Lion Queen

Абе човек, в СУ има трима преподаватели, които водят дисциплини по Източна философия, а преди тях не е имало такъв предмет - и тримата съм убедена, че не са написали това. Преди тях е вероятно някой преподавател по научен комунизъм да се е опитвал после да преподава нещо друго - едва ли би се получило лесно. Принципно и тримата са живи и здрави - не е добре да се говори за някой от авторите като за умрял ако не си сигурна !

Би могъл да е учебника по Етика на Кирил Нешев, също и този История на Европейската етика пак на Нешев (но в последния Буда не знам как се вмества макар, че го има - нъл се сещаш нали нямало влияние върху европейската етика на будизма) - Нешев си е жив и здрав а изследванията му върху будизма не са му основното занимание - личи си че е извадено от контекста, защото Нешев преподава будизма на лекции с голямо въодушевление - очарован от принципа за състрадание, по-голямо от ентусиазма при християнството. Така или иначе от "учебниците по дисциплина" може да е само по една от следните - История на философията, Етика, Онтология, Философия на науката, Логика, Естестика, Антропология или някой от производните им спецдисциплини!

Иначе ако си извадила архаичен учебник от преди 15-20 години - как можеш да си убедена във валидността му, когато тогава не е имало и една будистка сутра преведена на български език а източната философия не се е преподавала специализирано в университета! Но толкова ли не можеш да постнеш библиографията на учебника? От кога е, от кого е и защо го считаш за крайната истина по въпроса? Между другото толкова неясно се изказваш (като все нали цитираш учебници) че не ми стана ясно дали става дума за умрелия професор по биология за ЕТ или друг умрял професор по философия. Айде сега направи усилие отвори на първата страница след корицата и препиши Заглавие, автор, дата, година, издателство! После ще ти обясня ЗАЩО често във философските среди пустотата се сравнява с нищото, то това го правят само преподаватели, които НЕ са специалисти по Източна философия!

http://www.vbox7.com/play:6cc9f30d

http://www.vbox7.com/play:788f0549

просто без КОМЕНТАР

Добре де защо ние да ти отговаряме на въпросите, в които няма никаква конструктивност а ти не можеш да отговориш на нито един конкретен въпрос - отговори просто и ясно на поне един въпрос - ОТКЪДЕ ЧЕРПИШ ДАННИ ЗА БУДИЗМА.

Разбрахме че не е от сутрите.

Не е от университетски източник.

Тогава отговори с няколко прости думи - откъде копи пейстна онова по-горното, с което се опита да ми докажеш че аз видиш ли не разбирам от будизъм а ти видиш ли си проникнала и в най-дълбоките му подробности и ти е кристално ясна цялата му концепция. Или те притесни фактът че се считам за авторитет в сравнение с онзи, който ти е пробутал тези данни! Считам се защото мога съвсем лично и без да крия нищо от своите знания и убеждения да защитя своя анализ на будизма като коректен спрямо учението, а не като произволно тълкуване!

О не знаех че днес е ден на Вероника!

НА ВСИЧКИ ВЕРОНИКИ МНОГО ЩАСТИЕ, НАЙ-ВЕЧЕ ЗДРАВЕ И ЛЮБОВ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО СИ ИДВА САМИЧКО!

Но тук въпроса е за животните - там няма социална среда, социална еволюция и пр.

е как да няма - какво е една вълча глутница със сложната йерархия в нея, какво е едно слонско стадо следващо водачката Матриарх, какво е група косатки, в които женските и малките не ловуват и са винаги обгрижвани от мъжките индивиди?? Ако не социална група. Кой те е заблудил че няма социална среда при животните? Една група шимпанзета има толкова сложна социална йерархия и поведение, че направо си напомня на група хора. Майките си показват бебетата, дават си ги да ги погушкат, мъжките шимпанзета се носят напред назад заедно като група ергени. Водача непрекъснато се перчи и тупа в гърдите а ако някой се прави на велик и бой яде. Показват си когато открият дърво на което има хубави плодове. Понякога също като хората егоистично си го оставят за себе си. Майката гледа не едно а няколко деца (пардон шимпанзенца) на различни възрасти?! Дори при животните голяма част от поведението е ПРИДОБИТО чрез учене. Разликата между вродено поведение и придобито я има наистина във всички учебници. Всяко животно(особено гръбначните, но защо не и безгръбначните) освен основната база инкстинкти, които получава от генетичната информация заложена в организма си формира много голяма част от поведението си взависимост от условията в които е попаднало. Същото става и с хората. Мисля че широко бе разпространена историята за едно руско детенце отгледано от кучета - то не е придобило нито един аспект от човешкото поведение. Всички опити да бъде научено да говори са се оказали безуспешни, както и изобщо да бъде социализирано то в човешко поведение. Какво означава това - че първите години на обучение на един индивид са много важни - особено ако е висш бозайник! Вродените инкстикти на човека не са притъпени - бебетата се раждат с прекрасен сукателен рефлекс и с основния набор от необходими за оцеляването му рефлекси. Но при висшите бозайници, при които малките са безпомощни обучението формира по-голямата част от поведението. Ако човек не пребивава в човешка среда след раждането си и все пак оцелее няма да бъде човек- по поведение, ще е човек само анатмично, но ако са минали първите 4 години(най-важните за формирането на говорните способности, и комуникацията) от това същество никога няма да стане пълноценен човек. Имаше цял филм по диставъри за подобни случаи. Имаше и един такъв - детето бе държано в клетка от лудите си родители, без комуникация, без човешко общуване - само му бе подавано храна. То също въпреки всички усилия е изостанало безнадеждно в развитието си. Митът за Тарзан, който видиш ли в периода на късния пубертет се оказва сред хора и се научава да бъде човек е невъзможен. Тарзан би си останал неспособен да говори, освен ако не бъде открит на възраст под 5 годинки и не му бъдат дадени на разположение най-добрите психолози, педагози, логопеди и прочие специалисти във света!Това естествено е доказателство, че в хода на еволюцията освен придобитото поведение играе роля и конкретната ситуация. За всички висши животни е известно че могат да учат. И за това си има цяла наука наречена етология! Инкстинктите им не изчезват - просто се придобива ново поведение посредством учене, така както и при хората. Животното в плен не може да учи от себеподобните си. То може да учи единствено от хората. Не може да се учи да ловува - висшите бозайници обучават допълнително своите малки. Ако имат инкстинкт да захапват за врата и да дебнат, то кога да го правят и как да става по-успешно майката гепардка го показва на малките си. За това и някои животни имат по-дълъг период на отглеждане! Други като морските костенурки стават и инкстиктивно започват да тичкат към водата. Но пък малкото шимпанзе, също както човешкото бебе никак не е способно нито да стане, нито да почне да тичка, нито да се храни. Нито пък щъркелчето, чучулигчето, котенцето, кученцето не могат - трябва да има възрастно животно от същия вид за да може да оцелее животното в диви условия. Ако дадем кученце на вълчица и предположим че тя го приеме кучето ще има поведение на вълк. Ако го отгледа човек ще има поведение на куче, но никога няма да стане вълк. Въпреки това понякога може да симулира ловуване или реално да ловува, защото ловния инкстикт остава, обаче ловуването просто не е успешно поради липса на обучение.

Ако съм сбъркала някъде специалистите да ме коригират.

давам ти пример как се може да се анализира един будистки текст и то своя личен. Дадох го защото ми беше по-лесно да го копи пейстна отколкото да го пиша наново. Но той първо трябва да се прочете- будисткия текст.А източникът ти е някой долнопробен линк към мистичен сайт нали познах? Фрауварнер е авторитет в изследването на будизам и освен това е важно че преводите в неговата антология са сравнително автентични. Аз не съм авторитет - просто няма смисъл да пиша едно и също, след като вече съм го написалаи го имам в електронен вид. И поемам отговорността за написаното както и вероятната критика. За източниците ти във връзка с ЕТ. Така де - починал бил, остаряло знание - не е добре да се цитира неактуална информация.Научните списания бълват достоверна информация подкрепена с данни от експерименти и изследвания а ти цитираш за да се аргументираш стар учебник. Ама бива ли така? Или пък непотвърдена информация. Та ти казах - така както всяко мое изказване е подплътено с будистки текст, така трябва и да е твоето. Мисля, че Христос няма да ти се разсърди ако прочетеш една две будистки сутри и се отучиш да се учиш от християнизирани и мистифицирани сайтове и стари книжлета. Та какво ще кажеш? Не съм ли права в разсъжденията си? Ти ли по-добре познаваш будизма или аз - разполагам с всички книжки за будизъм преведени на български - и тенденциозните и нетенденциозните. Най-важното е прочела съм източникът, а не информация 19082408798537 ръка. Ако искаш да призная, че за да схванеш християнството трябва да прочетеш библията, то за да схванеш какво е будизма трябва да прочетеш всичките му сутри. Тогава ще можеш да се изправиш в достоен спор пред мен. Също както и за еволционната теория - човек не може да критикува нещо, което не познава. А ти го правиш много често, което е некоректно и всъщност то е популизъм а не моите постове.

Последен път - последен апел към теб - седни някой свободен ден,след седмица, месец - дори час един отдели и прочети нещо повечко по въпросите които обсъждаш тук. Защото не е добре да се излагаш така, макар и скрита зад никнейм и без самоличност. Първо нищо не постигаш. Второ размиваш дискусиите - на всички им се налага да ти обясняват всеобщодостъпни факти все едно падаш от Луната по всички въпроси. За това е редно да спреш да се ровиш безцелно в Интернет когато някой ти опонира, а да потърсиш свястна литература за да има поне малка надежда постовете ти да станат съществени а мненията аргументирани.

Толкова от мен - аз съм авторитетен източник да - поне в сравнение с автора на твоя източник, който очевидно не само че не е чел пряко будизъм, но и книгата за будизъм която е чел не я е дочел и доразбрал...така става опорочаването на информацията в съвременния свят - на принципа на разваления телефон. А заблудени потребители като тебе се оказват накрая в положението на незнаещи, независимо че са чели, челии...книжки, постове, статии. Няма точна рецепта как да се спасим от жълтата информация особено в нета. Обикновено онова, което не се признава за източник в университета и сответната научна общност е нечия фантасмагория и свободно съчинение с повече литературна отколкото научна стойност. А колкото до учебниците - те не стават за цитиране(никъде в академичните среди не се позовават на учебници-учебниците имат друга цел, тя е да дават най-общата информация по проблема, възможно най-разбираемо, обикновено учебниците са позовават на други автори), всяка образователна система ползва учебници и понякога авторите правят грешки - особено в миналото.

Да се пише без да се провери дали написаното е вярно е много често срещано явление сред мистиците. Те разчитат на други похвати, като психологическото влияние върху аудиторията и фалшиви заключения, в която основната базова предпоставка е с неуточнена стойност - дали е вярна или не изобщо не се споменава. За това във форум който се нарича БГнаука, да си говорим врели некипели не върви. За това побързай с източника ти. Защо да изчезне темата за водата - аз съм постнала книгата, с автора и заглавието в целия й размер. Тя е източник, публикувана с авторско право и т.н. Т.е. нейният автор е поел отговорност за твърденията си пред целия свят. Докато не постнеш своя източник ти ще носиш отговорност за написаното от теб.Също както аз съм я поела аз там където се изказвам без да цитирам.

Имам чувството че единствената ти цел е да привличаш внимание върху себе си с изказванията си, което за мен е безсмислено - да се включиш неподготвен в дискусия само за да покажеш нещо, което не си убеден че можеш да докажеш е безсмислено. За това се стегни и се настрой сериозно. Виждам, че говориш за Камю като за неавторитет? А защо? Той е останал в историята със своята работа също както Исус. И двамата са споделили своето виждане за света.

Ние тука във форума чакаме, чакаме ти да споделиш своето и аз лично се питам ти изобщо имаш ли такова или само си търсиш някоя тема, в която да застанеш в опозиция (защото си прочела в някое сайтче по въпроса). Та направи усилие, обясни ни! Как така се оказа че за теб еволюционната теория не е научна а християнството уникално, пък будизмът бил отказ от живота? През каква миниатюрничка призмичка гледаш света, колко е микроскопичен кръгозорът ти и кои точно знания и убеждения са причина за такава гледна точка? Пусни тема в разни и изкажи поне една ясна позиция по някой въпрос.

„Битието, Кашяпа, е едната крайност. Небитието, Кашяпа е другата крайност. Което лежи по средата между тези две крайности, се нарича, Кашяпа, среден път, разглеждане на дхармите съобразно с истината.”

Фраувалнер, Е., Антология на будистката философия, Eurazia academic publisher 1995,с.64с.126-127

В будизма понятие като четири медитации няма. Предполагам че става дума за четирите благородни истини - съответно виж поста на Серена. Иначе има осемстепенен Среден път...ама кой ли да прочете, какво хората са написали преди него. Та източника очевидно не е уведомен че не става дума за 4ри медитации а за четири основни положения. Освен това Буда никъде не твърди че целта на будизма е достъпна само за монасите - Буда(пробуден) е активна част от реалността и колкото повече просветлени има, толкова по-лесно е да се прекрати страданието. а по-късно в Дзен будизма просветлението става достъпно дори на кучето!

Основата на възникването на будисткото учение и неговото оповестяване и структуриране като теория и практика се открива в Дхармачакра-правартана-сутра, Банеарската проповед или ”Сутрата за задвижване колелото на учението” . В нея се полагат основите на учението – четирите благородни истини и съществуващия път за освобождение от страданието. В тази сутра добре се обяснява същината на Средния път – избягването на крайностите във всички възможни аспекти – поведение, желания, мислене, съсредоточаване, познание. В банеарската проповед се маркират основните две крайности, които трябва да се избягват – пълното отдаване на страстите и желанията, както и пълния, отричащ естеството на съществата аскетизъм:

”О, монаси, човек, който се е отрекъл от света, не може да е обвързан към следните две крайности. Кои две? Относно страстите – отдаването на удоволствието от страстите, което е долно, низко, мирско, недостойно за благородния и не води към целта, и отдаването на самоизтезанието, което е болезнено, недостойно за благородния и не води към целта. Без да следва тези две крайности, монаси, Съвършения е познал средния път, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до просветление, до угасване (нирвана).”

Средния път има практически смисъл от гледна точка на освобождението, но в цялостата философска теоретична структура на будизма той прониква като опит да се избягват крайностите и противоположностите.

Средния път е структуриран в осем етапа (”благородния осемчленен път – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване. Този път е основан на четирите благородни истини, които също са тясно свързани с практическата природа на будисткото учение. ”Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да бъдеш съединен с нелюбимото е страдание, да бъдеш разделен от любимото е страдание, да желаеш нещо и не го постигнеш – това също е страдание, накратко, петте групи на привързването (упадана-скандха) са страдание.

Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за възникването на страданието. Жаждата (тришна) е тази, която води до прераждане...

Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за премахването на страданието. Това е премахването на жаждата, чрез пълна липса на страсти, отказът, отхвърлянето, освобождаването и необвързването към тях.

Ето по-нататък , о, монаси, благородната истина за пътя, водещ до премахване на страданието. Това е благородният осемчленен път, а именно...”

като казва страсти става дума за автоконтрол над емоциите. Защото водени от страстите и предразсъдъците си, както и от обърканите си желания непрекъснато причиняват страдания.

В практически смисъл, следването на благородния осемстепенен път, съблюдаването на средата и концентрацията върху пустотата (от която концентрация също трябва да последва освобождение, тя също не трябва да бъде обект на вяра или привързване) върху зависимия произход води до освобождение от страданието, откъсване от каузалната верига пораждаща страданието и преражданията – освобождение от самсара – именно това е нирвана. Известно е, че преди да оповести четирите благородни истини и осемстепенния път на спасението Гаутама Буда е постигнал просветлението и угасването – т.е. постигнал е нирвана. В текстовете на будизма няма ясна и точна дефиниция на това понятие, както и точно описание на съответстващото й състояние. Това най-вероятно се дължи на факта, че пълното освобождение е отвъд обикновените познавателни процеси, базирани на обработка на езикови символи и сетивни представи. Освен това всеки опит да се дефинира нирвана като подобно на транс алтернативно състояние на съзнанието е всъщност опит да се направи аналогия със изучени вече състояния на съзнанието, за да може да се подчини това понятие в рамките на някаква представа за съзнанието. Но в будистката литература ясно се казва, че Блажения или Просветления, .т.е. пребиваващия в състояние на нирвана се намира тук и сега, реагира и отговаря адекватно и възприема същата реалност, както и онези които са около него. Проблемът относно това ”какво е нирвана?” е не какво възприема Просветления, а как го възприема. Постигналия нирвана, според това изследване, базирано най-вече на будистки източници възприема правилно или дори по-подходящо би било да се каже „реално” реалността. По-нататък ще бъде обяснено подробно как това правилно възприятие и познание всъщност се отнася до представената тук идея за реалното съзнание. Самият Гаутама Буда не дава ясно описание на състоянието на постигналия нирвана, но насочва правилното мислене на своите ученици. В смисъла на освобождението от привързаностите всяко фиксиране върху определена придстава би отнело способността на онзи, който се стреми към освобождение да постигне пълна невъзмутимост и ”угасване” – самата нирвана. Ето какво казва Буда за състоянието на Блажения, постигналият нирвана (Агни- ватсагора-сутранта – Сутра за Ватсагора и огъня): ” По същия начин, Ватса, са премахнати, изкоренени подобно изтръгнато от земята палмово дърво, унищожени и не подлежат на възникване в бъдеще телесността, усещането, съзнанието, нагласите и познанието, чрез които бихме определили Съвършения, ако пожелаем да го определим. Свободен от всякакво схващане, като телесност, усещане, съзнание, нагласи и познание, Съвършения, Ватса е дълбок, неизмерим и трудно достижим като морето. Възникване не е подходящата дума, невъзникване не е позходящата дума, възникване и невъзникване не е подходящата дума, нито възникване, нито невъзникване не е подходящата дума.”

В будизма самсара, карма и страданието от една страна и нирвана и освобождението от друга страна, се сливат в неопределимостта на битието като цяло. В този смисъл тук на преден план излиза относителността на нещата, която ги прави релативни във всяко отношение и най-вече по отношение на определянето им, назоваването им и въвеждането им в отношение реалност-нереалност или по-точно съществуване-несъществуване. Във своята относителност и в непрекъсната си каузална връзка нещата се пораждат едно друго, или изчезват само в отношение по между си. Така, че самият проблем какво съществува и какво не съществува не е актуален в будисткия анализ. В този смисъл не може да се каже, че Аз като някаква неизменна същност съществува в будизма, но не може и да се отрече съществуването на конкретния ”носител на бремето”. В будизма абсолютите и крайностите са забранени, така както се избягват крайностите във възприятие, поведение, действие и мислене в Средния път към освобождението от страданието. За това и краен и окончателен обяснителен модел на света не би могъл да се открие в будисткото учение независимо от гледната точка на прочита. Самата нирвана, която е цел и смисъл на цялото учение е неопределена и състоянието, в което се намира просветления също е отвъд понятията и думите:

””Но къде, о, Гаутама, се преражда монахът, чийто дух е така освободен?” ”Прераждане, Ватса не е подходящата дума.” ”Значи, той, о, Гаутама, не се преражда?” ”Непрераждане, Ватса, не е подходящата дума.” ”Значи, той, о, Гаутама, се преражда и не се преражда?” ”Прераждане и непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.” ”Значи, о, Гаутама, той нито се преражда, нито не се преражда?” ”Нито прераждане, нито непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.” ….по-нататък в Сутра за Ватсагора и огъня Гаутама изяснява отдалечеността на същината на просветлението от представите и понятията, с които Ватсагора се опитва да си го обясни ”…По същия начин, Ватса, са премахнати, изкоренени подобно изтръгнато от земята палмово дърво, унищожени и не подлежат на възникване в бъдеще телесността, усещането, съзнанието, нагласите и познанието, чрез които бихме определили Съвършения, ако пожелаем да го определим. Свободен от всякакво схващане, като телесност, усещане, съзнание, нагласи и познание, Съвършения, Ватса, е дълбок, неизмерим и трудно достижим като морето. Възникване не е подходящата дума, невъзникване не е подходящата дума, възникване и невъзникване не е подходящата дума, нито възникване, нито невъзникване не е подходящата дума.”

В учението на Гаутама Буда няма определения, категориални схеми и системи, които да обединяват битието и да го затварят в логическа рамка, понятна на рационалния ум и универсална като универсалния човешки разум. За разлика от Източната традиция, въпреки стремежа си към яснота и обективна и окончателна истина европейския модел на обяснение на света винаги го разпределя, класифицира, разчленява в противоположностти, които изкуствено съединява в абсолютни, абстрактни и крайни понятия. Въпросите за това кое съществува и кое не съществува, кое съществува и не съществува едновременно, кое нито съществува нито несъществува и какво е това, което съществува и още повече как така и защо съществува, в европейската традиция са двигател на философската и научна мисъл и на цялата Западна култура.

На базата на изложените дотук тенденции отличаващи философията на будизма и въведените вече специфични понятия може да се забележи, че съзнанието е един от основните проблеми, които учението обсъжда. Интересното и важното е че при това обсъждане се избягват крайните и окончателни твърдения, съзнанието се освобождава от рамките на езиковата тромавост и същото се отнася и до света. Граничността или по-скоро ограничеността на обектите и разделението им, броенето, разчленяването и обобщаването, което непрекъснато осъществява всеки човек, за да разбере света в будизма се счита за погрешно схващане на света. За това в будизма наистина има две нива на съзнание – това са съзнанието, което се опитва да разбере света бидейки отделно от него – индивидуалното съзнание, и съзнанието, което протича и се променя така както протичат и се променят всички обекти в един непрекъснат поток, в който брънките не могат да се отличат самостоятелно (като отделни природи) – реалното съзнание.

Не може да се твърди, че в будизма съществува реален Аз като някакъв колективен или Вселенски божествен Аз. Такова твърдение е също толкова противоречиво с будистката концепция колкото и съществуването на индивидуалния Аз. За това Онова, което в школата на Йогачара и в направленията на Махаяна наричат Чист ум не притежава атрибутите на божествеността, нито на някакакъв абсолютен Аз. Нито е всеобщодостъпен колективен Вселенски разум, както много често го тълкуват в популярните европейски издания или анализи за будизма. Но на равнището индивидуален и реален Аз обсъждани тук – чистия Ум е еквивалент на реалността. Той може да се определи като възприемаща вълна, която осъзнава своята неотделност от безкрайността (като безкрайността е нещо невъзприемаемо и съответно не подлагащо се на категоризиране в езика и дори назована като безкрайност тя вече е ограничена в някаква рамка) – така всъщност се оказва, че единично и общо няма, тъй като цялото и частите се губят и съзнанието се разширява дотам докъдето му е възможно..., така и погрешната представа за пространство, време, аз и мое – близо и далече всъщност отпада и се премахват основните причина за страданието – петте групи на привързването – скандхи. Не би могло да се твърди, че реалното съзнание е някакво споделено от всеки индивид колективно знание. То не е Аз в смисъла, който се влага в думата за Аз – но не е аз не защото в него липсва уникалност, не защото е универсален Аз – защото за такъв в контекста на будизма не може да се говори, а е съзнание без ”съ-знание” за отделност а това е основната отличителна характеристика на Аза – да се отграничава от другото. Вече стана ясно, че в духа на будистката онтология не само, че едно нещо не може да бъде разглеждано само по себе си отделно от друго нещо но и не може да бъде разгледано просто като причина или просто като следствие защото в каузалната верига едно нещо в нито един момент не е същото каквото е било в предходния. На базата на непрекъсната изменчивост на реалността, непрекъснатата динамика и дифузия на дхармите в причинно-следствения поток от събития през съзнанието, то не може да бъде постоянно. Йлюзията за постоянност идва от погрешната представа за отделност, когато посредством било то ментални усилия, било то специални медитавни техники, се премахне тази погрешна представа би трябвало съзнанието съответно за се раздели и с илюзорното представа за постоянство. Личността се разпада, но това не означава че се разпада съществото носител на личността или неговата съзнтелност, воля или активност. Онези обусловени от дългото пребиваване в една нагласа за отделност, аспекти на съзнанието не само вече осъзнато са нефункционални, още повече – би се оказало, че самото им съществуване е било илюзия. Така че за да е способно едно съзнание да възприеме реалността, а не породената от погрешната представа дълбока йлюзия на потъналия в страдание свят на самсара, то трябва да престане да разглежда себе си отделно от реалността. Така едновременно отпадат илюзията за отделност, за постоянност, за притежание, за отхвърляне, за начало и край, както и за липсата им.. Подобно състояние може да бъде– съзерцаване на реалността през пустотата (шуня).

За това и реалното съзнание е празно – дотолкова че да е възможно да обхване всичко – цялата реалност...възприемайки я като неотделна от себе си. В света няма нищо цялостно, но и отделно също няма - съществуващото състояние не можа да се опише с крайните думи, с които разполага езика. За това и съзнанието уловено в илюзията на крайностите зададени му от нагласата да мисли ограничено в противоположностите на езика не може да се освободи от илюзията за отделност и непрекъснато общувайки с подобни на него объркани същества Азът потъва в страдание, причинява страдание и съответно понася страдание.

Какво означава съзнанието да възприема реалността през пустотата? Това е на първо място отчитане на зависимостите на нещата едни от други, като причини и следствия. Следователно „Аз” трябва да осъзнае своите причини – да вникне в своя „зависим произход”. След това трябва да се съобразят действията – минали, настоящи и бъдещи с техните следствия, защото всяко действие причинява верига от събития – така Азът осъзнава едновременно колко е зависим от това, което счита за вън от себе си (зависим толкова пряко както следствие от причина) и колко много събития вън от него са зависими от действието му (пак пряко като следствие от причина).

За непросветления ум съществуването е разделено винаги на двойки понятия – тезис-антитезис, Аз-неАз, раждане-смърт. Така възприети формите на съществуване не са истинската природа на света, това е човешка мисловна конструкция и ума, който търси множествености не успява да отличи тези конструкции от действителността. Така светът, в който пребивават непросветлените умове в будизма не е онова, което е в своята същност, тъй като се явява такъв какъвто е конструиран от хората, в тяхното невежество и различаване на нещата. Така реалността убягва на съзнанието, натрупват се погрешни възгледи и съзнанието потъва в сложната плетеница от объркани и неверни съждения. Така според будизма, Абсолютното или по-добре да бъде казано реалното е блокирано и неспособно да изяви себе си в съществото – то е натрупало бреме, което бреме трябва да бъде снето.

Реалното съзнание е „забулено”, „опетнено”, заблудено, подтиснато от тенденцията на различието и противоположностите, в които го увлича индивидуалният Аз. Независимо от това то е реалността и винаги присъства сякаш я структурира под тази плетеница от „опетнявания” без да бъде „опетнено”, защото е по средата на опетнено и неопетнено:

„”О, да, Възвишени, така е…Поради вярата в Аза и поради чувтвото за „мое” съществата странствуват в кръговрата на съществуванията” Възвишеният казал:”По този начин следователно се стига до представата за омърсяването на съществата. Ако човек допусне съществуването на съществата и се привързва към тях, то от това се поражда омърсяването, и все пак никой не се омърсява. Ако напротив, Субхути, човек не допусне съществуването на нищо и не се привързва към нищо, тогава не се стига до вярата в Аз и чувството за „мое”. По този начин, Субхути се стига до представата за пречистването на съществата. Ако човек не допуска съществуването на съществата и не се привързва към тях, то от това се поражда пречистването, и все пак при него никой не се пречиства. Един бодхисаттва, Субхути, едно велико същество, което живее така, живее в съвършенството на мъдростта. По този начин, Субхути, въпреки че всички дхарми са откъснати и всички дхармзи са празни, се стига до представата са омърсяването и пречистването на съществата.” Следователно отвъд обозначаването (например вярването или допускането на съществата), което е един вид ограничаване трябва да се търси обектът на реалното съзнание и съответно самото реално съзнание. Едно от направленията на будизма – Дзен будизма (съответно за Япония Чан ) открива реалността в парадокса на сблъскването на противоположностите. Освен концентрацията, вглъбяването и медитацията и следването на принципите на Средният път в Дзен има и друг метод за постигане на реалността – чрез размисъл върху противоречиви притчи-загатки, наречени коани, в които именно в точката, където се открива парадокса съществува сякаш стрелка указваща пътя към реалността. Изследването ще приложи няколко примера:

„Монах запитал учителя Джошу: ”Кучето също ли притежава природата на Буда или не?”

Джошу казал своята прочута загадка-коан: ”Пустота!"”

„Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.

— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?”

„При Учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.

— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал

той. — Не може да поеме повече.

—Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?”

„Кьоген давал на учениците си следната задача:

— Дзен — тоба е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: ”Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?”

В приложените по-горе примери съзнанието се сблъсква с абсурдността на някои от противоречията, в които само попада стараейки се да разбере света на базата на различията. За това би могло да се твърди, че реалното съзнание би трябвало да е съзнание и отнесеност към света, което пребивава едновременно в самсара и нирвана – т.е. осъзнава, че въвлечения в крайности и противоречия (които се съдържат в самия език, в социума във взаимодействието с другите) свят който се разкрива пред него не подлежи на подреждане и въпреки това е подреден в умовете. Че няма как да се назове без да му се отнеме от „степента на реалност” и не е възможно да се взаймодейства с хората без условностите на езика, но въпреки това от тези условности е възможно освобождение.

„Веднъж край езеро до планината Гридхакута Буда се готвел да произнесе проповед пред своите последователи, които се събирали около него, за да го слушат. Докато ги изчаквал да се настанят, Блажения забелязал в мътната вода един великолепен разцъфнал лотус. Той извадил цветето от водата - цветът заедно с дългото стебло и корените. След това го вдигнал високо, така че всеки ученик да можел да го види. Стоял така дълго, държейки цветето, загледан в лицата на хората пред него. Изведнъж неговият ученик Махакашяпа се усмихнал... Бил разбрал.”

Какво може да се разбере от един жест? Да се разбере онова, което в нито един сложен анализ не може да бъде разбрано така добре. Да се разбере непосредствено реалността – без предварителна нагласа, представа, идея за това което се случва, защото то вече не е същото и тази предварителна нагласа или идея не е актуална.

Истината не се изговаря, тя се постига в действието, в следването на правилния среден път. Да се освободиш не значи да кажеш ”Аз се освободих!”, а да се откъснеш от привързаността си към нещата, даже от освобождението, така както е откъснато цветето. Откъснато цветето е отвъд кръговрата на живота -–то няма да бъде опрашено, да узраее, да даде плод и семе, а така и още безкраен поток от цветя. Така трябва да се прекъсне потока на самсара, така се постига ниравана – отвъд раждане, смърт, жажда и страдание. Жеста е красноречив – ”Ето един лотус!” – тук е реалността, пред очите на виждащия.Но вероятно тук се съдържа и много по-дълбок смисъл – откъснатото цвете е празно, то е сякаш нагледно отвъд каузалната верига. То вече не е цвете(защото сякаш е отвъд отношението си със света – няма да роди и т.н.), а е само празно име: ”цвете” и празна форма. Но дори привидно това да е така, смисълът още повече се задълбочава – цветето все още е в отношение със света, но отношение различно като равнище от другото (когато не е било откъснато), то е слято със света – ще се разпадне защото е мъртво цвете ( мъртъв и цвете са празни думи), но нито една прашинка от него (атом, електрон, дхарма) не ще изчезне, а ще се трансформира в потока на реалността без да е задължително някога то да бъде същото. Така не изчезва и Просветления, а се слива със света и вече не е отделно от него като Аз и свят, а е света, безкрайността, Вселената – може да ги обхване защото е празен от ограничението на противоречието и различието. Цветето в ръцете на Гаутама не е просто само символ на същината на учението, то е важно, толкова колкото е важен целия свят, учението, просветления Буда – в каузалната верига няма йерархия по отношение на значението на отделните брънки, дори едно откъснато цвете има своето важно значение и отношение в нея.

Махакашяпа вижда цветето, а не търси в ума си ”празни” понятия. Цветето, Гаутама, последователите на учението – света в цялата му относителност е пред очите на Махакашяпа. Той вече е просветлен защото е осъзнал празнотата – за това най- вероятно се и усмихва. Ума му е празен – света може да влезе в него в цялата се ниподправена реалност, да се слее с него. Той няма Аз, Махакашяпа е цветето, което знае, че никога нещо няма да изчезне напълно, а само ще се трансформира, Махакашяпа е света, в цялата му безкрайна относителност, динамика и релативност без да е Аз и света. Той не мисли с думи, а живее отвъд страданието и мисленето. Той се усмихва може би, защото знае (и не само знае, а е), че света, който познава себе си е цвете, Буда, мравка, Махакашяпа, но само отвъд тези имена и разграничения не страда. Страдат цветето, Буда, мравката, Махакашяпа, които не знаят, че не са цвете, Буда и т.н., а са света който познава себе си..

Автор аз, източници - Фрауварнер, плюс будистките сутри. Сега виждаш ли разликата между твоите текстове и моя начин на изследване. Аз се абстрахирам от християнството, когато изследвам будизма.

Това ми е фрагмент от дипломната работа, която аз достойно защитих.

Тонка държа да ми постнеш библиографските данни на източника ти, т.е. автор, заглавие, дата на издаване, издателство и прочие. Когато човек поства информация споделя източника си. Защото източникът ти хъмм самия той не знае какво точно е будизма. Когато се цитира източник той или трябва да е пряк(т.е. да е будистки) или да е авторитетен. За авторитетен източник по проблемите на будизма се считат само много малко книги преведени на български! Другите са от типа на Мулдашев и Блаватска или пък дават обща незадълбочена и изкривена информация.

Ама ти се отклони първа - да говориш за уникалността на християнството. А пък и ти се изказа неподготвена по отношение на източните религии - като не си запозната с тях, в което ме убеди как ще докажеш че няма връзка? И още повече представи своята теза - "християнството е възникнало под влиянието на..." - и изброяваш тъй да се каже процеса на развитие. И обясняваш мотивите от много други учения, които се намират в него по друг начин. Иначе просто ще стане така - аз се опитвам да обяснявам а ти си пъхаш главата в торбата и даже на изнудване го ударихме - "ако не ми отговаряш както би ми се искало, няма да си играя с тебе" . Фактите са си факти - продължава, докато не го обориш да е валидно следното ми твърдение "християнството е бестселър, върха на компилациите". Единствената причина, поради която пък аз ти отговарям е да ти обясня кое не ти е ясно около света, не около християнството. Защото говорим за митове, а те са творени от хора! И колкото и голям и мощен морален регулатор да е християнството не е единствения МОРАЛ на света. И много хора са били принудени да следват християнския морал а не са го приели ей така просто, защото е уникален. Това са историческите факти. Сега се става християнин доброволно. В миналото са те кръщавали и после никой не те пита щеш ли не щеш ли и как изобщо искаш да се развиваш и какво искаш да знаеш. Дори монасите позволили си да четат "забранени книги", жадни за малко информация са били наказвани ...Въпреки това признавам - човешките права и голяма част от хуманистичния морал на съвременното Западно човечество са следствие на експанзията на християнството - но къде са доказателствата първо че това е уникален морал невиждан никога преди християнството в историята на човечеството. Второ къде е доказателството, че в християнството няма заемки от други религии, като ти представих доводи за противното. И трето защо те плаши толкова разсъждението за вероятността да има влияние от Източната философия върху християнството - това ще докаже само едно, че хората просто са общували и са споделяли идеи. Какво ще стане с християнския морал и прочие положителни страни (само положителните щотоза торицателните вече говорихме) ако ей на един ден си представим че се докаже, че Христос ако не е бил будист, то поне е разговарял с някой който е будист, джайнист или просто много ПЕКАН йога? Какво толкова страшно ще стане? Христос все пак е бил човек и нищо човешко не му е било чуждо. Искало му се е и неговия народ да бъде неагресивен и да мисли преди да действа...

Който повярва ще се спаси...колко егоистично, всички които не са чували за християнството и животните нямат шанс....- всяка религия използва този ХОД, той също не е уникален!

Горките

по скорост на умиране и поражения сигурно...АЗ все оставах с впечатлението че тайпанът е най-отровна, но явно класацията води някоя морска. Чакам с нетърпение да видим първата ТРОЙКА на най-отровните ми колежки.

П.П. Много обичам змиите, прекрасни същества! Влечугите са едни сладурковци всичките - тва гущери и костенурковци и т.н. , но змиите са просто прелестно красиви и изящни!Плз напиши после за действията на отровите. Обичам да знам такива детайли понеже ми се ще да докажа на хората, че змията не е зло същество - и принципно не НАПАДА хора, а отровата й служи да оцелее!

Ти наистина си объркан човек, Тонката, познанието за будизма се черпи от будизма. Съдържанието му не ти е познато. Особено философската част. И практическата очевидно. Дадох ти линк към една от най-големите безплатни онлайн библиотеки по философия - philosophy.ru - ти отиде ли там да попрочетеш. А седна ли да се замислиш? Ти не си срещала будистки източник очевидно - например Ланкаватара сутра, Агни-Ватсагора сутранта, диамантената сутра, Сутра за оризовия кълн, СУтра за носителя на бремето? Там ги има всичките - те са будистки източници. И аз ги чета обективно. Не само ами ги и изследвам академично. В будистката философия никой на никого не се моли. Явно се добираш само и единствено до жълти, популистки източници. Което означава че на възрастта, която си споделила че си още не си се научила как да подбираш информация. Аз няма да се боря да те образовам - ти си по-възрастната, не е срамно да се образоваш - образовай сама, толкова източници явно стоят непрочетени и молят"прочети ме" а ти не ги забелязваш. Ти сякаш пребиваваш в безвъпросна ситуация в която всичко ти е ясно. Но същевременно единственото нещо, което те стимулира да пишеш безпочвени твърдения е онова, което ти наричаш ВЯРА а аз наричам невежество - тъй щото живеем в комополитен свят и информацията е що годе достъпна. Но не от линкове подбрани от гуугъл, не винаги - то и в нета трябва да се знае как да се търси. Освен това, когато отидеш в библиотеката вземи една проста история на източната философия, после една история на религиите. Пък се позадълбочи. Ама чети внимателно и мисли - да се зазубрят факти без да се осмислят не е полезно. Ти ги четеш през призмата на леееекинко промития си мозък. Това показва, че никога няма да видиш нито прилики нито различия - тъй като си изградена от предразсъдъци, дълбоко вкоренени - такива хора като теб само биха се объркали от будизъм вярно. И без това са достатъчно объркани. Убедена съм че единствения ти източник за будизма е Ернст Мулдашев, който разговаря с тибетски лама и записва дословно без да забележи че ламата му се подиграва. Аз не си направих да допрочета безумните му писания след като прочетох този виц.

Според Буда, самият живот на човека, копнежът и стремежът му към живота е извор на зло то и страданието в света.

глупост голяма. Но това е защото не си чела достатъчно.

Установения факт желанието поражда страдание те е объркал и то защото не си прочела всички текстове а и контекстове и прочие. Желанието на Аза а не желанието на живота. но будизмът е прекалено сложен за промити мозъци. Той все пак е на първо място философия. Ти говориш много и нищо не казваш. Вадя си извода че дори самото християнство не познаваш добре.

Между впрочем - това е в основата на всяка еднолична, още повече тоталитарна власт - силна чиновническа администрация, силно централизирано управление и пр. БРЕХ, МЕЧТАААА.... Именно - това е при пантеизма - "Аз" т.е. личността е илюзия, тя не съществува - Я СЕГА ПРЕРАЗГЛЕДАЙ РАЗБИРАНЕТО ТИ ЗА УДОБСТВОТО НА РЕЛИГИЯТА ЗА ВЛАСТТА ПРИ МОНОТЕИЗМА - този възглед /в пантеизма/ направо би хвърлило всеки владетел в екстаз, нали?

наистина мечта стига да работи добре. В Япония не съществува дума за Аз, както и в други източни държави. Те не могат да схванат твоята мечта за свобода на личността и греховност пред някой си Бог и въпреки това си живеят екстра. При монотеизма единия управник е наместник на Бог - той управлява не със закони а със санкции и страх - неподчиняващите се на ортодоксалната религия и Царят са грешници, царят и Църквата често бачкат заедно нали знаеш - и до ден днешен Църквата се стреми да се меша в политиката и не си гледа духовното водачество. И ти бъркат в мозъка надълбоко. Едно е да те е страх от Бог, което се отразява на психиката а друго е да спазваш закона - съвременния атеист не убива, защото ще бъде санкциониран, това е защото Западния свят най-после преминава на разделение на властите. Съдиите в Китай са били независими (дори от императора) преди 4000 години! Що сега откриваме топлата вода мм? И установяваме че така е по-добре.

ХРИСТИЯНСТВОТО Е УНИКАЛНО С ТОВА, ЧЕ БОГ ЖЕРТВА СЕБЕ СИ ЗА ЧОВЕКА!

таратанци!!! идеята никак не е уникална. Пръв се е жертвал Прометей. А такъв снесъл огин на хората има и в други религии под друго име. И все са го наказвали горкинкия. А жертвата видиш ли е далеч по-голяма(като идея, не вярвам че е съществувал Прометей естествено) - щото хората са получили нещо все пак, докато след жертвата на Бог са получили празни обещания - като 800те дни на Сакскобурготски. Никой не е спасен от Ада - адът е реалност, едно невинно дете болно от РАК - това е Ада. Страданията му са АД. Страданието на майката и бащата е АД. И никаква ВЯРА или МОЛИТВА не може да спре нито болката нито болестта... Никаква логика няма в акта на спасението. Спасението е лекарство срещу РАКА - който го открие ще е като Прометей! Това е да се изолира причината на страданието - будистки метод за протеводействие, както и Даоистки. И видиш ли Прометей е страдал повече прикован толкова много време да го ядат гаргите - той пича поне си признал че е безсмъртен! И не само проследи примитивността на ритуала ПРИЧАСТИЕ - кръв от твоята кръв, плът от твоята плът---ХОП В УСТАТА--леле колко сакрално, ядем символите на тялото и кръвта на някого пък било то и Бог, който е бил човек и му е текла кръв (чиста форма на атавистични останки от онова, което се среща при канибалистични култове) - дори самия ритуал не е уникален. Древните са ядяли жертвопринесената девойка по същата причина - Девата всяка година умира и се ражда отново от мъртвото и ако не умре няма да се роди нова реколта, нови животни и прочие.. Т.е. яденето на части и символи на части от тялото на някое свещено същество изобщо не е уникално. И се е правело регулярно също както причастието. Е едното е за очистване на душата, другото за плодородие но източника е един и същ. Освен това страданието по света не е свършило - хората все още независимо дали са християни или каквито и да е други страдат и то защото не могат да действат заедно а поотделно се раждат конфликти. Освен това не приемам религия, която не ТВЪРДИ УВЕРЕНО, че останалите същества по земята не са й любими и не й пука за тях, за НАЙ-подходящата религия.

Не можеш да отречеш фактите - християнството е проляло много повече кръв по време на експанзията си от която и да е друга религия. Дори и от Исляма, която християните обвиняват непрекъснато че била кървава религия! Християните са водели най-жестоките войни! Християнска Америка пусна атомна бомба над Хирошима! И Българите са покръстени с КРЪВ, богомилите са били избити до КРАК, а Борис бидейки мъдър политик е изклал повече от половината си боляри, за да стресне народа. Това не е екшън филм. Прочети историята на народите. Някои не са искали уникалния християнски БОГ. Включително и твоя народ. Било му е удобно и комфортно да живее със своите си Богове. Те са далеч по-хуманни от фанатичния свещенник, който виждал ЕРЕС във всичко и е пращал хора по клади и бесилки.А И да Буда е проповядвал с прости примери.Виж в сутрите на ранния будизъм. Ама ти не знаеш как е проповядвал защото не си ги чела.

А забравих да спомена че историята с Потопа я има в митовете на южноамериканските индианци, които чуват за христоянство чак, когато дошли християнски мисионери (точно така са наричали себе си) и са ги обявили за езически диваци, полуживотни и с БЛАГОСЛОВИЯТА на християнския Бог за затрили завинаги културата им.. Ух ама аз - нали знаеш(не бива да те подценявам все пак) - потопи е имало на много места, заради топенето на ледените шапки., а християнството хъъм не може да направи всички християни добри. За разлика от християнството будизмът е напреднал на Изток без да пролива кръв - това какво ти говори? Знаеш ли как е проникнал в Китай? Бодхидхарма си побеседвал с императора и той му позволил да проповядва! Никакво пресиране, никаква намеса във светската власт, никакво горене на еретици - всяка школа СПОРИ с другата, но не я отрича! За това нека да спрем да вадим кирливите ризи на уникалното християнство. Когато бях малка и гледах филма за Борис и покръстването си спомням че сънувах кошмари! Но е било още по-ужасно! Идеята на Христос е корумпирана от последователите му и Църквата!!! От всички писачи на Евангелието. Дори и да е имал добри идеи, той не е бил разбран! Факт че християнството запазва Стария Завет и идеята за грехопадението говори, че има силното желание да промива мозъци. Демек от кво ни е спасил Христос? От наказанието, което сам ни е наложил!? За това ли болните от Рак деца трябва да се молят смирено?????????????? И понеже идеите на Христос може да са били добри а той е израстнал в жесток свят (не като Буда в държава, в която е имало 109874921769847 школи проповядващи ненасилие) вероятно самия той е бил повлиян от настроения идващи от изток. И от есейската секта на юдеизма естествено - не трябва да я забравяме както и да пренебрегваме историческите факти, че те са се пръкнали преди да се роди Исус...Пък и колко често са се обръщали към Исус с "учителю" неговите последователи "ученици" - що ли на Моисей не са му викали така, пък той е говорел с гласа Божи - това "учителю" много нееврейско звучи. Направо като при философите - учат, а не си промиват мозъците, но явно не се е получило.

Не държа изобщо Христос да е бил свързан с Будизма. Няма и данни да се е жертвал толкова охотно, колкото пише в Евангелието. Никой не е доказал че е възкръснал. Той е едно от имената оставили следа в човешката култура. Но защо християните са толкова тесногръди, че не могат да признаят че тази следа не може да е най-ярката за вечни времана и за цялата история!

Еми да както не ти е ясна фалсифицируемостта, така не ти е ясно и какво е телеология, но в това няма нищо лошо - човек се учи докато е жив!

Та питам, къде има ТЕЛОС в поста на Bathory? И като копи пействаш едно и също всъщност доказваш на всички нас че опитваш да убедиш не нас а себе си.

Я дефинирай телеологично, че вече почнах да се съмнявам че схващат какво означават думичките, които ползваш. Тъй като в поста на Bathory не видях и следа от телеология. Или за теб причинност(каузалност, нека го кажем по-сложно, че да се изравним по сложнота на понятията, макар да обожавам да говоря с думи прости) и телеология са едно и също?Та с няколко прости думи ти как разбираш понятието телеология, понеже то е дума от общ език, който всички споделяме би трябвало да споделяш конвенционалното му значение... Ама нека да видим, може пък да научим нещо ново за сложните понятия...

Съжалявам ако прекъсвам играта, но вчера се натъкнах на едно непознато за мен растение и ми стана интересно какво е. Още като го видях разбрах, че е паразитен храст, но не знам какъв. Да не би това да имел? Ето две снимки:

аз нищо не разбирам от ботаника но съм виждала подобни чудесии при неуспеешно или недотам успешно кръстосване чрез присаждане или сещаш се не знам как се казва точно процедурата, като му сложиш на дивата череша клонка от питомна и тя вземе че се облагороди. Така баща ми успешно смесва сортове ябълки но последния път един сорт си расте на присадения клон, друг на останалото дърво..

Та какъвто и да е храста понеже не разбирам наистина ми е странно как се е пръкнал там горе - това в България ли е? За първи път виждам такова, понеже по листенцата прилича на лимон или друго цитрусово растение..щото такива си имам в апартамента може би за това ми прилича.Не че пък мога да ги определям. Но веднъж съседа като присади така дърво цялото дърво изсъхна по същия начин и остана само присаденото...

Това е било хъъм олицетворение на примера как се е родило R&B то сред чернокожите. Много интересни партита си правят навсякъде където е замесена ЧУДНАТА черна музика, прекрасна смесица - сивия зов на Африка и името на Исус... :banana: Партитата са за това - да си прекарват хората заедно. А пък всеки ритуал е също за да сплоти хората! Не да призове някой бог а да ни покаже колко е хубаво да се правят нещата в хармония с другите хора.

А как стана 300 г.пр.Хр. в 2300 г.пр.Хр.?

ти сега на сляпа ли взе да се правиш написала съм - преди 2300 години, което е точно 300 години преди Христа, или по точно 2307, ти си му сложила куоте даже и пак не си го прочела правилно. Само един въпрос - ти така внимателно четеш всички текстове? Ето отде идат надоразуменията значи

Да се уточним - евреите стават евреи от Моисей нататък, преди това не са били богоизбран народ, прочети си Стария Завет там започва да се говори за богоизбиране след Моисея. Преди това са си били същите суеверни семити като останалите! Бачкали са на фараона и тъй се случило, че един амбициозен неизвергнат жрец на Атон ги взел за опитни зайчета. ДАже не са могли да изкривят историята дотам - съвсем очевидно дори според библията, както и според египетски източници Маисей си е бил чист египтянин, не само бил е египтянин от висшата каста, близък до фараона и както е разчетен йероглифът - негов съветник.

Естествено всички култове са компилации и само най-древните са уникални. Останалите се проникват или си приличат - нарича се дифузия и паралелизъм. Двата процеса започват от момента, в който са се зародили култовете - в ранното детство на човечеството. Първите култове са към Девата - майката природа, те също са монотеистични., но никой не ги определия като монотеизъм защото са твърде размити и са били отдавна. И всички религии произхождат именно от този първичен култ към Богинята Майка. Включително и семитската.

Нито в християнството, нито в юдеизма има нещо по-специално от останалите вярвания - те са доказателство за еволюцията на човешката култура, с нарастването на човешката популация и увеличаването на необходимостта от ЗДРАВА ръка, която да командва маси от народ за да може да се осъществява нормално едно управление. Те са доказателство за политическата изгода на едно управление от (особено еднолично управление) от еднолична религия. И семити и ескимоси и гърци и месопотамци и китайци и зулуси и индуси започват от култа към Богинята Майка - той е най-древен - и статуетки на дебеличката, приличаща на амфора плодовита жена има навсякъде по света. Включително и в България! Никой не ти говори за теософия, аз съм възмутена от глупостите написани от Елена Блаватска, която заедно с последователите й писачи за мен е или престъпно невежа или луда.

Библията е бестселър да - тя се продава винаги. Понякога ти я подаряват. Тя е писана от минимум 100-200 души в продължение на поне 2 и половина хилядолетия. Тези хора не са били необразовани щом са можели да пишат, не са били паднали от небето - пътували са, информилали са се и за ВЗИМАЛИ подходящи идеи, пускали са и въображение, някои са писали по поръчка на някой по-горен от тях и не винаги е бил Бог а да речем папата и неговите политически ходове! За разлика от Корана, който е плагиатство написано наведнъж от една личност, Библията е плагиатствала постепенно и бавно от тук оттам и в нея има много творчество. Християнството пък е взело от юдиаизма половината си Библия без да пита дори. Макар че Богът на християните е любов а богът на юдеите наказание! А елините са автори на цялата Западна нагласа, не юдеите, не християните. Не всички са епикурейци - това е пълна дезинформация - та те школите в древна Елада са се карали като в кокошарник - епикурейци, стоици, скептици, софисти, перипатетици и прочие още направления. А Платоновия идеален свят с Благото на върха се ползваа по-нататък от разни светци, за да се аргументира божието съвършенство,,( в неоплатонизма пък виждаме вече думата Благо заменена с Бог - в схоластиката пък - Тома (той е виден аристотелианец, Августин пък философства досущ като че се е родил в Дравна Гърция) Факт е че на писачите на Библията никой не им е говорил (имам пред вид някой Бог) те са се учели от света около себе си, пускали са яко въображение и са взаимствали идеи. Колкото до десетте божи заповеди абсолютно съм убедена, че брилянтния им автор Моисей е знаел много добре какво прави - един образован египтянин може много лесно да манипулира маса от невежи, изплашени и суеверни хорица! Той е държал и светската и религиозната власт в ръцете си по време на тоя "свещен" поход! Семитите са били политеисти - за това има доказателства, техния пантеон е сходен с този на асиро-вавилонската култура - а двата пантеона са проникнали взаимно дотолкова, че боговете им са с две имена - семитско и вавилонско - богат на богове пантеон и видиш ли всеки град си избирал водещ бог, ако е имало семити в него жреците на съответния бог му привнасяли функциите на останалите божества. Божествата от този пантеон приличат надревногръцките - има Бог на войната, на луната, на подземното царство, на Слънцето, на Мъдростат, на плодородието и женствеността - или искаш да ми кажеш че между Ищар, която е семитска богиня и Афродита няма нищо общо. Още повече идеята жени да раждат от богове получовеци полубогове съвсем не е християнска и първа и уникална по рода си. Половината пантеони от божества непрекъснато опрашват я порочно, я непорочно по някоя жена от човеците, да не говорим че се случва и обратното. А какво ще кажете за образа на Дявола - с рогата и копитцата, ах как ми напомня на горкия бог Пан, или пък мъънинко на Дионисий в някои от превъплъщенията, да не забравяме Бакхус - ух какъв лош дявол става от него. Не бива да се пропусне Ада и Рая - чиста заемка от други религии, повечето политеистични. Християнството не само че заема - то демонизира много богове, за да престанат хората да ги почитат, което си е чиста промивка на мозъци ако ме питаш мен. И го прави целенасочено и с полититческа цел а не чрез спонтанно божие откровение. А всичките женски богини до една са демонизирани...направо в Ада падат. Та крилати като ангели богове има и в други митологии ..но видиш ли в християнството ангелите са УНИКАЛНИ по своята близост с Бог..и не са божества.. УДобно ако си седнал да пишеш монотеизъм...

Не ми говори за сблъсъка на християнството с другите религии, че започвам да се сещам за ужасните зверства на християнските мисионери в Африка, Америка, Япония и пр. Сещам се за КАцумото от последния самурай и сблъсъка му със Западната християнизирана цивилизация и нейната добронамереност. Сещам се и за това как са покръстени хората по българските земи - с избиване на болярските родове, които не искат да се покръстят до девето коляно. Християнството е удобна религия за еднолична власт. И тя се сблъсква - именно това прави, европейците заедно с християнството под ръка колят, бесят, опожаряват! Какво пък някакви си езичници...Какво пък някакъв си кръстоносен поход. Християнството е куп от идеи свързани в книга, която е много изгодна на авторитарните владетели пред 2те хилядолетия експанзия. Там където е отишло насила християнството не може да отблъсне старите култове. Както се е случило в България - наложило се е да се християнизират езическите празници за да не изколи народа свещенниците - това Еньовден, това Лазаруване, Коледуване и прочие други обичаи. Такива заемки има във всички християнски държави, в които християнството е направило СБЛЪСЪК и е потекла кръвчица!

За будизма ти каза много глупости - първо будизма не намира злото в живота а в погрешното познание, породено от илюзията за неизменност и постоянство на личността(ама който се образова за будизма от популистки книжки едва ли го знае) - от илюзията за това че след като си се налапал с 5 кремвирша си същия онзи, който е бил гладен и други подобни. За разлика от християнските свещенници будистите не забогатяват, продавайки опрощение и обещание за спасение от Ада и вечно блаженство, за разлика от християнина будиста не благодари на Буда за храната на масата си а се сеща, че за да се нахрани е умряло едно същество и има будистки молитви в които се благодари на всичко - от семето до готвача приготвил манджата, щото тва е истината за произхода на храната му!. Изобщо не е вярно че будизмът е бил приоритет на висшата класа - напротив в будистки манастири влизат най-често бедните., нищо че Гаутама е бил Раджа на Шакия. Будизма не е религия и дори в Махянския си вид е по-съвършен от християнството и за това го изповядва доста голяма част от човечеството - Китай, Корея, Япония, Индия. Още в първите столетия на своето съществуване будизма се разделил на 18 секти. Разногласията между сектите наложило свикването на събори в Раджагриха в 447 год пр.н.е., 367 год. пр.н.е. в Вайнави, през ІІІ век пр.н.е. в Паталирутра, което в крайна сметка в началото на новата ера довело до два основни клона на будизма - хинаяна и махаяна.Така че всичките ти данни са неверни относно будизма. А ако ще си говорим за будизъм и християнство те са несравними, защото будизмът е за мислещи, а християнството е за УПРАВЛЕНИЕ на стада. Даже често се споменава думата стадо и думата овчар..

Будизмът си съжителства прекрасно с религиите понеже не си прави труда нито да ги отрича нито да ги потвърждава. Така в далечния изток има християни, които ходят да палят ароматни свещици в чест на Буда, правят фън-шуй (даозиъм) и се грижат за своето ЧИ, а не за безсмъртаната си душа, защото видиш ли чрез първото ще постигнат успих и благоденствие, както и спокоен и нормален живот, а второто е прекалено абстрактно за конкретно устроения им начин на мислене..а и на всичкото отгоре имат олтар на предците (навсякъде в далечния изток има такъв), което си е чисто конфуцианство. Освен това съчетан с конфуцианство и даоизъм будизмът води до една прекрасна система на управление, която откриваме в Китайската империя и Япония(в късните периоди), в която система вместо индивидуалния е заложен колективния принцип - азът изобщо не е толкова важен, колкото всички същества взети заедно. За това Китайската империя се слави с една от най-добрите чиновнически администрации в историята на човечеството и я е притежавало много преди изобщо някой в Европа да се сети да теоретизира и прилага на пракитка подобен тип управление. Гаутама е изказал мнение, че всички същества могат да се оттърват от илюзиите и да престанат да правят глупости (за глупост се счита и да седнеш да се молиш на абстракция да ти помогне вместо да станеш и да се оправиш сам) да се научат на правилно действие. Интересен е фактът, че нирвана която Гаутама постига на 40 години (и уж е спиране на живота и неотнесеност към него) не му пречи активно да действа и живее още 40 и няколко, докато не умрял от хранително отравяне. Има много аспекти на нирвана и тя нито един не е анихилиране на живота, а е прекратяване на желанието да си винаги същия. Но да се зарови човек в будистки текст не е лесна работа. Постнала съм няколко сутри в тема будизъм, може да се просветлиш, Тонка! Но едва ли това ще промени предразсъдъците ти относно ценноста на будизма спрямо християнството и възможността идеите му да са проникнали накъмто Запад по онези времена.. Никак не е невъзможно. Даже е много вероятно. Странстващи будистки монаси са стигнали Китай, що да пропуснат по-близката дестинация?? Някой все трябва да е говорил с тях и да е чул идеите им - например цар Мелеандър - той е беседвал с мъдреца Ватсагора - има цяла сутра посветена на тази беседа. Правилното действие освен ненасилие, включва състрадание - основния принцип на будизма. Ама не състрадание да простиш на убиеца видиш ли - т.е. да се въздържиш да го убиеш щото си християнин(щото прошката не помага да се справиш с последствията) а състрадание към всички които ще бъдат засегнати от действията ти към убиеца и неговите действия - следователно може да се наложи да го отстраниш - Шао Лин има специални сутри за воина и кво да прави в такива ситуации - ОСНОВНИЯ МОМЕНТ в будизма е зависимия произход на всяко нещо,(особено поучителен е следния Дзен коан "Когато не мислиш добро и недобро, какво е било твоето лице преди да те родят твоите родители" )- Състраданието в будизма е ситуативно, активно състрадание, не с молитва а с действие, не по принципи дадени от Бог, а според ситуацията. Защото ако страда човека до теб е напълно ОГРОМНА илюзия, че страданието не те засяга, даже напротив то ще бъде причина за твоето страдание - за това трябва активно да му помогнеш. Колкото до нирвана тя се простира пред очите на всички, тя е реалността отвъд обърканите представи - но те не я виждат именно защото са заблудени от погрешните си представи за абстрактни принципи - добро-зло, черно-бяло, бог-човек, материя-душа и други подобни пропозиции. Както съвременната физика казва че квантите от които сме изградени са еднакви, така будизмът проникновено твърди, че дхармите съставящи съществуващото са неразличими една от друга и са в непрекъснат каузален, неограничен поток. По тези причини да искаш нещо ВЕЧНО, да вярваш че душата ти е Вечна, че има статични неща във Вселената, които не се променят и едно от тях си ти видиш ли е вредна и води до бъгни от сорта - ИСКАМ ДА БЪДА ВЕЧНО С ГАДЖЕТО МИ, ИСКАМ ТОВА НЕЩО ДА Е МОЕ, (АЗ ОБИЧАМ еди кой си сега, ама като му порасте брадавица и почне да попръцква вече не го обичат (тва за християнските девойки, често пък на християните им се случва да разлюбят своя Бог, тъй щото от страданията не може току тъй да се избяга) Кофти работи се случват всеки ден и молитвите не винаги помагат, ако няма лекар, който да оперира примерно.За това будистите В Тибет развиват ОГРОМНИ трактати по нетрадиционна медицина. Принципно те са нещо ежедневно в природата - в природата за да се роди едно нещо, друго трябва да умре, но смъртта в природата и според будизма далеч не е толкова ужасна - тя е промяна, коренна, голяма и илюзията че нещо остава - желанието нещо да остане, то е причина за страданията на хората, за самсара, за полярността в мисленето и ужасната агресия, страховете, етикетите които поставяме на хора и животни - тоя е зъл, змията е ЗЛО, дявола ни гони, злото съществува. Агресия и страхове, които ни карат да се стремим да печелим неща, с която ГУБИМ неща, които изобщо не са наши само защото си мислим че съществуваме еднакви винаги. -В будизма нищо не може да ти принадлежи, тъй като хем е част от теб, понеже между дхармите граница няма - всяко нещо ако се гледа само за себе си е ПРАЗНО, но има значение само спрямо други неща, и ВТОРО първо то вече не е същото каквото е било преди секунда както и ти.. Но защо ли пак се отплесвам да образовам някого. В http://www.philosophy.ru има почти всички основни сутри на будизма сносно преведени - на руски и на английски. Който държи да се покаже компетентен по някой въпрос трябва да не пропусне да ги прочете и анализира, защото те прекрасно изясняват защо съвременния човек го е треснала "жълтата треска" и все повече европейци вместо да се кръщават в църкви и да се кръстят ритуално се замислят сериозно относно живота си и се обръщат на изток, където психическото здраве на населението е с много по-високо качество!

Всичко казано по-горе не означава че не уважавам християнската религия в много нейни аспекти. По-точно в един - не прави на другиго онова, което не искаш да ти бъде направено на теб. Тази мъдрост обаче е формулирана далеч преди някой да я впише в библията и то именно в будистки текстове. Те засега се считат за нетендециозен източник на данни за будизма, понеже авторите им са хора прилежни и последователни, оставяли са дати и прочие. Но Евангелието не е нетенденциозен научен източник за произхода на християнството - за по релевантни към науката са египетските йероглифи и други записи, като римски анали и прочие археологически находки. Евангелието за съжаление все още служи за промиване на мозъци, а все по-често европееца мисли Бог като абстрактна идея, която обобщава човешките въпроси без отговори.

ПРИ ТЕЗИ ОСНОВНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГ.СИСТЕМА И БУДИСТКАТА, НЕ МОЖЕ И ДУМА ДА СТАВА, ЧЕ ХРИСТОС Е ЖИВЯЛ В ИНДИЯ И ОТ ТАМ ДОНЕСЪЛ СВОЕТО УЧЕНИЕ.

а може би именно защото е отричал всички ТОТАЛНО всички канони на юдеизма, включително и БОГ е бил предаден от своите?Има логика в този ред на разсъждения, макар че никой не знае как е станало щото инфото е прикрито от МИТА за чудеса и въскресения. Тъй като не е написал и ред, а другите разказват по-голямата част от историята хмм може би просто са му устроили заговор, защото е станал неудобен - не му се е искало да става Цар, искал е примерно да научи народа да мисли.. Това е вредно за всеки месия - да позволява на стадото да мисли, освен за будисткия свещенник! То теорията, която споделих говори даже че се е върнал с подвита опащчица в Кашмир - жив и здрав, след като попобъркал някои от своите познати излизайки от самадхи и почвайки да ходи напред назад. Доказателства, че са го наръгали в сърцето с копие няма. Има само улики, но пак са тенденциозни.

Само няколко думички:

Религията на бъдещето ще бъде космическа религия. Тя трябва да преодолява представата за Бог като личност, а също да избягва догмите и теологията. Обхващайки и природата и духа, тя ще се основава на религиозното чувство, възникващо от преживяното и осмисляно единство на нещата - и природни и духовни. На това описание отговаря будизма. Ако има религия, която може да удовлетвори съвременните научни потребности - това е будизма.

Алберт Айнщайн

Ясно е че като физик последния не е бил достатъчно наясно че будизмът не е точно религия:

Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя"

ех дали превода е обременени - това така асоциира с носителя на бремето в будизма и освобождаването от бремето..а после и успокоя? Какво беше просветлението - успокоение, угасване... Мисля че не трябва да ми постваш повече извадки от евангелието че толкова сходства ще открия, че направо ще се замаям!

Нека приключа това огромно изявление като кажа, че всеки просветлен страда и състрадава ВСИЧКИ същества и то не само хората! Казано е същества. Значи от амебата до човека. Тъй като са брънки във веригата на съществуващото и ако едно страда страданието се разпространява до всички.

Айде сега да не правим словесни битки, кое от двете учения е по-отнесено до спасението на всички същества, тъй щото будизмът ще победи с милиарди на 1 - човешкия вид е един а съществата и световете според будизма неизброими, за това трябва да се внимава кога и защо се къса цвете - тъй като това внася промяна в милиард други светове!

Надявам се да си убедена, че Евангелието не е мяра за всички хора и че на света съществуват други, може би дори по-добри начини, човек да съжителства с другите хармонично.

Еми някои хора нямат жал, уважение, състрадание към другите същества! Ще ти кажат че приспиване и убиване за тях е неикономически изгодна загуба на време. Ако ги арестуват и постоят на топло както другите престъпници, после може и да се замислят...Но кой ли ще ги арестува. Може да бутнат в затвора за сума ти години някой хакер ощетил сметките на милионери, а не могат да обявят зверствата с животни за престъпление навсякъде по света..

А и потребителките..

особено на кожи - палта, яки шапки..

Тези с бели пухкави палтенца от кожата на бебе тюлен! Как може да ходят с трупа и болката на едно бебе върху тялото си и да се чувстват красиви!? Някога за древните хора ловът на тюлени е бил животоспасяващ, но те са убивали животното и са използвали всяка частичка от тялото му за да оцелеят! Тогава кожата на тюлена или друго животно е била наистина дреха, която да топли, зъбите, костите, всичко е влизало в употреба. За това е са се убивали толкова тюлени колкото е нужно, за да се изхрани племето, убивали са се толкова бизони, биволи, елени, колкото трябва... Сега никой не яде тюленско, а някакви си богати патки и патоци се кичат с кървавите останки на невинни същества! Ловците на диви животни само за кожа и трофеи за мен са болни хора.., както и потребителите. Самите ловци за мен са идентични с убийци на хора, те могат да одерат човек също както животно. И няма да почустват нищо! Стига да изкарат пари... - това е липса не на първите 7, а на цели 20 години цивилизован живот... Още повече те са по-нецивилизовани от "нецивилизованите" ескимоси, африканци и прочие...

Сърдечно БЛАГОДАРЯ!

What the Bleep!?: Down the Rabbit Hole

аз не съм гледала втората част! Откъде мога да си го изтегля. Първия филм ми го дадоха на диск.

Streptopelia decaocto или накратко гугутка! Чарът на българските градове и села, наедно с гнездата на щъркелите. Когато бях мъничка сутрин се будих от прекрасното специфично гукане на двойка гугутки гнездящи под прозореца ми. От тогава мина много време и тази сутрин го чух пак и се събудих с добро настроение както като бях малка, но после ми стана тъжно. Къде изчезнаха гугутките?Популацията им в София драстично намалява, както и по други места! А гугутката е все още ловен обект. Кога последно видяхте гугутка? Това е прекрасна птица, лесно живее сред хората и се адаптира..но пък ловците всеки сезон стрелят по нея :!!!: :!!!:Но аз чух гугутка тази сутрин за първи път от 3 години.Преди 3 години срещнах - тези гугутки бяха "родом" от градинката зад Природонаучния музей в София и бяха" лични приятели" на Българската Орнитологическа Централа. Но докато имах занимание в онова помещение, на чиито прозорец гугутките идваха да покълват зрънца..гугутките спряха да идват по време на ловния сезон...Очевидно им се беше случило нещо! Така от тогава до днес не бях чувала гласа на гугутка.. А той изобщо не е толкова чест както по времето когато бях малка!

Кога гугутката ще бъде извадена от списъка с ловните обекти и дали е извадена?!

Голяма част от средновековната схоластика и богословие допускат платонистични и Аристотелиански идеи-. А както знаем древногръцките философи и източните мъдреци са си имали приказка. Аристотел и Буда са се родили по едно и също време. Защо да няма дифузия? Трансмутация много усложнено звучи но простичка дифузия, проникване на идеи, вярвания и прочие.Хората са пътували. Споделяли идеи.. И то накрая се получило. Християнството е компилация на компилациите - бестселър със заемки от цял свят -

Въпроса е дали юдаизма и християнството за взели идеята за Бога-личност, Творец... от източните религиозни учения.

Все са я взели отнякъде.. Аристотел говори за УМ-първодвигател - почти личност, нали е ум. Платон за Благото - най-висшата добродететл и ейдос на идеите, чието отражение е гарант за съществуването на света и прочие. СЕрена цитира сутра на Йога от преди 2300 години - тогава е имало и юдеизъм - имаме паралелно развитие. В древни времена семитите са се стремяли винаги да издигат ЕДИН бог на върха на царството на боговете и той да изземва функциите на останалите като творец на света, символ на плодородие, сдия и прочие и прочие. Семитския пантеон, т.е. пантеона на племената, от които произлиза юдеизма не е монотеистичен. Станал е такъв след като преминали през Египет. А там в Египет е било почти като вавилонското стълпотворение - търговски пътища, екзотични стоки и още по екзотични търговци. А пък суеверието на семитите е всеизвестно - те са бутали на всичко. Всеки е можел да им промие мозъка. А сутрите(Серена цитира Йога сутра) както и публикациите на Чатерджи и Датта се считат за достатъчно достоверен източник за науката - стават за академично цитиране. Идеите за състраданието (Кама) и за пътят на ненасилието, които срещаме чак при ХРИСТОС намирисват на изток та не се траят. Това също е взаимно проникване на идеи. Защото юдеизма извини ме, ама е доста наказателна и съвсем не опрощаваща религия. Четох някъде, че будистите пазели гроба на някакъв западен мъдрец далече в Кашмир...името му се произнася поразително сходно с Исус.. Дали пък няма да гръмне световната общност, когато военното положение м-у Индия и Пакистан и изобщо конфликтите в Кашмир престанат.. Да гръмне, че Христос се е учил на ненасилие в Индия през онзи период през който от кръщенето му в река Йордан до момента в който почнал да проповядва и събира кръг ученици... Има много въпросителни но непрекъсната дифузия не може да се отрече, светът е бил отворена система, макар и бавно информация се е обменяла непрекъснато. И дали Възкресението няма да окаже проста техника за намаляване на жизнените функции - самадхи, която и до ден днешен практикуват в Тибет и Кашмир. А първите абстрактни представи за Божеството така или иначе са родени в древна Индия. Както и първите етични системи, в които състраданието е основен момент. Християнството е следствие на много неща. Не само то дори в апогея на своето развитие продължава да прави "заемки" от други религии - представата за Ада, идеята за потопа, поведението на светците му (змейовете са езически същества, св. Георги е християнски светец видиш ли). Идеята за един Бог е стара. Той се нарича Брахман. Не само че един ами нищо освен него не съществува. Почти като при един английски философ..

АД И РАЙ

Един известен войн отишъл при един Учителя по Чан и го запитал:

— Учителю, кажете ми съществуват ли наистина адът и раят?

— Кой си ти? — попитал го Учителят.

— Аз съм воин от личната гвардия на великият император.

— Глупости! — отвърнал му Учителят. — Та кой император би държал такъв като тебе? Приличаш ми на просяк.

При тези думи воинът се разгневил и задрънкал с меча си.

— Аха! — рекъл Учителят. — Имаш меч! Сигурно е твърде тъп за да ми отреже главата.

При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча си от капията и тръгнал към Учителя.

— Сега вече научи половината от отговора! Ти току що отвори вратите на ада! — отвърнал Учителят.

Войнът се сепнал, отдръпнал се, прибрал меча си в капията и се поклонил на Учителят.

— А сега вече научи и другата половина от отговора, защото току що отвори вратите на рая — казал Учителят.

***

ДОКАТО ВЪРВЯТ

Заръчали на един ученик да отиде до един далечен манастир. Той реши, че това ще забави обучените му с няколко месеца и много се разстроил. По тази причина той помолил своя приятел и по-напреднал ученик:

— Моля те, ела с мен. Има толкова много неща, които още не знам и трябва да уча. Ако сме заедно ще можем да говорим за тях и да се уча докато вървим.

— Добре, — отвърнал по-напредналият ученик. — Нямам нищо против, но нека те попитам нещо: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, ще бъде ли утеха за теб това, че аз крача с бърза крачка? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?

***

ЧУЖДАТА ГНЕВЛИВОСТ

Един ученик отишъл при своят Учител по Чан и го помолил:

— Учителю, помогни ми да се избавя от своята гневливост -казал той.

— Покажи ми тая твоя гневливост — отвърнал Учителят. -Сигурно е много интересна?

— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа -отговорил ученикът.

— Добре тогава — казал Учителят. — Донеси я, когато я имаш.

— Но аз не мога да я донеса точно когато я имам — възразил ученикът. — Сигурно ще изчезне, докато я нося.

— Тогава, тази гневливост не е част от истинското ти аз. Това означава, че тя идва от вън. Предлагам ти, всеки път когато влезе в тебе, да се биеш с пръчка, докато тя те напусне.

***

ДА ЧУЕШ ПЛЯСКАНЕ С ЕДНА

Имало веднъж едно малко момче, което било послушник в един храм. То много искало Учителят да му зададе един гунан за размишление, като на по-големите ученици. Веднъж Учителят го повикал при себе си и му казал:

— Покажи ми звукът от пляскането с две ръце.

Ученикът плеснал с ръце и погледнал въпросително Учителя.

— Добре — рекъл той. — А сега ми покажи звукът от пляскането с една ръка.

Ученикът помълчал малко, поклонил се и се оттеглил за да обмисли всичко отново. Много пъти след това той ходил при Учителя и възпроизвеждал пред него различни звуци. Най;накрая го озарило Просветлението и отишъл при Учителя. Поклонил се почтително пред него и казал:

— Учителю, чух празнотата.

***

КОЙТО БЪРЗА

Един ученик отишъл при известен Учител по Чан и бойно изкуство с желанието да стане голям майстор.

— Учителю, — запитал гой. — Колко време ще ми трябва, за да стана майстор, ако остана при Вас като слуга и бъда с Вас всяка минута?

— Десет години — отговорил Учителят.

— А ако работя двойно по-усърдно, колко време ще ми е нужно?

— Тридесет години! — отговорил Учителят.

— Но, Учителю, как така? Нека Ви обясня: ще работя безспир и никакви трудности няма да ме спрат. Колко време ще ми е нужно тогава?

— Седемдесет години! — отсякъл Учителят. — Обикновено когато ученикът бърза толкова, той учи бавно

***

ОТВЪД ПЛАНИНАТА

Един Учител по Чан живеел в планината, като отшелник.

Веднъж го посетил един ученик и го запитал:

— Учителю, къде е пътят?

— Колко хубава е планината — отговорил Учителят, гледайки величествения пейзаж.

— Не Ви питам за планината, а за пътя — реагирал ученикът.

— Докато не минеш отвъд планината, синко, пътят няма да се разкрие пред теб — отвърнал Учителят и продължил да рее -поглед из планината.

***

ПЪТЯТ Е ПРЕД ОЧИТЕ

Един монах отишъл при Учителя си и го запитал:

— Как да намеря Пътя?

— Та той е пред очите ти — отвърнал Учителят.

— Но аз не го виждам — учудил се ученика.

— Ти не го виждаш, защото мислиш само за себе си.

— А Вие виждате ли го, Учителю? — попитал ученикът.

— Няма да ги виждаш, докато разсъждаваш така, "аз не виждам", "ти виждаш" и.т.н.

— Значи Пътят може да се види, само когато няма нито "аз", нито "ти"? — опитал се да разсъждава ученикът.

— Когато няма нито "аз", нито "ти", кой тогава е този, който иска да види Пътя? — отвърнал спокойно Учителят.

***

ТЕЖЕСТТА НА ПОЗНАНИЕТО

Настоятелят на един Чански манастир избрал за свой наследник най-старателният монах Гуан. Дал му робата и паницата си и му заповядал през нощта да напусне манастира тайно за да не му направят нещо завистниците. На сутринта най-упоритият от тях го настигнал и започнал да дърпа паницата и робата от ръцете му. Гуан ги сложил на един камък край пътя с думите:

— Това са само предмети, символи. Ако толкова много ги желаеш, моля те вземи ги.

Монахът ги сграбчил, но не успял да ги повдигне, защото били станали тежки като планина.

— Прости ми, — помолил той монаха — аз всъщност желая познанието, а не предметите. Ще ме учиш ли?

***

ВЕРНИЯТ ПЪТ

Един ученик попитал Учителят си за Пътя:

— Учителю, кой е верният Път?

— Всекидневният път е верният Път — отвърнал Учителя.

— Мога ли да го науча? — попитал ученикът.

— Колкото повече го учиш, толкова повече се отдалечаваш от него — отвърнал Учителят.

— Но как тогава ще го изуча? — учудил се ученикът.

Учителят въздъхнал и отвърнал:

— Пътят не е сред видимите, нито сред невидимите неща.Той не спада нито към познатите, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, просто се разтвори из цялото небе.

***

ИСТИНАТА БЕЗ ДУМИ И БЕЗ МЪЛЧАНИЕ

Един монах изпаднал в размисъл за същността на Пътя и Истината. Отишъл при Учителя и го запитал:

— Учителю, Вие казвате, че Истината може да се изрази без думи и без мълчание. Как става това?

Учителят се усмихнал и отговорил:

— Когато бях момче, напролет в Южен Китай, ах, как пееха птиците в цъфналите дървеса!

***

МАЛКИ ЧУДЕСА

Един ученик бил скоро дошъл от друга школа и често хвалел своя Учител. Веднъж той направил това пред сегашният си Учител.

— Моят Учител заставаше на единия бряг на реката с четка за писане в ръка, а ученикът му заставаше с лист хартия на другия бряг. Така той можеше да изписва от разстояние йероглифи върху листа. Вие можете ли Учителю да извършите такова голямо чудо?

— Не — казал Учителят. — Аз умея да правя само малки чудеса. Когато съм гладен — ям, когато съм жаден — пия, а когато съм обиден — прощавам.

***

СЪНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят разказва на учениците си за един свой сън: — Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда, която пърха с крилца насам—натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се осъзнавах като човек. Изведнъж се събудих и усетих, че май отново съм човек, че съм аз. Но, кой бях аз всъщност? Вече не бях сигурен дали съм човек, сънувал че е пеперуда или съм пеперуда, която сънува че е човек.

***

УЧИТЕЛЯТ И ЛИ

Един ден Учителят извикал един от учениците при себе си:

— Ли!

— Да! — отговорил ученикът.

— Ли! — извикал отново Учителят. ;

— Да! — отвърнал отново ученикът.

— Ли! — извикал трети път Учителят.

— Да! — отново отвърнал ученикът.

— Извини ме, — казал Учителят — че толкова пъти виках името ти. Но, всъщност, ти трябваше да ми се извиниш.

***

САМОНАДЕЯНИЯТ И ПУСТОТАТА

Един самонадеян млад ученик посетил веднъж Учителят си и започнал да говори за Чан будизма:

— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда, няма добро, няма зло. Няма Учител, няма ученик, нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувстваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Нищо друго не съществува.

Учителят го изслушал кротко и изведнъж без предупреждение го ударил силно с тоягата си. Ученикът отскочил разгневен встрани.

— Щом никое от тези неща не съществува в действителност — казал Учителят — и всичко е Пустота, откъде идва тогава гневът ти? Помисли върху това.

***

"МЪРТВИЯТ" ЧЖАН

Чжан бил обикновено момче, което решило да изучава Чан будизъм. Веднъж то отишло при един Учител по Чан и той му поставил следната задача — коан за размисъл:

— Какъв е звукът от плясъкът на една ръка?

Чжан се върнал след няколко дни, но не бил намерил отговорът.

— Махни се! — скарал му се Учителят. — Ти не се стараеш достатъчно. Все още мислиш за пари, храна и удоволствия. По-добре да беше умрял. Тогава може би щеше да научиш отговора.

След още няколко дни Чжан отново се появил. Когато Учителят го задал пак същия въпрос, той се хванал за сърцето, изохкал и се проснал на земята.

— Добре — казал Учителят. — Ти послуша съвета ми и умря. Но какво стана със звука?

— Все още не съм отгатнал — отвърнал ученикът надигайки глава.

— Мъртвите не говорят — скарал му се Учителят. — Стани и излез от тук

***

УЧЕНИЦИТЕ ОТ СЕВЕРНИЯ И ЮЖНИЯ ХРАМ

В един град имало два съседни Чан будистки храма — Северен и Южен. Учителите всеки ден изпращали по един млад и умен ученик, за да изпълнява различни поръчки. Един ден момчето от Северния храм отивало за зеленчуци. Срещнало го момчето от Южния храм и го попитало:

— Къде отиваш?

— Където ме отведат краката — отговорил ученикът от Северния храм.

Като чуло отговора момчето от Южния храм млъкнало и като се върнало, разказало случката на своя Учител и той го посъветвал следното:

— Когато утре го срещнеш, му задай същия въпрос. Той ще ти даде същия отговор и ти тогава му кажи: "ами, ако нямаше крака, тогава къде би отишъл?" и това ще го постави на мястото му.

На другия ден двете момчета отново се срещнали и момчето от Южния храм попитало:

— Къде отиваш?

— Накъдето ме духне вятърът — отговорило момчето от Северния храм.

Момчето от Южния храм отново млъкнало и не можало да отговори нищо. Отишло и отново се посъветвало с Учителят си.

— Е, добре — казал Учителят, — тогава утре го попитай: "ами, ако нямаше вятър?".

Двете момчета отново се срещнали на другия ден. Момчето от Южния храм смело попитало другото момче с надеждата най-после да го наддума:

— Къде отиваш?

— Да купя зеленчуци! — не закъсняло с отговора си другото момче.

***

ПОДАРЕНИТЕ ПАРИ

Учителят Гуан седял в домът си и четял сутри. Изведнъж в стаята влязъл крадец и заплашвайки го с нож поискал парите му.

— Ей там са, в кутията — отвърнал спокойно Учителят и продължил да чете.

Когато крадецът си тръгвал, Учителят Гуан му предложил:

— Остави ми малко за данъците, че утре ще минават да ги събират.

Крадецът върнал част от парите в кутията и пак се насочил към вратата.

— Не благодариш ли, когато ти правят подарък? — попитал го отново Учителят Гуан.

Крадецът му благодарил и излязъл.

След няколко дни той бил заловен и заедно с другото признал, че е обрал и Учителят Гуан. Учителят обаче не пожелал да свидетелства срещу него.

— Подарих му малко пари — казал Учителят — и той ми благодари. Това е всичко.

Крадецът излежал наказанието си в затвора и рогато излязъл отишъл отново при Учителя и му се поклонил с думите:

— Ще ми станете ли учител?

***

ПОРЯДЪЧНОТО ПОЖЕЛАНИЕ

Един богат търговец помолил Учителят Гуан да му напише някое мъдро пожелание, което да пази благополучието и щастието на дома му. Учителят Гуан взел четката и написал:

"Дядото умира,

бащата умира,

синът умира."

Като го прочел, търговецът скочил разгневен:

— Какво е това? Що за злокобно предсказание пишете за семейството ми?

— Това не е злокобно предсказание, — отвърнал Учителят Гуан — а пожелание за най-добро бъдеще. Ако твоят син умре преди тебе, това силно ще те разстрои. Ако твоят внук умре преди синът ти, ще се разбие сърцето ти. Пожелавам ти, всеки мъж в твоето семейство да стане дядо и никой син да не умира преди баща си. Какво по-истинско щастие може да желае едно семейство от живот и смърт в този порядък?

***

МОНАСИТЕ И ЗНАМЕТО

През един ветровит ден двама монаси спорели в двора на храма по въпроса, защо знамето се вее. Първият монах рекъл:

— Аз твърдя, че се движи знамето, а не вятърът.

— Аз пък си мисля, че се движи вятърът, а не знамето — възразил веднага вторият монах.

През това време покрай тях преминал трети монах и включвайки се в разговора им казал:

— Вятърът не се движи и знамето не се движи. Мисълта ви се движи.

***

ДВАМАТА УЧИТЕЛИ

Живели наблизо двама известни Учители. Те били твърде различни по характер. Единият стриктно спазвал всички заповеди на Буда, не пиел възбуждащи напитки и не ядял след 11 часа сутринта; а другият никога не съблюдавал заповедите, ядял, спял и пиел когато си поиска.

Веднъж стриктният Учител посетил другия, а той в това време пиел вино, въпреки че будистите не трябвало да вкусват дори и капка.

— Здравей братко — казал пийналият Учител. — Не искаш ли да пийнеш с мен?

— Аз никога не пия — важно казал стриктният Учител.

— Който не пие, той даже не е човек — заключил дълбокомислено пийналият.

— Нима не ме смяташ за човек, само защото не пия тази отрова — възкликнал гневно стриктният Учител. -- Ако аз не съм човек, то тогава какъв съм, според теб?

— Буда! — отговорил подпийналият Учител.

***

МАЛКИЯТ Л И

Учителят по Чан в един храм се наричал Гуан. Той имал един малък ученик на име Ли, който бил на 12 години. Ли виждал как всяка вечер монасите идвали при Учителя за персонално обучение и наставления. Той им задавал и различни "гунани" за да освободи умът им от заблуждение.

На Ли много му се искало и той да получи такива наставления, но все му казвали, че още е твърде млад. Ли много настоявал и Учителят Гуан накрая склонил. Вечерта в определеното време Ли ударил гонга пред стаята на Учителя, за да съобщи за пристигането си. Поклонил се три пъти пред стаята на Учителя, в знак на уважение и влязъл, присядайки в почтително мълчание. Учителят Гуан най-после обърнал очи към него: — Ти може би си чувал плясъка от две ръце, когато се ударят една в друга? Покажи ми сега плясък с една ръка.

Ли се поклонил на Учителя и се прибрал в стаята си, за да медитира върху проблема. В този момент дочул от прозореца музика на гейши. Той се замислил над това и на следващата вечер изсвирил тази музика пред Учителят, на въпроса му за плясъка от една ръка. Не, не — казал Учителят — това не е шумът от плясъка на една ръка. Ти нищо не си разбрал.

За да не му пречи музиката, Ли отишъл още по-надалече, на едно спокойно място. Там той отново се потопил в медитация за това, какъв може да бъде този звук.

— Сетих се — извикал той, дочувайки шумът от капеща вода. Учителят обаче отново не одобрил новата му идея. Ли си отишъл за да опитва отново. Така той чул шум на вятър, вик на сова и други, но и тези звуци били отхвърлени. Повече от 10 пъти Ли ходил при Учителя с различни предложения, но те все били неправилни.

Веднъж малкият Ли достигнал пълна и дълбока медитация и излязъл извън пределите на звуците.

— Не можех повече, да ходя и да ги събирам — обяснил той на Учителя на другия ден. — Ето защо достигнах до беззвучен звук.

Така, той успял да открие звукът от плясъка на една ръка.

***

В ТЪРСЕНЕ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

При един Учител дошъл нов ученик. Той му поставил един "коан" за размисъл:

— Чуй звукът от плясъкът с една ръка.

Ученикът останал в манастира три години, но така и не могъл да премине това изпитание. Една вечер той отишъл при Учителя и му казал отчаяно:

— Аз трябва да се върна в къщи потънал в срам и смут, защото не успях да реша задачата Ви.

— Почакай още една седмица и медитирай непрекъснато — успокоил го Учителят.

Просветлението, обаче, така и не дошло при него.

— Опитай още седмица — посъветвал го Учителят отново. След седмица това се повторило още веднъж и отново безуспешно. Отчаян, ученикът започнал да моли да бъде освободен най—после, но Учителят го заставил за още петдневна медитация. Отново нямало никакъв резултат. Накрая Учителят казал:

— Медитирай още три дни и ако пак нищо не се получи, по-добре се убий.

На втория ден ученикът станал просветлен.

***

РАЗГОВОР С РЪЦЕ

Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма.

В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси.

По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат:

— Иди и проведи разговора в мълчание — посъветвал той брат си.

Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:

— Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи.

— Разкажи ми моля ти се разговорът ви — полюбопитствал баткото.

— Отначало — започнал странникът — аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така гой ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал.

— Къде е този човек — извикал малкият брат, приближавайки се към големия.

— Разбрах от него, че си го победил в спора — посрещнал го големия брат. — Разкажи ми за какво спорихте?

— Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи.

***

ДРЕМЕЩИЯТ УЧИТЕЛ

Един Учител обикновено дремел всеки ден по обяд. Веднъж децата-монаси го питали защо прави така, а той им отговорил:

— Така аз всеки ден ходя в страната на мечтите. Там се срещам със старите мъдреци, както е правил Конфуций.

Веднъж през деня било много топло и децата-монаси задрямали. Когато Учителят ги видял им се скарал за това, което са сторили.

— Учителю, ние бяхме в страната на мечтите, за да се срещнем със старите мъдреци, както е правил Конфуций — обяснили те с усмивка.

— И какво ви казаха мъдреците? — запитал Учителят.

— Когато ги срещнахме, ние ги попитахме дали идва тук всеки ден нашият Учител. Те ни отговориха, че никога не са виждали този човек

***

ДОБРО И ЗЛО

Един известен Учител провеждал всяка неделя занятия по медитация. За тази цел пристигали ученици от различни краища на Китай. Веднъж при едно такова събиране хванали ученик-крадец. Съобщили за това на Учителя, но той не направил нищо по въпроса.

По-късно крадецът отново бил хванат да краде, но Учителят отново не направил нищо. Учениците много се ядосали и написали официална молба да се изгони крадеца. В противен случай те щели да напуснат всички заедно.

Учителят прочел молбата, събрал учениците и им казал:

— Вие, премъдри братя, знаете много добре, кое е добро и кое е зло. Вие можете да отидете да се учите, където си поискате. Този ваш заблуден брат, обаче, не може да различи доброто от злото. Кой ще го научи на това, освен мен? Той ще си остане тук, дори и всички вие да си отидете.

Сълзи потекли по лицето на крадеца и всичките му желания да краде изчезнали.

***

ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

При един известен Учител по Чан будизъм дошъл един 50 годишен търсач на просветление с голямо самочувствие. Без да губи време, той запитал Учителя:

— Изучавал съм, още когато бях малък, че тревата и дърветата също могат да станат просветени. На мен това ми изглежда странно, не мога да го разбера.

— Няма смисъл да обсъждаме, дали дърветата и тревата могат да станат просветени. Въпросът е, как ти самият да станеш просветен. Мислил ли си някога върху това?

— Аз никога не съм мислил за това — възкликнал старецът.

— Тогава иди и помисли — завършил Учителят.

***

НА ТОЧНОТО МЯСТО

Един майстор на чаената церемония решил да закачи на една колона кошничка с цветя. Той помолил своя калфа да окачи кошничката и го насочвал накъде да мръдне кошничката. Той го карал да я придвижва ту нагоре, ту надолу, вляво, вдясно и.т.н. Процедурата била доста дълга и приключила едва, когато той намерил точното място.

— Ето сега е на точното си място — казал Учителят доволно.

Ученикът решил да го провери, отбелязал мястото незабелязано и казал, че го е загубил. Цялата процедура се повторила отново и насочването завършило на същото място. Така Учителят потвърдил изключителното си чувство за хармония и естетика.

***

УСЪРДНИЯТ УЧЕНИК

Един ученик стоял на колене съсредоточено. Учителят го видял и се спрял пред него.

— Защо стоиш така на колене? — попитал го той.

— Искам да стана Буда, Учителю — отговорил ученикът. Тогава Учителят взел една тухла и започнал да я търка с камък.

— Какво правиш, Премъдри Учителю? — запитал ученика.

— Ще разтрия тази тухла и ще си направя огледало — отвърнал Учителят.

Но Учителю, как може се направи от тухлата огледало? Това е невъзможно!

А как може да седиш на колене и да станеш Буда? — запитал спокойно Учителят.

***

НОВИЯТ УЧЕНИК

— Учителю, аз съм нов — обърнал се един ученик към Учителя - моля Ви, покажете ми Пътя.

— Ти вече закуси ли? — попитал го на свой ред Учителят.

— Да, Учителю!

Тогава иди и си измий паничката! — отвърнал му Учителят.

***

НА БРЕГА НА ВОДОПАДА ЛЮЙЛЯН

Веднъж Конфуций стоял пред водопада в Люйлян и му се любувал. Струите падали от височина тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязал там плувец, Конфуций помислил, че този човек от мъка си търси смъртта и пратил учениците си долу за да го измъкнат. След няколкостотин крачки обаче, човекът излязъл от водата с разпуснати коси, запял и почнал да се разхожда наоколо.

Като видял това, Конфуций тръгнал подире му и го заговорил:

— Водопадът в Люйлян е висок тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязах как ти влезе в него, си помислих, че от мъка си търсиш смъртта и пратих учениците си долу за да те измъкнат. Когато излезе с разпуснати коси, запя и започна да се разхождаш те помислих за душа на удавник. Като се вгледах, обаче, видях че си човек. Позволи ми да те попитам — знаеш ли тайната как да ходят хората по водата?

— Не — отвърнал плувецът. — Аз нямам тайна. С вълната потъвам, с пяната изплувам. Следвам течението на водата, без да и натрапвам нищо от себе си.

***

МЪЛЧАЛИВИТЕ УЧЕНИЦИ

Четири ученика от една школа по Чан будизъм решили да медитират няколко дни. Уговорили се никой да не проговаря през това време. Преминали първият ден в безмълвна медитация. Когато настъпила нощта, газовите лампи започнали съвсем да мъждукат. Единият ученик не можал да издържи и извикал на слугата:

— Оправи тази лампа!

Като чул това вторият ученик много се зачудил.

— Уговорихме се да не казваме нито дума — казал учудено той.

— Бъбривци такива, стига сте говорили — обадил се другият.

— Само аз си мълча — заключил четвъртият.

***

МЪДРИЯТ ГОЛЕМЕЦ

Двама Чански Учители били поканени при един големец. Когато те пристигнали първият се обърнал ласкаво към големеца и му казал: Вие господине, сте мъдър по натура и имате вродена способност за усвояването на Чан будизма.

— Глупости — възкликнал ядосано другият. — Какво ласкаеш този глупак? Може да е големец, но от Чан будизъм нищо не разбира.

Скоро след това големецът построил храм на вторият Учител и станал негов ученик. На първият не обърнал никакво внимание.

***

ВЯРАТА И ВЯРВАЩИТЕ

Жителите в един град отишли в църквата и заръчали свещеника да моли Бог за дъжд поради голямата суша. Свещеникът ги погледнал и казал:

— Няма да се моля за вас, защото вие не вярвате. Бог помага само на тези, които вярват.

— Но ние вярваме отче! — извикали в хор хората.

— Щом вярвате, защо сте дошли тогава без чадъри? — попитал свещеника.

Текстът има много интересно дълго въведение, в което може да се научи много за египетския пантеон.

egyptien.doc

Това четиво е интригуващо и увлекателно написано. Освен това ако все пак предубедеността ни попречи да се доверим на написаното, то снимките на ледени кристали са прекрасни. Водата е източник на живот. А нашия свят е свързан с информацията.., което е факт..Какво пък...защо водата да не съхранява информация за емоциите ни, творенията и прочие..

Приятно четене(гледане)!!! emoto.pdf