AciDBurn

Да, определено сложен и многопластов филм, заплетен като сън в съня, в съня... и пак в съня.

Главоблъсканица си е филмчето.

Аз след като го гледах си играх да го разнищя - стигнах до някакви изводи, сама за себе си (споделям ги, ама тези, които не са гледали филма, да не се занимават да го четат).

Мда, Кристофър Нолън е изключително иновационен във филмите си, а този е просто черешката на творчеството му засега.

Филма е абсолютно изпипан до последният детайл. Zimmer е направил и страхотен саудтрак (тази песен, която си линкнал + Radical notion са ми любимите), а актьорския състав е просто без коментар - хвани едния, удари другия. Аз лично много се зарадван на присъствието на Килиън Мърфи, които добре го раздаваше на арогантно копеле + Марион Котияр и моя любимец - Майкъл Кейн (нищо, че се появи за има-няма 10 минути, но ролята му беше много важна, особено ако се впусне човек да се опита да разбере, какво по дяволите стана ).

Един интересен филмов фестивал на независимото кино в София - закова ме документалният филм

В програмата на фестивала са включени ленти от независимото американско кино, разделени в три категории - игрални, документални и късометражни. Голяма част от филмите са били излъчвани, а и награждавани, на престижни форуми като Sundance и други.

Фестивала ще се проведе на 5-11 ноември - препоръчвам, които може да отиде, защото има много добри заглавия! Ето и филмите, които ще се прожектират:

ВОЙ

Howl

САЩ, 2010 г., 90 мин., драма

Реж. Роб Епстийн, Джефри Фридман

С Джеймс Франко, Мери-Луис Паркър, Джон Хам

В Сан Франциско през 1957 г. един американски шедьовър е изправен на съд. “Вой” е пълнометражен филм за този ключов момент от раждането на контракултурата. Историята е разказана главно чрез три преплитащи се линии: процесът, възстановки с младия Алън Гинсбърг (Джеймс Франко) и самата поема, анимирана от автора на комикси и сътрудник на Гинсбърг Ерик Друкър като бийт-фантазия с музиката на Картър Бъруел. Прекрачващият жанровите граници филм отразява стряскащата оригиналност на самата поема.

Номинация за Златна мечка на Берлинале 2010

Номинация на Голямата награда на журито на Сънданс 2010

ВОЙНАТА Е ОПИАТ

The Hurt Locker

САЩ/Великобритания, 2010 г., 91 мин., драма/трилър

Реж. Катрин Бигълоу

С Джеръми Ренър, Антъни Маки, Брайън Джерати, Гай Пиърс

"Войната е опиат" е приковаващ вниманието, изпълнен със съспенс портрет на смелостта на непризнатите герои в армията – сапьорите от един взвод, които доброволно решават да предизвикат съдбата, за да спасят човешки животи, вършейки може би най-опасната работа в света. Трима членове на елитния взвод за обезвреждане на боеприпаси се борят с бунтовници и помежду си, докато търсят и обезвреждат бомби по улиците на Багдад, опитвайки се да направят града по-безопасно място и за иракчаните, и за американците.

6 награди “Оскар”, вкл. за Най-добър филм и за Най-добър режисьор

Въпреки, че е адаптиран по сценарии на военен журналист (професия, която изключително много уважавам), на мен филма изобщо не ми хареса.

ПАПАРАЦО

Teenage Paparazzo

САЩ, 2010 г., 91 мин., документален

Реж. Ейдриан Грение

С Остин Висчедик, Мат Деймън, Упи Голдбърг, Парис Хилтън, Мартин Ландау

"Папарацо" описва истинската история на отношенията между 14-годишен папарак (Остин Висчедик) и Ейдриан Грение – звездата от сериала на HBO “Антураж”. Вдъхновен от случайна среща с Висчедик една вечер, Грение (който вече се е изявявал като режисьор на документалния филм “Изстрел в мрака”) решава за разнообразие да обърне камерите към папараците и да се опита да документира преувеличения свят на известността.

ПЕТРОЛ

Crude

САЩ, 105 мин., документален

Реж. Джо Бърлинджър

Със Стинг, Труди Стайлър, Пабло Фахардо, Луис Янса

"Петрол" е поглед отвътре към скандалното дело за 27 милиарда долара “Амазонския Чернобил” и е реална съдебна драма с висок залог, която се разиграва на фона на движението за опазване на околната среда, глобалната политика, активизма на знаменитости, защитата на човешките права, медиите, мощта на многонационалните корпорации и бързо изчезващите местни култури.

Най-добър документален филм на годината – National Board of Review

Наградата за международен „Зелен филм”– Cinema for Peace

Най-добър международен документален филм – One World Media Awards

И още над 20 награди от престижни фестивали

Филма го гледах преди 2 седмици - доста интересно попадение от документалната филмова индустрия. Препоръчвам!

ПИАНО БЛУС

Piano Blues

САЩ, 2003, 85 мин., документален

Реж. Клинт Истууд

С Рей Чарлс, Доктор Джон, Пайнтоп Пъркинс, Джей Макшон, Дейв Брубек

Режисьорът и пианист Клинт Истууд (“Пусни ми “Мисти”, “Бърд”, “Непростимо”) изследва вечната си страст към пиано блуса, използвайки безценни редки исторически кадри, както и интервюта и изпълнения на такива живи легенди като Пайнтоп Пъркинс и Джей Макшон, а също и на Дейв Брубек и Марша Бол.

Хм, досега не съм попадала на документален филм от Клинт Истууд, но този изглежда доста обещаващ!

ПОЛОВА СРЯДА

Humpday

САЩ, 2009, 94 мин., комедия

Реж. Лин Шелтън

Сценарий: Лин Шелтън

С Марк Дуплас, Алисия Делмор, Джошуа Леонард, Лин Шелтън

Изминали са 10 години, откакто Бен (Дуплас) и Андрю (Леонард) са били лошите момчета в кампуса на колежа. Бен се е установил, намерил си е работа, съпруга и дом. Андрю е поел по съвсем различния път на скитащ художник, който кръстосва глобуса от Чиапас до Камбоджа. Когато Андрю се появява без предизвестие на прага на Бен, двамата бързо си припомнят някогашното мачовско перчене. Късно през нощта, по време на диво парти, двамата се оказват впримчени в предизвикателство: да участват заедно в конкурс за порно актьори аматьори...

Наградата „Джон Касавитис” на Independent Spirit Awards 2010

Специалната награда на журито за независим дух - „Сънданс” 2009

Номинация за Голямата награда на журито - „Сънданс” 2009

Награди за най-добър актьор (Марк Дюплас и Джошуа Ленърд) и за най-добър режисьор на Международния филмов фестивал в Хихон 2009

ПУСТИНЯТА НА ЗАБРАНЕНОТО ИЗКУСТВО

The Desert of Forbidden Art

САЩ/Русия/Узбекистан, 2010 г., 80 мин., документален

Реж. Чавдар Георгиев, Аманда Поуп

Текст зад кадър Едуард Аснър, Сали Фийлд, Бен Кингсли

Как оцелява изкуството във време на потисничество? В годините на съветската власт художниците, които остават верни на вижданията си, биват екзекутирани, изпращани в лудници или в лагери.

Тяхната трагедия вдъхновява младия Игор Савитски. Той уж купува одобрено от държавата изкуство, но вместо това дръзко спасява 40 000 творби на забранени колеги художници и създава музей в узбекистанската пустиня, далеч от зоркия поглед на КГБ...

Златен орел Cine 2010 г.

Международен филмов фестивал Палм бийч, САЩ, 2010 г. – Най-добър документален филм

Филмов фестивал Прескот, САЩ, 2010 г. - Най-добър документален филм

Нямам търпение да ми падне в ръчичките това филмче!

ПЪТЕШЕСТВИЕ С МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО

A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies

САЩ, 1995 г., 225 мин., документален

Реж. Мартин Скорсезе, Майкъл Хенри Уилсън

С участието на: Мартин Скорсезе, Катрин Бигълоу, Франсис Форд Копола, Били Уайлдър

Мартин Скорсезе, може би най-запаленият киноман от всички велики режисьори, е създал майсторски разказ за най-голямата и най-силна киноиндустрия в света, а страстта му към киното и неговата история го превръща в увлекателен разказвач. Със своите близо 4 часа филмът е съкровищница от откъси, всички представени в оригиналния си екранен формат.

Трябва да сте в подобаващо настроение и състояние на съзнанието, готово да поеме години на кино еволюция. Скорсезе ми е един от топ 5 любимите режисьори и от самите му филми, струят познание на кино историята. Също препоръчвам!

ПЪТИ ХИЛ

Putty Hill

САЩ, 2010 г., 85 мин., драма

Режи. Матю Портърфийлд

С Кори Рей, Дъстин Рей, Джеймс Сийбор, Зои Ванс

Млад мъж умира от свръхдоза хероин в изоставена къща в Балтимор. В навечерието на погребението му близки и приятели се събират, за да почетат живота му. Техните спомени рисуват портрет на едно несигурно общество, изкривено от бедността, градския живот и пропастта между поколенията, обединено от търсенето на нова американска мечта.

САЙРЪС

Cyrus

САЩ/Великобритания, 2010 г., 91 мин., комедия/драма

Реж. Джей Дуплас, Марк Дуплас

С Джон К. Райли; Джона Хил; Мариса Томей; Катрин Кийнър; Мат Уолш

Социалният живот на Джон е в пълен застой, бившата му жена е пред втори брак, но омерзеният от съдбата си разведен мъж, Джон, най-после среща жената на своите мечти, само за да открие, че има друг мъж в живота й – нейният син.

САМОУБИЙЦИ: ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ

Wristcutters: A Love Story

САЩ/Великобритания, 2006 г., 88 мин., драма/фентъзи

Реж. Горан Джукич

С Патрик Фюджит, Ейбрахам Бенруби, Лесли Биб, Том Уейтс

Симпатичният, въпреки склонността си към депресия, младеж Зия (Патрик Фюджит) прерязва вените си, само за да разбере, че болката от живота не свършва с настъпването на смъртта. Попаднал в мрачен метафизичен свят, населен изцяло със самоубийци, лутащи се в търсене на радостите, убягнали им във физическия свят, Зия научава, че любимата му е сред наскоро пристигналите в печалната страна на мъртвите...

Sundance Film Festival 2006 – Номинация за Голямата награда на журито

Independent Spirit Award 2007 – Номинация за най-добър игрален дебют и за най-добър пръв сценарий

Ashland Independent Film Festival 2007 – Наградата на публиката

Gen Art Film Festival 2006 – Най-добър игрален филм

Motovun Film Festival 2006 – Наградата на публиката; Пропелер

Philadelphia Film Festival 2006 – Най-добър режисьорски дебют; Награда на журито за най-добър дебют

Seattle International Film Festival 2006 – Златна совалка за най-добър режисьор

Wisconsin Film Festival 2007 – Наградата на публиката за Best Narrative Film

СЕПТЕМВРИЙСКИЯТ БРОЙ

The September Issue

САЩ, 2009 г., 90 мин., документален

Реж. Р. Дж. Кътлър

С участието на: Ана Уинтур, Грейс Кодингтън, Жан-Пол Готие, Хилари Рода, Андре Леон Тали, Исабел Толедо, Чарлс Таунсенд

Ана Уинтур, легендарната главна редакторка на „Вог” от 20 години, е най-влиятелната и противоречива фигура в света на модата. Скрита зад прическата „боб” и слънчевите очила, които са нейната запазена марка, Ана не е позволявала на никого да рови зад кулисите на списанието й. Досега. Със своя безпрецедентен достъп, новият филм на Кътлър „Септемврийският брой” постига в модата онова, което филмът му The War Room направи в политиката – завежда ни в един свят, който само си мислим, че познаваме.

Наградата за операторско майсторство в категорията за документални филми на „Сънденс” 2009

Номинация на Голямата награда на журито за документален филм на „Сънденс” 2009

Не е задължително да се интересувате от мода, да сте чели Vogue (е, може би няма да е зле да знаете, че списанието е най-скъпото издание в печатната медия + септемврийския брой е с теглото на новородено). Лично аз тая интерес и към двете - и модата и печатната медия, за това и филмчето доста ми хареса. Де що съм знаела, че в американския Vogue, редом с Ана Уинтур, работят цяла камара професионалисти, филма определено ме изненада приятно.

СЕРИОЗЕН ЧОВЕК

A Serious Man

САЩ, 2009 г., 105 мин., драма/комедия

Реж. Итън Коен, Джоел Коен

С Майкъл Стълбърг, Ричард Кайнд, Фред Меламед, Сери Леник

Годината е 1967 и Лари Гопник, професор по физика в тих университет в Средния Запад, току-що е бил информиран от съпругата си Джудит (Сери Леник), че тя го напуска. Влюбила се е в един от неговите по-впечатляващи познати – Сай Ейбълман (Фред Меламед), който й изглежда по-надежден от безхарактерния Лари. Негодният за работа брат на Лари, Артър (Ричард Кайнд), спи на дивана, синът му Дани (Аарон Улф) има проблеми с дисциплината и бяга от еврейското училище, а дъщеря му Сара (Джесика Макменъс) краде пари от портфейла му и спестява за пластична операция на носа си.

Номинации за Оскар 2010:

Най-добър филм – Джоел Коен, Итън Коен; Най-добър оригинален сценарий - Джоел Коен, Итън Коен

Номинация за Златен глобус 2010:

Най-добро актьорско изпълнение в игрален филм – мюзикъл или комедия – Майкъл Стълбърг

Филма е доста забавен, но забавен в стил братя Коен Няма да си загубите времето, нито ще ви е яд за парите.

СТРЪКЧЕТА ТРЕВА

Leaves of Grass

САЩ, 2009 г., 104 мин., криминална комедия/ драма

Реж. Тим Блейк Нелсън

С Едуард Нортън, Ричард Драйфус, Сюзан Сарандън, Мелани Лински

Когато Бил Кинкейд, професор по класическа литература в университет от Бръшляновата лига, научава за убийството на своя отчужден брат близнак Брейди (и двете роли се изпълняват от двукратно номинирания за “Оскар” Едуард Нортън) при осуетила се сделка за марихуана, той напуска североизточния академичен свят и отпътува за родния си щат Оклахома. Когато пристига, установява, че новините за смъртта на брат му са силно преувеличени, и скоро се оплита в опасния непредсказуем свят на търговията с наркотици в затънтения Югозапад.

Хмм. Смесени чувства. Филма има притенции за комедия и драма. Но не е нито едно от двете. Като цяло изобщо не ми хареса и единствената причина, поради която го гледах беше Нортън. Независимо в какви уникални бози се снима последно време, добрия актьор си остава добър.

Официален сайт на фестивала

Да.. "Истоирия на иранския народ" на Жан Пол - Ру, чудесно историческо четиво (още по- приятно е, че е от французин);

Мерси, че сподели следващата книга, която възнамерявам да прочета

В последно време не мога да се съсредоточа да чета каквато и да било литература (било то художествена или научна), за това го карам на последните броеве на The New Yorker Но пък тази книга определено ме заинтересува!

До колко самоубийството е грях - от морална (не религиозна) гледна точка, приживе имаме много по-греховни постъпки от тази (не всички, разбира се).

Самоубийството не е постъпка на страхливец. Да не забравяме, че доброволно да си сложиш край на живота, не е особено лесна постъпка - преполага се (или поне аз така си мисля), че преди подобно радикално решение, човекът добре се преосмислил двете страни на монетата. Съзнателния избор да избереш да не съществуваш, предполагам е подтикнат от безизходица и страдания (било то физически или душевни).

За всичко в този свят си има причина.

Което ми напомни на Аокигахара - огромна гора в Япония, известна с това, че е любимо място на самоубийците.

Ето още малко информация (така, предупреждавам, че под статията има снимки, които не са особено приятни и дори много хора биха ги намерили за доста потресаващи, за това - внимавайте! Да не кажете, че не съм предупредила.)

Доста интересно място, което и доста говори за психиката на съвременния японец.

П.П.: Надписа на японски на табелата (на една от снимките) означава нещо от сорта "Живота е ценен подарък от родителите ви. Помислете за близките си!" (определено зор са видяли, щом чак и надпис са сложили)

Може и да пречи, може и да не пречи.

Според зависи това колко пие човек. Аз на две чаши вино едвам, едвам им виждам сметката за вечерта.

Иначе съм напълно съгласна по отношение на творчеството на Хюсейни - слънцата я прочетох първа и много повече ми хареса от Ловецът на хвърчила! Но като цяло стилът му ми допада.

Някои казват, че много се пие в този форум, но на мен ми се струва, че повече се чете ... или греша?

Понякога двете вървят ръка за ръка.

Моята утопия е да си седна на дивана, с книга и чаша червено вино - ако навън вали дъжд или сняг и камината е запалена - идилията е пълна.

Днес, абсолютно изненадващо, се сетих за една книга, на която много й се изкефих, когато я прочетох!

На Педро Хуан Гутиерес - "Мръсна хаванска трилогия". Доста сполучлив insight в кризисна Куба.

По отношение на баклофена (за които бях споменала по-горе) и като цяло за лечението на алкохолизма, препоръчвам тази книга: The End of My Addiction на Olivier Ameisen M.D.

Кардиолог на който алкохола му вижда сметката в един момент и сам намира спасение и лечение на зависимостта си. Понеже аз и да говоря, едва ли някой ще ме вземе на сериозно, пък и от психологическа гледна точка, хората се доверяват много повече на лекари и хора със съотвената квалификация.

Това в случай, че все пак някой го интересува - със или без проблем с алкохола.

Иначе ние до 2023 можем да си седим и да си обсъждаме причините и следствията от алкохолизма, но не е само в това въпроса. Както всичко останало в живота, не е толкова важно до колко ще се обсъжда проблема - по-важното е, да се намери решение на проблема

Enjoy!

Ти си сериозно увреден

"Чапаев и пустотата" ми е любима, бай дъ уей.

Иначе Панаир на суетата е много хубава и солидна книга, но никога не бих я нарекла най-добрата писана някога.

Като човек, работил в рекламния бизнес (ама баш рекламния бизнес) - повярвай ми 9,99 е просто много добра.

Иначе всичко останало, което Бегдебе е написал си е абсолютен боклук и той си го знае - ама се продава.

Аз понеже съм чаве на развратния капитализъм си падам по автори от този век (и предишния) Е, не само, но предимно.

Пробвай Виктор Пелевин - ще ти хареса.

А и Орхан Памум много ми допада - първата мъ книга, която си купих, прочетох и се влюбих беше "Сняг" - приключих я в час по статиските в 10 клас и после я дадох на даскалката

Бош и Дали са ми любимци!

А Гоя - обожавам го Много ненормални неща е творил!

Преди 2 години изпуснах една негова изложба в Амстердам и още не мога да си го простя

Madness and Modernism: Insanity in the Light of Modern Art, Literature, and Thought

И от време на време хвърлям едно око на Antonin Artaud: Selected Writings - много добра колекция, с въведение от Сюзън Зонтаг.

Ей в тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=341 - ще намериш огромен набор от книги, които Трябва да прочетеш (виж последните страници)

Това към мен ли е адресирано?

Мерси - много обичам подобни теми, защото винаги откривам нещо ново и интересно.

А аз трябва да се цапна с нещо по главата - как съм забравила да спомена любимия Бекет в списъка? Особено "Разкази и текстове за нищо", "Първа любов" и "В очакване на Годо".

И още две книжки, за които се сетих (и двете трябва да си ги препрочета)

Лед на Сорокин

Generation P на Пелевин

Цялото творчество на Буковски - всичко от проза до поезия. Всичко от "Поща" до "Всичко на масата" - харесва ми брутално откровения му стил на писане.

"Престъпление и наказание" на Достоевски.

Халед Хюсеини - "Хиляда сияини слънца" и "Ловецът на хвърчила"

"1984" на Оруел

"Слепота" - Хузе Сарамаго

"Парфюмът" - Зюсникнд

"Смърт във Венеция" - Томас Ман

"Метаморфозата" - Франц Кафка

"9,99" - Фредерик Бегдебе

"За мишките и хората" - Стайнбек

"Голият обяд" - Бъроуз

...и много други.

Zdzisław Beksiński - полски художник с доста мрачни произведения.

John Ottis Adams - американски импресионист. Много приятни творения!

В случай, че затворят СУ (в което се съмнявам) - ще е голям позор.

Без съображения за течения в изкуството или определено време - нека споделим любимите ни художници, или тези, които са ни впечатлили - от Ренесанса до вчера

Преди няколко месеца попаднах на един доста интересен художник - Philip Oliver Hale.

Philip Oliver Hale е роден през 1963г. в САЩ, но в настоящия момент живее и работи в Лондон. Преди да се захване с изобразително изкуство е работил като илюстратор. Днешните му творби са предимно образни и метафорични - често изобразява леко сюрреалистични сцени със странни образи (някои от картините му ми напомнят на образи от книгите на Достоевски).

Една от творбите му - именно портрет на бившия министър председател на Англия, Тони Блеър (които е позирал за портрета) бе представена в Westminster на 23 април 2008г. Блеър е позирал за портрета през последните си месеци в английския офис през 2007.

Ето и някои от творбите му:

Принципно имам влечение към поп-арт движението, но честно казано, нещата на Уорхол така и не ме грабнаха.

Всъщност, като се замисля, не мога да кажа, че съм изключително впечатлена от модерното изкуство. Попадала съм на доста интересни и сполучливи неща в музеи, тук-там, но да си призная - когато бях на една изложба в Амстердам, точно на модерно изкуство, не можах да оценя червения правоъгълник, в които един младеж се беше взрял с невероятно възхищение...и разбиране.

"Източни пиеси" си беше пипнат и направен с малко повече мисъл - за разлика от болшинството български филми.

Аз приключих книгата на Kazuo Ishiguro - Never let me go, сега ще видим какво са сътворили във филма.

Книгата я препоръчвам - доста интересна психологическа главоблъсканица.

А някой от вас, има ли наблюдения/мнения върху иранското кино? Наскоро ми попадна един добре забравен филм, Taste of Cherry. (горещо го препоръчвам!)

Поздравления за рожбата!

С пожелания за още много издадени книги.

И да не забравите да дадете знак, когато книгата излезе по книжарниците, за да знам къде да търся

Снимка на център за лечение на хероинова зависимост в Пакистан, 2001

фотограф: James Nachtwey

В ислясмките държави и в Близкия Изток като цяло си имат сериозен проблем с опиумната зависимост (не че съм изненадана). В Иран даже си е легално - лошото става, когато някой тръгне да го изнася.

Интересна би била и темата - "Кой не бих искал да срещна"

Поздрави Б.

Аз вече срещнах един от хората, които не бих искала да срещам.

Полет Прага-София със Станишев до мен. После доста време ме бъзикаха, че съм имала златната възможност да му споделя колко (видиш ли) върла социалистка съм

Иначе с удоволствие бих прекарала известно време сред индианците в Америките - дори сега.

Всъщност го планирвах за Торонто - но е доста сложничко, защото там са доста затворени общества и не приемат кои да е

А колкото до форумната среща - определено съм за, според зависи кога

Като спомена Dead Kennedys, тутакси се сетих с кои музикален изпълнител бих искала да се срещна (причини - много) - Майк Патън (някогашен вокалист на Faith No More)

P.S.: Богданов - да се видим на по едно уиски, ще да е по-лесно от колкото с изброените личности

Ама с оглед на най-измисления филм, който гледах напоследък - препоръчвам "Мачете" с батко Дани Трехо.

http://www.imdb.com/title/tt0985694/

Ох, този е уникален изрод

Сеща ме моментално за Grindhouse - би го оценил, ако ще не си го гледал