Monarh

А възможно ли е островът , наречен от Ширакаци ,,Пюки " , да е Пъкуюл Луй Соаре ?

А Комит Никола на коя точно област е бил управител ? В Българска енциклопедия , 1999 г. пише, че управлявал в Средец , а в други изследвания Охрид .

Давам информация . За Опричнина пишеше в списание ,, Еволюция ".

,, Демографският проблем трябва да се реши с военни средства. Необходимо е да се има предвид, че военното командване може да се превърне в най-ефективното средство при решаване вътрешните проблеми на държавата. Предвид ситуацията, в която се намираме, тъкмо военното командване би могло да се превърне в най-ефективния компонент на държавната политика за решаване демографските проблеми на Хърватия. Налага се да укрепим хърватската нация в Истрия и да заселим някои региони. Не напразно създадохме Хърватската република Херцег-Босна и Хърватския съвет за отбрана в Босна и Херцеговина. Както виждате, въпреки всичко ние създадохме една великолепна армия. Затова ще решим и това нещо.“ секретно заседание в кабинета на хърватския президент в Двореца в Пантовчак На 23 август 1995 г .

По време на Втората световна война младият Франьо Туджман участва в партизанската армия на маршал Тито. След войната става най-младият генерал в Югославската народна армия , но през 1967 . се оттегля и работи като историк в Института за история на работническото движение . През 1967 г. е изключен от ЮКП . През 1972 г . за девет месеца е в затвора заради участието си в Хърватската пролет -движение за либерализация на управлението. В периода 1981 -1984 г. отново е в затвора за ,, национализъм и сепаратизъм ". С поддръжката на емиграцията в чужбина през 1990 г . Туджман създава Хърватския демократичен съюз ( ХДО ) , който печели 1-те демократични избори . Туджман става президент . През 1991 г. Хърватска обявява независимост и избухва война между хърватската армия и Югосл. армия , която поддържа сръбските сепаратисти в Сръбска Крайна. През 1995 г. хърватската армия провежда операция ,, Буря " , като 2000 сърби са убити , а 250-300 000 са прогонени . Войната завършва през ноември . През 1997 . Туджман е преизбран за президент за трети път . Туджман е обвиняван и за омаловажаването на геноцида на евреите по време на Втората световна война и избиването на сърби от хърватските усташи в Независимата хърватска държава . Туджман умира от рак на стомаха на 10 срещу 11 декември 1999 г. Погребан е в гробището Мирогой .

Иван Грозни създава нещо като ,,държава в държавата " - т.н. Опричнина " , както и тайна полиция . Започва присъединяването на Сибир -1582 г . Поддържа търговски и дипломатически връзки с Англия .

Ами на български няма негова биография в гугъл .Търсих , но няма нищо .

,, ... в Марсилия българите и хърватите свършиха едно успешно общо начинание " - Франьо Туджман пред българския посланик в Загреб Велизар Енчев на 30 септември 1997 г. , от книгата на Енчев ,, Аз бях в разузнаването " , 2009 г.

1-й Президент Хорватии 25 июля 1990 — 10 декабря 1999 Предшественник: новый пост; он сам как председатель Президиума Хорватии Преемник: Влатко Павлетич (и.о. )

Биография на руски език - ,, Биография Родился 14 мая 1922 года в Загоре. В 1941 году с отличием окончил гимназию. Во время Второй мировой войны вступил в югославскую компартию и Народно-освободительную армию. Уволился из вооруженных сил в 1961 в чине генерала армии, стал директором загребского Института истории рабочего движения. Защитил докторскую диссертацию в Загребском университете в 1965 году. Дважды подвергался тюремному заключению по обвинению в поддержке национализма, первый раз в 1972 году, второй раз в 1981 году, был лишён всех наград. При поддержке хорватских эмигрантов основал партию Хорватское демократическое содружество (Hrvatska Demokratska Zajednica), победившую на выборах 1990 года и остававшуюся правящей вплоть до конца 1999 года. Туджман избирался парламентом на пост президента Хорватии в 1990 году и был переизбран на прямых выборах в 1992 году. В том же 1992 году Туджману было присвоено звание почётного гражданина Загреба[1]. В 1995 году в результате проведённых операций «Молния» и «Буря» с территории ликвидированной Республики Сербская Краина бежало 230—250 тысяч сербов. 21 ноября того же года подписал Дейтонское соглашение от Хорватии. Несмотря на плохое состояние здоровья, был переизбран на третий срок в июне 1997 года. Известен также как историк с ревизионистскими взглядами (в частности, в своих книгах он утверждал, что усташи убили намного меньше сербов, чем им приписывают, что критика усташей направлена на унижение национального достоинства хорватов и «сербизацию» Югославии, а также отрицал Катастрофу европейского еврейства во время Второй мировой войны или, по крайней мере, её размеры). В 1999 году у Туджмана был диагностирован рак желудка. После госпитализации 26 ноября передал на 2 месяца свои полномочия спикеру парламента Влатко Павлетичу. Умер 10 декабря того же года. Похоронен на городском кладбище Мирогой. "

В ,,История на българите " на Иречек пише следното : ,,Докато на изток византийците се борели с Варда Фока, Самуил опустошавал Тракия и гръцките провинции, разположени край Егейско море. Жителите на предишното Източно царство въстанали, изгонили византийците, които ги владеели около осем години, и се присъединили към свободното българско царство, което по такъв начин отново се простирало до устията на Дунав и до Понт. Петровите синове, затворени в цариградските дворци, се възползували от тоя момент и избягали (978 г.). Бързи коне ги донесли до „планинския проход, който води за България”, т. е. до Траяновите врата. Напред вървял по-старият, цар Борис II, а подир него следвал Роман. В гората ги срещнали неколцина българи, които поради гръцкото им облекло ги взели за гърци и по тая причина на място убили Борис, навярно със стрела. Роман обаче, като извикал кой е, бил приет радушно и бил заведен при Самуил, който го назначил за началник в Скопие на Вардар. [12] " Явно Иречек също мисли , че Роман не е цар . Той обаче пише за цар Шишман I . http://www.promacedonia.org/ki/ki_11.htm

Белые хорваты были известны на Руси. Летописец Нестор называет их среди славянских племен: «спустя много времени после вавилонского столпотворения, сели славяне по Дунаю, где теперь земля Венгерская и Болгарская. От тех славян разошлись по земле племена и прозвались своими именами, где которое племя село на каком месте; одни пришли и сели на реке именем Морава и прозвались моравами, другие назвались чехами; а вот тоже славяне - хорваты белые, сербы и хорутане. Когда волхи нашли на славян дунайских, поселились среди них и начали насильничать, то те славяне (т. е. моравы и чехи) двинулись, сели на Висле реке и прозвались ляхами, а от тех ляхов прозвались поляне (поляки), к племени же ляхов принадлежат лутичи, мазовшане и поморяне. Также и эти славяне (т. е. хорваты белые, сербы и хорутане) двинулись и сели по Днепру»[10][11]. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%8B%D0%B5_%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%8B

Хърватите и Карпатите http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/05/16/hyrvatite-i-karpatite.546106

Заселване на хърватите на Балканския полуостров [редактиране]Византийският император Константин VII Багренородни (912–959) в труда си „За управлението на империята“ пише за идването на хърватите в Далмация, Илирия и Панония, за покоряването на аварите, част от които биват асимилирани от хърватите. В този труд се посочва още, че хърватите идват в сегашната си родина като съюзници на византийския император Ираклий в борбата му срещу аварите. След победата над аварите, хърватите, вместо да се върнат по старите си земи, остават в новата си родина. Тя включва шест географски области които биват плътно заселени с хървати: Кроация (или Централна Хърватия), Далмация, Истрия, Славония, Босна и Херцеговина. Още през 7 век Светият престол осъществява първите си контакти с хърватите, което е отразено в папския летопис „Liber pontificalis“, където е записано, че папа Йоан IV (640–642) изпраща в Далмация и Истрия своя абат Мартин да плати откуп за пленници и за костите на стари християнски мъченици.

Тя приема семейство Рьорих , а Николай Рьорих е бил белоемигрант и семейство Рьорих са били ,,персона нон грата " в СССР . Това дразни Москва . ,, По онова време противоречията във върхушката грижливо се прикриваха , но сега вече е ясно , че дъщерята на Първия влиза в конфликт с праволинейните комунисти . Техен водач става председателят на Народното събрание , а по-късно председател на активните борци против фашизма Владимир Бонев , а сборният им пункт е посолството на СССР в София . " , пише Крум Благов .

Българинът Никодим Тисмански създава манастирски обители във Влахия - Водица , Тисмана , Козя .

Имаше нещо в нета , но в момента не мога да го намеря . А за Воден Златарски пише : ,,При всичко че Василий II се опитвал да завладее и тая крепост без кръвопролитие, обаче жителите по никой начин не искали доброволно да се предадат; и тя била завладяна само след дълга обсада. " http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html

А за Ахтум в енциклопедията ,, Великите битки и борби на българите през Средновековието " ,стр.40 , пише : ,, През 1003 г. маджарите нахлуват в Отвъддунавска България . Василий II превзема Видин след осеммесечна упорита съпротива , ръководена от войвода Ахтум ". Но не знам на какво се позовава авторът Александър Тренев . http://www.book.store.bg/p12448/velikite-bitki-i-borbi-na-bylgarite-prez-srednovekovieto.html

Има теория , че Преслав и другите градове в Северна България не падат през 1001 г. , а по -късно .

През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества. През 13 век източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; Ледовото побоище, 1242 г.). Освобождението от почти 250-годишното монголо-татарско иго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в Куликовската битка и 1380 г. и завършва с Противостоенето на Угра, 1480 г. Основна заслуга за това има велик княз Дмитрий Донски (1350—1389), който окончателно превръща Москва в център на руските земи. През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Едно от най-големите териториални разширения е под управлението на Иван III (1440—1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава Великото литовско княжество. След падането на Константинопол през 1453 Филотей Псковски лансира концепцията за Трети Рим в лицето на вече могъщото Московско княжество. Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата. От края на 16 век до средата на 17 век в Московската държава се оформя крепостното право. След завладяването на Константинопол от османските турци, постепенно изкристализира идята за Трети Рим - след проведените Констанцки събор и Фераро-Флорентински събор. Огромна е ролята за изграждането на концепцията на дейците на Търновската книжовна школа заминали за далечна Рус да проповядват божието слово. С началото на великите географски открития започва изграждането на първата колониална империя - Испанската империя, а на изток Иван Грозни се прогласява за цар (с титул и Български след завладяването на Казанското ханство), започвайки усвояването и колонизирането на Сибир.

На български има само няколко изречения в уикипедия .

Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи управлявани от княза на Москва се превръщат постепенно в център и териториално ядро около който се и изгражда Руското царство в североизточните древноруски земи. Гугълски превод докато автора на статията сложи български текст: В Москва княз Иван Калита има добри отношения със Златната орда и заема позицията на посредник и бирник от много руски князе и монголите. Той имаше предимството на неговата територия не трябва да се разделят между синовете му и пощаден от опустошителни за Москва грабителски походи на монголите, с които другите княжества трябвало често се сблъскват. Това е търговия и на плавателния съд в Москва, за да се представят добре. 1321, той е в състояние да се движат на митрополит на Руската православна църква да се премести на мястото си от Владимир в Москва, които са послужили за Москва, които също придобива духовно надмощие в Русия. Растеж и борбата срещу татарите в 1360г. може да бъде победен съперник, Княжество Нижни Новгород. Наследник Симеон Горд Иван вече е наречен Великия княз на цяла Русия. През втората половина на 14-ти Век, отношенията на Москва се охлаждат до Златната орда, което се дължи на политиката на Москва за събиране на руската земя. Москва се превръща в център на руската съпротива борбата срещу монголец-татарско владичество. В Москва татарската армия отблъсква атаките на Рязан и Нижни Новгород и 1380 може да победи обединена руската армия под ръководството на московския велик княз Дмитрий Донски, татарите в битката на критичните Schnepf област. Въпреки, че тази победа не е приключил власт зъбен камък, но той има голямо символично значение и укрепило още повече авторитета на Москва в Русия. 1392 Москва, Нижни Новгород региони са свързани и Кострома и влиянието на Москва на Република Новгород започна да расте. Иван III. Решаващ увеличение на мощността, Великото Княжество Москва беше казано в 15-та Век. След 1453 османските турци завладели Константинопол, на Византийската империя престава да съществува, заяви Иван Велики Москва, тъй като единственият останал бастион на православното християнството и Третия Рим. За да потвърдите наследство твърдят, че Византийската империя, в 1472 той се жени за София Палеологина, племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог. Дори като инсингия бил приет византийската двуглавия орел като руски герб. По времето на Иван Велики 41 години и е най-дългото царуване в цялата история на Русия и до днес. Той четири пъти на територията на Великото херцогство, включително чрез представяне на Новгород република и свързване на Псков. Първенците на завладените територии са предимно ангажирани като ранг на болярина Titularfürsten продължи определена мощност. В патриции на Новгород е бил изключен от презаселване. При Иван III. Днес Кремъл, вместо на по-стара дървена изградена структура. Чрез успешни военни кампании той направи Източна съперници Волжка България (Казанското ханство) на свои васали. Кои са под властта на Великото херцогство на Литва, Рус-райони, започват да гледат все повече в Москва, след като са преминали на Литва и Полша лична уния на православната население от повече ограничаван в правата си. Москва, която се вижда като наследник на Киевска Рус и пазител на Православието, взе много дезертьори, включително за техните земи. С победата над Великото херцогство на Литва в битката за Москва трети Wedroscha на нейна територия е официално свързана. Стъпила върху Ugra отбеляза края на управлението татарски над Русия. Най-важният резултат от царуването на Иван, обаче, стоеше на Ugra през 1480, които са окончателните отърси от сюзеренитет на Златната орда да се следват, която се е разделила по-долу, в няколко хаганат. Иван взе вътре срещу традиционните престолонаследие от първородството, тъй като вече няколко опита на предшествениците си. Това увеличава стабилността на наследството, Иван и територията Москва значително. Обезнаследените братята му Иван бяха отпускани апанажи за компенсация. Във форума се пише на български. На друг език извън чуждоезиковите раздели може да са само отделни цитати, а не почти целият начален постинг на темата.

Поствам линк към 1 статия на доц. Пламен Павлов . Какво мислите за тази хипотеза ? http://www.liternet....rodopskiiat.htm