Отиди на
Форум "Наука"

Малоум 2

Потребител
  • Брой отговори

    2796
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    7

Малоум 2 last won the day on Септември 15

Малоум 2 had the most liked content!

Репутация

1186 Старши асистент

2 Последователи

Всичко за Малоум 2

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Не е така, докато не кажеш "спрямо какво-кое" ще е по-голяма неговата скорост. Тази грешка с понятието скорост е допускал Аристотел - колкото са по-силни конете, толкова по-голяма скорост ще има каруцата. А, Нютон е поправил - не е права пропорционалност. Силата е пропорционална на УСКОРЕНИЕТО по масата... и то ограничено от вида на телата за експериментална проверка - може да се смачкат участниците и тогава, и др. параметри трябват.( уж знаеш класиката, пък...) (при влака с крушките - отворен вагон означава неинерциална с-ма на отчет - върху наблюдателя действа СИЛА и ...кво ще "измерва", демек - кво ще вижда ... е сложна задачка и за класиката - Рейнолдс, Навие-Стокс и т. н - при високи относителни скорости. Като разбереш колко неточна е класиката дори и при малки относителни скорости ...- ако се качиш на единия от два паралелни и еднопосочни тока, няма наблюдение за магнитно поле. Да, ама има сила на привличане!, пропорционална на магнитно поле -... и сам ще си "направиш" СТО-прим Основна честа грешка - принципно се поставяш в условия гледна точка на Трети наблюдател - там няма ограничения по скорост, както в СТО) ...
  2. Когато е "голям" - може и да унищожава, ама по-скоро създава условия за нещо ново да се структурира. (Съм на мнение, че по него време(?!) не е било Един ГВ, а много на брой малки, различни "взривчета" от анихилация на електрон-позитронни двойки. Не е било възможно "да се наблюдава", каквото и да е, щото тогава още не е имало познатите ни днес сложни структури от атоми и молекули. Но пък - се поляризира вакуума и се създава вероятност за образуване на протони от сблъсък на неутрони (антинеутроните - доказано са идентични на неутроните, имаше статия в оффнюз). При голяма относителна скорост между тях - неутроните се разпадат и по познатите днес закони се образуват протони, електрони (те са като допълнително) неутрино (някакво) и гама-фотони. Формират се водородните атоми - протон+електрон и ... всичко тръгва по вече "познат" начин. Но - важното е: наличието на атоми водород, насища околността си с информация, че го има. Така, вероятността пак да се получава водород, от новата поляризация на вакуума, е вече по-голяма. И повсеместно, на много различни места се групират атоми, молекули и от ускорителните процеси, заради силни потенциални разлики, става групиране+превръщане, към по-тежки елементи и структури от тях.) (при взрив - се променя обемът и формата на изходните продукти) Пиша в скоби, да се знае, че ползвам хипотезата си.
  3. Как пък, днешният виц уцелва темата?.. Ами не четете, бре... " - По какво четеш? - Квантова физика. - Ама учебникът ти е на обратно! - Че... има ли значение?!? " ...
  4. Говорим за ИС (инерциална система на отчет). Вторият постулат е: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на ИЗТОЧНИКА ( а не на наблюдателя, както често казваш). Пък, че е еднаква за всички (в ИС) е следствие - прието от следващи тълкуватели на СТО, казват: Принудени сме да го считаме за вярно, от експерименти. ...
  5. Хе-хе! Забучи шпагата право в раната на "квантовата гравитация". Мисля си, че е по-добре да се открие нова тема с тия проблеми - тая е прекалено дълга и с извинение ... много "начална" плява... ...
  6. Така изразено -- щом времето не е физическо явление -- аз разбирам понятието "абстракция" като нещо "ирационално или фикция". В друг смисъл обаче цялата наука всъщност се гради върху абстракции, имайки предвид това определение: "Процес на мислено отделяне и обобщаване само на съществените признаци и свойства на предмети и явления от самите предмети и явления." Точно така. За употреба в наука (за наука) се разглеждат: явление, закономерност и свойство. Та - времето е свойство на материята. Цикъл (брой и номер) на повтаряне на телата на себе си - реално става с обмен на енергия (в обмена на информацията) и задава (участва в) относителна устойчивост на структурите. Това свойство е заложено още от вакуума - всяка частица (зрънце или част от структура) е с вграден часовник - собствени пулсации за образуване на себе си. ...
  7. Малко банално е, ама се връщаме към "началата": Времето за Човек е абстракция. Въведена от него за отличаване-сравняване и подреждане на повтарящи се събития, които обаче, Реално се случват - във времето и пространството - от най-дребното до най-едрото ..., ако не е много "бързо" случването - Класически - са разделени - отделно Пространство и отделно Време, благодарение на еволюцията, която е забавяла случванията и достигнала до Гл.Мозък при Човек, заради малката ни и ограничена по сетивност, възможност за извършване на наблюдения - за информация, с достатъчна за практиката точност на измерванията. В СТО - се смесват, защото при скорости близки до С - нямаме способности да ги разделяме, но може да ги изчисляваме - това е част от науката. Тогава - времето се проявява като "скрит" параметър, скрит в честотата на фотоните - високите честоти ни повреждат при пряко действие на обектите, а са нужни за информация от "бързо" ставащи събития и процеси. А те - само фотоните - съдържат информация за възможните промени, които Човек може "да види". Фотоните пък, си "пренасят" информацията с ЕМВълни, които се движат със скоростта на светлината в съответната среда. Общ постулат за Класика и СТО е, че движението по инерция (и въобще движението - няма неподвижни, абстракция е) е относително и с достатъчна точност служи на Класиката. И се е определило с единственото, което "чувстваме" измеримо - СИЛА. При липсата й, или прието равновесие в точка (друга абстракция), а ни интересуват разлики, приемаме с достатъчно основание, откритите физични закони. (има една реклама по телевизора: Момченце, казва на друго: "Аз съм прав! И това е закон!", демек, много лесно се "откриват" закони... - човешки, а не физични...) ...
  8. Ето косвено "потвърждение", че в центъра на Галактиката има структура, която подобно бобина в свръхпроводимост (космически студ) "изхвърля" магнитното поле, а то влияе на частици, попаднали в него, да излъчват, заради ускорителни процеси: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/V-tcentara-na-galaktikata-ni-dvojka-stranni-gigantski-mehura-izlachvat_136553.html В центъра на галактиката ни двойка странни гигантски мехура излъчват радиация През 2010 г. астрономите, работещи с космическия гама-телескоп "Ферми", обявиха откриването на два гигантски балона от газ. Тези мехури са разположени централно симетрично над и под равнината на нашата галактика Млечен път, простирайки се разстояние над 25 000 светлинни години. Не е ясен техният произход, както и причината за огромното им количество високоенергийна радиация. Съвсем наскоро масивът IceCube в Антарктида съобщи за 10 свръхвисокоенергийни неутрино, идващи като че ли от балоните, което накара някои астрофизици да предположат, че се случват някакви странни субатомни взаимодействия. В крайна сметка мехурите, открити от "Ферми", станаха още по-загадъчни. Два гигантски балона от горещ газ Образуването на огромни мехури от горещ газ не е лесно. Като начало е нужна много енергия. Не е лесно за обикновена галактика да създаде такава енергия, която да може да раздуе горещ газ на разстояние над 25 000 светлинни години. Но особената ориентация на балоните - простиращи се симетрично над и под нашия галактически център - е силно доказателство, че те може да са свързани с централната свръхмасивна черна дупка, известна като Стрелец А* (Sagittarius A* и съкратено Sag A*). "Може би преди милиони години Sag A* е изяла нещо огромно, получила е тежко разтройство на стомаха, насочващият се в нея материал се загрява, завърта се в сложен танц на електрическите и магнитни сили и успява да избяга от привличането на хоризонта на събитията, преди да падне вътре. Този материал, екстремно зареден, се втурва далеч от центъра на галактиката, носейки се на струи с частици, ускорени до почти скоростта на светлината. Отдалечавайки се на безопасно място, тези частици се разпръскват и разреждат, но запазват енергийното си състояние и до днес", пише в Live Science Пол Сътър (Paul Sutter), астрофизик от Университета на Охайо, водещ на Ask a Spaceman и Space Radio.Възможно Възможно е и някоя звезда да се е приближила твърде до Sag A * и да е разкъсана на парченца, освобождавайки цялата тази мощна гравитационна енергия, образувайки балоните. Или може би те нямат нищо общо със самия Sag A *, а с множеството звезди в ядрото - може би десетки или стотици от тези плътно разположени звезди са станали свръхнови едновременно, изхвърляйки тези струи газ извън границите на галактиката. Или може би нищо от изброеното. Без значение какво, мехурите са тук, те са огромни и астрофизиците не ги разбират. Гама и неутрино Мехурите на "Ферми" не се виждат с просто око. Въпреки високите си температури, газът в тях е невероятно разреден, което ги прави почти незабележими. Но нещо вътре в тях е може да създаде най-високоенергийния вид светлина - гама лъчите, заради което са забелязани от екипа на "Ферми". Смятаме, че гама-лъчите се произвеждат вътре в мехурите от космически лъчи, които сами по себе си са високоенергийни частици. Тези частици, най-вече електроните, но вероятно и някои от по-тежки частици, също излъчват характерните гама лъчи. Понякога космическите лъчи си взаимодействат помежду си, изпълняват някакъв сложен субатомен танц на материята и енергията и освобождават неутрино, почти безмасова частица, която взаимодейства с другите частици само чрез слабата ядрена сила - нещо, което означава, че почти никога не взаимодействат с нормалната материя. Обсерваторията IceCube, разположена на географския Южен полюс, използва един кубичен километър чист антарктически лед като детектор за неутрино - всеки път, когато се случи рядкото събитие някое високоенергийно неутрино да премине през леда и да взаимодейства с молекула вода, се предизвиква верижна реакция, която води до поредица от по-познати частици и оптична светлина. Поради естеството на своите детектори, IceCube не е толкова добър в определянето от къде идва неутриното. Към днешна дата обаче е открил 10 от тези малки призраци, идващи приблизително от посоката на двата балона на "Ферми". Дали това е съвпадение? Субатомен пъзел Така че нещо може да произвежда тези изключително екзотични неутрино в мехурите на Ферми. Или не - това може да е просто съвпадение и частиците неутрино наистина идват от някаква далечна част на Вселената зад балоните. Освен това, по някакъв начин космическите лъчи произвеждат гама лъчи, макар че не е съвсем сигурно как. Възможно е с повече късмет IceCube да улови както гама лъчи, така и правилния вид неутрино (те са три), които да идват от взаимодействия вътре в мехурите. Това би било голяма стъпка в обяснението на естеството на самите мехури и да даде представа за техния произход. Наскоро екип от изследователи проследи наличните данни, като дори добави резултати от новия оперативен детектор на вода на висока надморска височина на ефекта на Черенков (High Altitude Water Cherenkov - много добър наземен телескоп за гама лъчи) и комбинира тази информация с различни теоретични модели за мехурите, търсейки само за правилната комбинация. При един възможен сценарий, протоните вътре в балоните понякога се блъскат един в друг и произвеждат пиони, които са екзотични частици, които бързо се разпадат в гама лъчи. В друг, потокът от високоенергийни електрони в мехурите взаимодейства с непрекъснато присъстващото излъчване на космическия микровълнов фон, засилвайки няколко фотона в гама режим. В трети модел ударните вълни по външните ръбове на мехурите използват магнитни полета, за да задвижат локални частици до високи скорости, които след това започват да излъчват космически лъчи. Но опитвайки всички възможности, авторите на това проучване не можаха да намерят нито един от сценариите (или комбинация от тези сценарии), в който да се съгласуват всички данни. Накратко, ние все още не знаем какво управлява излъчването на гама лъчи от мехурите, дали от там идват частиците неутрино, или какво в крайна сметка е направило балоните. Но точно така работи науката: събиране на данни, изключване на хипотези и стъпка напред. Справка: Correlation of high energy neutrinos and gamma rays on the direction of Fermi Bubbles, Paola Alvarez-Hurtado, et al., arXiv.org" ... ...
  9. https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитон " Гравитонът е хипотетична елементарна частица, квант - носител на гравитационното взаимодействие. Той е елементарна частица без електрически заряд със спин 2 и две възможни направления на поляризация. В настояще време отсъства пълноценна теория на квантовата гравитация, но се счита за възможно квантуването на слаби възбуждания на гравитационното поле. В рамките на такава линейна теория, гравитонът е именно това възбуждане. Поради факта, че гравитационното взаимодействие е изключително слабо, експерименталното наблюдаване на отделни гравитони е все още невъзможно. Хипотезата за съществуването на гравитони се появява благодарение на успеха на квантовата теория на полето (и особено на Стандартния модел) при моделирането на останалите фундаментални взаимодействия с помощта на подобни частици: фотоните в електромагнитното взаимодействие, глуоните в силното взаимодействие, W и Z бозоните в слабото взаимодействие. По аналогия, за гравитационното взаимодействие също трябва да има частица. Обаче опитите да бъде разширен Стандартния модел с гравитоните се натъква на сериозни теоретически сложности в областта на високите енергии (равни или надвишаващи енергията на Планк). На решаването на този въпрос са посветени няколко теории на квантовата гравитация и в частност теорията на струните. Според нея гравитоните (също както и другите частици) представляват не точкови частици, а състояния на струни, при това не се появят горните проблеми при високите енергии, а в същото време при ниски енергии гравитоните могат да се разглеждат като точкови частици. Тоест, гравитонът е вид приближение към реалността, което може да се използва в областта на ниските енергии. ..." ... (При мен - гравитонът е обвивка на керна (най-вътрешното начално образувание) на частица с физ.характ. "маса". Честотата на излъчване на "балончета-обвивки", за всеки акт на образуване на керна, е пропорционална на масата на обекта. Така, тези образувания структурират околността на частицата и понеже са образувания с възможно най-малкия "размер", съпровождат частицата и то - веществото е съществено прозрачно за разпространяването на гравитони, т. е., не могат да се екранират от реални обекти. Керновете на частици от "пробно тяло" се образуват върху идващите към тях гравитони, а това е "стъпка" към посоката на гравитон - кернът се образува с мин. енергия на образуване. Но - това е "падане" на пробното тяло към източника на гравитони - сила на привличане и следва пак излъчване на гравитон.) Гравитоните структурират "празното" пространство също във вид геодезични (излъчването им от телата е с централна симетрия). Както и по ОТО. Но понеже "трептят" в две взаимно перпендикулярни (едновременно - за всяко пробно тяло), то те могат да структурират-зашнуряват, подобно дълги струни - тъмна енергия. А, в центъра на галактика - подобно силови линии на магнитно поле на тороидална бобина - празно откъм вещество място, но подреден вакуум, който сега го наричат Черна Дупка. А, фактически е цялостно енергийно "хало", въртящо галактиката, като едно цяло. (за вещевите обекти характеристиките на това хало са структурна подложка - образуват се с мин. енергия) ...
  10. Още Една алтернатива на ТГВ, заради гравитацията: https://megavselena.bg/reshiha-li-kosmologichnata-konstanta-na-ajnshtajn-koyato-machi-fizicite-poveche-ot-vek/ Решиха ли космологичната константа на Айнщайн, която мъчи физиците повече от век? Едно число, наречено космологична константа, преодолява микроскопичния свят на квантовата механика и макроскопичния свят на теорията на общата относителност на Айнщайн. Но нито една от двете теории не може да се съгласи с неговата стойност. Всъщност има такова огромно разминаване между наблюдаваната стойност на тази константа и това, което теорията предсказва, че тя се счита за най-лошата прогноза в историята на физиката. Разрешаването на това несъответствието може да бъде определено като най-важната цел на теоретичната физика през този век. Лукас Ломбризер, доцент по теоретична физика в Университета в Женева, Швейцария, въвежда нов начин за оценка на уравненията на гравитацията на Алберт Айнщайн, за да намери стойност за космологичната константа, която почти съвпада с нейната наблюдавана стойност. Той ще публикува своя метод в броя от 10 октомври на списание Physics Letters B. Историята на космологичната константа започва преди повече от век, когато Айнщайн представя набор от уравнения, днес известни като „полевите уравнения на Айнщайн“, които стават рамката на неговата теория за общата относителност. Уравненията обясняват как материята и енергията изкривяват тъканта на пространството и времето, за да създадат силата на гравитацията. По това време и Айнщайн, и астрономите се съгласяват, че Вселената е фиксирана по размер и че общото пространство между галактиките не се променя. Въпреки това, когато Айнщайн прилага общата относителност към Вселената като цяло, неговата теория предсказва нестабилна Вселена, която или ще се разшири, или ще се свие. За да принуди Вселената да бъде статична, Айнщайн се придържа към космологичната константа. Близо десетилетие по-късно друг физик, Едвин Хъбъл открива, че Вселената не е статична, а се разширява. Светлината от далечни галактики показва, че всички те се отдалечават една от друга. Това откровение убеждава Айнщайн да изостави космологичната константа от своите полеви уравнения, тъй като вече не е необходимо да се обяснява разширяващата се вселена. Според някои физици, Айнщайн по-късно признава, че въвеждането на космологичната константа е може би най-голямата му грешка. През 1998 г. наблюденията на далечни свръхнови показват, че Вселената не просто се разширява, но разширяването се ускорява. Галактиките ускорено се отдалечават една от друга, сякаш някаква неизвестна сила преодолява гравитацията и раздвижва тези галактики, отдалечавайки ги една от друга. Физиците са нарекли това загадъчно явление тъмна енергия, тъй като истинската му същност остава загадка. Иронично но факт, физиците отново въвеждат космологичната константа в полевите уравнения на Айнщайн, този път за да отчитат тъмната енергия. В сегашния стандартен модел на космологията, известен като ΛCDM (Ламбда CDM), космологичната константа е взаимнозаменяема с тъмната енергия. Астрономите дори са оценили стойността й въз основа на наблюдения на далечни свръхнови и колебания в космическия микровълнов фон. Въпреки че стойността е абсурдно малка (от порядъка на 10 ^ -52 на квадратен метър), за мащаба на цялата Вселена е достатъчно значима, за да обясни ускореното разширяване на пространството. „Космологичната константа [или тъмната енергия] в момента представлява около 70% от енергийното съдържание във Вселената. Това е, което можем да заключим от наблюдаваното ускорено разширение на Вселената. И все пак тази константа все още не се разбира“, казва Ломбризер. „Опитите да я обясним се провалиха и изглежда, че има нещо фундаментално, което ни липсва в разбирането на Космоса. Разгадаването на този пъзел е една от основните изследователски области в съвременната физика. Приема се, че разрешаването на този проблем може да доведе до по-фундаментално разбиране на физиката“. Смята се, че космологичната константа представлява онова, което физиците наричат „вакуумна енергия“. Теорията на квантовото поле гласи, че дори в напълно празен вакуум на пространството, виртуалните частици изскачат и излизат от съществуване и създават енергия – на пръв поглед абсурдна идея, но такава, която е наблюдавана експериментално. Проблемът възниква, когато физиците се опитват да изчислят приноса й към космологичната константа. Резултатът им се различава от наблюденията драстично, става въпрос за 10 ^ 121 (това е 10, последвано от 120 нули), което е най-голямото несъответствие между теория и експеримент в историята на цялата физика. Подобно несъответствие накара някои физици да се усъмнят в оригиналните уравнения на гравитацията на Айнщайн; някои дори предложиха алтернативни модели на гравитация. По-нататъшните доказателства за гравитационните вълни от Лазерната интерферометрова гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO) само засилиха общата относителност и отхвърлиха много от тези алтернативни теории. Ето защо вместо да преосмисли гравитацията, Ломбризер предприема различен подход, за да реши този космически пъзел. „Механизмът, който предлагам, не променя полевите уравнения на Айнщайн“, казва Ломбризер. Вместо това, „той добавя допълнително уравнение на върха на полевите уравнения на Айнщайн“. Гравитационната константа, използвана за първи път в гравитационните закони на Исак Нютон и сега съществена част от полевите уравнения на Айнщайн, описва величината на гравитационната сила между обектите. Счита се за една от основните константи на физиката, вечна и непроменена от началото на Вселената. Ломбризер прави драматичното предположение, че тази константа може да се промени. В модификацията на Ломбризер на общата относителност, гравитационната константа остава същата в нашата наблюдаема Вселена, но може да варира извън нея. Той предлага многостранен сценарий, при който може да има петна от невидимата за нас Вселена, които имат различни стойности за основните константи. Тази промяна на гравитацията дава на Ломбризер допълнително уравнение, което свързва космологичната константа със средната сума на материята в пространство-времето. След като отчете прогнозната маса на всички галактики, звезди и тъмна материя на Вселената, той можеше да реши това ново уравнение, за да получи нова стойност за космологичната константа – такава, която е много близка до наблюденията. Използвайки нов параметър ΩΛ (омега ламбда), който изразява фракцията от Вселената, направена от тъмна материя, той установява, че Вселената е съставена от около 74% тъмна енергия. Това число е много близко до стойността от 68,5%, изчислена от наблюденията. – Подобрението е огромно спрямо невероятното несъответствие, открито от теорията на квантовите полета. Въпреки че рамката на Ломбризер може да реши проблема с космологичната константа, в момента няма начин този резултат да се тества. Но в бъдеще, ако експериментите от други теории потвърдят уравненията му, това може да означава голям скок в разбирането за тъмната енергия и да предостави инструмент за разрешаване на други космически мистерии." ... ... Ще почакаме и ще видим, но, че ламбда не е константа , а коефициент (променя се) съм го споменавал и преди. Уравнението E=m.c^2 е изпълнимо само ако имаме превръщания на "масови" вещеви обекти (познатите ни вещеви от средните мащаби на ЕМПоле, в които изследваме) в полеви - пак фотони от ЕМП и обратно. Тогава отношението на тежка и инертна маса е условно постоянна величина (еднакви начални условия за измерване). Но, при липса на вещева материя (празно, Космос) - гравитацията е слаба, ентропийно зависима. Само от гравитони, които няма на какво да Действат. Но, поляризация на вакуума от тяхното присъствие (и движение), може да променя характеристиките на Неподвижното ЕМП - временни структури "в празното", които влияят и на движенията на фотоните - все едно са "среда", в която се движат ЕМВълни. Тая възможна промяна, може да се интерпретира "грешно", като гравитационни вълни, а всъщност е преминаване на част от фотони през ентропийно подредено пространство, макар и да са родени от един излъчвател, ще имат различно действие по протежение на "фронт" на вълната. Пространствени промени - въздействия, заради преминаване през ентропийно подредено пространство. ...
  11. Ами, започни с това: https://bg.wikipedia.org/wiki/Размерност ... ... Има препратки към по-сложните обяснения. ...
  12. Файнман казва (по памет), че няма по-сложен начин да бъдат обяснени вълните, от "примерите" давани с морски вълни. Че е изключително сложно за обяснение, ето ... от стр 190 и надолу: https://www.researchgate.net/profile/Dimitar_Dimitrov27/publication/290597406_OKEANOLOGIA_OCEANOLOGY/links/58c2a5d9aca272e36dcff78d/OKEANOLOGIA-OCEANOLOGY.pdf стр 200 "...Трансформацията и рефракцията при подхода към брега не оказват такова значително влияние върху параметрите на нерегулярните вълни, както при регулярните. Прибойната зона на регулярните монохроматични вълни има ясна граница, тъй като всяка вълна от дадена система се разрушава на една и съща дълбочина. При нерегулярно вълнение всяка отделна съставяща на спектъра има своя дълбочина на разрушаване. Затова за начало на областта на забележима дисипация на енергията се счита дълбочината bd, на която започват да се разрушават вълните с обезпеченост 1% (т.е. най-високата вълна на всеки 100 преминали вълни). Установено е, че от тази дълбочина забележимо се усилват скоростта на крайбрежните течения и разходът на дънните наноси на подводния склон и изборът на bd е напълно оправдан от физическа гледна точка.Движението на водата, възникващо в резултат на разрушаването на вълната между зоната на последното разрушаване и върха на заплеска представлява прибойният поток. При правия прибоен поток мощността и скоростта на потока постепенно намаляват и достигат до нула във върха на заплеска, след което водата се спуска надолу, формирайки обратен поток.Източник на енергия за движението на правия прибоен поток е остатъчната енергия на разрушаващата се вълна, която се изразходва ..." ... ...
  13. Физиците продължават да се шегуват, май, но от тъпо - по-тъпо. Все едно питат: кое е първично - материята или материята?!?: https://megavselena.bg/fizicite-naj-nakraya-otgovoriha-na-vaprosa-koe-e-parvo-kokoshkata-ili-yajceto/ Физиците най-накрая отговориха на въпроса: кое е първо – кокошката или яйцето? Използвайки две от най-мощните и сложни теории на съвременната физика, квантовата механика и общата относителност, физици публикуваха изследване в изданието Nature Communications, което разкрива, че отговорът е: и двете. Или ако повече ви харесва, нито едното, нито другото. „Понятието времеви ред не е предварително дефинирано. Времето там не съществува независимо от нашите експерименти “, казва водещата авторка Магдалена Зич от университета в Куинсланд, Австралия. Въпреки че отговорът може да е изненадващ за кокошките, квантовите физици стъпват на концепцията за суперпозиции на състояния: преди да бъде измерен, един обект може да бъде в няколко възможни състояния едновременно. Това може да се прилага за квантовото завъртане на един електрон, за поляризацията на фотон или особено важно за този мисловен експеримент, за положението на обект, като кокошка, например. Обикновено „часовникът“ на кокошката би цъкал със същата скорост тук, както и на друго място. Но обратът идва, когато добавите Общата теория на относителността, теорията на Айнщайн, която казва, че плътни предмети, като черни дупки, изкривяват пространството и времето. Така че, ако имате черна дупка близо до кокошката, времето ще се забави, което означава, че яйцето вероятно е дошло първо. Авторите обаче хвърлят котка сред пилетата в мисловния си експеримент, като си представят черна дупка в суперпозиция от места; например едно в близост до пилето, едно в близост до яйцето. С други думи, съществуват две възможни състояния, едното, в което часовникът на кокошката цъка по- бавно и друго, в което часовникът на яйцето цъка по-бавно. „Това дава нова представа за същността на времето“, казва съавторът на изследването Фабио Коста. „За да говорите за времето, трябва да предприемете конкретен подход: не може да кажете, че времето е добре определено. Това е доста всеобхватен резултат.“ Коста признава, че конкретния пример, използван в мисловния им експеримент, суперпозиция на планети в близост до звездни кораби (не бяха споменати кокошки), едва ли някога ще бъде реализиран. Въпреки това той казва, че може да има системи като квантови компютри, които да се възползват от новата констатация. Уравненията за квантовата механика и общата относителност са известни като несъвместими в някои ситуации. Въпреки това, създаването на конкретен сценарий включващ и двете е бил ключът към решаване на уравненията, обяснява Зич. „Успяхме да преодолеем някои математически препятствия, без да се налага да прибягваме до математически формализъм, като квантова гравитация на контура или теория на струните“." ... ...
  14. Значи, трябва да ти е станало ясно, колко важна е гледната точка. А СТО - точно това показва - колко важна е гледната точка - Коорд. Система за наблюдател, в която е неподвижен (за инерциални системи). За установяване на истинност - трябва логическо мислене с "поглед" от различни гледни точки. ...
  15. https://www.vesti.bg/tehnologii/prouchvane-novite-tehnologii-sa-vinovni-za-lipsata-na-tyrpenie-6099343 Проучване: Новите технологии са виновни за липсата на търпение Анкетираните съобщават, че губят търпение само след 16 секунди чакане за зареждане на уеб страница и след 25 секунди чакане за смяна на светофара Т ърпението е добродетел, но се превръща в изключително рядко качество в съвременното общество. Според ново проучване сред 2 000 възрастни британци, луксът на съвременния живот е направил повечето хора невероятно нетърпеливи - в почти всеки аспект от живота им. 3/4 от анкетираните са заявили, че смятат, че доминирането на дигиталните технологии, като смартфоните, телевизорите и компютрите, са виновни за тази непрекъснато нарастваща липса на търпение, пише Study Finds. Анкетираните съобщават, че губят търпение само след 16 секунди чакане за зареждане на уеб страница и след 25 секунди чакане за смяна на светофара. Направено по поръчка на компанията за доставки на канцеларски материали BIC, проучването показва, че 38% от анкетираните губят търпението си, докато се опитват да си водят бележки и да следят реч на говорител по време на час или работна среща. Често пъти е необходимо само секунди чакане хората да изгубят хладнокръвието си. Например, анкетираните съобщават, че са загубили самообладание след само 20 секунди чакане да изсъхне мастило върху поздравителна картичка. Освен това са им били нужни само 22 секунди, за да започнат да ругаят компютрите си, ако шоуто или филмът не започне веднага да се сваля от стрийминг платформа. Анкетираните британци също съобщават, че губят хладнокръвието си само след 18 секунди търсене на химикалка. Изненадващо, въпреки цялото това нетърпение, проучването показва, че повечето хора все още са готови да изчакат няколко дни за колет или писмо по пощата. "Нашето изследване подсказа, че ние можем да чакаме само 2,8 дни за пристигане на онлайн поръчка на хранителни стоки и 3,7 за съкровено ръкописно послание по пощата", коментира Джо Холинс, ръководител маркетинг и управление в BIC на Великобритания и Ирландия. "Благодарение на технологиите съвременният живот се движи по-бързо от всякога, но изглежда, че все още сме готови да чакаме колкото е необходимо за добро старомодно ръкописно писмо". Какво ще кажете да излезете за вкусна храна или напитка? Анкетираните твърдят, че след 14 минути, прекарани в очакване на поръчаната храна в ресторант да бъде сервирана, търпението им сериозно е подложено на изпитание и 7 минути или повече, прекарани в опит да поръчат напитка, ще бъдат достатъчни, за да ги накарат да търсят друга кръчма. Студенти предпочитат смартфоните си пред храна Ако телефона изисква повече от 11 минути зареждане, това е "твърде дълго". Прекомерната употреба на телефона води до похотливост Освен други открития, проучването разкри, че анкетираните очакват да получат багажа си след полет в рамките на 13 минути. Чакането на опашка изглежда особено дразнещо за анкетираните, като 45% признават, че губят самообладание, след като изчакват "прекомерно" количество време. Но, какво точно е прекомерно? Анкетираните казват, че само 30 секунди чакане ще бъдат достатъчни за тяхното търпение, а половината казват, че има вероятност да се наредят на друга опашка ако тяхната не се движи достатъчно бързо. Изненадващо 95% от анкетираните все още признават, че смятат търпението за добродетел. ... ... Динамиката на процесите, следствие на технологиите, убива човешкото. Стресът!.. е болест. ...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...