През последните няколко години усилията на българските правителства са насочени към реформиране на обществения сектор, като обект на въздействие са почти всички сфери свързани със социалното включване. Тези усилия биха останали неефективни, ако човешкия капацитет на областно и най-вече на общинско ниво не се увеличи. Липсата на добре обучени кадри в системата за закрила на детето поставя пред сериозно изпитание реформата по деинституционализация и въвеждането на алтернативни услуги за уязвими групи хора. За пример ще вземем някои инициативи на български и чуждестранни неправителствени организации и сдружения. Тяхната дейност е изключително интересна и разнопосочна.
На 29.11.2004 година в резиденция Бояна сдружение "Детство без сълзи" проведе семинар на тема "Децата - жертви и насилници. Новото предизвикателство пред българското общество". Присъстваха директора на Националната Следствена служба Ангел Александров, депутати, съдии, прокурори и следователи, представители на Агенцията за закрила на детето и на местните отдели за Закрила на детето към дирекциите за Социално подпомагане в гр.София и гр.Перник, представители на неправителствни организации, преподаватели по право и членове на Висшия съдебен съвет, лекари и психолози. Всяко пето дело за престъпление у нас е срещу непълнолетен извършител. Увеличават се въоръжените грабежи, кражбите и хулиганските прояви заяви зам.директорът на Национална следствена служба Свилен Турмаков по време на семинара. Той смята, че по пътя на наказателната репресия няма да се решат проблемите с нарастващата престъпност на непълнолетните. Начинът за разрешаването им е в посока превъзпитание на децата.Репресивната сила на държавата не следва да се прилага и спрямо малолетните. В страните от Европа лицата до 18 години се подлагат на превъзпитание и на специални засилени грижи, а не на наказателна репресия припомни зам.директорът на Националното следствие. Заместник районният прокурор на град София Петър Чалъмов също се съгласи с идеята, че борбата с детската престъпност трябва да е превантивна, защото децата на тази възраст са физически и психически незрели и наказателната репресия би могла да им повлияе единствено негативно. "Само в София за първите 10 месеца на съд са дадени 297 непълнолетни, като в по-голямата си част те ще отговарят за кражби и грабежи. Изненадващо е обаче, че само 2 деца са били поставени под полицейска закрила от началото на годината.", заяви Чалъмов. Само за миналата година в Агенцията за закрила на детето са регистрирани 2005 случая на деца станали жертви на насилие. 81 на сто от тях са станали жертва на домашно насилие, 10,3 на сто - на улицата, а 4 на сто - в училище, каза Валентина Симеонова, директор Дирекция "Стандарти и анализи" към Агенция за закрила на детето. Съдията от Софийски районен съд Вера Цветкова посочи, че през 2003 година в СРС са образувани 14 дела за блудства, извършени от непълнолетни, а само за десетте месеца на 2004 година броят им е почти удвоен - 27 дела. За първите 10 месеца на годината за склоняване към проституция на малолетни и непълнолетни са образувани 7 дела. Близо две трети от непълнолетните твърдят, че в семействата им има случаи на насилие. В 12 % от случаите то се изразява в побои. Други 12% са станали жертви на насилие на улицата, заяви психологът Красимир Калпаков. По тези показатели българските деца са най-травмирани на Балканите и на едно от водещите места от връстниците си в страните на преход добави Калпаков. Психологическо проучване показва, че българските деца са едни от най-подтиснатите на континента. Негативизмът и песимизма им е отражение на този на родителите им, които са угрижени от тежките социално-икономически условия в които живеят.
На 3.08.2006г. на заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание сдружение “Детство без сълзи” представи доклад на тема “Оптимизиране на механизмите за закрила на правата на децата, жертви и свидетели на престъпления, участници в наказателните производства”. Основната цел на проекта е да се покаже, че гаранциите за защита на деца – жертви и свидетели на наказателния процес в нашия Наказателно-процесуален кодекс са общо взето формални и на практика, ако трябва да сме честни, ги няма.
В този смисъл, освен преглед и анализ на сега действащото законодателство са направили анкетно проучване измежду магистрати, от една страна, и, от друга страна, между родители, произволно избрани на територията на цялата страна.
На първо място, както за съжаление сдружението очакваше, а и анкетите го потвърдиха, магистратите не проявиха особен интерес към тази материя. Като пример посочват това, че от разпратените на територията на град София анкети, ако може това да бъде посочено в процентно изражение, от представителите на прокуратурата бяха представили своите анкетни листа около 90 процента, а от представителите на съда – не повече от 20 процента. Същото важи и от представителите на следствието.
Заключенията от анкетите са много интересни. Магистратите признават, че действително правната уредба е недостатъчна и на практика всички те работят общо взето на лични познания и от житейския опит, който имат, тези от тях, които са родители и прилагат опита си на родители в работата си с децата. Отделно от това много важен момент е, че няма специално обучение за магистрати, които работят с деца. Има в международната практика примери за създаване на детски съдилища. Проведени са разговори с представители на Агенцията за закрила на детето, които също споделят това становище. Тази идея би могла да претърпи някакви промени в посока на това да не е отделно, специално съдилище, тъй като Конституцията забранява специални съдилища. В този смисъл би могло да се помисли за специализирани съдебни състави, които да работят с деца. В сегашната редакция на Наказателно-процесуалния кодекс единственото, което е посочено по отношение на дознателите като орган на досъдебното производство, е, че за дела, при които извършителят е непълнолетен, дознателят трябва да има специална квалификация. Що се отнася обаче до дела, в които пострадалите, болшинството от свидетелите и основният свидетел са деца, такова изискване не съществува. Макар да има изискване даже за извършителите – непълнолетни, дознателят да е със специално образование, това изискване също не се спазва, тоест, това е мъртъв текст и не се прилага.
Доклада обръща внимание, че макар и в Закона за закрила на детето да има текст, който да регламентира участието на деца в съдопроизводството, този текст е неприложим към нормите на наказателното съдопроизводство, тъй като Наказателно-процесуалният кодекс като по-висша степен съответно поглъща нормите на Закона за закрила на детето и той не би могъл да бъде приложен.
По отношение на Наказателно-процесуалния кодекс, правилата за разпит на малолетни и непълнолетни са дефинирани в един член – чл. 140 от НПК, в който се посочва, че при разпит на малолетен трябва да присъства психолог, педагог или родител по преценка на водещия разследването, а за непълнолетните – само по преценка на водещия разследването може да присъства някой от тези изброени лица. В този случай решението на водещия разследването е чисто субективно, а при положение, че това е човек без специална подготовка, на практика излиза ,че и този текст също се прилага формално.
От друга страна, психолозите и психиатрите, които участват при разпитите на деца в съдебна зала или в досъдебното производство, са същите тези психолози и психиатри, които участват, когато се налага да се правят експертизи на възрастни лица. Това е недопустимо, защото има цял отрасъл в психологията, съответно в психиатрията, които се занимават с проблемите на деца.
Нашият закон формално разделя децата в две групи – малолетни и непълнолетни. Но за разлика от тях, психолозите и психиатрите разделят децата в четири групи, което има значение, тъй като става въпрос за тяхното психо-физическо развитие, и съответно методиките, с които от едно дете може да се извлече максимумът и в същото време по безспорен и категоричен начин неговите интереси и права да бъдат защитени.
В този е направен извода, че точно нерегламентираните начини и механизми, по които може да бъдат защитени правата на децата, водят до това родителите масово да отказват техните деца да бъдат участници в наказателни процеси. Основната причина, която всички те изразяват в проведената анкета, е, че се страхуват от това децата им да се изправят в съдебната зала срещу защитника и срещу подсъдимия. А работата на защитника е да направи всичко възможно да накара по някакъв начин тези деца да кажат истината, тоест да ги подложи на някаква манипулация, която в този възрастов диапазон е много опасна.
Европейското законодателство има много документи, които касаят участието на деца в съдопроизводства и третирането им като свидетели, но всичките тези документи са с препоръчителен характер т.е. те не са задължителни и не подлежат на ратификация. На практика се оказва, че това ,което не е задължително, никой не му обръща внимание и то остава настрани, въпреки че европейската практика е достатъчно богата и много лесно би могла да се реципиира в нашето законодателство.
В доклада са посочени няколко модела на варианти за промени в тази насока. Първият от тях е задължителна специализация на органите, които работят с деца, тоест специфично образование. Второ, задължително експертите, които работят по съответните наказателни производства с деца, да са също със специално образование, насочено към малолетни и непълнолетни.
Включена е идеята за създаване на специални стаи за разпит по европейски образец – това са стаи и помещения, които се намират на територията на съдебните учреждения, само че са оборудвани и изобщо не изглеждат като съдебна зала, а изглеждат като една обикновена стая във весели цветове, вътре да няма тоги, да няма тази строго формална обстановка, която съпътства един наказателен процес и тази стая да се използва само за разпит на деца.
Има механизми, като например да се изготвят видеозаписи, които да могат да се ползват като доказателство в съда, да не се налага детето да се явява в съдебната зала, да не се налага да отговаря пряко на въпросите на защитата на подсъдимия и на другите участници в процеса. Тези въпроси, с оглед обезпечаване на нормалното провеждане на наказателното производство, могат да стават писмено, могат да стават с друг вид конферентна връзка и т.н., тоест по начин, щадящ този малолетен или непълнолетен участник в процеса. По този начин полза ще има и самата наказателно-правна репресия, защото ще може в максимален обем да се ползва качеството на този свидетел, да бъде годен свидетел и да даде точни и обективни показания за това, което е възприел.
Изказано е убеждението, че при по-подробен преглед на европейското законодателство, и на това, което е отправено като препоръки за промяна в нашето законодателство, макар и незадължителни, ще се намерят много подходящи мерки, които могат да бъдат приложени в съответния закон и съответно в самото съдопроизводство.
В българския Наказателно-процесуален кодекс, наред с това са регламентирани други защитни механизми по отношение на непълнолетните, включително фигурата на анонимния, защитения свидетел. На практика за нас се явява абсолютно недопустимо нормите, които регламентират защитата на възрастните, да са абсолютно еднакви и да се прилагат по отношение на непълнолетни и малолетни.Затова би могло в тази посока да се направи също много с оглед промяната и специалната фигура на защитения малолетен или непълнолетен свидетел.
За изготвянето му са спомогнали Института по криминология и криминалистика и Института по психология на МВР.
От м. юни 2007 г. е в ход проектът на фондация “Владиславово” “Спрете детската агресия и насилие”. Проекта е отговор на младежката агресия и насилие, наблюдаващи се в последните 2-3 години в България, респ. в Община Варна. Дейностите по проекта са насочени към първичната превенция на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и активизиране на местната общественост за предприемане на действия за предотвратяване на агресията и насилието сред децата. Използвайки възможностите, които медиите предоставят за широко популяризиране на идеи, екипът по проекта си е осигурил активната подкрепа на в. “Черноморие”, по страниците на който, в публикации и интервюта, на голяма аудитория се представят проблемите за насилието и агресията сред децата.
Участниците в проекта предизвикват размисъл в обществото по посочените значими проблеми и с разпространяваните от тях стикери с надписи на български и английски “СПРЕТЕ детската агресия” и “НЕ на насилието сред децата” сред жителите и гостите на Варна, в градския транспорт, в районните администрации, сред собственици на търговски обекти и клубове. Флаери с послания за превенция на агресията и насилието в училище, в семейството и обществото и дипляни с информация за институциите, към които могат да се обърнат свидетелите и/или жертвите на агресия и насилие /на български и английски език/ се разпространяват от доброволци. Доброволците, привлечени от Фондация Владиславово, облечени във фланелки с логото на проекта “Спрете детската агресия и насилие” / на български и английски език/ са млади хора на възраст до 29 години, които разпространявайки рекламните материали, споделят своето мнение с връстниците си по проблемите на насилието и агресията.
Очакваният резултат от активната кампания по проекта е предизвикване широк отзвук по проблемите на детското насилие и агресия и ангажиране на различни институции, неправителствени организации, учители, родители, граждани с конкретни идеи и инициативи за справяне с проблема.
Фондация за грижи в общността „Дива” предлага открита телефонна линия 032/641 946; програма за консултиране на деца и юноши в насилие; консултиране на техните семейства; работа с институции- ОЗД, Полиция, Училище и др.; работа с подкрепящата среда- приятели, роднини, учители и др.
1. Проект “Кризисен център за жени и деца, пострадали от физическо, емоционално и сексуално насилие” с дейност 1юни 2004г.- 1юни 2007г., финансиран от Фондация ОАК, САЩ
Основна цел е намаляване на непосредствения риск за живота и здравето на жените и децата, пострадали от физическо, емоционално и сексуално насилие чрез осигуряване на денонощни спешни услуги, включващи:
1. 24 часова Кризисна телефонна линия ;
2. Настаняване;
3. Спешна психо- социална помощ, както и достъп до медицински и юридически услуги.
Задачи:
4. Да бъдат обслужени месечно 50 жени и деца на Кризисната телефонна линия.
5. Да се осигури спешна психологическа помощ на 30 жени и деца месечно.
6. Да се осигури временно настаняване на 80 жени и деца за година.
7. Повишаване на обществената чувствителност по проблемите на насилието и чрез медийни кампании.
8. Организиране и/ или участие в 10 срещи месечно с местни обществени лидери, политици, бизнесмени или други организации.
9. Текущ мониторинг и оценка на качеството на услугите.
2. Проект “Подкрепа за цялостната дейност на организацията” с дейност 1 август 2004 – 1 август 2005г., финансиран от Глобален фонд за жени, САЩ
В дългосрочен план допринесе за:
- Осигуряване на основните програми на Службата за подкрепа на жени, деца и семейства в насилие;
- Дейности, насочени към устойчиво финансиране на организацията във връзка с нарастналия екип.
- Издаване на печатни материали – картички с информация за Кризисния център с малък размер, които професионалистите да дават на жените и които лесно могат да се скрият, за да бъдат използвани в ситуация на риск;
- Спечелено специално държавно финансиране по проект “Предоставяне на услуги в комплекса за социални услуги за деца и семейства в Община Пловдив, България” към Министерството на труда и социалната политика.
3. Проект "Обучение на полицейски служители по темата за домашното насилие”с дейност 1 май 2005 – 31 януари 2006г., финансиран по програма за подпомагане на малки проекти (SPA)- Корпус на мира, България
Цели:
1. Повишаване чувствителността на полицията и общността към домашното насилие.
2. Увеличаване шанса на семействата в риск за справяне с домашното насилие.
3. Изграждане на трайни механизми в полицията за справяне с проблема.
Резултати:
1. Проведени бяха две двудневни обучения, в които се включиха 50 полицейски служители от 12-те РПУ към РДВР гр. Пловдив - районни инспектори, полицаи, работещи с деца и оперативни работници. Те коментираха и работиха по конкретни случаи, споделиха своите трудности, предизвикателства и нуждата си от конкретни предложения и подкрепа. Полицейските служители бяха мотивирани да участват и да научат повече.
2. Развиха се тесни взаимоотношения и партньорство между ФГО Дива и РДВР гр. Пловдив;
3. Пловдивските районни инспектори разпространяваха информационните материали на жертвите на домашно насилие;
4. Полицейските инспектори развиха нови умения и разбиране за защитата и работата със семейства в риск, където се упражнява домашно насилие;
5. Проведените тренинги създадоха и развиха професионални умения в полицейските офицери за работа със случаи на домашно насилие;
6. Обученията дадоха възможност на полицейските служители да разберат повече за спецификата на домашно насилие, да работят по конкретни случаи и как да бъде спрян цикъла на домашно насилие;
7. Наблюдаваше се повишена мотивация за работа с жертви на насилие сред районните инспектори;
8. Повишен е местният капацитет за разпознаване на жертви на престъпления и работа по превенция;
9. Рязко се повиши броя на пренасочванията от РПУ-тата към Кризисната телефонна линия и настаняванията чрез Полиция.
4. Проект “Предоставяне на услуги в комплекса за социални услуги за деца и семейства в община Пловдив” с дейност 01 юни 2005 - 31 юни 2006г., финансиран по проект "Реформа за повишаване на благосъстоянието на децата в България", Министерството на труда и социалната политика и Световната Банка
Цели:
1. Да се предоставят качествени социални услуги в общността за подкрепа на деца и техните семейства, за да се справят с последствията от преживяно насилие и да постигнат пълен житейски потенциал.
2. Да се развие ефективен модел за алтернативна грижа за деца в риск чрез координиране на действията на Отдела за закрила на детето и доставчиците на социални услуги за деца в Пловдив.
ФГО Дива участва в консорциум с още 4 НПО, структуриран за развиването на Комплекс за социални услуги за деца и семейства в Пловдив по проект “Реформа за повишаване на благосъстоянието на децата в България” на Министерство на труда и социалната политика и Община Пловдив. Този проект е насочен към осъществяване на преход от осигуряване на закрила на детето чрез държавна система за институционални грижи, към услуги, базирани в общностите, отговарящи на специфичните потребности на отделните общности.
Участието на Дива е в следните дейности - превенция на насилието и подкрепа на деца, преживели насилие и техните семейства; провеждане на специализирани обучения на екипа за работа на ГТЛ и обучение по превенция на насилието. Проведени бяха 8 срещи с ръководители на екипите по: “Деинституционализация”, “Първична превенция”, “Звено майка и бебе”, “Специализирана подкрепа”, “Работа с деца с увреждания”, “Работа с деца на улицата”. През месец септември се проведе първото специализирано обучение на екипа на КСУДС “Въведение за работа с насилие”, а през месец ноември се състоя и второто “Умения за работа с деца и юноши, преживели насилие” в рамките на пет дни.
5. Проект “Изграждане на местен капацитет за предоставяне на услуги в общността за жени и деца в риск” с дейност 1 декември 2005 – 31 януари 2007г. Проектът се изпълнява в партньорство с Асоциация „Форум за гражданска солидарност” - Чирпан и “Защита и сигурност” – Първомай, финансиран от Програма ФАР “Развитие на гражданско общество“ 2003, Eвропейски Съюз 01.12.2005г. – 31.01.2007г.
Цел: Изграждане на местен капацитет за предоставяне на услуги, базирани в общността за жени и деца в риск от Южен Централен район.
Специфични задачи:
1. Да продължи процеса на овластяване на жените и мобилизиране на местните ресурси за дългосрочна подкрепа на услугите, предоставяни от ФГО Дива.
2. Да се изгради капацитета на неправителствени организации в Чирпан и Първомай да предоставят социални услуги в общността за жени и деца в риск, подкрепени от местната власт, институциите, бизнеса и гражданите.
3. Да се повиши капацитета на не правителствените организации да предоставят услуги за жени и деца в риск и да влияят на формирането на социална политика, отговаряща на нуждите на хората в неравностойно положение.
6. Проект „Закрила на децата от насилие в община Пловдив” финансиран по програма МАТРА/КАП на Посолството на Кралство Холандия в София
Цели на проекта:
1. Обучение на педагогическите съветници за провеждане на систематизирани действия за намаляване на насилието в пловдивските училища.
2. Създаване на Ръководство за закрила на децата от насилие и информационни материали за учениците.
3. Обединяване усилията на ФГО” Дива “, общината, училищните ръководства, РИО на МОН, ОЗД за намаляване на насилието в Пловдивските училища.
Сдружение „Самаряни” действа на територията на община Стара Загора. В неговата дейност е широко застъпен проблема за детското и женското насилие.
Проект 1: „Овластяване и подкрепа на деца и жени, преживели насилие”
Продължителност - май-декември, 2005 г.
Бюджет - USD 10 497.71. Представителството на Световна Банка, гр. София
Основната цел е да се подпомогне успешната интеграция и реинтеграция на деца над 14 г. и жени, които са преживели домашно насилие или трафик, чрез улесняване на техния достъп до обществени услуги, предлагани от различни институции и организации на територията на община Стара Загора. Акцентите при изпълнението на проектното предложение са върху даване гласност на проблемите, които срещат децата над 14 г. и жените, пострадали от различни форми на насилие; подпомагане приобщаването им към обществения живот, чрез повишаване на увереността в собствените им възможности в процеса на търсене на работа (овластяване); изграждане на междусекторно партньорство; повишаване информираността на гражданите, живеещи на територията на общината, по проблема с домашното насилие, като се предостави повече информация в публичното пространство. Проектът се реализира в рамките на Програма за подпомагане на неправителствени организации на представителството на Световна Банка, гр. София. Проектът включва следните основни дейности: сформиране на екип от специалисти и доброволци; откриване, популяризиране и въвеждане в експлоатация на Консултативен телефон; провеждане на две специализирани обучения за мотивация за работа; организиране на група за самопомощ; популяризиране на дейността на Приемната; провеждане на работни срещи с представители на институции и НПО в общината; провеждане на застъпническа кампания. Резултати от проекта: подкрепени са над 45 деца над 14 г. и жени, подложени или преживели различни форми на насилие и трафик; 100 деца над 14 г. и жени, потенциални жертви на домашно и сексуално насилие; създаден е модел за взаимодействие с над 10 институции от цялата Старозагорска община, работещи по проблемите на децата и жените, преживели насилие или трафик с цел сексуална експлоатация; информирани са граждани, живеещи на територията на община Стара Загора.
Проект 2: „Професионална помощ в кризисен момент за деца и жени, преживели насилие”
Продължителност - септември, 2005 – август, 2006 г.
Бюджет – BGN 69 516.16. Източник на финансиране е Фондация “ОАК”
Предмет на проекта е да се предостави закрила и професионална помощ за възстановяване на деца и жени, които са в състояние на силен стрес след преживяно насилие или трафик, останали без подслон, доходи и емоционална и/или материална подкрепа от близки хора. Включва дейностите: сформиране на екип; обособяване на кризисен сектор за деца; довършително-ремонтни работи; предоставяне на услуги; консултантска помощ. Резултати от проекта: налични услуги в подкрепа на деца и жени, преживели насилие, изградени и функциониращи в съответствие със стандартите, заложени в нормативните документи; изграден и специализиран екип за работа по проекта; обособено кризисно звено за деца в рамките на Кризисния център; подобрено качество на услугите с извършените довършително-ремонтни дейности на инфраструктурата на сградата; повишена обществена информираност за предлаганите услуги към Кризисния център, които могат да бъдат ползвани; улеснен достъп до специализирани и алтернативни услуги, които клиентите да могат да ползват при възникване на кризисна семейна ситуация; повишено доверие във възможностите и компетентностите на представителите на местните институции и организации да подкрепят уязвими групи от хора; развит и укрепен капацитет и умения на работещите специалисти в работата с лица, преживели насилие; развити социални компетентности за справяне и овластяване в кризисни семейни ситуации; намален риск от социална изолация на пазара на труда; повишени перспективи за личностно развитие и професионална реализация на клиентите, преминали през възстановителната програма на Кризисния център.
Проект 3: „Комплекс за социални услуги за деца и семейства”
Продължителност юли 2005 - юли 2006. Анекс за август – септември 2006
Бюджет EUR 145 000. Проект „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България”, изпълняван от българското правителство чрез МТСП и финансирам със заем от Световна банка. Одобреното финансово предложение на Консорциума е на стойност EUR 145 000 за период от една година.
Основната цел на Комплекса е да се подкрепят и подпомогнат семействата на територията на община Стара Загора в грижите за децата им, като се повиши капацитетът и развият уменията им за родителстване и по този начин се предотврати изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции. Дейността на Комплекса включва Център за обществена подкрепа и Звено “Майка и бебе”, в които се предлагат услуги в общността по благосъстояние и закрила на децата в община Стара Загора. Те предлагат форми на грижи за деца в общността и деца в риск, като се осигурява възможността да растат в семейна или близка до семейната среда.
Включва дейностите:
1. Организиране и провеждане на конкурс за подбор на персонал.
2. Техническо организиране на услугите.
3. Развитие на професионален капацитет за предоставяне на услуги.
4. Предоставяне на услуги.
към Център за обществена подкрепа:
- семейно консултиране и подкрепа;
- приемна грижа и осиновяване;
- превенция на насилието и отклоненото поведение;
- закрила на деца, жертви на малтретиране, насилие и неглижиране;
- гореща телефонна линия;
- консултиране и подкрепа за деца с отклоняващо се поведение;
- обучение в умения за самостоятелен живот и социална интеграция;
- деинституционализация и реинтеграция;
- образователна подкрепа.
към Звено „Майка и бебе”:
- временен подслон до шест месеца;
- 24-часова спешна професионална помощ и информация;
- социално консултиране и посредничество;
- психологично консултиране и подкрепа;
- юридическо консултиране;
- съдействие за достъп до медицинска и здравна помощ;
- материална подкрепа за настанените.
5. Провеждане на информационна кампания.
В резултат на проекта е изградена и развита институционална структура – Комплекс за социални услуги за деца и семейства), където са обслужени 838 клиента за периода 11.2005-06.2006 г.
В края на 1998 г. със съдействието на Комитета физическото възпитание и спорта (сега ДАМС - Държавна агенция за младежта и спорта) е създаден Български детски парламент. Идеята идва от група ученици от София. Старта е даден още през януари 1999г, когато един от членовете на БДП е излъчен да представлява страната на първата сесия на Световния детски парламент в Хелзинки. Няколко месеца по-късно се състоя среща на представителите на детски общности от Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Монтана и София. На нея е учреден и Национален детски парламент.
Двама негови представители вземат участие в сесията на Световния парламент на децата в Париж (под егидата на ЮНЕСКО). Там е приет Младежки манифест за XXI век. В изготвянето му взеха учстие 350 деца от над 175 страни. Самият манифест изразява идеите, мечтите, и очакванията на младите хора за следващия век. Участие на член на БДП на официалното приемане на Манифеста от Парламента и правителството на Канада. Втора сесия проведена в Тайланд на Световния детски парламент,в който отново има представител на БДП.
През ноември 2000г. БДП много активно участва и организира Европейски младежки ден в България под егидата на ЕС. За самия концерт по инициатива на БДП, чрез ДАМС са отпечатани плакати и брошури, заедно с превод на Манифест на младежта за 21 век.
Основната цел е да се създаде детска общност, която чрез изграждане на своя мрежа в страната, да приобщава все повече подрастващи към идеите залегнали в Конвенцията за правата на детето, а именно младите хора да бадат изслушвани, да свикват да поемат отговорности и тяхното мнение да бъде зачитано. Основни дейности, върху които се поставя акцента са обучение и практически занимания за:
- създаване на нагласа за обществена работа;
- определяне на проблемите, които вълнуват децата;
- обсъждания - как Конвенцията за правата на детето да достигне децата - дебати, подготовка за изказване, работа в екип;
- подготвяне и осъществяване на проекти;
- предложения на Български детски парламент към държавните институции и обществени организации за решеване на проблемите на децата и превръщането им в пълноправни членове на обществото.
10 януари 2007 г. общинската администрация на град Добрич и Клуба на педагогическите съветници организират обучение свързано с превенция на насилието на деца, като в него ще се включат всички педагогически съветници от общинските училища и професионални гимназии. Участниците ще получат „Ръководство за превенция на насилието над деца", разработено от Сдружение „Гаврош” и одобрено от Държавната агенция за закрила на детето и Министерство на образованието и науката. Ръководството е предназначено за провеждане на превантивни сесии в училища, детски градини и социални домове. То съдържа 22 обучителни модула, които могат да се използват при работата с деца в зависимост от тяхната възраст и специфични нужди.
Настоящото ръководство представя опита на сдружението в практическата му дейност по предпазване на децата от насилие. Ще предостави на специалистите от социалната и образователната сфери възможност за по-широк диспут по отношение на новите и добрите практики по превенция на насилие.
Основните цели, които си поставя ръководството са:
- Да се предостави на психолозите и педагозите от училища, детски градини и домове за отглеждане на деца пакет от обучителни модули и методика, които да ги подпомагат в работата им по превенция на насилие над деца.
- Да се представят на психолозите и педагозите правилата на подходящо поведение и процедури за реагиране, ако съществуват проблеми относно закрилата на детето в училища, детски градини и домове за отглеждане на деца.
- Да се предоставят на работодателите в сферите на образованието, възпитанието и социалната работа с деца практика за подбор на персонал и за работа с доброволци и дарители, с оглед осигуряването на максимална детска закрила.
В структурно отношение Ръководството съдържа; въведение; теоретично изложение; методика за водене на сесии; модули за групови сесии по подбрани теми; практика за закрила на децата в училища, детски градини и специализирани институции; представяне на екипа на “Гаврош“; списък на използваната литература и информационни източници и съдържание на Ръководството, както и приложения.
1. Въведението представя целите и приоритетите на Ръководството за превенция на насилието. В него е изложена необходимостта от изработването му, която е аргументирана чрез цитиране на различни изследвания на проблемите на детското насилие в световен мащаб, както и по-конкретно в България. Резултатите от тези изследвания сочат, че липсва единна методика и практика, която да е насочена към превенцията на сексуалното насилие над деца. Тази липсва се опитва да запълни екипът на Сдружение “Гаврош“ чрез разработването на Ръководство, насочено към практиката.
2. За улеснение, обогатяване на знанията и оформяне на теоретична рамка на проблема за насилието, са представени кратки описания на базовите теми от превенцията на насилието: характеристика на злоупотребяващите с деца; описание на заблудите по отношение на проблема – много хора имат погрешна представа за детското насилие, от където произлизат и редица грешки в работата с пострадали деца или изобщо се допуска насилие; характеристики на основните видове насилие (физическо, емоционално, сексуално, пренебрегване), въздействието им върху детето и неговото развитие, които всеки, работещ с деца трябва да познава; важна част от Ръководството е посветена на разпознаването на белезите за евентуално насилие.
3. Методиката за водене на сесиите описва:
– същността на груповата работа с деца;
- практически насоки за установяване на работна атмосфера в групата и успешно постигане на поставените цели;
- основните методи за работа в група; - поблемите на създаване на мотивация за активно участие в сесиите и начини за преодоляването им;
- предимствата на груповата работа пред индивидуалната.
В основната част от Методиката са описани етапите на груповата работа под формата на отделни стъпки – подготовка, начална фаза на провеждане, работна и заключителна фаза. Описват се и препоръки за поддържане на отношения и след заключителната фаза – много важно условие за устойчивост на постигнатото. Тази част от Ръководството е особено полезна за провеждащите групова работа с деца, тъй като са обяснени особеностите на този метод при прилагане с деца.
4. Модули за групови сесии - това е най-практически насочената част от Ръководството, даваща конкретни стъпки за провеждане на тематични групови сесии с деца в различни възрастови групи от 5 до 18 г. Модулите са 22, като темите са в областта на: междуличностните отношения – доверие, обида, обич, гняв, агресия и др.; базовите права на детето, както и правата на децата в интернет; насилието – видове насилие, характеристика на насилника, предизвикателно поведение, добро и лошо докосване, същност на сексуалното насилие, проституция, умение за казване на “не“; здравната култура – предпазване от бременност и полово предавани болести, устройство на женски и мъжки полови органи, безопасен секс.
Всички модули съдържат практически игри и казуси, които са условие за активно включване на участниците в постигането на целите на конкретните модули чрез мобилизиране на познавателните процеси и особено на въображението. Прибавени са фигури и схеми, които допълват текстовете и отговарят на възрастовата необходимост от онагледяване. Предложените ролеви игри са възможност за емоционално съпреживяване при работа по конкретна тема, развиват социалната компетентност на децата, улесняват анализирането на един проблем от различни гледни точки.
5. Практика за закрила на деца в училища, детски градини и специализирани институции. Тази част от предложеното ръководство е полезна както за хората, работещи директно с децата, така и за ръководителите им. Съдържа насоки за подбор и оценка на кандидатите за работа с деца. Предлаганите правила все още не са задължителни, но прилагането им може значително да подобри качеството на работата с деца като цяло и да допринесе за по-добрата организация на превенцията на насилието. Предлагат и изработването на индивидуални оценки за първите 3 месеца ( пробен срок ) от дейността на одобрените кандидати за съответните длъжности, в които се отразяват впечатления по показатели за поведение, взаимоотношения с децата, начини за проследяване и преждевременно откриване на признаци за конфликтност и склонност към насилие. Препоръчва се насочването към подходящи обучения и консултации при преценена необходимост.
Иновационно решение в Практиката е въвеждането на т. нар. Координатор по детска закрила – човек, който следва да се занима пряко с превенцията и закрилата на децата в детската градина, училището или специализираната институция. Идеята е провокирана от придобития чужд опит на членовете на екипа на “Гаврош“, преминали различни обучения, и е изцяло в синхрон с европейските практики за закрила на децата.
В Практиката се съдържат и препоръки за работа с доброволци и дарители, като се посочва конкретни процедури за подбор и оценяване, за да се избегнат бъдещи проблеми и конфликти, които да станат причина за актове на насилие.
В Практиката се обръща внимание и на процедурите за реагиране при информация за упражнено насилие над деца. Във връзка с това се посочва и като част от подготовката на работещите с деца преминаването през обучение по детска закрила.
Като вариант за формална и неформална проверка надеждността на работещите с деца и на доброволците, се предлагат и декларации и кодекси за сигурност, които са приложени към Ръководството. Техният текст има най-вече морален акцент. Подписването им има отношение към повишаване на чувствителността към проблема за необходимостта от спазване правата на детето, засилване на самоконтрола и има значението на поемането на лична отговорност за превенцията на всички видове насилие. Кодексът за сигурност на детето се различава от Етичния кодекс на работещите с деца, но се опира на него и следва да се приеме като основно ръководство за поведението на служителите.
6. В Ръководството е поставен и въпроса за реагирането при съмнение или откриване на сексуална злоупотреба с дете. Всеки, работещ с деца, трябва да е наясно с най-първичната си намеса в такъв случай – да може да овладее своите емоции и да знае как да моделира поведението си пред детето, за да може да го подкрепи и да разбере реалността на злоупотребата. Посочени са някои правила на общуване в такива ситуации, както и стъпките, по които трябва да се мине, веднага след споделянето.
7. Кои сме ние - във всяко Ръководство или труд от този порядък следва да има описание на съставителите – като информация за екипа и неговата компетентност.
8. В края на Ръководството предлагат списък на литературните и информационните източници, които са подпомогнали изготвянето на Ръководството. Този списък ще бъде полезен за всеки, желаещ да обогати познанията и опита си в сферата на превенцията на детското насилие, на насилието като цялостен проблем и на свързаните с този феномен личностни и обществени последствия.
Така представено Ръководството е един опит за навлизане в практиката на работата с деца, целящ доразвиване и обогатяване на методическата и конкретно-действената и страна от гледна точка на най-добрата закрила.
Вече реализирани цели на сдружението:
1.Да се направи достояние най-добрата практика за закрила на децата в Северо-Източна България 2004 -2007
Цели :
- Да се развие обучителен наръчник за закрила на детето за училища, детски градини и държавни институции.
- Да се развият уменията на учители и други професионалисти, които се грижат за децата.
- Да се подобри обучението за закрила на деца на студенти от Варненския свободен университет, изучаващи социални дейности.
- Повишаване използването на мулти-дисциплинарни комисии за закрила на детето от Община Варна.
2.Засилване на закрилата на детето в семейството.
Резултати:
1. Създаден наръчник за закрила на детето срещу сексуално насилие.
2. Проведени Обучения на учители и психолози от училища и детски градини за провеждане на обучителни модули по превенция на сексуалното насилие над деца.
3. Проведени обучителни модули по превенция на сексуалното насилие над деца в 24 училища и детски градини.
4. Обучени студенти –специалност “социална педагогика”, “социално дело” и “психология” по превенция на насилието над деца.
5. Работа в съвместен екип с полиция и социалните служби за подкрепа на 100 деца в риск и техните семейства.
Проект на Настоятелство при ЦДГ №14 „Успех” по програмата на община Варна „Превенция на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни”.
Проекта стартира успешно от началото на месец юни 2006г. Към настоящия момент дейностите по проекта вървят по представения пред Дирекция МДС график.
Целите на проекта са обучение на децата в разпознаване на опасни ситуации, свързани с насилие и трафик, успешно се постигат чрез ситуативни игри, етюди, приложни дейности, драматизации, трениращи умението им да казват „не”, „не искам”.
Ръководителите са предвидили запознаване на обществеността с проблема за насилието над деца, информирайки я за своята дейност чрез осъществена вече среща-разговор за сътрудничество с медиен партньор. По проекта предстоят семинари, тренинги и обучения на педагогическия персонал и родителите на децата за насилието - над деца, домашното насилие; общуването в град Варна.
В периода 17.04..- 27.04.2007 г. за първи път в Община Варна се реализира инициативата “Открити дни на Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”.
Основна цел на инициативата е популяризирането дейността на Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и ангажиментите, които същите имат при изпълнение на нормативните актове, свързани с превенцията и противодействието на девиантното и деликвентно поведение на децата и младите хора в Република България. В хода на “Открити дни на Местните комисии за БППМН” бе създадено лого на комисиите.
В тях взеха участие 18 училища от Варна, Средношколско общежитие “Михаил Колони”- Варна, 74 учители от общински и държавни училища, 37 студенти от ВСУ” Ч. Храбър” - Варна, 80 родители и 55 специалисти от Центровете и консултативните кабинети към Местните комисии за БППМН.
1153 ученици (възрастово дефинирани ІV, V-VІІІ, ІХ-ХІІ клас) бяха запознати с дейността на комисиите.
Дейностите, чрез които Местните комисии популяризираха своята работа, включваха:
- запознаване със Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и неговото приложение;
- дискусии на различни теми; тренинги; беседи;
- посещения на Центровете за социална превенция и Консултативните кабинети по райони от студенти, учители и ученици;
- мултимедийни презентации върху Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
- раздаване на информационни материали по Закона.
Фондация “Партньори - България” е част от международната мрежа на организациите Партньори за демократична промяна (Партньори), подкрепящи развитието на гражданско общество и на културата за мирното разрешаване на конфликти в страните в преход. От своето основаване през 1989, Партньори за демократична промяна обединява центрове в Аржентина, Албания, България, Хърватско, Косово, Република Чехия, Грузия, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Словакия, и САЩ, като осигурява изследвания, обучение и консултации на отделни лица, групи и организации в повече от 60 страни по света.
Фондацията е регистрирана в страната неправителствена организация с независимо управление. Тя доброволно участва в мрежата на Партньорите като обменя опит с другите центрове, участва в съвместни проекти и в общите обучителни програми, предоставяни от мрежата на Партньори за демократична промяна.
ФПБ е член на Български донорски форум. Мисията и е да подпомага процеса на демократичните промени, протичащи в България, като оказва съдействие на институции, неправителствени организации и специалисти с оглед развитие на възможности и умения и изграждане на организационна политика.
По-конкретно целите са:
- Насърчаване участието на различни организации, групи и етнически общности в процесите на вземане на решения;
- Разработване на стратегии за по-ефикасно управление на социалните и икономически процеси в протичащия преход между пост-тоталитарно и демократично общество;
- Укрепване диалога между гражданското общество, правителството и бизнес сектора;
- Разпространение на култура за демократично разрешаване на конфликти.
Фондация “Партньори - България” работи за постигането на целите си, посредством следните дейности: Изследвания, анализи, оценка и препоръки за промяна в политиката по отношение състоянието на социално-маргинализираните групи (включително етническите малцинства, децата без родителски грижи, затворниците, децата и младежите в риск, непълнолетните правонарушители и т.н.). Обучение по теми като ефективна комуникация, права на децата, гражданско образование, лидерство, организационното развитие, разрешаване на конфликти, постигане на консенсус и др. насочени към представители на местното управление и неправителствени организации, към правителствени и бизнес организации, към социални работници, университетски преподаватели, студенти, учители и т.н. Посредничество, подпомагащо отделни лица, групи от хора и организации за разрешаването на конфликти до достигането на консенсус. Кооперативно планиране, фасилитиране на процеси на вземане на решения и подпомагане създаването на инициативи за решаване на проблеми от местно значение.
В работата си Фондация “Партньори - България” се подкрепя от чуждестранни и местни организации и правителствени агенции, като “Партньори за демократично промяна”, Американска агенция за международно развитие, Фонд "Спасете децата" Великобритания, Фондация “Отворено общество” и др.
На 20 ноември 2006г. стартира националната информационна кампания на УНИЦЕФ за правата на детето „Всички деца имат права. Всеки може да помогне.” Инициативата започва на 20 ноември, защото това е денят, в който е подписана Конвенцията на ООН за правата на детето. Посланикът на добра воля на УНИЦЕФ за България Димитър Бербатов, подкрепя и участва в инициативата.
В България все още има много деца, чиито права не се зачитат. 9 776 деца са настанени в специализирани заведения, а тези деца имат право да живеят в семейство. 20 000 деца са отпаднали от училище през последната година. Общото ниво на бедност при децата е 8%, в сравнение с 4% за цялото население на България. Това означава, че за децата има два пъти по-голяма вероятност да бъдат бедни, отколкото възрастните. Много деца с физически и умствени затруднения са изолирани в различни помощни училища. Тези деца имат право да учат и играят заедно с връстниците си.
Кампанията на УНИЦЕФ цели да подтикне хората да мислят за правата на децата като нещо, изискващо специално внимание и действие; да убеди всеки един, че има отговорност към децата на България. Известни български личности се присъединиха към кампанията на УНИЦЕФ в името на децата. Това са: Димитър Рачков, Васил Василев – Зуека, Малин Кръстев, Иван и Андрей от “Сблъсък”, Деян Донков, Юлиан Вергов, Ани Пападопулу, Владимир Карамазов, Румънеца и Енчев, Остава, бате Енчо, Марин от Star Academy. Те бяха гости на децата в пет училища в столицата – 7 СОУ “Св. Седмочисленици”, 22 СОУ “Г.С.Раковски”, 6 ОУ “Граф Игнатиев” и 1 СОУ “П.Славейков”, а в последствие посетиха по три училища в десет големи града в
страната, където звъняха със звънчета заедно, за да “пробудят” обществото. По случай стартирането на кампанията, г-жа Мария Каливис (Регионален директор на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и ОНД), г-н Октавиан Бивол (Представител на УНИЦЕФ за България) и г-жа Ширин Местан (Председател на Агенцията за закрила на детето) посетиха 7- мо СОУ „Свети Седмочисленици” в София на 20-ти ноември и обсъдиха правата на децата с учениците, като им подариха и Конвенцията за правата на детето.
14 Ноември 2007г. стартира национална информационна кампания "Училище без насилие"
Основна цел е представяне на националната телефонна линия за деца, жертви на насилие “Говори с приятел”. Голяма част от насилието над деца остава скрито за специализираните институции и обществото, тъй като проявите му в много случаи не се докладват и регистрират. Причините за това са слабата обществена чувствителност и ангажираност за предотвратяване на насилието над деца, непознаване на правото на децата за закрила срещу насилие, както и на задължението за уведомяване на органите по закрила на детето за деца в риск и др.
Защитата на децата от насилие и злоупотреба е стратегически приоритет за УНИЦЕФ. В тази връзка, програмата на УНИЦЕФ за България подкрепя правителството за изграждане на система от мерки, които да осигуряват ефективна закрила на децата от всякакви форми на насилие, злоупотреба и експлоатация. Една от мерките в тази насока е свързана със създаването на национална, 24-часова, телефонна линия за деца. Чрез линията децата, дори и от най-маргинализираните групи на населението, ще могат да получават специализирана информация и помощ (включително и в кризисни ситуации). Линията предлага и достъпен механизъм за съобщаване на случаи на деца в риск и предприемане на необходимите мерки за тяхната закрила.
вие представяте ли си каква идотия ще стане в този случай? ами че то няма съвършени хора, нали ще идат по дяволите чисто човешките отношения. а в крайна сметка за нас мъжете си мисля че ще се усложни въпроса за намиране на подходяща жена и то неробот.