Отиди на
Форум "Наука"

caress…

Потребител
  • Брой отговори

    601
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    3

Отговори публикувано от caress…

  1. Преди 2 часа, *abi* said:

    На парче отговарям, но това го видях по-подробно сега.

    Така мислех докато бях по-млада. Сега си давам сметка, че повечето хора мислят доста правилно за очакванията си. Стереотипите не са проблемни - те се създават от нуждите на времето.Привидно може да изглеждат ирелевантни, но са в тон с необходимостта. По късно ще обясня.

    Съгласна, че стереотипът, сам по себе си, не е проблем, напротив. Той е някаква ясно очертана форма на нещо. Но става проблем, когато, като шаблон, започне да се ползва към всички.

    Имам приятели, които имат изисквания половинката им да има същите интереси като тях. Както и такива, които нямат проблем в това отношение - интересите, заниманията, професията и хобито да са различни. Това, което се забелязва при първите, е почти винаги един и същи типаж - като им погледнеш партньорите през годините, все едно са излезли от машина-ксерокс. Не го казвам като критика, а като наблюдение. Всеки сам избира кое го прави щастлив и удовлетворен.

    При другите, от втория тип, с по-широкия диапазон, пък съм чувала най-интересните и комични истории. 

    И в двата случая има негативни ефекти обаче. В първия познатото носи стабилност, сигурност, уют, но и скука. При вторите, когато непознатото се превърне в добре изучено и познато, може да пропадне интересът, ако няма други, по-дълбоко изградени взаимовръзки.

    Няма как да се мине без жонглиране през скалите и стереотипите, но пък да си само с някого единствено поради удобство и навик, също винаги дава отклонения и проблеми. Аз си мисля често, че човечеството се движи все повече към индивидуализъм и свобода и хората все по-малко изпитват нужда да се обуславят заедно по добре познатия патриархален модел. 

    Както го има и нерационалния момент - колко пъти сме чували фразата - първият път, когато го/я срещнах, просто знаех, че това е бъдещият ми съпруг/а.

     

  2. Преди 11 часа, tack said:

    Дайте да ги видим(ако не Ви затруднява) тези "другите" отношения,за да има база за сравнение.Дотук прочетох различни варианти(ако,ако) на "единия" тип. "Другият" тип (ако няма и "онзи третият" тип) би завършил и оцялостил картинката. Мерси

     

    Ами, всичко започва първо вътре, в самия човек. В каква степен мисли стереотипно. Кои стереотипи са водещи или в каква степен е освободил мисленето си от тях. Стереотипите се формират, защото ни е нужно да обобщаваме информацията за хората, с които влизаме в контакт, опростяваме по този начин картината си за света, правим я по-разбираема. Проблемите започват, когато човек не е в състояние да осъзнае собствения, прекалено обобщен и неверен подход към света.

    Едно е да взаимодействаш открито, без предразсъдъци с даден човек, по съвсем друг начин общуването протича, когато е обусловено от стереотипи - мъжете следва да са такива и такива, а пък жените такива и такива. Той или тя следва да се държи по точно определен начин, иначе не е женствена или мъжествен, не е зрял и т.н. За да не се стига до стереотипи, е нужно човек да се опита да стигне до корените на мотивацията на другия. Те са ядрото на личността и винаги кореспондират с действията й.

    Пример, ако един човек е изградил точно определена представа каква жена/мъж му е необходим, той със сигурност ще пропусне много други варианти, които биха го обогатили не само като преживяване, но и като начин на мислене, в търсене на точно онзи или онази, която да изпълни точно зададените параметри. И не дай си Боже да даде отклонение по някой от тях.

     

  3. Преди 5 минути, *abi* said:

    То огромна част от връзките се разпадат и когато най-после видим другия такъв какъвто всъщност е.

     

    Това е идеята - опознай първо добре човека, а не се хвърляй през глава и не си създавай илюзии.

  4. Преди 2 часа, *abi* said:

    Връзките се крепят не само на вътрешни усещания и любов, защото първоначалният патос не може да се поддържа когато има практически разминавания. В този смисъл идеалната страст не съществува, защото подлежи на времевите графики. Рано или късно връзките се превръщат в целева програма, защото всички са принудени да се погрижат и за оцеляването си. При неудачно изпълнявана целева програма личностните качества променят стойностите си. Оценявани през нея те вече не са същите каквито сме виждали в началото на връзката.  Вече не е въпрос на претенции, а на рационално мислене. Любовта е повече ирационална, но намеси ли се рациноалното, тогава картината се променя и или партньорът (м/ж) се вписва в нея, или започва отписването.

    Да отпишеш другия само поради несъвпадение в целевата програма, някак е винаги доста меркантилен акт. Но да, има и такива варианти. Въобще, да строиш взаимоотношения, независимо от всички възможни проблеми, които се появяват не само между хората, но и в самия живот, си е работа и изисква тотално посвещаване с всички възможни ресурси.

    Например, винаги изгубването на работа от единия партньор, е стресова ситуация както за човека, така и за самата връзка. Особено, ако това е мъжът, при мъжете социалния натиск да са провайдери е много силен, както и идентификацията им с реализацията, с това, което правят и умеят.

  5. 1 hour ago, *abi* said:

    Ще се повторя. Ирационалното се изправя пред рационалното.

    И ако рационалното не отговаря на очакванията ни (на целите, намеренията, оценката, приоритетите), вероятността замъкът да се разпадне е много голяма.

    "Любовта е любов, но сиренцето е ресурси".

    В случая имам предвид проекции, тях описвам. Огромна част от връзките се разпадат и поради неумение да се види и приеме другият такъв, какъвто е. Търси се непостижим идеал.

    Сиренце без любов можеш да си набавиш и сам. Та не е и само сиренцето определящ фактор.

  6. Целта на темата е да се съберат колкото се може повече и различни гл.т.Мен ме интересува богатството от гл.т. Тук не се разисква правилното и неправителното. То е ясно, че докато пишеш за едно, пропускаш много други възможности, но в това е и красотата на живота, че винаги можем да се допълваме едни други и обогатяваме, споделяйки мисли, опит, знание.

  7. И нещичко за крехкото благополучие

    Ако влизаме в отношения, очаквайки предварително от тях онова, което се проектира несъзнавано, ние очакваме от тези отношения всичко, което би могло да ни удовлетвори. Очакваното удовлетворение е проекция, където един събирателен мъжки или женски образ неизменно говори, постъпва и ни обича по начин, по който никой друг не го прави. Затова с повишено внимание следим за думите, поведението, маниерите на другия. Ние сверяваме неговите външни прояви с вътрешната карта на представите си, отбелязвайки всички съвпадения, които имат за цел да ни убедят, че този път ни е провървяло, нашият избранник е безценен и не сме се излъгали в избора си. А в следващ момент, можем да започнем да се чудим на недостатъците на същия този човек, в когото сме се клели като в самия себе си, недоумявайки до каква степен всичко, което прави или казва, се отличава от собствените ни представи и очаквания.

    Всичко, събирано трохичка по трохичка, създаващо повече от благополучна картина на тези отношения, на тази любов, започва да се разпада като пясъчен замък, причинявайки ни стрес от едната мисъл, че цялото преживяно благополучие ни се е сторило, че е измислица и лъжа, игра на въображението. А ако ли пък не ни се е сторило, то каква е причината за този дисонанс от несъответствието между думите и делата на един и същи човек, при това любим човек?

    Възприемайки другия като живо въплъщение на собствените ни предпочитания и желания, ние не сме в състояние искрено да се заинтересуваме, нито да прозрем що за човек е другият. За нас точно този човек, не е един от многото, а съвършено единственият, уникалният и неповторимият. 

    Когато обаче подходим различно, с искрен интерес към другия, опитвайки се да видим човека, а не собствената си проекция, тогава не се отправят данните за справка и сравнение със спомените ни от предишни отношения и останалите от тях рани и разочарования. Тези предишни рани и разочарования не се смесват повече с настоящето, не изкривяват новите отношения, поради което и често сме стигали разочаровано до един и същи извод - че както и да започнат едни наши отношения, и колкото и благодатни да са те в началото, когато се стигне до момента да бъде поставена точка, винаги се стига до отрицанието и отхвърлянето на другия. При това, всичко, случило се между двама, се зачерква и потъпква с такава злостна лекота, цялостно и непоколебимо. Той или тя са виновните за всичко, понеже те са тези, които не са успяли да проумеят искреността на нашите намерения и да постигнат дълбочината на нашата душа...Ах...

    Ако не си в състояние истински да видиш другия и да разбереш механизма на проекцията, всяка твоя връзка ще бъде просто поредното дежа ву. Аз хич не вярвам, че хората сме уникални, напротив. Смятам, че дърветата на улицата пред нас са по-оригинални и уникални, отколкото ние, хората. Затова и сценариите на отношенията ни са винаги досадно стереотипни.

    Но има и отношения от друг тип.

     

    • Харесва ми! 1
  8. Раздели

    Ако човек е емоционално незрял, раздялата с любимия е не просто стрес. Тя е предателство. Възприемайки другия като собственост, ние си го присвояваме. И ако другият внезапно реши да поеме в друга посока, това предизвиква гняв, ненавист, желание за мъст. Съпротивлявайки се на раздялата, човек се бори, а не приема случилото се, унищожавайки всичко, което до неотдавна е ценил и обичал. Ако другият внезапно реши да се завърне при такъв човек, той веднага ще откликне и ще го приеме обратно, но не поради любов. А за да си отмъсти и да се самодокаже  за негова сметка, понеже е имал дързостта да го напусне, отхвърли. Хора, които не умеят да се разделят, не умеят и да изграждат адекватни отношения. 

    Но въпреки това, няма човек, който тайничко да не е мечтал онзи, който си е тръгнал пръв, да се завърне на колене и да умолява да бъде приет обратно, признавайки грешката си и валидирайки по този начин малкия нарцис в нас, копнеещ да му бъде доказана на практика собствената изключителност, незаменимост и неповторимост. Понякога този вътрешен глад е толкова силен, че сме в състояние да оставим друг да се завръща и да ни изоставя множество пъти. Докога? Докато не се научим и разберем със себе си защо го допускаме.

  9. Копнежът по изключителните отношения

    Да се надяваш или копнееш изключителни отношения, означава да имаш идея за такива, точно определен сценарий, претендирайки предимно за финес и деликатност в отношенията с другия. Това е същото, като да се очаква, че от отношенията следва да бъдат напълно изключени чувства като гняв, конфликти, лъжа, нежелателни постъпки, тоест всичко, което се счита за негативно, като останат само позитивните, рационални и балансирани отношения.

    Но такива отношения не могат да бъдат живи. Като с това не означава, че казвам, че следва да се приемат агресивни прояви, побоища и унижения, или пък човек да не изпитва неудобство, ако лъже партньора си или ако му изневерява или го предава. А имам предвид следното - дори, ако някой успее да ни подари такива отношения, в тях няма да го има самият човек, понеже човекът в своята необятност, е способен да проявява не само любов и нежност, но и инат, гняв, обида, злоба, отмъстителност... Другият може както да предизвиква в нас възсторг в един момент, така и да бъде непоносим до отвращение, показвайки крайностите на своя диапазон.

    Когато не можем да приемем крайностите, се стараем да се придържаме към златната среда, да се придържаме към средните тонове и цветове в отношенията с другите. Ние непрекъснато контролираме себе си мислено и проявяваме само онези свои страни, които са приемливи и одобрени социално, твърдейки, че точно тези стереотипни черти са част от нашата индивидуалност, че са автентични, неповторими. И ние привикваме към тази осреднена проява на себе си и претендираме за отношения, където характерът на другия е длъжен да бъде мек, с нас са длъжни винаги да се съгласяват, никога да не ни се казва "не", винаги да се съобразяват, за да няма конфликт.Една такава непостижима реално идилия.

    И търсим тази нереалистична идилия поради една причина - не сме готови да живеем и приемем неизвестното, не сме готови да опознаваме себе си и другия от момент към момент. Другият си остава непонятен и непознат и това ни плаши! Но не познавайки вътрешния си свят с всички нелицеприятности, ние оставаме непознати и за самите себе си, а другият в още по-голяма степен! При това на жената постоянно й е нужно да се отразява в очите на мъжа, да спи с него, да готви, да възпитава децата, в противен случай не е добра жена. А на мъжа не му е нужно винаги да се намира до жената, да изпълнява съпружеските си задължения, в противен случай ще бъде провъзгласен за мъж под чехъл…

    Мъжът и жената не се нуждаят непрекъснато един от друг и невинаги са извор на радост един за друг, тъй като никой човек не е в състояние да обича другия по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Отношенията има динамика, те се охлаждат и затоплят на вълни, на приливи и отливи. Осъзнавайки това можем да бъдем внимателни както към себе си, така и към другия, да имаме по-реалистични очаквания, да умеем да говорим открито за нуждите и желанията си, да търсим взаиморазбиране и отношенията да се развиват и задълбочават. 

    Изключителните отношения са фантазъм, който убива живота и живостта в отношенията. Искаме предсказуемост, другият да е неотлъчно до нас, да е винаги мил и ласкав, а какво действително изпитва другият човек в момента към нас, сякаш не е важно, стига той да е външно по образа и сценария, който мислено сме му отредили.

    Животът е непрекъснато развитие. Да споделяш живота си с друг, означава безкрайно развитие на самия себе си, развитие и работа по самите отношения, дори когато се налага да настъпим на гърлото на собствената си песен или сценарий, понеже отношенията са важни и ценни и сме готови на компромис, осъзнавайки собственото и чуждото несъвършенство. Подобна нагласа се отдава само на хора, които вътрешно умеят да обичат, които имат трепетно сърце. Такива хора са жизнени, разумни, интуитивни, проникновени, прозорливи и прощаващи. Което не означава, че те са само това - един възвишено положителен образ, без недостатъци, а означава, че адекватно могат да проявяват тези свои страни, независимо от недостатъците си, грешките, които допускат и собствената си ирационалност.

    Човек сам избира какви отношения да изгради - предсказуеми - спокоен пристан, който да ни охранява от душевни рани и да не позволи на непознатото и неизестното да навлезе. Но тогава неизменно ще се появи скуката и досадата, понеже живият живот се явява неизвестното, в което трябва да намерим смелост да живеем и да растем.

    Горното не е рецепта, нито опит за налагане на модел, а опит да бъде изразено неизразимото. В текста има множество положения, които подлежат на оспорване, тъй като постът няма претенцията да е пресветата истина, а само една от многото възможни гледни точки.

    • Харесва ми! 1
  10. 1 hour ago, ramus said:

    всъщност това е доста сложен въпрос... и от по-общият план няма как такова твърдение да е валидно

    Образи са налични и в несъзнаваното, но проблема е, че хората познаваме само съзнанието. Възможно е да опознаваме само това, което е достъпно за опознаване (съзнанието). А другото... Всъщност в някакъв смисъл - най-сложната и интересна част за опознаване е именно НЕСЪЗНАВАНОТО. Това е и най-голямото предизвикателство за всеки сериозен изследовател.

    От друга страна - изводите и заключенията, направени от обобщения само на базата на съзнанието (като дори и това понятие е с твърде неясни граници и дефиниции) винаги ще са фрагментарни и валидни само за твърде ограничен периметър. Защото съзнанието - е само част от психичното която е достъпна за 'разглеждане', която е възможно да се освети.

    Докато в общ смисъл - СЪЗНАНИЕ - никога не е отделено от несъзнаваното в психичното. Те са в непрекъснато взаимодействие от комплексен тип... При такава условна картина, вероятно става ясно защо пиша всичко това и защо смятам че изключването на части от вселената, не дава аргумент да се говори като за 'цялата вселена". Все едно да се твърди че слънчевата система е вселената... но тя е микрокосмос в сравнение с мащабите на "останалото сред вселената" отвъд нея. Отгоре на всичко - слънчевата система никога не би била разбрана и осмислена - ако не се вземе предвид нейния контекст, защото в една комплексна система всичко и всеки елемент, има значения, защото всичко обменя енергия и взаимодейства с всичко, всеки миг...

    Страхотен копи-пейст-компилация от постовете на Инкоректус е този. Но е чудесно, че има напредък, научил си поне правилно да изписваш термина. Поздравления!

  11. Преди 3 минути, dora said:

    Затова и се счита, че при смъртта на близък хората неминуемо минават през поредица не особено приятни им изживявания, част от естествения процес на скърбенето, но ако от това не се развие разстройство, прибягването до терапевтична помощ е по-скоро вредно, защото пречи на възстановяването от скръбта.

    Мисля, че разбирам. Непрекъснатото посещение на терапевт, за щяло и нещяло, си е чиста проба дондуркане и инфантилизъм. Но е бизнес...

  12. Преди 4 часа, dora said:

    Много зависи от симптомите.

    Най-общо казано, за травма може да се говори основно при посттравматичното стресово разстройство, и още няколко, свързани с него:

    https://www.istss.org/ISTSS_Main/media/Webinar_Recordings/RECFREE01/slides.pdf

     

    Една травма може да прерастне в по-сериозно разстройство, но не е задължително. Травмата е дисторшън във възприятието на символите, образите, ситуациите и въобще информацията, която постъпва в психиката, може да бъде по-тежка и по-лека. Зависи от развитите coping strategies, от възрастта, от интелекта, от естеството на самата травма и т.н. Има много хора със значително по-леки травми, които също се нуждаят от работа с терапевт, защото някъде се е спряло емоционалното им развитие и буксува. Неврозите, как мислите, можем ли да кажем, че са и проява на малко по-адекватно справяне с травматични преживявания?

  13. Преди 16 часа, *abi* said:

    Не съм намирала за сега подобен прочит при Юнг. Подобно "зануляване" на признаците ще води до липса на критерийност. Човек може да бъде по-малко критичен, но не може и не трябва да спира да различава характеристиките на обектите. Без това да пречи на синтезираното и комплексното приемане на хората - такива каквито са.

    Едно е да надрастеш предразсъдъците към другите, да приемеш и себе си и със своите слабости и силни страни и друга да загубиш делимост, защото би означавало да не съзнаваш ничия идентичност. А хората се стремят точно към това - да бъде приемани, но с тяхната идентичност. Тя определя нуждите им - примерно нуждите на младите и нуждите на старите хора, инвалидите, предпочитанията им, диетата им и какво ли не. Тези нужди са различни, на пук на изключенията от "правилата".

    ***

     

    Нямах предвид изгубване на различимостта, а по-оцелостен, по-обектовен поглед върху различията. Това, което трудно се разбира у Юнг, е значимостта, която той отдава на нуминозния опит. За това писа и Инкоректус в другата тема, а ето какво казва и самият Юнг в едно писмо до свой английски колега:

    Цитирай

    Мне всегда казалось, что определенные символические события, характеризовавшиеся сильным эмоциональным тоном, были подлинными вехами. Вы совершенно правы, главный интерес моей работы заключался не в лечении неврозов, но, скорее, в подходе к нуминозному. Но дело в том, что подход к нуминозному является подлинной терапией и, стало быть, приобретая нуминозный опыт, вы освобождаетесь от проклятия патологии. Даже сама болезнь приобретает нуминозный характер.

    Последните две изречения съдържат и есенцията на аналитичната терапия, чиято цел е извоюване или осъзнаване на колкото се може повече несъзнавани територии. За да бъде разбран правилно методът на Юнг, предлагам да бъде внимателно прочетена информацията на следния линк, от който е и горният цитат.

    • Харесва ми! 1
  14. Преди 20 часа, *abi* said:

    Нека си е андоргинен. Това пак не променя съществено проявите на едната или другата природа, може би заради ролите и биол. особености. За "коя" сила ще говорим, защото мъжете са по-силни физически. И тази сила трябва да се прояви по един или друг начин като необходимост.

    Психиката е обща за цялото човечество, т.е. тя е човешка, а не мъжка или женска, и ако държите да подходим по тези въпроси строго по Юнг, то той, ако не бъркам, е бил против обясняването на психиката чрез физиологията. Неговият подход е феноменологичният и се отнася конкретно и само до психичните феномени. Друго характерно за теориите на Юнг е, че той тръгва от общото за всички нас колективно несъзнавано и се движи в посока конкретизиране на отделни психични процеси. Като винаги е допълвал, че не счита теориите си за абсолютна истина.

    Индивидуацията е процес, който трансформира дуалността, но какво значи това на практика? Означава, че на съзнателно ниво спираме да делим обектите или хората на мъже и жени, млади и стари, на бели и черни, на хетеросексуални и хомосексуални и т.н., а на мястото на тези дуалности, се появява синтезираното и комплексно разбиране за човека, което включва и биологичния му пол, неговата сексуална ориентация, произход и т.н., но човек не се изчерпва само с тези определения, нали?

    По-силен и по-слаб винаги съществуват само в отношение към нещо друго и е релативно, нужен е контекст, извън който обобщението е погрешно. Според мен, би било по-точно да се каже, че някои хора са по-силни от други, при определени обстоятелства, било физически, независимо от биологичният пол. Не може да се твърди, че всички мъже са по-силни от всички жени, тъй като не е вярно, предразсъдък е. Един обладан от несъзнаван образ човек, е способен на свръхчовешки деяния - макар и за кратко, независимо от това дали човек е психично здрав. Примери за подобни състояния на съзнанието има достатъчно, както от психиатричната практика, така и в живота.А Анима и Анимус са реални психични феномени в собственото ни несъзнавано, и се отключват именно поради личната ни вяра в конкретни клишета, митове, идеи, образи, намиращи се в колективното несъзнавано. Като дори вярата може да не е напълно осъзнавана. Последното го установихме и в този форум, колко много хора не осъзнават, че вярват ежедневно в това, че животът им няма да приключи точно днес. Че ще ни има и утре, и след месеци, дори години, десетилетия.Чехов отбелязва, че човек е това, в което вярва, а Юнг го доказва по емпиричен път, с внимателно наблюдение в практиката си на психиатър и упорито търсене на научно обяснение за патологии като шизофренията, например.

    Последният феномен - психиката, която не се занимава с идеята за край или смърт, за да бъде здрава и функционираща, също е занимавал Юнг и той казва в тази връзка, че се явява и причина за вярата в задгробен живот или прераждане, а не страхът от смъртта. Просто психиката има един такъв принцип на континюитет, усещане за безкрайна продължителност, безсмъртност дори, ако не беше така, никой човек нямаше да пилее времето си в безсмислени неща. Но е факт, че всеки човек го прави.

    • Харесва ми! 2
  15. Преди 9 часа, *abi* said:

    Идеята е, че характеристиките се проявяват в различни степени при половете. За това се говори условно за "типично женски" и "типично мъжки" прояви. Също така за "женски принцип", "женски елемент", "женски компонент в психиката", "обучаван по мъжки женски дух" и т.н. Съгласна съм, че е трудно да се диференцират, но се наблюдават характерни разлики при проявите е и за това налага такава понятност, прим. при юнгианците.

    Точно при югианците се среща следното тълкувание: "тя не може да се свързва  с  мъже по по-доверчив, женски начин - не само сексуално, но и еротично в по-широк смисъл на свързаност на нивото на осъзнатата ѝ еротичност"

    Което кореспондира с два момента от цитираната статия:

    "Когато мъжът е интимен с жената той казва: "Аз правя секс" и това е буквално така. Когато жената е интимна с мъжа тя казва: "Аз правя любов" и това също е буквално "

    и

    "че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. " (бях пуснала и още един характерен цитат от юнгианците, който описваше доста добре конкретната ситуация "Но даже и при жена, която външно е много женствена, Анимусът може да бъде непоклатима сила. Човек може да се отзове пред нещо упорито, студено и абсолютно недостъпно у жевата")

    ****

    За това не разбирам следното - не се съгласявате с Юнг по тези въпроси?

    Защото написаното в статията в това отношение казва същото, с по-различни думи.

    И също така все още не разбирам кое точно не одобрихте в цитата/респ. статията. 

    Не, че одобрявам как е написана статията, но бе даден цитат, а той изцяло кореспондира с юнгианството, не мога да разбера несъгласието - към тази теза за женско-мъжкото изобщо ли е? Защото ако не се лъжа май писахте, че приемате Анимус и Анима. А в цитата се говори точно за ролята им, но без да се използват понятията. Този цитат аз го виждам като интерпретация по Юнг (но изменено текстово, за да не е "преписано" и да звучи оригинално)

    Или ми се привижда несъгласие, което е мой грешен подход към написаното.

     

    Ще кажа само, че Селф, същността, :)според Юнг е андрогинен.

  16. Ако се вгледаме внимателно в природата, то всеки природен обект сам по себе си е силен, сам по себе си е самодостатъчен и е необходим, понеже е жизнено свързан с всички останали обекти.

    Да вземем за пример една гора - прекрасно природно образование, конгломерат от най-разнообразни сили. Прекрасните елени или вълците, мечките и в нашия свят са символ за благородство или сила, но ако отнемем от картината всички опрашващи растенията насекоми, червейчетата, къртиците и птиците, то гората ще умре, понеже точно нежната сила на пчелата няма да й достигне за баланса.

    Т.е. понятието за сила и слабост в природата принципно е приписано от човека. В Мирозданието няма такива понятия. Всичко в природата, ако е живо, притежава сила, житейска сила, а ако я губи - умира. За да създаде пространство за новите поколения, изпълнени със сила.

    С това искам да се върнем към заглавието на темата и заблужденията във връзка със силата и слабостта човешка.Силата не е показател за мъжественост, а само показател за съответствие. Показател, че съответстваш на собствените си ценности и създаден смисъл. Показател обаче, а не яростна демонстрация, защото себедоказването на всяка цена пък е показател за слабост. И това са общи за всички хора характеристики, а не присъщи предимно на единия или другия пол.

     

  17. Преди 22 минути, *abi* said:

    Ню-ейдж е 50% Юнг.

    Това твърдение е твърде несериозно. :)

    Продължавам да твърдя, че Юнг е твърде подценяван и твърде неразбиран. Но нямам ищах да продължаваме тази тема точно тук. Ще предложа едно полезно книжле - История на Съвременната Психологията, на Дуейн Шулц.

    • Харесва ми! 1
  18. Преди 2 часа, *abi* said:

    ПС. Сами виждате какво става и в темите, които обсъждаме напоследък. Стигна се до там, че да се твърди, че е пълно с псевдо-научени, защото видите ли нямало истински учени. И учените са виновни, че се прави псевдонаука, защото не поднасят информацията така като иска да я чува плебсът. (на първа страница от снощи). И ако един човек иска да чува, че енергиите ще му оправят чакрите и вярва това, то може би рационалното решение е да чува едно, а терапевтът да води умно хорото, но както той вече си знае. Това е хипотеза - не мога да знам дали е точно така...

    За мен по-интересна бе статията за рака. Може да се потопя в по-дълбок неин прочит, за да помисля дали и тя не е целенасочено спретната в "правилния" за слуха и ухото вид, по вкуса на конкретни търсещи. Които е по-добре да се обърнат към психолог (психологията позволява символни интерпретации), а не до търчат при странни шамани в Южна Америка.

     

    Ето една добре написана статия как човек да отличи психолога от езотерика. Особено ми допаднаха последните два признака, а именно:

    Цитирай
    • Часто именуется «практическим психологом» (особенно в случае отсутствия диплома психфака). При этом гордо противопоставляет это звание психологам «теоретическим», и вообще пренебрежительно отзывается о науке
    • Ему очень нравится писать многие слова в большой буквы — к месту и ни к месту. Большая буква, похоже, указывает на культовое значение того, что скрывается за словом :)

     

    • Харесва ми! 1
  19. Преди 43 минути, *abi* said:

    не прочитам подобен изказ в статията.

    Няма и как да го прочетете, защото давам пример кога Херметичният, езотеричен принцип не е действащ. Мога да дам още примери, ако е необходимо? Обикновено хора с низка различителна способност, без особено замисляне се поддават на разни суеверия, езотерични мамбо-джамбо, защото това е част от психичното минало на цялото човечество. Но днес съзнателността разполага с много по-широко опозната територия и затова колективните фантазии са станали неадекватни. Има доста по-сериозни обяснения, но за целта човек трябва да се понапъне и да чете, непрекъснато да чете.

    Преди 27 минути, *abi* said:

    Тоест, не се ползва "умишлено", с цел да им се вмени - те пристигат при терапевта натъпкани с тези понятия. Търсят си "доктор", който да борави точно с тях. Ако няма такъв, хукват към Индия./

    Това е факт! Обаче не считам за професионален подобен ПиАр, ако целта е всякакви хора с всякакви убеждения да се чувстват свободни да се обърнат към даден терапевт. Именно защото би отблъснал други групи хора, с доста по-рационални нагласи.

  20. Преди 2 минути, *abi* said:

    Не помня в статията да съм прочела нещо, което да се тълкува по такъв начин.

    ?

    Освен това какво означава "отношения с човек с тежка патология". Ако е това

    Имам предвид следното, във връзка с това, че всичко е проекция на вътрешния ни свят и каквото е вътре, е такова и отвън, както четем и в статията, ще илюстрирам с пример - ако човек, няма значение мъж или жена, е бил жертва на насилие като дете, да му се каже, че причината за това насилие е в собствената му психика, както гърми езотериката на Ню Ейдж в момента, за мен е най-голямата перверзия в следствие на невежество и е твърде опасно!

    Статията е опасна именно поради това, че може да бъде тълкувана всякак! В науката не е така. Както виждате, Дора се спука от смях, някои мъже реагираха с възмущение, вие изказахте мнение, че на специалиста от неговите езотерични убеждения може да няма никакво влияние в работата му, други хора са имали други реакции.

  21. Преди 10 часа, herkules said:

    Не мога да се позная??? Този твой коментар ми хареса и ме впечатли много, и трябва да си призная, че никак не ми харесва да харесвам женски коментари, защото мисля (убеден съм на пълно), че женският пол не е равностоен на мъжкия относно умствени способности, защото няма достатъчно мисловен-мозъчен сапацитет (според мен)! Е, съществуват и изключения и може би ти си едно от тях! Също така съм убеден, предполагам и ти, че този пхсихотерапевт не е никакъв психотерапевт, а е психотерапевтка-феминистка, представяща се като мъж, за да манипулира обществото налагайки феми-възгледите си! Да допуснем, че "ЯН" и "ин" представени (в преносен смисъл), като две страни на една и съща монета, дали Ези и тура имат еднакво значение при определяне стойността на монетата от пръв поглед и от по-голямо разстояние, като са поставени само Ези, или само тура? Тази женска енергия, дето жената черпела от земята чрез половия си орган ще да е причината жената да ражда мъжа и жената, а мъжът с оная си работа можел да ражда само мъже?!? 😄 Няма как да попитам този "психотерапевт" без мъжко семе аджеба какви ли неща ще ражда жената с енергията, която черпи от земята с оная си работа, и от кого (мъжът или жената) зависи полът на фетуса?  😀  Прощавай, че не говоря на "Вие", но така съм свикнал. Приеми го като уважение и добронамереност....такъв съм си! Все пак смехът е здраве и е за предпочитане, а в случая е и безплатен!

    Във всички случаи става дума за социални предразсъдъци и стереотипи. В зависимост от епохата, идеалите и строежа на обществото. Това, че в древността хората са давали наименования на определени психични процеси с Ин и Ян, по-късно с Бога Отец и Дева Мария, още по-късно Юнг ги класифицира като Анима и Анимус, а днес всеки модерен човек знае, че става дума за психическите процеси предразсъдъци, модели, матрици, стереотипи. Колкото повече човек е бъкан с такива готови модели, толкова повече това се вижда в живота му - човек създава стереотипни взаимоотношения, партньорите му си приличат по външност и характер и т.н. Колкото по-независим е човек от стереотипите, толкова по-разнообразни и богати са взаимоотношенията му.

  22. Преди 6 часа, *abi* said:

    Бях изненадана, че Юнг е на същото мнение когато говори за религията. Като необходимост породена от особеностите на времето, която не бива прибързано и необмислено да бъде "изкоренявана".

    Това е така. Ако вярващ човек потърси терапия за депресията си, да речем, е убийствено да се опита рефрейминг на базовия му жизнен модел, част от който е религията му или езотеричните му убеждения. Защото може да се стигне до сериозен разпад на психиката. Но ако се ползва умишлено езотерика при терапия, това вече е опит на човек да му бъде внушена друга ценностна система, напълно чужда на матрицата му и си е чист брейнуошинг. Имах такава комшийка, която беше лицензиран терапевт, но беше част от програмата Аватар и се опитваше да вербува нови души за тази секта. Забележките на Дора са изключително уместни.

    Нямам представа какъв специалист е Баев, но не мисля, че подобни статии имат място в блог на професионалист.

    • Харесва ми! 1
  23. On 4 december 2018 at 19:02, dora said:

    Това, е, какво да пише човек, като няма смисъл :))

    Проблемът е, че не е смешно, защото е в сайт на терапевт. Представете си, че сте в токсични отношения с човек с тежка патология и вместо да ви се дават работещи умения за справяне със ситуацията, ви се казва, ако сте жена, че не сте се разтворила достатъчно за мъжа и сама създавате условия да бъдете унижавана, понеже в собствената ви психика, на енергетично ниво, процесите в ума ви не протичат според женския принцип...

    • Харесва ми! 1
  24. Преди 17 часа, makebulgar said:

    Проблемът е, че авторът е наблегнал на някакъв психологичен анализ, докато основната разлика между мъжа и жената си е на биологично ниво. Имаме различни хормони и от там различна сила и способности. Мъжките хормони водят до повече сила и агресия.

    А психологията и тя е важна, тъй като живота и случайностите могат да доведат до изграждане на по-силни характери при някои жени или на по-слаби при някои мъже. Със сигурност обаче не може да се прави тази метафорична обвързаност - сила=мъжко начало и слабост=женско начало. Това, че някоя жена се е изградила с по-силен характер не я прави мъж, нито това, че някой мъж му е по-слаб характера не го прави жена. Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, не защото в него тече някакъв поток на женска енергия, а защото няма нужда да се бори. То е като при лъвовете. И мъжките и женските лъвове когато са нахранени са дружелюбни и игриви, а когато са гладни са зверове и са готови да хванат плячката. 

    Всъщност, психологията е отговорила на този въпрос, но формулировката не е езотерична, а е извлечена емпирично. Ако човек подтиска прекалено дълго онези свои страни, които счита за слаби или "женски", или груби и "мъжки", това води до изкуственост. Ако непрекъснато се опитваш да се покажеш уравновесен, силен, хладнокръвен, смел, свободен, оригинален, или за жените - мили, нежни, топли, слаби, приемащи и всеопрощаващи, понеже искаш да изглеждаш мъжествен или женствен, в крайна сметка, накрая ще изглеждаш и ще се чувстваш измамник. Защото подтискаш част от себе си, която не се вписва в един или друг стереотип.

     

  25. Преди 16 часа, dora said:

    Категорично не, защото този подход е много редуционистки.

    Имам чувството, че анализът разчита едва ли не фундаментално на идеята за ин и ян, но доколкото тя може да бъде използвана във философски смисъл, е много трудно днес да бъде приведена като аргумент в психологията.

    Лошото обаче е, че нямам време да пиша :))

    Когато имате повече време, ще се радвам да ви прочета. Аз също не съм съгласна с написаното. Струва ми се, че се правят опити социалните клишета да бъдат подменени с езотерични. А не се дават научни, психологични обяснения, подплътени с емпирични и други факти. За съответната статия говоря, а не за целия блог.

    Имайки предвид, че статията е в блога на психотерапевт, предполагам, че е опит за показване и на друга гледна точка, дали обаче това е професионално не мога да кажа, но че и езотериката има своя принос, като начин на мислене и пречупване на реалността, също е исторически факт. Доколко е реалистичен обаче?

    • Харесва ми! 1

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...