние сме вид, който е намалял до само около 600 индивида преди повече от 100 000 години. Това е реалността на това откъде сме дошли как „Майката природа“ ни е оформила като индивиди. За съжаление, разбира се, и днес сме свидетели на развитие на хората, при което все още хиляди умират от болести, милиони гладуват от лишения, поради неравностойни общества и липса на достъп до чиста вода, храна и лекарства. Така в много области все още оставаме на милостта на естествения подбор, най-малко моралния начин за развитие на един вид. Това налага спешно и дори агресивно спиране на еволюцията на човешкия род. Единственият начин да направим това е да прегърнем резултатите от научните изследвания. Най-голямото ни постижение като вид е да се освободим от чистата и жестока еволюция, от естествения подбор. Това означава, че се нуждаем от ГМО храни, за да избегнем глада като причина за смъртта на милиони. Нуждаем се от изкуствени добавки, за да гарантираме, че храната, която отглеждаме, може да бъде безопасно консумирана от нарастващото население преди да се развали. И най-важното от всичко, ние се нуждаем от ваксини за предотвратяване на болести. Никога повече не трябва да оставяме децата си на гнева на Майката Природа, да ги подлагаме на естествения подбор и силите на собствения им организъм. Науката се развива и от там трябва да идва развитието, включително и на видовете, а не от жестокия естествен подбор. Публикувано в изданието Sciencealert.com. ... ... "... Най-голямото ни постижение като вид е да се освободим от чистата и жестока еволюция, от естествения подбор. Това означава, че се нуждаем от ГМО храни, за да избегнем глада като причина за смъртта на милиони..." Звучи на "платена реклама". Естественият закон е: Което се приспособи, ще оцелее!.. Да, ама промяната на средата е човешка дейност и вече не е ... естествена, а силно замърсена с късовълнови излъчвания на ЕМПоле, в което пребиваваме. Това променя много бързината на действие, на всичко що е процес. И, виждаме, че средата "си го връща" - ураганни бедствия, например и ... споменатото в статията за апокалипсис. "Вината" не е в развитието на науката, а в алчността на хората - непременно да се печели много, без да се "връщаме" да си поправяме щетите. (писал съм го преди: Ако искаме да сме богати материално и духовно, трябва да намалим алчността си!) Природата ще ни смачка, ако се обръщаме срещу законите й - всички природни закони, взети заедно, доказват Дарвин и еволюцията. Човешките закони са "измислени" за еднолично обогатяване (или на отделна група), не са природни закони. (има си поговорка: Господ дава, но в кошара не вкарва!) ... ...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...