Отиди на
Форум "Наука"

caress…

Потребител
  • Брой отговори

    601
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    3

Отговори публикувано от caress…

  1. В мен се породи въпрос във връзка с проекциите. Юнг ги разделя на лични и безлични (архетипни). Първите могат да бъдат осъзнавани, но за вторите той казва следното:

    «Личностные проекции должны раствориться, и они могут раствориться через осознание их. Но безличные проекции нельзя убрать, потому что они принадлежат структурным элементам психики. Они – не остатки прошлого, которые надо перерасти; они, наоборот, представляют собой целенаправленные и компенсаторные функции крайней важности»

    Доколкото разбирам, те са от голямо значение във връзка с архетипа Цялост или Self, т.е. важни са за индивидуацията. Но... Как се различават личните от безличните проекции? 

  2. Преди 3 часа, Втори след княза said:

    П. Съжалявам, че някои ви занимава повече Какво символизира един сън, вместо Как, с какво и на кого би могло да се помогне.

    Никой тук не е терапевт. Много бих се зарадвала, ако започне да участва такъв.

    И защо съжалявате, може би не сте в състояние да видите и положителните ефекти на това човек да се интересува от сънища, ако иска първо да помогне или да си изясни нещо сам на себе си? Има и хора, като мен, които изключително и много сънуват, но рядко си спомнят точно какво. За да не забравя, трябва веднага, щом се събудя, да хвана химикалката и да започна пиша, защото ако не го направя веднага, само след минута или две почти нищо не помня. Но съм имала и ярки, осъзнати сънища, които помня до днес, както и " предсказателни". Но никога ме съм имала серии от повтарящи се сънища. Или поне не помня да съм имала, понеже не си ги записвам. Но благодарение на тази тема започнах да си ги записвам. Ето нещо положително за мен, в допълнение към интересните и информативни постове на Инкоректус, Дора и Аби.

    Човек, при желание, може да не бъде само и единствено с негативна настройка. Прекаленият негативизъм е като прекаленият позитивизъм - няма основателни причини за тях освен недостатъчната осведоменост.

    • Харесва ми! 1
  3. Преди 1 час, Втори след княза said:

    С цялото ми уважение, но тук не се говори за интроверсия и пр., а за Анима, Сянка, Атина и баба й. Това са моите възражения.

    Как предлагате да се говори за тези психични съдържания?

    Имайки предвид проблема на съвпадане на субекта и обекта на психичното изследване, за което Юнг казва, че за психологията не съществува среда, в която тя да може да се отразява и поради тази причина може единствено да изобразява себе си и да описва себе си, в себе си. Поради тези причини Юнг е принуден да прибегне към следното определение и за несъзнаваните съдържания - "нахлуване на психически процес в съзнанието", тъй като няма предпоставки, нито логика за психичното да може да се говори, като за нещо различно от психичен процес!

    Психологията, по Юнг, не е нещо абстрактно, някаква точна, напълно безразлична към своя предмет наука, а цел, път и същност на психологичния процес, по отношение на който няма нищо външно. Дори математиката и логиката са психични процеси, а не външни на психиката феномени! Същото е с мита, религията и т.н.

    Що се отнася до възраженията ви, че психологията следва да подлежи на количествени измерения, за да бъде наука, то бих искала да ви попитам как можем да формулираме психологични теории с математически методи, при положение, че не разполагаме с единица за измерване, с помощта на която да изчислим количеството психично? Каква е мерната единица - един байт съзнавано/несъзнавано? Можем да се опираме само на качествени характеристики т.е. на познаваеми явления. Затова термини като Его, Сянка, Персона, Анима/Анимус са работни определения, съдържащи качествени, а не количествени определения.

    Може би, в далечно бъдеще, когато технологията и науката съвсем напредне, ще бъдем в състояние поне да измерим количеството психична енергия.

     

     

    • Харесва ми! 1
  4. Преди 7 минути, Втори след княза said:

    Искам да кажа, че когато се ползват митове вместо термини, това което действа с тях не е наука, а митология. Ерго. юнгианството е митология.

    Не сте информиран достатъчно и затова заключението ви е неправилно. Юнг не само че борави с термини, но и създава такива, които се ползват и до днес. Това ви беше обяснявано търпеливо и подробно вече няколко пъти. 🙂

    Каква е целта или мотивът ви за участие в тази тема, след като непрекъснато повтаряте едно и също? Едно си баба знае, едно си бае.

    Не се ползват митове вместо термини, а е точно обратното - обяснява се чрез научна терминология психичния феномен мит, неговия генезис, история, развитие, смисъл.

    • Харесва ми! 1
  5. Преди 1 минута, Втори след княза said:

    Реално, ценя метафоричните обяснения, когато една наука не е достигнала до рационални. По отношение на юнгианците съм нетолерантен. Другите учени напредват, юнгианците си стоят с митове в устата. Другите диференцират личността чрез статистически методи, юнгианците държат на Сянката и Анимата. Тази закостенелост граничи с религиозен фанатизъм.

    Всъщност по- скоро остават при метафорите на хороскопите и питийските пророчества и съногадания, отколкото да ги привличат тежненията към научност. Потребители има за всеки, и за съногадателя, и за научния психолог.

    Искате да кажете, че митовете, хороскопите, сънищата, религията не са психични феномени и затова няма смисъл да бъдат изучавани?

  6. Преди 19 часа, *abi* said:

    Който по някакъв инстиктивен (описан като съзнателен) път минава от методите Фройд по скоро към методите на Юнг - обърнал се е към символи и подсказвани чрез съня насоки, адаптирайки ги към действителността. И да си е "измислял" той е бил скачен с проблемите на тези хора. Използвайки тази пласебо-техника им е давал нови ракурси. Такива техники се използват във позитивната психология и са много ефективни при децата. Без да обидя по никакъв начин фермерските семейства ще спомена, че при хората с по ниска образованост пласебо-техниките са много ефикасни и авторитетът играе голяма роля (дори да е местната акушерка). Това, което е правил надали щеше да се получи така успешно при друг тип интелектуални нагласи.

     

    Да, Юнг винаги е съобразявал тълкуванията на сънищата с личностите особености на терапевтирания, същия подход прилага и Кели. Много точна и на място забележка, Аби.

    По какъв начин се появяват в съня тези образи? Все още няма рационален отговор на този въпрос. Но това не може да смути онези, за които душата не е само figure of speech, а реалност.

    Попадна ми една интересна статия на руски език във връзка със сънищата и колективното несъзнавано:

    https://theoryandpractice.ru/posts/10173-same-dreams 

    В тази връзка, ето какво казва самият Юнг: Анализ сновидений, лекция III

     

     

  7. Така е, човек е подвластен на собствения архетип на Self, според Юнг. Отделно, че след като се осъществи в едни области от живота си, след 40, човек започва да обръща внимание на онези, които е пренебрегвал дотогава. Също направих съществени промени в живота си и от "корпоративен", го превърнах в "аграрен". Съпрайз, съпрайз. 😀

    Личният мит или архетипът на целостта, според мен, човек не си го измисля сам. Може да го преживее, да го реализира, но не и да си го измисли. Имам предвид истинският, идващ отвътре, конкретен, цветен мит, който по един чудесен начин се случва във всички нас и ни заставя да съответстваме на собствения си сценарий, на собствения си свят... Доколко това обаче е проява на индивидуалност и доколко на колективното психично, не мога да кажа. Мога само да спекулирам.

    Това е и една от причините да не мога да твърдя с такава сигурност, че знам какво е синхроничността. А и не ме притеснява състоянието на незнаещ - за мен не е задължително да имам отговор за всичко. Обичам мистерията.

     

  8. Преди 11 часа, *abi* said:

    По същия начин след три различни във времето сънища се събуждах с убеждението (направо мога да кажа "знанието"), че моя близка е бременна - и трите пъти беше вярно. Значи и трите път през деня се натъквам на знак за това, сънувам, тълкувам.

    Голяма част от информацията, която поемаме през деня, не стига до съзнанието ни или се появява под форма на интуиция, сън. Телесните и други промени в бременна жена, която все още не подозира за това, също могат да бъдат доловени от други хора, които са внимателни наблюдатели. В това няма нищо свръхестествено искам да кажа. Така де, понякога лулата е просто лула.

  9. Аби, вижте също Отношенията между его и несъзнавано ако не сте я чела още. 

    За да се долови нещо от анима/анимус, егото следва да е в състояние на пълна дисоциация от тях. Такива моменти са трудни и редки за самостоятелно постигане, дори за обучените и опитни терапевти. 

    За мен, добър критерий за интеграция, е отсъствието на момента "осъждане на Другия". Такива хора са единици.

  10. Преди 7 часа, *abi* said:

    Горките мъже! Не се шегувам :)

    Благодаря за книжката, ще я прегледам и ще задам въпроси ако се породят.

    Хах, да, може да се каже, че радикалният феминизъм днес, който ако бъде разгледан като част от колективната промяна в архетипите, допринася за такова състояние на нещата в по-развитите общества. И да, тази тенденция е очевидна не само на индивидуално ниво, но за мен е по-скоро типична проява на явлението "идейно обсебване".

  11. Преди 2 часа, *abi* said:

    Сега най-много ме занимава как човек разбира архетипа на своята Анима/Анимус. Има ли някаква методика да се справи сам?

    Сам е почти невъзможно, винаги е необходим друг човек. Може би в тази книжка има повече за методологията. Това, което наблюдаваме в живия живот е, че след 40 успешно интегрираната анима в мъжете ги прави по-зависими, по-склонни да се съобразяват и да показват чувствата си, по-меки, топли и човечни, търсещи съгласие, а не противостояние или битката, за да са герои. При жените се наблюдава обратния процес - от зависими от отношенията и поставящи нуждите на другите на първо място или опитващи се да се подстроят под нуждите на мъжа и децата, се променят с по-силна тяга към самостоятелност, занимания със себе си и заради себе си, независимост.

  12. Преди 8 минути, *abi* said:

    Защо толкова държите на реализирането чрез компетентност и скъсване от работа? Смятате ли, че тя прави хората пълноценни? Компетентност се добива на различни нива. Приставете си примерно една счетоводна къща, в която всички стават еднакво компетентни и ...? Ако няма конкурентна среда, човекът загубва мотивация. Ако пък всички са еднакво заменими, няма място за растеж...Или конкурс за най-добър чистач - колко компетнтен се очаква да бъде той? И какво се случв

    Да, така е, смятам, че единственият успешен и цивилизован, мирен начин за еволюция на човешкия вид е чрез компетенция, отговорност и работа. За мен това са трите крайъгълни камъка, най-общо и обобщено казано - критериите, изграждащи всеки съзнателен човек. Но това е идеал, а не всеобща реалност. 

    Да вземем примера с чистач или водопроводчик. Когато възлагаме задача на някой друг да почисти офиса ни или да ни поправи бойлера, ние винаги очакваме възложената работа да бъде свършена възможно най-отговорно и най-добре. Би било доста хм, досадно, да установим, че уж, добре поправеният бойлер, още на следващата сутрин след поправката отказва да работи. Или да ни посетят важни клиенти, а лобито да не е добре почистено...При това положение аз не бих се обадила на същия водопроводчик или чистач, а бих разпитала отново и ползвала препоръки. По същия начин е във всяка сфера на нашия живот - човек е в правото си да очаква, дори да изисква професионално и компетентно обслужване. Представете си някой некадърен, но с достатъчно връзки архитект да построи сграда, която да се срути неочаквано. Некомпететността може и да е опасна, не само досадна...

  13. Преди 11 минути, *abi* said:

    Мисля, че сънищата, снихронностите (тези сякаш казващи ни нещо събития), предчувствията и подобните са много силни индикации за това. Но докато емпирично не се провери подтикът, трудно е да узнаем със сигурност (а понякога сякаш не трябва да узнаваме или не успяваме да разберем). Някои хора обаче са развили частични способности - например много лесно тълкуват непознат човек според първо впечатление. В 95% от случаите то не ги лъже. Което за мен е още един признак, че комуникираме със света по все още непознати ни механизми, като ако не се лъжа Юнг е първият поне опитал се да ги изследва през науката (до колкото му е позволявало времето и въпреки отказите за сътрудничество).

    Да, имате право да споменете синхроничността, но тя, както и интуицията, при мен са под много голяма питанка, тъй като не мога да кажа с ръка на сърцето, че приемам дадените от Юнг обяснения безрезервно, въпреки че имам и такъв опит. Спомням си бегло една любовна история, в тази връзка, на доста известни имена, които ми изскочиха от главата, но общо взето историята е следната. И двамата при срещата си започват да изпитват низ от мистериозни синхроничности и дори се женят, но само след година бракът им се разпада. В такива ситуации винаги звучат в главата ми думите на Юнг - "онова, което не го осъзнаваме, го преживяваме или мислим като съдба."

    Имам и особени резерви към хора, които твърдят, че могат да разгадаят човек само по първо впечатление. Ние самите не познаваме себе си, а прекарваме със себе си целия си живот.

  14. 1 hour ago, *abi* said:

    Според мен грешите по отношение на всеки Пешо, който няма време "за глупости". Воден от благородните си намерения да пръска мазоли, някой (бих казала всеки пети) Пешо го прави и от завист и злоба към по-умелите и компетентните, умело прикрити като трудолюбие, амбиция и конкурентноспособност, в които той абсолютно вярва. И това се наблюдава в почти всяка работна среда достатъчен брой служители.

    Мисля, че говорите за Пешовците, които са намерили по-лесно от други хора своето призвание или просто изпитват удоволствие от самия труд. Разбира се, че ги има. Но абсолютно не е вярно, че всеки който се скъсва от работа и трупа компетенции е подходящ за пример. Напротив, много такива хора буквално минават през трупове за да постигнат целите си. Наричаме ги кариеристи и в никакъв случай не са добър пример "за подражание". Но не можем да ги съдим - за тях това е правилното...Въпросът е - ние като тях ли сме?

    Any large company composed of wholly admirable persons has the morality and intelligence of an unwieldy, stupid and violent animal. ~Carl Jung; CW 10; Page 228

    Може пък онзи на дивана да педусеща, че не е (и няма да бъде) част от това дружество, но възхитителните лица да го въвеждат в заблуди, че са само и единственото решение, като той се вайка, че по някакви неясни на него причини отказва да е част от тях. Да ви е хрумвало, че подсъзнателно се съпротивлява на моделите? 

     

    Конкретизирах, като казах, че става дума за компетентност и умение, не за кариеризъм независимо от цената или на всяка цена. Не отричам явлението, което описвате, то се наблюдава масово, но ако човекът не е добър специалист, т.е., ако компетенцията му е не е висока, и най-здравия парашут или гръб, връзки, не са в състояние да променят реалността на неговата некомпетентност. Но в местата, където не компетентността е водещият фактор, се създават условия за корупция и цялата фирма, система, а след време и самото общество се корумпира.

  15. Преди 1 час, Incorrectus said:

    Защото този архетип излъчва властови подтици и тласка малкия съзнаван Аз към това, което той може да бъде, разбира се, в рамките на възможностите на своя вид, за разлика от това, което е сега като себеоценка.   

    Това е едно изключително проникновено наблюдение на Юнг и наистина, почти няма човек, който да не споделя онова смътно и не много ясно усещане, че цял живот се върти в орбита около някакъв собствен, по-висш, центробежен център. От къде, ако не от това място, се появяват онези внезапни озарения от типа на - "тази работа убива душата ми" или "пропускам в живота си нещо важно"?

    Защо едни хора оставят дълбоки следи в нас, а други дори не ги забелязваме? Дали е само поради комплекси/непълноценности и лични интереси или има фактори, които са извън постиженията на собствения ни разум? Тези властови подтици, доколко са продукт на този архетип и кога със сигурност не са? Как човек разбира разликата и има ли такава? И т.н.

  16. On 9 november 2018 at 11:19, *abi* said:

    Не ми хареса метафората, защото не е общовалидна. Звучи, сякаш човекът задължително трябва да се труди "до припадък", което не е вярно. Както не е вярно, че човек дори на много отговорен пост е само и единствено под напрежение и ако не си пръсне мазолите, то все едно не е работил :)

     

    Бих искала да се върнем на това. Как си представяте, каквато и да било психологическа и житейска промяна, ако човек не си постави цел, не създаде съответна стратегия за постигането й и не си "пръсне мазолите" т.е. не се посвети изцяло на процеса? Мислите ли, че вътрешните и външните промени се случват от самосебе си? Лежа си аз на дивана, гледам си сериалче и осъзнавам как от нищото в мен се извършват велики промени? Хах, ясно е, че по този начин няма как да се случи никакъв инсайт. Но нека вземем същата ситуация на дивана и към картинката добавим това, че в течение на година аз съм си пръскала мазолите, но без нужния ми успех. Уморена и обезверена се тръшкам на дивана, пускам Нетфликс и сякаш съвсем неочаквано, от нищото, получавам инсайт. Този инсайт съвсем не се е взел от нищото, а е резултат на годината опит - постоянно лутане, постоянни грешки, постоянно учене и постоянно пръскане на мазолите.

    Имаше период, през който дълго анализирах какво значи да си "успешен" и защо "успешните", професионално, хора изглеждат така, сякаш всичко им се отдава с лекота? Стигнах до извода, че не е защото им е било лесно или в момента им е лесно, а защото са постигнали високо ниво на умение и компетентност и продължават да се развиват, да се обучават, да се интересуват. Умението и компетентността не се дават никому даром, а са резултат от постоянна, задълбочена и неспирна работа. И стратегическа, обмислена жертва. 

    Същият принцип е валиден и за всички останали страни на живота, ако искаме да се развиваме. Ако не искаме, пак не е проблем, поне не и особено очевиден, не и днес. Но няма никаква гаранция, че след 5 години неразвиването ми няма да се върне и да ме удари с още по-голяма сила, а ако продължа да нехая и минат още 5 години, може и да ме смаже, защото не съм се сдобила със съответните умения или знания, които да ми помогнат да се справя. Но всичко около мен се променя, не ме чака кога аз ще благоволя да си надвия на масрафа, докато ми е толкова гот в зоната на комфорта.

    Всичко, което описвам, е в корена на неща като завист, възхищение, зло - защо Пешо за пет години изгради успешен бизнес или уотевър, а аз с моя рахат на дивана все още съм безработен? В зависимост от степента на осъзнаване на личната непълноценност, са и проявите на завист или възхищение. Ако осъзнавам, поне в някаква степен, че съм отговорна за състоянието на живота си и искам да го променя, ще изпитвам възхищение към онези, които не са бляли като мен, на дивана, а са си пръскали мазолите. И ще се опитам да науча нещо от тях, за да направя промяна. Ако обаче ми липсва, каквато и да било отговорност или осъзнаване, че причината е в мен, ще проектирам своите недостатъци и недоволство от себе си върху другите и вместо възхищение, това ще се прояви под друга форма - завист, озлобление, желание дори да навредя на Пешо, защото неговия успех е Трън в моите очи. Как така такъв, като Пешо, ще е успешен, пък аз, великият и прекрасният, не съм толкова резултативен като него? Пешо е виновен, а аз съм невинната жертва на дивана😀!

    Общо взето, за да не бъдеш жертва, трябва да намериш смисъл и мотивация да пожертваш жертвата в себе си в името на нещо по-смислено и по-адекватно по отношение на себе си. Според мен този принцип е универсален, когато сме осъзнато морално отговорни. Когато е само поза или маска, това се вижда в живия живот - докато Пешо си пръска мазолите, не му остава време за такива дребнавости като злоба или завист, но в живота му има място за почитание към онези, които са по-умели и компетентни от него, диваненият човек, вместо да се размърда и да свърши нещо полезно, ще продължава да си мрънка и да се вайка.

    Изключително ми хареса метафората на Дзен майстора - нужно е да сме добри пъдари на самите себе си, за да не се застояваме прекалено дълго в някои крайности. Но това умение се развива непрекъснато за различни части от личността ни и винаги ще има такива, които са изключително развити, и други, които са в процес на развитие, или такива, които още не сме се сетили, че следва да развиваме. Ала има и нещо друго - в този прекалено рационален и правилен свят, често ни е необходима и свежа глътка ирационалност, за да бъде пълноценна картината и да има какво да си спомняме, когато сме с посивели коси и предълги,😀 и премъдри бради.

    • Харесва ми! 1
  17. Just now, *abi* said:

    Не съм давала интерпретация на Вашата тъмна страна. Не съм влагала нищо лично, камо ли да анализирам потребител. Породиха се въпроси и съждения, които ме вълнуваха и исках да си изясня. Обикновено човек след такива силни емоции, в които се е проявил "геройски" и се е защитил по някакъв начин изпитва нотки на гордост. Емоциите са прекалено силни и от двете страни преди-след. Малодушието се заменя с нещо по-висше иначе няма как да се прояви чрез постъпката. За това смятам, че по-често след подобно нещо идва гордостта и после остава насладата. Но съм съгласна да сменим термина - нека го наречем "проява на достойнство, която носи наслада".  Май всичко си дойде що годе на мястото?

    Но ще си позволя по-късно да се опитаме да обсъдим нещо друго. Важно е да си изясня накои аспекти, а Вашето участие ми помага неимоверно много. Нищо, че изглежда като сблъсък на гледните точки.

    Насладата е изключително важен феномен, защото той затвърждава промяната. Да вземем друг пример. Приключва се връзка и човек страда по изгубените отношения. Кога човек може с ръка на сърцето да каже, че наистина е преодолял болката от раздялата - когато в живота му отново се появи наслаждението. Не е задължително да се чувства горд от това, дори би било по-добре да няма гордост, защото тя е често символ на неосъзнато превъзходство над другия, предпочитам "достойнство". То центрира човека в една здравословна позиция, където не се чувства повече от другите, но не се чувства и по-малък от тях.

    Старая се да употребявам възможно най-точните думи, описващи определени психически състояния, в които се съдържа точно определен смисъл към точно определен контекст. Може да се каже, че за мен нюансите са от изключително значение и винаги обръщам особено внимание не само на смисловото, но и на емоционалното, чувственото значение или окраска. За мен думите са като мелодия, която може да звучи както красиво, точно, хармонично, така и полифонично, но и фалшиво, неточно, не на място. Не мислете, че винаги успявам, но не спирам да се опитвам.

    Няма проблем за останалото, така се опознаваме макар и само виртуално.:D

  18. Преди 3 минути, *abi* said:

    Съжалявам, че ви поправям, но този човек се наслаждава на факта, че е изразил тази си емоция, заради друго, на което до вчера не е бил способен. Наслаждава се не на гнева, а на това че е бил - честен, морално силен и т.н. Този гняв е бил таен и изпитван многократно. Когато се изрази, защото него така или иначе го има, тогава човек е проявил други качества. И те му носят насладата, от която е имал такава нужда. Той може да опише израза на своя гняв, като най-силната емоция за конкретната ситуация, обаче проявата на смелост и честност са истинските причини за разтоварването. Те са поводът за личната гордост.

    Всичко започна от моите думи, че се наслаждавам на тъмната си страна, на които вие дадохте някаква своя си интерпретация. Мисля, че обясних какво имам предвид. Нямам нищо против да ме поправяте, има смисъл да се изясняват понятията. Насладата не е гордост, въпреки че може и да прерастне в гордост, но не е задължително.

  19. Преди 11 часа, *abi* said:

    Така и не ми отгорихте кога и как се наслаждаваме на гнева си. Не Вие - примерно. И не на чуждия определян като "справедлив" гняв, а на собствения.

    Това си е ваш въпрос, който аз не съм поставяла, нито съм имала предвид. Но човек може да се наслади на факта, че най-после е успял да се разгневи истински, което води до психическо разтоварване и е в пъти за препоръчване пред това да го подтиска или изтласква. С времето може да се научи и да го управлява, което ще му донесе отново наслада, но стъпки не могат да се прескачат. Първата стъпка е умението човек да изразява емоциите си, а не да ги подтиска.

    Всъщност, много е просто да се разбираме, като не търсим в другите огледало на себе си, а потърсим онова, що е в очите им или мисълта им- истина, различна от нашата. Другостта. Иначе, светът ще е винаги едно огромно огледало на нашия егоизъм и никога не ще проумеем неговата същност отвъд себеоглеждането.

    Сега, ако човек с проблеми с гнева прочете, че е патологичен случай, защото след дълга борба със себе си най-после е успял да се разгневи и е изпитал не само облекчение, но и наслада от процеса, няма да му направите услуга. 

  20. Преди 11 часа, *abi* said:

    Съответно си противоречите като казвате, че Ви вълнуват психичните феномени "във всички техни прояви", защото напълно изключвате психопатологията - разстройствата на поведението, съзнанието и общуването  - личностните разтройства. Само, че относно проявите на тези феномени се произнасят съдът, обществото и моралът с главно М. Двуликият Пенчо може

    Ето, пак го правите, пак вменявате. :D

    Окей, да изясним психологическото значение на процеса "наслада". Човек изпитва наслада, когато е постигнал висока степен на умение или разбиране. Без умение или майсторство, човек може да изпитва удоволствие от дадена дейност, може да се гордее, че извършва дадена дейност или да се радва, че най-после е получил възможност да се занимава с нещо, което винаги е искал да прави. Но това са кратковременни и неустойчиви приятни ефекти. Насладата е дългосрочна.

    Когато човек надвие или превъзмогне нещо в себе си или постигне ново умение, то той  ще изпитва наслада от постигнатото. Това е неговата психофизиологична награда за постигнатото. Отделят се точно определени вещества в мозъка. Може дори да изпитва наслада в самия и от самия процес на дейност или занятия.

    Когато човек надвие някаква своя зависимост, също може да изпитва наслада от факта, че е реализирал ново умение. Ако е отказал цигарите или е спрял да пие, то той се наслаждава на новото качество на живот, на постигнатото със силата на волята и характера си, на резултата от труда си. Ако не изпитва наслада от новото качество на живот, а всеки ден му се отдава с трудност, без цигарата или консумация на алкохол, то вероятността човекът да се върне отново към тези вредни навици е твърде висока.

    Ако човек след дълги години битки със самия себе си, най-после реализира желанието си, например, да се застъпи за себе си, той също ще изпитва наслада от постигнатото, но не заради самата агресия и кефа от нея, а за да продължи да постъпва по този начин всеки път, когато му се налага, вместо да се върне към старите патерни на жертвата. Т.е. съвсем не поради причините, които вие интерпретирахте и дори започнахте да съветвате да се посещава специалист? Сега, защо вие решихте да вкарате при интерпретацията на тези мои думи патологията в картината и дали е поради неразбиране или смущаващи емоции, е въпрос, който е от важност само за вас, към мен няма отношение. Мога само да дам обяснение, защото съм отговорна единствено за собствените си думи и тяхната правилност или погрешност. Не съм отговорна обаче за това как някой друг ги интерпретира. Тази отговорност няма как да бъде моя.

     

     

  21. Оставете, Аби, убягва ви смисловия пълнеж на метафорите ми и смятам, че е безсмислено да продължаваме, понеже нямам за цел да ви убеждавам. Единственото, което правя, е да подавам образи от други гл.т. За да се подходи с що годе някаква обективност, а не съдене, проекции и пр.човек следва да се дистанцира и да се абстрахира от собствените съдържания. Мен не ме интересува какво вие лично считате за правилно и неправилно, морално или не. Предполагам, че сте изключително съвестен и добронамерен човек, но мен ме вълнува разискването на психичните феномени във всички техни прояви, и предпочитам да коментирам от психологична гл.т., а не как би се произнесъл съдът, обществото, моралът с главно М или колко е наранена и каква е равносметката на жената на Пенчо за неговите изневери. 😀

    Асоциативния тест на Юнг е изключителен барометър за това как най-обикновени думички, всъщност, са тригър към дадени несъзнавани съдържания. За вас комбинацията от наслада и агресия се оказа тригър, а ако на всичкото отгоре кажа, че любовта е висш акт на агресия, сигурно ще поискате да ми сложите усмирителна ризница.😂

     

    • Харесва ми! 1

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...