dora

Преди 42 минути, nik1 said:

Да, и аз не разбирам за какво е това оплакване и съпротива (освен разбира се ако оплакващите се не я карат по.. "джигитски")..

Пак не е добре написано това в закона, защото какво значи "разрешена максимална скорост" на пешеходна пътека? На пешеходна пътека разширената скорост е 0 км/ч, когато върху нея върви или тръгва да пресича пешеходец. И примерно 2-4 км в час на няколко метра от пешеходната пътека, когато върху нея стъпи пешеходец. Превишена по отношение на какво точно?

Това за превишената скорост може да важи в градското движение, където има изрично указано ограничение на скоростта, напр. 40 км/ч, но не и на пешеходна пътека.

Преди 4 часа, nik1 said:

Трябва да се дискутира поведението на пешеходците разбира се. Спор няма за това, и при тях ги има същите  джигити,мутри и безхаберници, тя културата ни е еднаква ( иначе темата беше за конкретен казус -пресичане  на пешеходна пътека).

 Аз поради това се отказах от кормуването- деца и кучета навсяде, всякаквиви хора по улиците, казах си по-добре ще ми е си спя спокойно, баба и дядо ми как са се оправяли без автомобил, не е болка за умираме, автомобилът е само удобствo

 

 

Чисто субективно казано, мен като водач ме смущават не пешеходците - те могат да са на всякаква възраст, с всякакво ниво на интелигентност и с произволни ограничения*, но те първо:

- са по-слабите участници в движението, което ме задължава да ги пазя - и нямам нищо против да го правя, като следя изкъсо какво става навсякъде около мен, вкл. в близост до тротоара.

- са по-бавни и проследяването на намеренията им като цяло е по-лесно.

Отново, като водач, дори с многогодишен стаж, много по-голямо когнитивно пренатоварване ми причиняват другите водачи. Първо, защото не е ясно какви са им уменията (който не е решил, той не си е извадил книжка, както и да шофира), второ, защото културата на шофиране по моя преценка  като цяло е изключително ниска, и трето, защото утежняващи фактори като стрес, нервничене, липса на общи социални умения и такт (или култура на взаимоотношенията) ги правят изключително непредвидими на пътя. За гонките и други простотии да не говорим...

Проблемът - според мен, бидейки също ежедневен водач (три пъти написано за яснота) не са пешеходците,  а водачите. Защото от тях в крайна сметка зависи произшествия да не се случват. Според мен и те са тези, които трябва да носят много по-сериозна отговорност от тази, която носят сега. Особено ако сгазят някого на пешеходна пътека, и с особена тежест ако това е дете или възрастен човек.

Защото са длъжни - абсолютно и задължително - да опазват децата и възрастните хора и да съобразяват действията си първо с това и после с това дали им е нервен ден или не. Като им е нервен, да вземат градски транспорт. Или да излязат по-рано, за да не нервничат и да карат със съобразена скорост. Не е никак невъзможно, но отново опираме до горепосочената не особено висока култура на взаимоотношенията...

----

* ако това важи за пешеходците, то не важи за водачите, защото при тях има условие за годност, шофьорски ценз, без който не би трябвало да се издава книжка. Пешеходец може да е абсолютно всеки - водачи обаче са само тези, които отговарят на определени от закона условия.

Преди 5 минути, самотния вълк said:

Пише, че трябва да пресече по възможно най-бързия начин. Да, водачите на МПС са длъжни да му дадат предимство, но и пешеходецът не трябва да злоупотребява с даденото му предимство. Ако пешеходецът се спъне на пътеката, докато пресича, трябва да се проследи цялата ситуация в точно този конкретен случай. Това няма да го направи съпричинител,защото липсва вина за противоправно поведение, но може да се отрази върху вината на шофьора. Изобщо темата не е толкова проста, както изглежда на пръв емоционален поглед

Отворих закона, това за възможно най-бързия начин не го намирам, знаете ли къде е?

Единствената ситуация, в която съпричинителство на пешеходна пътека ми се вижда възможно, е когато става дума за пешеходна пътека на светофар, защото тогава приоритет има светофарът и пешеходците не могат да пресичат на червено.

Преди 10 минути, самотния вълк said:

И, когато той нарушава тези правила, макар и на пешеходна пътека, става съпричинител.

Не съм сигурна кое правило нарушава, има ли формулирано някъде такова? Може спомените ми да са стари, но никъде не помня да е пишело, че пешеходец е виновен за това, че бива сгазен на място, отреждащо му предимство, напротив. Пише(ше), че водачите са длъжни да пропуснат пешеходец на пътеката, не да го газят - каквото и да прави той на нея. Ако пешеходецът падне на пътеката, това дава ли право да бъде прегазен? А ако е недостатъчно мобилен? Или си изпусне нещо и се наведе да го вдигне? Опитвам се да си обясня законовото положение на съпричинителството в случая.

Не мисля, че ако някой за момент забавя уличното движение, това означава, че трябва да бъде прегазен, или че носи отговорност за прегазването си - никой закон не би регламентирал подобно нещо. Регламентирано е обаче, че водачите са длъжни да се отнасят с необходимата грижа за слабите участници в движението, като това включва пешеходците.

Тоест дори да лежи на пешеходната пътека, няма никакво оправдание пешеходец да бъде сгазен, щото сам си е бил виновен.

Преди 1 минута, самотния вълк said:

Прост пример. Да спре да си поговори с идващ насреща негов познат на пешеходната пътека, вместо да пресече възможно най-бързо.

 

 

Пак не би трябвало да бъде отнесен от автомобил, защото предимството продължава да важи.

Преди 29 минути, самотния вълк said:

че когато пешеходецът е нарушил правилата за движение е съпричинител

Как би могъл пешеходецът да е в нарушение на правилата за движение на пешеходна пътека, при условие, че тя е предвидена специално за него?

При приближаване на пешеходеца към пътеката колите следва да намалят и да му дадат предимство, защото пътеката е място за пешеходци. Задължение на водачите е да следят цялото движение, вкл. намерението на пешеходците да пресекат на пътека - и да предприемат необходимите действия (намаляване и спиране) при условие, че друг участник (пешеходец) има предимство. Също както би трябвало да дават предимство на други водачи в определените от закона случаи? Защо не на пешеходеца?

Аз лично не виждам какво би нарушил пешеходец, стъпвайки на мястото, което е му е отредено по право за безопасното му пресичане? Или не разбирам нещо? Същото би било, ако пешеходецът е в нарушение на тротоара, също предвиден за него по право, за безопасно разхождане. Пропускам ли нещо?

Преди 25 минути, самотния вълк said:

че когато пешеходецът е нарушил правилата за движение е съпричинител

Как би могъл пешеходецът да е в нарушение на правилата за движение на пешеходна пътека? Тя е предвидена, за да може колите да спрат, а пешеходецът да пресече. При приближаване на пешеходеца до пътеката колите следва да намалят и да му дадат предимство. Аз лично не виждам какво би нарушил той, стъпвайки на мястото, което е му е отредено по право за безопасното му пресичане? Или не разбирам нещо? Същото би било, ако пешеходецът е в нарушение на тротоара, също предвиден за него по право, за безопасно разхождане. Пропускам ли нещо?

Преди 15 часа, ramus said:

Например - че понятието ОСЪЗНАВАНЕ има различен пълнеж за двама ни. Може ли да попитам за твоето.

Пак привет

Любопитното е, че и за мен музиката е много близка до сърцето ми, но я ползвам само за хоби

Относно цитирното, визирам най-непосредственото: анализ на реакциите на амигдалата и постъпващите стимули от средата, водещ до сформирането за заключения, формулирани чрез наличните в езика понятия.

Или ако искате с по-малко думи: концептуализиране.

Преди 17 часа, ramus said:

Та от своя страна, изведох дисонанси и сред други "ЛЕЪРИ" на психичното. Например - въведох понятието дисонанс и сред процесите в Е-нивото - или "емоционално-чувствения леър". В него процесите които са ми известни също конфликтират или се разрешават и напълно естествено изведох понятийното "ЕМОЦИОНАЛЕН ДИСОНАНС". Между другото това също е с доста широк периметър на валидност и с това подава възможности за подходящо интерпретиране на много явления и процеси в Е-света.

Здравейте, във всичко изведено, освен в цитираното, имате пълни основания.

Относно цитираното, тук обаче правите екстраполативна грешка. Причината е, че дисонанс има само там, където противоречието е осъзнато. Тоест няма как да изолирате емоционалния свят от когнитивния, просто защото двата са неразделно свързани.

Автономната реакция на организма на определени стимули, предизвикана на физиологично ниво от поредица невротрансмитери се превръща в емоция едва когато бъде осъзната.

Напр. усещате внезапно (аморфно)  напрежение/безпокойство, сърцето ви бие бързо, кръвта ви пулсира в ушите, усещате как тя се изтегля към големите мускулните групи - рефлекс "бягай или нападай". Това е страх. Но става "страх" чак като осъзнаете, че съществува опасност - а това става по когнитивен път, с анализ на постъпилата по сензорен път информация от околната среда.

Ако този анализ не работи добре, това е паническо разстройство - неправилното разчитане на телесните усещания като животозастрашаваща ситуация, каквато всъщност няма.

Ето една книга за връзката между когниция и емоция:

https://www.questia.com/read/117448024/handbook-of-cognition-and-emotion

п.с. На какъв инструмент свирите?

Преди 2 минути, Warlord said:

Да и този избор не бива да е перманентен или идеологически, а винаги според интересите. За съжаление в Бг нито политиците, нито гражданите могат да го проумеят това

Съгласна съм с това. За малките държави обаче има един допълнителен фактор и той е националната сигурност.

Както е известно,  (сравнително) малките държави* разполагат с много по-малък ресурс да налагат себе си по военен път (освен в случаите на хипермилитаризираните такива), което поставя проблема за националната сигурност в основата на всичко. Без сигурност те биха срещнали много съществени затруднения в това да се развиват в която и да било друга област - икономически, институционално, общественополитически.

Затова е и най-удачно външнополитическият им курс да се фокусира много повече върху изработването на механизми за гарантирането на тази сигурност - и днес обикновено това е в получаването на сигурност "отвън" - членство в международни структури. Това "отвън" е наложително, защото те просто нямат нито геополитическия ресурс (население, физически параметри, вкл. на околната среда), а нерядко и финансовия ресурс да си позволят да изграждат собствена система за сигурност, особено ако са демокрации. (Всяка тоталитарна държава може да си позволи изневиделица да хвърли огромен обществен ресурс за въоръжаване независимо от икономическите ефекти върху населението си, но демокрациите не могат.) Затова малките демократични държави като цяло имат един  избор - включване във военни съюзи.

Освен най-непосредственото - силни партньори в областта на сигурността,  приоритетът върху националната сигурност означава и политика за неутрализиране на опасностите от политически характер. Напр. опитите за обсебване на политическата власт от (лобистки) интереси на чужди дърави, опитите за подриване и рушене на държвните институции, пропагандата с цел промяна на общественото мнение и така нататък.

Геополичитески погледнато това е проблем на повечето малки държави - съседки на регионална или глобална сила. Само че регионалните и глобални сили много се различават в подходите за установяване на влияние и сътрудничество.

За последното България трябва много, много да внимава.

*(под това визирам мястото им в класификацията "свръхсили - глобални сили - регионални сили - малки държави - микродържави - failed states:)

"Когнитивен" и "познавателен" са различни неща. Когнитивната функция на мозъка не е само познавателната, но и свързаната с езика, мисленето, разбирането, паметта, вниманието, планирането, вземането на решения, обработването на сензорна информация и т.н.

Когнитивната наука (която включва невронаука, поведенческа наука,  езикознание, психология, научните изследвания, свързани с разработването на изкуствен интелект и т.н.) е сравнително нова, затова въвеждането на термин за това, с което тя всъщност се занимава,  е наложително, за да се разграничи то от по-ранните схващания и подходи.

Точно по същия начин учените които работят в лоното на един по-ранен, но все още използван подход, поведенческия, се наричат "бихейвиористи", а не "поведенчици" или нещо такова . И като се каже "бихейвиоризъм", на човек, съблазнен от този тип наука веднага му проблясва лампичка: "Аха, значи Торндайк, Уотсън, Скинър - ясно". Или пък от психотерапевтичен ъгъл: "А, да - приложни техники за терапия на зависимости, аутизъм, ясно."

Всъщност всяка наука си има терминологията и в позоваването върху нея няма нищо лошо. Това дори значително улеснява комуникацията, особено когато зад използвания термин за тези, на които той е известен, стоят много ясни препратки, напр. към работата на Чомски като надграждане на теорията на Скинър и така нататък. На мен например споменаването на "когнитивен" веднага ми извежда цяла такава редица от непосредствени и точни асоциации, свързани с разработките в съответната наука.

Докато "познавателен" - не. Познавателен - хубаво, обаче познавателен относно какво?

"Когнитивен дисонанс" също е термин и няма превод.

Много благодаря за линка!

1 hour ago, *abi* said:

Няма зависим, който да не се оправдава дори с прословутото - не мога да спра. Всеки може да спре пушенето, стига да се мотивира, воля пък ако се налага и помощ.

Няколко любими ми, направо анекдотични реплики от познати пушачи:

"Излизам да попуша на чист въздух." (?!)

"Ау, какъв лисичарник е тук!" - (бърчи нос от дима, отваря широко прозореца и пали цигара).

"Като се замисля, трябва да спра цигарите. Обаче като мисля, пуша".

Преди 57 минути, laplandetza said:

Ирационални поведения. Ако се работи в сегментирани анализи, всъщност повечето от тези ирационализми, т.н. , са напълно рационални.Примерно маса хора, осъзнават какво може да им се случи , но злоупотребяват с алкохол , не като истински алкохолици, а като <изследователи>, това им дава някакъв усет за по приемлив живот, за тях максималната продължителност на живот не е цел.

Съгласна съм - за мен "пуша/пия/правя Х, У или Z", защото така ми харесва" е напълно валиден аргумент.

Невалидни аргументи обаче са "пуша, защото това е полезно", "това не води до рак", "защото..."  и въведете тук всичките стратегии, основани на изопачаване на фактите само и само да се неутрализиеа когнитивният дисонанс на пушача с цел да не ревизира поведението си.

Всички възрастни хора сами носим отговорности за избора си.  Но не бива да омаловажаваме щетите, които този избор нанася на нас - и на околните - само за да се оправдаем пред себе си.

Това всъщност имам предвид.

On 15/12/2016 at 15:59, ramus said:

За да е налице колективно битие, опита и историята показват че е нужен общ фон, обща система, обща конструкция, която да играе ролята на обединително звено, а то - на обща платформа. Договорките в общата платформа, в най-общ смисъл в социума се наричат с понятието ПАРАДИГМА.

Парадигмата не е само колективен договор. Тя се задава през новите членове като обществени елементи и спомага за груповата динамика. Когато парадигмата не е избор, а е предварително обособена, с поколенията идват нови групови елементи, които я поемат в готов вид. Това задава в тях предварителни граници, защото това е едно от особеностите на обучението - следва най-малкото съпротивление на невронните процеси и готовото е аналогично на лесното - по-малкото съпротивление.

 

Струва ми се, че ще ви е интересно да се запознаете с работата на Кун, теорията за парадигмалното отместване:

https://en.wikipedia.org/wiki/Paradigm_shift#Kuhnian_paradigm_shifts

Никоя парадигма не е окончателна, но за да се случи парадигмално отместване, или научна революция, е необходимо да се поаже, че текущата парадигма не предлага адекватен обяснителен модел за определени явления и че потвърдено по-добър модел се намира другаде. Повърдено обаче със средствата на науката.

Преди 11 часа, laplandetza said:

.Всъщност <<грешка в програмата >> е програмирана

Това не е задължително. Вярно е, че има видове рак, където има генетичен елемент.

Но има и хора, които заболяват от рак без никаква фамилна история на заболяването и без да е наличен увреден ген (BRCA1, BRCA2, примерно).

Както и хора, при които фамилната история я има, но те не се разболяват

Както човек не се излага съзнателно и целенасочено на смъртоносен вирус, така би трябвало да не се излага целенасочено на факторите, които биха довели до рак.

Поне на тези, които са ясно установени.

Ясно е, че хората сме склонни на иррационално поведение. Както е и ясно, че сме си изработили няколко мисловни механизма, по които да оправдаваме иррационалното си и вредно поведение пред себе си и пред другите (разработени още от Ана Фройд).

Линк конкретно за тютюнопушенето има по-долу. Презентацията касае всички психологически фактори за пушенето, но споменава и намаляванетео на когнитивния дисонанс.*

Когато обаче иррационалното поведение води до смърт, не е зле да се замислим и да престанем да се самозалъгваме.

Има едни хумористични награди "Дарвин": http://www.darwinawards.com.

"Раздават" се принос към еволюцията с отстраняване на собствените гени от генетичния басейс с помощта на особено нелепа, предизвикана от глупост, смърт. Когато говорим за иррационално поведение,  струва ми се, че към причините за номинациите с пожизнен статус следва да бъде включено и тютюнопушенето.

----

*http://www.uknscc.org/2009_UKNSCC/speakers/robert_west.html

Преди 9 часа, dora said:

Полза от тютюнопушенето при рака на дебелото черво не е установена. Повечето скорошни изследвания показват вредата.*

Да не говорим за рака на белия дроб, устата, ларингса, хранопровода, панкреаса, бъбреците, гърдата - там връзката с тютюнопушенето е явно установена.

... и да добавя, понеже нямах време по-рано днес да търся статистика.

Заболеваемостта от рак се увеличава с много тревожни темпове. И това не се дължи на по-доброто водене на статистиката днес. Причините са много, но най-вече съвременният начин на живот, с ниската физическа активност, неправилно хранене, консумацията на цигари и алкохол.

Вижте една статия:

http://www.medicalnewstoday.com/articles/272122.php

Там си пише: единственият единичен фактор, допринасящ за заболяването от рак е тютюнопушенето.

"Tobacco use has the single biggest impact. It accounts for 22% of global cancer deaths and over 70% of global lung cancer deaths."

В ето това изследване пък ще видите следното:

"Lung and breast cancer are the most frequently diagnosed cancers and the leading causes of cancer death in men and women, respectively, both overall and in less developed countries."

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.3322/caac.21262/full

И за двата вида рак - на белия дроб и на гърдата - тютюнопушенето е основен фактор.

Никой от нас, особено ако е пушач, не бива да си мисли, че на него такова нещо не може да му се случи. Защото когато се случи, вече е късно.

И ако нещо толкова ужасно като рака може да бъде избегнато с прости, ежедневни мерки, като спирането на цигарите, намаляването на консумацията на алкохол и повишаване на двигателната активност, изводът се налага от само себе си.

Преди 1 час, Южняк said:

Мнението ви по въпроса е повърхностно и неотговарящо на действителността, Дора. Но, успех във войната с тютюнопушенето, разбира се. Пожелавам ви да настигнете - и задминете по успехи дори САЩ, които, след 20-тина години неравна и безпощадна война под надслов "всеки 10 цигари съкращават със ден", вместо да увеличат средната продължителност на живота с 10 години, както обещаваха агитпроповедниците, успяха да го съкратят с две :). Разбира се, там играеха - и играят и други фактори, но към тези фактори аз бих добавил и безспорно успешната борба с тютюнпушенето, която увеличи с няколко порядъка боледуващите от алцхаймер, паркинсън, ранна деменция (над 15 милиона ; всъщност алцхаймер убива повече хора в щатите от рак на гърдата + рак на простатата, *взети заедно* източник (http://www.alz.org/facts/); под риск (30 пъти по-висок от останалите) от алцхаймер са близо 20% от популацията, носители на гореупоменатата версия на гена; вие вероятно си представяте алцхаймер като щракване на пръстите: навършваш 65, щрак и готово; всъщност носителите на генетичната версия се раждат, разбира се, с нея и тази версия, меко казано, не им помага в нито един миг от живота им; никотинът подобрява работата на гена, но за това друг път, че нямам време, освен да добавя, че пушачите по-рядко страдат от рак на дебелото черво и че никотиновите лепенки и тютюнопушенето са измежду най-ефективните средства за неутрализиране на напредването на гадости като рак на дебелото черво и паркинсън, без да са единствените; мога да ви кажа още много неща, но вместо това,  още веднъж да ви пожелая пълен успех в борбата и хубави дни.

Когато на медицинската наука й се налага да използва опасни за здравето средства, това винаги става сред преценка на потенциалните рискове, съпоставени към ползите. Напр. химиотерапевтичните средства нанасят множество вреди, някои краткотрайни, други потенциално дълготрайни, но без тях човекът би умрял от рак и приложението им е оправдано, защото щетите от прилагането им са значително по-малки отколкото щетите от неприлагането им. Същото важи за хирургическите интервенции. Не е добре човек да живее с отстранена част от който и да било орган, но това е по-добре, отколкото да умре.

Никоя част на медицинската наука няма да ви предпише да пушите, обаче. Защото щетите са многократно повече от ползите.

Когато щетите от някоя медицинска интервенция или терапия са повече от ползите, тя не се прилага. Затова да речем когато операция/друга манипулация вече е невъзможна без това значително да увреди качеството на живот, тя не се прави. Напр. не се оперират засегнати от рака органи или части от органи, чието отстраняване би довело до смърт или значително влошаване на качеството на живот (напр. при определени видове рак на мозъка). Вместо това се прилага химиотерапия/радиотерапия.

Полза от тютюнопушенето при рака на дебелото черво не е установена. Повечето скорошни изследвания показват вредата.*

Да не говорим за рака на белия дроб, устата, ларингса, хранопровода, панкреаса, бъбреците, гърдата - там връзката с тютюнопушенето е явно установена.

От Алцхаймер не се умира. От рак се умира, понякога дори в много ранна възраст. В последните тридесет години възрастта непрекъснато спада, като медицинската практика показва, че по-младите хора имат по-лоша прогноза...

Дори чисто практично погледнато, не мисля, че който и да било човек би предпочел да умре от рак на 40 - или на която и да било друга възраст, с оглед на тежестта на заболяването - пред това да доживее до 80, с или без Алцхаймер. Както и мисля, че разсъждавайки разумно, пред хипотетичната възможност да не се разболее от алцхаймер всеки би предпочел да неутрализира хипотетичната възможност да умре млад от рак.

----

*За смъртността от рак на дебелото черво при пушачите:

Cigarette Smoking Characteristics and Colorectal Cancer Mortality
In both sexes, current and former smokers in 1982 had significantly higher death rates for colorectal cancer compared with never smokers, with current smokers being at the highest risk (Table 3⇔). The elevated risk remained statistically significant after adjustment for potential confounding variables; the multivariate-adjusted RR (95% CI) for current smoking status was 1.32 (1.16–1.49) among men and 1.41 (1.26–1.58) among women; RR (95% CI) for former smoking was 1.15 (1.04–1.27) among men and 1.22 (1.09–1.37) among women.

Източник: http://jnci.oxfordjournals.org/content/92/23/1888.full

1 hour ago, Южняк said:

За носителите на генетична мутация  APOe4  пушенето и никотина носят повече ползи, отколкото вреди.

Ползата е само в това, че е възможно да не се разболеят от Алцхаймер. Вредите обаче са същите, каквито за хората без мутация.

Няма здравно оправдание за тютюнопушенето От Алцхаймер биха се разболели в старческа възраст. От рак обаче биха могли по всяка.

Да, един пример: http://www.bbc.co.uk/science

Имат отлични предавания.

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Европа не расте заради "социални привилегии" на местна почва, трябва й малко инжекция на конкуренция и свободен пазар за работната ръка

Това не е съвсем така. За "социална Европа" можеше да се говори през осемдесетте. От 1990те насам доминантната прадигма е неолибералната и социалните придобивки непрекъснато се свиват, за сметка на нарастващата икономическа пропаст между богати и бедни и напоследък понжаващата се покупателна способност. От 2008 година насам например социалните разходи са орязани допълнително с рецесията (в някои сектори катастрофално), безработицата нарасна, вкл. трайната (на път да стане структурна сред младежите и хората над 45), банковият климат ограничава предприемачеството, немалко от малките предприемачи фалираха, общото чувство на несигурност води до голямо текучество на работната ръка, защото компаниите не смеят да дават постоянни договори и така нататък. Нерядко работниците получават договор за година тук, за година там. Евентуално с продължение за още една година, но когато стане време да им бъде даден постоянен договор, работодателят си намира причина да не го направи. При прогресивен данък икономическата тежест от всичко това пада върху средната класа, защото тя е най-търпелива. Това докато лихвите върху спестяванията й падат всеки месец.

Слушах сутринта по радиото как ING регистрирала печалба от 1,30 милиарда в последното тримесечие, без това изобщо да й попречи да уволни 7000 човека в Нидерландия и Белгия и пропуснах да запомня колко хиляди другаде. Освен всичко друго, с циничното обяснение, че с поддържането на все по-ниски лихви върху спестяванията у хората се създава чувство за несигурност за бъдещето и те спестяват повече...

В момента този ръст няма откъде да дойде, но за това не са виновни социалните придобивки.

----

P.S.

Замислих се за коя от западноевропейските държави да посоча линк със статистика. За Франция, Испания, Италия, Португалия, Гърция е ясно, за Германия ми се видя неподходящо, защото там има разлики между източна и западна. За Белгия не намирам достатъчно подробна статистика на едно място и на най-популярния английски.

Затова ето тук:

https://www.cbs.nl/NR/rdonlyres/CEDA7032-F4C5-4EB3-8D47-D9534B54E81E/0/2015TrendsintheNetherlandsweb.pdf

Вижда се и безработицата (напр. загубата на 100 000 работни места в строителния сектор, фалитът на над 7000 фирми, както и понижаването на доходите на домакинствата.

Преди 11 часа, ISTORIK said:

Който иска да се докосне до научно достоверната версия за дадено събитие, за даден процес, за даден исторически период като цяло; който иска да изчете научната дискусия по определена тема, може да си потърси книги, списания... Може да търси в библиотелите и читалищата. Може да си купи книгите, посветени на проблематиката, която го интересува. Може да се абонира за научни списания...  Може да търси онлайн ресурси (книги и списания в определен формат).

За това няма никакъв спор, но моят акцент е по-скоро другаде. Дори когато не говорим за официална идеология, върху историческата наука  изключително успешно паразитират множество... да ги наречем вредни популизми, които поради лесния си достъп до медиите за масово осведомяване в последните двадесет години са на път напълно - къде самозвано, къде организирано -  да подменят историческата истина. А историята на една група, общество, народ, дори индивидуалната и семейна история са основополагащи и за чувството за идентичност, и за осмислянето на социалния свят изобщо.  Без добро, автентично разбиране за миналото няма качествено осмисляне на който и да било общественополитически процес в настоящето.

На професионалния историк, разбира се, е нормално да му се вижда ненужно и дори под достойнството да реагира на всяка измислица или глупост. Само че не говорим за отделната глупост или самозванщина, а за масиран процес на подмяна със значителни обществени последици, и то не само непосредствени, а възможно и с поколения напред. В едно слабо и поддатливо на всевъзможни индоктринации общество с понижаващи се образователни стандарти на този процес няма кой друг да противостои, освен хората, компетентни да противопоставят знанието  си на манипулациите. Преди да е станало късно.

Затова и си мисля, че отдалата се на вътрешно изгнание интелигенция е добре да се мобилизира, като реагира ясно, остро, непрекъснато и категорично на модифицирането на историята за користни цели. Защото освен научната, човек има и обществена отговорност. Или поне така ми се иска да бъде.

Преди 45 минути, ISTORIK said:

Като казвам, че историята е идеологическа научна дисциплина, имам предвид това, че тя се използва за пълнеж на различни идеологии, например - тази на национализма. 

Точно така, но въпросът е защо историческата наука се оставя да бъде използвана по този начин без никаква съществена съпротива? Или поне аз не виждам такава? Не виждам опровержения, не виждам никакви системни опити за корекции на митологията, представяна за история, която не просто пълни общественото пространство, но и индоктринира най-уязвимите умове на децата от най-ранна възраст?

Преди 22 часа, Б. Киров said:

проблемът в България, обаче, според мен е, доколко са стабилни и сигурни тези частни пенсионни фондове

Това никъде в света не е ясно, между другото. Фондовете инвестират в различни финансови инструменти, както и в какво ли не, вкл. инфраструктурни проекти напоследък: http://www.oecd.org/pensions/private-pensions/42052208.pdf

Рискове винаги има. Особено когато става дума за период от 20-30-40 години (от началото на вноските до реалното получаване на пенсия).