Aryan

Относно изборите в САЩ: така както се развиват досега нещата, изглежда доста вероятно Доналд Тръмп да е следващият президент. Но каква външна политика би водил той? Ето един анализ в тази посока: http://www.politico.com/magazine/story/2016/01/donald-trump-foreign-policy-213546 Накратко, неговите възгледи могат да се определят като особена форма на изолационизъм; те са повлияни от фигури като Робърт Тафт, бивш кандидат за президент през 1940-те и Чарлз Линдберг, лидер на изолационисткото движение "America first". Тръмп смята че САЩ повече губят, отколкото печелят, от съществуващия в момента международен ред и смята че те трябва да се освободят от своите международни задължения. Той е на мнение че Америка защитава много страни, без да получава нищо в замяна и съюзниците трябва да си заслужат помощта, например като си плащат. Например през 2013 той заявява: "колко дълго още ще защитаваме Южна Корея от Северна, без те да ни плащат за това?". Тръмп твърди че страни като Германия не носят достатъчно от тежестта на отговорностите в НАТО. Обещава че ако стане президент, САЩ ще спечелят много пари от тези държави, които извличат полза от съюзническите си отношения с тях. Тръмп нарича североамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА "бедствие" и изявява намерение да наложи мита върху вносните стоки и да води двустранни преговори с всяка страна, като изтъргува евентуално намаляване на митата срещу други отстъпки. Тръмп се изявава като яростен критик на Ислямска държава и Иран. В същото време той разглежда Русия и Китай като съперници и конкуренти, но не и врагове. Освен това предпочита да комуникира със "силни лидери", по неговата терминология. Той дава да се разбере че би преговарял с Путин (подобно на двама монарси от 19-ти век, коментарът мой) и би сключвал с него най-добрите сделки за САЩ (защото той (Тръмп) е най-добрият в сделките, както е заявявал неведнъж). Тръмп се изказва много рязко за Китай в икономически план, като твърди че китайците подронват американската икономика и че ще наложи мита върху китайските стоки. Въпреки това той допуска преговори с китайския президент, при които той ще извоюва най-добрите за Америка условия. Трябва да се каже че авторът е подчертано негативно настроен срещу вижданията на Тръмп и смята че тази политика няма да доведе до нищо добро за САЩ. Въпрос на гледна точка е кой как ще си го интерпретира. Отделен въпрос е че истаблишмънтът едва ли ще допусне Тръмп да прави каквото си иска като президент. Вече има предположения, че републиканската върхушка ще сключи сделка с Тръмп и ще се споразумеят той да вземе за вице любимото дете на истаблишмънта Марко Рубио. А после, кой знае? Тръмп е на 70 години, може някой инфаркт изведнъж да го покоси още в началото на мандата му.... И тогава кормилото се поема от Рубио, който е безподобен ястреб, пред който дори и Хилари Клинтън изглежда като кротка женица. Тогава вече ще става каквато ще става.

За съжаление поради липса на време пропуснах много интересна дискусия; благодарности на Киров, че реши да възобнови темата. Исках да споделя някои неща за миналото на Русия, които може би хвърлят известна светлина върху днешната ситуация. Както вече написах, според мен началото на днешния антагонизъм е поставено още с разделението на християнството. Но трябва да се пазим от изкушението да обясним всички исторически явления с един-единствен модел или теория; Много са факторите, които оказват въздействие върху формирането на едно общество и неговите нагласи. Русия практически през цялата си история е фронтова държава. Тя е разположена на обширно равнинно пространство, без естествени защитни граници като планини или водни басейни, които я оставят открита и уязвима както от изток, така и от запад. От самото си възникване тя е обект на разрушителни нашествия първоначално от изток, а впоследствие и от запад (тук под термина Русия разбирам и многобройните руски княжества в периодите когато липсва централизирана държава). Усещането за уязвимост и застрашеност доминира като нагласа почти през цялата й история. Първата руска държава загива, защото е била основана на изключително "проветриво" място като степите на северното Причерноморие. Когато започва да се формира новата руска държавност около Москва, тя е локализирана далеч на север, в по-трудно достъпни и безопасни области, в голямата си част обрасли с гори. Но дори и при тази ситуация усещането за уязвимост остава, оттам и стремежът към сигурност на всяка цена. Сигурността става висша ценност, по-важна от свободата. Оттук и стремежът на Русия да се обгради с буферни държави; може би дори тенденцията към авторитарни управления и страхът да се "отвърже" икономическата предприемчивост (което значи свобода!) имат своите корени именно в този феномен. Много важен етап в руската история е и борбата за хегемония сред руските княжества между Москва и Новгород. Ако Москва олицетворява "произточната" тенденция, то Новгород въплъщава в себе си "прозападната". Победата на Москва в тази битка през ХV век до голяма степен предопределя по-нататъшния развой на събитията. Бихме могли да разсъждаваме каква би била съдбата на Русия ако беше победил Новгород, но това едва ли има голямо значение днес. Реалностите са такива. Освен това възходът на московските князе поставя началото на централизираната руска държава и нейното издигане като първостепенна европейска сила. През следващите векове Русия се налага като незаобиколим фактор в Европа и е важен участник в европейските дела. Предприети са и първите реформи за "европеизация" на Петър І. Русия взема участие в различни войни между европейските държави, като кулминацията е нейната водеща роля за победата над Наполеон, от който другите европейски държави (по различни причини) са искали да се оттърват. Когато съюзническите войски влизат в Париж през 1814, те се предвождат от император Александър І. В този момент наистина изглежда, че Русия е решила своя фундаментален проблем със сигурността. Последвалите събития показват, че това не е така. След Виенския конгрес Европа (т.е. Западна и Централна Европа) навлиза в нова фаза от своето развитие, в който вече няма такава нужда от Русия. Съответно се променя и отношението към нея. Истинското ти отношение към някого проличава, когато не си зависим от него по някакъв начин. При това този процес се случва за удивително кратко време (от историческа гледна точка); В средата на ХІХ век Англия и Франция вече воюват на страната на мюсюлманска Турция срещу Русия. На Берлинския конгрес западните сили са срещу Русия. В началото на ХХ век САЩ помагат на Япония във войната й срещу Русия. Още тогава се очертават контурите на обграждането на Русия от всички посоки, важен елемент от което е и присъствието на Англия в Индия и Афганистан. Тогава се появяват и геополитически доктрини, подчертаващи важната роля на "евразийския хартланд" и значението на придобиване на контрол върху него. Но тези територии се владеят до голяма степен от Русия. Така новата геополитическа реалност е пряко предизвикателство не само пред сигурността, но и пред самото съществуване на руската държава. А това съвсем разбираемо възкресява всички призраци от миналото и старите, поуспокоени, но неизчезнали страхове от предишните епохи. Възходът на Германия променя ситуацията и принуждава Англия, Франция и САЩ да търсят сътрудничеството на Русия; Така се формират Антантата и антихитлеристката коалиция. След победата срещу Германия системата се рестартира, така да се каже и се връща в положението отпреди ХХ век. Отново на дневен ред излиза обкръжаването и задушаването на Русия. Падането на комунизма и разпадането на СССР не промени практически нищо в тази посока, само избистри ситуацията и показа, че не става въпрос за битка между идеологии, а за власт върху планетата. Разбира се, важно е за Русия каква държава ще бъде, но от гледна точка на отношенията със Запада това е второстепенен въпрос. Дали ще бъде демокрация, диктатура или олигархия, държава на руските граждани или на руския етнос, тя се разглежда като стратегически противник и борбата срещу нея ще се води с всички сили и средства. Единственото обстоятелство, което може да промени този процес, е появата на някоя нова Германия, която да обърка сметките. Видя се че дори такава незначителна заплаха за Запада като ИДИЛ доведе до известна преоценка и САЩ допуснаха Русия да извършва военни операции съвсем близо до страна, членка на НАТО - нещо, което би било немислимо само преди няколко години. Дали тази нова Германия ще е Китай или някоя мюсюлманска държава (или блок от държави) или някоя нова терористична групировка, която да се разгърне в цяла Европа например, Русия трябва много добре да изиграе картите си. По-добре от предния път.

Интересно, в какво се изразяват тези културни различия и как намират своето въплъщение в различните интерпретации на християнското учение? Дали тук играе някаква роля географската близост на православния свят с древния Изток и неговите религиозни концепции?

А в същото време Щирлиц се бореше с контрабандата на скъпоценности, защото брилянтите трябваше да останат за диктатурата на пролетариата ...

Проблемът е многообхватен и има различни измерения, не само чисто теологичните. Ясно е, че е налице изразен политически елемент, доколкото в дъното на разделението все пак се оказва борбата за власт. Впрочем и между сунитите и шиитите в исляма няма фундаментални теологични противоречия, а ябълката на раздора е била кой да доминира в халифата. Струва ми се, че тук има и социално-психологически аспект. От значение е не само разликата в двете доктрини, но и самият факт на съществуване на две различни доктрини. Това помага на обществата от двете страни да избистрят своя облик, да постигнат по този начин идентичност в рамките на своето културно пространство. За да е ясно кои сме, трябва да се разграничим от другите, необходимо е да се разделим на "ние" и "те". Не е задължително "другият" да е непременно враг, но трябва да го има. Този модел характеризира човешкото поведение още от праисторически времена; с негова помощ хората успяват да изградят общества с необходимата "спойка"; без разграничаването от околните обществото остава на нивото на една аморфна маса. Подозирам че ако не са били различията за филиокве и другите спорни въпроси, е щяло да се измисли нещо друго.

Или с политическата консолидация на Запада, който дотогава до голяма степен е бил едно цяло в културен, но не и в политически смисъл. След Втората световна война Западът се обединява политически с ясно изразен лидер и оттогава тези два аспекта се препокриват. Но днес комунизмът вече го няма, и СССР го няма, но противопоставянето между Русия и Запада като цяло си остава.

Аз съм песимистично настроен за отношенията между Русия и Запада. Те са вековни съперници и това не се дължи само на геополитическо противопоставяне, но и на културно такова. Дълбоките корени на този конфликт наистина могат да се проследят до разцеплението между източното и западното християнство. В известен смисъл това е християнският аналог на непримиримото противопоставяне между сунити и шиити в исляма. За съжаление отношенията към другия и при двете страни са натоварени с много предразсъдъци и взаимно недоверие. Част от това отношение може и да си има основания, но друга част се поддържа от политическите елити съвсем съзнателно. Възможни са различни варианти на развитие на тези отношения в по-близкото бъдеще и аз ще се опитам да очертая някои от тях без да претендирам за изчерпателност. 1) "Гореща война". Съвсем доскоро бих окачествил този сценарий като абсурден. Не защото двете страни са много миролюбиви, а защото една такава война би довела до унищожение на планетата .... при този чудовищен военен арсенал, включително ядрен. Защо по време на Студената война това не се случи, а е възможно сега, когато конфонтацията (като че ли) не е изострена до такава степен? Съотношението на силите е различно. Тогава съществуваше относителен паритет във военно отношение. Сега икономическото превъзходство на Запада е подавляващо. Ако Русия изпадне в тежка икономическа криза, тя би могла да прерасне в политическа и сериозно да отслаби и военния потенциал на страната. Тогава определени кръгове в САЩ биха могли да изчислят, че ще са в състояние да спечелят една война с Русия, без да настъпи световен апокалипсис (или поне без САЩ да пострадат сериозно). Няма да се изненадам дори и ако в момента вече се разработват подобни опции. Вероятност - 5%. 2) "Студена война". В момента отношения между Русия и Запада са на изключително ниско равнище и това вероятно няма да се промени скоро. Много е възможна победа на републикански кандидат на президентските избори тази година, а техните претенденти демонстрират открито враждебно отношение към Русия, стигащо дори до лични обиди към Путин, който беше наречен "побойник" (Джеб Буш) и "гангстер" (Марко Рубио). Ще продължи икономическият натиск (санкции, цени на петрола, енергийна война), не изключвам нова ескалация в Украйна и въвеждането на "зона за сигурност" в Сирия. Един от републиканските кандидати (Крис Кристи) открито заяви че ако руските самолети нарушат тази зона, те ще бъдат сваляни. От своя страна руската дипломация демонстрира фрапантна липса на диалогичност и неумение да печели съюзници. Така че Русия и Запада ги очаква много трудно съжителство, с вихреща се "хибридна война" и взаимно надцакване по широк кръг от конфликтни теми. Вероятност - 70%. 3) "Тактическо размразяване". Единственият шанс за сближаване се крие в евентуалната поява на общ противник и сътрудничество подобно на това между Сталин, Рузвелт и Чърчил по време на ВСВ. ИДИЛ явно че не е фактор от такъв мащаб, ако изобщо приемем че е общ противник. Китай? Преди известно време, при посещението си в Европа, Джеб Буш отправи силни критики към Русия, но в същото време посочи, че тя не трябва да бъде прекалено отчуждавана, за да не бъде тласната към по-тясно обвързване с Китай. За да стане възможно подобно развитие, Китай трябва да продължи да се засилва, особено военно. Доколкото аз съм запознат, въпреки че е икономически гигант, Китай все още сериозно изостава във военно отношение от САЩ. Обаче той преодолява изоставането си с много бързи темпове. Друга сериозна въпросителна е защо Русия ще иска да помага на Запада срещу Китай, след като е съвсем наясно че после ще дойде и нейният ред...Това би могло да се случи само ако крепостта бъде "превзета отвътре", т.е. на власт дойде прозападно управление, което да приеме негласно американската доминация под някаква форма. Вероятност - 20%. 4) Разпадане на Русия или загуба на части от територията. Ако икономическите трудности ескалират и/или започне борба за власт в държавата, могат да се засилят сепаратистките тенденции, подклаждани отвън. Като особено невралгичен район се очертава Кавказ, но навсякъде където има мюсюлманско население, могат потенциално да се появят такива процеси. Все пак Русия като традиционно многонационална държава има опит с междуетническите взаимоотношения и едва ли ще допусне подобен развой. От ключово значение е страната да преодолее прекалената си зависимост от петрола като източник на приходи и да използва много по-ефективно безспорния си човешки потенциал, така че да бъде притегателен център. Вероятност - 5%.