Иван Тодоров

Молдованите са стар народ, за разлика от "македонците". За тях думата "румънец" беше обидна, да бъдат наречени така просто беше обидно понеже румънец (на румънски, включително и в молодовски говор, румын - ромын е по-нова, реконструирана разновидност) означавше не само жител на Влашко, а и крепостен селянин. А какво стана с таджиките?

https://en.wikipedia.org/wiki/Vlachs#Medieval_usage https://ro.wikipedia.org/wiki/Istoria_vlahilor_de_la_sud_de_Dunăre

Първоначалната римска Мизия се простираше чак до днешна Босня, като западната й граница беше река Дрина. https://en.wikipedia.org/wiki/Moesia "In ancient geographical sources, Moesia was bounded to the south by the Haemus (Balkans) and Scardus (Šar) mountains, to the west by the Drinus (Drina) river, on the north by the Donaris (Danube) and on the east by the Euxine (Black Sea).[4] " https://www.antiquemapsandprints.com/pannonia-dacia-illyricum-moesia-macedonia-thracia-ancient-balkans-1855-map-351536-p.asp

Не разбирам какво означава или кой е Тудор/Тодор Доксов

https://en.wiktionary.org/wiki/Włoch https://en.wiktionary.org/wiki/Wołoch https://pl.wikipedia.org/wiki/Włochy https://pl.wikipedia.org/wiki/Wołoszczyzna Вуох означава италианец, ВОуох означава влах, румънец (може би, в миналото, и далматинец, носител на далматинския език) Воуох е вторична дума, вуох е първоначалната. Например "млад" се казва młody/"муоды", а не mołody. Това означава че полско име за румънци е по ново в сравнение с онова за италианци, въпреки че географски поляците живеят много по-близо до румънците, отколкото до италианците. В Средновековието даже имаше румънско присъствие в част от Полша, ако не сгреша. Това е причината в полски език, или, поне в някои полски говори, да има румънски думи (предимно терминология на пастирство и производство на сирене). Италия се казва Włochy/Вуохы и е съществително име в множествено число (означава ли то "италианци"?) докато италианци се казва Włosi/вуоси а румънци/власи се казва Wołosi/воуоси. Румъния/Влашко се казва Wołoszczyzna/Воуошчызна, а не *Wołochy/Воуохы, както беше очаквано по името на Италия, Włochy. Тоест, според мене, става дума за по-ново име за Влашко в сравнение с името за Италия, което изглежда да е разновидност на "вуоси" (=италианци, "власи"). Ако същите изводи важат и за чешки, словашки и, особено, за унгарски език, където също има думи двойки за италианци и румънци, то заключението би било че всичките тези 4 "вишеградски" народа са познавали първо италианците и, само после, румънците, тоест румънците са дошли от другаде за да се заселят в непосредствена близост на унгарците и посредствена близост на чехите, словаците и поляците. http://ssjc.ujc.cas.cz/search.php?hledej=Hledat&heslo=vlach&sti=EMPTY&where=hesla&hsubstr=no http://ssjc.ujc.cas.cz/search.php?hledej=Hledat&heslo=valach&sti=EMPTY&where=hesla&hsubstr=no http://slovniky.korpus.sk/?w=Vlach&s=exact&c=217f&d=kssj4&d=psp&d=sssj&d=scs&d=sss&d=peciar&d=ma&d=hssjV&d=bernolak&d=obce&d=priezviska&d=un&d=locutio&d=pskcs&d=psken&d=noundb&ie=utf-8&oe=utf-8# http://slovniky.juls.savba.sk/?w=valach&s=exact&c=i3ca&d=kssj4&d=psp&d=sssj&d=scs&d=sss&d=peciar&d=ma&d=hssjV&d=bernolak&d=obce&d=priezviska&d=un&d=locutio&d=pskcs&d=psken&d=noundb&ie=utf-8&oe=utf-8# унгарски olasz = италианец (множествено число olaszok), oláh (със знак на ударение върху "а" и с "h" вместо "sz"; множествено число oláhok) = влах/румънец. WaLLach на немски е кастриран жребец , значение което имат съответните преводни думи и в чешки и/или словашки и/или полски. WaLachE на немски е влах/румънец.

Румънският език прилича най-много на стандартния италиански (ако оставим отстрани аромунския, моглено-влашкия и истро-влашкия), който е основан на тосканския говор, а не на бившия далматинския, както беше очаквано. Това е още по-удивително когато се има предвид че в Дакия не е имало колонисти от Етрурия. Етрурия географски е горе-долу също нещо с Тоскана, а езиково латинската дума Етрурия се е превърнала в италианската дума Тоскана. Античните имена на села и градове, реки и т.н. в Добруджа са влезли в румънски език чрез българския, например Dârstor/Dristor (Дръстър = Силистра), Camena (Каменна, село в Тулчанско, Северна Добруджа, Vicus Petra), Harsova (Хърсово), Strebarna (Сребърна - превод на латинското име Argentiana). Ако румънците бяха изконното население, които живэли там от древността до наши дни румънските имена щяха да бъдат пряко наследени от латинския. Вместо Дръстър румънското име би трябвало да бъде Durustor, от латински Durostorum. Това е силен аргумент защото аромунското име на Солун е пряко наследен от народно-латинската форма на първоначанлното гръцко име, тоест Sãrunã, идва от народо-латински *Салона/Salona, съкратена форма на гръцкото име Тесалоники. Ароумните и румънците имат общи корени, румънските "историци" и "езиковеди" дори казват че те са румънци и говорят румънски диалект. Казват още че аромунските/румънските пастири са предали латинската форма от уста на уста, от баща на син, така се обяснявало защо аромуните запазват и до днес днешен това латинско име, променено според фонетичните правила на аромунския език. Значи пастирите можели да пазят по-добре имената на местности/селища отколкото уж "постоянното и изконно местно румънско население" на Добруджа. Така че прародината на румънците беше близо до аромунската или, може би, същата, тоест някоя територия близо до Солун и албанския град Драч. А защо се запазва само името Саруна в аромунски език и не и други стари имена, наследени от латински език? Трудно е да се отговори на този въпрос, обаче може да се предположи че имената на другите по-малки селища, наследени от аромунския из латинския са изчезнали. Вероятно аромунците са се премествали другате, в Епир и Тесалия където те се споменават за пръв път в историята, като са изоставили своята прародина и са спазили само името Салона, поради известността и значението на този град. В новата си родина аромуните са заимствали вече съществуващите топоними от славяни, гърци и албанци, адаптирайки ги към аромунски език. Те вероятно са учредили села но само по-късно, така че няма стари аромунски топоними с латински произход, освен Саруна. А защо Драч? Моето мнение е че италианското име на този албански град - Durazzo - идва от едно старо, изчезнало румънско име Duraț (по подобието на bracchium/brachium - braț, facies - față). Латинското име беше Dyrrachium, произношение Durracium), ако не идва от някаква далматинска версия. http://www.hungarianhistory.com/lib/faf/toc04.htm Lexical elements shared by Rumanian and northern Italian dialects Already Gaston Paris pointed out the importance of these elements, which in many cases are exclusively found in Rumanian and certain Italian dialects. O. Densusianu gives a detailed description and concludes that these are vestiges from an epoch in which the ancestors of the Rumanians lived in close contacts with the population in northern Italy. We mention here only some of them: From Latin expanticare, in Venetian and Milanese spantegar, in Rumanian spînteca ,,to rip up"; from Latin implenire, Friulian impleni, Rumanian împlini" to fill, to carry out"; Venetian ol cel della bocha, Rumanian cerul gurei ,,palate", lit. ,,the sky of the mouth"; Latin reus ,,guilty", in the dialect of Campobasso re ,,bad", in Rumanian rau ,,bad", etc. Vestiges in the Rumanian language of Late Latin features and words shared with northern Italian dialects indicate that the ancestors of the speakers of Rumanian lived, at least until the 7th century A.D., in close contacts with the Latin-speaking population of Italy. From the abandonment of Dacia-Traiana in 275 A.D., however, the Danubian limes was the frontier between the Roman empire and the ,,Barbaricum". Controlled by the roman army, it was a military border, with fortifications, whose chief function was defending the empire against invading armies from the north. Although not totally impermeable, this frontier did not permit everyday contacts between the population of the roman empire in the south and those living north of the lower Danube. Consequently, the phonetical, morphological and lexicological changes of the 3rd-6th centuries A.D. in the Latin language could not have penetrated into the language of a population living north of the lower Danube. The domination for some period of time during the 4th century of a strip of territory along the lower Danube does not change this (cf., for more details, Du Nay, 1977, pp. 214-216).

Други аргументи против румънщината на "археологическата култура/цивилизация Дриду": Според румънския "историк" от Молдова, Георге Постика (Gheorghe Postică: Civilizaţia medievală timpurie din spaţiul pruto-nistrean (secolele V-XIII)), "прарумънската археологическа култура Дриду" е засвидетелствана в средна и южна Бесарабия едва през 10-11. век. Това означавало че едва тогава последните траки са асимилирани, напълно невероятно (пра-румънци = напълно асимилирани траки [гето-даки или дако-гети, това е терминологията на румънските "историци"], които повече не говорят тракийски език, а латински). Освен това, тази общорумънска култура никога не е засвидетелствана в Северна Буковина и Северна Бесарабия, ни през 10-11. векове, ни преди това, ни след това. Там има култура Ревно. Очевидно е че културата Дриду не е румънска. В Северна Бесарабия има и култура Алчедар-Екимауц(и) (Екимовци на български?) , също от 10-11. век. Други аргументи против румънката теза на култура Дриду у Димитър Овчаров: http://kroraina.com/bulgar/bg_ro_IX/ Това че култура Дриду, тоест Плисковско-преславска култура не се открива южно от Стара Планина (или е твърде малко застъпена там) означава че тя е предимно прабългаро-славянска култура и че прабългарите не са обитавали днешните български области Тракия и Македония. Ние обаче знаем че прабългарите са обитавали само източна българска Мизия, тоест Добруджа и Лудогорието, а в никакъв случай цялата българска Мизия и Влашко и други, още по-далечни северо-дунавски територии. Говоря за българска Мизия защото територията на римска Мизия включваше и голяма част от днешна Сърбия. Как се обяснява това противоречие? https://www.scribd.com/document/118251886/Gheorghe-Postică-Civilizaţia-medievală-timpurie-din-spaţiul-pruto-nistrean-secolele-V-XIII-Bucureşti-Ed-Academiei-Romane-2007-487-p

https://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna_Spanțov,_Călărași https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов_(комуна) https://ro.wikipedia.org/wiki/Spanțov,_Călărași https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов Има и село и община Спанцов. В близкото миналото там е имало много българи (вижте книгата "Народописна карта на нова ромънска [!] Добруджа" на Стоян Романски) но това беше скорошна българска общност, заселила се там през 19. или през втората половина на 18. век. Това очевидно не означава че името на селото не може да е среднобългарски или старобългарски (от времето когато цялото Влашко беше гъсто населено със славяни), но също така е възможно единственото българско/славянско нещо в тази дума, в това име да бъде окончанието "-ов".

А какво означава "ин" на старобългарски? На словенски "ен" означава "един", така че енорог = еднорог.

На мене ми е интересно кое селско име е по-славянски и кое е първоначалното? Спанцов или Спанчов (старото име на село Дунавец, Силистренско)? Село Спанцов се намира в Румъния, във Влашко (окръг Калараш), много близко до силистренския Спанчов. Тоест, Спанцов е румънското/романското изкривяване на българската/славянската дума Спанчов или обратно? Тоест, ако оставим настрани славянската наставка "-ов" (бивше падежно окончание), кое е първоначалното: Спанц- или Спанч- ?

И чешката река и румънската област се превеждат на немски като Молдау/Moldau. Има и малка румънска река Moldova/Молдова но предполагам че тя няма германско име / германски превод. Казва се че името на румънската област идва от реката. Прилагателното име от Молдова на румънски е moldAv/молдАв (сравнение с ВлтАва), или moldovenesc/молдовенеск. На немски има и по-новия вариант Moldawien/Молдавиен, дума с която се обозначава независимата държава Молдова. Това германско/келтийско/славянско име ли е? Или, може би, е тракийско? Интересно е и това че в средновековното княжество Молдова имаше области/окръзи с име ținut/цинут, идващо от глагола "a ține"/"а цине" = държа, тоест "държава". Разликата е че при молдованите цинут/"държава" се използваше за съставни част от независима държава, докато при славяните държава = независима страна.

Славяните не изчезват, те асимилират "прабългарите" и "крадат" етнонима им. Щом сега имат по-тясно само-название и византийците започват да ги нарекат "българи", а не общо "славяни". Прабългарите не си сменят езика, те изчезват в славянското море. Дотогава славяните в България най-вероятно не имаха специализирано име за себе си: те бяха просто славяни (както и словенците и словаците), за разлика от чехите, поляците и т.н. които от "край време" имаха и общия ендоним "славяни" и по-специализиран ендоним. И руснаците от "славяни" стават руси/руснаци, се сдобиват с по-специален автоним, веднага след асимилирането на варегите, викингите, скандинавските германци, но не се отказват от общия ендоним славяни.

Това че някои от славянските думи в румънски изглежда да са със словенска етимология е забелязала и сръбкинята "лингвистица" Vida Rus от Румъния, авторка на румънско-словенски речник и разговорник (пръвите такива в Румъния, може би и първите като цяло). Обаче те могат да са и думи от изчезнал български диалект, говорил се във Влашко. Но, в принцип, не е изключено някои от славяните които впоследствие са станали българи (след асимилирането на "прабългарите") да бяха били от същото славянско племе както и част от днешните словенци. Например: кой на шуменски говор се казва кутри а на словенски kateri (руски который). http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_izt_1.htm Шуменският говор се характеризира и с ред лексикални особености като дèсни (венци), чàплạ (щъркел), жèркạ (воденица), жерт (върлина), òтък (гумно), гам (шум), клик (вик), ѝштъ (искам), наг’ѝбạм се (навеждам се), вèште (още), нѝне (сега), кутрѝ, кутрà, кутрò (кой, коя, кое) и др.

Това е карта на СКлавония (тоест Славония), Босня, Хърватско, Далмация от 1648 г. Sclavonia Croatia Bosnia cum Dalmatiae Parte Author MERCATOR Gerard – HONDIUS Henricus Year 1648 Dimension 195 x 145 mm Place of publication Amsterdam https://www.ideararemaps.com/en/prodotto/sclavonia-croatia-bosnia-cum-dalmatiae-parte/

Може ли някой да ми обясни как така има същата смислена връзка между slave (роб, раб) и Slav (словенин, славянин) от една страна, и serf/servant (слуга; може би и роб) и Servia(n)/Serbia(n) (сърбин + лужишки "сърбин"/лужичанин - тоест член на 2-3 от славянските народности, 3 ако се има предвид че съществуват 2 [различни] лужишки езика), от друга страна. А, като се добави това че Wenden на немски означава (лужишки) "сърби", тоест "сорби" а Winden означава словенци (славяни от Словения), то излиза че сърбин е синоним за славянин/словенин, или по-точно е бил синоним в миналото. За sclavus = славянин/словенин сега: В албански, румънски и аромунски има: https://en.wiktionary.org/wiki/shqa Etymology From Late Latin sclavus or Sclavus, from Byzantine Greek σκλάβος (sklábos, “Slav”) or Σκλάβος (Sklábos), probably from earlier Σλαβῆνος (Slabênos), from plural Σλαβῆνοι (Slabênoi), from Proto-Slavic *slověninъ.[1]. Compare Romanian șcheau (“Bulgarian, (South) Slav”), șchiau, Aromanian shcljau. Doublet of skllav (“slave”), a later borrowing. Noun shqa m (indefinite plural shqa, definite singular shqau, definite plural shqatë) a Bulgarian (or generally any person of South Slavic ethnicity) References ^ Orel, Vladimir (2000) A Concise Historical Grammar of the Albanian Language, Leiden: Brill, page 432 В румънски șcheau, șchiau = Bulgarian, (South) Slav Много интересно обаче е това че на аромунски shcljau = слуга, а не славянин/словенин и има синоним с гръцки произход dul/dhul (δούλος (doúlos)), като тази дума δούλος означава на гръцки роб, а не слуга. В мъглено-влашки език "на български" се казва "slăneaști"/"buwgăreaști", и може би произлиза от *slăMNeaști, тоест *slăVNeaști = слаВяНски. На румънски има окръг с име ЯлоМица = ЯлоВица и râmnic = риБНик, тоест езеро където се отглеждат риби за продажба. https://dexonline.ro/definitie/ramnic https://www.scribd.com/document/48128540/Dictionar-Meglenoroman-Theodor-Capidan

Към Славония и Словения може да се добави и Словакия.

Ти бъркаш използването на българската азбука (кирилица) от румънците и липсата на латиница при тях (или загубата на латиница) с липса на румънски език от романски род.

А Прибойевич или Черноризец Храбър е онзи който е "покръстил" част от днешно Хърватско "СлАвония", а не "СлОвания"??? https://hr.wikipedia.org/wiki/Slavonija "Povijest Regija je prvotno bila dio rimske pokrajine Panonije, a nakon propasti Rimskog Carstva, naseljavaju je Slaveni. Lokalna plemena ovdje stvaraju svoju prvu drzavu, koja ce stupiti u savez s Avarima. Prije dolaska Madara u Panoniju, Slaveni formiraju relativno usko povezanu zajednicu sve od zapadnih Karpata do Sjevernog Balkana, te cine vecinu stanovnistva na zapadnoj obali Dunava sve do Alpa. Slavonija se u to doba proseze od danasnje zapadne Vojvodine do Istocnih Alpa. Stanovnici regije sebe identificiraju jednostavno kao "slaveni", odnosno "sloven(c)i/slavon(c)i", tako ih identificiraju i njihovi jugo-zapadni susjedi latini kao Sclaveni, dok ih susjedi Bavarci identificiraju kao Vendi sve od njihove najzapadnije inacice oko izvora rijeke Drave do Dunava." Интересно обаче защо само тази част от Балканите се нарича Славония, само друга, съхсто малка част Словения, а останалите части на Хърватско + целите България, Сърбия, Черна Гора, Босна, БЮРМ не "съдържат" област с подобно име и не се наричат (като цяло) с подобно име. Логично е че, щом имаше Славония, имаше и славони/славонци.

Разбира се че българите нямате почти нищо общо с траките, така че ни дума не може да стане за българите като местен народ в Добруджа. Румънците също нямат много общо с траките. Езикът румънски не е тракийски, така че наистина румънската народност се образува едва след латинизирането на местните траки, ако наистина пра-родината на румънски език е днешна Румъния, Южна Добруджа и т.н., както казват румънските "историци" (тоест поне територията на Велика Румъния, ако не и повече). Тоест румънците = (генетично) траки + (езиково) римляни. Гърците обаче бяха обитавали в Добруджа от много столетия когато римляните са я завзели. Разбира се, не във всички тракийски села имаше поне 1 грък при времето на римската окупация. Гръцкото присъствие беше сведен до малко населени места но това е напълно без релевантност. Защо? Защото през 1880-1890-те години приблизително 90% от добруджанската територия не беше населена, беше земеделска, горска и т.н. Тоест само 10% от Добруджа беше изчерпана с човешки къщи и дворове, с човешки домакинства. В миналото е имало села и по други места, които през 1880-1890-те години вече не съществуваха обаче повечето домакинства на онези населени места са принадлежили на не-румънци: българи, турци, татари и т.н. Говоря за първите господари на въпросните домакинства. Какво искам да кажа с това? Например: първите хора които са обитавали "територията" на днешното домакинство на (почти) когото да е българин от село Сребърна са били етнически българи, а не етнически румънци, въпреки че, теоретично, първите хора, първото семейство обитавало селото, може да са били етнически румънци. Тоест, селото може да е било основано от етнически румънци, после, след заселването на славяни в Добруджа, те се славянизираха (в случая: българизираха), после тези "ново-българи" (смес от славяни - многобройни - и румънци - малобройни) са се размножили много а селото е станало много по-голям, с много повече къщи/домакинства. Така че първите обитатели на повечето домакинства (тоест: по-голямата площ от земята, по-голямата територия) на селото са били българи. В други добруджански села повечето първо-обитатели са били турци, татари и т.н., тоест не-румънци. Така че румънците не са изконни почти никъде в Южна Добруджа, точно както гърците. Разлика между румънци и гърци е че гръцкото присъствие в Добруджа предшества с много столетия румънското присъствие (раждането на румънската народност). Искам да кажа че село Сребърна (Силистренско) може да е бил основан от римски колонисти или от траки (доколкото ми е известно, името му беше Аргентиана/Аргенциана = "селото на сребро" през римско време) но, при заселването на славяните там, то беше с изключително малко население и площ, така че в днешното село българите са изконно население в по-голямата част от площта на селото. А за генетиката на румънците: има едно сериозно проучване на румънеца Флорин Станчу ("Станчев") които доказва че румънците са предимно славяни. Тъй че румънците нямат нищо общо с траките.

1. Румънската дума произхожда ли от словенски, диалектен български или става дума за опростяване на произношението на българската дума "еднорог", поради трудността за членове от романски народ (тоест румънци) да изговорят "дн"??? 2. Диалектната (торлашката) българска дума "инорог" късна заемка от румънски ли е, или става дума за чисто славянска диалектна дума (българска)? Може би точно от тази дума произхожда румънската дума "инорог"??? Или от друг (сега изчезнал) български диалект, който се е говорил северно от река Дунав, във Влашко??? Много интерсно е че български и словенски имат общи думи/черти и т.н. които липсват от сърбо-хърватски или даже във всичките други славяни езици. Например словенски яз = бг. аз Словенски тукай = български тук(а); полски туТай, руски тут Торлашката дума може да я намерите в "речника на чужди и малко употребени/познати думи", в края на електронната версия на книгата Зона Замфирова на сръбския писател Стеван Сремац. http://www.antologijasrpskeknjizevnosti.rs/ASK_SR_AzbucnikDela.aspx

https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/istoria-dobrogei-de-adrian-radulescu-si-ion-bitoleanu-2215.html В книга История на Добруджа от Битоляну и Ръдулеску/Радулеску (Istoria Dobrogei; Bitoleanu, Radulescu), пише че археологическата култура Ипотещ-Къндещ(-Чурел), уж румънска, се засвидетелства и южно от река Дунав, в Добруджа (само там, не и в други южно-дунавски земи), обаче последвалата я култура, култура Дриду е засвидетелствана южно от Дунав в цялата Северна България (не само в Добруджа), а и северно от Дунав територията на Дриду било много по-широка от територията на Ипотещ-Къндещ. Обаче: https://de.wikipedia.org/wiki/Ipote%C8%99ti-C%C3%A2nde%C8%99ti-Gruppe https://en.wikipedia.org/wiki/Ipotesti%E2%80%93Candesti_culture https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D1%8B%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%88%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0 "Im 8. Jahrhundert stiessen turkstammige Wolga-Bulgaren in das Gebiet vor und grundeten das Donaubulgarische Reich. Archaologische Nachfolgekulturen waren nach Meinung rumanischer Archaologen die Glincea-Kultur in Moldawien und die Dridu-Kultur in der Walachei." Така че, според румънските безлогични "историци" и "археолози", румънците били успели не само да се противопоставят на славянизацията (произхождаща от страна на славяните от български род) но били успели и да румънизират и славяните и "прабългарите" и да си върнат територията която бяха населили в Северна България преди заселването на славяните там. Според румънците цялата българска земя, северно от линията на Иречек (или подобни линии) беше населена с "пра-румънци" при трайното настаняване на славяните там. После имаше "редукция" на тяхната територия, като резултат от славянизацията, "още после" румънците били успели да се разширят на юг и да си "възстановят" "изконните територии", въпреки че тъкмо тогава започва да съществува Първата българска държава, ръководена от "пра-българи" и населена най-вече със славяни, които, въпреки че са подчинен етнически елемент, успяват на си налагат езика на "пра-българите" и да ги асимилират. А след края на култура Дриду започнало второто славянизиране на румънците. Така или иначе гърците са най-старата добруджанска народност, въпреки че, може би, няма континюитет, продължителност от заселването им там през античността до наши дни. Когато те се заселват в Добруджа, тракийското население не само че не беше латинизирано/романизирано (не румънизирано!!!), а римляните още не бяха стъпили там. Според румънските "историци" румънците били потомци на латинизираното местно тракийско население в Добруджа и в другите територии които са били част от Велика Румъния, към които се добавя Приднестровието а и във всичките територии които са част от днешна България, намиращи се северно от линията на Иречек. Румънската народноста се била образувала от смес между етнически траки и римски колонисти, като последните успели да наложат латински език на първите. А това латинизиране става едва сhttps://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/istoria-dobrogei-de-adrian-radulescu-si-ion-bitoleanu-2215.htmlлед завоюването на днешна Добруджа (която географски не съвпада съвсем точно с първоначалната Добруджа = Малка Скития) от Римската Империя, а това става след много столетия от заселването на гърци. https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/istoria-dobrogei-de-adrian-radulescu-si-ion-bitoleanu-2215.html

https://web.archive.org/web/20111119234801/www.tomrad.ro/istdob/mod_dob.html https://web.archive.org/web/20111119010458/http://www.tomrad.ro:80/istdob/cliches.html https://web.archive.org/web/20111119234715/http://www.tomrad.ro:80/istdob/Bulgarian.html https://web.archive.org/web/20060126085632/http://www.tomrad.ro:80/istdob/Iredentism.html https://web.archive.org/web/20051216014101/http://www.tomrad.ro:80/istdob/Outlook_on_Dobruja.html

За премълчаната „украинска” Руско-турска война и след нея https://faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/za-premalchanata-ukrainska-rusko-turska-voyna-i-sled-neya https://frognews.bg/obshtestvo/minalo/ukraintsi-leli-krav-shipka.html https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-19089020 https://www.24chasa.bg/novini/article/4631215 https://kostadin.eu/2018/02/25/%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%83-%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82/ https://www.peticiq.com/196944

Руските националисти казват че украинците са се отделили от тях късно, така че Святослав, според тях, е руснак, докато през 19. век вече имаше украински народ, така че украинците са ви освободили. Според тази руска "логика", румънците са продължителите, единствените наследници на римляните, понеже румънскат дума за румънец (ромын) идва от латинската дума за римлянин (Романус), така че Румъния била новата Римска Империя, а не Италия. Старите теми, ако не са за продължение, защо не са заключени? Кои са глупостите по-точно?

Интересно, говорящите немски диалект/език във френската област Елзас наричат французите власи/уелсци, а не с дума, подобна на французи. Това е така, вероятно защото самите те са истинските "французи", тоест франки, франконци. Не знам как елзасците се наричат себе си в днешно време (вероятно елзасци), обаче първоначалният им ендоним (тоест "само-етноним", "само-име") беше "франки", тоест "французи". Сигурно и "пра-българите", преди да бъдат асимилирани, са нарекли славяните с подобна на "славяни" дума, а не с "подобна на българи" такава. page 13 of the book Elsassisch - Der Sprache der Alemannen, by Raoul J. Niklas Weiss, ISBN: 978-3-89416-514-7: "Das Franzosische aber, die seinerseits angeblich einzig brauchbare Sprache dieser Welt, wurde selten gesprochen, und fast immer mit so starkem Akzent, dass man sich dadurch in "inneren" Frankreich, also bei den "Welschen", lacherlich, wenn nicht verdachtig machte." French language however, the supposedly only usable language of this world, was infrequently spoken and almost always with such a strong accent, that one was being ludicrous, if not outright suspect when speaking it in "inner" France [in extra-Alsatian France, in France yet outside Alsace], where the "Welsh" [French] lived. https://www.blickinsbuch.de/viewer/cm/ac...9V015Q0RnMWVMTQ "Alsatian is closely related to other nearby Alemannic dialects, such as Swiss German, Swabian, and Markgr?flerisch as well as Kaiserst?hlerisch. It is often confused with Lorraine Franconian, a more distantly related Franconian dialect spoken in the northeast corner of Alsace and in neighbouring Lorraine. " keyword: Franconian en.wikipedia.org/wiki/Alsatian_dialect keyword: Frankisch (Franconian dialect of German) "Einige Dialekte im Norden und Nordwesten werden den rheinfr?nkischen Mundarten zugeordnet. Das Rheinfr?nkische wird bereits zum Mitteldeutschen und in diesem zum Westmitteldeutschen gez?hlt. An der Grenze zur Pfalz werden dem Pf?lzischen verwandte Dialekte, im sogenannten Krummen Elsass lothringisch-fr?nkische Mundarten gesprochen." de.wikipedia.org/wiki/Els%C3%A4ssisch