Иван Тодоров

Това е Τομπροτίτζας (=Tomprotitzas тоест Тобротицас), доколкото ми е известно. Защо обаче Каварна/Карвуна не се ипизсва на средно-гръцки Καρμπούνα (=Karmpuna, тоест Карбуна), ако е румънска заемка в средно-гръцки (от рум. *Cărbuna), имайки етимологична връзка с рум. cărbune. Значи ударението е идентично с румънското (на "у", карвУна) и различно от ударението на гръцката дума за въглища и дървени въглища, обаче румънската гласна "б" се превърна във "в" на гръцки, тоест повече не се спазва "румънския оригинал", докато при владетеля на Добруджа гръцките не му викат тоВротицас, нито доВротицас, а тоБротицас (може би и доБротицас?), при положение че и двете думи/имена са от приблизително същата дата, тоест и двете трябваше да бъдат третирани идентично в средно-гръцки език, от фонетично становище.

Румънските "историци" твърдят че Карвуна/Каварна произхожда от румънската дума за въглища, която звучи cărbune, съществително име от мъжки род, в множествено число е cărbuni, понеже "местните жители" (тоест румънците) се занимавали с производството на дървени въглища (или земни, не съм сигурен). Ако наистина името Карвуна/Каварна (Carbona на италиански, според портуланите на търговците от Венеция и/или Генуа; carbone = въглища) произходи от занаятът на местните жители да направят земни въглища, това означава че румънският облик би било „Cărbuna“. Тази дума я няма на румънски, има само cărbune, cărbuna звучи като „женски въглища“, или " женско 'въглище' " (използвам несъществуващото единствено число защото в румънски такова го има), ако се съди по женското окончание „-a“. Този начин на образуване на женски род се среща само при собствените съществителни имена, например: Paul/Paula или при имената на животните и хората, например: profesor/profesoară (с определен член profesoara) но не се използва за имената на неживеещите неща (имена на вещества или предмети), въпреки че има, например, села Leamna de Sus/Jos. Lemn означава дърво, съществително от среден род. Румънските съществителни от среден род всъщност са мъжки в единствено число и женски в множествено число (lemne). Не знам обаче дали Leamna наистина означава "женско дърво", тоест "дърва" (в единствено число) или думата е с друга етимология. Това означава че думата „Karvuna“ е на друг романски език, или е средно-гръцка дума (с италиански/латински произход) с изменено ударение (диалектна гръцка дума?). Ново-гръцката дума за "въглища" е κάρβουνο, докато κάρβουνα означава дървени въглища. Карвуна на гръцки е Καρβούνα тоест има промяна на ударението. Това означава че думата „кърбуна“ е на друг романски език.

От чисто речникова гледна точка новобългарският език е руски диалект. По-добре разбира русин българска реч и беседа от украинската а той ги разбира почти цялостно. От граматическа гледна точка бг. не е руски диалект но мисля че укр. може да бъде окачествен като руски диалект и по тази гледна точка. От гледна точка на съвместното разбирателство "мк" е и бг. и сръбски диалект но от гледна точка на граматиката е само бг.

Значи вие не говорите добър "мк" "език", в Пиринско. На стандартен македонски "дека" и "оти" = че. В източната част на БЮРМ и Благоевградско много сърбизми или "чисто-македонизми" не се използват, например: чушка (а не пиперка), крак (вместо нога) и т.н. Коледа = Коледа а не предколедният ден и т.н.

Това че руснаците са откраднали етнонима от/на украинците и че украинците са го изгубили и са го заменили с "украинци" в никакъв случай не означава че Киевска Рус' беше руска държава. Еднакво неправилно е да се каже че Киевска Рус' беше шведска държавност. Истинско е че елитът беше (и това само първоначално) скандинавски обаче повечето й жители бяха славяни/украинци. Нито Първото Българско Царство (или Българското Дунавско Канство както се наричаше преди това) беше тюркска/иранска държава, нито Второто Бг. Царство беше влашка (впрочем влашко не означава непременно румънско) както казват румънските "историци". И двете са били славянски/български държави, защото повечето им жители бяха славяни от български род. Нека допуснем че при заселването на славяните в България тракийското население вече било латинизирано и говореше предрумънски къснолатински език. Обаче броят на техните населени места в сравнение с учредените от славяни такива е твърде по-малък. Основаните от славяни населени места са толкова повече че изцяло ги анклавизират, обкръжат. Сега в България има повече от 5000 селища а техният брой при настаняването на славяните от български род вероятно са били няколко стотин.

Има и друг въпрос: как са избягали ромеите (тоест византийските гърцки) сбъркването (по наименование) между тях (ромеите), румънците (преди да са заимствали думата "влахос" от германските народи/славяните) и латиноговорещите (от Западната Римска Империя или когато те/ромеите говореха за жителите на Римската Империя преди тя да се раздели в Източна и Западна)???

През 1831 г. имало в каза Минкалье, тоест Мангалия: 15 мъжки християнски жители, тоест приблизително 30 християни за цялата околия, 37 цигани от мъжки род (мюсюлмани + християни, за съжаление авторът татаринът с турско етническо самоопределение Кемал Карпат необяснимо и неоснователно събира циганите махомедани с християнските такива, въпреки че в оригинала на тефтера те се водят самостоятелно (може би става дума за и влашки цигани, като част от християнските, обаче влашките цигани не са власи/румънци, а езиково румънизирани цигани)), и 694 махомедани от мъжки род. Християнското село Карккала (местоположението му не ми е известно, може би се намираше в Мангалийска околия) се води особено с 52 християнски не-цигански мъжки жители. Източник: страница 110, Kemal Karpat: Ottoman Population: 1830-1914 Според статистиката на румънския делегат при Берлинския Конгрес през 1880 г. нямаше нито един румънец в Кюстенджанската каза, значи нямаше румънци и по-южно, в Мангалийската (за тази каза не е имало "статистика" защото румънците не са очаквали да се сдобият с нея, поне първоначално). В Кюстенджанската околия обаче имаше 410 българи, всички по селата, нито един в самия град Кюстенджа. Също така няма данни за бъдещата Новосилистренска околия. Източник: страница 199, същата книга

А най-старите български заемки в на румънски език са от 9. век. Защо най-старите украински такива са от 12. век а най-старите сръбски от 15. век при положение че румънците винаги били съседи на българите, украинците и сърбите??? Освен това румънски етнос, народ (не нация!) се образува чак след лингвистичното латинизиране на траките (според румънските "историци"), тоест след т.н. "романизиране", обаче гръцкото присъствие в Добруджа и Бесарабия (Белгород Днестровски), тоест из "румънското етническо пространство" е по-старо от това романизиране. Да, това са само няколко населени места (повечето от тях крайбрежни) но и понастоящем румънците обитават само ограчинен брой селища, докато най-голямата част от площта на Румъния остава необитана и никога не била обитавана, тоест там никога не е имало села/градове (това са земеделски терени). Това означава че гърците имат историческо право върху цялата днешна Румния, а и върху бившата Велика Румъния, дори върху цялата бивша територия на траките, тоест върху Румъния, България, източна Сърбия и т.н. Това че гръцкото присъствие в Добружа/Бесарабия не е продължаващо, тоест гърците там не са изконни (за разлика от гърците в българска Тракия, например в Созопол/Несебър) няма абсолютно никакво значение. Например през по-голямата част от 19 век. нямаше нито един румънец в град Мангалия а и в цялата Мангалийска околия/каза. Това го казват румънеца Йон Йонеску де ла Брад (1850 г.), турското преброяване от 1831 г., румънското преброяване от 1877 или 1878 г., румънското официално преброяване от 1879 или 1880 г. за окръг Констанца и османското преброяване от 1866 г. Румънските "историци" обаче твърдят че румънците са изконни в Мангалийска околия. Друг пример: районът Путила, тоест северозападна част на украинска Буковина, тоест на Северна Буковина. Там почти всичките населени места са без нито един румънски/молдавски жител, има 2-3 населени места с твърде малко румънци/молдовци които представляват анклави сред другите селища с етнически украинци като изконно население (от етнографска група на хуцулите). Нека допуснем че румънците са най-старото население на Добруджа, по-точно на част от Добруджа което има и продължителност от римски време до настоящето, тоест те били изконно население. Старо румънско население в Добруджа има само в крайдунавските села, при това твърде малобройни в сравнение с общия брой населени места на Добруджа. Означава ли това че щом румънците били най-старото тамошно население в 20 села те имали историческо право върху всичките 700 или 800 села на Добруджа (Северна + Южна), включително и върху Мангалийска околия??? Ако следим тази "логика" румънците имали исторически права върху цялата територия на България, намираща се северно от линията на Иречек, тоест върху приблизително цяла българска Мизия (над 5000 населени места). Това представлява романизираната територия на България, където обаче най-вероятно се е говорил друг романски език, а не румънски език. Не само гръцкото присъствие из територията на бившата Велика Румъния е по-старо от румънското но и германското (имаше германско племе бастарни, компактно населявало Молдова), келтското (например Новиодунум/Исакча в Северна Добруджа) и т.н. А и въпросът за румънския етногенезис е спорен сред самите румънски "историци": преобладава мнението че това стана чрез латинизирането на гетите и даките, след завоюването на севернодунавската територия на Румъния от римляните до 271-275 г. когато римляните се изтеглят жуно от река Дунав. Обаче румънски език се появява едва през 7-8 век. тоест много по-късно от "раждането" на румънския народ, тоест става дума за етнически румънци които не говорят румънски а къснолатински, по-точно късно-народнолатински. Иначе генетичните проучвания на румънците вече са доказали че по-голямата част са славяни (релативно мнозинство). Има (поне) един румънски генетик, Флорин Станчу (Florin Stanciu) се казва който вече е доказал това, на основата на 9000 (!) тествани румънци. http://www.presalocala.com/2016/11/17/florin-stanciu-genetician-suntem-un-amestec-de-influente-din-care-cea-slava-este-dominanta/ https://www.digi24.ro/special/reportaje/reportaj/dininterior-adn-ul-romanilor-la-control-ce-secrete-din-trecut-ne-arata-studiile-genetice-268493 Така че става дума за славянски народ който говори романски език, тоест нямащ нищо общо с дако-гетите, дако-мизите или които да били траки. За етнодемографията на Мангалийска околия/каза през 19. век: https://www.academia.edu/27913581/OTTOMAN_POPULATION_1830-1914_Demographic_and_Social_Characteristics_By_KEMAL_H._KARPAT (1831 и 1878 г.) В Мангалийската околия през 1880 г. имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари, нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари (не е имало евреи или други етноси). В Кюстенджанската околия имало само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари. Източник: N.P. Comnen: La Dobrogea (на френски), който се позовава на данни от 1880 г. от книгата: G. Dănescu, Dobrogea (La Dobroudja). Étude de Géographie physique et ethnographique Източник за 1879 г.: Statistica din România: Indicele Comunelor din Dobrogea. (Roumanie-Nomenclature générale des communes de la Dobrodja). Bucuresti (Tipografia Statului), 1879 може би да се намери и под заглавието: Statistica din România, miscarea populatiunii pe anul 1879 (1882) Книгата е достъпна при Библиотеката на Румънската Академия. http://www.biblacad.ro/bnr/brmautori.php?aut=m&page=1400&limit=40 37979. ~ Statistica din România. Indicele comunelor la finele anului 1873. (Roumanie. Nomenclature générale des communes à la fin de l’année 1873). Bucuresci (Tipografia Statului), 1874. (26 x 18,5). 2 f., VII[-X]-314 p. (Ministeriu de Interne. Oficiu Central de Statistică) (II 137897) 37980. ~ Idem. Indicele Comunelor din Dobrogea. (Roumanie-Nomenclature générale des communes de la Dobrodja). Bucuresti (Tipografia Statului), 1879. (30,5 x 23,5). 29, XVI-XVIII p. (Ministeriu de Interne. Oficiu Central de Statistică) (III 137897) Todorov, Nikolai: Society, the City and Industry in the Balkans, 15th-19th Centuries - османска статистика за 1866 г. Ion Ionescu de la Brad Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja (Dobrodja?) (Constantinople: Impr. du Journal de Constantinople, 1850) - данни на румънския инженер Йонеску за 1850 г. Той открива 5 български семейства в Мангалийско и нито едно румънско.

Точно така - украинци а не руснаци. Ако Киевска Рус' е руска държава то и Румъния е наследничка на Римската Империя, защото румънската дума român/rumân произхожда от латинската Romanus - римлянин. Така че Киевска Рус е украинска държава, държавност защото, и от териториална/географска гледна точка. Точно както териториалното ядро на Римската Империя е днешна Италия, и ядрото на Киевска Рус' е днешна Украйна. Рим е столицата на Италия, не на Румъния а Киев е столицата на Украйна, не на Русия. Между другото старите албански думи в румънски език (които, според румънските "езиковеди", са субстратни, тоест тракийски думи) са много повече от тези в аромунски език, въпреки че връзките между албанци и аромуни почти никога не са били прекъснати, за разлика от онези между албанци и румънци. Румънските "езиковеди" обясняват това с фонетичното обновяване на албански заемки в аромунски. Например рум. ceafă (тил) произлиза от алб. qafë (врат, шия), обаче аромунският език е заимствал по-новата албанска форма като chiafa със същото значение както в албански език, тоест "врат, шия"; "тил" се казва на аромунски zverca от алб. zverk. Струва ми се обаче че този пример за обновяване на фонетизма на аромунските заемки в аромунски език е един от редките такива и че те не могат да обяснят това че румънският език има много повече стари албански думи от аромунския. Овен това изглежда че аромунският е изгубил думата ceafa (врат) , обща с румънски език, и по-късно е заимствала и chiafa (с различно от румънско значение) и zverca от албански, както и много други думи, така че въобще не става дума за обновяване.

Струва ми се че "дека" = "че" а не "къде". Като синоним на "дека" има "оти" или "от", гръцка дума.

http://dalmatianlanguage.simplesite.com/438011513 https://de.wikipedia.org/wiki/Dalmatische_Sprache https://en.wikipedia.org/wiki/Dalmatian_language Има цяла книга за този език но не мога да я намери онлайн: Bartoli, Matteo Giulio. (1906). Das Dalmatische: Altromanische Sprachreste von Veglia bis Ragusa und ihre Stellung in der Apennino-balkanischen Romania. 2 vols. Vienna: Kaiserliche Akademie der Wissenschaften. Italian translation: Il Dalmatico: Resti di un'antica lingua romanza parlata da Veglia a Ragusa e sua collocazione nella Romània appennino-balcanica. Trans. Aldo Duro. Rome: Istituto della Enciclopedia Italiana, 2000. Mario Doria: Dalmatico. In: Günter Holtus, Michael Metzeltin, Christian Schmitt (Hrsgg.): Lexikon der Romanistischen Linguistik.. Band III: Die einzelnen romanischen Sprachen und Sprachgebiete von der Renaissance bis zur Gegenwart. Rumänisch, Dalmatisch / Istroromanisch, Friaulisch, Ladinisch, Bündnerromanisch. Niemeyer, Tübingen 1989. S. 522–536. Žarko Muljačić: Das Dalmatische. Studien zu einer untergegangenen Sprache (= Quellen und Beiträge zur kroatischen Kulturgeschichte. 10). Köln 2000, ISBN 3-412-09300-9. Antonio Ive, L'Antico dialetto di Veglia

Бившият романски език далматски почти нямаше албанско влияние, въпреки че субстратът му беше илирски а албанците били илири. Също така албански език почти е без далматско влияние. Още повече далматски език е с твърде малко черти от Балканския Езиков Съюз, ако не сгреша има по-малко такива от новогръцкия, само сръбски език има по-малко такива черти, докато румънски и албански са с най-много такива елементи, повече отколкото са в новобългарски (включително "мк" и торлашко-шопски -- преходни към сръбски език). Всичко това говори за тракийския характер на албански език.

Най-ранните украински думи на румънски език са заимствани след 12. век, което също поставя въпроса дали румънците наистина са живеели в Буковина и Северна Бесарабия преди това, за украинците се знае че те живеят там от 5 или 6. век. Unfortunately, the chronology of different types of Romanian toponyms has yet to be worked out. Part of the problem is that Romanian place-names from north of the Danube appear only rarely in pre-1300 documents. Nevertheless, some indications of chronology can be found in Serb royal documents dating from 1198–1450, in which many Romanian settlements are noted, as well as in Balkan regions that are now inhabited by Serbs and Bulgars, but where — despite the disappearance of the Romanians — some Romanian toponyms dating from this period have survived. First, it can be observed that the Romanians who lived in Serbia and Bulgaria spoke the same dialect as today's Romanians north of the Danube, and they used the same types of toponym. There occur, both in Serbia and in Bulgaria, toponyms based on personal names and natural features, and bearing the definite article (e.g. Piscul, Ursul, Cîrnul, Creţul, Corbul, Surdul); place-names formed with the diminutive suffixes 'şor' and 'el' (e.g. Cernişor, Negrişor, Banişor, Stănişor, Nişor, Văcărel, Păsărel, Cercel — north of the Danube, such names generally have the suffix 'ul' as well); and names with the suffix 'et' (e.g. Rugulet, Cornet). The striking difference, however, is that while the suffixes 'eşti' and 'eni' became prevalent north of the Danube after the mid-1300s, they are absent {1-348.} from Romanian toponyms, dating from the Middle Ages, in the Balkans. On the other hand, of the forms still prevalent in the Balkans, the masculine singular with definite article ('ul') is found only in Wallachia and Moldavia. In the case of Romanian toponyms that can be traced back to the 14th century in Transylvania, it is the feminine form that first became prevalent (the earliest documented instances, dating from 1360, are Tuştea and Peşteana, in the Hátszeg region). The masculine form was reduced to the suffix 'u' or disappeared, but the 'u' was often added to adaptations of Hungarian toponyms (e.g. Törpény > Tărpiu), and the same was done with the feminine form (e.g. Tóti > Toltia). In contrast, the suffixes 'şor', 'el' and 'et' were generally used throughout the Romanian language areas, in the Balkans as well as farther north; in Transylvania, these are among the earliest toponyms found mentioned in documents — e.g. Nucşoara (1359); Rîuşor (1377), a river in the Hátszeg region; Săscior (1464) in Alsó-Fehér county; Rîuşor (1473), Copăcel (1473), and Ludişor (1476) in the Fogarasföld; Ostrovel (1439) and Frăsinet (1482) in the Hátszeg. One of the rarer diminutive suffixes in toponyms, 'şa', was the first to occur in Transylvania, in Lupşa (1366). http://mek.oszk.hu/03400/03407/html/60.html http://www.hungarianhistory.com/lib/faf/toc11.htm

Най-старите български думи в рум. език са от 11-12 век. или нещо подобно докато най-старите сръбски такива са от 14. или 15. век. Как се обяснява това? Румънците са споменати в Сръбско вече през 1198 г., ако не сгреша, в Косово или близо до там. А ако се приема фалшивата теза на румънските "историци" че румънците са изконни северно от река Дунав, включително и в историческо-географската област Банат, където има свидетелства за сърби много по-рано от 14. век, пак не може да се обясни твърде късната дата на най-ранните сръбски думи на румънски език. Само ако се приеме че става дума за банатски българи които са били сърбизирани след турското завоюване на тяхната страна, но струва ми се че сърби изрично (а не само славяни) са споменати в Банат много преди 14. век. Така че единственото обяснение е че първоначално румънците са живели много по-източно от Банат и Косово, където единствените славяни съседи с тях бяха българите.

От български (изчезнал диалект?) одица, с носов "о" (не знам точно как се нарича буквата на старобългарски); без "в-" Много интерсен диалект.

Става въпрос за думата "дека" от "македонския" "език", тоест от южнозападните български говори. Бг. етимологичен речник е достъпен за сваляне чрез сайта twirpx.com дека = че, дали смислено няма общо с наречие на място, така че може би Бг. етимологичен речник в случая греши и става въпрос за румънска или аромунска дума.

"Татарские поля"/"tatarskie polea", може би става дума за единствения славянски език който авторът на статията, някой си Мариус Тежа, познава, тоест руския. Не е изключено и това че на укр. език от края на 16. век още съществуваше определеността на прилагателните имена, както има сега само при руски и белоруски езици. На сегашния укр. това има само при мъжките прилагателни имена в единствено число. Доколкото ми е известно нямаше украинци в Добруджа през 16. век.

Знам дека = знам че = știu că (на румънски) = знам да (на сръбски) не знам дека = не знам дали = nu știu dacă (на румънски) = не знам да ли (???) (на сръбски) старорумънски deacă според dexonline.ro думата е съставена от предлог de и съчетание că или, може би, наречие/съчетание/предлог ca. dacă означава още "ако" знам да (на сръбски) Според Български Етимологичен Речник "дека" е славянска/чисто-българска дума: от "де" = где, къде + к(а), по образец на ту (сръбски тука, може би и старобългарски, не знам) + к(а); на словенски е tukaj/tu Впрочем "де" ми се струва че би трябвало да се изпише "тде"; например на сръбски има: тада, када, сада; на български: къде, кде (неправилно изписано "где") и "тде" (от *"тъде"???) Ако сравним срб. "знам да"/"не знам да ЛИ" с рум. "stiu ca"/"nu stiu DE-ca/deaca/daca" може да се стигне да извода че на срб. частица "ли" в този случай й съответства рум. предлог "de", така че може би "дека" произтича от старата рум. форма "decă, deacă, dacă"

"татарські поля" звучи на днешен украински През 1573 г. в тефтера издаден от Бистра Цветкова се споменава село Сиреборна (Сребърна), западно от Силистра. Това е на турски. Значи става дума за българско име Среборна или Сребърна, а не за някакво румънско име, защото в румънски език няма думи, започващи със "ср-" или "зр-".

Интересно че холандец (Joris van der Does) пише че част от Добруджа през 1596-7 се наричаше "татарские поля" ("tatarskie polea" на румънски) от местните жители. Не знам точно как е изписан този израз "татарские поля" в оригинала на книгата му за пътешествия (оригиналът е на латински а не на нидерландски), може би той е употребил холандският правопис а не латинския при изписване на това име. " ie " на нидерландски се произнася " i " така че може би става въпрос за "татарски поля", тоест за български език като майчин език на местните севернодобруджански жители, а не на украински език. Знаете ли дали по онова време имаше украинци в Добруджа? http://www.ziuaconstanta.ro/stiri/invitati/calatori-straini-prin-dobrogea-joris-van-der-does-xx-galerie-foto-599242.html Това за дичиени и Вичинската митрополия. Имаше в Добруджа през средновековието и други вселенски митрополии, например Констанца или Томис (не знам точно как се наричасе тя през 11. век) и дори Варна, обаче няма (притча за) някакви изконни местни румънски жители томитани или констанцяни, има само приказката за дичиени като най-старите жители на Добруджа, живели там от римско време. Това е нелогично. Струва ми се че тези дичиени са измислица на румънски "историци".

Защо староцърковнославянски език всъщност е старобългарски или староцърковнобългарски? 1. Има старословенски език (в Фрайзингските/Брижинските паметници) който също е кодифициран през 9. въпреки че Фрайзингските паметници са написани през 10. век, обаче с по-стар текст. Има нйкои въпросителни: а) носителите на старословенски език как се наричаха себе си по времето на кодифицирането на този език (кой беше ендонимът им)? Само словени (тоест славяни) или същевременно имаха и общ ендоним (славяни) и особен за тях ендоним словенЦи/каринтяни/карниолци??? б) този език по-архаичен ли е от езика на най-стария паметник на старобългарски (Киевските листове) който принадлежил на моравската редакция на старобългарски. Щом няма повече етнос моравци или моравски език/държава значи не може да се каже че Киевските листове са на старочешки/старословашки а на старобългарски или не принадлежат нито на чехите, нито на словаците, нито на българите от езикова гледна точка. Те и без това са с повече южнославянски и дори български черти отколкото със западнославянски такива. Хърватският езиковед Ёсип Хам дори е твърдил че това е фалшификуван от чехите паметник. Струва ми се че това е истината защото по времето на нормирането на старобългарски най-вероятно и чехите са притежали фонема "дз", както и днешните словаци, а само няколко десетина години или век и повече са го изгубили. Например и в Пражките "фрагменти" още има "дз", върпеки че вече преобладава "з". Независимо от възраженията а) и б) всички езиковеди са на мнение че има старословенски език а не словенска редакция на "староцърковнославянси". Да допуснем че Киевските листове са по-архаични от Брижинските паметници. Какво следва от това? Следва да се каже че старословенски го няма а е по-късен вариант на "староцърковнославянски". Това само от езиковедска гледна точка. От гледна точна на влиянието на старобългарски върху Брижинските паметници, разбира се че няма такова влияние, защото старословенските текстове са изписани на латиница. Обаче от езикова гледна точка не може да се каже че старословенски и "староцърковнославянски" са различни езици защото най-вероятно старословенски език се явява като диалект или на езика от Киевските листове (ако и двете са приблизително еднакво архаични) или на езика на едни от по-късните старобългарски/"староцърковнославянски" паметници. В първия случай може да се каже и че старобългарски е диалект на старословенски, със същото оправдание. 2. Има среднобългарски език или среднобългарска редакция на "староцърковнославянски", значи "СЦС" всъщност е старобългарски. 3. Само в най-старите старобългарски паметници (освен в Киевските листове) и (източно)новобългарски има фонемите "щ" и "жд". В западноновобългарски "език" (тоест в "мк" "език" има само кй и гй ("кйе биде", вместо "ще бъде"). 4. Българският диалект от Солунско и понастоящем е източен български диалект, а не западен. По-шоден е до български език отколкото до "мк" "език". Там и понастоястхем има "щ", "жд" но и гласната "я" (не знам точно как тя се нарича на старобългарски), там се спазва старобългарската гласна която в български има 2 рефлекса: я или е (мляко, млечен). А този диалект е в основата на старобългарски и никога не се отдалечил толкова много от български език за да бъде наречен (самостоятелен) език (както и "мк" "език" между другото). 5. Това че езика на Киевските листове е смес от български и чешки/словашки няма значение, защото българските/южнославянски черти преобладават а и този език беше напълно разбираем от Солунските българи (славяни от български род), като помежду местния славянски език в Солунско и онзи от КЛ имаше само диалектни разлики. Например новословенският език също е изкуствен, дори много по-изкуствен от езика на КЛ, обаче никой езиковед не твърди че въобще го няма този език или че е различен език от употребените/говорените в действителността новословенски диалекти. Освен това, както вече съм споменавал, няма го моравски език, така че чехите/словаците не могат да заявят претенции към старобългарски защото те не са "етнически моравци" и няма повече страна/дръжава Моравия.

От латински Oescus; за окончателното "-р" в Български етимологичен речник има 2 обяснения, обаче аз мисля че става дума за същото "-р" както при румънското име Dunăre(a) на река Дунав: от Дуна (унгарски Дуна, турски Туна) + "-r" + "-еа"

Има румънска дума abIA: едва; трудно, току-що, само

Ако думата не е славянска, нито гръцка, а албанска то румънците са романизирани албанци.

Цитират се някои редки и неясни древногръцки или, по-точно средногръцки съществителни πάστρα, σπάστρα като етимони = произходни, първоначални думи. На мене много по-вероятно ми се струва че съответните български (включително македонски говори), гръцки, румънски, аромунски глаголи произхождат от албанското прилагателно i/e pastër = чист. Интересно е обаче че има в старобългарски (среднобългарски?) думата пастрение (според Българския Етимологичен Речник) и, доколкото ми е известно, в този език няма албанизми. Ако думата наистина е албанска то има и друго интересно нещо. Доколкото ми е известно в албански език няма "с" преди 9. век, само "ш", така че, ако думата пряко е навлязла в румънски от албански (без посредничеството на българския или гръцкия), това може да е доказателство за съвместния живот на румънци и албанци поне до 9. век. Това че думата не се среща в старогръцки говори за албанския й произход. https://el.wiktionary.org/wiki/πάστρα http://greek_greek.enacademic.com/157795/%CF%83%CF%80%CE%AC%CF%83%CF%84%CF%81%CE%B1 https://en.wiktionary.org/wiki/pastroj#Albanian