Отиди на
Форум "Наука"

caress…

Потребител
  • Брой отговори

    601
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    3

Отговори публикувано от caress…

  1. Преди 3 часа, dora said:

    Това тръгна от разклонение на темата, което направих, по повод на църквата и наркозависимите. И Атеист всъщност е прав.

    Основният проблем е, че църквата тертира зависимостите от психоактивни вещества като морален проблем, а те не са такъв, защото са психиатричен/неврофизиологичен. Точно колкото шизофренията не се лекува с молитви, така и зависимостите не се лекуват със същото.

    Доколкото обаче екстазът на религиозното изживяване включва точно същата неврофизиология като чувството за блаженство, причинено от някои психоактивни вещества, не можем да говорим за "лечение" на наркозависимия в религиозна общност, а за заместване на едно пристрастяване с друго - вещественото с поведенческото. "Богоугодното" поведение не променя мозъка, когото високите нива на допамин вече са научили да "иска" все по високи нива на допамин:

    https://www.drugabuse.gov/publications/drugs-brains-behavior-science-addiction/drugs-brain

    Без терапия, вкл. лекарствена, той просто това изживяване ще си го замести с религиозен екстаз.

    (Трайната промяна на средата с такава, каквато човекът няма никакъв шанс да си набави веществото, към което е пристрастен, не означава, че той ще приучи мозъка си да не търси подобни изживявания по друг начин. И особено, когато става дума за генетична поддатливост към пристрастяване: https://www.drugabuse.gov/publications/drugfacts/genetics-epigenetics-addiction - aко не към едно, то към друго. Алкохолиците примерно редовно са и пушачи.)

    Да, чувството за общност може да подпомогне човек да не се чувства сам в проблема си. Но то не решава проблема. Възможно е и да дава възможност за запълване на същото чувство за празнота, довело до употребата на наркотици, но това пак не решава неврофизиологичния и психиатричния проблем.

    Това е малко като с хомеопатията. Тя може и да работи, когато по някаква причина организмът ни намери начин да се възстанови, но със сигурност не работи, когато наистина има нещо сериозно. И ако има, лечението не бива да се отлага или подменя.

    Религията освен това участва  много активно в много от психиатричните заболявания - от шизофрения до компулсивно разстройство. Религиозното ОКР си съществува и като формална диагноза. Eто в какво се състои:

    http://centerforanxietydisorders.com/what-is-religious-ocd/

    Затова е и прав, че да се даде редовен достъп до религиозни изживявания на някого с психиатрични проблеми е като да се даде клечка кибрит на пироман.

    Извинявам се, че това горното не го експлицирах по-рано, но не исках да се получава офтопик.

    Религиозното ОКР винаги някак си го свързвам с този разказ, макар никъде там да не е експлицирано (това и по повод на включването на Б. Киров - и като задочен поздрав към него в тази тема):

    https://chitanka.info/text/9016-frani

     

    Причините за ОКР са генетични. Дали дефектът ще се прояви под една или друга форма, в случая религиозна, зависи само от средата. Съгласна съм обаче, че религиозните практики не са подходящи и следва да се търси професионална помощ.

    Но съм твърдо против лепенето на етикети спрямо страдащи от всякакви заболявания хора. Те също са хора! В мое присъствие не мога да позволя да се говори за тях презрително. 

    Лично мен един човек следва изключително да ме е раздразнил и да ми е паднал в очите, за да прибегна към лепене на етикети и обиди. И то само в случаи, когато всичко възможно е било вече опитано. Как така с лекота хората лепят етикети за други без дори да се вникне в спецификата, не знам. Но и не ме интересува - всеки отговаря за себе си.

  2. Атеисте, става дума за заблуди и за това, че няма човек, който в някаква степен да не им е подвластен. Това, че сме преодоляли някакви свои заблуди по отношение на религията, да речем, не ни имунизира срещу заблуди от друг вид, за което и горния ви постинг е отличен пример.

    Това, което Аби прави, е да поднесе различни гледни точки относно всяко разисквано явление, тя показва не само положителните, но и отрицателните страни. Атеизмът, като убеждение, не е единствено положителен, той също може да бъде войнстващ. Защото психическата нагласа, която изгражда всякакъв вид фундаментализъм, е в основата на всяко (пред)убеждение. Една и съща психическа нагласа води до такива ефекти, само идеите, които подхранва, са различни - религиозни, нацистки, сексистки и т.н.

    Ако държим да подхождаме непредубено, т.е. да мислим наистина критично, е необходимо да виждаме и положителните, и отрицателните страни на всяко явление. По този начин се избягва залитането в крайности.

    • Харесва ми! 1
  3. Преди 10 часа, herkules said:

    Това с обвързването е доста относително! А, и кой е казал, че имаме проблем с жените? По-скоро те ще имат проблеми с мъжете като нас, ако след като се обвържат (без никой да ги задължава) продължат да се мислят за равни. Ще станат равни, когато цъфнат налъмите. Ще им дадем едно равенство, че няма да могат да го носят! 😄

    Хах, че то самите мъже не са равни помежду си, вие търсите поводи за различия на база пол, където те са повече от множество. Дора вече ви писа в тази връзка по-нагоре и линкове дори предложи за допълнителна информация.

  4. Преди 11 часа, Втори след княза said:

    Това твърдение е оспоримо от гледна точка на индивидуалното развитие. Преди пубертета децата използват успешно други стратегии и няма смисъл да се променят- "повече от това, което работи".

    Оспоримо е от гледна точка на зоопсихологията- повечето животни след чифтосване напускат женските. С появата на психиката и психическите нужди (психологическите нужди са нуждите на психологията) на човека, това не се променя. Много от хората, след като приключат секса не държат да останат заедно.

    Като гледна точка на хомосексуалистите, приемам обяснението. Хомосексуалният секс не носи удоволствие (анусът на мъжа не е богат на нервни окончания така както пениса), но дава някои предимства като реализация или доходи на дупедавеца. "Дупе дава за да успее" важи и за мъже, и за жени които гонят кариера или бързи доходи.

    Съгласна съм, че еволюцията подминава някои мъже и жени, независимо от сексуалната им ориентация.

    • Харесва ми! 1
  5. Преди 20 часа, atheism said:

    Не само влошават... При някои предизвикват (отключват)... Да- за такива е по-добре да няма такава информация... 

    Какви са основанията ви за подобна категоричност? И кои са тези "такива" ? 

    Т.е. свободното право за информационен достъп следва да бъде ограничено за "такива"?

    Долавям нотка на превъзходство в думите ви. Аз също съм атеист, но не мисля, че съм застрахована от заблуди, тъй като те имат множество форми.

    • Харесва ми! 1
  6. Преди 12 часа, *abi* said:

    Човешката глупост, злите намерения и подобни ще се проявяват със или без религия. Премахнете едното, веднага ще се намери мотив в другото...

    Така е, няма как да се обвинява нещо толкова общо и абстрактно, като религията, по този начин само се бяга от отговорност и не се научава нищо. Глупостта е нужна, дори само като контраст. Същото е и със злите намерения. Човек не се променя лесно и често само страданието е отличен учител. Страдащият човек има тази способност да осъзнава кое е наистина добро. Вярата в един добър и всеопрощаващ Господ е идеал, а не панацея. По същия начин човек вярва в доброто, по принцип, но това не трябва да го прави сляп и беззащитен.

    • Харесва ми! 2
  7. Преди 48 минути, atheism said:

     

    Подкрепям... Една хубава книга примерно на фентъзи тематика ще свърши прекрасна работа за заблуда, че и отпочиващо ще дойде... Особено, когато даден човек е научен да прави разлика между реалност и фантазия и после (след като приключи с приятната заблуда от четенето на художествената измислица) няма да има проблеми лесно да се върне обратно в реалността...

    Да, от значение е подкрепата. Колкото повече хора мислят като мен, толкова вероятността да се заблуждавам намалява.😎

  8. Преди 35 минути, dora said:

    Не, защото развиването на способностите не е зависимост, не включва компулсия.

    (Поведенчески зависимости: http://www.jpsychopathol.it/wp-content/uploads/2015/12/12_Art_ORIGINALE_Pinna1.pdf )

    Да речем, ако ви е интересна дадена област, вие можете да си се занимавате с нея през годината, но след това да си вземете един месец отпуска и да не се занимавате с нея изощо. Както и адаптивно да промените поведението си, ако нещо го изисква. Например да спрете да четете това, в което сте се заровили, ако някой ваш близък има нужда от нещо, примерно за да заведете детето си на училище или да му помогнете с домашното. Или пък да излезете на вечеря със семейството си, без през цялото време да държите книга в ръка :)

    Както и когато спрете да четете, не изпитвате симптоми на абстиненция :)

    Религиозната зависимост, между другото, е описана много отдавна, но към нея се е подхождало като към нещо положително.

    (https://en.wikipedia.org/wiki/Scrupulosity)

     

    Не знам, много е фино разграничението, според мен. Няма гений в историята, който да не е бил работохолик. И точно тази автентична "маниакалност" води и до такива високи резултати. Колко гении почти не са напускали работното си място, всъщност, делото им е било смисълът на живота им. Такова тотално отдаване и посвещаване си е форма на зависимост - лишете такъв човек от занятието му и той непросто ще стигне до абстиненция, а целият му свят ще се срине. Бетовен, дори и глух, не спира да пише музика. Хоукинс, дори сразен от жестока болест, не спира да живее за физиката, която и го държи толкова време жив, независимо от всички лекарски прогнози.

    Да, знам, че има и по-уравновесени примери, но такива умове са допълващи, а не водещи и новаторски, ако ме разбирате какво се опитвам да кажа.

    Руснаците имат една много хубава дума за това психично състояние - наваждение. 

    Понякога си мисля, че ние, обикновените хора, не сме в състояние да постигнем такова ниво на продуктивно, творческо "обсебване", защото на голяма част от нас ни се окастря още от рано връзката с въображението. За нас остават нивата на медиократичната реалност, на медиократичните цели и на медиократичната практична рационалност? Пък, ако някой има късмет да запази връзката си с въображението, след като премине през месомелачката, такива хора често стават аутсайдери.

     

    • Харесва ми! 1
  9. Преди 8 часа, dora said:

    Както и няма никаква разлика какво точно ще обсеби живота му. Дали хазарта, заради който унищожава финансово себе си и всчки около себе си, или религиозната зависимост (нерядко базисна за фундаментализма), която го кара да прави точно същото, откъсвайки го от всяка една дейност, дори най-тривиалната, и всяко взаимоотношение в живота му.

    Мисля, че принципът е винаги един и същ, разликата е резултатът? Не е ли това обсебване, което или непрекъснато развива даден човек в определени области, или пък го води до деградация? Не са ли всички книжни плъхове обсебени от любопитство и жажда за познание, не е ли всеки учен обсебен от изучавания предмет, всеки творец и въобще всеки човек с наистина дълбоки, нестихващи интереси? Не е ли интерес просто друга дума за обсебване, понеже е с положителен, творящ, а не деструктивен резултат?

  10. Преди 1 час, *abi* said:

    По-горе към Гравити обясних коя според мен е тънката разлика, която ни прехвърля от един вътрешен свят към друг.

     Главното недоразумение, според мен, е в неразбирането на парадоксалния израз "заблуда". Образите, идващи от въображението, може да се каже, че са заблуждаващи за разлика от истините на опитната наука или трезвия житейски разум. Заблуждаващи са, но са ценни, защото ни възвишават (сублимират). Цялата поезия е една такава, възвишена заблуда. Но въпреки това тя има собствен критерий за истинност, критерий за истинна ценност, художествена истина. Сублимацията също е един такъв, истинен критерий - онова, което действително ни възвишава, престава да бъде заблуда, в какъвто и да било смисъл, тъй като в своето сублимиране се ражда нова емпирична реалност. Фантастично-заблуждаващият образ на ваятеля, сублимиращ парчето камък в статуя на прекрасна жена, спира да бъде заблуда и се превръща в пълноценна реалност. Разбира се, здравия разсъдък веднага може да направи инфантилна забележка, че това е статуя, а не истинска жена и затова е заблужда. Но този образ е мечта, вече въплътена в камък и вече е напълно реална чрез искуството. Бог е част от реалма на творчеството и въображението, без които дори строгата наука не би могла да формулира хипотезите си. В науката също без тази сублимация не се постига много. Хората с рационален уклон, които не са хуманитаристи, трудно долавят тези нюанси.

    • Харесва ми! 2
  11. On 28 december 2018 at 8:20, dora said:

    Eстествено, вашият аргумент го разбирам: Ако биологическият детерминизъм непрекъснато се използва срещу жените, би трябвало да се използва в същата сила срещу мъжете :)

    Имах предвид критиката на Жижек срещу биологическите аргументи на Питърсън.

    Критиката на Жижек е в контекста на Nature vs Nurture. Уважавам аргументите му, но не мисля, че те представят достоверно цялата картина, която е комплексна. Всъщност, няма как да не се стигне до противоречие, ако се подхожда едностранчиво, няма как с точност да определим коя част от комплекса Човек е преобладаващата, но когато биологията и социологията биват обединени от психологията, пъзелът се подрежда доста добре.

    Например, последните ми наблюдения върху хората, наведоха и мен до следните изводи.

    Съществува основна фундаментална грешка в предположението, че сексът е просто биологична нужда. Мъжкото клише, че сексът е нужда, която може да бъде задоволена от всеки и всичко и е като хранене в ресторант, от една страна. И жените, които твърдят, че сексът може да бъде единствено форма на интимност и любов. И двете твърдения са погрешни и непълни, и двете убеждения могат да създадат проблеми в отношенията.

    Но за да бъде обяснено в пълнота защо това е така, трябва да обясним психологичните нужди.

    Всички хора имаме фундаментални психологични нужди, които определят мотивацията и поведението ни. И ако не успеем да ги задоволим, страдаме, ако успеем, се чувстваме здрави и стабилни.

    Най-фундаменталните ни нужди са 4 - нужда от защитеност, нужда от самочувствие, нужда да сме самостоятелни и нужда да се чувстваме свързани с другите хора. За да се чувстваме удовлетворени и четирите основни нужди следва да са задоволени. Ако някои от тях не са, нашите умове непрекъснато са заети със стратегии как да ги задоволим, дори понякога за сметка на собственото ни здраве. Ако човек дълго време не успява да задоволи нуждата си от самочувствие, може да се стигне до хронична депресия. Ако човек не успее да задоволи нуждата си от самостоятелност, може да изпадне в състояние на хронична зависимост и безпомощност.

    Някои от стратегиите, които ползваме, са по-абстрактни, други са очевидни. Спортът, например, задоволява нуждата ни от свързаност с други хора и ако победим, задоволява нуждата ни от самочувствие. Здравото семейство задоволява нуждите ни от самочувствие, свързаност и незастрашеност и т.н.

    Какво е мястото на секса в този пъзел тогава?

    Сексът е стратегия, която употребяваме, за да задоволим психологически нужди, но не се явява самият той нужда.

    От къде знам това? Има достатъчно доказателства за асексуалност, сексуално въздържание, които не водят до здравни проблеми. Никой не е умрял досега от недостиг на секс. Но сексът съдържа риск за здравето. Дори има хора, които твърдят, че човек може да сублимира сексуалната енергия за по-добро здраве и работоспособност.

    С което не казвам, че не следва да имаме секс. Всъщност, сексуалното преживяване е страхотно. Сексът ни прави щастливи и здрави. А казвам, че сексът не е биологична или психологична нужда, а стратегия, желание, инструмент за задоволяване на психологичните ни нужди.

    Нникой досега не се е самоубил, защото е прекалено загорял. Но много се самоубиват поради липса на свързаност с другите и ниско самочувствие. Хората развиваме неврози, пристрастявания и делюзии основно поради социална изолация и физиологични проблеми.С което не казвам, че няма и други причини за тези проблематични състояния.

    Идеята, че сексът е стратегия за постигане на психологичните ни нужди, изглежда странна на много хора, тъй като сексът е и физиологично желание, като храненето и спането. Но за разлика от последните две, човек може да преживее целия си живот без секс.

    Смятам, че хората сме еволюирали да употребяваме секса като инструмент за задоволяване на психологичните ни нужди, а не физическите. И това се вижда чудесно при хората,чпристтастени към порнография - всички те страдат дълбоко, въпреки прекомерното физическо удовлетворение, понеже основното, психологичната нужда, остава незадоволена.

    Причината за неразбирателството между мъжете и жените във връзка със секса, се крие в това, че двата пола използват тази стратегия за задоволяването на различни психологични нужди. Традиционно за жената, която търси сигурност и защита, за да отгледа деца, го прави чрез брак с успешен мъж.

    Женската сексуалност дълго време беше подтискана от обществото и затова много жени не използват секса като стратегия за задоволяване на нуждата от самочувствие, но има и такива жени. Болшинството обаче използват секса, за да постигнат свързаност, споделеност и биха се чувствали зле, ако използват тази стратегия за други нужди.

    При мъжете, традиционно, сексът е статусен символ и е свързан предимно със самочувствието. Мъж, който спи с много жени, се счита за герой. 

    И понеже мъжете и жените традиционно за използвали тази стратегия за постигането на различни нужди, те трудно разбират мотивацията на срещуположния пол. Мъжете често генерализират жените като манипулативни и лепки, а жените смятат мъжете за несигурни в себе си и отчаяни.

    Когато нуждите ни са задоволени по различни начини - здраво семейство, социален живот, професионално развитие и т.н., тогава желанието за секс произтича от място на удовлетвореност и богатство и това е атрактивно, защото не идва от място на отчаяние и свирепа нужда, което никога не е привлекателно.

    Мъжете и жените често проектират собствените нужди върху партньора и всички хора, които ги заобикалят. Жените генерализират мъжете като безчувствени и брутални, понеже очакват от тях същата нужда от свързаност и споделеност, която самите те изпитват. А мъжете гледат на жените като на манипулативни и коварни, понеже проектират върху тях собствените нужди от самочувствие и смятат, че жените използват секса за същите цели, за които те го ползват. И в двата случая хората грешат, но това винаги води до невярно, изкривено отражение на човека от другия пол.

    Хах, какво ли би си помислил Жижек, този невротичен романтико-марксист, ако ме прочете? :)

     

     

    • Харесва ми! 2
  12. О не, не е концептуална грешка. Омръзва ми да слушам едно и също относно жените и феминизма. За това използвах този природен контрааргумент. В крайна сметка, идеологиите, от всякакъв вид, когато се ползват единствено с цел човек да оправдава личните си проблеми и да се крие зад тях, водят до агресия, безпочвена омраза и конфликт.

    Напълно споделям написаното от вас.

    • Харесва ми! 1
  13. Преди 3 часа, herkules said:

    Няма по точна дефиниция за същността и съществуването на двата пола! Всичко друго е джендър простотия!

    И, кое му е хубавото на тази утопична идея, която сее раздор в обществото и противопоставя половете един срещу друг, с деструктивните си закони за равнопоставеност? Не е вярно, че мъжете не могат да се адаптират, след като еманципираха жените. Просто на някои "неадаптирали се мъже" така им изнася! Движения като MGTOW са слаба реакция срещу женската наглост и пошлост налагана като статукво. Основното тепърва предстои. След извратенията с МЕ Тоо и останалата женска наглост не може мъжете да останат повече безучастни. Първата стъпка направи Тръмп, и не можаха да го линчуват, колкото и средства да изхарчи Сорос за това. Феминизмът се стреми не само за финансово независима жена. Стреми се да направи финансово зависим мъжа, с репресивни граждански закони за мъжете, противоречащи на природните. Това е основният конфликт, и за това насилието срещу жените се увеличава и никога няма да намалее дори и със 100 истанбулски конвенции. Целта на феминизма е да руши патриархата, а от там и стабилното семейство! Няма такова нещо......жена глава на семейството! Двуглави семейства не просъществуват дълго, а патриархалният начин на живот е доказал своето съвършенство пред всички феминистични експерименти!

    Относно злоупотребите с права, уви, това вече е до човек, а не до пол. Но допреди 100 години само мъже имаха удоволствието да злоупотребяват с правата си, понеже само те разполагаха с такива. Днес коварните хора и от двата пола имат възможност да премерят сили и ако не успеят да разрешат мирно конфликта, законите се грижат за възстановяването на реда и понасянето на съответната отговорност.

    Едно време жените бяха омъжвани по волята на родителите си, днес те имат пълната свобода да избират. А това е заплаха за мъжкото патриархално статукво, тъй като женските предпочитания са изключително високи, обусловени са природно и социално да са високи. И много мъже не биват селектирани, така де, генетичният им материал бива отхвърлен. Но такива са законите на природата - само най-елитните самци сами отвоюват възможно най-много яйцеклетки. Да сте видяли в животинското царство отхвърлените за размножаване мъжкари да реват и да мрънкат? Не, нали? Те или приемат съдбата си, или правят всичко възможно да я променят. Та не феминизмът е причината толкова мъже да не могат да си намерят сексуална партньорка, а майката Природа, която беше насилвана от патриархалния модел - за всеки мъж, най-малко една жена.

     

     

    • Харесва ми! 1
    • Благодаря! 1
  14. On 22 december 2018 at 17:09, herkules said:

    Направо ме срази!!! Аз отдавна съм разбрал това, но ако излезе от моята уста (клавиатура) веднага някоя от четящите ще ме докладва, и край с темата. Ще ми спрат достъпа, както в другата тема на ВСК!!

    P.S. Умствено равенство между двойката няма как да има, защото мъжкият и женският мозък се различават и са пригодени да управляват различна физиология!

    Причините за това са не само еволюционни. Просто жените, по начало, не изпитваме психологична нужда да се доказваме. За нашето самочувствие вече са се погрижили маникюристката и фризьорката.😂

    Има жени, които са доволни с това положение на нещата и не развиват други аспекти от личността си. Необходимо е да бъде надрастното зададеното от природата, а то винаги има цена, която не всяка жена желае да заплати.

  15. On 22 december 2018 at 18:22, herkules said:

    Аз не мразя жените, мразя феминизма! 

    Радикалният феминизъм е едно, идеята, че феминизмът, като цяло, е зло - нещо съвсем друго. Но е факт, че откакто жените се сдобиха с повече права и свободи, много мъже, с по-традиционни убеждения, не успяват да се адаптират.Движения като MGTOW и понятия като incels, не съществуват като следствие от феминизма, а поради неадекватност към новите условия на живот. От това страдат и двата пола, понеже финансово независимита жена предпочита в пъти да е сама, отколкото зле придружена. Забелязвам напоследък едно силно нежелание за компромиси и стандарти, които невинаги кореспондират с реалността, това е и поводът за тази тема.

    Честита Коледа на всички!

  16. Вся статья здесь: https://monocler.ru/kak-vzaimodeystvuyut-soznatelnoe-i-bessoznatelnoe/

    В статье «Погоня за радугой: бессознательная природа бытия», опубликованной в ноябре 2017 года во Frontiers of Psychology, приводится «революционное» утверждение о том, что на самом деле наши мысли и чувства не есть результат работы привычной логики, а являют собой производное быстрых бессознательных процессов, и что «сознание» не подразумевает исполнительной, причинной или контролирующей связи с любым из привычных нам психологических процессов, обычно приписываемых ему. Исследователи отмечают, что опыт сознания — это пассивное сопровождение бессознательных процессов «внутреннего вещания» и создание личного повествования.

    Проще говоря, мы не сознательно выбираем наши мысли или чувства — мы всего лишь осознаем их и встраиваем в собственную историю.

    Психоаналитики, опираясь на свой клинический опыт, говорят об этом уже целый век, но использование магнитно-резонансной томографии мозга во время сессий гипноза позволило привести еще несколько аргументов в пользу главенства бессознательных механизмов нашего мозга в формировании личности человека.

    Исследование организовали Дэвид Оукли, почетный профессор психологии университетского колледжа в Лондоне, и Питер Халлиган, профессор нейропсихологии из Университета Кардиффа в Уэльсе. Они использовали метод гипнотического воздействия, который применялся для лечения нейропсихологических и нейропсихиатрических расстройств, и параллельно вели регистрацию активности мозга испытуемых, чтобы проследить наличие сигналов между мозгом и телом.

    В результате экспериментов удалось выявить закономерность, показывающую, что в чрезвычайно суггестивных (внушаемых) состояниях люди могут менять свои убеждения, настроение и восприятие. К примеру, участники исследования поднимали руку, даже когда мозг не получал сознательный сигнал об этом, и это выглядело как непреднамеренное действие, а исследователям удавалось внушить испытуемым, что инопланетяне заставляли их делать это.

    В одном эксперименте исследователи записывали мозговую активность участников в трех ситуациях: когда они поднимали руку преднамеренно, когда она была поднята рычагом, и когда она двигалась в ответ на гипнотическое внушение о том, что его поднимает рычаг. Одни и те же области мозга были активны во время непроизвольного и предполагаемого «чуждого» движения, тогда как активность мозга для преднамеренного действия была иной. Таким образом, гипнотическое внушение можно рассматривать как средство передачи идеи или убеждения, которое, когда оно принято, способно изменять восприятие или поведение человека.

    The Conversation

    Ученые пришли к выводу, что наш мозг в меньшей степени создан для генерации выводов и заключений, а в большей — для распознавания того, что мы чувствуем. Авторы статьи отмечают, что «содержание сознания» не полностью происходит из «опыта сознания», а берет начало в «неосознаваемой деятельности мозга».

    Хорошо объясняет данное утверждение метафора радуги:

    Индивидуальное сознание подобно радуге, которая сопутствует физическим процессам в атмосфере, но не оказывает на них никакого влияния.

    Английский биолог и популяризатор науки Томас Генри Хаксли (Гексли) сравнивал сознательную часть психики с чем-то вроде парового гудка на поезде, сопровождающего работу двигателя, но не обладающего внутренним влиянием или контролем над ним (Хаксли, 1874).

    Таким образом, личная осознанность реальна, она присутствует одновременно с неосознаваемыми процессами жизнедеятельности нашего мозга (или психической сферы), но не является причинной и не оказывает никакого влияния на наши психологические процессы.

     

    • Харесва ми! 2
  17. Преди 1 час, *abi* said:

    Ред и хаос

     Втори закон на термодинамиката - ентропията на системата нараства и процесът е необратим.

    Обаче животът има свойството да създава нов ред.

    Връзките също са такива метафорично - ентропията им нараства. Ако и двата партньора не участват в създаването на ред, връзката ще се разпадне. Какъв ред ще има във дадена връзка е въпрос на индивидуалните профили на двамата, обстоятелствата, ресурсите и т.н. Въпросът е да се поддържа ред. И понеже сме "машини", чиято енергия се изчерпва с времето е добре редът да се стреми към редукция на неприятното, за да могат "машините" да функционират добре. Защото физическото тяло е напълно подвластно на ентропията. Вътрешният ред оабче може да се поддържа. Стига разумно да се употребяват ресурсите и да се подхожда по-скоро рационално към обстоятелствата с повече хумор, повече позитивизъм, като се отделя по-малко време за щуротии (мисли и действия).

    Това е скалъпено много набързо, но онагледява някак си процеса във времето.

    Наблюдавала съм подобни експерименти - колко време могат да се задържат двама, когато отношенията им нямат стабилна, а хаотична основа. Винаги води до неизбежно натрупване на фрустрации от всякакъв вид. Може дори да доведе до насилие. Все пак човек създава отношения с идеята за здрав тил. А неопределеността, колкото по-дълго трае, толкова стават по-силни дисонансите и картината за другия тотално се изкривява.

  18. Преди 52 минути, herkules said:

    То е наистина глупаво жена да се опитва да се съревновава с мъжа до себе си, защото няма да е по силите и, ако мъжът и е истински мъж, но и съревнование с други мъже също ще е, ако не глупаво, то поне смешно. Каква е разликата между съвременна жена и жената в миналото? Как мислиш, аз понеже не съм чак толкова съвременен, дали съм женен. Предполагам вече може да ми направиш психо-профил, тъй като смятам, че познанията ти са на много високо ниво........за жена! Прощавай, че говоря на "ТИ", но така съм свикнал. Обръщение на "Вие" ми звучи лицемерно. Ако не ти харесва въпросът ми, не отговаряй. Темата си е твоя и щом сметнеш, че с нещо преча тук ми кажи, и няма повече да коментирам в нея!

    Конкурирането между хората никога не е било залог за резонанс и партньорство, то има напълно други цели в развитието ни. Затова и всички мои партньори никога не са били колеги и хора от същата професия, понеже тази прилика, колкото и да е стимулираща първоначално, почти винаги води до тежки негативи с течение на времето. Много рядко не е проблематична. Не дай си Боже единият да се реализира по-успешно от другия в професията! Когато реализацията е в различни сфери, дори единият да е по-успешен, е някак по-поносимо. Това предимно се отнася за мъжете, тъй като жените, като цяло, не държат толкова на професионалната си реализация, те не изпитват силна нужда да се самодоказват пред света.

    Относно профила ви:) - момент да погледна кристалната топка. Ха, каза, че сте разведен! (Шегичка. За един профил са необходими много и различни научни подходи, не става само с писане по форуми.)

  19. 1 hour ago, *abi* said:

     

    Или баналното  - хората просто си омръзват. "До смърт", демек до раздяла. Никакво "умствено равенство" не може да ни спаси от рутината, не за друго, а защото ставаме банални в даден момент за партньора. Предвидими, безинтересни и невълнуващи. 

    Една умна жена трудно би се свързала дългосрочно с мъж, който не я цени, по нейните критерии за достойнства.

    А мъжете се плашат до смърт ако омлетът се окаже глетав. И най-умната жена на света може да се провали пред своя Принц заради един най-обикновен омлет...

    Критерият "умен" във връзките е много разтегливо понятие. Примерно коя жена е по-умна? Тази която е свела интересите до дома, съпруга и децата, като се справя достатъчно изобретателно и стриктно с тях. Или интелектуалката, която живее в хаоса на интересите си, разконцентрирано и не може да приготви добре дори един омлет? Това са две крайности, но предпоставката за дългосрочната връзка я държи първата жена. Дори и най-великата книга, която е прочела да е на Хорхе Букай. Омлетът винаги пречели пред Букай (времето е неумолимо за тези неща), колкото и специален да е мъжът (значи на интелектуалката задължително ще ѝ трябва специален-спонсор, ако тя не може да спонсорира или не се спонсорират на равно, колкото и да са специални двамата...). Интелектуалката би имала голям проблем ако двойката няма доживотна рента за ресторанти...Дългосрочната връзка иска онова "сиренце" и колкото и да е "умна" една жена, не вложи ли и ресурс в баналното е по-вероятно да отпадне от класацията. Говорим за средната статистика.

    В живота обаче има толкова изключения, че пак стигаме до това, че "гърнето може и да си намери похлупака". На пук на всяко разсъждение :)

     

    Форсмажорните обстоятелства не ги включвам, защото тях не можем да ги направляваме. Обаче омръзването може да не бъде фактор. Ако и двамата се стараят достатъчно, ако са креативни, живи, любопитни хора със зест за живот, омръзването няма да ги връхлита. Има толкова много неща, които можеш да правиш с партньора си или теми, които да обсъждате, неща, които да преживявате заедно!

    Когато използвах "ум", нямах предвид "умен", а онази специфична философско-интуитивна и абстрактна, творческа перцепция, която притежават всички творчески хора и учени, въобще всички интелигентни хора, които вечно остават "незавършени" поради нестихващият им интерес към познание, открития, експлорейшънс. Няма как да очакваме от такава жена да бъде кухненска принцеса, нейната ценност не е в това, но всякакви битови умения са винаги в плюс за всеки човек независимо от пола.

  20. Преди 3 часа, *abi* said:

    Или със сигурност ще си намери подходящия вариант за себе си. Защото ще е в роля. Избирателната способност на вниманието ще го води към търсените партньори. 80 % от жените, които познавам, търсещи осигурен мъж се сдобиха с осигурен мъж и от тях 75 % са щастливи в браковете си (говорим за връзки над 20 години) . И разбира се са положили нужните усилия, за да привлекат подобен партньор - визия, поведение, задоволяване на очакванията му. Ролята е роля. Персоната си върши отлично работата, когато знаем какво искаме. Търкулва се гърнето и си намира похлупака.

    Сега, ако човек има нереалистични очаквания спрямо собствените си възможности тогава става по-сложно...Например Крокодил - Ален Делон трудно ще хване. Но и това не е невъзможно...Убедих се с времето, че всичко е възможно.

    Споделям напълно други критерии. Според мен за една успешна любовна история е необходимо умствено равенство. Главното е, че това е трудно до отчаяние!

    И много хора не го намират за необходимо, защото за мъжът е особено трудно да срещне умна жена. Сред жените умът продължава да е рядкост, която може да бъде оценена единствено от специален тип мъж, останалите ги плаши.

    • Харесва ми! 1
    • Благодаря! 1
  21. Преди 33 минути, herkules said:

    Няма да ги видиш написани и коментирани тук, защото е забранено да се говори за това. Веднага ще го обявят за спам! Статуквото (либералната политика) налага забрана, за друг вид коментари, приемани за "език на омразата", когато на някой от власт-имащите не му изнасят! А е лесно за обяснение и е просто за разбиране! В отношенията "кой е по-по-най" се крие отговорът на въпроса ти!

    http://eklekti.com/как-да-се-борим-с-разпада-на-семействот/

    В борбата за надмощие на единият "дискриминиран" до сега пол са "другите отношения" за които питаш! А, дай-добра база за сравнение е животът в миналото и днес, в настоящето!

    Хайде сега и вие. Каква борба за надмощие, каква дискриминация. Единственото, което съвременната жена очаква от всеки разумен съвременен мъж, е да не се отнася нито със снизхождение към нея, нито от позицията на превъзходството.

    Според мен, няма нищо по-глупаво за една жена от това да се опитва да се съревновава с мъжа до себе си. Същото се отнася и за мъжа. Хората се събират, за да се подкрепят и стимулират в развитието си, а не за да водят безсмислени войни. Аз никога не съм си избирала типично мъжки занимания и никога не съм се съревновавала с мъже или жени, но не защото имам предразсъдъци, а защото моите занимания сами ме намират така, както слънцето намира нуждаещото се от лъчите и топлината му цвете. 

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...