Чавдар

Не съм специалист по електроника, не съм сигурен точно какво правят в университетите в подробности. Принципно, с навлизането на микроконтролерите (като Arduino и др.) вече масово се разработват устройства на тяхна база, а класическата схемотехника западна. Студентите, а и преподавателите, масово решават дори прости проблеми използвайки микроконтролери. Не, че това е толкова лошо, но е малко странно... Електрончиците станаха донякъде програмисти, като вече не са толкова добри електрончици като някога... Като им покажеш някаква схема, правена до 90-те, те трудно разбират как тя действа, още по-трудно "напипват" проблема, поне младите.

Нека се уточним за какво става въпрос. Производството на полупроводници у нас беше (основателно или не) преустановено. Респективно, обучението по него във ВУЗ е съвсем символично - примерно, една дисциплина в курса по обучение в специалност "Електроника" или подобни на нея. Или споменаване тук-там през курса на обучение. Преподавателите или са вече много възрастни и показват стари неща, или са млади и никога не са проектирали интегрална схема, като са се подготвили чрез Интернет. Проф. д.т.н. Филип Филипов, един от най-големите специалисти по полупроводници, почина преди ок. 5 години. Не е по-добро положението, според мен, и в Института по електроника към БАН. За там имам само общи впечатления, че бягат повече към някои екзотични направления, които са по-скоро формално свързани с полупроводниците. Както споменах, не съм се занимавал с полупроводници, нямам интерес към тази област. Мисля, че последните полупроводникови елементи, които се произвеждаха у нас, бяха фоторезистори. Що се отнася до електрониката, проектирането на различни електронни устройства - то в България много фирми се занимават с това. Има достатъчно много платкаджийници. Не само се изготвят печатни платки, но и се насищат с елементи. Така че, това направление съществува. И се обучават студенти по него - да проектират електронни схеми, платки и т.н. Произвеждат се и хибридни ИС, това е запазено все още у нас. За платкаджийница към БАН - според мен няма смисъл. Има достатъчно частни такива, но в някои от последните проекти, в които участвам, платките се поръчват по Интернет, вероятно от Китай. Става евтино, качествено и с приемлива бързина.

Знам това-онова за оборудването, въпреки, че работя в по-различни области. Има запазена молекулярна епитаксия, почти неизползвана, вече сигурно 20 г. Има установка за фотолитография, бондери и др. - също неизползвани за такъв период от време. Проблемът е, че България се отказа много отдавна да развива тази индустрия, заводът в Ботевград беше ликвидиран (въпреки, че до последно е работел на печалба). В момента у нас, доколкото ми е известно, не се произвеждат полупроводници (освен, ако не се корпусират готови структури някъде). Респективно, научните занимания в областта на полупроводниците у нас зациклиха. А, в чужбина тази област се разви драстично. ВУЗ нямат интерес да обучават кадри за производството на полупроводници, защото тези кадри няма практически къде да се реализират у нас.

Благодаря за предложенията, но аз се спрях на нещо друго... Работното заглавие (сред предложените от AI и селектирани от мен) е свързано с дизайн и образование чрез 4D печат. Пропуснах да спомена, че макар и способен, младежът не е особено вещ в механиката, машинните елементи и др. подобни, затова дисертацията не е препоръчително да е твърде "техническа" (освен, ако ръководителят е подходящ и иска много да помогне). AI написа и примерно съдържание, и примерни модели за изпълнение (в изследователската част). Ще му пратя това, което синтезирах, а дали ще го приеме - това си е негова работа. Аз само ще се опитам да помогна.

Здравейте, Опитвам се да помогна на един асистент, като го насоча към подходяща за него тема за дисертация. Способен младеж е, но засега няма дори ръководител. А, асистентството е със срочен договор. Аз няма да му ставам ръководител, защото работя в области, които са далеч от неговите занимания. Освен това, нямам желание да ръководя докторанти. Та, неговата сила е 3D печата и дизайна. Затова, вероятно ще е подходяща тема засягаща точно това. Ако се сещате за някаква подходяща тема, моля споделете. Защото той 1-2 пъти тръгна в някаква посока, но нещо не му се получи. А, си изпълнява безукорно професионалните задължения, способен е, ще бъде жалко да напусне системата.

Ако под "наука" разбираш "българска наука", може да приема твърдението ти дори като комплимент. Все пак, дали разбирам или не - това до голяма степен е субективно твърдение. За да се премахне този субективизъм, съществува наукометриката. Няма да споменавам колко и какви наукометрични показатели имам до момента, ще се фокусирам върху текущата година. Имам излезли 5 публикации, 4 от които в Scopus (1xQ2, 3xQ3). Две от публикациите са самостоятелни. До края на година очаквам да излезнат още ок. 3 публикации. Значи, говорим за ок. 8 публикации, поне половината в Scopus, около половината самостоятелни за тази година. Да, някои от тези публикации са подадени към списания миналата година, но и тази година ще подам в екип поне 2 публикации, които ще излезнат чак догодина. За да няма объркване, аз съм се фокусирал само върху неща, които ще излезнат през 2025 г. Става въпрос за активности в областта на техническите науки и физиката. Разбира се, не само в световен план, но дори за някои наши научни звена, това не е нищо особено. Но, аз работя във ВУЗ, където приоритетно е обучението на студентите, т.е. голяма част от работното време е посветено на тях, а аз не си претупвам работата. Освен това, работя и нещо друго с втори трудов договор и отделно се наемам с частни проекти. Това, което ми позволява по-интезнивни "научни" дейности е липсата на семейство. Ползвам AI само за една публикация, която довършвам в момента. Поисках да ми намери подходящи литературни източници, той ми предложи някои, но нито един не ми хареса и не го използвах. Иначе, си свалих някои от тях, ще ги проуча, не са лоши, но просто не пасват. Второто, понеже не съм математик, а има малко по-завързана математика в тази публикация, поисках AI при зададени входни данни да направи нужните изчисления и ги сравних с моите. Бяха едни и същи, като няколко пъти промених входните данни и винаги имаше съвпадение. Питах го как решава възложената задача, той спомена, че няма точен метод, използва някои оптимизации за премахване на някои от вариантите, за останалите използва методът "brute force". Затова и се бавеше леко. Аз бях стигнал до същите изводи, просто исках да проверя дали няма някакъв по-удобен пиниз, който не знаех, т.к. не съм математик. И докато аз ползвам рядко и непряко AI, забелязвам как някои колеги, които до скоро си бъркаха в носа по цяла година, сега изведнъж започнаха да "творят" по-усърдно дори от мен. Като им разглеждам нещата, съм почти убеден, че 70-80% от работата е свършена от AI. Някои от тях, съвсем непринудено, докато си "пием кафето", без някой да ги е питал, се хвалят, че ползват много AI. Понякога успяват да пробият дори в Scopus-ки конференции, които се рецензират на местна почва, след което се изпращат до някое издание, видимо в Scopus. Някой ще пита - "И какво от това?". Ами това, че вече част от възнаграждението ще взима под внимание научната активност, участието в проекти се улеснява от наличието на добра наукометрика, академичният растеж и атестацииите също и т.н. Изведнъж хора, които са абсолютни профани, започват да изпъкват и да задават тренда... Затова, аз също почвам да се замислям дали да не влезна в този филм, защото ще си вдигна "производителността" поне с 50%. Или, ще запазя настоящата, без да се напъвам толкова. Вярно е, че и сега съм по-производителен от поне 70% от колегите, но това ми коства време и усилия.

Чак пък 1000?! Може и с много по-малко. Например, искаш да ти направи план на експеримента. Даваш го на лаборант или пък го изпълняваш лично. След това искаш да ти направи факторния анализ. Казваш да напише някакво въведение и да пъхне цитати. Пооглеждаш, пипаш тук-там и е готово. Ти може бъкел да не разбираш от факторен анализ, да не си запознат точно с типа на провежданите експерименти, но това няма значение - излиза нещо, което ще мине дори за Scopus или WoS (там нивото падна драстично през последните години). Може и да има нещо полезно в публикацията, а може и да няма. По този начин може да си правиш, стига да имаш нужната апаратура, по 1-2 публикации месечно. Ако пък е налице малък екип - още повече. Сладка работа, не иска мислене, разпределяте си задачите. Това, че нищо не разбирате и въобще не сте запознати дълбоко с материята не е проблем. Липсва ти някакъв тип изследване, нямаш нужната апаратура и не искаш да си платиш за него другаде - няма проблем, AI ще ти генерира достоверни резултати, диаграми и т.н. Златно време е да си в БАН сега...

Това е самата истина. От няколко години го наблюдавам този ефект. Работя почти 25 г. в една област и горе-долу все нещо съм научил. Правил съм експерименти, обработвал съм резултати. Все пак, периодично чета различни ревюта, защото все има нещо, което може да се научи. Ревю (обзорна публикация) по мое мнение трябва да се пише от хора с богат практически опит. Аз лично съм писал само едно ревю, в доста тясна подобласт, и то - наскоро. От няколко години попадам на ревюта, които са все от някакви азиатци, често индийци, които са с голям размер, пълна боза, но с хубави картинки. Интересното е, че съответните автори много често не са или почти не са работили като изследователи, защото нямат подобни публикации. Често са някакви младежи. Значи, не може да обобщаваш съвременното развитие на технологии, които явно практически никога не си използвал. Как става това, ако не е намесен AI? Особено, ако публикациите не са в Scopus или WoS, вече масово се срещат подобни неща. Мои колеги също безогледно почнаха да ползват AI, най-често да им търси цитати или да превежда на английски. Аз си позволих преди време да поискам от AI да ми препоръча подходящи публикации във връзка с проблем, по когото работя и той ми даде няколко предложения. Само едно от пет или шест действително ми беше полезно и имаше отношение към заниманията ми. Аз, разбира се, си прочитам съответната публикация, дали и къде ще я цитирам - ще си реша. Но, тези колеги, които само пъхат цитати, давани им от AI, като в най-добрия случай са прочели само абстракта, извършват направо престъпление към науката. Други пък искат от него да им прави някакви обобщения или въведения (introduction), което е също толкова несериозно. Обаче, накрая аз пускам една публикация, а те - пет. С фалшиви данни, грешки, но не им пука. Цитират се едни други и накрая се хабилитират. Това е трагедия, а тук може да прочетете нещо в този дух (въпреки, че не съм съгласен с всичко там): https://www.facebook.com/piasachnik/posts/pfbid02T3DpEbU8rjB9oMb5YZjcDbYYN3F9jBs8FR8gpnXw1xXA4uQH7SbPUfCp87e9W7DGl

Лека му пръст! Горкият, не можа да доживее освобождението на Авдеевка...

Има грешка.

Става въпрос за композитна броня, тип "Чобхем". В нея има парчета керамика, които са разпределени в някакъв свързващ материал. Идеята е при контакт на комулативната струя с тях тя да се разсее, по възможност да се разпръсне на повече по-слаби струи и т.н. Разбира се, комулативната струя може да влезне в различен контакт с различен брой керамични включвания. Крайният резултат за потушаването ѝ може да е повече или по-малко сполучлив. В този смисъл, се чудя, дали има някаква минимална дебелина, която да гарантира защита от комулативната струя напр. в 90 % от случаите на попадение. Искам да кажа, че при монолитната броня нещата са горе-долу ясни (закон на Мар, закон на Круп) - има приблизително линейна зависимост между дебелината и необходимата скорост на проектила за нейния пробив. При композитната броня ситуацията със сигурност е по-сложна, а нямам налична информация (математически формулирана) по този въпрос.

Уважаеми съфорумници, През месец юни ще има две издания на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“: На 08.06.2023 г. (четвъртък) от 17:00 ч. Тема на лекцията: „ Обективност и субективност в математиката “, лектор: проф. Бернард Тесие. На 22.06.2023 г. (четвъртък) от 17:00 ч. Тема на лекцията „Геномно наследство от древни популации“, лектор: акад. Драга Тончева В приложените файлове ще намерите резюме на лекциите и кратки биографични данни за лекторите. И двете лекции, както обикновено, ще се излъчват на живо в YouTube канала на БАН: https://www.youtube.com/channel/UCSOo8IqyIdhxNQWURFVKowQ Лекция № 6 Бернар Тесие.doc Лекция-№ 7 Драга Тончева.doc

Именно така. С уточнението, че минимална дебелина не съществува - колкото по-дебела броня, толкова по-надеждна защита. Не разбирам много добре каква секретна информация ти е необходима в случая. При кумулативните боеприпаси (за разлика от подкалибрените) бронебойните качества са пропорционални на диаметъра, т. е. нямат горна граница. Съществуват например (и се ползват в Украйна) кумулативни снаряди за тежката артилерия. Ясно е, че "колкото по-дебела броня, толкова по-надеждна защита". Но, бронята не би могла да бъде безкрайно дебела, нали? Идеята ми е, относно комулативните снаряди, съществува ли някаква минимална критична дебелина, респективно дали защитата нараства линейно с дебелината. Ако, зависимостта не е линейна, може би е достатъчна някаква минимална дебелина, гарантираща напр. защита в 90% от случаите (не съвсем уместно казано), като последващо нарастване води до слабо увеличение на защитата. Нямам информация по този въпрос, но сигурно някъде са правени проучвания. Винаги, във всички времена, тежките танкове са били с тежка броня, а леките - с лека. Тежката броня невинаги означава дебела броня, но това е отделен въпрос. Не знам кое точно ти звучи странно в случая, но бих предположил, че не разбираш защо на руснаците им трябват леки танкове. Това е доста сложен въпрос. Първо, логистиката е по-лесна - мостове, ЖП транспорт. Второ, проходимостта е по-висока - по-трудно затъват в калта. Тези фактори са коренно различни на европейския театър и, да речем, в Близкия Изток. Трето, за тежките танкове трябва по-мощен двигател, което е свързано с определени технологични трудности. Четвърто, леките танкове са по-евтини, което облекчава бюджета Руснаците ползват отделни сегменти композитна броня още от Т-72 насам (може и преди това, не съм сигурен) за защита на важни места по конструкцията. Включително и с волфрам, който е с една идея по-тежък от обеднения уран. Като се има предвид, че в днешно време последните, най-модерните, руски танкове са с маса, подобна на тежките танкове от ВСВ (че и по-голяма), аз не бих ги квалифицирал като "леки". Със сигурност могат да понесат сегменти с обеднен уран. Доста смешно е да се предположи, че някой се съобразява с този фактор - било то руснаци, американци, украинци или патагонци. Дори когато има подписани международни конвенции, прилагането им често е в сферата на "желателното". Войната е достатъчно жесток процес и мекосърдечните бързо стават жертва на естествения отбор. Е, не е точно така. Проблемът е в екипажа. Ако, екипажът знае или смята, че знае, че бронята е токсична, няма да се чувства особено комфортно. И, трудно ще се набират екипажи. Само САЩ май ползат обеднен уран за брони. Но, и там хората са доста наивни, вярвайки безкритично на авторитети, както и че шоколадовото мляко идва от кафяви крави. Ето малко и за обеднения уран: https://www.dnes.bg/balkani/2017/11/06/sled-bombite-na-nato-rak-vyv-vsiaka-kyshta-v-selata-krai-buianovac-i-preshevo.358386 или https://www.wise-uranium.org/dissbk.html A court in Rome has awarded Euro 500,000 in compensation to the widow of Stefano Melone, a soldier who had served as a helicopter pilot in Kosovo, among others, and who had died in 2001 at the age of 40 from a rare form of cancer. Melone had been diagnosed with malignant pleuro-pulmonary neoplasia (epitheloid haemangioendothelioma of the bone, the lung, and the pleura). Doctors had attributed the disease to radiation exposure. (Der Standard, La Nazione, June 23, 2004) The Civil court of Cagliari has condemned the Italian Defense Ministry to compensate with 584,000 Euros the relatives of Valery Melis, a soldier from Sardinia who died in February 2004 from Hodgkin's disease at the age of 27, four years after returning from a mission in Kosovo. The court is convinced that the Hodgkin's disease was contracted by Valery Melis from exposure to potentially injurious chemical and physical agents during the military service in the Balkans. (Corriere della Sera, Aug. 14, 2011) В Сърбия работеше авиацията, а там калибрите са малки. Обедненият уран е неизбежен. В Ирак имаше сериозни танкови битки на големи дистанции, където урановите боеприпаси дават решаващо предимство. Имаше случаи, когато иракските подкалибрени проектили просто стърчаха от американските брони. В Украйна танковите битки са върла екзотика и то в градска среда, където по принцип се ползва ОФ. А самолетите избягват да стрелят с оръдия по врага Даже някой да е заредил подкалибрени, няма много възможности да се развихри. Е, хайде сега, в тази истинска война в Украйна пък хич да няма подходящи ситуации за употреба на снаряди с обеднен уран... Че, защо тогава Великобритания ще дава такива на Украйна?

Съвсем очаквано, отново бях блокиран от тема без да съм обидил някого. Явно не разсъждавам по получените опорки от модератора. Искам само да довърша дискусията за бронята с обеднен уран и повече няма да се занимавам с този форум, който е силно цензуриран, което убива научната му стойност. Към Кухулин: Без да съм специалист по бронезащита, продължавам да твърдя, че дебелината на бронята, способна да спре определен проектил е определяща за пригодността на дадена броня. Но, на дебелината е пропорционален обема, респективно масата на бронята. Ако бронята с обеднен уран е по-ефективна, тя трябва да е по-тънка при еднакво спиращо действие с една стоманена броня. И, въпреки, че обедненият уран е по-тежък, в крайна сметка трябва да бъде и по-лека, иначе ще бъде предпочетена стоманената. Да, явно ураниевата броня е по-ефективна, след като САЩ я използва. И, тази ефективност би трябвало да си проличи и при по-малки дебелини, респективно при по-малка маса, така че, да се ползва и за по-леки танкове. Единствено, ако предположим, че е композитна броня (тип Чобхем) както се твърди, може би е необходима някаква минимална критична дебелина, гарантираща разсейване на комулативната струя. Това вече би могло да е проблем и да изисква дебели, респективно тежки брони, но едва ли някъде има широкодостъпна информация точно по този въпрос. Но, някак си тезата, че бронята е прекалено тежка и може да се ползва само за тежки танкове звучи странно. Та, тя може да се ползва само на определени, критични места по танка, ако е толкова ефективна. Руснаците, а и не само те, могат спокойно да произведат подобна броня и да я сложат където трябва. Но, не го правят. Така че, спореде мен основната причина, за да не я ползва друг, освен американците, е че е в някаква степен токсична. Тезата, че руснаците не използват снаряди с обеднен уран защото нямало подходящи цели за тях, също не ми звучи достатъчно стабилно. Нима в Сърбия, Ирак, вероятно Афганистан и Сирия, имаше по-сериозно бронирани мишени, отколкото сега в Украйна?

Това не ми звучи сериозно като аргумент. Бронята се преценява примерно чрез дебелината ѝ, способна да устои на поражение. Бронята с обеднен уран би трябвало с по-малка дебелина да постига същото като класическа стоманена броня. Разбира се, уранът е по-плътен и по-тежък, но... В крайна сметка, ако две брони - стоманена и ураниева са еднакво ефективни, коя ще е по-тежка? Ако е ураниевата, какъв е смисълът от нея (дори да има по-малък обем, това не е кой знае какво предимство). Ако е стоманената, то тя трябва да може да се заменя с ураниева. Това, което искам да кажа е, че примерно бронята на "Армата" би могла да се замени с по-тънка, но също толкова тежка броня с обеднен уран и би трябвало да се очаква това да доведе до по-добра защита. Но, не се прави. Или прилагането на обеднен уран не е толкова ефективно, или наистина има някакъв проблем с токсичността. Иначе, едва ли руснаците имат проблем да си доставят достатъчно обеднен уран и за танковете, и за гориво. Има и още нещо. Не съм сигурен, но май руснаците не правят снаряди с обеднен уран от десетки години. Това, което имат, май е от СССР или в най-добрия случай от средата на 90-те. Може да не съм прав, може и тайно да си произвеждат и в момента. Факт е, че те имат големи запаси от времето на СССР. Защо не ги ползват сега, във войната с Украйна?! Това е златно време за подобно начинание. Със сигурност не го правят, защото украинците щяха да покажат ураниеви сърдечници (остатъци от тях или в пълната им цялост според scaner). Много е вероятно наистина да не желаят да отравят бъдещите си (а, май вече и настоящи) територии, още повече, че голямата част от бойните действия са близо, че и дори в самите населени места.