SOLINVICTUS

Мисля, че ако всеки християнин си е на мястото и върши онова, което е необходимо за спасението му – да обича Бога с цялата си душа и ближия както себе си (Лука 10:27),(Мат. 22:37),(Марк. 12:29),(Лев19:18),(Втор. 6:5).и ако пристъпва към Христа „със страх божи вяра и любов” няма да се води тази дискусия (ЗА съдбата на БПЦ…), защото когато дойде Син Човечески може и да не намери вяра (Лука 18:8), камо ли БПЦ. Нека се молим това да не се случва. Амин.

На тази клада е изгорен само Василий и то от императора, като държавен изменник. Ако покажеш къде съм целувал пантофката на оня еретик папата ще почерпя Когато казах, че всяка една поместна църква е в пълнота Църквата имах предвид, че всеки един епископ не е по различен от Римския това означава равен. Различават се само по ЧЕСТ. Иначе имат равен (еднакъв по сила) глас на събора. Освен това не съм тук в качеството на адвокат на когото и да било. Още по малко на ХОРА, живели преди хиляда години. Ако някой има нечиста съвест негова си работа. Св. Максим Изповедник казва, че спасявайки себе си спасяваш още 100 човека покрай теб. Погрижи се и ти за твоето спасение; нали и ти сам го каза: (Мат.7:5) Ако искаш да знаеш за покръстването на Севрна Америка и най-напред ескимосите виж тукНяма нито един опечен ескимос). http://www.oca.org/FSnasaints.asp?SID=4

Май не си запознат добре с историята. Римокатолическата църква се е отделила от Православието през 1054 г., а "Светата инквизиция" е неин плод. Евангелието по този въпрос казва, че "на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние." (Лука 15:7),"защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси."(Лука 9:56), и още "Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи."(Лука 20:38)

Пфуу заради рекламните банери не мога да вляза във форума десет дена... Поздрави на всички А сега конкретно към Галахад: Никога не съм давал предимство на един епископ пред пруг освен ПРЕДИМСТВО ПО ЧЕСТ. Извършването на Евхаристията от "редови" свещеници има късен произход и противоречи на природата на Църквата. „Единството на местната църква се проявявало в единството на евхаристийното събрание, което обуславяло единствеността на епископа в поместната църква. Съвременното учение разглежда енорийският презвитер като предстоятел на евхаристийното събрание, без да го счита за предстоятел на църквата, понеже презвитерът (за разлика от епископа) няма „своя” църква.” (Н. Афанасиев, „Трапеза Господня”, В Търново, 1999, с. 100) Св Киприян Картагенски говорейки за единството на Църквата казва: "Епископството е едно и всеки от епископите ЦЯЛОСТНО участвува в него." (Виж. предишната ми публикация(...всяка една поместна църква изразява в пълнота Църквата Христова...)) Що се отнася до ИКУМЕНИЗМА: при него единството е външно, а не евхаристийно, изградено на базата количествени принципи (църква + църква = Църквата). Г-н Чурешки няма право да говори от името на Църквата (Православната). Това е негово лично мнение и според мен е погрешно, защото "насила хубост не става". Смъртта на 42 деца винаги е била ужасяваща, но нека си припомним, че човек сам е избрал смъртта. (Бит. 2:16,17) "И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, БЕЗДРУГО ще умреш." Като сътворен по образа на своя Творец, той е имал възожността да избере свободата като любов и причастие с Бога или път към "обожение" без Бога: (Бит. 3:4,5)"Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете КАТО БОГОВЕ, знаещи добро и зло." С идването на Христа смъртта е победена и нейната природа е видоизменена. Тя вече не разделя човека от Бога. По думите на св. Йоан Златоуст:„Никой да се не бои от смъртта, понеже смъртта на спасителя ни освободи от нея”, ако само ние отново не й се поробим чрез греховете. „Изтеби смъртта овладеният от смъртта Жизнодавец. - „Слезналият в ада” Син Божий „плени ада, който, като вкуси плътта Му, се огорчи”. Отдавна, предвиждайки това, пророк Исаия бе възкликнал: „Адът се огорчи, като Те срещна в преизподнята си.” - „Огорчи се, защото биде обезсилен”, защото опустя: „огорчи се, защото биде посрамен” от края на борбата си със Спасителя; „огорчи се, защото биде умъртвен”, лиши се от онова, що съставляваше живот за него и сила: „огорчи се, защото е низложен” от престола си и е лишен от власт над човешкия род; „огорчи се, защото е свързан” и сега не може да действа с оная свобода и сила, както преди. „Той взе плът, а прие в нея Бога: взе земя, а намери в нея небе; взе онуй, що виждаше, а се подложи на онова, що не очакваше”. Тъй Бог го улови чрез Своята премъдрост! - „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Кор. 15:55)"... "Защото, макар смъртта да е от Бога, без съмнение тя не е зло; освен ако някой нарече зло смъртта на грешника, понеже за него изходът оттук става начало на мъчения в ада. Но пак не Бог е причина за злините в ада, а ние самите, защото начало и корен на греха е онова, което зависи от нас - нашата свобода." (св. Василий Велики, "Беседа за това, че Бог не е виновник за злото") П.С. Колко ли животи е отнел атеизма, чийто плод са и абортите? С уважение: SOLINVICTUS

"...Хората истинно благочестиви и любомъдри са длъжни да уважават и обичат само истината и да отказват да следват мненията на [своите] предци, когато те са погрешни : такъв дълг, е внушен от разума. И не е достатъчно здравият разум да не следва тези, които несправедливо са постъпвали или учили, обичащият истината е длъжен всячески и повече от своя собствен живот да се старае да пази правдата в своите слова и постъпки, ако ще и смърт да го застрашава. ..." (св. Иустин Философ(Мъченик) - из Апология I представена на Антонин Благочестивия в ползa на христианите)

Всяка една поместна църква (начело с епископ) изразява в пълнота Църквата. Реален и невидим Глава на Църквата е Иисус Христос, а епископът е образ на Христос и извършител на евхаристията. Църковното единство е единство на живота и вярата(вероучението) на отделните поместни църкви. Изразява се във взаимното общение в тайнствата, съборно общуване, оказване на духовна и материална взаимопомощ, признаване на силата на благодатния живот в поместните църкви и т.н. Ето какво казва св Киприян Картагенски по този въпрос: " Може ли да мисли оня, който не се придържа към това единство на Църквата, че тъй пази вярата? Може ли да се надява онзи, който се противи и постъпва против Църквата, че той се намира в Църквата, - когато блаженият апостол Павел, разсъждавайки по същия въпрос и разкривайки тайнството на единството, казва: "едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог," (Ефес. 4, 4-6)? Тъкмо това единство трябва здраво да се поддържа и отстоява от нас, особено от епископите, които предстоим в Църквата, за да се покаже, че и самото епископство е едно и неразделно. Никой да не мами братството с лъжа! Никой да не подрива истините на вярата с вероломна измяна! Епископството е едно и всеки от епископите цялостно участвува в него. Така и Църквата е една, макар и с преумножаването на плодородието, разраствайки се, се раздробява на множество . Та и слънцето има много лъчи, но светлината е една; много клони на дървото, но стволът е един, здраво захванат за корена; много ручеи изтичат от един извор и макар разливът, ставащ От обилието на водите да е голям, обаче в самия източник се запазва единството. Отдели слънчевия лъч от неговото начало – единството няма да допусне отделената светлина да съществува; отчупи вейка от дървото - откършената ще загуби способността да расте; отдели ручея от неговия източник – отделеният ще пресъхне. По същия начин Църквата, озарена от Господнята светлина, разпространява по целия свят лъчите си, но светлината, разляна навсякъде, е една; и единството на тялото остава неразделено. По цялата земя тя разпростира клоните си, натежали от плод; нейните обилни потоци се разливат на далечно пространство - при все това, главата си остава една, едно начало, една майка, обилна с благовременно плодородие." (из За единството на съборната Църква) Ако вселенският патриарх се обяви за намесник на Христа автоматично влиза в разрив с православната еклисиология. Патриархът е пръв по чест и председателства събора на епископите.

Поздрави ако прочетеш това може би би ти било от полза: http://www.omophor.com/omophor/files/mirna...x_mirna21_a.pdf

Защо е това уточнение? Никой не твърди противното. Християнството не отрича националната идентичност на всеки един народ, нито благочестието му. Филетизъм е опитът да се използва Църквата за проповядване на национализъм. По този начин на Църквата се приписват функции, които са и чужди. Дори национализма сам по себе си не е лошо нещо, стига да не отрича всичко чуждо само защото е такова. Що се отнася до идеята "да обединим женските и мъжките съблекални" мисля, че не е добра. В следствие на грехопадението Адам и Ева разбрали, че са голи т.е. възприели другия като заплаха.

А макетата... Благодаря все пак за уточнението. ако искате погледнете това: http://www.pravoslavieto.com/docs/nacionalnosti_tsarkva.htm

Думата ден "йом(евр.)" в Стария Завет се използва преди иудеите да имат календар и означава неограничен приод от време. Може да бъде например един ден или един милиард години. Глаголът "Яцар", който е използван при създаването на Адам означава меся глина, което предполага, че това не е станало в един миг, а е продължило известно време. все пак това не е станало от самосебеси. Не и без Личното участие на Бога. Православието никога не е имало особен проблем с еволюционната теория, както - римокатолиците. Библията не претендира да е учебник по биология. Тя има съвсем друга функция - Спасението на човека. Църквата не е убивала никого (Православната) - била е до голяма степен зависима от държавната власт. Ако някой е извършвал и продължава да извършва грехове това са хората, а не Бога. Виж отново това, което казах за познанието?!... (предния път)

Във времената описани в Стария Завет са се женили на около 13 години и в повечето случаи не са изоставяли родителите си защото са били номади. Мъжете в един род, годни да носят оръжие са били стотина и повече заедно с робите.

Може би сте избрали неподходяща трибуна, от която да викате в защита на БПЦ. Защо при толкова много православни сайтове не публикувате това мнение във форума на някой тях. Едва ли накой би оспорил Вашата позиция, понеже в България не се развива "високо православно богословие". Може би трябва първо да си изясните понятието "Църква". Едни от най-големите различия между Православието и западните религиозни общности са именно в различната еклисиология (учението на Църквата за самата нея). Да се отъждествява Църквата с клира е неправославно... Наистина клирът в БПЦ не взима отношение по основни злободневни въпроси, но това правят всички тези, чиито сайтове сте посочили във вашата публикация. След като сте историк може би знаете защо българската църква е обявена за схизматична през 1873 г. Ако не се сещате ще ви подскажа - обвинена е в етнофилетизъм. Смесването на националните интереси с църковните противоречи на същноста на Църквата, като една и единна, като Тяло Христово. Ето какво казва апостол Павел по този въпрос (Гал. 3:26-28)"26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса."... Вие колко православни богословски книги сте прочели... защото твърдението ви за православната литература не е сериозно, най-малкото е подхранено не от интерес към Православието, а от "национални" подбуди. Не че няма какво още да се желае... Повярвайте ми в България има много добри богослови, които непрекъснато работят. Има четири Православни Богословски факултета. Православието не е нито римокатолицизъм, нито протестантство за да си гради икономически теории и други такива. Църквата има отношение към Спасението на всеки човек, но не и към джоба му. Сам Спасителят казва: (Мат. 6:24) "24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.". И какво изобщо означава "консервативна алтернативна философия на либерализма"! Православието не е философска школа, но си служи понякога с философията за да формулира най-точно богооткровени истини (догмати)... не да ги измисля, а да ги формулира на базата на Свещеното Писание и Преданието, и то когато има нужда от това (за да защити единството на Тялото Христово (Църквата) от ереси). Що се отнася до хедонизма - в следствие на грехопадението човекът е превърнал естествените си склонности към добро в страсти (противоестествени) и е заменил естествените си нужди от храна, създаване на потомство и др. с противоестествени - червоугодие, разврат и т.н. (По този въпрос прочети (Рим. 1:21-32)) Ако сте член на Църквата вместо да се занимавате с критика може да запълните времето си с нещо полезно. Дайте своя принос... Идете копайте, Напишете вие една Библейска Археология... ако смятате, че сте по вещ от проф. протопрезвитер Николай Шиваров. Май не ви стиска ... понеже библейската археология се занимава с местата описани в Библията. Ако има въпроси, на които не съм дал задоволителен отговор, моля пишете...

Практиката да се дават имена на новокръстените е свързана с кръщението на деца. Името обикновено е давано на детето на осмия ден след неговото раждане. На осмия ден било дадено името и на Спасителя съгласно с юдейската традиция (Лук.2:21) "21. Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преда да се зачене Той в утробата.", както и на св. Иоан Кръстител (Лук. 1:59-63) "59. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. 61. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. 63. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха." Това последование е извършвано в храма, а не в дома. От 14-ти - 15-ти век то е свързано с очистителната молитва четена над родилката, която се чете на 40-тия ден след раждането. Днес даването на име почти е излязло от употреба. Запазени са само някои молитви, като част от предогласителните молитви на кръщението. ( повече за кръщението - "Литургика", архим. Авксентий или "От вода и Дух", протопр. Александър Шмеман - втората я има и в интернет, а първата аз лично я имам на диск)

Нима "човечеството" не е просто един западен позитивистки термин! Нима не сме го привърнали в поредния идол, на който се кланяме! Нима в името на "човечеството" или "чистата раса", или "светлото комунистическо бъдеще", или на някакава друга абстрактна идея не са извършени едни от най-ужасните грехове в човешката история! Дори възприемането на Бога като идея, а не като Жив и Реален е следствие от невъзможността на човека да познае своя Творец, Който го е призвал към Съвършенство. Нима човекът не е сътворен от Бога по Образ Божи и не е творец също като Създателя си! Или може би когато Адам е давал имена на всички животни не е трупал познание! Не, братко мой, вярата в Живия Бог не противоречи на развитието на техниката и науката, а още по-малко пречи на творчеството. Самият, факт че използвам компютър за да дам сметка за моята надежда (1Петр. 3:15) е достатъчно показателен. А "човечеството" строго се придържа към първия принцип на термодинамиката... Негов си проблем!

Прав сте - религията не може да е естествено възникнала. Ако беше така тя би трябвало да е плод на човешката природа (естество), и макар че много философи, социолози и други учени признават, че няма народ без религия, никой не се и опитва да твърди, че няма човек без вяра в Бога. Това е така, защото вярата е присъща не на природата, а на личността. Според Библията Бог създал човека по Свой Образ и му дал възможност да се уподоби на Него. "26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие;.... 27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори"(Бит. 1:26,27). (човек притежава, макар и в редуциран вид всички качества на своя Създател), но подобието останало потенция (възможност). Това трябвало да стане постепенно, по пътя на живото общение между човека и неговия Творец. Змията не променила истинкото предназначение на човека - да стане подобие на Бога. Тя просто му показала друг път - път без Бога, Който е и истинският подател на живота. (4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; 5. но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. (Бит. 3:4,5)). Избирайки този път Адам избрал смъртта. Понеже бил сътворен по Обеаз Божи той бил личност, която е свободна да избере Бога, както и да се отрече от него. Така че религията не е естествено възникнала, а е плод на свободния стремеж на човешката личност към нейния Творец и Истински Подател на Живота - Бог.