Иван Тодоров

БНТ заедно с български академици по история от БАН да предложат на "Македонската" Национална Телевизия и на "М"АНУ дебати по история които да се проведат "на живо" и излъчват същевременно по и двете национални телевизии в "прайм тайм", в най-гледаното време като изпълнение на духа на договора за приятелство. Защо не заседанията на комисиите по (обща) история да се превърнат в телевизионни дебати по и двете националните телевизии?

Што се отнася до "кодифицирането" на "македонски" "език", сръбските олигофренски политици и "езиковеди" не са си дали сметка че признаването на съществуането на такъв "език" от тях означава че те се откажат от сръбщината на торлашките говори, тоест на преходните българо-сръбски говори. По чисто езиковедски критерии тези говори приличат много повече на "македонски" "език", отколкото на сръбския, даже отколкото на (източно)българския. Така че сърбите би трябвало да се откажат от торлашката си територия в полза на БЮРМ, поне според "логиката" на техните "езиковеди" и политици. Примери: на "македонски" "език" и на торлашки (а и на шопски) се казва "сакам", на (източно)български "искам", на сръбски "хочю" на "мк" и торлашки "убаво", на източнобългарски "хубаво", на сръбски "лепо" "македонски" и торлашки одим, източнобългарски ходя, сръбски ходам

сб. прича = дума, говоренел бг. притча = парабола Нещо много подобно се случва в романските езици: латинската дума fabulare (= създавам басни, измислици, тоест измислям приказки; разговарям) има като наследници hablar на испански (-говоря) и falar на португалски (=говоря) Не знам кое е значението на притча (или на подобнозвучащото съответствие на тази дума) в старобългарски език, дали там тя означава говорене или парабола или и двете. Не знам и първоначалното значение на тази дума в старобългарски/общославянски в случай че "притча" означава и двете неща на старобългарски. Така че не мога да кажа дали става въпрос за общи индоевропейски паралелизми или за влиянието на латински или някой романски език над славянските езици (български/сръбски), като се знае че когато славяните започнат да обитават трайно Балканския Полуостров, северната му част (северно от известната линия на Иречек, като в по-ново време тя не се счита като напълно точна, но това не е релевантно за темата) вече беше езиково латинизирана (тамошните траки, илири и т.н. бяха се отказали от собствените си езици, бяха ги забравили и майчиният им език вече беше станал латинският). Друг пример: "срещу" (=против) и "срещам" в сравнение с исп. и порт. contra и encontrar. Доколкото ми се известно нещо подобно на "срещу" не е налично в нито един друг (жив или мъртъв) славянски език. Там има само "против" или, може би, други думи.

Българският етнически облик на района на Ниш е доказан от няколко етнографски карти и пътеписи, като например този на френския пратеник Жером-Адолф Бланки, който в записките си нарича Ниш „Столицата на България“. Френският геолог Ами Буе (1794-1881) също пише в свойте научни трудове, че българите в Поморавието са най-бунтовното население в цялата Османска империя. Но най-голямото доказателство е това, което се е писало в сръбските вестници, които съобщават за сраженията в Нишко със заглавия от рода на: “Устанак у Бугарской“ (“Въстанието в България“). Това доказва, че през 1809 г. надигналите се въстанници в Чегар планина са били повечето с български произход и самосъзнание. https://frognews.bg/obshtestvo/minalo/kulata-cherepi-nish-balgarska-srabska.html https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Torlakian_dialect#More_on_Cases "Felix Philipp Kanitz, (Das Konigreich Serbien und das Serbenvolk von der Romerzeit bis dur Gegenwart, 1904, in two volume) # "In this time (1872) they (the inhabitants of Pirot) did not presume that six years later the often damn Turkish rule in their town will be finished, and at least they did not presume that they will be include in Serbia, because they always feel that they are Bulgarians. ("Србија, земља и становништво од римског доба до краја XIX века", Друга књига, Београд 1986, p. 215)...And today (in the end of XIX century) among the older generation there are many fondness to Bulgarians, that it led him to collision with Serbian government. Some hesitation can be noticed among the youngs..." ("Србија, земља и становништво од римског доба до краја XIX века", Друга књига, Београд 1986, c. 218; Serbia - its land and inhabitants, Belgrade 1986, p. 218) Jérôme-Adolphe Blanqui, „Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841“ (Жером-Адолф Бланки. Пътуване из България през 1841 година. Прев. от френски Ел. Райчева, предг. Ив. Илчев. София: Колибри, 2005, 219 с. ISBN 978-954-529-367-2.) The author describes the population of Nish sandjak as ethnic Bulgarians, see: [1]" https://bg.wikipedia.org/wiki/Западни_покрайн %D0%B8%D0%BD %D0%B8#.D0.A2.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B5.D0.BD.D1.86.D0 .B8.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D0.9A.D0.A1.D0.A5.D0.A1_.D0.BA.D1.8A.D0.BC_.D0.91.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F " Така, въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на международната комисия по определяне на границата, на 6 ноември 1920 година сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград." Основната, може би единствената причина и "аргумент" на сърбите за крадене тези български територии беше това че България 2 пъти е нападнала Сърбия, през 1913. и 1915 г. така че на Сърбия й била нужна стратегическа граница. В днешно време, след като е ясно че България, като член на ЕС и НАТО, вече не може да я нападне, иначе отдавна би била направила това, Сърбия няма никакво основание да продължи с окупацията на тези български земи. Да не говорим и за това че през 1919 г. почти нямаше сърби в Западните Покрайнини (българите бяха на първо място сред жителите, като и власите и циганите бяха повече от сърбите). Тоест нямаше и няма нито една причина за продължаването на сръбската окупация на Запданите Покрайнини: нито историческа, нито етно-демографска, нито военно-стратегическа. Относно "сърбите" в Пиротско: Ето какво пише сърбин в английската страница на торлашки говор: https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Torlakian_dialect#More_on_Cases "Hi. Let me start by saying how good of a job I think you all did with this page. I have a comment to make about the case system though. Again, I'm not a linguist and my knowledge of Torlakian is intuitive (I was born and mostly raised in the area--S. Serbia). In any case, at least in the central parts of the north-south line between Nis and Vranje, I think there are actually two cases in use, namely Nominative and Accusative. Other cases are formed by prepositions that are added to the Accusative form in most cases. For example, a speaker from Leskovac would say: nom. terasa acc. na terasU gen. od terasu dat. na terasu etc. Also, and this is only valid for Serbia I suppose, the local speakers, besides acknowledging various local variants (some people can actually guess a village or an area within a small region someone is coming only based on the way that person speaks) still talk of three distinct overarching groups of dialects: from north to south they are Nis (nislijski), Leskovac (leskovacki), and Vranje (vranjanski). Pirot is usually exluded from this autoclassification by dismissing the language people speak there as "bugarashki" or Bulgarian-like (no offense to the people or Pirot or Bulgarians meant). I just wanted to add my two cents worth of thought to the discussion. ZT" Тоест сърбите и днес наричат пиротчаните българи, "бугараши", като ги обиждат въпреки че пиротчаните отдавна са със сръбско национално и етническо самоопределение!!! Най-добрите доказателства за българския характер на македонците са българските народни песни от Македония, събрани в две книги: една от братята Миладинови (Български народни песни) а другата от сърбина Веркович (Народне песме македонских бугара) от средата на 19. век. Там българите сами в техните песни се наричат себе си българи, а не македонци или сърби. БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ Събрани от Димитър и Константин Миладинови https://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/content.htm www.liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm Гино море, Гино Булгар кази! Потурчи се да те земам, да ти кладем турско име, мени Алия, тебе Айшея. Да ти кроем турски руби на тоята рамна снага, как си рамна, ти прилега. Да ти купам тунус феса на тоята руса коса, как си руса, ти прилега. Да ти купа мест папуци на тоите беле ноге, как са бели, ти прилега. Горно Броди, Серско; аргатска. liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm - Велико дульбер БУГАРКО, Велико, една на мама! Да знаиш, мило, да знаиш, како йе жалбь за младост, на порта би ме чекала, от коня би ме сметнала, за ръка би ме фанала, в одагя би ме однесла, постеля би ми послала. Кажи, Велико, кажи ми, кой ти я даде личбата? Даль си от бога паднала? Даль си от земя никнала? - Що прашаш, лудо, що прашаш, кой ми я даде личбата? Не сум от бога паднала, ни па от земя никнала, тук съм от майка родено. Струга. liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm https://web.archive.org/web/20020308133759/http://www.mak-truth.com/mi0.htm The Miladinov Brothers' "Bulgarski Narodni Pesni" is without a doubt the most widely read, the most beloved as well as one of the earliest collections of Bulgarian folk songs. This book was widely read not only by our people, but by other Slavs as well. Thanks to it, the world received a taste of the richness of Bulgarian folklore. The Croatian Bishop Strossmayer (1815-1905) not only paid for the publication of the book with his own money, but he urged the Croatian intellectuals to buy the book and become acquainted with the rich folklore of the Bulgarian people. It was at Bishop Strossmayer's suggestion, that Konstantin used Cyrillic script in place of the Greek letters in which the original text was transcribed. Most of the 660 songs are from Macedonia and also included are various customs, beliefs, games, proverbs, legends, riddles and names. Their work was read by generations after them and left a lasting influence on their compatriots. Konstantin Miladinov, in his introduction to "Bulgarski Narodni Pesni", very aptly observed The folk songs demonstrate the degree of intellectual development of the nation, they are a mirror of its life. The songs were collected between 1854 and 1860 mostly by the elder brother, Dimitar, who taught in several Macedonian towns (Ohrid, Strouga, Prilep, Koukoush, Magarevo, and Bitolya) and was able to put into writing the greater part of the 660 folk songs. Most of the songs were recited by women. A young woman in his native town of Strouga sang 150 songs for him. The songs from the Sofia district were supplied by the Sofia schoolmaster, Sava V. Filaretov (1825-1863). Those from Panagyurishte, recorded by Marin Drinov (1838-1906) and Nesho Bonchev (1839-1878), were sent by Vasil D. Cholakov (1828- 1885). Raiko Zhinzifov (1839-1877), who went to Russia with the help of D. Miladinov, was another collaborator. In his introduction to the collection, Konstantin Miladinov states that the songs were collected from different parts of the Bulgarian land, not from Macedonia alone. This is another testimony that the Miladinov brothers, like the rest of the fighters and martyrs in the struggle for Bulgarian National Revival, made no distinction between the people in Panagyurishte and Strouga, Sofia and Prilep or Ohrid. St Clement and St Naum were their saints and teachers; Simeon and Samuel were their Tzars. It was in this spirit of national unity and as a boost to the Bulgarian Revival that the two Miladinov brothers spent years of hard work and many sleepless nights to collect and prepare their monumental volume of Bulgarian folk songs 120 years ago. For this, they paid with their lives. They died in a Turkish dungeon in Istanbul. Folklorists abroad hailed the publication of "Bulgarski Narodni Pesni" as an important contribution to Slavic folklore. Translations of some of the songs were made in Russian, Czech, and English. Dr. Elias Riggs (1810-1901), an American linguist and missionary in Constantinople, translated nine songs into English and sent them to the American Oriental Society in Princeton, New Jersey. In a letter from Constantinople in June 1862, Dr. Riggs said: The following pieces are selected from a collection of Bulgarian popular songs recently published, Bulgarski Narodni Pesni, collected by Demitrius and Constantine Miladinov, Agram (Zagreb) 1861, pp. 542, 8 vo. I have rendered them in the measure of the original and very literally. The reader will be struck with the resemblance of these compositions to the song of Hiawatha ..... This collection consists of more than six hundred pieces, large and small, all professedly taken from the mouths of illiterate common people, and is one of the largest volumes yet printed in the Bulgarian language. The measure of which the first two pieces are specimens is the one most used. Other songs exhibit lines of various lengths, from five to seventeen syllables. The themes too are various ...... The whole present an interesting picture of the traditions and fancies prevailing among the mass of the Bulgarian people. Professor W.D. Whitney, secretary of the American Oriental Society, made arrangements with The American Presbyterian and Theological Review to publish Dr. Riggs' letter and translations. So in Volume I, No. I, of its new series, January 1863, pp. 65-69, it published the above letter and three of his translations. Later, in Volume II, No. 6, of its new series, April 1864, pp. 259-276, appeared six more songs and 24 proverbs. GRK I BLGARIN Konstantin Miladinov wrote some 16 poems, this is one of his lesser known and publicised, but provides a remarkable insight into his patriotic fervour GRK: Blgarine, prost choveche, Shto tuk stoish, ne se grchish? Nemash ochi da ne vidish Kolku slavni se storifme? BLGARIN: A grkimu star choek, Kak ti tekna tie zboroi Da mi velish, da mi kazhvash? Ya beh slaven i prehvalen I pak sega sum Bugarin Ako sakash Bog milostiv Ke si bidam pak prehvalen. GRK: Bolgarine ne pazbervish Ya ti velyam da se uchish Grtska kniga npefalena Tukidida, Evripida Irodota i Pindara. Kak ke chinish ti bez kniga? Tvoya kniga ti si nemash Da se storish uchen choek. Ako mozhish razberi me Nauchi se grtska kniga, Da bideme site grtsi. BLGARIN: Da se ucham grtska kniga! Koy se tie shto mi kaza, Tukidida, Evripida Irodota i Pindara. Tie ne se ot nashite Ni dedo mi, ni prededo; Yazka tie ne poznavam. Ako rechesh ti za kniga Imaf kniga, pak ke imam; Ala grku ti nikoga Da ne chekash da se grcha. GRK: Ya ti davam arna uka Zashto ti sakam tvoe dobro Pak ti velyam - pogrchi se; Ako sakash ti se molam Toku sade nogrchi se. BLGARIN: Nemoy, grku, dodevay mi; Pak ti rekov pak ti velyam Razberi se, ne se grcha Ako sakash Bugari se! Bulgarian, simple person, Why do you wait, and not Hellenize? Don't you have eyes to see us How magnificent we've become? Hey old Greek man, How did those words occur to you, To sermonise to me, to tell me? I was glorious and famous And I'm still a Bulgarian now If you like by the grace of God I will be famous again. Bulgarian you just don't understand I am telling you to study Famous Greek literature Thucycdides, Euripides Herodotos and Pindar. How can you exist without books? Books of your own you do not have To become a learned man. If you can understand me Teach yourself with Greek literature So that we may all be Greeks. Teach myself Greek literature! Who are those you told me about, Thucycdides, Euripides Herodotos and Pindar. They are not of my people Not my grandfather, or my g.grandfather I do not know them. If you speak about books I had books and I'll have them again; But dear Greek, never Wait for me to be Hellenized. I'm giving you good advice Because I am interested in your welfare Once again I tell you - become a Greek; I you want I'll plead with you But only become a Greek. Leave me alone, Greek; I told you again and again Believe this, I'm not becoming a Greek If you like become a Bulgarian! Milan Savić: Istorija bugarskog naroda do propasti države mu, Srpska narodna zadružna štamparija, 1878 http://www.worldcat.org/title/istorija-bugarskoga-naroda-do-propasti-drzave-mu/oclc/878228989 Вижте и какъв "сръбски" литературен/стандартен език е имало в края на 19. век, например книгата: "История бугарскога народа до пропасти државе му" от Милан Савич. Този тъпак Савич написа книга на сърбо-български език: "државе му" вместо "ньегове државе" не е нито сръбски, нито литературен български, може би е на някой/някои български торлашки говор(и). Очевидно това българско влияние се е окачествило като торлашко (тоест диалектално-сръбско) влияние. Ако е толкова сръбско защо сърбите са махнали този вид изрази от езика им? Това е презрение и пренебрежение на "сръбските" торлашки говори. Иначе заглавието на книгата е много смешно: коя държава е в пропаст сега? България или Сърбия? Иначе изглежда че на торлашки се казва "од пропаст му", поне на някои от торлашките говори. Пирот https://bg.wikipedia.org/wiki/Пирот С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. София – 1894 г. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf Пер. списание, кн. XIX-XX, 1886, стр. 253-256 БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ. I. НАРОДНИ пѣсни. (Пиротски). Записалъ С. Вацовъ. http://macedonia.kroraina.com/sh/pirot_pesni_vacov.htm Писмо на Пиротските граждани до княз Дондуков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия https://bg.wikipedia.org/wiki/Пирот#/media/File:Appeal-from-Pirot-citizens-to-Dondukov-Korsakov- 27may1878.jpg https://web.archive.org/web/20140226233816/http://electronic-library.org/books/Book 0027.html Паисий познавал произведенията на повечето от българските книжовници. Личи, че е чел техните сборници и слова. Безспорно ще е влиянието, което са оставили у него разказите за бурния и бележит живот на Григорий Цамблак и Константин Костенечки — неуморни дейци на средновековната славянобългарска книжнина. При посещенията си из страната той е минавал през селища, прочути със своята книжовна дейност. Личи че е имал информация за първите дамаскинари и за Йосиф Брадати. Срещал се е с преписвачи и килийни учители от Враца. Познавал книжовници от Пирот, които учили младежи на четмо и книговезство, като Кирил Живкович, който сам бележи, че «бил роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето». Интересувал се от ръкописи във Враца, посочени от анонимен писател през 1719 г. Чел увлекателните разкази за патилата на «Многограмотния Хаджи Нешо от Пирот», описал своето пътуване. Посетил много други книжовни средища. Възхищавал се е от изкуството и дързостта на зографите-даскали Христо и Стойо, които живеели в погърченото Арбанаси до Търново, но подновили и надписали черквата със славянски букви. ЗОНА ЗАМФИРОВА - Сремац, Стеван https://archive.org/stream/zonazamfirova00sremuoft#page/14/mode/2up http://www.antologijasrpskeknjizevnosti.rs/ASK_SR_AzbucnikDela.aspx Текстът от втората връзка е с добавен диалектен (тоест българско-диалектен, торлашки) глосар/мини-речник. Много ясно личи българщината на пиротския говор от думите на този глосар, въпреки че много от тях са сърбизирани. Например глаголите са дадени с окончанията за инфинитив: сакати (=волети на сръбски) вместо сакам (=искам; обичам), в първо лице единствено число (както се прави в българската лексикография), имайки предвид че няма наклонение инфинитив в торлашки. Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280. https://books.google.bg/books?id=F7-Bees_VvAC&pg=PA280&dq=Темски+ръко %D0%BF%D0%B8%D1%81&lr=&as_brr=3&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D1%80%D1%8A%D0%BA %D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81&f=false https://bg.wikipedia.org/wiki/Кирил_Живкович https://bg.wikipedia.org/wiki/Темски_ръкопис Темски ръкопис Василев, В.П. Темският ръкопис – български езиков паметник от 1764 г, Paleobulgarica, IX (1986), кн. 1, с. 49-72. https://bg.wikipedia.org/wiki/Темски_ръкопис Много неприятно трябва да е за днешните сръбски "езиковеди" да спорят (и то по-смъртно!!!) с техния културен "герой", идол, Вук Караджич по въпроса за принадлежността на "македонските" говори към български или сръбски език. С несъгласието си с него те не само че проявяват омраза към българите а и плюят на неговия памет, индиректно обявявайки го за съюзник на българите и сръбски предател!!! Наистина много смешни и глупави са сърбите "лингвисти" и националисти, а и сърбите изобщо. http://macedonia.kroraina.com/eg/ea_3_1.htm Люлка на старата и новата българска писменост акад. Емил Георгиев Вук Караджич и неговата историческа среща с българите от Разлог Кога и как Вук Караджич стига до своето „откритие” на българите? В предговора на своя „Д о д а т ъ к” [2] Вук Караджич сам изяснява повода, както и характера на своя труд. Задачата да се опознаят и съпоставят езиците по цялото земно кълбо поставя самата Екатерина. В 1784 г. тя написала със собствената си ръка 273 думи и 12 имена и ги разпратила по света, за да бъдат преведени на всички познати езици. Събрания материал предоставила на немския учен Пилас да го обработи и издаде. В 1787 г. излиза трудът „Сравнительные словари всех языков и наречий, собранные десницею всевысочайшей особы. Отделение первое, содержащее в себе европейские и азиатские языки. Часть первая. В Санктпетербурге 1787 г.” В 1789 г. излиза втора част. Трудът съдържа определените от Екатерина 273 думи и 12 имена на 200 езика. Работата продължава и по-нататък, поверена на Теодор Янкович де Мириево (от сръбски произход). В 1789—1791 г. речникът излиза във второ издание. Новото издание съдържа още 79 езика — африкански и американски. Славянските езици са получили първото място. Двете издания съдържат следните славянски езици и наречия: руски (руските думи са напечатани в средата на страницата), славянски (т. е. черковно-славянски), славяно-унгарски (словенски, прекомурски диалект), бохемски (т. е. чешки), сръбски, вендски, сорабски (т. е. лужишко-сръбски), полабски, кашубски, полски, малоруски (т. е. украински), суздалски (руски диалект). Забелязал отсъствието на българския език, Караджич решил да издаде своя „Додатък”, за да го добави, да го доведе до знанието на образования свят. При своята работа той прибягнал до „и с т и н с к и” българин, родом от Разлог („прави Бугарин, родом из Разлога”). [3] Изобщо трудът му се изгражда върху българския диалект от разложкия край. Тъй като българите нямали своя литература и пишели „на славянска ортография”, той си послужил със „своята ортография”.

Наистина сте лаик, арменците нямат нищо общо с Балканския Езиков Съюз и не произхождат от Балканите. Освен това, не знам защо наричате мъртви (истински) учени (езиковеди) шизофрени. Не е много логично да ги наречете шизофрени а същевременно да признаете че сте "лаик". Задпоставен член има и в шведски, норвежки и датски език, обаче всичките те са германски езици. Тези езици не образуват езиков съюз с никой друг не-германски език: нито с финландския/естонския, нито с руския, нито с латвиския/летонския, нито с лапонския. Определеният член е задпоставен само в албански, румънски (а и в аромунски, меглено-влашки, истро-влашки), и български (включително в "македонски" "език"). В ново-гръцки той е предпоставен, както във всичките други романски езици (включително и в бившия далматски език), а и в повечето германски езици. В сръбски език го няма. Само в торлашките говори, които никак не са сръбски, а български. Това че почти няма албанско влияние в далматския и далматско влияние в албански, докато взаимните влияния помежду албанския и румънския са много по-големи също говори за това че албански език няма нищо общо с илирския (далматски език се ражда като резултат от романизирането/латинизирането на илирите). С други думи далматски език почти нямаше елементи от Балканския Езиков Съюз, докато албанския и румънския са най-"балканските", и двете повече от българския. Нещо повече, в албански и румънски (а и в ново-гръцки) има и неопределен член, докато в български го няма.

На румънски sărac означава беден, сиромашен (и като съществително, и като прилагателно). Идва от среднобългарски (старобългарски) сирак но не означава дете без родители. На хърватски сирот е прилагателно име и означава: 1. беден, сиромашен; 2. беден, нещастен; 3. сирашки. Дали всички тези 3 значение присъстват и в средно- или старобългарски не знам. Интересно е обаче че на албански "беден" се казва i varfër, от латински orphanus, което на латински означава сирак. Тоест, латинската дума означаваща сирак се запазва в албански само със значението сиромашен, беден, докато среднобългарската дума означаваща същото нещо, тоест сирак (а може би, и други неща, като сега на хърватски) се запазва в румънски език само със значението сиромашен, беден. Тоест почти същото се случва в румънски и албански език, което говори в полза на това че албански и румънски имат много повече общи неща помежду си, отколкото албански/румънски с който да е друг език (включително български). За мене е напълно необяснимо защо на "литературен" "македонски език" притежателните местоимения употребени като прилагателни, тоест заедно със съответните съществителни (не-самостоятелно) си запазват формата и мястото от старобългарски и от всичките други съвременни славянски езици. Тоест на "македонски" "език" (български диалект от древната Пеония) се казва "нашиот язик", а не "язикот ни". По този "критерий" български е по-шоден с неславянски езици като албански, румънски а и ново-гръцки отколкото с "македонския" "език". Ново-гръцкият е периферен член от Балканския езиков съюз. Даже и торлако-шопските говори, които са преходни към сръбски език и са с много повече сръбски елементи от "македонския" "език" по този белег приличат на албански, румънски и гръцки, а не на сръбски и "македонски". Моето лично мнение е че много от елементите на Балкаснкия езиков съюз влизат по-късно в "македонските" говори отколкото в източните български такива, защото албанците първоначално са живели далеч от днешните им земи, някъде в днешните румънски земи или в граничните българо-румънски земи. Те най-вероятно са траки, а не илири, както навремето доста добре са доказали българските езиковеди: Дечев, Дуриданов и Георгиев. Това че старо-албанското влияние в румънски език е много по-голямо от древно-гръцкото, въпреки че и старо-албанците (няма значение дали илири или траки), и гърците бяха съседи на латинизираните даки, гети и мизи (тракийски племена) и гърците имаха много по-развита цивилизация също говори в полза на това че албанците са траки. "Пра-румънците", тоест латинизираните/романизираните траки имаха като преки съседи гърците и гърцизираните траки, в "пограничния" район на линията на Иречек а и по-северно от нея, по северното черноморско крайбрежие където продължаваха да съществуват гръцки градове-държави.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език "Липсата на достатъчен езиковедски материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите.Традиционно българската и световната наука приемат, че той е от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици, значително отличаваща се от останалите тюркски езици. По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до чувашки, монголски и тунгусо-манджурски и са в най-далечно положение от тюркските езици, което прави обединението им с тях доста спорно и проблематично. Освен това във времето и пространството съществува сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и тюрките."

Чрез сравняване и съпоставяне на "прабългарските" думи на български език с думите на чувашкия.

Извинявам се, не е Аршавин а Ашмарин. Той не е съветски учен, не че това задължително е лошо нещо, а пред-съветски руски: Ашмарин Н.И. Болгары и чуваши Казань: Типо-литография Императорского Университета. 1902. — 132 с. https://www.twirpx.com/file/1652136/ Това че чувашки език е прабългарски в стария му вид не е остаряла теза а още валидна и приета от почти всички не-български учени по света а и от твърде малко от българските. Препоръчвам те да напишеш съобщение към mylanguageexchange.com и да им обърнеш внимание че чувашки език не е днешен "прабългарски" а ирански език, различен от официалния език на Иран, тоест фарси, защото под "ирански език" може да се разбере и новоперсийски или фарси. https://mylanguageexchange.com/search.asp?selX3=147&selX6=null&selCountry=null&txtCity=&txtAgeMin=&txtAgeMax=&selGender=null&selIsClass=null&selX4=null&selTxtChat=null&selX13=null&selFace=null&txtFName=&txtDesc=&selOrder=0&txtSrchName=&BtnSubSrch=Search

Дай пример за спам и рекламиране на пантюркизъм. Значи онзи руски езиковед (Аршавин или нещо подобно) който отдавна е доказал че чукавшки език е "днешен прабългарски" е рекламирал за пантюркизъм! Дай пример за насаждане на омразата: написаното от мене за иранците беше шега, не насаждане на омраза. Коя неисторичност бе? Дай пример. Прокламиране или рекламиране? Излгежда че не знаеш значението на по-сложните думи. Ти си онзи който заслужава бан за обиди (неисторичност, малоумие).

Хайде бе! Иранците са цигани които режат главите на гяурите. Вие с тия чудовища ли искате да се асоциирате?

Хайде бе! Иранците са цигани които режат главите на гяурите. Вие с тия чудовища ли искате да се асоциирате?

Те учат староруски или староукраински или нещо подобно (например: старо-белоруски или старо-русински) но са с езикова мана, резултат на която български език бил развален руски или руски с албано-румънска граматика.

ciocan на румънски, изговаря се чокан или чьокан Да се каже че има "македонски" "език" в България (Благоевградско) е както да се каже че долнонемските диалекти всъщност са холандски, нидерландски ("долноземски"). Холандски език допреди 200 години се смяташе за немски и се наричаше (не само от немците а и от самите холандци нидердойч, тоест долнонемски) и че цялата северна Германия трябвало да принадлежи на Холандия. http://www.dbnl.org/auteurs/auteur.php?id=_nie146 Nieuw volledig Hoogduitsch-Nederduitsch en Nederduitsch-Hoogduitsch woordenboek, 1851 г. http://www.dbnl.org/titels/titel.php?id=cali005nieu02 Nieuw woordenboek der Nederduitsche, Fransche, Hoogduitsche en Engelsche talen

Това е мнението на учените от цял свят, освен от България. Обаче няма значение: руснаците не са германци, французите не са немци и т.н.

Поне през 19. век Добруджа означаваше само Тулчански санджак, поне за западняците: "[...] Dobroudja, dont on ne tient pas compte, et qui se trouve entre le Danube inferieur apres qu'il a fait un coude vers le nord et la Mer Noire. Cette etendue de pays a pour limite au midi la muraille de Trajan, qui suit la direction de Rassowa Kostendje vers la Mer Noire." Източник: Theatres de guerre de l'Autriches et de la Russie dans la Turquie d'Europe (pag. 39), 1828 г. автор: Ludwig Friedrich von Ciriacy Интересно че първата Добруджа, тоест първоначалната, тоест римската Мала Скития също започваше от Расова и се простираше до Кранево, всичко източно от тази линия беше Мала Скития.

Ако "прабългарите" бяха повече от славяните вие щеше да говорите на езика на победителите и покорителите на същите славяни, тоест на тюркски или на ирански език. Има повече "прабългарски", старочувашки думи в унгарски отколкото в български, значи унгарците били по-прабългарски от вас. https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългари#/media/File:Proto_Bulgars_crop.jpg "Победоносен воин с туранидни черти, изобразен на съд от Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход." Доказателствата за монголоподобния (тоест: от жълта порода) етнически характер на "прабългарите" са толкова достатъчни колкото са доводите че езика им е бил тюркски.

Може би има 5% прабългарски гробове и другаде.

Например ходжа (молах, мулах, мола, мула) НаСРеддин, хитър дервиш от народното мюсюлманско литературно творчество (ако не сгреша) се казва на румънски НаСТРатин Ходжа (Nastratin Hogea), тоест на румънците не им е възможно да изговарят "ср". Що се отнася до Второто Българско Царство това разбира не е румънска държава, нито държавност на който и да било друг романски народ говорящ различен романски език, а българска, защото: 1. повечето жители са българи 2. власите и куманите от елита която я ръководи са малобройни и бързо се славянизират 3. Кралството на германските франки (от което идва името Франция и от които идва името французи) не е немска държава, а френска. Киевска Рус' не е шведска държава а украинска (не е и руска), а Римската Империя не е румънска, а италианска. И Източната Римска Империя не е румънска защото столицата й (Константинопол) се намира южно от линията на Иречек (ако допуснем че румънците са автохтонни на териториите над тази линия) а и румънски език се "ражда" едва през 7-8. векове, а през 614 г. гръцки език става официален там, а гърцизацията, "византинизацията" на тази страна започва с няколко столетия по-рано и през 614 г. тя вече е приключила, официализирането на гръцки език е само формален акт. Иначе румънски език всъщност се "ражда" много по-късно, когато възникват и аромунския, и мегленитския (т.н. Мъгленорумънски език) и истрийския (т.н. Истрорумънски език), тоест през 12. век (ако не сгреша).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългари#/media/File:Bulgar_necropolises_on_lower_Danube.jpg Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8-9 век. На над 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Там където ги има (Добруджа и Лудогорието) те са около 30% от разкритите погребения.

Българите сте славянски народ а "прабългарите" бяха тюркски. Славяните, макар и покорени от тюрките са били в състояние да ги асимилират, да ги славянизират, това доказва че са били много повече от тюрките (което се подкрепя и от прабългарските погребални могили, намиращи се само в североизточна България и днешна румънска Добруджа, където обаче са в съотношение 3:7 спрямо славянските). Чувашкият език (тюркски език) отдавна е доказан (от руски учени) да е наследник на "прабългарския". Иначе вие щеше да говорите тюркски (или ирански) език. Нито французите не са немци, нито русите, украинците и белорусите не са германци скандинавци, нито днешните славянски българи не сте прабългари (независимо дали тюрки или иранци).

Що се отнася до "границата" между Добруджа и Лудогорието такава няма. Румънските "историци" твърдят че Тутракан не бил град в Лудогорието а в Добруджа. Всъщност Добруджа е само историческа област, не и географска. Първоначалната, тоест истинската Добруджа, римската Мала Скития се простираше източно от линията Расова-Кранево (Расова е населено място в Румъния). И по-късните Добруджи не са имали природна западна граница. Дали всичко западно от тази линия може да се нарече Лудогорие или от гледна точка на географското плато то започва по-на-запад от тази линия не знам. Може би географското Лудогорие, тоест платото, да не достигне линия Расова-Кранево която е първата "граница" на Добруджа. Според тази римска граница излиза че и южнозападното кътче на днешната румънска Добруджа всъщност не е добруджанска земя, а принадлежи на "историческото Лудогорие" (пак казвам, не знам дали и на географското, тоест на платото). Това кътче (почти) съвпада с Островската околия или Новосилистренската доколкото знам.

Как би звучило на кумански? На турски "сто" се казва "yüz". За хълм има: tepe, bayır, yokuş. Може би имате предвид чувашки език, който е наследник на прабългарски. http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/HIPOTEZI ZA PRABAALGARITE/Hipoteza 14 - Karvuna - Arkovna - Karguna - krepost .htm " Повечето изследователи свързват това название с прабългарите и водени от химеричната хипотеза за техния хуно-тюркски произход търсят обяснение из разни алтайски езици: монголски, старотюркски и т.н. Най-често се правят неуспешни опити да се преведе старото название Стохълмие с алтайски думи, омофонни на Карвуна."

Има релевантност ако се сравнят и двете имена: КарВуна а не КарБуна с ТоБротицас а не ТоВротицас. Освен това, Тобротицас има и неправилна първа гласна: т, вместо д.

Вижте и другата ми тема, сродна е: