AciDBurn

Добре, досега се обсъжда начина на действие на наркотиците.

Да поговорим малко за законодателството. Смятате ли, че законът трябва да прави разлика между "леките" и "твърдите" дроги? Какви са основанията алкохолът да е легален, а марихуаната не, освен разбира се традициите ни?

Разбира се, че трябва.

Именно законодателството е бръкнало в мозъка на хората и съвсем ги е объркало, кое какво е.

С малко повече толерантност, много проблеми свързани с наркотиците могат да бъдат решени. Мисля, че тази система от Швейцария я пробутаха - на записаните наркозависими да се дава медицински хероин в клинични условия. Което рязко намалява покупката на мешилки и нелегалната търговия с хероин, позволява на зависимите да използват стерилни игли и спринцивки, което пък само по-себе си намалява разпространението на хепатит С и СПИН, кражбите свързани с необходимостта за следващата доза и т.н. и т.н. В края на крайщата, това от което се интересува една държава като система е функционалността и продуктивността на народа. А тази система позволява на тези, които не искат да минат на метадон, да бъдат фунционални граждани на обществото. Това, че са нагазили в ла*ната е ясно.

Колкото до "леките" наркотици, смятам, че тревата трябва да си е абсолютно легална. Доказано е, че цигарите и алкохола са в пъти по-вредни от марихуаната. Даже тя си има доста нлечебни цели и аз лично си я ползвам да си лекувам настинките Последния път, когато реших да ида на лекар за едната кашлица и температура ми изписаха 2 листа с лекарста. Прибрах си се, изтисках си 15 лимона, сложих им малко мед и си дръпнах няколко пъти тревица, пък на сутринта си бях здравичка отвсякъде

Трябва да се разграничи, че марихуаната НЕ е нито хероин, нито морфин, нито кодеин или друг вид опиат - тя не е дрога.

Нито пък триптамини като LSD & MDMA, който дори в този момент се използват от лекари на clinical trials с терапевтични цели за психични проблеми, с които традиционната медицина не може да се справи.

Да не говорим пък и за другите видове психеделици като гъби, пейот, аяуаска, ДМТ и прочие - нищо общо с "дрогата", ама уви...всичко се слага под общ знаменател. А пък специално психеделиците, никои не ги взима за "кеф", ама хайде.

В края на крайщата, дали говорим за наркотици или шоколад....в употребата му е майката, а не в злоупотребата.

П.П.: Алкохола и цигарите са taxed drugs и аз утре смятам да подпомогна икономическия растеж на България като си закупя една хубава бутилка уиски Ако и марихуаната имаше бандерол, щяха да я рекламират на всеки 3-ти билборд по магистралата

Няколко поздрава с любими парчета от плейлиста

http://www.youtube.com/watch?v=kaef2NgwqHY&ob=av2e

http://www.youtube.com/watch?v=tkJNyQfAprY

Снимки на James Nachtwey

Грозни, Чечня

Сирак в Румъния

Датският и френският малко си приличат по произношение: едни ми ти странни гласни препускат през думата, нещастният звучен дентал звучи като нещо средно между "р", "л" и кашлица... добре, че Бекет и По не са писали на тоя език

Нелошо изпълнение на "Гарвана", макар и без достатъчно акценти. Наистина трябва да спра да очаквам антично скандиране от всяко четене.

Да, да, именно. Това ми е страха - датският го рабирам, чета го...но не мога да го говоря.

Мерси за изпълнението - не бях попадала на него.

P.S.: Ако те кефи Бекет и все още не си го гледал, youtube-ни Play по Бекет с участието на Алан Рикман

Аз доста усилия положих да науча датски ... при това в Дания ..... но не ми се говори за резултатите разполагах и с време да уча...

Hi five! Кофти език е.

Ти къде си бил/още си в Дания?

Кефи ме и разликите в произношенията им на различните острови

Иначе не ме кефят - нито като нация, нито като език и не особено много като държава.

За съжаление, живеем в общество, чийто проблем далеч не е зависимостта. Болни сме от предразсъдъци (не визирам само България и говоря от личен опит и сблъсък с други западно и източни култури). По този начин създаваме много повече зависимост от колкото лекуваме.

Лично аз гледам на зависимостта от съвсем друга гледна точка и много често се сблъсквам с тотално погрешните представи на хората, засъдени в тяхното съзнание от още по-погрешни източници. Дрогата (хероин, морфин, опиум) не променя хората (не и в истинския смисъл на думата), просто на повръхността изплуват най-лошите и тъмни страни на дадения индивид - той винаги ги е имал, винаги са били там, но просто са били подтискани (за добро). Все пак всички имаме тези тъмни страни - склонност към насилие и престъпност, но просто не ни се е налагало да се обръщаме към тях. А повечето зависими имат една единствена мисия - да си набавят следващата доза. Дори това да означава да крадат - било то от чужди хора или собствените си родители. Картинката е зловеща.

Това, което мен винаги ме е учудвало е, че доста от зависимите са сравнително ерудирани и дори интелигентни хора. Всякакви съм виждала - street junkies, деца от заможни докторски семейства - никой не е застрахован. Хората това трябва да разберат - няма значение как възпитаваш детето си, колко му даваш и т.н. - ако обстоятелствата го тласкат към зависимостта, то той ще се подхлъзне. Всичко зависи от индивида. И пак казвам - никой не е застрахован.

Опит с различни видове лечения - бол. Ревия и други лекарства не помагат. А метадона - това е доживотна присъда. Метадона е heroin without the high. Врътката на метадна е, че ти позволява да фунционираш, работиш, съществуваш. Но само това. Съществуваш, но не живееш.

А и когато се закачиш на метадон, откачване няма. Ако хероинова абстиненция те държи няколко дена до една седмица, то на метадон месец-два са ти в кърпа вързани. Болките са толкова безмилостни, особено напрежението в краката, че има хора, които се режат с нож, само и само да понамалее напрежението.

Алтернативата на комуната - абсурд. Лично мнение. Повечето хора дори след комуна се връщат към зависимостта си.

След години търсене, най-накрая се натъкнах на най-адекватното и ефективно решение. Винаги съм се доверявала много повече на природата, от колкото на съвременната фармация. Като човек запознат с триптамините, все пак си беше шок, когато открих ибогина (ibogaine). Ето малко информация за тази билка и лечението покрай нея:

Ибогина е психоактивен природен алкаоид, произхождащ от корена на африканското растение - Tabernanthe iboga, от семейство Apocynaceae. В последните няколко години ибогина е известен със способността си да третира както наркотична, така и алкохолна зависимост. Ибогина е създадено на базата на растението ибога,което вирее в Габон. То елиминира симптомите на абстиненцията и психическата наклонност към зависимост, като блокира мозъчните рецептори, които преди това са били активирани от наркотика (или така наречените опиоидни рецептори). От друга страна като триптамин, ибогина ти "показва" първоизточника на адикцията - какви са причините да си посегнал към хероина.

В Европа има само двама души, които за момента се занимават професионално с лечение с ибогин (и го правят както трябва). Sara Glatt в Холандия - самотна майка на 5 деца, която след пътуване до Габон, Африка се захваща с ибогин - вече има 12 години опит и над 1000 излекуван пациента. За 12 години, само един смъртен случай и един...полу-смъртен. Много е важно, преди човек да вземе ибогина да не е взимал НИЩО последните 24 часа - никакви опиати, дори и храна. Единия й случай е бил на младеж, който решава да си удари инжекцията в Амстердам "като за послено" и наистина му е било...за малко като за последно. Сара е успяла да реагира на време и да го заведе в бърза помощ.

Другото момиче е било от Швеция - тя е искала да умре. Родителите й насила са я накарали да иде в Холандия и да мине лечението. Взела е голяма доза преди да вземе ибогина и е починала.

Другият е Paul Featherstone - при него бяхме (само да вметна, че не аз, а мой близък имаше хероинова зависимост). Самият той е бил пристрастен към медицински хероин по предписание. Страдал е от тежка форма на болестта на Крон и накрая му изписали хероин като болкоупокояващо. Историята му е дълга и фрапантна. На доста неща се наслушах, докато чаках на моя близък за му мине трипа.

Доказано е, че това, което ибогина прави за 40-50 часа се равнява на 20 години психотерапия. И наистина...всичко сега е тотално различно. Капсулите от екстракта се взимат внимателно - след 24 часа без опиати и храна, взимат тестова доза, за да види човек как ще реагира на нея. После според теглото се дава така наречената наводняваща доза (flood dose) и...това, което му остана на човек като мен е да седи на възглавнички на пода в продължение на 45 часа, докато брат ми не излезе от трипа.

Атмосферата за ибогиновото лечение е точно толкова важна, колкото и за всички други триптамини - LSD, пейот, гъби, аяуаска и т.н. За това в една уютна и декорирана по африкански мотиви стая, със запалени свещи и тъмни завеси + тиха и приятна музика се случва всичко. Клиничната обстановка, белите стени и т.н. само влошават нещата. За това, не мога да нарека ибогиновите "клиники", клиники в истинския смисъл на думата, защото това са домовете на лекуващите.

За ибогина мога да говоря още много, но сега нямам време, за това ще ви копи-пейстна какво написа брат ми за този experience:

така.

почвам одисеята.

стигнахме до UK - Hull, Yorkshire << след Глазгоу (където е невъобразим ужас, най-гадните наркомански свърталища в българия са като разходка в парка в сравнение), най-наркоманизираната и престъпна част в англия.

пича ни взе с колата, тръгна да ми обяснява/предразполага, но се изкефи като разбра, че съм запознат и имам идея какво да очаквам. повечето хора изпитват ужас, като ги хване първата капсула (test доза) и почват да се тресат от напрежение и страх.

та, изпих 1та капсулка, изчакахме 15мин, след което flood дозата - 12 капсули екстракт. изпих ги, отидох да пусна една вода, при което ми прави впечателение, че вестибуларния ми апарат дава на късо + всяко едно движение/трептене остава след себе си плавни, красиви motion traces (следи).

човека ме завлече до леглото, покри всички прозорци, запали една свещ и капна малко етерично масло в един свещник.

целия trip е дълбоко интроспективен. невроните ти стрелят на посоки, цялото ти тяло пулсира с енергиен интензитет на максимум. по някое време започвах да усещам, ОСЕЗАЕМО, как ибогина изчиства опиоидните ми рецептори. единствения страничен ефект беше restless legs синдрома - напрежението в краката. започнаха да ми се връщат и навръзват разни ретроспективни сцени от миналото ми, детството ми, всичко навързано с всичко останало, зависимостта ми - какво ми дава, какво ми взима, защо съм зависим in the first place.

всичко това траеше около 40 часа, но през това време човек няма никаква представа за време - можеш да ми кажеш със същия успех, че са били 2 часа.

след като излезох от тоя trip се чувствах като нов - енергичен, в настроение + зверски апетит. 10 дена не можех да спра да ям. наддадох 7кг. принципно съм 1.96м висок и тежах 80кг. следващите 4 дена не можехме да спрем да си приказваме с тоя човек. невероятен. бивш наркоман, по принуда - с болестта на Крон, накрая му изписали диаморфин (хероин) за болката, след което 7 години тежка зависимост от всякакви видове опияти.

сега съм на ежедневен microdosing, по 1-2 капсули всяка сутрин. през деня сетивата ми са адски изострени, виждам микроскопичните детаили по повърхностите, и типичните плавни следи след всяко движение. снощи по улицата мина един човек с колело, беше... красиво.

но също така ме кара да съм в постоянно движение. ако се застоя по-дълго на едно място усещам натрупващо се напрежение. комбинирам всичко това с пирацетам. като се загледам в ръката си, имам чувството, че почти виждам муслулите, костите и всичко останало под епидермиса.

малко е трудна адаптацията, след 7 години на свалящи, сега изведнъж тоя прилив на енергия, която не знам къде да канализирам.

Също така ви препоръчвам да гледате документалните филми Detox or Die на David Graham Scott (мисля, че има части от него в YouTube) и Rite of Passage (него го има целия в YouTube и се концентрира върху използването на ибогина в Африка - при тях си е традиция, а при нас - необходимост).

Само да вметна, че ибогина не се използва само за хероин/метадон и алкохол. Изполва се за лечение на всякакви видове зависимости + има много хора с пост-травматичен стрес, които също се подлагат на лечението.

В България и Румъния (не помня къде бях чела данни) има сериозна епидемия на хепатит С. Което върви ръка за ръка с хероиновата епидемия на Балканите, защото хепатит С най-лесно и сигурно именно така се предава.

Принципно се лекува с интерферон - едно 6 месечно лечение, което е жив ад. Депресия, липса на апетит и какво ли още не. И пак не е сигурно, че след 6 месеца интерферон, хепатита ще е изчистен. Хубаво е, човек да пие щедри количества карсил, но не този, които го предлагат по родните аптеки - абсолютен боклук е. От Китай може да се поръча в по-голямо количество, с добро качество (идва си и с лабораторен анализ) и на достъпна цена.

Но като цяло чумата на хепатита е, че не е като грип и може пак да се прояви (даже е почти сигурно) - демек, само с едно интерфероново лечение, няма да се мине.

Все пак, както каза един познат лекар: "Ами ако не те блъсне ТИР, значи сигурно ще умреш от цироза."

Кофти болест си е.

Бекет е услужлив, някои неща ги е написал и на двата езика Пък и на какъвто и да го четеш, все е в оригинал.

Хаха, именно!

Толкова се бях пристрастила към него, че дори зарибих учителката си по статистика в гимназията

Богданов, на възраст съм вече, не ги уча толкова лесно езиците, както едно време Досега съм преборила само английския и отчасти датския и май няма да имам сили за френския - доста тежичък ми изглежда така, като го погледна с просто око

Сетихте ме за тази култова снимка, която виси на стената в стаята ми

Изпитвам откровено презрение спрямо идеологията на организираната религия, която (според мен) зад всичките си мотиви, идеали и принципи, които проповядва, си остава инструмент за масова манипулация. И все пак, аз съм си лицемерно говедо, което обръща гръб на религията, без да знае достатъчно, за това не ме взимайте много на сериозно

Но пък вярата, намирам да има доста положителни качества за отделния индивид от чисто психилогична гледна точка.

Но едно на мога да й отрека на религията - страшни вицове и шеги могат да се сформират покрай нея. Някой стенд-ъп комедианти, половината си кариера са изградили върху това

Отива Иисус на тайната вечеря, отваря вратите и какво вижда. Всички се събрали, оливат се с вино, късат със зъби месо, смеят се и разнуват. Приближава се Иисус и казва:

- Абе братя, какво става тук? Аз ви събрах с идеята да ви кажа нещо много важно!

Приближил се Петър до него, тупнал го по рамото и казал:

- Спокойно, Иисусе! Юда тъкмо е продал нещо и черпи!

Според мен, поезията на По трябва да се чете в оригинал. При превод се губи музиката на стиховете му.

Именно!

И това се отнася не само за По, разбира се.

И до ден днешен ме е яд, че не знам френски. Щях да си чета Бекет в оригинал

Хех, ами не, не познавам хароино зависими, но пък съм лектор по превенция на наркомано рисково поведение към ЧК и все си мисля,че поназнайвам нещо. Хероина се отказва, макар че в повечето случаи е временно, както и отказа от цигарите Въпрос на психика е, в повечето случаи, да се откажеш от някаква зависимост, понеже наистина психическата зависимост е много по трудно преодолима от физическата

Причините за посягане към опиума са крайно индивидуални и чисто психолигични. Голяма част от зависимите днес, не са започнали, защото е "яко" (тези, които са подхванали хероина с тази идея за мен са абсолютни олигофрени, без елементарен common sense). Опиума ти създава едно чувство на ембрионална защитеност - едно малко балонче, през което не проникват болести, силни емоции - било то негативни или позитивни. Хероина е съвременния изолатор от света и хората в него - и го продават по улиците.

Хероина е един от малкото опиоиди, на които можеш да живееш...цял живот (докато на алкохол и цигари, годините ти са преброени). Уилям Бъроуз живя до над 90 години, без да спира да взима хероин. Но...не всеки може, а и не трябва. В 90% от случаите, живота ти се разбива, а още по-болезнено е за близките на зависимия.

Но си прав - един млад и здрав организъм би се справил с физическата страна на нещата - човек като се качи високо в планината, изолира се за някой друг ден, с доста запаси на витамин С и по възможност - кратом и абситенцията се минава. Но за едно си прав - психическата зависимост е много по-трудно преудолима и именно тя връща в изходна позиция.

Съвременната нетрадиционна медицина предлага възможности за преодоляване на психическата зависимост, но и дори там, има хора, които пак се връщат в старата си среда и старите навици.

В края на крайщата всичко опира до воля и желание. И то много силна воля и много силно желание.

Същата работа е и с цигарите и с алкохола и ако щеш с хазарта (е това вече е тоталния ужас!).

Лично аз пуша. Започнах да пуша, когато бях на 16-17 - първата ми цигара беше руските Собрание. Направих го, защото ми беше любопитно и още с първата дръпка се влюбих в усещането. Пуша, защото ми харесва. И все още го правя - вече не толкова колкото преди де. Понамалих ги доста, защото плувам и вече усещам, че ми пречат. Паля с чаша хубав алкохол или кафе (което рядко пия де).

Но факт е, че голяма част от младежта захапва цигарата, защото си мисли, че е cool. Което е тъпо. И пушат най-големите лайна - разни гръцки карелии и прочие.

Позволявам си да пуша хубави вносни цигари, защото пуша по малко, но ако трябваше да пуша румънското Марлборо, което внасят в България или Вайсрой, със сигурност ви казвам, че няма да пуша, защото тогава няма да ми доставя удоволствие

Самоубийството е личен избор - нямам нито желанието, нито намерението да осъждам, този решил сам да сложи край на живота си, защото в края на крайщата живота...не е за всеки и не е по силите на всеки.

И все пак, според зависи от обстоятелствата, за мен самоубийството си остава перманентно решение на временен проблем. Но всеки си знае.

“Life is like a movie, if you've sat through more than half of it and its sucked every second so far, it probably isn't gonna get great right at the end and make it all worthwhile. None should blame you for walking out early.” - Doug Stanhope.

По челото те целувам

и понеже се сбогувам,

да призная не е лудост -

сънища са мойте дни

и в това ти не сгреши.

Щом надеждата си тръгне

нощем и когато съмне,

в мисъл или във представа,

нищо друго не остава.

Виждам или тъй изглежда -

сън в съня е без надежда.

И стоя на този бряг,

сред кипеж на морски ад,

а в ръката ми проблясват

мънички зрънца от пясък.

Как пълзят, о, как изтичат,

как към дъното те тичат,

додето плача и въздишам,

че пръстите са много слаби

и не могат да опазят

зърно единствено дори

от жестоките вълни.

Виждам, или тъй изглежда -

сън в съня е без надежда.

Уникален.

Моята библиотека е пълна с какво ли е

Обожавам да чета, а времето когато четях само един тип книги отдавна отмина

Като започнем с българските класики като Димитър Димов и Димитър Талев, минем през по-новите като Петър Цанев (всъщност единствената книга, която съм чела от него е "Изкуство, паталогична образност и детски рисунки", която е доста интересно четиво, особено за хора интересуващите се от изкуство) и също така да не забравям и уважавания от мен Васил Пенев, които ми разясни много неща в книгата си "Политология за всички".

От друга страна съм чела и класики от западноевропейската и руска литература - Оскар Уайлд (любимия ми романтист), Балзак, Достоевски (от руската литература, за мен той е номер 1), Пушкин, Гогол, Хемингуей и др.

Но има няколко автора, които винаги ще останат в съзнанието ми - автори като Толкин, Джеймс Клавел с неговите шедьоври "Шогун" и "Цар плъх" , Томас Ман - обожавам есетата му и книгата "Смърт във Венеция", Труман Капоти с класиката си "Закуска в "Тифани", Кърт Вонегът (мир на праха му) с "Кланница номер 5" и "Затворникът", Буковски - излял нещастния си живот върху листове хартия, "Всичко на масата" просто ме разби; Джон Стайнбек, накъде без него и без "За мишките и хората" и "Улица консервна"; също така и моята любимка Пърл Бък, Бекет, Джеймс Джойс, Джеръм Джеръм, Франц Кафка, Иля Илф и Валери Петров и още много други.

Това е литературата - единство в многообразието

П.П: В момента чета Пол Остър, който всъщност е много добър писател.

Поздравления и от мен. Има някой много ценни филмчета като например "Сириана" и "Домино" (макар далеч да не е най-доброто от Тони Скот).

Всъщност филма е правен по комикс на Франк Милър (бащата на Sin City), така че що се отнася до история и достоверност, мисля че никой не е очаквал някакъв документален филм.

Филма е емоционално зареден, добре пипнат, що се отнася до специалните ефекти (всъщност това му е чара, баш като страници на комикс се получава), саундтрака също е доста подбран, но нищо повече. Поне за мен.

Според мен ако не беше прекрасната актьорска игра на Джони Деп филма нямаше да е същия.

Гледала съм и двете части досега, но първата си беше най-добра. Жалко, че решиха да го правят трилогия...

Когато мисля за руска литература първо се сещам за Достоевски.

Мрачните му разкази и книги са символ не само на руската, а и на световната литература - малкото неща, които съм чела от него ("Престъпление и наказание", която беше невероятна; "Идиот", "Играчът на рулетка"-която е написана за два дена, защото са му трябвали пари; "Записки от подземието" също е страхотен разказ) са ми харесали, макар да съм на мнение, че не е здравословно да се чете повече от една книга на Достоевски на година