Христо Тамарин

Макар че в случаят е просто лигатура, това може да е въпрос на шрифт и почерк на каменоделецът. Ако каменоделецът пише Ц като Ч, то същият той ще пише Ч като Y. Шрифтът на кирилицата се установява едва по времето на руският цар Петър. В думата "цѣсарь" няма Ч.

Трудно схващате, понеже много усложнявате нещата, а и не четете внимателно всичко, като че ли прочитате само първото изречение в абзацът. Ето какво съм Ви писал: Да разглеждате ЦѢСАР и ЦАР като две различни думи противоречи на правилото на Окам: Вие умножавате същностите без необходимост. ЦѢСАР и ЦАР са една и съща дума. Не две различни думи, а по същество една и съща дума. Ако не разбирате това, то по същата логика бихте могли да кажете, че по времето на цар Петър българите не ядели РИБА на Никулден, понеже тогава такава дума нямало, а ядели нещо друго, наричано с друга дума - РЪIБА.

Нямам нищо против този постинг. Но тезата Ви, че по Нашенско думата ЦАР била забравена и после въведена от руски, не я приемам. Данните от топонимиката противоречат на тази Ваша теза. Няма исторически условия нашенци да забравят думата ЦАР. Все пак истински ЦАР-християнин в Цариград имало до 1453, после мястото му заел турският султан, а после се появил и друг цар далече на Североизток.

Мисля, че съм се изразил точно. Повече от представителен за латинският език от ранното средновековие е Vulgata-та. Свети Йероним е приел REX като върховна титла за ЦАРЯ НЕБЕСЕН. Избрал е и думата PRINCEPS за превод на по-ниската титла, която се изразява с гръцката дума АРХОНТ. REX е върховна титла за монарх. За Римската империя тя е табу, политически некоректна, понеже римската империя формално е република. Малко от хората тогава са били грамотни. От грамотните, малко са били онези, дето са чели нещо друго извън Светото Писание.

Никой нормален лингвист не би се заел да коментира. Къде се слагам и аз. Останете си със здраве.

Абе Зитко, да съм писал някъде, че по времето на Кирил и Методий е имало и дума "Царь"? Наред със "цѣсарь", да е имало и "царь"? "Цѣсарь" и "Царь" не следва да се противопоставят. Това е една и съща дума във формите й през различните векове. И това не е само мое мнение, това е общоприетото мнение, като изключим псевдолингвистичните напъни. По времето на Кирил и Методий думата е звучала "цѣсарь", после се съкращава на "царь", но никога двете форми не съществуват едновременно, противопоставяйки се една на друга. И тъй, тази дума е звучала "цѣсарь" през 9-ти век. Съгласен ли сте? Тази дума е запазена в българският език, в нашият език, съгласен ли сте? През 18-ти век думата звучи "цар", съгласен ли сте? Между 9-ти и 18-ти век думата се е съкратила от "цѣсарь" до "царь". Как иначе? Кога по-точно се е съкратила? Твърдя, че в края на 12-ти век звученето "цѣсарь" вече е изчезнало - тогава се чувало само "царь". Вие какво твърдите?

И къде точно греша? Нима името Асѣн някъде из Нашенско се е запазило през вековете? Нима името Асѣн не е възстановено, както и Аспарух, Крум, Калоян? Нима в Търновско, в старата столица и в околностите, това името Асѣн нямаше да звучи Асян, ако се беше запазило? Естествено че знам какво означавала буквата "ѣ". Но не знам Вие на какво възразявате.

Не четете внимателно, уважаеми monte christo. Естествено, че от ЦѢСАР се е получило ЦАР, а не обратното. Във следното Ваше твърдение има объркана хронология: Думата ЦѢСАР е стара славянска дума, отпреди 8-ми век, може би доста преди 8-ми век. С нея славяногласните величаели римският/ромейският император. Няма какво да ми пишете за югозападен български .. През 9-ти и 10-ти век век със сигурност думата се е произнасяла ЦѢСАР. През 18-ти век със сигурност думата се е произнасяла ЦАР. Кога се е съкратила? Според мене, през 10-11-12-ти век. Определено след въвеждането на славянската литургия. Няма следи в Русия от пълното произношение ЦѢСАР - вероятно е била занесена в съкратения си вече вид. Ами не ги е интересувала етимологията. Намерили са колаят. За ВАСИЛЕВС използвали ЦѢСАР, а гръцката дума КЕСАР оставили непроменена. Естествено е, че Евангелският текст е архаичен. В Евангелието гръцката дума КЕСАР се използва със значението си от 1-ви век след Христа. Евангелският израз Кесарева Кесареви дословно превежда гръцкият оригинал, който пък точно предава думите на Исус Назарянинът, вероятно произнесени на гръцки. Преводачите не са променили думите, а да ги разбира кой както може. Все пак в Евангелието самата дума ВАСИЛЕВС (и съответно ЦѢСАР) със своите производни се среща много по-често от думата КЕСАР. Нещо повече, думата ВАСИЛЕВС се среща и във Ветхият завет: цар Соломон е василевс в гръцкият превод и съответно ЦѢСАР в славянският.

"Ц҃рь" може да бъде съкращение на "цѣсарь", може да бъде съкращение и на "царь". Ами сравнете с думата Богъ - и там имаме съкращение "Б҃гъ" с изпускане само на една буква. Няма как да докажете, че у нас по времето на 2-рото българско царство се е чувало "цѣсарь". Има три дълги века, 10-11-12, през които славяногласните по няколко пъти на ден повтаряли ДА ПРИИДЕТЪ ЦѣсАРСТВIЕ ТВОЕ - е, съкратили са -ѣс- от произношението. Имайте пред вид, че думата цар и нейните производни са запазени в нашият език, а не е като думата княз, която била забравена и възстановена през 19-ти век от руски. И турският султан бил наричан на български език цар (Цар Мурад Мари думаше).

Тук съм пресилил малко нещата. Макар че сред поданиците на Цар Петър преобладавали славяногласните, все пак сред тях останали много елинофони, романофони и албанофони. Имало много двуезични и триезични поданици. Неговото време дало началото на така нареченият Балкански езиков съюз (Balkansprachbund). Етнонимът българи бил възприет не само от славяногласните. Вероятно власите и албанците няколко века се "криели" под нашият етноним. И всичко това заради цар Петър, преди всичко. И разбира се, заради подвизите на баща му, взел страхът на ромеите.

При всяко срещане на думата ЦАР от времето на втората българска държава едва ли може да се предполага наличие на -ѢС-. Дори Патриарх Евтимий едва ли е знаел, че думата ЦАР преди времето на цар Петър е звучала ЦѢСАР.

Произношение Църь и Църйца на думите ЦАР и ЦАРИЦА е невъзможно. И какво означава в този случай руската буква Й?

Думата ЦАРСТВИЕ е изключително популярна. Всеки славяногласен я е произнасял по няколко пъти на ден: ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ. Не се съмнявам, че са разбирали значението на тази дума и са осъзнавали, че тя е производна дума от ЦАР. За средновековният човек земните царства и титли имат нищожно значение в сравнение с Царството Божие на небесата.

Да, ако името Асѣн се беше запазило, на съвременен български то щеше да звучи Асян. Но то е било напълно забравено и в края на 18-ти век възстановено. Тъй като на църковно-славянски буквата ѣ по руски маниер винаги звучи Е, то и за нововъзстановеното име Асѣн се възприема произношение Асен.

За кесар е така, но за царъ не е точно така, уважаеми monte christo. Хронологията е наопаки.

А бе Зитко, не писах ли вече, че за мене ЦѢСАР и ЦАР са една и съща дума, изменила се във времето.

Щом едното Ви е ясно, би следвало и другото да Ви е ясно. Цар Симеон искал да стане Василевс на ромеите. Той не успял. Синът му Цар Петър обаче успял. Ромеите направили Петър, син Симеонов и внук Борисов, Царски зет (зет на василевса), признали го и него за василевс (на славянски език: цар) и за зестра му дали да управлява половин Романия (половината василия, половината царство). Ромеите се изхитрили да дадат на Петра тази половина от Романия, която предците на Петра вече били завоювали. Погрижили се ромеите и за това Цар Петър да няма наследници, така че след смъртта му си прибрали тази половина от Романия. И тъй, повечето славяногласни ромеи станали поданици на цар Петър и те го величаели именно като Цар, понеже това съответствало на василевс, както пък го величаели елинофоните. По Волята Божия дълги години управлявал цар Петър своята си половина от Романия под името България, и поддържал Богослужение на славянски език, понеже голяма част от поданиците му и без това били славяногласни, а заради това пък, заради славянското Богослужение, всичките му поданици станали славяногласни. През това време етнонимът БЪЛГАРИ със сигурност започнал да означава "славяногласен балкански християнин". Това означава този етноним и сега. Може същото да е означавал и преди цар Петър, но не е сигурно. Нас, българите, едва ли щеше да ни има, ако не беше дълголетието на Цар Петър, първият признат славяногласен Василевс, първият признат български цар.

Как да няма. Навсякъде гръцките думи с корен ВАСIЛ се превеждат със славянски думи с корен ЦАР (ЦѢСАР): {От Матея} 2:1,2:2,2:3,3:2,6:10,... Я Вие кажете къде вместо гръцкото ВАСIЛ е употребено КЕСАР? Стига глупости. "КНЯЗ" е славянска титла, а "КАНАС", разбира се, не е на славянски. Само в русофилски възпитана глава може да се пръкне мисълта, че "КНЯЗ" и "КАНАС" са идентични. Разбира се, ЦАРСТВО идва от ЦАР и съответства на гръцката дума BAСIЛEIA {От Матея 6:10}, която е от същият корен, както ВАСIЛЕУС.

Такива Евангелски изрази трябва да се разглеждат в гръцки контекст, за да останат нещата прости. След това се прилага дословен превод. Употребено е КЕСАР, защото и в гръцки е така. ЦѢСАР и ЦАР са една и съща дума, изменила се във времето. В реалният обществен живот нещата са малко по-сложни. Понеже Римската/Ромейската империя формално е република, заради политическа коректност върховната титла REX е "табу". Заменяли я с други думи: CEASAR, IMPERATOR, AUGUSTUS. Гръцката дума ВАСIЛЕУС в някакъв момент преодоляла това табу. Славяногласните не са се съобразявали с никакво такова табу, но косвено латинското табу (CEASAR вместо REX) засегнало и славянският език.

От немски през руски до русофилски български от 19-ти век, напук на гръкоманите. Пак от немски през хърватски и сръбски до скопски сърбомански.

Извинявайте, че нямам време да чета и коментирам отделните постинги. С някои съм напълно съгласен, с други - не. Сега накратко. ЦАР е славянска дума. По-старата ѝ форма в славянски е ЦѢСАРь, което е заемка в славянски или от латински, или от гръцки. Тази дума е звучала еднакво в латински и гръцки: най-напред КАЙСАР, после КЕСАР. В славянски тя изтърпява втората палатализация. ЦАР е съкращение на ЦѢСАР, така както СТОРИЛ е съкращение на СЪТВОРИЛ. Да разгледаме думата, с която на различните езици се означава върховният владетел. На славянски това е ЦАР (ЦѢСАР). На латински - REX. На гръцки - ВАСIЛЕУС. Титли с по-нисък ранг са славянската КНЯЗ, гръцката АРХΩN (архонт), и латинската PRINCEPS (принц). Ако разгледаме Светото писание - оригиналът и преводите, ще видим, че там горните съответствия на титлите се спазват. Това трябва да бъде основното ни съображение. Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, са избрали съществуващата славянска дума ЦАР (ЦѢСАР), за да преведат гръцката дума ВАСIЛЕУС, понеже славяногласните ромеи (нашите предци) така са наричали ромейският император (ВАСIЛЕУС-ът). Подобни съображения ги е накарало да изберат съществуващата славянска дума КНЯЗ, за да преведат гръцката дума АРХОНТ. В Евангелието се среща и гръцката дума КАIСAР, която идва от латинското CEASAR и в латинският Eвангелски превод се предава именно чрез думата CEASAR. Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, не са намерили подходяща славянска дума за КАIСAР и поради това просто са оставили гръцката дума в славянският превод - КЕСАР. Те едва ли са съзнавали, че КЕСАР и ЦѢСАР имат обща етимология, понеже след втората славянска палатализация славянската дума ЦѢСАР станала неузнаваема (както заради началното Ц, така и заради гласната Ѣ, която елинофоните чували по-скоро като А, а не като Е). Нещата са си от прости по-прости.

Думата "благодаря" се среща в старославянският превод на Светото писание. Оттам е влязла и в български, и в руски (които по онова време са били просто диалекти на славянският език). Преди това вероятно я нямало тази дума в славянски, т. е. преводачите (Св. Св. Кирил и Методий) са я измислили чрез калкиране на гръцката дума. А пък гръцката дума "благодаря", освен в Новият Завет, се среща и в преводът на 72-мата. Не знам дали се е срещала преди това. Ако не се е срещала, значи 72-мата тълмачи са я измислили.

А нима в гръцки или турски има? Гръцката дума благодаря също е книжна, кой знае на каква семитска дума е калка. Трудно се изразява съвременната куртоазия на древни езици. Всяка епоха си имала своята куртоазия. Само нашата дума честито колко струва и колко други езици биха ни завидели за нея!

Сега всеки жител на Испания трябва да знае испански. Като втори език по-полезен би бил английски. Ирландците са си разбрали интересът и са се отказали от ирландският си език почти напълно. Смятам за безполезно изкуственото възстановяване на езици. Случаят с каталонският е такъв.

Основното понятие е език. Можем да се питаме дали берберският език е диалект на арабският. Отговорът е категорично не - поне 4000 години самостоятелно развитие.