Отиди на
Форум "Наука"

новорегистриран2

Потребител
  • Брой отговори

    494
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

новорегистриран2 last won the day on Май 31

новорегистриран2 има най-харесвано съдържание!

Репутация

443 Аспирант

Всичко за новорегистриран2

Лична информация

  • Интереси
    Иван Вазов e бугарски поет со македонско етничко потекло, кojштo пoдoцнa исцело ја прифатил бугаристичката национал-шовинистичка доктрина

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Исторически и идеологически погледнато болшевиките са най-големите врагове на анархистите и пр. https://en.wikipedia.org/wiki/Left-wing_uprisings_against_the_Bolsheviks https://echo.msk.ru/programs/cenapobedy/2179716-echo/ https://cyberleninka.ru/article/n/k-voprosu-o-politicheskih-otnosheniyah-bolshevikov-i-anarhistov-v-g-krasnoyarske-v-1917-1918-gg/viewer тов. Сталина говорит: http://grachev62.narod.ru/stalin/t1/t1_34.htm
  2. Pakistan Discovers the High Cost of Chinese Investment Pakistan’s desire to maintain strategic relations with China has resulted in the $62 billion China-Pakistan Economic Corridor (CPEC), a set of infrastructure projects, being mired in insufficient transparency. But a Committee formed by Pakistani Prime Minister Imran Khan to examine the causes for the high cost of electricity to Pakistani consumers has lifted the lid on corruption involving Chinese private power producers in Pakistan. The report reveals that the Huaneng Shandong Ruyi (Pak) Energy (HSR) or the Sahiwal and the Port Qasim Electric Power Company Limited (PQEPCL) coal plants under CPEC inflated their set-up costs. For Pakistan’s citizens, who are always told how China is their most reliable friend in the world, it was a shock to discover that China does business mercilessly and unscrupulously. Successive civilian governments and Pakistan’s military have looked upon China as their principal backer against India. The 278-page report by the “Committee for Power Sector Audit, Circular Debt Reservation, and Future RoadMap” listed malpractices to the tune of 100 billion Pakistani rupees ($625 million) in the independent power generating sector, with at least a third of it relating to Chinese projects. Given the close ties between CPEC and the all-powerful Pakistan military — the CPEC Authority is currently chaired by Lt. General Asim Saleem Bajwa, who is also the Prime Minister’s Special Assistant on Information and Broadcasting — the Committee treaded softly in relation to the Chinese projects. According to the committee’s report, “excess set-up costs of Rs. 32.46 billion (approximately $204 million) was allowed to the two coal-based [Chinese] plants due to misrepresentation by sponsors regarding [deductions for] the ‘Interest During Construction’ (IDC) as well as non-consideration of earlier completion of plants.” The interest deduction was apparently allowed for 48 months whereas the plants were actually completed within 27-29 months leading to entitlement of an excess Return on Equity (RoE) of $27.4 million annually over the entire project life of 30 years in the case of the Sahiwal plant. The estimated excess payment, keeping in mind the 6 percent annual rupee depreciation against the dollar, works out to a whopping Rs. 291.04 billion (approximately $1.8 billion). The Chinese company HSR claimed IDC based on a long-term loan at the rate of LIBOR +4.5 percent for the length of the entire construction period, even though it borrowed no money during the first year of construction and used only short-term loans at substantially lower interest rates during the second year. The magnitude of profiteering by the Chinese companies is incomprehensible. The two projects examined by the Pakistani experts’ Committee were worth $3.8 billion at the time of their launch. The Committee found over­payments of Rs. 483.64 billion, which amounts to $3 billion at current rates of exchange. This includes overpayment of Rs. 376.71 billion (approximately $2.3 billion) to HSR and Rs. 106.93 billion (approximately $672 million) to PQEPCL on account of excess set-up cost, excess return due to excess set-up cost in 30 years, and excess return due to miscalculation in Internal Rate of Return (IRR). In its report, the Committee recommended that Rs. 32.46 billion (approximately $204 million) be deducted from the project cost of PQEPCL and HSR; the return payment formula be corrected to reflect actual construction time; and Tariff of PQEPCL and HSR be adjusted accordingly. Under the current formula, in two years of operation, HSR has already recovered 71.18 percent of its original equity invested whereas PQEPCL has recovered 32.46 percent of its original equity in the first year of operation. This is over and above the profits that the companies would have made without subterfuge. Imagine the return the Chinese will generate on the $62 billion CPEC projects. These numbers are way too large to have been missed as oversight or malfeasance of individuals within the companies and their Pakistani counterparts. The experience of the Sri Lankan and Maldives governments suggests that these overpayments are generated with the complicity of leaders in the Pakistan government and the loot shared by all parties. Pakistan’s economy has been teetering on the verge of bankruptcy for some time and the COVID-19 pandemic has made the situation even worse. Instead of reforming their country’s policies, Pakistan’s leaders, once again, sought debt restructuring and waivers on account of the pandemic, just as they previously sought international assistance as a reward for fighting terrorism. But expecting the international community to repeatedly bail Pakistan out from one economic crisis after the other is unrealistic. Massive military expenditure, deep rooted corruption, and lack of accountability are at the heart of Pakistan’s perennial and ever widening gulf between revenue and expenditure. Now, it seems, Chinese investments have become a new liability. The International Monetary Fund (IMF) has been pushing Pakistan’s officials to raise taxes and power tariffs, effectively asking the Pakistani public to foot the bill for China’s rapacious practices. https://thediplomat.com/2020/05/pakistan-discovers-the-high-cost-of-chinese-investment/
  3. https://www.usitc.gov/publications/332/journals/06_sunyangxiao_understandinginvestmentfdi.pdf https://fbkfinanzwirtschaft.wordpress.com/2019/05/16/china-could-lose-face-get-rich-from-a-trade-deal/ Продажбите на дребно до 2018
  4. HSBC, Standard Chartered back China security law for Hong Kong Какво ли може да накара две световни банки да подкрепят ККП?!
  5. Това е така, но само до там. ЕС е един икономически блок, чийто страни-членки хем се стремят да демонстрират единство навън, хем недопускат никой да накърнява външнополитическите им интереси. Затова няма СЕЩ и скоро едва ли ще има. How the US influenced the creation of the EU Като не искат, тогава следва и да не очакват много от американците. ----- Съвсем логично би било САЩ да поискат от японците подобен ангажимент, ако и НАТО се ангажираше с японската отбрана. "Мерки" взети след изключителен натиск от САЩ. ЕС, бидейки икономически съюз, позволява гъвкавост и свобода във външната политика на страните-членки в определени рамки. Т.е. засега ЕС безалтернативен като икономическа ориентация за членките си. Мисълта ми беше, че някои от по-големите държави като Германия, Италия и Испания са под силно американско влияние, а други като Франция и Холандия играят ролята на младши партньори (колкото и да не им се иска). Та, естествено е, тези бивши метрополии да искат да възстановят предишния си статус на световни/велики сили. (да се прави разлика с обсъжданото за ролята на НАТО). А това няма как да стане без пряка конфронтация със сегашния хегемон.
  6. Българо-руския разрив през 1913 се дължи настремежите на България да овладее Проливите. И така до 1930 и някоя... Когато СССР вече ясно се очертава като икономическа и военна световна сила и активно желае да играе роля на Балканите. Следващият разрив от 80-те се дължи основно на кризисот во съветскиот идентитет и така до ден днешен. Специално най-новата руска пропаганда опорка за "предателството" най-вероятно е взаимствана от сърбите. Което само идва да покаже колко е зле положението при руснаците от към идеи и най-вече колко са близки в наши дни "братята славяни". Като се направи една кратка историческа ретроспекция лесно може да се види, че временните затопляния не променят цялостната тенденция към разбратушкване между българи и руснаци в последните 30 години. И си мисля, че с вътрешната деградация на Русия отношенията ни ще стават все по-лоши.
  7. Разбирам добре какво имате предвид, но явно аз не съм обяснил положението ясно. Китай може да планира каквото си иска, да обещава каквото си иска, да изгражда какъвто си иска образ за себе си, НО това не променя реалните му възможности. Самите грандомански приказки и планове са част от имиджа, който Китай си създава. Да, Китай е израстваща супер сила, с огромно население и производствени възможности. Но това не означава, че Китай е всемогъщ или че ресурсите и възможностите му са неограничени. Това може да се види и покрай пристанището Гуадар. За 20 години е постигнато абсолютно едно нищо и това не е учудващо, защото... Китай все още няма нуждата от този проект, защото... няма с какво да го оползотвори. И няма да има още дълги години. Другият подобен проект - през Мианма, към момента се развива, въпреки забавянето му. China-Myanmar pipeline grows in its appeal Същото не може да се каже за Гуадар и няма как, защото китайците не инвестират там.
  8. На теория всичко е горе-долу така, но в действителност не е. Китайците повече от 40 години обещават инвестиции на Пакистан, проекта в Гуадар е от поне 20. Какво е направено за това време може да се види с Гугъл Земя. Даже не знам дали това малко пристанище може да приема танкери. Това което е характерно за китайците е, че те обещават много. При тях всичко е ще, ще, ще... Като мине някое време пак подхващат същата песен на нов глас. Все едно, че слушам политици в предизборна кампания. Същите обещания и грандомански планове ги пробутват на всички развиващи се държави. Схемата е ясна и разиграна не веднъж: 1. Обявява се нещо грандоманско (с китайски замах), което да погъделичка местната публика и тя да окаже натиск върху управляващите, местната държава да участва колкото може повече. 2. Местните лапнишарани, ако се хванат, трябва да инвестират милиарди долари (не юани ). 3. Ако ги имат добре, ако ги нямат става интересно... Шри Ланка ги нямаше парите и се видя какво става. 4. Китайците докарват свои работници, строителни материали, машини и т.н., а местните седят и гледат. 5. Накрая няколко китайци и местни са станали още по-богати, множество китайски строители са заработили добре в чужбина, а местните... местните получават никому ненужна инфраструктура в нищото.
  9. ЕС все още не е единен политически субект и скоро едва ли ще бъде. За сметка на това САЩ са. И да не забравяме, че ЕС е продукт на американската външна политика. От поне две десетилетия САЩ се опитват да вменят на НАТО глобални отговорности, вкл. в Източна и Южна Азия, Африка и т.н. Приеха ли западноевропейските държави американските предложения?! Как реагираха западноевропейците на руското нападение срещу Украйна?! И още много подобни... Мнозинството от населението на САЩ, бидейки европейци, изпитват сантимент към Европа, но всяко нещо има своите граници и това трябва да се разбере. Също така трябва да се знае, че САЩ са тези, които разградиха западноевропейските колониални империи след ВСВ и е естествено за тези бивши метрополии да търсят нови опции за себе си. http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20200531000177
  10. Oil is generally propelled through pipelines by centrifugal pumps. The pumps are sited at the originating station of the line and at 20 to 100 mile intervals along the length of the pipeline, depending on pipeline design, topography and capacity requirements. Oil moves through pipelines at speeds of 3 to 8 miles per hour. Pipeline transport speed is dependent upon the diameter of the pipe, the pressure under which the oil is being transported, and other factors such as the topography of the terrain and the viscosity of the oil being transported. At 3-8 mph it takes 14 to 22 days to move oil from Houston, Texas to New York City. https://www.iatp.org/sites/default/files/451_2_31375.pdf И това е през терен, където липсват географски препятствия като Хималаите, Тибетското плато, пустинята Гоби и степ.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...