Отиди на
Форум "Наука"

Малоум 2

Потребител
  • Брой отговори

    2720
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    5

Малоум 2 last won the day on Юли 18 2018

Малоум 2 had the most liked content!

Репутация

1152 Старши асистент

2 Последователи

Всичко за Малоум 2

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Взе ми думите от акъла, ама по-хубаво от мен, си ги подредил!.. По старите закони -в ИНРА съм подавал документи за две-три изобретения и за едно откритие. Не ми се спореше с рецензентите и отказах да съм автор. (А иначе - пет години съм работил като завеждащ БРИЗ - Бюро за рационализации и изобретения - и с документите се справях. Но - като отпаднаха тия закони, около 93-та година - въведоха патентните - престанах да се интересувам, поради причини, които си описал по-горе. Даже се "скарах" с работодателя си като му казах (по закон - били негови изобретенията), че мога и да не правя ... изобретения. Достатъчно е техническо равнище на разработките, описано в книгите-учебници и др.). ...
  2. Трудна работа ... https://www.lex.bg/laws/ldoc/2133079553 ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2006 Г.) ... https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2126554112/issue/153/zakon-za-izobreteniyata-i-ratsionalizatsiite Държавен вестник, брой 92 от 28.XI ЗАКОН ЗА ИЗОБРЕТЕНИЯТА И РАЦИОНАЛИЗАЦИИТЕ ЗАКОН ЗА ИЗОБРЕТЕНИЯТА И РАЦИОНАЛИЗАЦИИТЕ Обн. ДВ. бр.81 от 18 Октомври 1968г., изм. ДВ. бр.92 от 28 Ноември 1969г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., изм. ДВ. бр.56 от 18 Юли 1986г., отм. ДВ. бр.27 от 2 Април 1993г. Отменен с § 11, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за патентите - ДВ, бр. 27 от 2 април 1993 г., в сила от 1 юни 1993 г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ... ...
  3. За нагледен пример - вж съцветието и листенцата на една маргаритка - приличат на различни части от "вселената" на цветчето, но са заедно и всяко се е "развило"по крива, различна от на другите. Те са "роден" резултат от един генетичен материал, който взаимодейства с фотоните от слънцегреенето и еманацията от Земята, и изгражда структура от налични хим.елементи с множество превръщания за "специализация" на отделните части. (спомни си и картинката на Вселената като чаша, която се "раздува" в горния си край - само началото като ГВ не е обосновано, според мен ( и не само), и начинът на образуване на вещевите обекти-частици. Тъкмо чашата "раздува" и това е заради ускорителното движение, а не, че се "върти" Вселената ) ...
  4. Разбирам - това е логиката на ТГВ. (Ако се знае: кой или какво е подготвило съда и манджата в него - няма проблем, ще си "направим" мислено пулсираща Вселена) Затова, да припомня - При мен, разпръснатите части от примерчето, не са от начално изтърване на едно нещо (подобие взрив в една точка от пространството). Тези части се образуват от затваряне на фотони от ЕМПоле около собствен център (както е по хипотезата ми). При това, още с образуването си се "въртят" около моментен собствен център - от пулсациите за образуване, като момента на импулса се компенсира от Механичен въртящ момент - за всяка частица. Повсеместно се образуват множество частици, заради флуктуации, суперпозиция и анихилация на частици - родени по двойки (електрон-позитронни)... Частиците притежават електромагнитна маса и това ги ускорява в ЕМПоле, та "сблъсъците" са ефективни и усилват поляризацията за раждане на "по-тежки", по-обемни частици...Докато се стигне до удар и разпад на неутрони-антинеутрони, които "ражадат" силно несиметрични спрямо геом. си център частици (обвивката им е изместена): протони, електрони и др. Поради голямата разлика във възможните достигнати скорости от лека (електрон) и тежка частица (протон), въпреки разноименните си заряди, те не анихилират - стават на водород. Но - самият разпад на неутроните зависи от околното ЕМполе - несиметричен по количество в "наситено-хаос" и ненаситено и при наличие на току-излюпени електрони, може да стане водород "в повече" по количество. Това прави възможно съществуването на нашата материя-вещество, а антиматерията-антивещество си анихилира и създава допълнителна поляризация в полето + излишък неутрони. Ето я статията за разлика в количествата разпад - под "огледало" разбирам ограничаващ полеви потенциал. https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima priznatci-na-ogledalna-vselena-koiato-dokosva-nashata_132561.html Дълго стана, затова обобщавам: всички което се ражда, се върти около собствен център. Под действие на сили частиците падат една към друга като се движат по криви. В резултат - пак се въртят около себе си и като цяло, около други обекти. При това - известно е - се борят няколко сили на привличане и отблъскване. Силите са с ентропиен произход и затова могат да са "слаби" като гравитационните и "силни" от елмагн. модел. Така, между отделните галактики които "раждат" звезди се проявяват сили на отблъскване (разбягване - гравитацията е слаба в сравнение с хаоса между тях), а между раздалечени - действат само отблъскващите от хаоса сили - гравитационните не могат да ги компенсират и разбягването е с ускорение. При разглеждане само част от Вселената - е възможно да има грамада галактики, която да е извън възможното наблюдаване и като цяло - да се движи по крива, като се компенсира "въртящ момент" с противоположно такова движение. Разбягването с ускорение е по крива! ...
  5. А това - не го пробвайте вкъщи - в никакъв случай!!! Всичко което е показано - е опасно! ...
  6. Има и много други интересни физични явления:
  7. Всъщност, идеята ми беше, че не е възможно да се установи въртене на Вселената като цяло, с наблюдения - първо, много малка част от нея виждаме и второ - може да съществува ненаблюдаема част от Вселената, която се върти обратно на спомената мислена крива и общият въртящ момент, като цяло, да е нула. И предполагаемият "център" не е едно и също място, във всеки един момент от време, за да може да се фиксира, евентуално. По принцип, глобално би се спазвал законът за движение на масовия център - че е неподвижен и/или неустановим експериментално, заради това, че става задължително: за да се установи, то трябва полевата форма на енергия да е неподвижна (приложна точка на вектор, в празното). А, по това се спори. Въпросът е нарушава ли се относителността на движенията (ТО), ако ЕМП е неподвижно. Считам, че след като не може да се докаже с експеримент "неподвижност" на полева форма (движат се само измененията в нея), то е без значение да се ползва като ограничение за истинност на ТО. Така, въпросът "върти ли се Вселената" си остава без отговор и ...не пречи на научните занимания. ...
  8. https://megavselena.bg/bez-bira-v-menjuto-na-astronavtite/ Без бира в менюто на астронавтите Това е обикновена закачка в кръчмата, като докоснете и запушите върха на бирата на приятел, я карате да изригне изведнъж. Смешно за някои хора, досадно за другите; но за испанския физик Хавиер Родригес е интригуващо. Хавиер Родригес от университета „Карлос III“ в Мадрид решава да проучи странното явление и в хода на анализа на бирата открил множество сложни взаимодействия и физика, която би могла да помогнe на учените да разберат много видове процеси – от вулканични изригвания до образуването на астероиди и менюто на астронавтите. „Има много различни физични явления, които се случват в чашата за бира, и всеки път, когато пиете бира, цялата тази физика е точно пред очите ви“, казва Родригес. Неговата жажда за знания дори го накарала да убеди свои колеги да изхвърлят бира от 100-метрова кула, за да проучат образуването на мехурчета в средата на микрогравитацията на свободното падане. „Газираните напитки са преносими лаборатории, които могат да бъдат използвани, за да се демонстрира по забавен начин работата на много потоци, които се срещат и в природата и в индустрията“, пише той в съавторство с Робърт Зенит в списание Physics Today. Ключът към много от процесите в бирата е, че напитката е газирана – разговорен термин за това, че представлява супернаситен разтвор на въглероден диоксид. Тъй като бирата се вари и ферментира, от дрождите се излъчват микро балончета от въглероден диоксид, които по-късно изграждат налягане в бутилката. Част от въглеродния диоксид се разтваря в бирата: фракцията се определя от закона на Хенри, който твърди, че колкото по-високо е налягането, толкова повече газ се разтваря. Когато бутилката се отвори, налягането се освобождава, което означава, че количеството газ, което течността може да понесе, е по-малко: внезапно разтворът става супер-наситен. Отнема известно време, докато се появи ново равновесие. В продължение на няколко часа въглеродният диоксид изтича, докато достигне новата си точка на равновесие, наречена от любителите на бирата „плоска“ бира. Скоростта, с която газът се отделя, и динамиката, която освобождава, формира основата на много интригуващо поведение на напитката. Проучването на Родригес разкрива, че спусъка на бирения вулкан е вълна на налягането, която се движи нагоре през течността. Внезапното сътресение за кратко създава внезапен спад на налягането в течността в дъното на бутилката. След това, този район с ниско налягане се разпространява нагоре, задействайки разтворения въглероден диоксид в бирата, за да образува внезапно мехурчета. Постепенно бирата се „укротява“ от бутилката и налягането се възстановява. Това внезапно високо налягане фрагментира мехурчетата, които току-що са се образували. Родригес е открил, че всяко от тях се пръска до един милион по-малки мехурчета. Тези малки мехурчета образуват нещо като формация с вид на облак, започват да се покачват, като растат, когато всмукват повече въглероден диоксид. Отнема секунда-две, преди да стигнат до върха и да се разпенят. Възходът на облака се дължи на плаваемостта на мехурчетата, които карат Родригес и неговия екип да потърсят какво ще се случи при нулева гравитация. Вместо да изпращат бира в космоса, те решават да изпуснат няколко опаковки бира от 100-метровата кула на центъра за приложни космически технологии и микрогравитация (ZARM) в Бремен, Германия. За действителния експеримент те решават да намерят заместваща течност. „Не можем да използваме бира“, казва Родригес. „Прекалено замърсяващо околната среда е“. Използват газирана вода, при което екипът може да наблюдава еволюцията на облака от мехурчета, докато се движи в течността, улавяйки всичко в процеса с високоскоростно видео. Освен че са от значение за по-доброто разбиране на образуването на обекти, като астероиди и метеорити в среда с ниска гравитация, изследванията на Родригес са насочени и към потенциално важния въпрос за астронавтите, които искат да пият бира в космоса. Плаваемостта на мехурчетата е това, което позволява на газа от газираната напитка да се издига от стомаха и да бъде изхвърлен, но според Родригес, при нулева гравитация мехурчетата не биха били плаващи. „Мехурчетата не биха могли да избягат от течността в храносмилателната система, което ще доведе до болезнено подуване на стомаха и червата. Така че, съжалявам, няма бира за хората в космоса“, пише в статията си Родригес. Родригес признава, че понякога се наслаждава на питието използвано за експериментите, но винаги подчертава, че не прави това с държавни изследователски пари. Той казва, че насоките за изследване изключват разходите за алкохол, така че той купува цялата бира за експеримента със собствените си пари. „Смятам, че това е Бирена Фондация Родригес за развитие на науката“, заключава той. ... ... Ей затуй никой няма да желае да пътува за Марс, например. (макар че перисталтиката би могла да се върши работата) ...
  9. Не, не ме смущава. Знаеш, че ТГВ е само модел, а не съм склонен да му вярвам (не само заради невъзможност за експериментално доказване), особено, че нещо, каквото и да е, може да е било свито почти до нула. Ограничението, означаващо "видимо", е заради граничната скорост на това, с което "виждаме" физически - светлината (ЕМВ, а не само с математика, която достига идеализиран модел и допуска множество предположения при философско, и физично тълкуване). По-вероятно е да има още много обекти извън възможността за наблюдаване и те да се явяват далечна "околност" на нашето, и също да са структурирани, подобно наблюдаваната от нас част от Вселената (не става въпрос за паралелни вселени). Няма как да твърдим, че като цяло - набл.- ненабл., - се върти, нито, че има собствен център за глобалното. ...
  10. Като едно цяло. Вероятно, подобно гигантска част от "навивка" на винтова линия. "Центърът на въртене" (R - кривина) е далеч от тази част и затова е ненаблюдаемо някакво "въртене" на видимата част от Вселената. Ще се "чувства" обаче, малка - незначителна анизотропия в структурата на наличното като материя за изследване - известно е, че е така, макар и с др. обяснения. Има и др. вариант - хипотези, вкарващи възможни действия и на Петата сила - структуриране на обекти по подобие. По информационната част от "обвивки" да се структурират Подобни обекти в околността на "излъчена" обвивка е по-вероятно, доколкото енергията за образуването им ще е минимална - заради подобието: https://megavselena.bg/vselenata-mozhe-da-e-formirana-spored-teoriyata-na-hameleona/ Вселената може да е формирана според Теорията на Хамелеона Теорията на Айнщайн за общата относителност е доказвана много пъти и е общопризната като солидна основа за разбиране на Вселената. Но това не е единственият модел, който обяснява как работят гравитацията и галактиките. В ново изследване се показва различен модел, по който Млечния път би могъл да се появи. Използвайки мощни суперкомпютри, физици са симулирали еволюцията на космоса въз основа на алтернатива на общата теория на относителността, наречена гравитация f (R), известна още като Теорията на Хамелеона или теория, според която промяната на поведението на обектите става в съответствие с промените в околната среда. И от тези симулации са се появили галактики със спирални рамена, точно като Млечния път. Това показва, че галактиките, които виждаме във Вселената около нас, все пак могат да се появят, дори ако законите на гравитацията са различни. „Теорията на Хамелеона позволява законите на гравитацията да бъдат модифицирани, за да може да се тества ефектът от промените в гравитацията върху образуването на галактики“, казва физикът Кристиан Арнолд от университета в Дърам. „Чрез нашите симулации за пръв път показахме, че дори и да се смени гравитацията, това не би попречило на дисковите галактиките със спирални рамене да се образуват.“ Теорията на Хамелеона включва и хипотетична „пета сила“ в допълнение към четирите основни сили. Не е обяснено какво точно представлява тази пета сила. Подобно на „тъмната материя“, това е термин за наблюдавани явления и аномалии, които не се вписват добре в други съществуващи теории или модели на това как работи Вселената. Но можем да използваме параметрите на тези аномалии, за да проектираме теории – следователно и Теорията на Хамелеона. На базата на предишно математическо моделиране беше доказано, че Теорията на Хамелеона работи точно както и Общата теория на относителността в Слънчевата система. Но новото изследване е стигнало до тези изводи, като се съсредоточава върху супер-масивните черни дупки, които могат да бъдат открити в центровете на галактиките. Те са от ключово значение за образуването и растежа на галактиките, тъй като мощните ветрове, които се излъчват от тях, могат да издухат целия газ, от който се образуват звездите, едно ефективно гасене на звездното образуване. Гравитацията също играе роля в този процес, така че екипът решава да види какво ще се случи, когато гравитацията се управлява от Теорията на Хамелеона, а не от общата теория на относителността. Дори и с тази значителна промяна в гравитацията, те откриват, че галактиките могат да се формират. „Нашето изследване определено не означава, че Общата теория на относителността е погрешна“, отбелязва Арнолд, „но показва, че не е необходимо тя да е единственият начин да се обясни ролята на гравитацията за еволюцията на Вселената.“ Това означава, че може да има и други начини да се обяснят другите мистерии във Вселената, като ускоряващата се скорост на нейното разширяване, която е по-бърза, отколкото теоретично трябва да бъде. Тъй като това ускорение не се съчетава добре с общата теория на относителността, то обикновено се обяснява с теорията на тъмната енергия, неизвестна отблъскваща сила, която разединява Вселената. „С Общата теория на относителността учените обясняват ускореното разширяване на Вселената чрез въвеждане на мистериозна форма на материята, наречена тъмна енергия – най-простата форма на която може да бъде космологична константа, чиято плътност е постоянна в пространството и времето“, казва физикът Баоджиу Ли от университета в Дърам. „Въпреки това, алтернативи на космологичната константа, които обясняват ускорената експанзия чрез модифициране на закона на гравитацията, като f (R) гравитацията, също са широко разгледани, като се има предвид колко малко се знае за тъмната енергия.“ Екипът се надява, че новата супер мощна решетка с радиотелескоп, разположена на площадка с размери измервани в квадратни километри, която трябва да започне да работи през следващата година, може да помогне за разрешаването на този въпрос. Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy. ... ...
  11. https://megavselena.bg/varti-li-se-vselenata/ Върти ли се Вселената? Има нещо общо, което е определящо във Вселената – планетите, звездите, луните, дори самите галактики – всички те се въртят. Това означава ли, че и самата вселената се върти? Отговора на този въпрос космолозите усилено търсят, защото той може да ни каже много за фундаменталната природа на Вселената. „Това е много абстрактен въпрос, както и повечето въпроси от космологията, но тези от нас, които се занимават с космология мислят, че това е начин за изучаване и на фундаменталната физика“, казва Тес Яфе, астрофизик от Университета в Мериленд и помощник изследовател в НАСА Център за полети. „Има някои неща, които не можем да тестваме в лаборатория на Земята, така че използваме Вселената и геометрията на Вселената, която може да ни каже нещо за фундаменталната физика.“ Учените, имайки предвид фундаменталната природа на Вселената, първоначално предполагат, че Вселената не се върти и е изотропна, което означава, че изглежда еднакво във всички посоки. Това предположение е в съответствие с уравненията на Айнщайн, но не се изисква от тях. На базата на тази теория за изотропната Вселена, учените построиха стандарт на космологичен модел, който описва Вселената. „Това [предположение] е наистина кодирано по начина, по който извършваме нашите изчисления, начина, по който анализираме нашите данни, по начина, по който правим много неща“, казва Даниела Сааде, научен сътрудник в Училището по физика и астрономия на Университета в Нотингам в Обединеното кралство. „Въпросът е, че едно такова заключение трябва да се тества. Не можете просто да се надявате на най-доброто“. За да видят дали тези предположения за Вселената и нейната фундаментална физика са правилни, учени са събрали наблюдения, за да тестват своите модели. По-специално, те използват светлината от космическия микровълнов фон или CMB за кратко. Тази светлина е най-старата, която можем да се наблюдава – емитирана само 380 000 години след Големия взрив – и е съкровищница от информация за космолозите, изучаващи Вселената. CMB изглежда почти идентичен във всяка посока, но има малки разлики в температурата му, само една хилядна от степента, които са били засегнати от историята, съдържанието и геометрията на Вселената. Изучавайки тези различия, учените могат да видят дали Вселената е била изкривена по какъвто и да е начин, което предполага ротация или разширение, което се увеличава в една посока повече от друга. Измерването на поляризацията на светлината, може по подобен начин да осигури информация за геометрията на Вселената. Учените установяват, че CMB светлината не показва никакви доказателства, че Вселената се върти. Така, вероятността Вселената да е изотропна е 120 000 към 1, което означава, че изглежда същата, независимо от посоката, в която гледате, според проучване от 2016 г., публикувано в списание Physical Review Letters, ръководено от Саде и Стефан Финли, астрофизици от Imperial College Лондон. Друго проучване открива 95% вероятност, че Вселената е хомогенна, което означава, че е еднаква навсякъде в големи мащаби. Всички тези изследвания показват, че Вселената е до голяма степен еднаква и не се върти. Това заключение е такова, че няма вероятност да се промени. Бъдещите измервания на поляризацията на CMB могат да се подобрят през следващите няколко десетилетия, но е малко вероятно новите данни да оспорят предходните констатации. „Охарактеризирахме [температурата на] сигнала, който е там, до там, където той няма никаква допълнителна информация за нас,“ казва Джафе. „Не мисля, че [новите данни за поляризация] биха имали голямо влияние върху въпроса за ротацията, точно защото въртенето е сигнал, който очакваме да видим при много големи мащаби и който е повече или по-малко изключен от данните, които вече имаме. “ Резултатът, че Вселената не се върти, е определено облекчение за космолозите, които са основавали своите модели на това предположение. В същото време то дава интересна перспектива за нашето място във Вселената. „Ние наистина започнахме от идеята, че хората сме център на Вселената“, казва Сааде. – „Мисля обаче, че е наистина удивително колко всъщност сме малки и незначителни в нея“. ... ... Вселената (видимото) се движи като цяло по крива върху етера (тъмната материя +тъмната енергия) - затова, илюзията е, като че ли липсва център на създаване и евентуално въртене. Пространството е много по-голямо от видимото (от нас) във Вселената. ...
  12. https://megavselena.bg/7-leko-pritesnitelni-fakta-koito-ti-se-iska-da-ne-sa-verni-no-vsashtnost-sa/ 7 леко притеснителни факта, които ти се иска да не са верни, но всъщност са Какво е леко притеснителен факт? Може да изглежда като безобиден въпрос, но всъщност е въпрос, който гарантирано повдига тревожни асоциации, някои по-малко притеснителни от други. Събрахме някои от любимите ни факти, които може да прегледате набързо: Най-отдалечента точка на планетата от всякаква цивилизация във всички посоки е точка в Тихия океан, наречена Немо. Тук става дума за отдалеченост от земя, не толкова от цивилизация, но това не променя факта. При малките деца, постоянните им зъби се намират точно под очите. Горе – долу е напълно вярно. На Еверест има повече от 200 трупа, някои от които се използват като ориентир за катерачи. Плашещо вярно. На Еверест има много неща, които не трябва да са там. Във Франция прасе е било облечено в човешки дрехи, съдено и осъдено на смърт. Абсолютно вярно. Някога делата срещу животни са били обичайни. Това се отнася не просто за обикновени животни, но дори за насекоми, които са били съдени за унощожаване на реколти. Замисляли ли сте се някога как умират китове и делфини? Когато станат прекалено стари и слаби, за да могат да излизат на повърхността за въздух, те просто започват да потъват в студените и тъмни дълбини на океана и се задушават. Това е доста притеснително, но е част от цикъла на живота, защото осигурява животоспасяваща храна за много други и всъщност е по-добър край от това да засядат на плажовете, заради човешкото влияние. Ако доживееш да бъдеш най-старият човек на планетата, това ще означава, че цялата човешка популация е била сменена с изключение на теб. Това е доста притеснително или не? Ти си мозък в череп. Нямаш скелет вътре в теб, ти си вътре в скелета. Да, но дали наистина сме само мозък? Източник ScienceAlert.com ... ... 7. Да, само мозъкът ни "казва" какво сме! ...
  13. Нещо по-ново, но не и по-умно... " Мир, в котором мы живем, наделен всеми признаками локальности. Локальность от английского location – означает местоположение и в своем первоначальном смысле относится к самому понятию «место». Действительно, свое место есть у всего. Вы всегда можете указать на предмет и сказать: «Вот он». И если это сделать невозможно, то, скорее всего, предмет, на самом деле не существует. В физике принцип локальности или же близкодействия утверждает, что на объект может влиять только его непосредственное окружение, а все физические объекты взаимодействуют друг с другом. Поведение всех физических объектов – тел и полей точно и однозначно предопределено. При этом никакое взаимодействие не может распространяться со скоростью быстрее световой – это и делает физическую реальность локальной. Но в квантовом мире, законы которого очень странные – частицы запросто нарушают этот принцип. На более глубоком уровне микрочастицы могут игнорировать и место, и расстояние. Но интересно то, что поведение квантовых частиц может быть согласовано и синхронизировано, даже если в пространстве они не связаны никакими силами. Для таких частиц астрономические расстояния в пространстве не проблема – теоретически они могут разлететься по разным концам Вселенной и все же действовать слаженно и в полной гармонии. Таким образом, на субатомном уровне действует принцип нелокальности, который предполагает мгновенное действие на расстоянии. Причем, распространяющееся с бесконечно большой скоростью, что противоречит законам классической физики. А вытекает принцип нелокальности из такого квантовомеханического явления – как квантовая запутанность. Запутанными или же сцепленными в квантовой механике называют такие состояния двух объектов, когда они оказываются взаимозависимыми. Если мы получим пару фотонов одновременно, то они окажутся связанными (запутанными). При измерении спина одного из них, спин второго связанного фотона мгновенно изменится на противоположный. Спин – собственный момент импульса элементарных частиц, и если говорить максимально простыми словами – то он представляет собой вращение частицы вокруг собственной оси. Теоретически мы можем оставить одну из запутанных частиц на Земле, вторую – поместить на другом конце Вселенной, но стоит нам измерить первую, как ее партнер моментально откликнется и изменит свои параметры. Запутанность нелокальна, и изменение объекта в одном месте мгновенно – и без всякого очевидного взаимодействия – изменяет другой объект совершенно в другом, этот квантовый феномен имеет экспериментальное подтверждение. Вообще, эксперименты с запутанными частицами начали проводиться еще с 60-х годов прошлого столетия и всегда давали неизменный результат, даже современные – всё более точные и совершенные опыты дают один и тот же эффект – независимо от расстояния микрочастицы соединены нелокальными связями, мгновенно передавая друг другу информацию. " ... ... Никакво експериментално потвърждение няма за "призрачно взаимодействие" на големи разстояния... Все едно, физиците да твърдят, че няма декохеренция, тоест - няма ЕМПолета на/между големите (над-атомни, над-молекулни) разстояния ...
  14. Знаят управляващите - хората обичат някой да ги лъже!.. Нали науката, не знаела всичко?! ...
  15. Част от саморегулацията е с физическа същност: https://megavselena.bg/kakvo-e-rezonansat-na-shuman-i-kak-e-svarzan-sas-choveshkoto-saznanie/ Какво е Резонансът на Шуман и как е свързан със човешкото съзнание Резонансът на Шуман касае не само земята, но е свързан и може да доведе до промени в човешкото съзнание. Резонансът на Шуман – наричан от някои сърдечния ритъм на майката земя и земна вибрация от други – всъщност е честота. Измерена на 7,83 Hz от електромагнитната честота на планетата, за да бъдем точни. Нека първо прегледаме фактите, които са ни известни. Разбирането на Резонансът на Шуман Започва с електрически бури – те са нещо повече от просто спектакъл или страшни събития. Електрическата буря генерира светкавици, които от своя страна създават електромагнитна енергия. Тази енергия циркулира под формата на вълна между йоносферата и земята, при което усилва честотите и ги превръща в резонансни вълни. Откритието на тези резонансни вълни е направено през 1952 г. от В. О. Шуман, германски физик, от който Резонансът на Шуман получава името си. С други думи, ние не живеем на земята, живеем вътре в нея – в своеобразна кухина. Тази кухина е създадена от връзката на земната повърхност с йоносферата, която обгражда нашата планета. Всичко вътре в тази зона, именно енергии и честоти, може да оказва влияние върху обитателите на земята. Естествените енергии на майката земя Въпреки че честотата може да варира нагоре и надолу, Резонансът на Шуман основно клони към една и съща стойност … Това беше доскоро. Напоследък честотата стои в граници около 8,5 Hz, но достига и до високи стойности от порядъка на 16 Hz. Но дори при стабилната стойност от 7,83 Hz Резонансът на Шуман оказва голямо влияние върху хора и животни. Предполага се, че промяната в честотата води дори до по-голям ефект. Има фактори, които водят до флуктоациите в резонанса на Шуман. Влияние оказват например сезонни промени, слънчеви изригвания, електронни смущения, които могат да променят честотата по всяко време. Настоящото увеличаване на средната честота може да е резултат от увеличената човешка активност, дори от увеличаването на активността на мозъчните вълни на хората. Резонансът на Шуман и човешкото съзнание Различни изследвания показват, че този феномен може да влияе на човешкото съзнание. Както споменахме по-рано слънчеви изригвания могат да допринасят за пикове в честотите. Настоящото увеличаване на стойностите на честотите може да не е само резултат от увеличена човешка мозъчна активност, но може да е причината за променената мозъчна активност. Вече знаем, че увеличението на електромагнитните честоти влияе на сателити и електрически мрежи, но възможно ли е и ние да сме засегнати? В основни линии, ние все още не разбираме каква точно е връзката, но знаците клонят към „да“. Вячеслав Крилов, Руска академия на науките Крилов предполага, че Резонансът на Шуман засяга не просто телекомуникационните услуги, но оказва влияние върху мелатонина, засягайки по този начин биологични функции като например циркадните ритми както на животните, така и на хората. Мелатонинът регулира не само моделите за сън, но също и кръвното налягане и репродуктивните функции. Някои от най-лошите влияния могат да включват също рак и неврологични болести, водещи до смърт. Крилов вярва, че човешкото съзнание е засегнато просто защото честотите от резонанса на Шуман възникват в същия диапазон като честотите на човешкия мозък, точно където тета и алфа мозъчните вълни се пресичат. В крайна сметка, всичко което правим, се случва в тази зона на електромагнитно влияние. Примерът с настроения осцилатор Резонансът на Шуман може да бъде разбран по-добре с проучване на съвпадащи вибрации. Когато система от осцилатори се настрои, един осцилатор влияе върху друг. Когато един започне да вибрира, евентуално другият започва да вибрира в същата честота. Помните, че нашите мозъчни вълни и честотите на резонанса на Шуман са в един и същи обхват, нали. Така вече има повече смисъл. Това създава „увлечение“ или „разпалване“. Думата „разпалване“ в случая се отнася до съвпадение на неврони в мозъка, създаващи синхроничност. Това е същият ефект, който се постига след пълноценна медитация. Ние сме в кохеретно съзнание, вибриращо меко на едно и също ниво. С всичко казано дотук, медитацията запазва връзката ни с резонанса на Шуман или с променливата честота на земята. „Широките антропологични доказателства показват, че хората интуитивно са синхронизирани с планетарния резонанс през цялата човешка история назад в мъглата на времето.“ – Ричард Алан Милър, психобиолог. Много култури прилагат вибрационни техники с надеждата да се синхронизират с честотата на резонанса на Шуман или със сърдечния ритъм на майката земя. Те вярват, че тези честоти могат да лекуват ума и тялото при свързването на енергиите. Дори в приливите и отливите на тези енергии, високото кръвно налягане се намалява и депресията по някакъв начин се облекчава. Някои вярват, че синхронизирането с тези енергии може ди ни доведе до просветление или до пробуждане. Възможно е с увеличаване честотата на резонаса на Шуман, ние да преминаваме към по-високо съзнание. Нашите свързани честоти Нашите познания за връзката на съзнанието с резонанса на Шуман е комплексно. Знаем, че електромагнитното поле ни влияе, но имаме много да учим. На базата на това, което знаем досега, мисля, че еволюцията ни ще бъде силно повлияна от циркулацията на честотите от резонанса на Шуман, увеличавайки мозъчната активност и вероятно лекувайки аспекти на нашето съзнание, увредени от негативни енергии. Бъдещето ще ни помогне да разберем повече за връзката ни с нашата планета и честотите, които споделяме. Източник: Learning-Mind.com. ... ... Животът е потопен в ЕМПоле и е зависим от измененията на полето. Механичните вълни също са в резултат от синхронизиране на електромагнитни вълни - сили от групови вибрации на частиците на веществата. И с наслагване - могат да се образуват значителни вътрешни колебания, които да резонират с външни механични вълни (напр. инфразвук, без да го усещаме) Основното в тази честота като инфра-звук е влиянието й върху сърдечния ритъм на човек. Връзката между електромагнитните вълни по дължина на вълната и големината (разстоянията) - дължината на вълната на механичните вълни (инфра-звук) може да се окаже "в резонанс" и с наслагване- да се предизвика инфарктно състояние. Една от легендите за кораби тип "летящият холандец" е влиянието именно на тия инфра-звуци в резултат от механичните вълни от океанските вълни (след бури, някакви), които обикаляли Земята. Интересно е, че тая честота инфра-звук е много близка до честотата, отговаряща за еуфорично състояние на мозъка. (Казват, че моряците с радост и непреодолимо желание се хвърляли във водата и/или са падали на палубата от разрив на сърце - ако може да се вярва, че е възможно да е имало и оцелели, които да разказват...) ...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...