Добруджа е българска земя, не румънска:
1. Античните имена на села и градове, реки и т.н. в Добруджа са влезли в румънски език чрез българския, например Darstor/Dristor (Дръстър = Силистра), Camena (Каменна, село в Тулчанско, Северна Добруджа, Vicus Petra), Harsova (Хърсово), Strebarna (Сребърна - превод на латинското име Argentiana). Ако румънците бяха изконното население, които живэли там от древността до наши дни румънските имена щяха да бъдат пряко наследени от латинския. Вместо Дръстър румънското име би трябвало да бъде Durustor, от латински Дуросторум. Това е силен аргумент защото аромунското име на Солун е пряко наследен от народнолатинската форма на първоначанлното гръцко име, тоест Съруна/Saruna идва от нардонолатински Салона/Salona, съкратена форма на гръцкото име Тесалоники. Ароумните и румънците имат общи корени, румънските "историци" и "езиковеди" дори казват че те са румънци и говорят румънски диалект. Казват още че аромунските/румънските пастири са предали латинската форма от уста на уста, от баща на син, така се обяснявало защо аромуните запазват и до днес днешен това латинско име, променено според фонетичните правила на аромунския език. Значи пастирите можели да пазят по-добре имената на местности/селища отколкото уж "постоянното и изконно местно румънско население" на Добруджа.
Така че прародината на румънците беше близо до аромунската или, може би, същата, тоест някоя територия близо до Солун и албанския град Драч.
А защо се запазва само името Съруна в аромунски език и не и други стари имена, наследени от латински език? Трудно е да се отговори на този въпрос, обаче може да се предположи че имената на другите по-малки селища, наследени от аромунския из латинския са изчезнали. Вероятно аромунците са се премествали другате, в Епир и Тесалия където те се споменават за пръв път в историята, като са изоставили своята прародина и са спазили само името Салона, поради известността и значението на този град. В новата си родина аромуните са заимствали вече съществуващите топоними от славяни, гърци и албанци, адаптирайки ги към аромунски език. Те вероятно са учредили села но само по-късно, така че няма стари аромунски топоними с латински произход в Епир и Тесалия, а само Солун в Македония.
2. За "прарумънската археологическа култура Дриду". Това "общорумънска култура" се появява в Бесарабия едва през 10-11 век., за разлика от другите краища на Румъния, например Северна Добруджа. Необяснимо е защо ако тя е общорумънска. Твърде невероятно е и това че част от даките (клон на траките) са оцелели чак до 10 век а само тогава се завършва романизацията им, за да стане "прарумънската култура" (прарумънци значи напълно романизирани даки).
Предишната на "прарумънската цивилизация Дриду" във Влашко и Добруджа е културата Ипотещ-Чурел-Къндещ, която била "дако-римска" култура на романизирани и нероманизирани даки. Южно от Дунава така култура имало само в Добруджа, в останалата Мизия (Добруджа е част от Мизия) изконното местно население на траки (клон мизийци/мизи), романизирани и нероманизирани вече беше славянизирано. Следващата й и наследяваща я култура Дриду обаче се разширява и наистина е засвидетелствана почти в цяла Мизия, така че "прарумънските носители на култура Дриду" са успели да романизират тамошните славяни и прабългари (според румънските "историци", чак когато Първото Българско Царство на славяни и прабългари е в разцвет. След това обаче идва нова вълна на славизация която обхваща почти цяла Мизия, само в Добруджа румънците продължили да живеят неславянизирани чак до нсши дни!!!
Според румънския "историк" от Молдова, Георге Постика (Gheorghe Postică: Civilizaţia medievală timpurie din spaţiul pruto-nistrean (secolele V-XIII)), "прарумънската археологическа култура Дриду" е засвидетелствана в Бесарабия едва през 10-11. век. Това означавало че едва тогава последните траки (от рода на даките) са асимилирани, напълно невероятно.
Освен това, тази общорумънска култура никога не е засвидетелствана в Северна Буковина и Северна Бесарабия (Хотински край), ни през 10-11. векове, ни преди това. Там има култура Ревно. Очевидно е че културата Дриду не е румънска. В Северна Бесарабия има и култура Алчедар-Екимовци, също от 10-11. век.
Други аргументи против румънката теза на култура Дриду у Димитър Овчаров: http://kroraina.com/bulgar/bg_ro_IX/
3. Румънският език прилича най-много на италианския (ако оставим отстрани аромунския), не особено само на северните италиански диалекти а и на южните, въпреки че нямаше никакви римски колонизатори дошли от днешна Италия в Дакия. Повечето от тях са дошли от днешна Испания а и от много други краища на Римската Империя.
4. Румънският език прилича повече на италиански отколкото на бившия романски език далматски въпреки географията. Това също е трудно обяснимо.
Lexical elements shared by Rumanian and northern Italian dialects
Already Gaston Paris pointed out the importance of these elements, which in many cases are exclusively found in Rumanian and certain Italian dialects. O. Densusianu gives a detailed description and concludes that these are vestiges from an epoch in which the ancestors of the Rumanians lived in close contacts with the population in northern Italy. We mention here only some of them:
From Latin expanticare, in Venetian and Milanese spantegar, in Rumanian spînteca ,,to rip up"; from Latin implenire, Friulian impleni, Rumanian împlini" to fill, to carry out"; Venetian ol cel della bocha, Rumanian cerul gurei ,,palate", lit. ,,the sky of the mouth"; Latin reus ,,guilty", in the dialect of Campobasso re ,,bad", in Rumanian rau ,,bad", etc.
Vestiges in the Rumanian language of Late Latin features and words shared with northern Italian dialects indicate that the ancestors of the speakers of Rumanian lived, at least until the 7th century A.D., in close contacts with the Latin-speaking population of Italy. From the abandonment of Dacia-Traiana in 275 A.D., however, the Danubian limes was the frontier between the Roman empire and the ,,Barbaricum". Controlled by the roman army, it was a military border, with fortifications, whose chief function was defending the empire against invading armies from the north. Although not totally impermeable, this frontier did not permit everyday contacts between the population of the roman empire in the south and those living north of the lower Danube. Consequently, the phonetical, morphological and lexicological changes of the 3rd-6th centuries A.D. in the Latin language could not have penetrated into the language of a population living north of the lower Danube. The domination for some period of time during the 4th century of a strip of territory along the lower Danube does not change this (cf., for more details, Du Nay, 1977, pp. 214-216). http://www.hungarianhistory.com/lib/faf/toc04.htm
5. Интересно е албанското име на град Драч (град в Албания): Дурръс/Durrës в сравнение с италианското Дураццо./Durazzo. Латинското име е Дурракиум/Dyrrachium, не знам как би звучило на далматски език (бивш романски език).
Имаме следните думи:
латински: brachium, facia (=facies), румънски: braț, față (ръкав, лице), (изговарят се брац, фацъ), италиански braccio/brazo; faccia, тоест на румънски би трябвало да е съществувало думата Duraț/Дурац.
Тоест италианската дума изглежда да е заимствана от румънски, а не наследена от латински (може би нито заимствана от далматски). Ударението на италиански и предполагаемия румънски е същото, на гласна "а", за разлика от албанското, което е на "у". Албанското име първоначално/изконно/илирско ли е или е по-късно от латинския? Не мога да кажа обаче запазването на двойната буква "р" при албанската дума говори за това, че тя е по-стара от италианската. Интересно е и фактът че Дураццо има 2 "ц" докато диалектната форма на braccio/браччо (ръкав), тоест brazo/брацо е със само 1 "ц".
албански: rosë, kursej (патица, пестя) - румънски rață, cruța (патица, щадя) (словенски и кайкавско-хърватски raca = патица). Това са съществителни имена с неясен или албански произход. Обаче латински puteus (кладенец), албански pus, румънски puț, италиански pozzo (с 2 "ц").
Българският езиковед Владимир Георгиев (един от най-добрите специалисти по албанистика) е казал обаче че албанците не са наследили старата топонимията на Албания от илирите, нито по-късната латинска такава а са я заимствали. Други езиковеди твърдят обратното. Както и да е италианското име на Драч изглежда да е взет от румънски език, ако не е от далматски, тоест румънците и албанците са живели заедно в или близо до Драч през далечното минало.
http://www.kroraina.com/vg/vg.html
1. The Illyrian toponyms known from antiquity, e.g. Shköder from the ancient Scodra (Livius), Tomor from Tomarus (Strabo, Pliny, etc.), have not been directly inherited in Albanian: the contemporary forms of these names do not correspond to the phonetic laws of Albanian. The same also applies to the ancient toponyms of Latin origin in this region.
2. The most ancient loanwords from Latin in Albanian have the phonetic form of eastern Balkan Latin, i.e. of proto-Rumanian, and not of western Balkan Latin, i.e. of old Dalmatian Latin. Albanian, therefore, did not take its borrowings from Vulgar Latin as spoken in Illyria.
Също така албанското влияние в далматски език е минимален (не само далматското в албанския) а и далматският език не е бил част от Балканския Езиков Съюз, където влизат само албанският, румънския, българския, аромунския, в по-малка степен новогръцкия, и още в по-малка степен сръбския. Сръбски език има изключително малко елементи от БЕС, също като далматския (само "сръбските" преходни торлашки говори, всъщност български говори влизат в БЕС). Заключението е че албански език е тракийски а не илирийски. Дали той е дако-мизийски (дако-гето-мизийски), или южнотракийски няма значение.
