AciDBurn

Наскоро ми се наложи да прекарам 5 часов полет, с двама американски мормони до мен.

Не знам дали са християни, но...са адски досадни!

Тия луди ли са, откачиха ли, дрогираха ли се? Или е време от съкращението да се махне едно "О" и окончателно да заприличат на предшественика си...

Ако хипотетично приемем, че всичките наркотици - изшмъркани, инжектирани, ректално абсорбирани и т.н. от населението на САЩ и ЕС за последните 30 години са някак си синтезирани в едно вещество, което циркулира в питейната вода - то, да. За подобна идиотщина можем да кажем, че са се надрусали.

Но...има едно много по-просто обяснение. И аз понеже съм прост човек и обичам простите неща, ще си го кажа, просто - абе просто има много тъпи хора на тоя свят.

П.П.: А на "мързеливците" над мен - ако ви болеше колкото ви мързеше...в каква ли агония щяхте да се гърчите? (така, това в реда на майтапа, да не вземе някой от вас да се засегне нещо - аз да си кажа, че после ще ме мързи да се обяснявам )

edit: опа, моя грешка. не са двама мързеливците, само един е - другия е алкохолик и то не анонимен.

Р. Теодосиев: Хайде да се придържаме към темата

Ооо, неее, не със стик. Ти не знаеш ли, че заниманията със сценична фехтовка са дълбоко презирани от нашите натфизчии? Един младеж оттам веднъж реши да показва колко е надобрял и сбърка, та взе сабя пред мой приятел, който известно време е ходил на спортна... Такава срамна картинка беше. Не, аз на инвалиди не посягам

Баси, не съм очаквала, че си човек с предразсъдъци! Бива ли така да дискриминираш натфизските инвалиди?

И те са хора. И те имат правото да ги удариш с едно джезве по главата, пък да се оправят, да станат хора.

Ами, върви и ги цапни с един стик за голф у НАТФИЗ, дано им дойде главата в акъла

Ние създаваме обществото, в което живеем.

Хора всякакви - съответно и лекари всякакви.

Майка ми преди 2 години в частна болница щяха да я убият, защото решиха, че спешно има нужда от операция. От която (при второ медицинско мнение и проблем взет присърце), се оказа, че просто е нямало да се събуди от насрочената операция (детайли не знам/не помня - случката стана, докато бях студентка в чужбина и я чух от трети лица - майка ми досетливо беше потулила случая).

Но пък от друга страна, през годините и дори наскоро съм попадала на много кадърни, внимателни и грижовни лекари. И то по държавни болници, без да се налага да пъхаме парички в нечии джоб.

Но пък факта, че като цяло здравеопазването ни е в изключително кофти форма - това на всички ни е ясно.

Има и един друг момент - виждала съм не малко хора, било то мои връстници, по-големи и дори по-малки - които се записаха да учат медицина. Много от тях, ако станат наистина практикуващи лекари, то...предавам си българското гражданство направо

И знаете ли какъв е довода на повечето младежи, студенти по медицина? Защо искат да станат лекари? Ами видиш ли, защото било добре платена професия. Само заради това. И то си им личи по начина по който учат медицината.

Добър лекар не се става само с хъса към печелбарство.

А пък добре платен лекар само с тази амбиция - абсурд!

Та, както казваше сестра ми - като се знам какъв съм икономист, ме е страх да ида на лекар.

Има нещо вярно.

И има нещо много гнило в днешната младеж, която ще бъде утрешните ни лекуващи лекари.

Тези от вас, които са над 40-50 годишна възраст - завиждам ви!

Между другото, знам че баклофена (baclofen) помага с алкохолната абстиненция (в случай, че човек реши да се откаже от пиенето).

Но идва и "прекрасния" момент, в който ако пък се привикне към ежеднвената употреба на медкамента за по-дълъг период от време, абстиненцията от него наподобява на бензо и алкохолната.

Реших просто да вметна, че се сетих.

Тезата за театъра в българското кино и аз я подкрепям. Но пък съм гледала театър в няколко различни държави и смея (смело) да твърдя, че българският театър е на много добро ниво!

Наскоро бях очарована от двама млади актьора в "Червената къща" (особено от единия - Леонид Йовчев) които бяха страхотни в Бекетовата адаптация на "Първа любов".

Но виж, българското кино е друга марка водка. За съжаление - злокачествена, със странични ефекти на главоболие и прозрения от сорта "никога повече няма да пия". Но аз понеже съм си алкохолик и имам афинитет към физическата и душевна болка, все пак ходя да гледам българско кино

Но според моите виждания - изкуството си е изкуство. И националността му няма особена тежест. Хубавото си е хубаво, та ако ще и от пещерите на Узбекистан да е.

Което ми напомня на два филма, по които точа лиги

Първият е новата рожба на Аронофски (под секрет ви казвам, че хич не ме впечатли Requiem for a dream - изключвайки саундтрака, кинематографията и Дженифър Конъли - nothing worth all the fuzz. Но виж Pi е друга работа - заради Pi на Аронофски всичко съм готова да му простя).

Обещаващ психологически трилър - Натали Портман си я тача от време оно (плюс, има физиката да играе балерина). Във филма участват още две личности, които са ми на сърце - Винсънт Касел и Мила Кунис (утра красивата мацка, която озвучава Мег във Family guy). Само Уинона Райдър не мога да разбера какво прави там, но нищо - до колкото знам се появява за няколко минути, в ролята на залязваща балерина - роля, която много добре й пасва.

Другият филм, които ме заинтригува, главно покрай една друга, млада и харизматична английска актриса (Carey Mulligan, след An Education нямаше как да не се влюбя в нея):

Филма е създаден по романа на Kazuo Ishiguro - японско-английски писател, за които не бях чувала до момента. Получих като "подарък" аудиокнигата via skype - принципно не тача, пък и не ми вървят особено аудиокнигите, но понеже поръчката ми от Amazon ще се забави (то до тогава филма може и да е по кината), реших да я подхвана по този крайно мързелашки начин.

Не знам за вас, но аз много тача английската кино и театрална школа

На мен ми дайте исторически костюмни драми. Трите рицарски филма на Йежи Хофман по Сенкевич (особено "Потоп"), самурайщините на Куросава (и "Харакири", но не помня режисьора), "Херцогинята", "Лорна Дун" във всичките й версии, "Хенри V" на Кенет Брана, "Херцогинята" с Кийра Найтли и - както скоро ме подсетиха за Емили Блънт - "Младата Виктория". И още десетки други, естествено. Няма по-добро от костюмната драма. Мога да изгледам десет такива филма един след друг. Дали има фестивал на историческото кино?

Засега не съм чувала за подобен фестивал, но виж заради теб и подобни на теб индивиди, може да се пръкне един

Ами кейт Бланшет в Елизабет?

А Емили Блънт ми е много...сладка

Е, аз си тача хората на изкуството Нека не ги отписваме - и те не малко са дали на човечеството.

Иначе, да - дълъг ми е списъка, но аз съм си социално зависима (да не си помислите само, че много харесвам хората! не, не, не! всичко и всички за малко и с мярка ).

Това са тези, за които се сетих на прима виста - може и за някой друг да се сетя.

Иначе и аз бих си побъбрила със Стайнбек. Като се замисля ми е един от фаворитите писатели.

П.П.: "Доста добри познания по химия", wow, приемам го като комплимент и то не малък, да знаеш Всъщност имам интереси по отношение на химията, а квалификацията ми до момента е толкова далеч от химията, колкото Гренландия е от Европа Но мерси все пак

С цел да не се насажда религиозна нетърпимост от външни обществени фактори (в днешно време много младежи страдат от тази тежка форма на ксенофобия), моето мнение е, че изучаването на религиите като етично-философски системи е хубаво да е налице. Много често слушам как млади хора генерализират една цяла религия, оплюват я и трупат нетърпимост спрямо хората, които я изповядват - всичко това без изобщо да са наясно за какво става на въпрос. Чули/прочели тук-таме.

Хубаво е хората да имат знания на тази тема. Но нека никой не ги кара да стават религиозни.

Разбира се, стига този предмет да не се превръща в религиозна пропаганда. Ако ще идват свещеници и/или ще карат децата да ходят на сила на църква, то тогава - зарежи.

Мда, определено си ми допада, а Фелини наистина е майстор на този жанр. Много бих искала да му притежавам колекцията от филми, но The Criterion Collection може да са мярка за качество, но определено филмите на DVD от там излизат соленко - за сега съм си позволила само няколко да си поръчам, но подозирам, че една цяла филмография, въпреки многото отстъпки, пак би ми излязла солено. Не че не обичам да давам пари за изкуство, но ми трябват доста повечко в излишък за да имам всичко, което искам За това - нека не съм ламя. След 20-тина години може и да си попълня колекцията с филми (не само на Фелини).

А какво ще отсечете за френското кино? И те имат добри попадения.

Наскоро гледах Micmacs - последния филм на Жан-Пиер Жьоне и бях приятно очарована. Голям цирк от комични ситуации, харизматични герои и перфектна, просто перфектна кинематография.

Сещам се и за Бертолучи - макар да е италианец, много си пада да прави френско-английски филми с поне неколцина френски акьори. The dreamers ми е просто любим - освен, че е енциклопедия с препратки към киното, си остава една ексцентрична история из красивите парижки квартали.

Карл Юнг - друго е да чуя за идеите му и тяхното приложение на живо, вместо да ги чета на хартиен носител.

Тимъти Лиъри - въпреки, че има много неща у него, които адски ме дразнят, мисля че двамата бихме провели интересен диалог на тема психеделици. Пък и на драго сърце бих слушала историите за живота му като беглец в Алжир, Швейцария, Австрия, Ливан и Афганистан.

Александър Шулгин - като учен химик и фармаколог имам много какво да чуя от него, ако седнем по на едно двойно уиски. Ако някой може да ми разясни най-адекватно приложенията на MDMA в психотерапията, то това е той.

(от политиците) Уинстън Чърчил, Джон Кенеди и Стамболов - специално Чърчил и Стамболов, ги намирам за изключително мъдри хора. С удоволствие бих слушала историите от техните времена - все си мисля, че бих ги била зяпнала с отворена уста, сякаш слушам как дядо ми разказва за преживяванията му. А Кенеди - него имам да го питам за много неща свързани с американската политика, за това кои дърпа конците и защо (според него) накрая на него му дръпнаха спусъка.

(от писателите) Чарлс Буковски, Уилям Бъроуз, Хънтър Томпсън, Достоевски и Самюъл Бекет - е с тая компания, ако няма какво да си кажа, то тогава за какво съм жива - макар Достоевски и Бекет да не се връзват много с първите трима.

(от художниците) Да Винчи, Фрида Кало, Дали, Бош и Фил хейл.

(от актьорите) Питър О'Тул, Алан Рикман (за него на тема театър имаме какво да си говорим), Кейт Бланшет, Даниел-Дей Луис и Джак Никълсън

(от режисьорите) Андрей Тарковски, Мартин Скорсезе (истински филмов историк, освен добър режисьор!), Бергман, Нолън и Кустурица.

Общо взето, това са личностите, с които бих искала да се срещна. По нататък може да се сетя и за още

Кало, Дали и Джорджо де Кирико са ми едни от любимците!

Харесва ли ти неореализма? А сюрреализма? А неосюрреазма? Или много питам?

Във връзка със Фелини ли питаш?

Да - сюреализма специално много си го тача. Във всичките му форми - кино, изобразително изкуство, театър (Арто)!

Лично аз съм много впечатлен от сръбското кино, като силно препоръчвам както Ъндърграунд така и Професионалистът

Много добре описват едни скорошни времена...в този ред на мисли искам също да спомена спечелилият оскър "Животът на другите" - филмът е изключителен и трябва да се гледа.

Да, да, братята сърби определено имат какво да покажат като кино индустрия. Особено Кустурица е доста добър екземпляр - сещам се, че и Джони Деп като режисьор беше прихванал от неговия стил (за справка, The Brave).

A Das Leben der Anderen си беше филмов шедьовър! Този... Ulrich Muhe направи невероятна роля.

Поздравления за хубавата тема. Обичам да гледам филми, но повече обичам да коментирам филми.

"Източни пиеси" е много слаб филм за мен поради няколко причини:

1. Банален сюжет

2. Лош подбор на повечето актьори

3. Слаба игра( диалозите бяха мъчителни)

4. От всичко по горе следва, че режисурата беше никаква.

Имаше няколко хубави неща. Хареса ми играта на малкия брат, на турското семейство(щерката игра перфектно), един два къси диалога и няколко градски пейзажа...Друго нямаше в този слаб, слаб филм.

"Дзифт", тъй и не се насилих да го гледам, но некой ден ще се мобилизирам и ще го видя що за чудо е.

Трудно ще се сетя за филм(български), който да ме е грабнал и да не ме е оттегчил до смърт(в последните 20 години правен, разбира се!)...

Понякога се чудя кое е по зле-българското кино или българския футбол?

Проблема не е в парите, а в главите. Гледах един естонски филм от 2007г.(Класът), който беше очевидно доста евтин откъм средства, но това не пречеше да е великолепен! Сръбското кино, турското, финландското имат много добри продукции без да са непременно високо бюджетни.

Мхм.

Масовият български сценарист/режисьор прави някакви про-западно европейски плагиатства, които за нищо не стават. За да се измайстори един адекватен сценарии, нека тези, които ги пишат да излязат по улиците на България и да слушат и гледат за какво става на въпрос - иначе много изкуствени и неадекватни се получават нещата.

А колкото до останалата част от европейското кино (btw, специално този естонски филм много исках да го гледам, но не ми попадна в ръцете) - определено има какво да предложи. Скандинавското кино също не е за подценяване, от Балтийските държавици от време на време човек може да попадне на нещо качествено, а като спомена турско кино се сетих за любимеца ми Фатих Акин и последния му филм Soul Kitchen Препоръчвам. Филмите му като цяло са доста добри.

Няма да е зле, да споделяте по-детайлно с аудиторията еротичните си сънища, а не да ни оставяте да тънем в неведение!

Недей, че ще трябва да се слага червена точка 21

Сега сериозно - наминавам да питам нещо. Ако сте имали някаква "травма" (макар в моя случай, да не е точно травма) като дете, имате ли случай да сънувате един и същ сън свързан с това събитие през годините. Аз наското пак сънувах един такъв. (срам ме е да споделя за каква простотия иде реч, ама ако се наложи - ще )

П.П: За коя "Предизвестена смърт" говорим? За японския оригинал или американската (жалка) адаптация?

Моето мнение е, че масово (и отново) на секса се гледа от двата края на спектрума.

От единия край, на секса се гледа като на свещен акт между двама души - към него са навързани морал, духовни ценности и любов.

От другия край пък вече до такава степен се парадира със сексалната свобода, че тя се превръща от свобода в слободия и нещата стават грозни.

И покрай целият този фарс, един млад индивид израства с тотално изкривени представи за секса. А секса е физиологически индивидуален. За едни секса задъжлително върви ръка за ръка с връзка, чувства, любов - в което няма нищо лошо. Нека всеки го прави, както го чувства правилно за самия себе си.

За други пък секса е удоволствие, което не е задължително да бъде озаконено с брак. Казвате, че секса не е физиологическа нужда? Хах. Покажете ми един индивид (без значение от пола) в 20-те си години, оставен дълго време без секс и ме убедете, че не мастурбира и не изпитва чисто физиологическа сексуална абстиненция

Секса не винаги предполага чувства като любов. Имах сексуална връзка с мъж, които смело мога да кажа, че ме е научил на истинското удоволстие от секса, но това мисля се костени във факта, че знае изключително много за женската физиология. Обаче извън леглото изобщо не си допадахме като двойка - крайно ексцесивна личност беше за моя вкус, а аз може би бях прекалено принципна за неговия. Но пък по отношение на секса, шаха и музиката си бяхме страхотна компания

Не виждам в подобна връзка нищо лошо и неморално.

Лошото и неморалното идва, когато човек обръща сексуалната свобода на сексуална слободия. Ако ще се гледа на секса като физиологически акт, нека се гледа до край, включая и възможността от болести предавани по полов път и нежелана бременност. Няма нищо лошо/срамно в това, човек да е наясно със здравето си. Ако и двете страни са толкова open minded, за колкото се имат, то няма да има и проблем да се питат за тези неща и да си отговарят честно. А колкото до нежеланата бременност - опичайте си акъла, друго не мога да кажа. И Бога ми, не правете като моята съученичка, която с целия си акъл забременя в 12 клас и реши, че няма да бъде "убийца" и да направи аборт. И сега какво? Без образование, без работа и без мъж, едвам гледа детето си. За какво бъдеще изобщо си говорим? В аборта няма нищо грешно - shit happens. Аз предпочитам убит фетус, пред поредното сираче в домовете или дете живеещо в абсолютна нищета, лишено от истинска грижа от страна на родителите си. Защото, каквото и да си говорим, безпаричието и безизходицата пораждат и агресията.

Проблема не се костени у сексуалната свобода, а в нейната слободия и най-вече - в липсата на елементарна сексуална култура.

И още нещо - на 13 години няма как да "усетиш", че си готов за секс. Ето до къде водят тези лозунги - 15 годишна майка, а бащата...на 13!

http://www.dailymail.co.uk/news/article-1144244/Teenage-sister-boy-father-13-baby-age.html

Чукайте се с акъл, а не само с физиология

Михов е прав.

Амфетите и коката са "модерни" и с тях има яка злоупотреба по всякакви музикални фестивали, хаус партите, Слънчев бряг и тузарските софийски барове. Ако те се легализират, може и да има бум на зависимости, но пак си мисля, че разликата няма да е кои знае колко голяма. Аз, която имам непоносимост към тези наркотици, на няколко пъти са ми предлагали да си купя (по морето особено). Баси търговците дето са Та за какво си говорим?

Колкото до опиатите - и да бъдат легализирани, разлика няма да има. Най-малкото, че за разлика от коката и амфетите за единия опиат си трябва жертва - да си търсиш вена, да се бодеш, пък ако не улучиш, хвърчи кръв, боли...абе не си е работа

Иначе няма да ги легализират, понеже паричките от наркотрафик минават през не малко полицейски и дипломатически ръчички и това не е тайна за никой.

Нека ви се изфукам с какво се сдобих онзи ден

Две оригинални DVD-та се наместиха в колекцията ми: Ъндърграунд на Кустурица и 8½ на Фелини

Всъщност и двата съм ги гледала - Фелиновия наскоро, но за сметка на това Ъндърграунд не съм го гледала от години! Скоро планирвам кино вечер

Според мен злоупотребата с наркотици и развиването на зависимост спрямо даден наркотик е строго индивидуално явление. Особено ако си говорим за опиати или амфетамино базирани дроги. Принципно "проблема" се корени най-вече в семейството и средата - дори в най-добрите семейства има проблеми, които могат да окажат влияние на индивида и да го тласнат към този порочен затворен кръг. Пък и ако средата му е такава - още по-зле.

Убедила съм се, че дали наркотиците са легални или нелегални - няма кои знае какво голямо значение, тъй като повечето хора, решили да "пробват" а в последствие се и закачват към дадения наркотик, нито се вълнуват, нито особено им пречи статута на субстанцията. Дали ще има в магазините или ще се търсят при дилърите - и двата варианта са достатъчно достъпни. Които търси - намира.

За съжаление е така.

Зависимостите си ги има - и пикове и спадове, но те нямат нищо общо с това дали наркотицте са легални или не.

Бил Хикс е голям, но иронията на неговия пушачески хумор беше, че накрая (на 32) умря именно от прекоменрна злоупотреба с тютютн.

Иначе беше велик комик.

Роршак е уникален образ в Watchmen!

You see, Doctor, God didn't kill that little girl. Fate didn't butcher her and destiny didn't feed her to those dogs. If God saw what any of us did that night he didn't seem to mind. From then on I knew... God doesn't make the world this way. We do.

Е, разбира се, на Дзифт единственото хубаво нещо му беше, че свърши.

Мхм.

Всеки сам да си мисли за здравето, защото няма кой друг да помисли вместо него.

Черпя с една любима снимка:

Сякаш ми се стори, че няма такава тема (ако има поправете ме!) Вместо да публикуваме отделна тема за отделни филми, не е ли по-добре да съберем в една тема това, което ни е впечатлило от света на киното?

Идеята е, да споделяме филми, които сме гледали на скоро, такива които са ни впечатлили - вчера или преди пет години. При редовен ъпдейт, темата може да се превърне в място за обмен на хубави филми. И дори цял филмов каталог.

Преди няколко часа се прибрах от прожекция на последния български филм Лов на дребни хищници

Ако трябва да бъда честна, рядко сядам да гледам български филм с каквито и да било очаквания, защото в повечето случаи, се разочаровам. Единствения български филм, към който таях големи надежди беше Източни пиеси и той ги оправда! А и саундтрака на филма беше страхотен - тъкмо бях позабравила за Nasekomix.

Лов на дребни хищници беше филм за "децата" на прехода - тези, които израстнахме в една хаотична и прогресивно променяща се социална и политическа обстановка. И като казвам деца, нямам предвид само младите тийнеджъри, защото много от персонажите във филма, бяха хора в по-зряла възраст, които са се адаптирали към промените в не особено добра насока.

Ако изтърпите първите 15 минути от филма, няма да съжалявате. Началото беше отчайващо - Мариан Вълчев и Христо Шопов извадиха един много неадекватен диалог в самото начало на филма - супер холивудски стил, които никак, ама никак не се връзваше с обстановката и концепцията. Но после филма потръгна добре и мога да кажа, че определено ми хареса. Човек може да открие себе си, да си припомни някои диалози от младежките години - сравнително адекватна интерпретация на съвременното българско общество. Имаше както много тегави моменти, така и изключително забавни такива. Имаше си и кусури, но хайде да не сме прекалено притенциозни.

Улучиха в 10-ката и със саундтрака - целият е на Остава.

П.П.: И една забележка - постера е ужасен! Напомня ми на постерите на холивудски хорър със среден бюджет.

П.П.2.: И поздрави на оператора! Много добро боравене с камерата!

The Seventh Seal (1957) на Бергман.

Помня моменти от него, защото съм го гледала, когато бях малка, но преди около месец си го припомних (демек изгледах както трябва).

Винаги много съм харесвала творчеството на Бергман, но този филм ми влезе в топ 5 на любимите ми негови филми! Даже бих го сложила на първо място.

Концепцията е типично Бергман - тегава и депресираща, но стилно заснета и изпълнена със символика.

Да играеш шах със Смъртта - мрачна, но пък забележително красива концепция.

Визуално красив и силно символичен филм, за отчайващото търсене на Бог от един рицар, върнал се от Кръстоносните походи, само за да намери цяла Швеция опустошена от чума, и бродещи религиозни фанатици, които изгарят невинни млади жени на кладата.

Hunger (2008)

Майкъл Фасбендер направи невероятната роля направо! Не съм виждала актьор да минава през толкова болезнена физическа трансформация за дадена роля от Крисчън Бейл в Машиниста насам! Поразтърсих се за информация - Майкъл Фасбендер е минал на специална диета под строг лекарски контрол за да може да изглежда толкова фрапантно слаб.

Колкото до самия филм - депресия от сега ви казвам. По действителен случай - 1981 в затвор в Северна Ирландия под строгия режим на желязната лейди - Маргарет Тачър. Няколко затворника, оглавени от Боби Сандс започват гладна стачка. Има малко фрапантни сцени, особено за хора, които не са свикнали да виждат подобно насилие на екрана (факта, че е пресъздаден по истински случай, било то и с преувеличени факти може да накара човек да потръпне).

Исторически коректен и доста въздействащ. И много майсторски заснет!

Хубава тема ама пак като нашата медицина, която лекува следствието а не причината!

Всичко идва от инстинктивно заложеното в човек желание за положителни емоции, успех, значимост при минимални усилия. На тази основа се базира огромна част от производството легално и нелегално в света. Храната също е опиат, когато е пълна с въглехидрати и овкусители. Опиат е и филма с небивалици, насилие и свръхестествени неща. Ако до 7- 8 годишна възраст, индивида не е формирал правилно възприятие на околния свят, не е приучен към ежедневен задължителен труд, той става благодатна почва за всички вредни и опасни неща. Забраните не решават проблемите, при пълна забрана и контролиран пазар в "комунизма" пак имаше дрога, порно, проституция.

Просто казано трябва да се наблегне на превенцията в ранна възраст. Ефективна превенция на всички нива - семейство, училище, общество. Без забрани, а с подробно разяснение и практически упражнения.

Ето един пример за това: Детето ви любопитства - какво е да пушиш цигара. Обяснете подробно вредата и причините за пушене, после му дайте една от най- силния тютюн, нека вдиша.Сигурен съм, че години няма да поиска отново, няма забрани и има ефект.

Психически устойчивите, информирани и ангажирани с дела, спорт, учене деца не са в опасната група. Рано или късно любопитството ще надделее, но те ще бъдат подготвени и няма да търсят пихотропни удоволствия. Родителят има огромна роля, той трябва да е първия приятел и изповедник. В борбата за оцеляване колко обаче са такива, колко са истински добрите режисьори.? Деца се правят лесно и много трудно се отглеждат до състояние на разумен човек. Закона предвижда отговорност само във вещната част, а тя е нищожна в сравнение с другата - духовната. Има индивиди на които трябва да се забрани да се размножават и създават утрешни нещастници и престъпници, но как.? Всичко е комплексно и сложно. Дроги и всичко не трябва да е забранено, напротив да го има в магазините. Нека бъде въпрос на личен избор. В законите да няма и елемент на оневиняване при дрогирано състояние - напротив жестоки, по-големи санкции. Да не пропускаме, че някои дроги при определени условия са добри лекарства и анаболи. В малки дози са незаменими , кой може да твърди, че чаша вино е вредна ? Става дума за систематично дрогиране и безотговорно бягство от реалността, застрашаващо собствения и живота на околните, явно не заслужавате този дар да живеете в 21 век на планетата Земя, господ да ви е на помощ.Човечеството бързо ще преболедува, недъгавото и неспособното за живот ще си отиде както е в природата. Други ще преосмислят ценностите, ще потърсят помощ. Защото, употребата на дрога е равностойно да заразиш умишлено компютъра си с вирус, да оставим това, че човешкия организъм е неизмеримо по- сложен от един компютър.

А аз може ли да те поздравя за прекрасното мнение, изтреляно като стрела, която се заби точно в десятката?