Чавдар

Именно, защото да си инженер не е лесно, малко са желаещите да бъдат такива. За да се осигури минимално качество на крайната продукция (млади инженери), курсът на обучение изобилства от курсови задачи, проекти и др. Има и много математика. Всичко това е свързано с време и усилия, или поне така беше, докато не се появи развит AI. На инжинера пряко не са му виновни нито педагозите, нито икономистите. Инжинерите, обаче, са пряко свързани с генериране на ресурси, приходи и т.н. в държавата, донякъде те хранят и педагозите, и икономистите. Когато последните станат твърде много, се получава като с паразитите - организмът се разболява, може и да загине. Разбира се, има механизми, които пречат това да се случи и голяма часто от педагозите и икономистите започват да се занимават с по-прозаична, но донякъде по-полезна за обществото дейност. Но, поради липса на нужните умения и знания, те го правят лошо, което отново не е добре за държавата като цяло.

От няколко години насам не ми харесва как се развиват нещата... Не намирам за нормално и правилно забележимото увеличение на заплатите в държавния сектор. Все пак, държавата ни би трябвало да е "капиталистическа" и да се издържа основно от частния сектор. Преди години държавната служба не бе особено желана заради ниското заплащане, по този начин хората бяха стимулирани да се развиват и доказват в частни предприятия. Ако дам пример с ВУЗ, където съм на основен договор, преди десетина години или малко повече, на конкурс за асистент се явяваше един кандидат. Дори беше трудно да се намери подходящ кандитат, за да се обяви конкурс. Сега за едно място се явяват няколко, често 3-4, поне половината с някакви връзки. Заради високата заплата, комбинирана с не особено голямо натоварване. В крайна сметка, според мен, ще се забатачат нещата. България стана прекалено "социална", като изреват държавните служители от някоя гилдия, кажи-речи веднага получават каквото искат. Та, мисълта ми е, че у нас политиците вдигат стандарта на държавните служители (теглейки заеми). Съответно, услугите и стоките поскъпват. Накрая прецакани са работниците в частните предприятия, защото не всеки работодател може и желае да увеличава възнаграждението. Няколко доста големи предприятия, предимно в по-нискотехнологични отрасли, вече затвориха през последните години - у нас им стана скъпо, не могат да намерят добри работници. Чужди инвеститори също си изнесоха производството. Не мога да разбера защо са нужни толкова много педагози и икономисти. Според мен, една от причините да има толкова желаещи за подобни дисциплини, е фактът, че те се изучават лесно. Ако някой иска просто да има висше образование - най-лесно е да завърши някаква педагогика или икономика. Понякога, за някои държавни служби, просто трябва да имаш висше образование, без особено значение какво точно. Кой ще ти тръгне да става инженер в подобна ситуация?!

Малко встрани от темата, но какво се случва със сигналите за плагиатство на Н. Киселова? Откакто стана депутат, а най-вече председател на НС, се замълча по този въпрос. Имаше качени снимкови доказателства от дисертацията ѝ, които (поне за мен) доказваха явно плагиатство.

Не съм специалист по електроника, не съм сигурен точно какво правят в университетите в подробности. Принципно, с навлизането на микроконтролерите (като Arduino и др.) вече масово се разработват устройства на тяхна база, а класическата схемотехника западна. Студентите, а и преподавателите, масово решават дори прости проблеми използвайки микроконтролери. Не, че това е толкова лошо, но е малко странно... Електрончиците станаха донякъде програмисти, като вече не са толкова добри електрончици като някога... Като им покажеш някаква схема, правена до 90-те, те трудно разбират как тя действа, още по-трудно "напипват" проблема, поне младите.

Нека се уточним за какво става въпрос. Производството на полупроводници у нас беше (основателно или не) преустановено. Респективно, обучението по него във ВУЗ е съвсем символично - примерно, една дисциплина в курса по обучение в специалност "Електроника" или подобни на нея. Или споменаване тук-там през курса на обучение. Преподавателите или са вече много възрастни и показват стари неща, или са млади и никога не са проектирали интегрална схема, като са се подготвили чрез Интернет. Проф. д.т.н. Филип Филипов, един от най-големите специалисти по полупроводници, почина преди ок. 5 години. Не е по-добро положението, според мен, и в Института по електроника към БАН. За там имам само общи впечатления, че бягат повече към някои екзотични направления, които са по-скоро формално свързани с полупроводниците. Както споменах, не съм се занимавал с полупроводници, нямам интерес към тази област. Мисля, че последните полупроводникови елементи, които се произвеждаха у нас, бяха фоторезистори. Що се отнася до електрониката, проектирането на различни електронни устройства - то в България много фирми се занимават с това. Има достатъчно много платкаджийници. Не само се изготвят печатни платки, но и се насищат с елементи. Така че, това направление съществува. И се обучават студенти по него - да проектират електронни схеми, платки и т.н. Произвеждат се и хибридни ИС, това е запазено все още у нас. За платкаджийница към БАН - според мен няма смисъл. Има достатъчно частни такива, но в някои от последните проекти, в които участвам, платките се поръчват по Интернет, вероятно от Китай. Става евтино, качествено и с приемлива бързина.

Знам това-онова за оборудването, въпреки, че работя в по-различни области. Има запазена молекулярна епитаксия, почти неизползвана, вече сигурно 20 г. Има установка за фотолитография, бондери и др. - също неизползвани за такъв период от време. Проблемът е, че България се отказа много отдавна да развива тази индустрия, заводът в Ботевград беше ликвидиран (въпреки, че до последно е работел на печалба). В момента у нас, доколкото ми е известно, не се произвеждат полупроводници (освен, ако не се корпусират готови структури някъде). Респективно, научните занимания в областта на полупроводниците у нас зациклиха. А, в чужбина тази област се разви драстично. ВУЗ нямат интерес да обучават кадри за производството на полупроводници, защото тези кадри няма практически къде да се реализират у нас.

Благодаря за предложенията, но аз се спрях на нещо друго... Работното заглавие (сред предложените от AI и селектирани от мен) е свързано с дизайн и образование чрез 4D печат. Пропуснах да спомена, че макар и способен, младежът не е особено вещ в механиката, машинните елементи и др. подобни, затова дисертацията не е препоръчително да е твърде "техническа" (освен, ако ръководителят е подходящ и иска много да помогне). AI написа и примерно съдържание, и примерни модели за изпълнение (в изследователската част). Ще му пратя това, което синтезирах, а дали ще го приеме - това си е негова работа. Аз само ще се опитам да помогна.

Здравейте, Опитвам се да помогна на един асистент, като го насоча към подходяща за него тема за дисертация. Способен младеж е, но засега няма дори ръководител. А, асистентството е със срочен договор. Аз няма да му ставам ръководител, защото работя в области, които са далеч от неговите занимания. Освен това, нямам желание да ръководя докторанти. Та, неговата сила е 3D печата и дизайна. Затова, вероятно ще е подходяща тема засягаща точно това. Ако се сещате за някаква подходяща тема, моля споделете. Защото той 1-2 пъти тръгна в някаква посока, но нещо не му се получи. А, си изпълнява безукорно професионалните задължения, способен е, ще бъде жалко да напусне системата.

Ако под "наука" разбираш "българска наука", може да приема твърдението ти дори като комплимент. Все пак, дали разбирам или не - това до голяма степен е субективно твърдение. За да се премахне този субективизъм, съществува наукометриката. Няма да споменавам колко и какви наукометрични показатели имам до момента, ще се фокусирам върху текущата година. Имам излезли 5 публикации, 4 от които в Scopus (1xQ2, 3xQ3). Две от публикациите са самостоятелни. До края на година очаквам да излезнат още ок. 3 публикации. Значи, говорим за ок. 8 публикации, поне половината в Scopus, около половината самостоятелни за тази година. Да, някои от тези публикации са подадени към списания миналата година, но и тази година ще подам в екип поне 2 публикации, които ще излезнат чак догодина. За да няма объркване, аз съм се фокусирал само върху неща, които ще излезнат през 2025 г. Става въпрос за активности в областта на техническите науки и физиката. Разбира се, не само в световен план, но дори за някои наши научни звена, това не е нищо особено. Но, аз работя във ВУЗ, където приоритетно е обучението на студентите, т.е. голяма част от работното време е посветено на тях, а аз не си претупвам работата. Освен това, работя и нещо друго с втори трудов договор и отделно се наемам с частни проекти. Това, което ми позволява по-интезнивни "научни" дейности е липсата на семейство. Ползвам AI само за една публикация, която довършвам в момента. Поисках да ми намери подходящи литературни източници, той ми предложи някои, но нито един не ми хареса и не го използвах. Иначе, си свалих някои от тях, ще ги проуча, не са лоши, но просто не пасват. Второто, понеже не съм математик, а има малко по-завързана математика в тази публикация, поисках AI при зададени входни данни да направи нужните изчисления и ги сравних с моите. Бяха едни и същи, като няколко пъти промених входните данни и винаги имаше съвпадение. Питах го как решава възложената задача, той спомена, че няма точен метод, използва някои оптимизации за премахване на някои от вариантите, за останалите използва методът "brute force". Затова и се бавеше леко. Аз бях стигнал до същите изводи, просто исках да проверя дали няма някакъв по-удобен пиниз, който не знаех, т.к. не съм математик. И докато аз ползвам рядко и непряко AI, забелязвам как някои колеги, които до скоро си бъркаха в носа по цяла година, сега изведнъж започнаха да "творят" по-усърдно дори от мен. Като им разглеждам нещата, съм почти убеден, че 70-80% от работата е свършена от AI. Някои от тях, съвсем непринудено, докато си "пием кафето", без някой да ги е питал, се хвалят, че ползват много AI. Понякога успяват да пробият дори в Scopus-ки конференции, които се рецензират на местна почва, след което се изпращат до някое издание, видимо в Scopus. Някой ще пита - "И какво от това?". Ами това, че вече част от възнаграждението ще взима под внимание научната активност, участието в проекти се улеснява от наличието на добра наукометрика, академичният растеж и атестацииите също и т.н. Изведнъж хора, които са абсолютни профани, започват да изпъкват и да задават тренда... Затова, аз също почвам да се замислям дали да не влезна в този филм, защото ще си вдигна "производителността" поне с 50%. Или, ще запазя настоящата, без да се напъвам толкова. Вярно е, че и сега съм по-производителен от поне 70% от колегите, но това ми коства време и усилия.

Чак пък 1000?! Може и с много по-малко. Например, искаш да ти направи план на експеримента. Даваш го на лаборант или пък го изпълняваш лично. След това искаш да ти направи факторния анализ. Казваш да напише някакво въведение и да пъхне цитати. Пооглеждаш, пипаш тук-там и е готово. Ти може бъкел да не разбираш от факторен анализ, да не си запознат точно с типа на провежданите експерименти, но това няма значение - излиза нещо, което ще мине дори за Scopus или WoS (там нивото падна драстично през последните години). Може и да има нещо полезно в публикацията, а може и да няма. По този начин може да си правиш, стига да имаш нужната апаратура, по 1-2 публикации месечно. Ако пък е налице малък екип - още повече. Сладка работа, не иска мислене, разпределяте си задачите. Това, че нищо не разбирате и въобще не сте запознати дълбоко с материята не е проблем. Липсва ти някакъв тип изследване, нямаш нужната апаратура и не искаш да си платиш за него другаде - няма проблем, AI ще ти генерира достоверни резултати, диаграми и т.н. Златно време е да си в БАН сега...

Това е самата истина. От няколко години го наблюдавам този ефект. Работя почти 25 г. в една област и горе-долу все нещо съм научил. Правил съм експерименти, обработвал съм резултати. Все пак, периодично чета различни ревюта, защото все има нещо, което може да се научи. Ревю (обзорна публикация) по мое мнение трябва да се пише от хора с богат практически опит. Аз лично съм писал само едно ревю, в доста тясна подобласт, и то - наскоро. От няколко години попадам на ревюта, които са все от някакви азиатци, често индийци, които са с голям размер, пълна боза, но с хубави картинки. Интересното е, че съответните автори много често не са или почти не са работили като изследователи, защото нямат подобни публикации. Често са някакви младежи. Значи, не може да обобщаваш съвременното развитие на технологии, които явно практически никога не си използвал. Как става това, ако не е намесен AI? Особено, ако публикациите не са в Scopus или WoS, вече масово се срещат подобни неща. Мои колеги също безогледно почнаха да ползват AI, най-често да им търси цитати или да превежда на английски. Аз си позволих преди време да поискам от AI да ми препоръча подходящи публикации във връзка с проблем, по когото работя и той ми даде няколко предложения. Само едно от пет или шест действително ми беше полезно и имаше отношение към заниманията ми. Аз, разбира се, си прочитам съответната публикация, дали и къде ще я цитирам - ще си реша. Но, тези колеги, които само пъхат цитати, давани им от AI, като в най-добрия случай са прочели само абстракта, извършват направо престъпление към науката. Други пък искат от него да им прави някакви обобщения или въведения (introduction), което е също толкова несериозно. Обаче, накрая аз пускам една публикация, а те - пет. С фалшиви данни, грешки, но не им пука. Цитират се едни други и накрая се хабилитират. Това е трагедия, а тук може да прочетете нещо в този дух (въпреки, че не съм съгласен с всичко там): https://www.facebook.com/piasachnik/posts/pfbid02T3DpEbU8rjB9oMb5YZjcDbYYN3F9jBs8FR8gpnXw1xXA4uQH7SbPUfCp87e9W7DGl

Лека му пръст! Горкият, не можа да доживее освобождението на Авдеевка...

Има грешка.

Става въпрос за композитна броня, тип "Чобхем". В нея има парчета керамика, които са разпределени в някакъв свързващ материал. Идеята е при контакт на комулативната струя с тях тя да се разсее, по възможност да се разпръсне на повече по-слаби струи и т.н. Разбира се, комулативната струя може да влезне в различен контакт с различен брой керамични включвания. Крайният резултат за потушаването ѝ може да е повече или по-малко сполучлив. В този смисъл, се чудя, дали има някаква минимална дебелина, която да гарантира защита от комулативната струя напр. в 90 % от случаите на попадение. Искам да кажа, че при монолитната броня нещата са горе-долу ясни (закон на Мар, закон на Круп) - има приблизително линейна зависимост между дебелината и необходимата скорост на проектила за нейния пробив. При композитната броня ситуацията със сигурност е по-сложна, а нямам налична информация (математически формулирана) по този въпрос.

Уважаеми съфорумници, През месец юни ще има две издания на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“: На 08.06.2023 г. (четвъртък) от 17:00 ч. Тема на лекцията: „ Обективност и субективност в математиката “, лектор: проф. Бернард Тесие. На 22.06.2023 г. (четвъртък) от 17:00 ч. Тема на лекцията „Геномно наследство от древни популации“, лектор: акад. Драга Тончева В приложените файлове ще намерите резюме на лекциите и кратки биографични данни за лекторите. И двете лекции, както обикновено, ще се излъчват на живо в YouTube канала на БАН: https://www.youtube.com/channel/UCSOo8IqyIdhxNQWURFVKowQ Лекция № 6 Бернар Тесие.doc Лекция-№ 7 Драга Тончева.doc