AciDBurn

Добре, че лекуващите ни лекари, архитектите и инженерите отговорни за проектирването и построяването на сградите, в които живеем...и като се замисля още един голям куп хора, не са смятали образованието за пилеене на време, пари и енергия, защото не те, ами всички щяхме да го "задухаме".

В днешно време има стотици, ако не и хиляди, абсолютно безмислени и безперспективни дисциплини и специалности по университетите в цял свят. Проблемът е на тези, които смятат, че кариера се прави със степен по класическа философия, а не на тези, потърсили образование в сфери като медицина, биохимия, инженерство, архитектура, право и пр.

Колкото и да е романтична теорията, че образованието е безмислено, за съжаление - и мисля, че тук сме се събрали хора на работоспособна възраст - без него си му е...сещате се. Качествата и уменията на човек може да задържат работата, но именно образованието помага в намирането й. Мислех си, че в днешно време един кандидат се оценява само и единствено по качествата, които притежава, но това беше преди да видя, че в отдел човешки ресурси не допускат кандидати без (минимум) бакалавър.

Другият - и разбира се, най-добър вариант е - човек сам да запретне ръкави и да инвестира в собствен...бизнес (не знам защо толкова я мразя тази дума). И такива хора има - с достатъчно качества, умения, хъс и не на последно място - финансов гръб - няма невъзможни неща.

Мале, не съм се смяла така, откакто прочетох за един народен представител, който си жънеше фермата във фейсбук по време на събрание на НС.

Всъщност хвърлихте малко светлина върху кръгозора ми, тъй като аз ежедневно се облъчвам с euronews и BBC, които освен протести, политически скандали, срив на пазари и фалит, друго не прожектират. Щом пари за фитнес на крави се дават, значи да не се плаша толкова.

всичко да се приема с необходимата доза ирония и хумор, защото честно казано - статията си е толкова комично-абсурдна, че не се сдържах.

В родното висше образование има една голяма дупка, която колегите на Запад отдавна са запълнили. А именно присъствието само на теория и никаква практика.

Забелязах в една статия по-горе нежеланието на английските студенти да прекарат поне един семестър в чужд университет - факт, който определено не се харесва на властите. И са прави - обучението в чужбина (било то за семестър или два) определено помага. В моя университет всеки семестър се изсипваха хора от Франция, Германия, Италия, Австралия, САЩ, Канада, Чехия, Полша и т.н. Да не говорим, че администрацията явно толкова имаше желание да ни "разкара", че се организирваха непрекъснати семинари и учебни занятия в различни крайща на държавата и в чужбина (в нашия случай - едноседмичен престой в Амстердам и месец на семинари, лекции и обучения в Шанхай, което направо ни разката - повярвайте ми, ние европейците, не знаем истинското значение на "много работа" - виж азиатците могат да ни го разяснят). И всичко това е създадено така, за да могат студентите да си го позволят - дори ние, източно европейците, които не получавахме никакви финансови помощи нито от държавите си, нито от ЕС, а трябваше да работим.

Но да си студент за малко в чужбина не е и наполовина толкова ефективно от колкото да си работник някъде за половин година. За това и много университети имат една стара и добра практика наречена интерншип (стаж). Който е повече от задължителен и няма нищо общо с родните летни практики. Стажовете се провеждат последният семестър от обучението и са абсолютно задължителни за всички - ако не минеш стажа си, не завършваш. На тези 6 месечни стажове, професорите си правят труда да ходят и да проверяват дали студентите им се явяват на работните си места и дори поддържат кореспонденция с компанията. Дипломната работа съответно е свързана с този стаж.

Което е една много добра тактика. За всичките си семестри обучение, аз лично най-много съм научила от стажа си, защото работех от 9 до 7, в истинска среда, с истински клиенти - бях си на работа, както си пише по книгите. С единствената разлика, че "колегите" ми получаваха по няколко хиляди евро, а аз взимах скромните 350 Но пък от ЕС ни дадоха грантове - 350 евро за тези, които си карат стажовете в Европа и едни частни грантове за които се кандидастваше отделно (не помня - бяха някаква звезда сума), за тези, които ги карат извън границите на Европа (като някои колеги, които отидоха в Мексико, Канада и Азия). Което повярвайте ми - много помогна за обучението ни. Да не говорим, че имахме и предложение за работа след като приключихме стажовете си, което определено улеснява студента след дипломиране.

Общо взето западните университети наблягат основно на практиката, а теорията е оставена на второ място. В моя университет, всеки един проект, които сме правили е бил за дадена компания или корпорация. Което си е чиста екплоатация на студентски труд от една гледна точка, защото най-добрия проект от курса се прибира от компанията и се използва без никакво парично възнаграждение, освен престижът, че сме били одобрени и най-много един тур из бахти и офисите им ( ) и обяд Абе евтина работна ръка си бяхме, докато бяхме студенти.

И още нещо (отплеснах се, знам) - самите ни изпити бяха конструирани въз основа на практиката. И устните и писмените. На писмените ни изпити имахме пълната свобода и право да изпозлваме учебниците си и Интернет (без скайп), което в началото изглеждаше перфектният план за преписване, но се оказа невъзможен, тъй като писмените изпити представляват казуси, който трябваше да решим в рамките на два часа въз основа на знанията си. Никакво цитиране не теории и никакъв шанс за преписване. Знания му е майката и западното образование е създадено да ти предложи такива - това, че ти ще решиш да не ги вземеш е лично решение.

Теорията най-адекватно се учи чрез практиката. А такава (в повечето случаи) у нас липсва.

Но то като се замисля липсват и реални студенти - голяма част от хората, които днес учат висше образование по дадена специалност, изобщо не знаят за какво го учат и за какво ще го позлват. На тях им трябва "висше". И това можете сами да си го обясните - отидете на една КСК и вижте, че с един изпит по даден предмет се кандидатсва за 10 различни специалности, които нямат нищо общо една с друга. Което какво говори? Кандидат-студента иска да бъде просто студент. (поне това са впечатленията ми от масовите студенти в днешно време).

Мисля, че бях в прогимназията, когато започнах да чета Хари Потър - някъде 5 или 6 клас - родителите ми купуваха книгите само и единствено на английски. За мен книгите бяха много ползотворни, защото много ми помогнаха в научаването на езика. Но загубих интерес към поредицата и жанра някъде 8-9 клас. Истината е, че приключих цялата поредица, защото мразя да оставям нещо недовършено, но дори след изчитането на всички книги, не мога да кажа, че останах забележително очарована. Макар и някъде около 5-тата книга нещата да "загрубяват", а стилът на Роулинг да бе задобрял (както и въображението й), книгите си останаха за мен ориентирани към по-скоро детската/ранно тийнейджърска аудитория.

Има хляб в девойката и колкото повече израства (като жена и актриса), толкова повече изненадва. Има интелект и широка обща култура, която си личи от интервютата, които дава (говоря предмно за интервютата й при Чарли Роуз, чието ток шоу не може да се причисли към шоубизнеса).

Има диплома по психология от Харвард и говори иврит, което определено й отваря и други врати за реализация, ако реши да прекрати актьорската си кариера.

Лично на мен филмите, в които най-силно ме е впечатлила (може би защото самите филми са ме впечатлили като цялостен продукт) са: Closer, V for Vendetta, Garden State и Free Zone (специално последните два, доказват, че играе не заради парите, а заради актьорството като изкуство).

С нетърпение очаквам да я видя в новия филм на Аронофски, защото винаги съм смятала, че има физиката и визията на балерина Пък и Аронофски си личи, че доста я е измъчил за ролята. (ОК, признавам си без бой, искам да видя и въпросната еротична сцена между Портман и Мила Кунис )

Всъщност аз въпросната случка на съзнателно ниво много бързо я превъзомгнах - беше си пътуване изпълнено с емоции, а проваленият Дисниленд просто се случи и ние си бяхме виновни. Даже й се чудя на майка ми на времето с какъв акъл е тръгнала с нас двамата, имайки предвид какви идиотчета бяхме Ние си бяхме виновни тогава, защото не я оставихме на мира - напрежението да си в чужбина с две деца и без да говориш френски си беше достатъчно за нея. В никакъв случай, не обвинявам майка ми - по-скоро би трябвало да ме е яд на брат ми и неговата склонност към вечно мръкане. Но като цяло бързо го преживях - станалото - станало.

Но явно на подсъзнателно ниво нещо си е останало, защото не е нормално 11 години по-късно да продължавам да го сънувам този сън.

Kuna, спокойно - то си е за смях Имайки предвид само 2 години след този Дисниленд какви много по-тежки и травмиращи случки ми се стовариха, ама за тях нищичко не сънувам

Сега видях заглавието на темата: "Защо плюят по висшето образование?"

Плюят тези, които го нямат или тези, които имат диплома, но не - и знанията, които тя удостоверява.

Всъщност не е точно така.

Не мога да коментирам адекватно, тъй като не съм ходила по мъките на родното висше образование (както се изрази Глишев), но пък имам познати с тукашни бакалавърски степени. И не говоря за вечно мрънкащи мамини синчета/щерки - а за наистина будни, амбициозни и интелигентни млади хора, които проклинат деня, в който са си подали документите за СУ. За късмет, въпросните хора бяха достатъчно амбицирани за да си намерят работа още в първите 3 до 6 месеца по съответната специалност и по-скоро се учиха от практиката, от колкото от теорията в университета. И ще излязат специалисти, но не благодарение на родното висше образование. Всички, които познавам са били поне 1 година по Еразъм някъде в чужбина и не искат да чуват за магистратури в България.

Така, че не са само тези, които го нямат или са го посещавали, но нищо не са научили, които плюят по него. Не. Има и такива, които искат да се учат, но нивото на образование предлагано у нас - не ги задоволява.

П.П.: Сетихте ме сега за една случка на която се смяхме с една приятелка от факултета по журналистика в СУ. Мацката се върна от една година по Еразъм във Вроцлав и я караха да преравнява изпити по телевизия, защото видиш ли тя в Полша учила цифрова телевизия, пък те в СУ-то преподавали аналогова. Случката става в 21 век.

Exit through the gift shop

Година: 2010

Държава: САЩ, Обединеното Кралство

Жанр: Документален

Режисьор: Banksy

С участието: Banksy, Thierry Guetta и Space Invader

Един доста провокативен документален филм, направен като музайка. Тери Гуета - ексцентричен френски емигрант в Ел Ей с неутолима страст да заснема абсолютно всичко с камерата си, прави опит да създаде документален филм за така нашумялото за последното десетилетие - street art движение. Филмът е показан на Bansky - известният английски графити артист и политически активист, който е поставен в доста неудобно положение - да сервира на ентусиаста Тери, че филмът му е повече от ужасен. Вместо това обаче, Вansky се захваща сам да прегледа буквално хилядите часове записани на касети и да създаде един 90 минутен документален филм.

Филмът се фокусира върху Тери и неговия път от продавач до режисьор до графити артист. Филмът съдържа изключително ценни кадри в студиата на най-добрите street art артисти в днешно време и дори среднощните им подвизи по стените на града. Но най-ценното нещо във филма си остава срещата на зрителя с Bansky - провокативният и абсолютно анонимен графити артист, които е оставил подписа си и творенията си по целият свят (включително и в Палестина - на стената в West Bank). Разбира се, ние не виждаме лицето на Bansky (което по време на целият филм е зад черна качулка), нито чуваме реалният му глас (който също бива подправен с цел да запази абсолютната си анонимност). Но пък влизаме в студиото му, виждаме някои от бившите му, бъдещите и отпаднали проекти (като например десетките кашони пълни с 10 паундови банкноти - толкова добре манипулирани, че изглеждат абсолютно автентични...с една малка разлика - вместо Кралицата, на банкнотата е лика на Лейда Даяна).

За любителите на изкуството по стените (истинското такова, а не просто жалки опити на тийнейджъри) - филма ще се хареса!

Beyond the summit

Година: 2000

Държава: САЩ

Жанр: Документален

Режисьор: Billy D. Marchese

С участието: Sharon Stone (Narrator)

Един различен документален филм за Еверест. Не - в този филм, няма да се разказват сълзливи истории за човешките подвизи срещу природата, завършили със смърт. Този филм разглежда покрива на света под друг ъгъл - какво оставят алпинистите след себе си? Tонове боклук, стотици кислородни бутилки и трупове на загинали алпинисти. Филмът разказва за пътешествието на група, организирала почистването на Еверест от боклука оставен от хората покорили го или тези направили опит за това. Екипът потегля към Еверест с 15 шерпи за да разчистят боклука оставен по пътя към върха. В повечето документални филми за Еверест, които съм гледала, винаги наблягат на западните алпинисти изкачили върха - малко се казва за шерпите в тези филми. В действителност шерпите не катерят върха за свое удоволствие - не. Правят го, защото работата е сравнително добре платена (в Непал средо-статистическия годишен доход е 500 долара). И както самите те казват във филма - "Катерим се днес, за да не се налага децата ни да се катерят утре.".

Абе като бях малка, ходих с майка ми и брат ми в Дисниленд. Като казвам ходихме, преувеличавам. Влязохме и докато се разхождахме и се чудехме къде първо да отидем се върнахме. И двамата бяхме малки, а майка ни беше в менопауза и много лесно й полазвахме по нервите Аз я дърпах да ходим на едни влакчета, а брат ми нон-стоп я буташе по рамото и мрънкаше: "Мамо - гладен съм! Мамо, гладен съм!" и така в продлжение на 20 минути. Накрая на жената й кипна, навика ни и двамата и ни изкара от Дисниленд. Общо взето от тогава, много (ама много) често го сънувам този Дисниленд с единствената разлика, че сънищата ми свързани с това място са все разни кофти кошмари. Сънищата ми винаги започват добре - безкрайно щастлива, че най-накрая отивам наистина да видя Дисниленд, но после...всичко се превръща в един ужасен кошмар.

Лошото е, че съм почи на 21 години и пак ми се случва от време на време да го сънувам този кошмар То пък бива, бива....

Ало, Ало просто трябва да се гледа в оригинал (със или без субтитри), защото дублажа убива половината от удоволствието.

Особено що се отнася до французина и неговите английски напъни.

Идва един момент, в които режисьора съвсем игнорира зрителската си аудитория и прави нещо крайно егоистично, което да се хареса/разбере от малък кръг приятели, познати, колеги и може би (може би) от хората, висящи в музеите за модерно изкуство из Европа, възхищавайки се на червен квадрат. И както се изрази един приятел французин, след като изгледа филма: "Has anyone cared about him (Годар) for the past 40 years?".

Съмнявам се, че дори да владеех френски, филма щеше да ми донесе различно усещане. Не за пръв път гледам филм на език, който не владея (пример на прима виста: ирански филм в Амстердам с холандски субтитри). В края на крайщата филмите не носят само контекст, а и усещане, а във Film socialisme просто липсваше такова.

Иначе аз се сетих за един от любимите ми актьори (Ал Пачино) и за това колко много му отива да играе някои нервак, а гласът му - създаден за крещене - просто прави невероятна комбинация. За това си извадих от архивите The Insider (един от добрите филми на Майкъл Ман) и си припомних колко много ме изкефи преди години!

Сериала е много забавен, а Духовни(не съм му фен) прави добра роля. Любимец ми е обаче плешивият му приятел, кйто играе в Секса и града, но така и не му знам името. Страхоте образ е!

Evan Handler се казва актьора и наистина е голям образ.

А колкото до Духовни - да, дори мен успя да изненада.

П.С.: Във филма има една мадама, която много радва - Natascha McElhone

Забравих, относно името на котето - Бианка. Смятам, че не е толкова зле да кръстят коте на твое име. Някакви познати на родителите ми се похвалили, че кръстили КОЗАТА си Аделина, защото много ги уважавали. Или може би беше крава?! Вече не си спомням...Тогава много плаках, а сега се смея. Наистина е смешно.

Поздрави

Разбира се, че няма нищо лошо - аз просто се шегувах Мисля, че след като живях в държава, в която името ми е широко използвано за имена на кобили, вече нищо не може да ме изуми по отношение на адашките от животинските видове.

Аз забравих да си кажа имената и на моите добичИта - дивата и луда голдън ретривърка се казва Айра, а новият котак, който акустира вкъщи - Локи (да, да, от скандинавската митология).

Да ме извините, но аз откровено си умрях от смях на това клипче

Все пак съм отраснала с английския хумор и съм гледала Монти Пайтън преди дори да мога да говоря английски (като се замисля аз и български не говорех толкова добре тогава)

Иначе клипчето определено не е най-подходящото за еко-кампания.

Наскоро умрях да се хиля на една нова тактика на нарко картелите

Вече всички обръщат парите си в евро, защото стойността на долара пада, а еврото е по-компактно. И понеже не си броят парите, а ги теглят ( ) им е много по-изгодно да теглят 200 еврови банкноти, чиято стойност е 281 долара.

E, да, пропуснах Californication (Секс до дупка) - за този сериал буквално ме насилиха да започна да го гледам (предполагало се, че ще ми хареса тематиката). Аз хич нямах и намерение да го започвам, защото Дейвид Духовни ми е прекалено антипатичен, но уви...навих се и сериалчето хич не беше лошо. Свалиха го от ефир вече, но направи 3 читави сезона.

Ако нямате нищо против, възнамерявам да извадя темата от килера, да я изтупам от паяжините и да се включа

Das Leben der Anderen

The lives of others

Година: 2006

Държава: Германия

Режисьор: Florian Henckel von Donnersmarck

Сценарист: Florian Henckel von Donnersmarck

С участието: Martina Gedeck, Ulrich Mühe, Sebastian Koch, Ulrich Tukur и др.

1984, Източна Германия прилича на извадка от страниците на известният Оруелски роман. Свят, в които забраненото те задушава, но ако се оплачеш, биваш сериозно наказан, а ако изглеждаш щастлив...биваш подозиран.

Историята се върти около трима души - Дрейман (Sebastian Koch), известен писател на театрални постановки и неговата главна актриса и любовница - Криста-Мария (Martina Gedeck), които търсят утеха от тежкия режим в изкуството си и успяват да се насладят на максимум от малката свобода, която имат. Именно това приводно щастие, което двамата споделят кара служител на Щази да ги заподзре - Кафка би припознал логиката, че човек, които изглежда прекалено добър, не бива да му се има доверие. Тук се появява и ключовата фигура във филма - Щази агент Wiesler (Ulrich Mühe) - абсолютно безкомпромисен и желязен в работата си. Именно той поема дейността по подслушването на двойката - всичко от разговорите им, караниците им до любовните им стенания. Филма по-скоро показва метаморфозата на Щази агента, който се влюбва в живота на другите.

Spoorloos

The Vanishing

Година: 1988

Държава: Холандия, Франция

Режисьор: George Sluizer

Сценарист: Tim Krabbé

С участието: Bernard-Pierre Donnadieu, Gene Bervoets и Johanna ter Steege

Този филм го гледах преди около 4 години - семейна кино вечер, която приключи към 3 сутринта именно със Spoorloos и лично на мен не ми даде мира чак до сутринта. Една от първите рецензии на филма, които прочетох веднага след като го гледах, беше на Линда от Канада (говорим си imdb) и започваше така: The Vanishing is a movie only those with ice in their veins can ever forget. И има нещо много вярно в това твърдение. Spoorloos е криминална драма/мистерия, чието действие се развива болезнено бавно (за някои - скучно). Рекс и Саския - млада двойка - заминават на ваканция и по пътя се отбиват с крайпътна и многолюдна бензиностанция, която е и финалната спирка на пътуването им, защото Саския изчезва безследно и никога повече не се появява. Приятелят й Рекс прекарва три години в трескаво търсене - дълго след като полицията вече се е отказала. В един момент се появява и похитителят, които (за всеобщ ужас) е поредният обикновен гражданин, с малък бизнес, съпруга и две деца. Рекс сключва сделка с него - за да разбере какво е станало със Саския, Рекс се доверява на похитителя, което в края на крайщата се оказва фатална грешка. Завършека на филма оставя един крайно горчив вкус.

Det sjunde inseglet

Thе Seventh Seal

Година: 1957

Държава: Швеция

Режисьор: Ingmar Bergman

Сценарист: Ingmar Bergman

С участието: Max von Sydow, Gunnar Björnstrand и Bengt Ekerot

Концепцията на филма се концентрира в една игра на шах...със Смъртта. Когато шведски рицар се прибира от кръстоносните походи и заварва цяла Швеция опуступена от чума, а останалата част - фанатизирана с идеята да открие и изгори на клада виновника(или по-скоро виновничката) за това зло, всичко разбира се, оправдавано с Божието име - то тогава кръстоносецът е поставен пред доста по-тежка задача - не само да победи Смъртта на партия шах, ами да открие поне една добра причина, заради която си заслужава да продължи да живее. Изключително наситен със символизъм филм, заснет в красива черно-бяла кинематография - един от любимите ми (и според мен), най-добри филми на Бергман.

http://www.youtube.com/watch?v=yPxp757lW3E&feature=related

Exam

Година: 2009

Държава: Обединеното Кралство

Режисьор: Stuart Hazeldine

Сценарист: Simon Garrity (оригинална история), Stuart Hazeldine (сценарии)

С участието: Adar Beck, Nathalie Cox John Lloyd Fillingham, Chukwudi Iwuji, Luke Mably, Pollyanna McIntosh и Jimi Mistry

Сравнително сполучлив психологически трилър made in UK. Време и година на действието - неясно. Място - неясно. Това, което разбираме като зрители в първите 10 минути от филма е, че 8 изключително талантливи кандидати са изправени пред един последен тест. Всички се борят за престижна позиция, в най-силната фармацевтична корпорация в света. Осем души, готови на всичко (в буклавния смисъл на думата) за да спечелят позицията. Тестът започва с бързо разяснение на играта - пред всеки кандидат има лист с един въпрос, на които те трябва да дадат отговори. Всеки, които съсипе листа си (нарочно или случайно) - отпада. Ако някой от кандидатите се опита да комуникира с охраната - отпада. И ако някой пожелае да напусне стаята, поради каквато и да е причина - отпада. 80 минути на часовника и целият филм преминава в бурни емоции, мръсни номера и главоблъсканици, особено след като кандидатите обръщат листите си и осъзнават, че са празни.

Ако сте наблюдателни и отначало осъзнаете, че това не е просто извратена корпоративна игра, а истински тест за истинска позиция. Тогава става забавно (за зрителя) - бях доволна от моя залог за това кой ще спечели позицията, защото в края на крайщата се оказах права.

Честито и от мен

Със здраве всичко се постига, за това - здраве ти желая и весело изкарване на празника.

Като гледам анкетата, май нито един от сериалите, които тача го няма

Редовно си гледам: House M.D. (заради пеперливия черен хумор, които в последните епизоди нещо се губи), Breaking bad (едни познати химици от САЩ ме подхлъзнаха по това сериалче - Bryan Cranston се оказа гениален актьор), Damages (харесвам Глен Клоуз и винаги съм знаела, че в Роуз Бърн има много хляб - пък и сериалчето се доближава сравнително добре до интригите в Ню йоркските адвокатски кантори, занимаващи се с корпоративни съдебни дела), Family guy (имало е моменти, през годините, сезоните и епизодите, в които съм го спирала на пауза за да мога да си поема възхуд от смях! Никаква милост и цензура. Единственото хубаво нещо, което Fox като телевизионна медия някога са пускали в ефир /което не пречи на създателите на филмчето, нон-стоп да подиграват Fox/) и South Park ( )

По-скоро интересен екстериор

Не ме учудват чудесата на съвременния архитектурен дизайн - това беше наистина много сполучливо!

http://www.youtube.com/watch?v=R5N61l7GxqI

Мда, гласът на Пачино сякаш е създаден за викане и крещене.

Ето няколко мои любими филмови речи:

http://www.youtube.com/watch?v=ZIjpP-XngKA

Едуард Нортън в 25-тия час, страшен монолог направи!

http://www.youtube.com/watch?v=5Za2k5wA3sk&feature=player_embedded

От V for Vendetta - една страхотна плетеница от думи.

"There is no democracy!"

http://www.youtube.com/watch?v=RzSj1yNZdY8&feature=player_embedded

Като си говорим за превземки накуп, на Годар последната превземка Film socialisme просто забива.

Уникално описание и концепция (филм, чийто субтитри представляват ключови думи от диалога) и абсолютно празен интериор...

Не бива да се обиждате, защото котенцето е много мило и добро. А се казва Бианка, защото е бяло. Всъщност, аз исках да се казва Бранка или Бланка, но надделя италианската версия.

Споко, не се обиждам

Хубаво име за хубави хора (и животинки) А аз котки много обичам, особено беличките са ми много сладки.

Да ти е жива и здравичка и да не съсипва тапицерията в хола.

Понеже ми напомня на лексикончетата от едно време, ще премахна въпросите, които смятам за излишни и ще помоля автора на темата да ме извини

Никнейм/Прякор: AciDBurn

Истинско име: Бианка

Възраст в години: 20, но скоро ще ги правя 21

Пол: "женоря", както казва един приятел.

Местонахождение в момента (град/село, област, държава): Доволно разпределени между Копенхаген/Прага и София с тенденция към Ванкувър.

Височина в метри или в сантименти/Тегло в килограми/Коса и прическа: А кръвна група, ЕКГ и ниво на чернодробни ензими?

Очи: зелени

Социално положение/Гражданско състояние: open relationship, която включва двама души за текущия момент.

Ниво на завършено образование: Висше (media design & communication) с тенденции към второ висше (BA of Science по психология)

Професия/Активност: Фрийланс маркетинг стратег към брандинг компания.

Политическа ориентация: либерал

Религиозна принадлежност: атеист

Езици, които владеете: английски, датски и малко, но достатъчно руски.

Практикувате ли редовно някакъв спорт (какъв): Редовно - не. Но плуването си ми остана любимият спорт през годините.

Пушене: Да

Алкохол: Отдавна минах на принципа - рядко, но качествено. Тача хубавия ром, качественото уиски, чаша червено вино за вечеря и абсента по оригинална чешка рецепта. Да, може да се каже, че коснумирам алкохол, но сравнително рядко.

Наркотици: Да. Предимно триптамини и то на интервал от месеци до половин година, че даже и повече (сравнително доста по-рядко от алкохола). Афинитет към стимулант - само mdma, но в никакъв случай закупен от улицата! Марихуана или канабиноид (THC/JWH-018) само с медицински цели (лекувам настинки и разните му други леки здравословни проблеми, в комбинация с огромна доза витамин С)

Деца: Не

Искаш ли да имаш деца, в бъдеще: Да, решила съм и отговора е не.

Домашни животни: Куче (голдън ретривър) и един уличен котарак, които прибрах преди няколко дена.

Любими музикални стилове: предимно джаз, трип-хоп, фадо, класическа музика, алтърнатив, еимбиънт и ирански/балкански фолклор

Вашите интерес...: култура, литература, кино, театър, етноботаника, биохимия, психология и политика (и абсолютно всички са взаимосвързани)

...и хобита: посещаване на културни мероприятия и пътуване. Много пътуване!

Любими цитати: Where there is a stink of shit, there is a smell of being. - Antonin Artaud

Личен уеб сайт: http://supermuseive.blogspot.com/ (блог, които аз и моя приятелка от Дания стартирахме наскоро)

http://bianka.wordpress.com/ (личен блог, заради които получавам често оплаквания и мрънкания, поради факта, че често го оставям да хваща паяжина, поради крайно разконцентрираното ми писане и ъпдейтване)

Любими уеб-сайтове: http://www.maps.org/

http://www.euronews.net/

http://www.stereomood.com/

http://forums.lycaeum.org/index.php

http://www.lonelyplanet.com/uk

Последната книга, която прочетохте: Never Let Me Go на Kazuo Ishiguro

Откъде научихте за нашия сайт: Чрез теорията на случайното браузване.

edit: Сега се зачетох в поста над мен и с ужас разбирам, че аз и котката на alvassareiro сме адашки! Това вече не мога да го понеса. В Дания си кръщават кобилите с името Бианка, а в БГ наука - котките Имам чувството, че аз съм единствения хомо сепиенс с подбно име (и Бианка Панова де - аз пък с нея и подобна фамилия даже деля) - всичко друго де-що се казва Бианка е я кон, я котка. Баси....

Ааа, много добро предположение. И аз се чудех и се маех в края как Коб изведнъж толкова бързо се издърпа от третата степен на сънуване.

Обаче имам възражение - пумпала. На два-три пъти във филма Коб пуска тотема си да се върти, за да провери, дали не сънува. Така че филмът по тази логика не би трябвало да е непрекъснат негов сън, а преливане от будно състояние в сън и обратно. За да се стигне до крайната сцена, от която връщане няма.

Да, но пумпалът не е негов тотем (реално погледнато) - бил е на жена му.

Нали се сещаш, когато Артър обясняваше на Ариадне, колко е важен тотема и как не й даде да докосне неговия, защото всеки личен тотем трябва да си е уникален за индивида.