dlefterova

Бих искала да поздравя Николай К. Витанов от Институт по механика на БАН за статията му "Весели и не толкова весели наблюдения за тъжното състояние на българската наука". Г-н Витанов, впечатлена съм от начина на поднасяне на една обективна българска истина /уви!/. Поздравявам Ви за смелостта да кажете истината за незавидното положение на науката /бих добавила и образованието/ в България, по един завидно смехотворен начин, който сигурно Христо Ботев би нарекъл смешен плач. Тъжно, даже плачевно е положението в науката и още по - зле в образованието. Едно е сигурно, че на тази държава не и трябват умни и образовани хора, а прости бачкатори, доволни и на 200 евро заплата/ тук примери много/. Аз лично колкото повече чета в моята сфера, за да се подготвя за поредната тема се сблъсквам с явлението на отпускане на огромни средства за симулиране на природозащитна дейност и в крайна сметка нищо. Паричките потъват в нечий джоб, а на практика се симулира нещоправене. Смятам, че ако има повече доброволци в защита на истинската наука и познание, има шанс за идващите поколения да има поне къде да прочетат обективна истина. Тази истина е най - важна за тъжно пренаписаната ни ИСТОРИЯ, за все по - пренебрегваните химия, биология, физика и т.н Очаквам с нетърпение следващия Ви материал.

Потвърдиха наличието на наследници на интродуцираните Карпатски мечки в България. http://www.sciencedaily.com/releases/2014/02/140225101149.htm

Впечатляващо!! Поздравления!!

goshawk и аз съм на мнение, че при определянето на нов вид не бива да се гледат само генетичните или само морфологичните данни. Също така съм съгласна с теб, че има разни пишурки и теоретици дето гледат едностранчиво. По мое лично мнение всеки напредък в науката, както и е било в историята на биологията въобще, носи някакъв нов принос за развитието на науката. Естествено, че не бива даден метод да се разглежда сам по себе си и само неговите данни да се имат предвид при изводите. Естествено ,че не бива при определяне на вида да се имат предвид, например само разликите по микросателитни локуси между две популации, просто това ще даде неправилен резулат, ако не се потвърди от много други методи. Така, че съм съгласна че т. нар "лабораторни плъхове" на трябва да си правят изводи без класическите зоолози. Но и другото е вярно, че много от класическите зоолози не разбирайки тези нови методи, с лека ръка отхвърлят резултатите и изводите, с думите : " е и какво от това като някой ген там е мутирал, това няма значение в няклокотохил год еволюция, което ни е виждаме краниално и по зъбната система". Когато всички вървят ръка за ръка и се работи съвместно на всички нива, тогава и резултатите ще бъдат достоверни.

Това е много добре, щом се прави. Искам да знам тогава колко точно мечки има в България и откъде накъде се придвижват, каде имат бърлоги и колко малки мечета са се родили през последната пролет. От любопитство.

Понеже стана дума за пепелянки, мт ДНК и филогеография, прилагам един доста интересен материал в тази насока, засягащ Балканския п-в. http://www.ursenbacher.com/teaching/phylogeography.pdf За мечките, това тунела да ги изолира е bs както биха казали американците. За да се правят такива изказвания, според мен е необходимо първо добре да се тракират мечките, което хората по света за своите изчезващи и защитени видове правят с GPS сигнал, сателитно следене и прочее телеметрия.

Като чета си мисля ,че отново се подема въпроса за видоопределянето като цяло. Естествено, че е много удобно да се лепне етикет на всичко живо и да е така красиво наредено като в библотека, но природата си има думата и не всичко е така просто както ни се иска. Филогеографията е нов раздел, носещ много интересна информация не само за видообразуването, но и за разпространението, появата и еволюцията на вида във времето. Естествено, че генетичните изследвания на са панацея, но те са интересни от много гледни точки и със сигурност взети не само те поотделно, а заедно със всички останали, морфологични, физиологични, биохимични, етологични и прочее данни, ще дадат голяма яснота на нещо което не е добре обяснено. Колкото за хибридизация на два вида, мога да кажа, че това не винаги води до поява на нов вид. Това, че два вида или подвида могат да се чифтосват и дават плодовито поколение, не е гаранция за поява на нов вид. Тази хибридизация трябва да е дългосрочно постоянна , да носи нови позитивни за вида белези, да се закрепи в генофонда на дадената популация достатъчно дълго, че да доведе до цялостна промяна на този генофонд и тогава след има няма няколко хиляди години да се говори дали има или няма поява на нов вид/подвид.

По отношение на въпроса колко мечки има в България, по последни данни популациите наброяват не повече от 500 - 600 индивида. Информацията ще излезе в статия за екология на кафявата мечка в България, подготвя се от проф.д-р Н. Спасов, директор на Природонаучния музей - София. Според него не е така просто да се броят мечки, това не е като се брои население на град или село. Изчисленията се правят съвместно с математици, на основа на събраните полеви данни. Предстои и следващо генетично изследване, целта на което е да се сравни материал от фосили, мечки от времето на автохтонната популация, преди миграцията и интродукцията на мечки от изток, и естественно материал от съвременни мечки.

Който бърза да чете ,така става накрая. Царица съм да правя грешки. Ще ме прощавате. Но се радвам, че темата Ви е интересна. С поздрави и пожелание за хубави дни

Здравейте г-н Дуцов, Да уточня текста - Популациите /двете/, наброяват около 1000 индивида, това поне е дадено в Екшън плана от 2008 г .Написано е около, именно защото няма точни данни, което се потвърждава и от Вас. Колкото за компенсациите: много са оплакванията, специално от информация от първа ръка. Има създадена група: Да защитим Давидково от мечките. / просто за информация/ https://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BC-%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5/120965324656106 Благодаря и за Вашите линкове.

Arabis sp. - Арабис, на български Гъшарка. За България интересен е Arabis ferdinandi-coburgii Kellerer & Sünd. Пиринска гъшарка, включена в Червената Книга на България. За Arabis turruta L. със псевдоним Pseudoturritis turrita , българско наименование Дългоплодна гъшарка На въпроса дали същото това растение е претърпяло промяна за времето от 1794: Би могло да се прецени като се сравни морфологично и евентуално, ако от сухите образци се изолират фрагменти ДНК, да се сравни и на генетично ниво. За такъв малък отрязък от време едва ли ще даде някакво отклонение от сегашните образци. Би било интересно от гледна точка филогенетични и филогеографски изследвания да се допълни картината на разпространение на вида. http://aob.oxfordjournals.org/content/early/2013/07/30/aob.mct165.abstract Нещо подобно правено за цялото семейство, за съжаление достъпа е до абстракт.