Philip

Ами така е в някои манастири няма монаси като например Сеславския манастир или са много малко Кремиковския :!!!:

Мойте баба и дядо живеят в Кремиковци и аз от малък ходя в манастира. От там се вижда цяла София, манастира е заобиколен от много хубава гора, навсякъде има следи от миналото от паметкина на Казака до скривалища на партизани. До кв. Кремиковци се намира кв. Сеславци(Те са на 200 метра едно от друго), където се намира Сеславския манастир. В интерес на истината за него научих едва миналата година и се разрових в интернет и открих много информация за него ( http://www.seslavskimonastery.com/index.html ) Но мисля това лято да го посетя и да го снимам и най вече стенописите :!!!:

Това трябва да е Зографския манастир.

Кремиковски манастир

Кремиковският манастир ”Свети Георги Победоносец” е разположен в южните части на Стара планина над кв. ”Кремиковци”, в местността ”Градището”, където все още личат останки от древна крепост. Изграден е върху голяма полукръгла скалиста тераса, от която се открива чудна гледка към обширното Софийско поле и столицата. Кубетата на църквата и част от сградата се виждат от изходната магистрала на София за Варна.

Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква ”Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана. Запазена е до днес и е обявена за паметник на културата през 1969. Тя е малка, продълговата, безкуполна, с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. На мястото на сегашното предверие вероятно е имало друго също с полуцилиндричен свод, но през 1503 година при земетресение покривът му е разрушен и е направен нов, двускатен. Специалистите предполагат, че от запад е имало още едно помещение, което е унищожено от пожар. Останали са само част от стенописите, които сега са от външната страна на западната стена. Стенописите в църквата са добре запазени, правени са през 15, 16 и 17 век.

В предверието, на северната стена са изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата, отбелязано е, че двете му деца са починали и вероятно в тяхна памет боляринът е възстановил църквата.

Пак в предверието на източната стена над входа е изписан Св. Георги на трон и сцени от мъченичествата и чудесата на светеца. Запазени са Пророк Илия, св. Георги на кон, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. За съжаление изображенията по свода в основното помещение са почти напълно унищожени, останали са само някои фрагменти.

Силно впечатление правят фигурите на Архангел Михаил с меч в ръката и на Константин и Елена.

На северната стена са изписани в пълно бойно снаряжение светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и св. Димитър.

В нишата на южната стена до иконостасната преграда е запазено великолепно изображение на патрона на църквата - св. Георги на бял кон в борба с дракона.

Кремиковският манастир през вековете следва съдбата на жителите на Софийско. Има сведения за съществуването на дарителски надписи от 1611 г.(за изписването на второто предверие, което не е запазено), от 1667 (върху храмовата икона ”Св. Георги”) и от 1799 с имената на дарителите – йеромонасите Христофор и Антоние. Манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийско. През 16 век в килиите на манастира живее и работи поп Божко, който пише ”...Бързай, моя бедна душице! Бързай към знанието, към истината, към съвършенството”. Тук са се преписвали много богослужебни книги, а монасите са разбирали значението на манастира за опазване духовността на българите. Скоро след мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му са пренесени и са се пазели в манастира, а по-късно са поставени в специално изработено сребърно ковчеже с надпис върху капака ”Кремиковци, лето 1593, настоянием Теофана”, а отстрани на ковчежето – ”Свети и многоцелебни мощи свети великомученика Георгия Нового, пострадавшего в Средец града болгарском. Соверших аз грешний Христо Димитров Куюмджи в лето 1804 више село Кремиковци при игумена Христофора.” В манастира те са се пазели повече от 300 години. Дървеният иконостас в малката църква е изработен през 17-18 век и е оценен като уникален паметник на културата. През 19 век реконструкциите в малката църква продължават. Украсените с резба тронове са изработени през 1814 година, а каменната настилка е поставена през 1824 г.

От манастирските сгради най-интересна е била едноетажната сграда на магерницата, строена през 17 век с останки от стара абсида и дървен изписан таван. За съжаление сградата е изгоряла през миналия век.

Както всички наши манастири, така и Кремиковският манастир е служил за убежище на родолюбиви българи през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитьр Стефанов - Казака от град Сливен. . След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си и по думите на Никола Обретенов ”Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана”. Димитър Казака е ранен, но успява заедно с други трима четници да се доберат до манастира, където магерът от Кремиковци Геко Палев го лекува и се грижи за тях няколко дни. Другите трима напускат манастира, остава само Димитър Казака.

За съжаление турците научават, че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г. и на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник, обявен за паметник на културата.

След освобождението на България през 1879 година в манастира пристигат двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него. За своя голяма изненада открива, че манастирът вече е женски. Посрещат го приветливо множество млади и по-възрастни монахини и игуменката – ”благолепна старица с дълга броеница и очила, сладкодумна и с благ характер”. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора - волове, коне и манастирски файтон, но най-главното – ”уред, чистота и прибраност”. През 1901 година започва изграждането на нова голяма църква ”Покров на Пресвета Богородица”. Тя е завършена през 1907 година. Иконостасът на голямата църква е с богато изработена дърворезба. Другите жилищни сгради са строени през трийсетте години на 20 век. До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През шейсетте години на миналия век, военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.

В Кремиковския манастир са се пазели много ценни реликви. Безспорно най-голям интерес буди Кремиковското евангелие. Това е ценен ръкопис, изписан по поръчка на Софийския митрополит Калевит през 1497 година. Подарено е от жителите на София Петко и Пейьо. То съдържа на 307 листа четирите евангелия. Изписано е много грижливо, с едър шрифт и красиви винетки и главни букви. Дълго време се ползва като богослужебно евангелие в Манастира. През 16 век му е направена сребърна обковка с позлата. На лицевата и на обратната страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. Сега се съхранява в ЦИАМ в София.

На манастира принадлежат няколко интересни икони като ”Христос Вседържител” от 15 век (сега в НХГ), ”Св. Георги убива дракона” – икона от 17 век, съхранявана в НХГ, ”Св. Йоан Кръстител” от 1595 година (сега в ДИМ в Москва), както и други икони от 18 и 19 век.

В наши дни манастирът е събуден за нов живот, реставрацията на стенописите в малката църква са започнали през 1980г. и с малки прекъсвания продължават до 2003 година. С много вещина и професионализъм екип под ръководството на Люба Красовска реставрира стенописите и иконите. По тях работят Замфир Петров, Георги Даскалов и др.

На мястото на старата изгоряла магерница със съдействието на Тихомир Григоров е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище. Пред манастира през 1994 година от районната администрация на Кремиковци е изградена чешма, а в двора на манастира са изработени и монтирани дървени маси и пейки, дар от социалдемократическата партия в ”Подуяне”. Рудник ”Кремиковци”, ЗСК и родолюбиви българи подпомагат манастира в поддържането му. Изработена е стабилна дървена врата, заздравени са и са измазани стените на старата сграда за монахините и на основната голяма сграда.

От 25 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат много добре, а през лятото целият двор е потънал в цветя и зеленина. Сега манастирът е спокойно, красиво място, където човек може да се докосне до уникални произведения на изкуството, да почувства величието на българския дух, съхранил през вековете стремежа към любов, доброта, истина и съвършенство.

София, август 2004 Автор: Здравка Христова

Позна ти си наред.

Намериха крепост от времето на фараоните

В Синайската пустиня, на територията на Египет е открита древна крепост. Това съобщи пред журналисти Захи Хауас, генерален секретар на Висшия съвет за египетски антични ценности, цитиран от АФП.

Крепостта е от 1560-1081 г. пр. Хр. Неотдавна група от американски и френски археолози откри още две крепости с по-малки размери в същия район. Тези находки потвърждават съществуването на система от укрепления по източните граници на Египет, описана в древни текстове.

Според археолозите откритата сега крепост Таро (Tharo) е била използвана от войската, охранявала източните подстъпи към столицата Пер-Рамзес, наречена на името на фараона Рамзес II.

Размерите на крепостта са 500 на 250 метра. Стените са с дебелина 13 метра, а над тях са се издигали 24 крепостни кули. Крепостта е била опасана с ров с вода, през който се е преминавало по подвижен мост.

Фараон Рамзес II от Деветнадесетата династия е управлявал през първата половина на XIII век пр. Хр.

Той се е прочул с многобройните си военни походи в Източното Средиземноморие (територията на съвременните Израел, Ливан и други страни).

БТА

Жокер: построена и осветена е през 80те години на XII век. Има голямо значение за нашата история.

Българският държавен глава оценява високо активната роля на европейските ни партньори и лично на президента Никола Саркози, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо, комисаря на ЕС Бенито Фереро-Валднер. Георги Първанов благодари за личната ангажираност на г-жа Сесилия Саркози

Президента Парванов трябва да награди с ордени на тези дами и господа, защото те свършиха цялата работа по освобождаването на медиците, докато българските дипломати си клатушкаха краката.

Ами не но е логично коя крепост е. То в България няма втора такава . Моя въпрос е също лесен. Коя е тази църква?

Крепостта на нос Калиакра

Нищо не са получили :!!!:

Между другото Република Турция по силата на едно споразумение трябва да изплати имотите, които са взети от имигриралите след балканските войни и Първата Световна война българи. До колкото съм запознад организацията на тракийските дружества е внесла в европеиската комисия такова искане, тъжното е че това не е свършено от управляващите, които трябва да защитават националните ни интереси, а от една неправителствена организация!

Трябва да се отбележи, обаче че ако Турция признае арменския геноцит тя трябва да плаща на семейстава на жертвите обещетения, което ще струва милиони долари на турската хазна и това е главната причина за нежеланието на нащата южна съседка да не признае геноцида. Що се касае за членството на Турция в ЕС то просто няма да стане. Турция за да влезе в ЕС трябва да признае кипърската държава, а това не мисля че ще стане просто никой политик няма да се нагърби с тази не популярна мярка, която ще му коства поста. Както и да е днес комшите избират парламент, ако победи управляващата партия май няма да видим скоро разрешение на този проблем.

Кипърски археолози са открили най-ранното доказателство, че организирани групи от моряци са плавали из Източното Средиземноморие още преди 14 000 години, предаде Ройтерс.

Откритието освен това навежда специалистите на мисълта, че по същото време е започнало постепенното заселване на скътания в североизточната част на Средиземно море остров Кипър, който се намира на около 50 километра от най-близката суша.

Досега се смяташе, че това се е случило 2000 години по-късно. Намерените на северозападното крайбрежие на острова сечива вероятно са най-ранното свидетелство за човешка дейност на Кипър. Археолозите знаят, че в древността островът е бил използван от малки групи от пътешественици по време на ловните им експедиции. Откритието обаче ги кара да мислят, че на това място са се събирали по-големи групи. Моряците явно са посещавали острова многократно и са го познавали достатъчно добре, за да откриват материали за сечива. Археолозите припомнят, че първите селища в Кипър датират от 10 000 години преди Христа и са били разположени във вътрешността на острова.Логично е крайбрежните селища да са възникнали с около 2000 години по-рано. Според специалистите находката от северозападното крайбрежие на Кипъре с още 2000 години по-стара.

БТА

Откриха предхристиянско светилище при разкопки край Преселенци

Езическо предхристиянско светилище е открито при археологически разкопки край добруджанското село Преселенци, съобщи днес Георги Георгиев - зам.-кмет на община Генерал Тошево, която финансира проучванията.

На археологическия екип с научен ръководител ст.н.с. д-р Валери Йотов помагат 12 ученици от средните училища в общината. Ритуалната площадка е открита при сондажи под нивото на средновековна църква. Площадката е покрита с плътно набити камъни, сред които археолозите са открили животински кости, керамични фрагменти, шлака и въглени. Светилището вероятно умишлено е разрушено, когато населението приема християнската вяра, и на мястото по-късно е изградена църква, предполагат проучвателите.

Археологическият екип прави паралел с подобни култови паметници в старите български столици Плиска и Велики Преслав, където обаче са открити светилища-капища с правоъгълна форма и каменни стени. В този смисъл ритуалната площадка-светилище в Преселенци може да се окаже прецедент за средновековната археология. Проучванията на археолози от Варна, Добрич и Силистра край Преселенци продължават втори сезон. През миналото лято бе разкрита крепостна стена и църква от края на IХ- началото на Х век.

БТА

Браво Warlord картата е много хубава, сега ще чакаме и тази за след Освобождението. Между другото колко време ти беше нужно да я направиш?

Пръстена е наистина произведение на изкуството без аналог в България. Направи ми силно впечатление коментара на един човек в dnes.dir.bg

Няма никакъв ”спасител на Азия”. Спасител на гръцки е СWTHP - пише се с омега, а не СОТНР. А Азия е ACIA, а не ACYH. Това е печат и трябва да се чете огледално - СНYCA ТНРНТОС. Това са личното и бащиното име на притежателя - ”Севс (т.е. Севт), син на Терес”.

Аз лично си признавам не разбирам от древно гръцки, но ми се вижда по логично надписа да гласи "Севт, син на Терес", отколкото "спасител на Азия". Незнам все пак тепърва ще започне по-обстоиното проучването на находките и ще видим какво ще излезе.

Проф. Китов намери втора златна маска на тракийски цар

Преди три години негов екип откри първата находка от този вид в България

14.07.2007

Златна маска от IV в. пр. Хр. откри екипът на археолога Георги Китов край с. Тополчане, Сливенско. Предполага се, че тя е на тракийски цар. Маската е плоска, с голям нос и със затворени очи. Периферията й е очертана с врязана и изпъкнала украса. Тя, заедно с други предмети, бе намерена в разкрит богат тракийски гроб. Преди три години отново проф. Китов водеше експедицията ТЕМП, която намери първата находка от този вид в България. "От 150 години, откакто съществува археология в България, това е втората златна маска, намирана в страната. Тя е по-лека и по-небрежно направена от златната маска на Терес, намерена край Казанлък", обясни Китов, цитиран от БГНЕС. Според него новите находки потвърждават предположението, че Долината на тракийските царе от Казанлъшко продължава на изток до днешния сливенски край. Екипът му откри и сребърен ритон за вино. Досега в български музеи има само два подобни ритона, каза Китов пред БТА. Новооткритият съд изобразява глава на рогато животно, вероятно сърна, и е с височина около 30 сантиметра. Самият гроб отвътре е бил облицован с дърво, в него се виждат останките на човешки скелет, един бронзов съд и три добре запазени големи глинени амфори. На дръжките им има печат и след почистването им ще може да се установи къде са направени, обясни археологът. От вчера на терена на проучванията има екип на телевизия "Дискавъри", който заснема процеса на разкриване на археологически находки.

http://news.netinfo.bg

Леле в днешно време човек с пари и държава може да си основе Между другото повечко информация за кралството има в Уикипедиа http://en.wikipedia.org/wiki/Principality_of_Sealand Интересно ми е ако в морето възникне остров и е в международни води, чия собственост е. На този който пръв го открие ли?