Христо Тамарин

Циганският език не членува в Балканският езиков съюз, понеже от 5-те основни балкански характеристики той притежава само три: {Балкан-2}, {Балкан-4} и {Балкан-5}. Тези три балкански характеристики циганският ги е придобил вероятно пак от гръцкият, но извън Балканският езиков съюз в отделен процес, териториално разположен по-скоро в Анадолът и в хинтерландъд на Цариград.

Първо отклонение: Когато говорим за индо-европейски, семитски, тюркски, славянски, романски, и т. н., то става дума за генеалогична класификация на езиците, основана на aксиомата за естествените езици, т.е. става дума за класификация на езиците по техният произход. В този смисъл, един славянски език (например нашият), няма как да престане да бъде славянски, дори той да загуби в бъдеще славянските си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянските му черти, а заради произходът му, проследен на основата на времевият континуитет. Второ отклонение: В лингвистиката понякога се прави и типологична класификация на езиците, класификация според техни характеристики. Например, език може да се класифицира като флективен, аглутинативен, синтетичен, аналитичен, и т. н. За разлика от генеалогичната класификация, типологичната класификация е размита. При генеалогичната класификация, ако един език е славянски, той си остава вечно славянски, той не е примерно романски, и няна как някога да стане романски. При типологичната класификация, един език може някога да е бил например силно синтетичен, след това да започне да придобива все повече аналитични черти и дори да стане съвсем аналитичен. Ако един език е славянски, то той е славянски на 100%. Но ако се каже, че един език е аналитичен, винаги стои въпросът до каква степен той е аналитичен. Вече по темата: Езиковият съюз (sprachbund) е по-скоро явление в лингвистичната действителност и не толкова елемент на класификация. При това явление няколко езика с различна генеалогична класификация (т.е. с различен произход) поради влияния помежду си осъществяват общи нововъведения (имплементират общи иновации) и придобиват общи характеристики, конкретно определени. Балканският езиков съюз е христоматиен пример за езиков съюз. За да дефинираме една генеалогична група езици (например романската), вземаме един стар език (в този случай латинският) и считаме по определение групата (романската) да е съставена от потомците на този език. За да дефинираме езиков съюз, започваме от характеристиките, около които се завърта това явление. Балканският езиков съюз по определение се състои от езиците, които ги притежават изброените по-долу характеристики всичките. {Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}. {Балкан-2}. Категория "определеност" при имената {Arthromania}{Артромания}. {Балкан-3}. Удвояване на допълненията {редупликация}. {Балкан-4}. Изпадане на инфинитива при глаголите {Infinitive}. {Балкан-5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бъдеще време {Generic future tense}. Независимо от географията, само следните четири езика ги притежават: {GR}новогръцки, {BG}балкано-славянски (български+"македонски"), {RO}балкано-романски (румънски), и {AL}албански. Не знам за други такива езици по светът и вероятно няма други. Тук в този постинг характеристиките само се идентифицират и се означават. Всяка от споменатите дотук или по-надолу характеристики, при проявен интерес, заслужава отделна тема сама за себе си или поне отделен постинг. В контекстът на балканският езиков съюз се разглеждат само такива характеристики, които в повечето от езиците са иновации (нововъведения). Общи характеристики, наследени от пра-индоевропейският език (ПИЕ, PIE), няма как да са от интерес в този контекст. Доколкото взаимните влияния са в основата на понятието езиков съюз, при определянето на Балканският езиков съюз не може неявно да не присъства територията, върху това явление се е осъществявало. Преди всичко става дума за днешната територия на четирите балкански езика. Но в темата ще стане дума също така за център (епицентър, огнище, фокус) на Балканският езиков съюз, ще стане дума за изгубени територии, както и за ново-завоювани от нашият sprachbund територии. Освен гореизброените пет основни характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5}, могат да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканският езиков съюз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици. {Балкан-А1}. Еднакво изразяване на местоположение и посока. {LocativusInAccusativo}{LiA} {Балкан-А2}. Задпоставен определителен член. {PostPositiveArticles} {Балкан-А3}. Множество заемки от турски език. {Turcophenia} {Балкан-А4}. Преизказно наклонение при глаголите. {RenarrativeMood} {Балкан-А5}. Разпадане на падежите при имената. {CaseSystemDeclined} {Балкан-А6}. Особена специфично балканска лексика в румънски и албански.{AlRo} Иновации, имплементирани само в един от четирите балкански езика без влияние отвън, не следва да се разглеждат в контекстът на Балканският езиков съюз. Например, уеднаквяването на окончанията на прилагателните в множествено число в повечето балкано-славянсни (български) диалекти едва ли може да се изкара извън славянският контекст. Вярно е, че характеристиката {Балкан-А4}{RenarrativeMood} я има само в български и ако не се разглежда в балканският контекст, трябва да се разглежда в някакъв анатолийски контекст. Оставям я в балканският контекст. Процесът на придобиване на балканските езикови характеристики може да се нарече с лингвистичният термин балканизация. Турският език не притежава нито една от основните характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5} и не е повлиял за придобиването им (освен на {Балкан-А4} и на {Балкан-А3}, разбира се). Поради това турският език не членува в Балканският езиков съюз и в този контекст е твърде страничен фактор. Трябва да се спомене и това, че турският език е заел редица балканизирани преди това територии и на Балканите, и в Анадолът, както и самият Цариград. Сърбо-хърватският език притежава някои от балканските езикови черти, но не всичките. Той (както и словенският, както вероятно и унгарският) са се повлияли от Балканският езиков съюз, но слабо, понеже са били далече от епицентърът му. Повечето от нововъведенията, представляващи част от балканизацията на гръцкият език. се обясняват с вътрешни за гръцкият език причини. Някои са повлияни от романският език. Влиянието откъм славянският към гръцкият го има, но е слабо. Влиянието откъм албанският към гръцкият не може да се идентифицира. Та като стана дума за албанският, да изясним неговото положение. Историята на албанският език отпреди балканизацията му е неизвестна. Най-ранните текстове на този език (AD1462) го представят в напълно балканизиран вид. С други думи, всички балканските черти се срещат в старо-албански, но не се срещат в "староалбански", но ги няма в старогръцки или старобългарски. Някой може да се изкуши да заключи, че именно албанският език е източникът на балканските нововъведения. Но такова заключение би било погрешно: през петнадесети век (1462) и четирите балкaнски езика са били вече напълно балканизирани. ..Продължение може би ще последва..

Под калабалък ще разбирам голямо струпване на хора по някакъв повод на някакво място. Ще предложа няколко номинации за най-големите калабалъци в българската история. Ще предложа и класация на няколко от номинираните калабалъци. Приемат се предложения за нови номинации. Приемат се предложения за допълване или промяна на класацията. Военни събития подобни на обсадата на Одрин през Балканската война не подлежат на номинация, класация и обсъждане в тази тема. Списък на номинациите в хронологичен ред -{1496-07-01} Връщане на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилският манастир -{1908-09-22} Обявяване на независимостта на България -{1941-03-xx} Всенародно посрещане на Вермахтът -{1943-09-05} Погребениято на Борис 3-ти, цар на българите -{1941-09-09} Всенародно посрещане на Червената армия -{1949-07-10} Погребениято на Георги Димитров, вожд -{1967-03-11} 1:1 във футболен мач Левски - ЦСКА на националният стадион Васил Левски -{1971-07-02} Погребениято на Гунди и Котков, славните футбалери +{1981-09-09} Деветосептемврийска манифестация +{1989-11-18} Митинг на площада пред Александър Невски -{1989-12-13} Митинг пред БНБ, поставил началото на разделението на българската нация +{1989-12-14} Митинг пред Парламентът, където за малко да дойдат танковете +{1990-06-07:ОМ} Митинг на СДС при Орлов мост -{1990-06-07:БНБ} Митинг на БКП при БНБ +{1996-05-25} Посрещане на Царя, г-н Симеон Сакскобургготски +{1997-02-07} Сваляне на БСП от власт - атака на парламентът +{1999-11-22} Посрещане на Бил Клинтън, президент на САЩ +{2002-04-24} Посрещане на папа Йоан Павел 2-ри -{2013-02-xx} Най-многолюден ден от февруарските протести +{2013-06-20} Антикомунистически протест +{2013-07-07} Антикомунистически протест +:имам лични впечатления като участник -:нямам такива Представяне на някои от номинациите: {1967-03-11}. Този калабалък единствен от всичките номинирани е със сигурен брой участници: 70000. Той може да се счита за представителен за всички други подобни калабалъци през годините, например {1968-11-17} 7:2 във футболен мач Левски - ЦСКА. {1971-07-02}. Според свидетелства, погребениeто на Гунди и Котков било по-голям калабалък от {1949-07-10} погребениято на Георги Димитров. От друга страна, участниците във {1971-07-02} са вероятно по-малко от {1967-03-11}. Мои оценки: 55000 за {1971-07-02}, 50000 за {1949-07-10} и за {1943-09-05}. {1981-09-09}. Този калабалък съм го избрал за представителен за първомайските и деветосептемврийските манифестации от тоталитарният период. Има и шанс точно той да е бил и най-многолюдният. Освен 37-годишнината от завземането на властта у нас от комунистите, честваха се и други важни юбилеи: 10 години откакто другарят Тодор Живков стана държавен глава, 25 години откакто другарят Тодор Живков пое властта, 70 години от рождението на другарят Тодор Живков, 1300 години от основанването на България. Моя оценка: 50000 за {1981-09-09}. {2013-02-xx} Това е място, запазено за представителен за февруарските протести калабалък. {1989-11-18}. Моя оценка: 40000. {1989-12-13}. Моя Оценка: 45000. Тогава Работническо дело оцени този калабалък на 250000, което нито е първата, нито последната комунистическа измама. Наскоро и Станишев безсрамно даде оценка над 100000 на февруарските протести от 2013. {1989-12-13} беше организиран митинг. Партийните секретари подкарваха хората веднага след работа. {1989-12-14}. Моя Оценка: 20000. Това беше спонтанен митинг на възмутените от проявената предният ден комунистическа наглост. За малко и българските големци да ги постигне съдбата на Чаушеску, ако Желю Желев от балконът на студентският дом не беше усмирил тълпата. Тогава {1989-12-14} разбрах, че Желю Желев е признатият лидер. На {1989-11-18} не си спомням да ми е направил впечатление. {1990-06-07:ОМ}. Моя оценка: 300000. {1990-06-07:БНБ}. Моя оценка: 100000. {1996-05-25}. Моя оценка: 40000. {1997-02-07}. Моя оценка: 30000. {1999-11-22}. Моя оценка: 40000. {2002-04-24}. Моя оценка: 40000. {2013-06-20}. Моя оценка: 110000. {2013-07-07}. Моя оценка: 150000. Предложение за класация на някои от номинираните калабалъци: 1. {1990-06-07:ОМ} 2. {2013-07-07} 3. {2013-06-20} 4. {1990-06-07:БНБ} 5. {1967-03-11} 6. {1971-07-02} 7. {1943-09-05} 8. {1949-07-10} 9. {1981-09-09} Някои изводи: Рекордът на {1990-06-07:ОМ} не можа да бъде надминат. В сравнениесъс {2013-07-07} той беше много по-добре организиран, имаше национален обхват и предшестваше по време емиграционната вълна. Погребенията на големците след Георги Димитров не се радват на значим интерес Телевизията елиминира възможността за големи спортни калабалъци. Калабалъците, които на времето свалиха от влсат Луканов и Виденов, не са сред първите 10.

По-добре е да не смесвате кирилица и латиница. Ако ще се придържаме кък кирилица, то използвайте кх, тх, пх, чх и т. н., а нормалното х го означавайте с хх.

Бях чувал за силното влияние на гръцкият върху циганският. Една случка ме накара да се учудя как може това влияние да е толкова голямо. Но после, като разбрах за какво ставало дума, се оказа, че влиянието си е нормално, в рамките на очакваното. Та случката беше такава. Върви си до мене с горда осанка черният ми пудел, този от снимката, ако я виждате снимката. Минаваме край група цигани и ги чувам да казват: "Ти кало чакал!". Съобразявайки, че "чакал" вероятно значи куче, си го "преведох" на гръцки "Ти кало скили!" - "Какво хубаво куче!". Да, ама не. "Ти кало чакал!" означавало "Виж черно куче!".

Протестирам, уважаеми г-н Jonchev, заради такова нелепо противопоставяне на историци и математици. Изказвайки се по въпроси от историята, нито г-н Табов, нито Фоменко, следва да се разглеждат като математици. В това си поприще можете да ги наричате алтернативни историци, фолк-хистерици или пък еретични историци, но не и математици.

Според мене най-великата историческа личност е Мойсей. Мойсей е бил знатен египтянин. Той е положил основата на съвременните авраамистки монотеистични религии. Той е показал, че Бог не иска човешки жертвоприношения. Той е издигнал в ранг на Божа заповед "Не убивай!". Между другото, дал е началото на еврейският народ.

Сега на никой славянски език не се казва точно угри, понеже май на всички славянски езици, освен на полски, тази дума е била забравена. Заместена е или с "маджари", или с "унгарци". Полският език е запазил старата дума формата "венгри", която от полски е била заета и в руски. За това, че "угри" и "венгри" си съответстват, можете да се убедите, като сравните българската "възел", руската дума "узел" и полската "вензел". Впрочем, този проблем си е "вътрешно-славянски". Съвременната наша дума "унгарци" е заемка от международната лексика (гръцки, немски, английски, испански, ..). И за други езици и за други страни случаят е подобен. Примери: Немски/Германия German/Germany Deutch/Deutchland Гръцки/Гърция Greek/Greece ελληνικά/Eλλάδα Фински(финландски)/Финландия Finnish/Finland Suomi/Suomi Унгарски/Унгария Hungary/Hungarian Magyar(ul)/Magyarország .. Като всеки естествен език, и унгарският е "звучал още в устата на Адам и Ева", т.е. възрастта му е много повече от 2000 години. Най-старите запазените текстове на унгарски са на около 1000 години. Впрочем, най-старите запазени текстове на фински и естонски са на около 500-600 години. Това, че няма много стари текстове на тези езици, вероятно е основната причина за съмнението в реконструкцията на пра-езиците в уралската група. Сравнете: най-старите текстове на индо-европейски езици са поне на 3000 години.

Добре де, уважаеми Galahad, връзвате се за думата зима. Да приемем така: Първо беше Виденовото лято. Да си припомним, че за цялата 1995 и първите девет месеца на 1996 инфлацията беше от около 60 до около 70 лева за долар. Филип Димитров остави 33 лева на долар, Беров - около 60. След това настъпи Виденовата есен, когато за двата месеца октомври и ноември 1996 левът се обезцени от 70 до 700 лева за долар. В резултат на тази Виденова есен българските производители и търговци на зърно, както е естествено да се очаква, за да не се минат, скриха зърното по складовете или го изнесоха на международният пазар. В тази терминология и пред вид на това, че зимата започва около 22 декември, се съгласявам, че зърнената криза предшестваше Виденовата зима, но и Вие се съгласете, че Виденовата есен беше причина за зърнената криза. 700 лева на долар изглежда да е било нормалното ниво въз основа на причиненият от некадърното управление бюджетен дефицит. Доларът после скочи и до 4000, но то беше само защото много трудно изгонихме депутатите от парламентът. Когато положението се уталожи, доларът се върна на окло 700, марката на 1000, и това положение, слава Богу, слава също така Костову, Догану и Дянкову, се крепи и досега.

Длъжен съм да предупредя форумното общество, че не съм запознат нито с унгарският език, нито с финският, още по-малко с тяхната история. Тук ще пиша само общи съображения. Първо прочетете за aксиомата за естествените езици като основа на генеалогическата класификация на езиците. Лингвистиката наистина твърди, че унгарският език е родствен с финландският, но за това родство не се предполага да е по-близко от родството между цигански и исландски, например. Това родство е толкова далечно, че всякакви произтичащи от него изводи по отношение на съвременността и дори за исторически периоди, са по-скоро спекулации. То датира от праисторията. Докато близостта на български, сръбски и руски, както и на испански, португалски и италиански, може да се види с просто око, то само специалисти по сравнително езикознание на индоевропейските езици могат да видят близостта на циганският и исланският. Родството е прекалено далечно, още от праисторическите периоди. С просто око би могло евентуално да се види близостта между унгарският и мансийският (вогулският) език. Ето тук са дадени три изречения на мансийсйи и на унгарски. Унгарският, мансийският и хантийският се класифицират като близко родствени в група, наречена угърска. Това е просто измислен лингвистичен термин. Терминът се основава на славянското название на унгарците угри, което пък препредава международното название ан този народ (сравнете с френското Hongrois). Нататък, финският, естонският, и някои други езици в Северна Европа образуват друга група от родствени езици, наречени фински. За финските език се предполага произход от общ праезик, който специалистите по финско сравнително езикознание се опитват да реконструират. Специалистите по угърско сравнително езикознание се опитват да реконструират общият прародител на унгарският, мансийският и хантийският, наречен пра-угърски език. За така реконструираните пра-угърски и пра-фински специалистите откриват близост и се опитват да реконструират пра-угро-фински език - предполагаемият общ предшественик на финският и унгарският. Във всеки случай, той е бил говорен много отдавна, в пра-исторически времена. Изглежда реконструкцията на споменатите дотук пра-езици не се оспорва от сериозните лингвисти. Езиците, произлизащи от предполаемият пра-угро-фински език образуват класификационна група на нивото на индоевропейските езици. Нататък, има класификационна група на т.нар самоедски езици. Това са няколко изчезващи или вече изчезнали езици от Сибирм, например ненецки. Някои лингвисти се опитват да обединят групата на самоедски езици със угрофинските езици в по-голяма група, наречена уралска. За целта специалистите по сравнително уралско езикознание се опитват да реконструират пра-уралски език, такъв, от който да произлизат вече надеждно реконструираните пра-угро-фински и пра-самодийски. Надеждността на реконструкцията на пра-уралският език обаче е обект на съмнения сред лингвистите и не е общоприета. И тъй, на Вашите конкретни въпроси, уважаеми Skubi, могат да отговорят специалистите по уралска сравнително-историческа лингвистика. Самият аз разбирам родството на циганският и исландският, но приемам родството на финският и унгарският на доверие. Подозирам, че обсъждането на отделни думи е безпредметно. Смислено би било да се обсъжда реконструкцията на праезиците.

Явно думата кацам е гърцизъм. Славянска с промяна на значението. Съзвучната румънска дума е по-вероятно да е заета от славянски, отколкото да е романска с наследен от латински корен. Кара на старославянски означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало най-напред наказвам. Направило дете беля и родител го кара (в смисъл наказва го), да свърши мякаква работа (например, да почисти оборът). Детето наистина си мисли, че родителят го е накарал да чисти оборът, но влага в тази дума нов смисъл - принуждава. Новият смисъл на думите се задава от младото поколение. Изменението на смисълът на думите в много от случаите се дължи на неразбирателството между поколенията. Нататък, каруцар принуждава воловете да теглят каруцата, ръгайки ги с остен. Така той кара (принуждава) колата да се движи. Така той кара колата. Стига се дотам, че и ватманът кара трамваят, и никой вече не подозира, че на старославянски този израз би означавал, че ватманът наказва трамваят.

В друга тема тук разсъждавах за случайността, и че трябва да благодарим Богу за случайно проявената към нас милост, и трябва най-вече да пазим и тачим резултатите от милостта на Бога към нас, особено ако е случайно проявена. И тук темата е за това. Първо съображение. През юни 1999 все още бяхме извън НАТО, само защото не бяхме подали молбата за членство навреме. Виденов го молеха да подаде молбата, даже и членове от партията му, той обаче плещеше глупости за пространства от Атлантика до Урал и от Ванкувър до Владивосток и как на НАТО му било минало времето. Молбата за членство в НАТО я подаде още временното правителство на Софиянски, но процедурата за Унгария беше вече задвижена. Как да е, през юни 1999 Унгария беше в НАТО, ние - не. Второ съображение. НАТО има интерес от членството на България. Печели територията ни като плацдарм. Печели сухопътна връзка с Турция и Гърция. Усилва се югоизточният фланг, отслабен заради разправиите межди Гърция и Турция. Трето съображение. Евросъюзът няма никакъв интерес да приема сетни сиромаси, каквито са България и Румъния. Твърдя това въз основа на здравият си разум и на фактът, че следя международната политика повече от пет десетилетия. След Виденовата зима и след изборите по Лазаровден 1997, на власт дойде правителството на Костов. Той е разумен човек и не е давал неизпълними предизборни обещавания. В частност, не е обещавал членство в Евросъюзът, защото по онова време за разумните хора това членство изглеждаше далечна перспектива. Стана обаче изненада: още на третата година от мандатът си правителството на Иван Костов постигна членство в Евросъюзът. Някой може да възрази, че членството ни в Евросъюзът следва да се датира от 1 януари 2007, обаче аз ще отговоря така: членството ни в Евросъюзът получи окончателно положително решение още през декември 1999 с договорът от Хелзинки и препотвърдено през 2000 с договорът от Ница. Тези договори в частите, засягащи България и Румъния, бяха безпрецедентни. Страните-членки се самозадължаваха да ни приемат. Не си оставиха вратичка за отказ. Оттогава насам такъв статут придоби само Хърватия, и то наскоро, и Хърватия ще стане членка на Евросъюзът след десетина дена. И тъй, още през 1999 правителството на Костов практически вкара България в Евросъюзът и връщане от този път вече нямаше. БСП с чатал на главата беше накарана и тя да тръгне по този път. По този начин Костов надълбоко бръкна в телесните кухини на столетната партия и тя не можеше да му прости това - нае говноусти журналисти на сюрии, които го оплюха. А човекът просто не изпусна случаят да се възползва от внезапно сполетялата ни Божия милост. В светлината на третото си съображение и при споменът за най-важното международно събитие от 1999, съвсем основателно мога да предположа, че членството ни в Евросъюзът е награда за наши заслуги, на България и Румъния. Не може да бъде награда за това, че сме били дали коридор на НАТО. Този факт не може да има значение - НАТО нямаше нужда от нашият "коридор", още по-малко от румънски "коридор", а пък Ръмъния за какво я наградиха? Нужда от въздушен коридор, или над България, или над Румъния, имаше Русия. Тя искаше да прати войски в Косово. Е, нито България, нито Румъния, са й дали коридор. Затова България и Румъния ги наградиха. САЩ ходатяйстваха. Турция, за която по онова време еврочленството все още беше неотменима перспектива, се съгласи такива голтаци, каквито са България и Румъния, да я изпреварят. Това стана в реалната история. Къде е случайността? На много места. -> Самата Косовска криза: можеше да не се случи, ако Милошевич имаше повече акъл или ако някой друг по-свестен бе начело на Сърбия. -> Това, че все още не бяхме в НАТО. Ако Виденов бе подал молба навреме, през юни 1999 щяхме вече да сме в НАТО заедно с Унгария, и щяхме да сме длъжни да спрем руснаците, без да се надяваме на награда за това. -> А ако Виденов все още беше на власт и беше пуснал руснаците да прелетят? -> А ако Румъния беше пуснала руснаците да прелетят? Извод: ценете еврочленството на България.

Разбира се, че гяурският български народ, дето се надявал на дядо Иван и се вдигнал на въстание, нямал вина за съдбата на Османската империя. Той и не носел отговорност за съдбата й. Отговорност за съдбата на Османската империя носели правоверните османлии. Ама намерили се измежду тях някакви гнилоглави, дето се поддали на гяурската провокация, и тяхна е вината, че султанът загубил Булгаристан. Гяурите нищо не биха могли да постигнат в оня момент със своята провокация, ако не се бяха намерили гнилоглави правоверни османлии да се поддадат на тази провокация.

През студената война не е ставало силово преразпределение на територии. За какво пишете? Става дума за юни 1999. Автономно Косово беше решение, ако Сърбия (тогава все още наричана Югославия) беше приела резолюциите на ООН и се бе съобразила със ултиматумът на НАТО. Но Сърбия не направи това. Тя прие предложенията на ООН едва след като я бомбардираха. И бомбардировките престанаха, когато Сърбия прие предложенията на ООН. В този смисъл, независимостта на Косово е наказание за Сърбия, че тя не се съобрази със ултиматум на НАТО и НАТО трябваше да я бомбардира. България сега е член на НАТО и такова наказание е вече в наша полза и по такава линия: предпочитаме НАТО да си върши работата с писмени ултиматуми, а не с бомбардировки. Сърбия пропусна възможността за такова решение, като не приемаше предложенията на ООН за Косово и не се съобрази със ултиматумът на НАТО. Сърбия се оправдаваше с някакви конституционни пречки. И аз не разбрах тогава как така бързо намериха решение за тези конституционни пречки след бомбардировките? Нестабилността на регионът бе предизвикана най-вече от Сърбия. Стабилизирането стана възможно едва когато Сърбия кандиса. Тук нещо Ви се губи. Ако ги нямаше бомбардировките над Югославия, то България и Румъния щяха да гледат на Еврочленството само като далечна перспектива през крив макарон. Нямаше да има никакви преговори за присъединяване на България и Румъния към Евросъюзът - такива не бяха започнали, вероятно нямаше да са започнали и досега. Затварянето на първите четири блока на АЕЦ-Козлодуй бе ангажимент, поет още от правителството на Беров. Беров е прибрал пари за това. Заради "Виденовата зима" Костов успя да предоговори този ангажимент и да отложи изпълнението му с няколко години (с две години за първите два, и с осем години за другите два). Затварянето на старите блокове на АЕЦ-Козлодуй имаше връзка с влизането ни в Евросъюзът само дотолкова, доколкото ни казаха, че ако не си изпълним вече поетият ангажимент, няма да ни наградят с Еврочленство, каквито и да са били заслугите ни по време на Косовската криза. Но от друга страна, Евросъюзът винаги би намерил начин да ни накара да си изпълняваме ангажиментите.

Уважаеми Galahad, не разбирам разсъжденията Ви. Моето мнение е, че Виденовата зима е резултат от конкретните действия на съвсем конкретни хора, а не е била предопределена. Зърнената криза е следствие и резултат от "Виденовата зима", а не е причина за нея. При това съвсем естествен и предвидим резултат: откъде накъде българските зърнопроизводители и търговците на зърно ще хрантутят нашенски аборигени с африкански доходи от 5 долара месечно? Трева да пасат! Не си представям изобщо ситуация, при която България би воювала с НАТО. Не става и дума България да заема позицията на Москва. Достатъчно е да заеме позиция на неутралитет без определена посока: сваляме си гащите и се завъртаме на всички страни да видят това. Москва поддържаше "бай Тошо" на системи само докато Брежнев беше жив. След това го отбиха постепенно от бозката и него, и нас със него.

Уважаеми stinka, тезата ми е, че една брънка, дори и да изглежда малка, би могла да промени историята неузнаваемо, а не че всяка "брънка" има такъв ефект. Какъвто и мерак да са имали Великите сили към Османската империя, те можеха да си преглъщат слюнките още няколко десетилетия. Можеше да се случи и друго: в моментът, когато Великите сили решат да се разправят с Османската империя, те можеше изобщо да не се сетят за България. (Колкото се сетиха в реалната история за Армения и Кюрдистан. Не би имало никакъв проблем да изтласкат Румъния на юг, северните румънски земи да си ги поделят Русия и Австроунгария, а земите на днешна България да си ги поделят съществуващите държави Румъния, Гърция и Сърбия, както и остатъчна Турция.) Всичко е временно. И случайно. Ясно е било винаги, че Османската империя е възникнала случайно и е била временна. Все някога щяла да се сгромоляса. Можело и да я няма, ако православните попове не си бяха гледали само пъповете. Е, и днешна България в този смисъл е случайно образование и е временна. Трябва добре да съзнаваме това, за да я пазим. Друг извод, който си правя, е този: в реалната история султанът загубил Булгаристан, защото гнилоглави правоверни османлии (т.нар. башибозук) се поддали на гяурска провокация. При това се предполага, че отговорност към съдбата на Османската империя следвало да проявяват именно правоверните османлии, а не гяурите. Така както и отговорност към съдбата на съвременна България следва да проявяват етническите българи, а не толкова турците или пък циганите. Та за това ми е думата. Да си спомним, че именно Ахмед ага от Барутин е увенчал с успех делото на дякон Игнатий, в мире Васил Кунчев, известен и като Левски.

Не. Това, че в персийски има съзвучна дума със същото значение, е просто съвпадение. Двете думи не са свързани. Съзвучна дума със същото значение има и в немски: hübsch, което просто пак е съвпадение. Немската дума hübsch е образувана от [Hof]Hof]Hof]Hof]Hof]http://eurodict.com/HOF+searchid-201747-ed_de_bg.html]Hof (двор) като калка на френската courtois (куртоазен). Предполагам, че нашата дума ХУБАВ се е образувала в някой нашенски влашки диалект от славянски съставки по моделът на английската дума lovely. Кога? Някъде между 14-ти и 18-ти век включително. Наистина, има малка вероятност нашата дума ХУБАВ да е заемка от персийски през турски, понеже такива заемки има много, но проблемът е, че няма следи от такава персийска заемка из турските диалекти по Нашенско и из Анадола. Също така, има съвсем малка вероятност нашата дума ХУБАВ да е образувана пак по моделът на английската дума lovely, но от съзвучна арамейска (сирийска) дума, донесена по Нашенско от близко-източни християни, бегълци от нашествието на ислямът. Вероятността нашата дума ХУБАВ да е сродна със съзвучната персийска дума въз основа на контакти отпреди 9-ти век, си е направо нулева. .. Ако говорим за времето от 11-ти век досега, то терминът балкано-славянски език (или балкански славянски език) е идентичен с терминът български език и употребата на двата термина (балкано-славянски език и български език) е взаимно-заменяема. Днешните отродени македонци могат да спорят с това твърдение. Сръбският език, макар също да е южно-славянски и територията му географски да е разположена на Балканите, не се счита за балкански в лингвистичен смисъл на думата. Какво значи терминът български език преди 11-ти век не е ясно и поради това употребата на този термин за времето преди 11-ти век е несериозна и трябва да се избягва (просто не е ясно за какво става дума). Ако говорим за предшественикът на нашият български език отпреди 11-ти век, то той съвпада с предшественикът на руският език, съвпада с предшественикът и на сръбският език от същото време, и възприетият термин за този език е славянски език (или пък старославянски език). Може да се употребява и терминът български език или пък старобългарски език, но задължително трябва да се уточни, че става дума за славянският език.

В друга тема, относно етимологията на някои думи, ще намерите разсъждения за думите храна и пазя. Може да добавя разсъждения и за други думи. С разсъжденията тук на уважаемият съфорумник Perkūnas съм съгласен, но със следните забележки: .. Думата кокиче няма турски произход, българска е: вижте тук. ..Думата хвърлям е с турски произход: firlamak, firlatmak. Цък.

Думата хубав е балкано-славянска, т.е. българска. Нашият славянски корен ЛЮБ- (LIUB-) е бил зает от балкано-романският (влашкият) език във видът IUB-, като при това загубата на началното Л/L е напълно очаквана. Нашият славянски суфикс -АВ (-AV) също е зает в балкано-романски (влашки). По този начин се е получила думата ЮБАВ, която, преминавайки от един балкано-славянски диалект в друг, станала УБАВ и после ХУБАВ. Дядо Вазов я е усетил тази дума:

Думите "пазя" и "пазва" са наши, български, славянски, и "пазя" произлиза от "пазва", както съм показал."Вардя" не може да произлиза от "гърда", понеже думата "варда" я има в турски език. Ако турският език беше заел българската дума "гърда", той няма причина да я изменя във "варда". Турската дума "варда" вероятно е от италиански. Нашата дума "вардя" е от италиански през турски.

На турски българи е bulgarlar. Мисля, че окончанието -lar би могло да има голямо значение за изясняването на произходът на нашият етноним, не по-малко от значението на гръцкото окончание за именителен падеж в множествено число на имената с основа на О.

Тази тема е по повод на друга, Западен и източен български диалект, където форумниците обсъждат "мекото и твърдото" говорене в България, без да е ясно за какво става дума. И тъй, за какво може да става дума? Стъпваме на стандартният български език, който ни служи за норма и еталон и ще ни бъде отправна точка за сравнение. Ще разгледаме отклоненията от нормата, които биха могли да се нарекат твърдо или меко говорене. Разглеждайки стандартните славянски езици, трябва да кажем, че стандартният български език е може би най-твърдият измежду тях, като само македонският стандарт е по-твърд. {ТМ_1} Неделя, вечеря, Битоля => недела, вечера, Битола (македонски стандарт). Македонският стандарт тук е по-твърд от българският и от повечето диалекти. Твърдото произношение е нововъведение. {ТМ_2} Царят, пъдарят, .. => царот, пъдарот, .. (западни говори). Твърдото произношение е нововъведение. {ТМ_3} Имането, прането, .. => иманьето, праньето, .. (западни говори). Твърдото произношение в източните говори и в българският стандарт е нововъведение. В източните български говори и в стандартният български език съгласните не се различават по признакът мекост/твърдост пред гласните Е и И. В същност, в източните български говори и в стандартният български език съгласните се различават по признакът мекост/твърдост само пред гласните А, О, У и Ъ. В някои западни говори съгласните могат да се различават по признакът мекост/твърдост и пред гласната Е. {ТМ_4} Поне неговото пране да го простре леля => Понье ньеговото пранье да го прострье льеля. В някои меки източни говори съгласните се смекчават пред Е и пред И повече, отколкото в българският стандарт. Вероятно двата варианта са съществували повече от хилядолетие. {ТМ_4} Леля налива ракия. => Лъеля налъива ракия. В някои твърди западни говори може някои съгласните изобщо да не се смекчават пред Е и пред И. {ТМ_5} Лазя, галя, губят, печелят, .. => Лаза, гала, губат, печелат, .. В много говори тези глаголни окончания се произнасят твърдо. Това е нововъведение по пътя на обобщението. {ТМ_6} Бял хляб и прясно мляко => Бел хлеб и пресно млеко (в западните говори). На някои източните говори им изглеждат по-меки именно поради тази черта. Забележка: Ятовата граница разделя българските диалекти именно по тази характеристика. {ТМ_7} Врели - не кипели => Вряли - не кипяли. На някои нормативният изговор им изглеждат по-твърд именно поради тази черта. {ТМ_8} Аз чета книга. Ние ядем боб. => Я(з) четем книга. Ние ядеме боб.. Западният изговор може би изглеждат по-мек от нормата. {ТМ_9} ??? => ???. ...

В Светото Писание с думата язъiкъ се превеждат и двете гръцки думи εθνος и γλωσσα. Например, {Марк 13:8}

Пропуснал съм да коментирам вашият постинг, уважаеми angelmr. Доколкото аз пуснах тази тема, трябва да уточня. Реалната история се разклонява във вътрешно-политически план така: Виденов не допуска хиперинфлация, печели втори мандат и така през юни 1999 все още е на власт. Някои обсъждания са за това дали това беше изобщо възможно. Това не е вярно. Това, че България даде на НАТО "коридор", нямаше никакво значение. НАТО нямаше нужда от това. Реалността е такава: ако на НАТОвски самолет му се наложи да навлезе в българското въздушно пространство, той ще го направи и тежко ни и горко, ако някой глупак от нашата ПВО вземе, че го свали. Вече писах, че позицията на Гърция не може да се класифицира като неутрална. Гърция се е съгласила НАТО да бомбардира Югославия, докато България никой не я е питал по този въпрос. Именно това беше въпросът. Ако политиката на България беше неутрална в смисъл "пускаме всички да си прелитат", как би се избегнала война между НАТО и Русия, как биха си поделили отговорностите в Косово? Може би щяха да се спогодят: руските войски можеше да ги дислоцират в Северно Косово, в Косовска Митровица, и тази област щеше да се присъедини по-късно към Сърбия в обмен срещу областта на Прешево. Напротив, щеше да има още по-ясно обособяване на албанците, ако Прешево се беше присъединило към Косово. И македонските албанци щяха да искат. В реалната история "малката война в Македония" беше просто раздута от говноустите журналисти случка. Ако курсът на чертане на границите следваше точно етническите територии, то Македония щеше да се изправи пред доста по-сериозен граждански конфликт. В реалната история, великите сили не обръщаха внимание на точните етнически граници, понеже знаят, че това е задънена улица. Но ако Русия се беше намесила в Косово, то щяха да изтъргуват северно косово и да преначертаят границите според етническите територии. Лошо й се пишеше на Македония. България нямаше как да предотврати Косовската операция на НАТО. Предотвратяването на руската намеса считам, че е било в наша полза, дори без оглед на еврочленството като награда за това. Това, че сме дали "коридор" на НАТО, нямаше никакво значение извън България. Но с това, че не дадохме коридор на Русия, предотвратихме световна криза и бяхме възнаградени по заслуги с членство в Евросъюзът. Ами погледнете бе: Хърватия още не е влязла (ще влезе сега след около месец). България нямаше да изпревари Хърватия, нямаше да изпревари и Сърбия. Нито пък Румъния щеше да ги изпревари, разбира се.

Явно става дума за терминологични спорове. Проблемът е възникнал от противопоставянето на термините славяни и българи. Не може да убедите запознатите със съществото на нещата, че славо-македонците не са славяни. Няма как да не са славяни. Но те биха могли да бъдат хем славяни, хем българи, каквито сме всички българи. Убеждавайте, че славо-македонците са били българи, без да разубеждавате, че са славяни. Г. Ценов бил писал: Ценов противопоставя двата термина. Ценов не може да забрани хората да наричат този език славянски. Той е бил хем славянски, хем български, хем сръбски. Т.е. хем старославянски, хем старобългарски, хем старосръбски. И няма проблем. И вероятно това е истината: още през 9-ти езикът е бил наричан хем славянски (доказано за 9-ти век), хем български (за 9-ти век е хипотеза). И сега нашият български език е славянски и в този смисъл днешните българи сме славяни.