Lion Queen

Gypohierax angolensis

Палмов лешояд

Нали се разбрахме че фалсифицируемостта е плод на вълненията на Виенския позитивистки кръг, които не са окончателния критерии за наука. Казах няма да преподавам философия по нета. Научи си домашното и за видовете обяснения. Както и за различните теоретични системи в науката от философия на науката. Осъзнай си в кой век живееш и си осъвремени критериите за научност. Основната теза на съвременната концепция за произхода на живота е концентрирана именно в думичката ВЪЗНИКВАНЕ и РАЗВИТИЕ - теорията не е валидна ако се докаже че нещо може да се появи от нищото без пряка каузална връзка между два процеса. Т.е. имаме един вакуум и вътре се появява организъм, без да облъчваме, без да слагаме разтвори и прочие. Дотогава основната теза на еволюционната теория и тази за произхода на живота си остават твърдо на водещата позиция като обяснителен модел на света.

Мисля че бях достатъчно ясна. Имаш голямо домашно - да си прочетеш за еволюцията на позитивизма в Европа и отвъд океана и да се ориентираш в съвременната ситуация не само в науката но и във философията.

Така е с научните теории

o rly? И учените да не го знаят? Хубаво трябва да преразгледаш съвременната философия на науката и термина фалсификация както и да не се задълбаваш в позитивизма, защото след него има МНОГО нови изисквания за научност. И си отбележи все пак, че дори позитивистите са толкова строги единствено с физиката.. Проектът им (на позитивистите) се критикува много повече от еволюционната теория.

именно

Next animal pls

Бездомните животни са проблем да. Моите кучета са регистрирани. Плащам им данък и плащам и за вход - при положение че старото ми 19 годишно куче 2 години не излизаше изобщо на разходка пак му плащах. Водя си голямото куче на каишка и с намордник. Но понякога се чудя дали да не си взема нож, защото когато е с намордник и му изкочи разбеснял се питбул без каишка как ли ще се защити??? Решение има - да се глобяват солено онези, които са изхвърлили кучетата си навън, да се глобяват хора, които ги пускат без каишка. Колкото и кастрирани животни да има в София от бездомните непрекъснато прииждат нови млади некастрирани - това са изхвърлени кучета. Те се размножават и проблема се възобновява. Българина си знае едно - не си кастрира домашното куче, пуска го без контрол, то забременява от неизвестно куче друга порода, ражда, не може да пласира малките и ги хвърля някъде до някоя кофа! Това е непрекъснато! Никаква отговорност нито към собствения любимец нито към останалите хора!

Собственика на добермана го е пуснал свободно да убива котки и не веднъж при това! Това е достатъчно. Историята е ясно - безконтролно куче се разхожда из града и носи трупове у дома. Освен това в другата тема за любимото животно казва "Не веднъж съм посягал на котка и пак ще го направя ако влезе в двора ми!"

Това ми е напълно достатъчно, за да ми стане ясно доколко му е кеф! УМното му куче трепе гадни котки...ай стига моля ти се - всеки трети българин е такъв, гледа си кучето за да си избива комплексите - видите ли аз кво умно куче имам. Освен това повтарям да се пуска домашно куче нощем само "из града" е безотговорно поведение спрямо самото куче.

Това животно фалсифицируемост ти не го схващаш, не аз - позитивистите от Виенският кръг са дотолкова строги, че малко науки се съобразяват с техните изкуствени рамки и условия за научност и всъщност предписанията им се отнасят в частност до физичните теории - въпреки това всяка теория търпи критика и може да бъде поставена под въпрос. Основните принципи в еволюционната теория са фалсифицируеми при следните условия - празна кутия пълна с вакуум, без никакви полета в нея,без излъчвания, съвсем изолирана до почти идеална затворена система, ти сядаш и почваш да се молиш на Господ за чудо. Извън стаята си ! Чудото на сътворението се случва от Нищо,, поне така казват християните. Макар вакуума съвсем да не е равнозначен на нищо все пак можем експериментално да създадем някакви подобни условия. След няколко часа молене на Господ да докаже сътворението той СЪТВОРЯВА в кутията заек, котка или някакъв елф. Тоя елф почва да ходи, тича, да яде, да отделя и да ...след известно време трябва да очакваме да му бъде сътворен втори елф - от противоположния пол за да не му е скучно и да почне да се размножава. Всъщност не е нужно, научната общност би приела дори елфа да се рамножи с пъпкуване...

Създайте тези условия, проведете експеримента, отчетете резултатите и тогава ако наистина се пръкне нещо ще сте фалсифицирали еволюционната теория. Тъй като досега няма факти, които да отменят принципа за развитие и изменение на организмите всички опити да се критикува еволюционната идея като цяло са безпочвени - когато говорим за критици, които не са биолози. Иначе за да бъде развита до съвременен вид еволюционната теория както казах е преразглеждана и допълвана съобразно фактите.

Философията не е наука, аз съм философ и не се считам за учен а именно за философ - нашата дисциплина има други правила и критерии за философичност, а не за научност - философите сами се дистанцират от науките - естествени и хуманитарни. Има философия на естествените науки и на хуманитарните науки - дисциплини в университета както следва - философия на историята, философия на науката, история на философията и пр. И философията на науката изобщо не е тафтологично наука за науката! Но по форуми аз философия не преподавам!

Говорим за еволюцията в живата природа

не принципно в съвременния свят се говори за еволюция на материята. Има един дълъг период преди 4 млрд години някъде започнал(дали не се бъркам ако се бъркам ме поправете) наречен абиотична еволюция. По-долния постинг си направих труда да го препиша от Енциклопедия животът в друг форум на друг креационист, който нахакано се репчеше че еволюционната теория спирала развитието на човешкия ДУХ...Ако ще фалсифицираш теорията трябва да знаеш какви усилия ще му се наложи на Господ да направи за няколко часа ...горкинкият, тъй че направи усилие и попрочети нещо. Давам ти го наготово. Ако се покажеш любознателна ще направя усилия да набера още текст.

ПРАОГРАНИЗЪМ.

Първият възникнал на Земята живот е бил твърде примитивен. Много признаци, присъщи на съвременните организми са се развили в процеса на по-късната биологична еволюция. За да се развият по-нататък първите пробионти се е изисквал минимум от качества въз основа на които е възможна еволюция в смисъла посочен от Дарвин. Преди всичко трябва да се посочи идентичното възпроизвеждане, при което наследствената информация се предава на дъщерните организми. С увеличаване броя на носителите на наследствена информация се увеличава и възможността за грешки в удвояването - т.е. за мутации, в резултат на което може да настъпи промяна в наследствеността. Някои генетици например МУлер, са на мнение, че най-простият и може би първият организъм е бил нуклеинова молекула (ген), която се е намирала в среда позволяваща удвояването й, катализирано от дупликаза, изградена от абиогенно образувани полимери на аминокиселини и нуклеозидтрифосфати (НТФ). Подобен организъм (макромолекула) би се отличавал с най-проста обмяна., като приема (свързва) нуклеотиди, а същевременно отделя пирофосфат от НТФ. Такъв начин на живот на гените (генобиоза) би бил, изтъква Каплан, почти неспособен за развитие, тъй като естествения отбор, който е фактор, определящ еволюцията, не засяга генома, а признака, осигуряващ на организмите, притежаващи положителни свойства, по-големи изгледи за преживяване. Едва при наличието на фенотип (регулирано от генотипа проявяне на признаци)е възможен пълноценен живот (холобиоза). парктически съществува възможност за неограничено многооразие на организми и равнища на организацията им. За признаците на даден огранизъм определящи са белтъците и ензимите. Поради това холобиозата предполага взаимното свързване на процесите на удвояване на нуклеиновите киселини и биосинтеза на белтъци. Най-простите живи същества биха могли да бъдат съставени от РНК-ген, който същевременно служи като мРНК, както и от кодирана от нея репликаза. Ако в резултат на грешки в удвояването (мутации на РНК) се синтезират изменени репликази, системата с най-ефективния ензим би получила предимство. За това е необходимо обаче гените и получените от тях ензими да остават постоянно заедно. Истинската еволюция съгласно Дарвин изисква по този начин конкуренция между самостоятелни индивиди в една обща среда.

НЕобходимите свойства на най-примитивната система годна за по-висше развитие са: удвояване, обособяване на признаци, индивидуализиране и способност за мутации. Ако всички необходими за подобен малък организъм нискомолукилни градивни елементи се намират в средата във вид на активни, богати на енергия съединения, неговата обмяна на веществата би могла да бъде изключително проста, като се ограничава само върху механизма на възпроизвеждането.

6.Най-ранни следи от живот на Земята

За изясняване на първичната биогенеза е важно да се знае поне приблизително времето, през което се е извършил този процес. Палеонтологията се опита да намери в най-старите прекамбрийски неметаморфозирани утаечни скали морфологично различими и химично доказуеми фосилни следи от най-ранния живот.

Изкопаеми находки и фосили - Първите растения на сушата (Psilophyta) са известни от прехода между силур и девон (преди около 400 милиона години). В камбрийското море (преди около 570 млн. години) заедно с богата водораслова флора са били представени всички типове животни с изключение на гръбначните. В старите около 700 млн. години ediacara - пясъчници в Южна Австралия, са намерени отпечатъци от фосилни червеи и мешести. Първите фосилни следи от микроорганизми са открити в още по-стари утайки. В стара северноамериканска шиста с възраст 1 млрд. години е установено известно количество битумно органично вещество и остатъци от организми във форма на обикновени и разклонени нишки, които е възможно да произлизат от водорасли и гъби. По добре запазени фосилни останки от микроорганизми са намерени в приблизително толкова стари австралийски пластове. Те са съставени от единични кръгли клетки и клетъчни нишки, които се приемат за оформени еукариоти. Микрофосили са открити и в кристални образувания в Калифорния, датиращи отпреди 1,2-1,4 млрд. години. В резултат на образуване на кремъчно вещество в стар, мъзлизащ на 1,9 млрд. години тъмнооцветен от въглеподобни вещества кварцит, в Канада са открити останки от сферични, нишковидни и пръчковидни микроорганизми. Морфологично тези организми са най-добре сравними със синьозелените водорасли и някои днешни железобактерии. Особен интерес представлява чадърообразното съединение от клетки с зиаметър 10 до 30 мм.наречено Kakabekia. Около централна стълбовидна клетка са разположени плътно прилежащи една до друга клетки. Съвсем случайно и неочаквано преди няколко години английски микробиолози изолираха от почва подобен организъм с подобна морфология. Той расте твърде бавно върху хранителна среда от пептон и глюкоза в атмосфера от амоняк. Условията за растеж отговарят на тези от по-ранните периоди на съществуването на Земята. Това вероятно е много стар жизнен реликт.

Най-древното доказателство за живот е находката на бактериоподобни организми в стари възлизащи на 3,1 млрд. години овъглени кварцити и глинени шисти, принадлежащи към системата Свазиленд. Въз основата на ревизията на стратиграфията на тази система тя е включена във формацията Свартокопи и серията Фиг-Три на Южна Америка. Микроорганизмите са със запазена форма, състоят се от органична материя и са с големина 0,6х1,25мкм. Те са получили родовото наименование eubacterium. Намерени са освен това и кръгли микроструктури (Archeoeosphaeroides). Забележителното единство на тези структурни типове говори за тяхното идентично възпроизвеждане - т.е. за наличието на живот. Все пак абиотичното образуване на някои структури също е възможно. За отбелязване е, че в старата 2,9-3,2 млрд. години група около Булавайо (Зимбабве) са намерени ламинирани строматолити, те са съставени от гъсто сбити, наслоени органични и варовикови вещества и почти не се различават от съвременните стоматолити, образувани в съдружие с фотосинтезиращи организми. Това е указание за много ранното появяване на фотосинтезата - преди коло 3 млрд. години.

Химиофосили: Морфологичните белези на първичните организми са относително неспецифични и запазването им е непълно. С усъвършенстване на техниката и химичния анализ като индикатор за ранна жизнена дейност все повече се използва изследването на типичните биологични молекули. Първоначалните биологични молекули са били подлагани на определени промени през различните геологични времена, тъй като те са термодинамично нестабилни. Тези промени протичат много бавно. Въз основа на установени продукти на превръщане могат да се правят заключения за първоначално съществуващите биологични връзки. Необходимо е обаче да е сигурно установено, че намереният химиофосил е именно от времето на установяването на скалата.

Типичните за живота молекули - белтъците и нуклеиновите киселини, са извънредно неустойчиви и е малко вероятно да са се запазили в продължение на милиарди години. Вярно е, че някои скелетни белтъци на палеозойски организми например черупките на мекотели, живели преди 420млн. години в силура, са се запазили и до днес. В архаични утайки досега не е установено наличие на белтък. Аминокиселините са значително по-устойчиви и са доказани в най-стари утайки. За отбелязване е взаимовръзката между намерените аминокиселини и възрастта на съответната утайка. Тъй като рацемизирането на първоначалните L-аминокиселини се извършва за геологично кратко време, заключението по отношение на произхода им е твърде затруднено.

Друга група индикатори на живота, проучвани от молекулярната палеонтология са въглеводородите. Възможно е те да са образувани от биологични органични съединения чрез загуба на кислородсъдържащи функционални групи вследствие на декарбоксилиране и други химични процеси. Свойствените на организмите мастни киселини, чиято синтеза се осъществява чрез свързване във верига на остатъци от оцетна киселина, съдържат четен брой въглеродни атоми. Такива n-алкани с нечетен брой атоми, когато преобладават спрямо тези с четен брой атоми, могат да бъдат разглеждани като индикатори на живота. Важни са още и изопреноидите, тъй като техният стабилен въглеродин скелет може да се запази продължително време. Така например от страничната хидрофобна верига на хлорофила - фитола, се получават изопреновите въглеводороди фитан и пристан. От стероидите е образуват стерани. Друга много стабилна структура, която в различните геологични времена е била подложена на незначителни промени е порфириновия скелет.Той е в основата на хлорофила и на желязопорфирините и е доказан във Фиг-Три- и в Онвервахтовата формация. Тълкуването на подобни геохимични находки и днес още не е лесно. Възможностите за химични промени в много вещества за продължителния период между съвременността и прекамбрийските образувания са значително по-големи, отколкото тези при молекулите в по-млади фосили. Трябва да се има пред вид, че част от намерените в стари формации органични съединения е възможно да са възникнали абиогенно.

Засега е недостатъчно изяснена характерната особеност на организмите да предпочитат и използват предимно стабилни изотопи на определени видове атоми пред други, като ги натрупват в своите молекули. Така вследствие обогатяване с въглеродния изотоп С12 н беогенни органични съединения се установява малък недостиг на С13 в сравнение с С12. полученият дефицит се изразява в %0 като отношение на С12/C13 и се нарича делта С. Неговото определяне може да се извърши много точно с помощта на масспектрометър. За СО2 на въздуха делта С е около 8,5, за растителния материал 28, а за въглища - 20. В шиста Nonsuch делта С има стойност 28, а във Фиг-Три- скали - 27. Тези данни могат да се приемат като индикатор за съществувал живот. Невъзможността да се вникне във физиологичните причини за обогатяването с изотопи налага известна сдържаност.

Въз основа на всички налични досега данни може да се предположи с достатъчна вероятност, че животът на нашата планета се е появил преди около 3,1-3,4 милиарда години. Най-продължително време той е съществувал под формата на микроорганизми. общият ход на еволюцията на Земята е протекъл с прогресивно ускорение като първите стъпки са били относително бавни.

Образуване и най-ранно развитие на Земята

Съгласно космическата физика наблюдаваният по настоящем свят съществува 15 млрд. години. Възрастта на нашата галактика се изчислява на 10-12 млрд. години, а на Слънцето - на приблизително 5мллрд. години. В редицата на звездите то е звезда от втора генерация (популация І), тъй като освен водород и хелий то съдържа и по-тежки атоми - азот, кислород, въглерод, желязо и др. Тези елементи са се образували чрез ядрени реакции в звездите от първа генерация (популация ІІ), като са се отделили в пространството вероятно при избухвания.

Само звезди от популация І могат да имат планети, носещи живот, тъй като тежките атоми са необходими за изграждането както на планените, така и на организмите.

Образуване на Земята - Според съвременните космологични разбирания Земята, Слънцето и останалите планети от Слънчевата система са се обособили по едно и също време - преди около 5млрд. години, от богат на тежки елементи космически газов и прашен облак. По-голямата част от облака се е уплътнявала вследствие гравитационното действие на частичките му, увличайки мъглата в ротация при същевременно сгъстяване на едно централно тяло. Образуващата се при това висока температура е дала възможност за протичане на ядрени процеси- обособила се самостоятелно светеща звезда - нашето слънце. Ограничените местни уплътнявания във външните области на първоначалния облак довели до появата на по-големи, твърди образувания - планетезимали, които се обединили накрая с остатъците от газ и прах в планети. В лезултат на уплътняването на веществата и радиоактивността по повърхността на образуващата се Земя нейната температура била 2000 градуса. Тази температура обаче не е достатъчна да се задвижат ядрени реакции, поради което древната земя скоро изстинала. Температурите на нейната повърхност започнали да се доближават до днешните.(скоро е да речем 1млрд годинки). Така се образувала твърдата земна кора, която съгласно геофизичните определения на възрастта на най старите скали се изчислява кръгло на около 4 млрд години.

Органични вещества върху древната Земя- Органични въглеродни съединения под формата на обикновени въглеводороди и техни производни не са рядкост във Вселената. В междузвездното пространство са доказани метан и неговите радикали - циановодород и дициан. Тези съединения са открити и в кометите. Атмосферите на големите планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун) освен амоняк, съдърдат и големи количества метан, както и други въглеводороди. Възможно е тези вещества да са били налице и в първичния газов и прашен облак, от който се е обособила слънчевата система. Те обаче са били разрушени при първоначалното покачване на температурата по време на образуването на Земята. След охлаждането на древната Земя отново се образували въглеводороди по пътя на реакцията на карбид и вода. Възможно е освен това по-късното попадане на метеорити и космически прах върху Земята също да е доставило значителни количества органични вещества.

Развитие на атмосферата. Първичната атмосфера на Земята се е развила вследствие нагорещяването на образуващата се Земя. Тя била съставена до голяма степен от съдържащи водород газове на първичния облак, които в голямата си част преминали в космическото пространство. Поради силната вулканична дейност скоро след това се формирала вторична атмосфера. Според Опарин тя била силно редукционна, като продължително време е съдържала водород в излишък. По мнение на Урей тази древна атмосфера се състояла от водород, амоняк, метан, и малко сероводород а също и вода под формата на пара в атмосферата и като течност в първичния океан. При тези условия на редукция хидридите са били устойчиви, което личи от високите равновесни константи на тяхното образуване. В тази атмосфера липсвали свободен кислород и въглероден двуокис- Отсъствието на кислород се обяснява с това, че на земната повърхност са съществували в изобилие редуцирани скални маси, съдържащи например двувалентно желязо, с което атмосферата е влизала в контакт. По този начин е бил свързан наличният кислород. По-дълбоките скални пластове и до ден днешен се намират в редуцирана форма. Доказателство за липсата на свободен кислород в атмосферата са наличието в архаични утайки на пирит и други метални сулфиди, които в присъствието на кислород са неустойчиви.

Първоначално редуцираната атмосфера се е превърнала в продължение на 1,2 млрд. години в окислена. Водородът е бил твърде лек, за да бъде здраво задържан от Земята и постепенно се е разпръснал във Вселената. Така с времето са се образували въглероден диоксид и молекули азот. Само водата се е запазила благодарение на своята висока стабилност. Според Урей под въздействието на късовълновото ултравиолетово излъчване на Слънцето известно количество вода се е разпаднало на кислород и водород, както и на метан и метанови радикали.В резултат на това могат да се извършат многобройни реакции с образуване на по-висши въглеводороди по абиогенен път. По това време, т.е. преди около 3 млрд. години, то е било поето от междувременно развилите се организми. Образуващият се атосферен въглероден диоксид е встъпвал в реакция със силикатите с обособяване на карбонати и силициев диоксид, докато се достигне настоящото равновесие.

Въздухът на Земята съдържа днес около 21% свободен кислород. Той е почти изцяло продукт на фотосинтезиращите организми. Преходът към окислителната атмосфера се е извършвал бавно. Преди около 1,8-1,4 млрд. години количеството на кислорода е достигало 1/100 от днешното. На границата между силур и девон, преди около 400 млн. години когато вече са съществували повечето големи животински типове, съдържанието на кислород в атмосферата е било само 2 процента.

Първичен океан След образуването на твърдата земна кора са се обособили най-ранните първични водни басейни, които по територия вероятно са достигали до 10 процента от сегашния световен океан. По-късно в резултат от вулканичната дейност са били добавени допълнителни количества вода, които заедно със съществуващите са се слели в първичния океан. Поради буферното действие на алуминиевите силикати независимо от амоняка във въздуха водата е била слабо алкална (рН 8-9)

Първоизточници на енергия. За протичане на енергопоглъщащите химични реакции е имало ефективни енергийни източници - на първо място слънчевата светлина и особено ултравеолетово лъчение. Тъй като в горните слоеве на атмосферата е липсвал озон, късовълновите ултравиолетови лъчи са могли безпрепятствено да проникват до земната повърхност. Поради високото им енергийно съдържание те са били в състояние да разкъсват валентни връзки, образувайки по този начин нови молекули. Значителен енергиен източник са били гръмотевичните бури и тихите елекрически изпразвания, които по древната Земя са били много по-силно изразени от сега. За енергийни източници са служели още йонизиращите лъчи на радиоактивните елементи, топлината на вулканичните процеси и ударните вълни, възникващи вследствие сблъскване на метеорити със Земята.

Абиогенна органохимична еволюция. Преди около 4 милиарда години върху древната Земя са съществували материални и енергийни предпоставки за протичането на разнообразни химични процеси. Опарин ги обозначава като абиогенна или пребиотична органохимична еволюция. За първи път той обосновава изчерпателно нейната роля за появата на живота.

Еволюция на въглеводородите. Под въздействието на късовълновите ултравиолетови излъчвания и други енергийни източници в газовете на първичната атмосфера по време на пребиотичната еволюция са се извършвали многобройни химични превръщания. От наличните прости въглеводороди са се образували дълговерижни отчасти ненаситени въглеводороди, като при участие на вода, амоняк и сероводород са се получавали въглеводородни производни. Особено значение за пребиотичните синтези на биомолекули вероятно е имало образуването на циановодород. При участие на циановодород и алдехиди, амоняк и вода е било възможно образуването на аминокиселини. Освен това циановодородът и неговите производни като дехидратиращи агенти вероятно са заемали ключови позиции в пребиотичните синтези. Така например цианатът и дицианът могат да свързват вода при кондензационни реакции.

Първите синтези са се извършили в първичната атмосфера. Продуктите на тези реакции са били отмивани с валежите в първичния океан. Поради липса на кислород те не са били окислявани а са обогатявали натрупаните води, образувайки така наречения първичен бульон, като концентрацията им е достигала до няколко процента. Приема се дори възможността водната повърхност да е била покрита от маслообразен слой от хидрофобни органични съединения. НАмиращите се в първичния океан, както в по-малките, дори и в най-малките водни площи вещества са реагирали по-нататък, пре което вероятно в отделните басейни е имало твърде различни условия. при пресъхването на малките водни площи са се обособявали своеобразни струпвания на органични вещества, размесени с раздтворени от скалните породи соли, между които и важни по своето значение фосфати. Когато такива сухи натрупвания са попадали в област на вулканична топлина се е създавала възможност за протичането на кондензационни реакции. Синтезите на първичните водни източници на първо време са могли да бъдат катализирани от неорганични съединения, например метални йони. Допуска се каталитично действие и в резултат на адсорбция върху повърхността на минерали. Смесите от органични вещества върху древната Земя са ставали все по-разнообразни. Образували са се все по-сложни, отчасти полимерни съединения, между които и такива, спадащи към съществения състав на организмите - биомолекулите.

Моделни експерименти. Познанията ни за най-ранните условия на древната Земя позволяват те да бъдат възпроизвеждани в лабораторни условия и експериментално да се изучават пребиотичните синтези. През последните 30 години се проведоха множество такива опити. Получените резултати се разглеждат като доказателство за абиогенната органохимична еволюция. Същевременно те довеждат до обогатяване на нашите представи за този период от развитието на Земята и живота.

Поради образуването на голям брой продукти и по специално във връзка с тяхното идентифициране подобни моделни експерименти не са съвсем достъпни.Те предполагат използването на най-модерни аналитични методи, например хартиена, тънкослойна и газова хроматография, електрофореза, както и оптична масспректроскопия. Механизмите на протичане на многоетапни процеси все още не са добре изяснени. Все пак те биа могли да започнат от образуване на радикали и последващи превръщания.

Аминокиселини. Резултатите от първите моделни експерименти бяха съобщени през 1953 година от Милер. ТОй въздейства с електрична дъга върху смес от метан, амоняк, въглероден диоксид и водород съответстваща на хипотетичната атмосфера на древната Земя. В крайния продукт той различи аминокиселини и голям брой други съединения като амоняк и алифатни карбонови киселини. Тези опити бяха повторени от Пасински и Павловска при изменени условия. Пасински и Павловска използват ултравиолетова светлина като енергетичен източник. Харада и Фокс прекарват смес от газове през нагрят силициев диоксид, наподобявайки вулканична топлина. В реакционните продукти са доказани 14 от 20-те протеиногенни аминокиселини, 12 алифатни и 2 ароматни. Като междинен продукт на тяхната синтеза се образува фенилацетилен.

Пуринови и пиримидинови бази Пуриновите бази аденин и гуанин са били получени от Оро и екипа му от NH4CN чрез полимеризация на воден разтвор при нагряване. Тяхната синтеза се получава и чрез нагряване на разтвор от HCN и въздействие на ултравиолетови лъчи. Ц. Понамперума е успял за първи път да получи аденин чрез въздействие на бета лъчи върху смес от метан, амоняк и вода.

При опити с газове, за които се предполага, че са присъствали в първичната атмосфера, досега не са получени пиримидинови бази. Ако цианетилен и карбамид (продукти на горепосочените опити) се оставят да престоят във воден разтвор в продължение на една седмица се получава цитозин (добив 1 процент). От акрилонитрил и карбамид при загряване се получава урацил.

Захари От формалдехид, продукт на първочната земна атмосфера, при ултравиолетово облъчване се получават различни хексози и пентози, между които и захарите които влизат в състава на ДНК и РНК, рибоза и дезоксирибоза. Задоволителни добиви от рибоза се получават при варене на формалдехид в присъствие на глина. Под индуциращото въздействие на дициан (продукт на първачната газова атмосфера) са били получени захарни фосфати.

Нуклеозиди и нуклеотиди Синтезата на нуклеозиди със същия начин на свързване, както при биологичните продукти бе постигната наскоро от цианетилен чрез изграждането на базата непосредствено върху захарта. Свързването на готови бази със захарта досега не е осъществено по начин, по който връзките да отговарят на природните нуклеозиди.

Многобройни са съобщенията за успешни синтези на нуклотиди в условия имитиращи тези на древната Земя. Понамперума и Мак нагряват сухи нуклеозиди с NaH2PO4 или Ca(H2PO4)H2O като получават нуклеозидмоно и дифосфати. Този процес би могъл да протече при първични земни условия, ако пресъхналите водни площи са се намирали в непосредствена близост с вулканична топлина. Като фосфорилиращи агенти са участвали полифосфати, които се образуват чрез кондензация на оргофосфат при температура 65 градуса.

Полифосфатите, чиито съединения са енергетично богати и осъществяват кондензации, имат голямо значение за пребиотичната еволюция. Те могат да се образуват още и при дехидратирощото действие на цианови производни, например цианат или цианацетилен. Според Шварц по този начин е било мъзможно активирането и разтварянето на хидроксилапатита, който е разпространен неразтворим минерал.

Заслужава да се отбележи и образуването на нуклеозидтрифосфатите в пребиотични условия. При въздействието с ултравиолетови лючи върху смес от аденозин, аденин и фосфат, основен АМФ и основен АДФ се получава АТФ.

Порфирини Тези изградени от четири пиролови пръстена молекули влизат в състава на хлорофила и хемензимите например цитохромите. Порфирини са доказани в малки количества в реакционните продукти на газови смеси (CH4, NH3 и водни пари) при въздействие с електрически изпразвания.

Мастни киселини Важните за изграждането на беоменбранните мастни киселини, които отчасти са дълговерижни могат да се получат чрез въздействие с електрически изпразвания или йонизиращи лъчи върху съдържащи метан газове.

Възможност за несиметрични синтези Отличителен признак на всички организми е, че оптично активните градивни елементи на техните макромолекули принадлежат към определена форма. В белтъците се срещат L-аминокиселини, а захарите и нуклеиновите киселини са в D-конфигурация. Може да се приеме, че в процеса на абиогенната еволюция на някои места се образуват и натрупват продукти с определена оптична конфигурация, например L-аминокиселини. Доказана е възможността за несиметрични синтези чрез кръгова поляризирана светлина, образувата при отражението й върху водни площи. Несиметричните синтези могат могат да се извършат също така и по повърхността на оптично активни кварцови кристали. Освен това е било възможно чрез избирателна кристализация върху оптично активни повърхности да бъдат разделяни рацемати с обогатяване на една от формите. Заслужава внимание избирателното разрушаване (стереоселективната деструкция) чрез поляризирано радиоактивно лъчение. Ако например при смес от D- и L-тирозин се облъчва в продължение на месеци с бета лъчи на 90 sr D-изомерът се разрушава по-бързо отколокото L-формата.

Възможно е чрез абиотичното обогатяване на стереоизомери да се е образувал пробионт, случайно съдържащ само една от двете форми на градивните молекули, като от него е произлязъл целия съвременен живот. Съгласно белтъчните модели на Полинг определена белтъчна молекула може да бъде изградена само от D или само от L-аминокиселини- За присъединяването на нуклеотиди към растящата полинуклеотидна верига при удвояването на нуклеиновите киселини са валидни изводите, получени про кондензационните опити на Оргел и сътрудници. Възможно е първите пробионти да са съдържали случайно такива първични ензими (дупликази и аминоацил-тРНК-синтетази), от които са били подбрани D -нуклеотиди и L-аминокиселини. Може би първоначално са се появили организми с двете форми. Малки статискитески отклонения са довели за отделни индивиди предимство при отбора, така че по-късно е била подбрана едната форма.

Не е така - кучето ми е намерено на улицата, беше бито и имаше страх от хора още когато го прибрах- и до ден днешен за него чуждите хора са източник на страх а оттук и на агресия - не мога да го отуча, цялото му семейство и майка му са избити от хората и то жестоко, а то беше бито!! Вярно, че никога не може да излезе без каишка в града. Когато излизам с него навън го водя на метър повод и ако е бял ден с намордник! Никого не е ухапало или нападнало - аз не съм безотговорен стопанин. Кучето ми ходи на село - там си тича в двора свободно и гони котките. Гони ги от територията си и дори е хващало котка - т.е. котката(малкото котенце на съседите) беше затисната от лапите му - кучката ми я пусна и й се нагъзи - на котката и дойде до мен. Винаги ги пуска живи и здрави - дори понякога ги дебне като при лов, но никога не ги убива като ги хване. Исках да покажа, че дори агресивното куче може да бъде контролирано - щом убива котки да не бъде пускано без контрол- честно казано можех нощем да го пускам мойто из квартала да ми носи трупове на хора не на котки и после да се кефя безумно! Аз не одобрявам кучето ми да е агресивно - това ми пречи при разходките особено много! Въпреки, че е научено да върви до мен, да не се отдалечава, да ми дава пръчка, да сяда и да спира и всичко друго, което трябва да знае едно куче, то не може да спре да се страхува от хора и съответно щом се почувства силно и голямо, със силен страшен глас започна да лае по тях. Хората които са го малтретирали са виновни, това е реакция на болка не на моето възпитание! Не знам дали ще нападне човек - не съм опитвала - да го пусна от каишката се случва само на диви места където няма хора. Повярвай ми срещало е на милиметри всякакви животни и нито едно не е убило. А би трябвало като е от улицата да има по засилен ловен инкстинкт - бездомните кучета много често ловят гълъби!

Та аз съм виждала тука в квартала ми стопани да пускат бултериери и питбули нощем да убиват кучета и котки...

Гледката е потресаваща. А стопаните се кефят. Това особено много ме дразни и натъжава!

Реалността е такава..хората наистина ги вършат тези неща...Кога ли ще спрат? Може би като не останат животни, които да тормозят!?!?

В България за съжаление все още никой не санкционира хората, които нарушават ТОВА ПРАВО на животните. А такива хора има много. Има хора, които отглеждат кучета в малки клетки или вързани на вериги, има хора, които ги отглеждат за незаконни боеве и после се сърдят на ветеринарите че не могат да ги СЪЖИВЯТ, че губели пари! Има хора, които ритат, убиват, бесят, палят,хвърлят от балкона, надуват с помпа,пребиват с пръчка, дават за храна на кучето си всякакви животни! Има хора, които карат кучето си да ражда непрекъснато и по много без да му дават възможност да играе, да се движи и да живее нормално само за да изкарват пари от породисти кучета. Това всичкото става всеки ден в България. А жестокостта не прави впечатление на никого. Такива неща правят и деца! И родителите им не ги санкционират по никакъв начин!

Обаче иначе сме цивилизовани ...поне така казваме!

(Из Фраувалнер, Е., антология на будистката философия, стр.19,20) – Проповедите на

ранния будизъм

Ананда

(Веднъж Възвишения пребивавал в бамбуковата горичка при Раджагрха, там, където се хранят катеричките.) Тогава към мястото, където се намирал Възвишения, се отправил странстващия монах Ватсагора. Пристигайки там, той поздравил възвишения. И след като разменил с него приятелски думи за позсрав, той седнал до него. Седнал до него, странствуващия монах Ватсагора казал на Възвишения следното: “Съществува ли, о, Гаутама, Азът (атман)?” След като той изрекъл това, Възвишеният не отговорил нищо.”Или, о, Гаутама, Азът не съществува?” Възвишеният отново не казал нищо. Тогава странствуващия монах Ватсагора станал от мястото си и си тръгнал. Докато странстващия монах Ватсагора още не се бил отдалечил, достопочтеният Ананда казал на Възвишеният следното:”Защо, о, Господарю, Възвишения не отговори на въпроса, отправен към него от странствуващия монах?””Ако аз, Ананда, отговорех на въпроса на странствуващия монах Ватсагора дали Азът съществува с думите :”Азът съществува”, то аз Ананда, щях да съм в съгласие с аскетите и брахманите, които учат за вечността. Ако аз, Ананда , отговорех на въпроса на странстващия монах Ватсагора дали Азът не същствува с думите:”Азът не съществува”, щях да съм в съгласието с аксетите и брахманите, които учат за унищожението. Ако аз, Ананда, отговорех на въпроса на странстващия монах Ватсагора дали азът съществува с думите:”Азът съществува” щеше ли да ми помогне това да породя у него знанието, всечке неща не са Азът?” “Не, господарю”. “А ако аз, Ананда, отговорех на странстващия монах Ватсагора дали Азът не съществува с думите: “Азът не съществува”, то това Ананда щеше да доведе (странстващия монах) Ватсагора, който и без това е вече объркан, до още по голямо объркване:”Но нали по-рано моето Аз съществуваше, как така сега то вече не съществува?”

“Сутра за Ватсагора и огъна”

(Агни-ватсаготра-сутранта)

пак там стр 20,23

Така съм чувал. Веднъж в Шравасти Възвишения пребивавал в Джетавана, градината на Ананатхапиндада. Тогава странствуващия монах Ватсагора се отправил натам, където се намира Възвишения. Пристигайки, той поздравил Възвишения. И след като разменил приятелски думи за поздрав той седнал до него. Седнал до него, странствуващият монах Ватсагора казал на Възвишения следното:

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледа, че светът е вечен, че единствено това е истина, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледа, че светът е вечен, че единствено това е истина, а всичко друго е погрешно.”

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледът, че светът е преходен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е преходен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно.”

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледът, че светът е ограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е ограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Но как е тогава Гаутама? Дали господарят застъпва възгледът, че светът е неограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е неограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

....Следват въпросите дали душата и тялото са едно и също, дали са различни, дали Съвършения съществува след смъртта, дали не съществува, дали същестува и не съществува, дали нито съществува, нито не съществува, и винаги отговорът на Буда остава същият. Тогава Ватсагора казва:

....”Какъв недостатък вижда господарят Гаутама в тези възгледи, че изобщо не ги признава?”

“Светът е вечен, това е, Ватса, възглед-тъсталак, възглед-пущинак, възглед-спазъм, възглед-треска, възглед-окови, той е изпълнен със страдание, изпълнен с трудности, изпълнен с отчаяние, изпълнен с мъки и не води до отказ, до безметежност, до премахване, до успокоение, до познание, до просветление, до угасване.”

същото се казва за всички останали възгледи, после Буда заключава:

“Този недостатък, Ватса, виждам в тези възгледи, та изобщо не ги признавам”

“А застъпва ли господарят Гаутама някакъв възглед?”

“Чужди са на Съвършения, Ватса, всякакви възгледи. Понеже, Ватса, Съвършения е постигнал следното познание: това за телесността (рупа), това за възникването на телесността, това за гибелта на телесността, това за усещането, за възникването на усещането, това за гибелта на усещането, това за нагласите, за възникването на нагласите, това за гибелта на нагласите, това за познанието, за възникването на познанието, това за гибелта на познанието. Затова, казвам, чрез изчезването, отхвърлянето, премахването, отказа и отклоняването на всякакви мнения, на всякакви безпокойства и всякакво натоварване с представите за “Аз” и “мой” Съвършения е съвършено свободен”.

“Но къде, о, Гаутама, се преражда монаха, чийто дух е така свободен?”

“Прераждане, Ватса, не е подходящата дума.”

“Значи той, о, Гаутама, не се преражда?”

“Непрераждане, Ватса, не е подходящата дума.”

“Значи, той, о, Гаутама се преражда и не се преражда?”

“Прераждане и непрераждане, Ватса не са подходящите думи.”

“Значи, той, о, Гаутама нито се преражда, нито не се преражда?”

“Нито прераждане, нито непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.”

“На въпроса: “Но къде, о, Гаутама, се преражда монаха, чийто дух е така свободен?” ти отговаряш: “Прераждане, Ватса, не е подходящата дума.” На въпроса: “Значи той, о, Гаутама, не се преражда?” ти отговаряш: “Непрераждане, Ватса, не е подходящата дума.” На въпроса: “Значи, той, о, Гаутама се преражда и не се преражда?” ти отговаряш: “Прераждане и непрераждане, Ватса не са подходящите думи.” На въпроса: “Значи, той, о, Гаутама нито се преражда, нито не се преражда?” ти отговаряш: “Нито прераждане, нито непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.” Тогава, о, Гаутама, аз изпаднах в незнание, обърках се и яснотата, която получих от предишния разговор с господаря Гаутама сега се изгуби.”

“Доста е назнанието, Ватса, доста е объркването! Дълбоко е, Ватса, това учение, трудно е да се съзре, трудно е да се разбере, изпълнено с покой е то, възвишено, недостижимо за мисълта, тънък усет е нужен за него, само на мъдреците понятно е то; за тебе, който се придържаш към други възгледи, в които намираш удовлетворение, в друго – наслада, следваш други правила и друго учение е трудно да го разбереш. За това, ватса, искам да ти поставя контравъпроси; отговори ми както смяташ за добре. Как мислиш, Ватса, ако пред теб гореше огън щеше ли да знаеш “Тук пред мен гори огън”?

“Ако пред мен, о, Гаутама, гореше огън щях да зная:”Тук пред мен гори огън”

“Ако сега, Ватса, някой те попиташе:”Чрез какво гори този огън, който гори пред теб?” как би отговорил, Ватса на този въпрос?”

“О, Гаутама, ако ме попитаха “Чрез какво гори този огън, който гори пред теб?”, то аз Гаутама бих отговорил:”Този отън гори пред мен, чрез горивото, тревата и дървото.”

“Ако сега, Ватса, огънят пред теб угаснеше, щеше ли да знаеш “Този огън пред мен угасна.”?”

“О, Гаутама, ако огънят пред мен угаснеше щях да знам “Този огън пред мен угасна.””

“Ако сега, Ватса някой те попиташе:”В коя посока е отишъл огънят, който угасна тук пред теб, в идточна, западна, северна или южна?”Как би отговорил, Натса, на този въпрос?”

“Това не е вярно, о, Гаутама. Понеже огънят е изял горивото, тревата и дървото, чрез които е горял, а друго не е било донесено, и така без храна ние го смятаме за угаснал.”

“Посъщия начин, Ватса, са премахнати, изкоренени подобно на изтръгнато от земята палмово дърво, унищожени и не подлежат на възникване в бъдеще телесността, усещането, съзнанието, нагласите и познанието, чрез които бихме определили Съвършения, ако пожелаем да го определим. Свободен от всякакво схващане, като телесност, усещане, съзнание, нагласи и познание, Съвършения, Ватса е дълбок, неизмерим и трузно достижим като морето. Възникване не е подходящата дума, невъзникване не е подходящата дума, възникване и невъзникване не е позхадящата дума, нито възникване, нито невъзникване не е подходящата дума.”

След тази реч странствуващия монах Ватсагора казал на Възвишения следното:”О, Гаутама, както ако в близост до някое село или пазарско градче расте голямо дърво сала, и вследствие на преходността неговите клони и листа окапят, кората падне и прогнилите му части се свлекат, и после то остане да стои там без слони и листа, без кора и прогнили части, често, представляващо само здрава сърцевина. Чудесно, о, гаутама, чудесно,о, Гаутама! Както ако човек изправи нещо приведено, о, Гаутама, или ако разкрие нещо скрито, о, Гаутама, или ако покаже пътя на някой заблуден, или ако донесе лампада в мрака, за да могат всички които имат очи да видят формите (на нещата), така възвести учението господарят Гаутама по различни начини. Намирам убежище про господаря Гаутама, в учението и в общината на монасите. Нека от днес и докато съм жив, господарят Гаутама ме смята за свой последовател мирянин, който е намерил убежище при него.”

“Сутра за носителя на бремето”

(Бхарахара-сутра) пак там, стр. 23,24

Така съм чувал. Веднъж Възвишения пребивавал в Шравасти, Джетавана, градината на Анатхапиндада. Тогава Възвишения се обърнал към монасите с думите:

“ Искам, монаси, да ви разясня бремето, поемането на бремето, снемането на бремето и носителя на бремето. И така слушайте и внимавайте добре. Аз ще ви говоря.

Кое е бремето? Петте групи на привързването (упадана скндха). Кои пет? Телесността като група на привързването, усещането като група на привързването, съзнанието като група на привързването, нагласите като група на привързването, нагласите като група на привързването и познанието като група на привързването.

Какво е поемането на бремето? Това е жаждата, която води до прераждане, която съпровождана от наслада и силни желания се харесва тук и там.

Какво е снемането на бремето? Това е пълният отказ, отклоняването, отърсването, изчезването, отхвърлянето, премахването, пресъхването, загубата на жаждата, която води до прераждане, която, съпровождана от наслади и силни желания се харесва тук и там.

Кой е носителят на бремето? Но това би могло да се отговори: личността, т.е. онзи достопочтен, който носи това и това име, който е от такъв и такъв произход, произхожда от този и този род, яде такава и такава храна, усеща такова и такова удоволствие и такова и такова страдание, чиито живот продължава толкова и толкова години, който съществува толкова и толкова години, и чието време на живот е ограничено в толкова и толкова години. Това се нарича бреме, поемане на бремето, снемане на бремето и носетил на бремето.”

След това Възвишения изрекъл следните слова: “Когато човек снеме тежкото бреме не бива да го поема отново. Тежкото бреме носи голямо страдание, снемането на бремето носи голяма радост. Човек трябва да унищожи всичката си жажда, тогава изчезват всички нагласи. Когато той ясно разпознае останалите обекти, тогава не ще има прераждане.”

Така казал Възвишения. Радостно поздравили речта на Възвишения монасите.

“Разказ за просветлението”

(Бодхикатха) пак там, стр.26,27

По онова време, непосредствено след като намерил просветлението, Възвишения Буда пребивавал в Урувилва, на брега на река Найранджана, в подножието на дървото на просветлението. И така, Възвишения седял в подножието на дървото на просветлението седем дни в едно и също положение с кръстосани крака, като се радвал на насладата на спасението.

В звездната нощ Възвишения разглиждал зависимия произход в права и обратна последователност: В зависимост от незнанието възникват нагласите (самскара), в зависимост от нагласите – познанието, в зависимост от познанието – името и формата(нама-рупа), в зависимост от името и формата – областта на шестте сетива – допирът, в зависимост от допира – усещането, в зависимост от усещането – жаждата, в зависимост от жаждата – привързването – възникването, в зависимост от възникването – раждането, в зависимост от раждането – старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на възникване на цялото това множество от страданието.

Чрез премахване на незнанието вследствие пълната липса на страсти се премахват нагласите, чрез премахването на нагласите се премахва познанието, чрез премахване на познанието се премахва името и формата, чрез премахване на името и формата се премахва шесторната област, чрез премахване на шесторната област се премахва допирът, чрез премахване на допира се премахва усещането, чрез премахване на усещането се премахва жаждата, чрез премахване на жаждата се премахва привързването, чрез премахване на привързването се премахва възникването, чрез премаване на възникването се премахва раждането, чрез премахване на раждането се премахват старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на премахването на цялото това множество от страдания.

Когато Възвишеният разбрал това, той изрекъл следните думи: “Наистина, когато даденостите (дхарма) станат видими за борещия се, мислещ брахман, тогава от него отлита всяко съмнение, понеже той разпознава всички дхарми заедно с техните причини.”

Из Въпросите на Милинда

(Милинда-панха)

Фраувалнер, Е., Антология на будистката философия,с.53-60

След това цар Милинда се отправил натам, където се намирал достопочтеният Нагасена. След като пристигнал, той разменил поздрав с достопочтения Нагасена. И след като разменил с него приветливи, любезни думи, той седнал отстрани, а достопочтеният Нагасена отвърнал на поздрава по начин, съответстващ на приятелските слова на цар Милинда.

След това цер Милинда запитал достопочтения Нагасена следното:”Как ви наричат, достопочтени? Какво е името ви?”

“Името ми е Нагасена, о, велики царю; Нагасена ме наричат моите събратя, о, Велики царю. Но макар бащата и майката да дават имена на децата си, като Нагасена, Сурасена, Вирасена или Симхасена, то въпреки това, о, велики царю, когато казваме Нагасена, това е само израз, название, просто обозначение, начин на говорене, просто име. Защото тук не може да се наблюдава някаква личност.”

След това цар Милинда казал следното:

“ О, чуйте ме петстотин гърци и вие, осемдесет хиляди монаси! Този Нагасена тук казва следното: “Тук не може да се наблюдава някаква личност”. Правилно ли е да се съгласим с това?”

След това цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното:

“Ако, о, Нагасена, не може да се наблюдава някаква личност, кой тогава ви дава нужните предмети, монашеската одежда, храната, милостинята, кой ви дава стола и леглото, както и лекарствата, когато сте болни? Кой използва всичко това? Кой съблюдава нравствените повели? Кой упражнява съзнанието? Кой осъществява пътя, плода и угасването(нирвана)? Кой убива? Кой краде? Кой върши нецеломъдрени дела? Кой лъже? Кой пие опияняващи напитки? Кой извършва петте гряха, които влекат непосредствена разплата след себе си? Следователно няма добро, няма зло, няма извършител или пудбудител на добрите и лошите дела, няма никакъв плод или узряване на добрите и лошите дела и ако някой, о, Нагасена, те убие, тогава той няма да извърши убийство. При вас, о, Нагасена, няма учител, няма наставник, няма и прием в будистката община. И когато казваш:”Нагасена ме наричат моите събратя,о, Велики царю”, кой е тук Нагасена?... Значи ти говориш погрешно, ти лъжеш, когато казваш: “Няма никакъв Нагасена”.”

След това достопочтеният Нагасена казал на цар Милинда следното:

“О, велики царю, ти си привикнал на княжески разкош, привикнал си на прекомерно голям разкош. Затова, ако ти, о, велики царю, вървиш по обед по нагорещената земя, върху горещия пясък, стъпвайки по грапавите камъни, чакъл и пякък, краката ще те заболят, тялото ти ще се умори, настроението ти ще се развали и ще се появи едно съпътствувано от болка телесно усещане. И така, как дойде тук – пеша или с превозно средство?”

“Аз не ходя пеша, почтени; пристигнах с една колесница.”

“И така, щом ти, о, велики царй, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява колесницата. Окът ли е колесницата, о, велики царю?”

“Не, почтени.”

“Оста ли е колесницата?”

“Не, почтени”

“Колелата ли са колесницата?”

“Не, почтени”

“Купето ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“Прътът на знамето ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“Юздите ли са колесницата?”

“Не, почтени.”

“Остенът ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“И така, о, велики царю, окът, оста, колелата, купето, прътът на знамето, яремът, юздите, остенът ли са колесницата?”

“Не, почтени.”

“Следователно колесницата, о, велики царю, е нещо различно от ока, оста, колелата, купето, пръта на знамето, ярема, юздите, остена?”

“Не, почтени.”

“И така, колкото и да те питам и питам, о, велики царю, аз не виждам никаква колесница. Какво е тогава колесницата? И така ти говориш погрешно, о, велики царю, пръв цар в цяла Индия, от кого се боиш, че лъжеш? Чуйте ме, вие, петстотин гърци, и вие, осемдесет хиляди монаси! Този цар Милинда тук казва следното: “Аз пристигнах с колесница”. А като го подканих: “Ако ти, о, велики царю, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява тя”, той изобщо не успя. Правилно ли е да се съгласим с това?”

При тези думи петстотинте гърци изразили шумно одобрението си към достопочтения Нагасена и казали на цар Милинда следното:

“Говори сега, о, велики царю, ако можеш!”

Тогава цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното:

“ Аз не лъжа, о, Нагасена. Опирайки се на ока, оста, колелата, купето и пръта на знамето, употребяваме израза, названието, обозначението, начина на говорене, името “колесница”.

“Ти отлично разбираш, о, велики цалю, какво представлява колесницата. По същия начин, о, вилики царю, и аз, опирайки се на косата, космите на тялото, ностите, зъбите, кожата, плътта, сухожилията, костите, костния мозък, бъбреците, сърцето, черния дроб, плеврата, далака, белите дробове, вътрешностите, червата, стомаха, изпражненията, жлъчката, слузта, гнойта, кръвта, потта, тлъстината, сълзите, лимфата, слюнката, носната слуз, ставната течност, урината, главния мозък, телесността, усещането, съзнанието, нагласите (самскара) и познанието, употребявам израза, названието, обозначението, начина на говорене, просто името “Нагасена”. В действителност обаче тук не може да се наблюдава една личност. Това, о, велики царю, е изразила и монахинята Ваджара в присъствието на Възвишения с думите:”Също както когтао съставните части (на една колесница) са съединени, употребяваме думата “колесница”, така в обикновения живот, когато са налице групите (скандхи) говорим за същество”.

“Великолепно е това, о, Нагасена! Удивително е това, о, Нагасена! Ти даде блестящ отговор на моите въпроси. Ако Буда беше тук щеше да ти изръкопляска. Отлично, отлично, Нагасена. Ти даде блестящ отговор на моите въпроси.

( ....След това царят пита Нагасена дали е готов за една по-подробна беседа и когато Нагасена се съгласява, той го поканва в двореца си. Нагасена отива в двореца и там се развива дълга беседа, в хода на която се засягат различни пунктове на будисткото учение, между които въпросът за отричането на душата. Тук вече това учение се излага в неговата напълно развита форма.. Не съществува вечна душа. Това, което изглежда като земна личност, е само име и форма, т.е. петте групи (скандхи), които постоянно изчезват и възникват наново. Оттук следва една поредица от въпроси преди всичко за това как постоянно променящите се групи могат да бъдат смятани за една и съща личност и как при тези обстоятелства може да има отговорност за добрите и лошите дела и отплата за тях. Нагасена отговаря на тези въпроси с множество остроумни сравнения. Накрая потокът на постоянно променящите се скндхи се свързва с тезата за зависимия произход, която представлява законът управляващ тази вечна промяна.-от Е. Фраувалнер)

II.2. 1;§ 55

Царят казал:

“Нагасена, този, който се преражда, същият ли е, или е друг?”

Мъдрецът отвърнал:

“Той не е нито същият, нито друг.”

“Дай пример.”

“Как мислиш, о, вилики царю, сега, когато си голям, същият ли си като някога, когато си бил малко нежно момче, неразумно и мързеливо?”

“Не, почтени, малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче беше друг, а сега, когато съм пораснал, съм друг.”

“Щом това е така, о, велики царю, тогава няма майка, баща, учител, няма умел в занаята си, няма добродетели и мъдрец. Не е ли майката на пухчето (имена на степени в ембрионалното развитие) различна от майката на мехурчето, а тя- различна от майката на клъбцето, тя пък – различна от майката на бучката, тя пък различна от майката на малкото дете, а последната – различна от майката на възрастния човек? Не е ли този, който учи занаят, различенот онзи, който го е изучил.? И не е ли този, който извършва злодеяние, различен от онзи, комуто са отсечени ръката и кракът?”

“Не, почтени. Но какво би казал ти, о, почтени, ако те попитат за това?”

Мъдрецът казал:

“Аз, о, велики царю, бях малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче и сега съм възрастноя човек. Опрени на същото тяло, всички тези (степени на развитие) са обединени в единство.

“Дай пример.”

“Ако например, о, велики царю, някой човек запали свещ, тя би ли горяла през цялата нощ?”

“Сигурно, почтени, тя би горяла през цялата нощ.”

“Е, вилики царю, дали пламъкът на свещта по време на първата нощна стража е същият като по време на средната нощна стража?”

“Не, почтени.”

“А пламъкът та свещта по време на средната нощна стража същият ли е като този по време на последната нощна стража?”

“Не, почтени.”

“И така, о, велики царю, дали свещта по време на първата нощна стража е различна от тази по време на средната нощна стража, а пък тя – различна от тази по време на последната нощна стража?”

“Не, почтени, защото свещта е горяла през цялата нощ, опирайки се на едно и също.”

“Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква е по-различен от този който изчезва. Той протича сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.”

“Дай още един пример.”

“Ако, например, о, велики царю, прясно издоеното мляко се превърне с течение на времето в извара, от изварата – в прясно масло, от прясното масло – в топено масло, и ако после, о, велики царю, някой каже така: “Прясното мляко е същото като изварата, сащото като прясното масло и същото като топеното масло”, то казва ли той истината, о, велики царю, като говори така?”

“Не, почтени. Тези храни са станали което са, опирайки се на едно и също нещо (млякото)”

“Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква, е по-различен от този, който изчезва. Той протеча сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.”

“Ти си прав, Нагасена.”

II.2.6;§ 60

Царят казал:

“Нагасена, кой се преражда?”

Старейшината отвърнал:

“Името и формата, о, велики царю, се прераждат.”

“Същото име и същата форма ли се прераждат?+

“Не, о, велики царю, не същото име и не същата форма се прераждат. Въпреки това, о, велики царю, с това име и с тази форма човек извършва добри или лоши дела (карми) и чрез тези дела се раждат друго име и друга форма.”

“Ако същото име и същата форма не се прераждат, о, господарю, тогава човек не се ли освобождава от лошите дела?”

Старейшината казал:

“Ако човек не се прераждаше, щеше да се освобождава от лошите дела. Тъй като обаче, о, велики царю, той се преражда, затова и не се освобождава от лошите дела.”

“Дай пример.”

“Ако например, о, велики царю, някакъв човек открадне от някой друг плодове от манго, и собственикът на плодовете го залови и заведе при царя и каже:”Наше величество, този човек ми открадна плодове от манго”, и ако вторият каже следното:”Ваше величество, аз не съм откраднал плодовете от манго на този човек, тъй като плодовете, които той е засадил, са различни от плодовете, които взех; следователно не заслужавам наказание.”, то би ли заслужавал наказание този човек, о, велики царю?”

“Несъмнено, почтени, той бе заслужавал наказание.”

“На какво основание?”

“Каквото и да казва, о, почтени, този човек, макар да не е нанесъл ущърб на първия плод от манго, заслужава наказание заради последния плод от манго.”

“По същия начин, о, велики царю, с това име и с тази форма човек извършва добри или лоши дела, и чрез тези дела се прераждат друго име и друга форма. И поради това човек не се освобождава от лошите карми.”

“Дай друг пример.”

“Ако, например, о велики царю, някакъв човек се качи на таванска стаичка с една свещ и се нахрани там и ако пламтящата свещ подпали сламата, а горящата слама подпали къщата, а горящата къща позпали селото, и ако селяните хванат този човек и кажат следното: “Защо ти, човече, подпали селото?”, а той отговори следното:”Аз не съм подпалил селото. Огънят на свещта , на чиято светлина се хранех, е по-различен от огъня, от който се подпали селото”, и ако спорещите страни се изправеха пред тебе, о, велики царю, на коя от тах би дал право?”

“На селяните, почтени.”

“Защо?”

“Каквото и да говори онзи човек, все пак той е причинил този огън.”

“По същия начин, о, велики царю, макар името и формата, които намират своя край в смъртта, да са по-различни от името и формата при раждането, все пак последните са произлезли от първите. И поради това човек не се освобождава от лошите карми.”

“Ти си прав, Нагасена.”

II.2.8;§ 6

Царят казал:

“Нагасена, ти говори за името и формата. Какво е тук името и какво формата?”

“Грубоматериалното, о, велики царю, тук е формата, а финото, духът и духовните дхарми тук са името.”

“Поради каква причина, Нагасена, не се преражда само името, или само формата?”

“Тези дхарми, о, велики царю, са взаимносвързани, затова възникват само в единство.”

“Дай пример.”

“Ако например, о, велики царю, от една кокошка не възникне жълтъкът, то не ще възникне и черупката на яйцето, защото черупката и жълтъкът за взаимносвързани и затова тяхното възникване се осъществява само като единство. По същия начин, о, велики царю, ако не възникне името, не ще възникне и формата, защото името и формата са взаимно свързани и затова тяхното възникване се осъществява само като единство. Така това се извършва от дълго време.”

“Ти си прав, Нагасена.”

II,2,9;§ 63

Царят казал:

“Нагасена, ти каза: “дълго време”. Какво е това, което се нарича време?

“Миналото, о, велики царю, бъдещето и настоящето.”

II. 3. 1; § 64

Царят казал:

“Нагасена, кое е коренът на миналото, кое е коренът на бъдещето и кое коренът на настоящето?”

“Коренът на миналото, о, велики царю, коренът на настоящето и бъдещето е незнанието. В зависимост от незнанието възникват волевите усилия, в зависимост от волевите усилия – пазнанието, в зависимост от познанието – името и формата – шестте области, в зависимост от шестте области – допирът, в зависимост от дора – усещането, в зависимост от усещането – жаждата, в зависимост от жаждата – привързването, в зависимост от привързването – възникването, в зависимост от възникването – раждането, в зависимост от раждането, в зависимост от раждането – старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Следователно не може да се наблюдава една преходна крайна точка на цялото това време.”

“Ти се прав, Нагасена.”

II. 3. 2; §65

Царят казал:

“Нагасена, ти рече: “Не може да се наблюдава една преходна крайна точка”. Дай приер за това.”

“Ако например, о, велики царю, някой посее в земята едно малко семенце и от него изникне кълн, и постепенно той порастне и роди плод, и след това човекът вземе от него ново семе и го посее, а от него изникне кълн, и постепенно той порасне, върже и роди плод, ще има ли тогава край този ред?”

“Не, почтени.”

“По същия начин, о, велики царю, и при времето не може да се наблюдава една преходна крайна точка.”

“Дай още един пример.”

“Ако например, о, велики царю, от кокошката произлезе яйце, а от яйцето –кокошка, и отново от кокошката – яйце, ще има ли край този ред?”

“Не, почтени.”

“по същия начин, о, велики царю, и при времето не може да се наблюдава една преходна крайна точка.”

Банеарската проповед,

или

“Сутрата за задвижване колелото на учението”

(Дхармачакра-правартана-сутра)

Фраувалнер,Е., Антология на будистката философия,с.13-15

След като Възвишения казал на групата от петима монаси:”О, монаси, човек, който се е отрекъл от света, не може да е обвързан към следните две крайности. Кои две? Относно страстите – отдаването на удоволствието от страстите, което е долно, низко, мирско, недостойно за благородния и не води към целта, и отдаването на самоизтезанието, което е болезнено, недостойно за благородния и не води към целта. Без да следва тези две крайности, монаси, Съвършения е познал средния път, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване (нирвана). Какъв, о, монаси, е този среден път, който е познал Съвършения, който поражда откровения и знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление и до угасване? Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване. Това монаси, е средният път, който Съвършеният е разбрал, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване.

Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, да бъдеш съединен с нелюбимото е страдание, да бъдеш разделен от любимото е страдание, да желаеш нещо и не го постигнеш – това също е страдание, накратко, петте групи на привързването ( упадана-скандха) са страдание.

Ето по-нататък, о, монаси благородната истина за възникването на страданието. Жаждата (тршна) е тази, която води до прераждане, която съпровождана от наслади и страсти, се харесва тук и там, а именно жаждата за страсти, жаждата за възникване, жаждата за унищожение.

Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за премахването на страданието. Това е премахването на жаждата чрез пълна липса на страсти, отказът, отхвърлянето, освобождаването и необвързването към тях.

Ето по-нататък, о, монаси, за пътя, водещ към премахване на страданието. Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване.

Това е благородната истина за страданието, това е благородната истина за възникването на страданието, това е благородната истина за премахването на страданието, това е благородната истина за пътя, водещ към премахване на страданието; така, монаси, ми се отвориха очите за тези по-рано недоловени неща, разбрах, прозрях, узнах, видях.

Страданието, тази благородна истина, трябва да се разбира; възникването на страданието, тази благородна истина, трябва да се избягва, примахването на страданието, тази благородна истина, трябва да се осъществява; водещият към премахване на страданието път, тази благородна истина, трябва да се упражнява; така, о, монаси, ми се отвориха очите за тези по-рано недоловени неща, разбрах, прозрях, узнах, видях.

Докато, о, монаси не притежавах това тройно, дванадесетчленно знание и ясно виждане за тези четири благородни истини, дотогава, монаси, не твърдях, че на този свят аз заедно с небесните богове, боговете на смъртта и Брахма – боговете съм постигнал висшето съвършено просветление, сред тези същества заедно с аскетите и брахманите, заедно с боговете и хората.

Откакто обаче, о, монаси, притежавам това тройно, дванадесетчленно истинно знание и ясно виждане за тези четири благородни истини, оттогава, о, монаси, твърдя, че на този свят аз заедно с небесните богове, боговете на смъртта и Брахма-боговете съм постигнал висшето съвършено просветление, сред тези същества заедно с аскетите и брахманите, заедно с боговете и хората. И ми разкри знанието и отвори зрението: непоколебимо е освобождението на моя дух; това е последното ми раждане; не ще се прераждам вече.”

Така казал Възвишения. Радостно поздравили речта на Възвишения петимата монаси.

Означава, че в темата любимо животно казваш, че посягаш на котки а тука се кефиш че кучето ти ги убива! Едно от моите кучета е 54 килограмово, зло, ноконтролируемо нападащо хора същество, което не допуска на никого да се приближи на повече от 2 метра от някой член на семейството! В града то ходи НА КАИШКА, на село има двор пълен с котки, които гони, хваща и пуска!.. и все пак НЕ ГИ УБИВА тези котки, въпреки че ги гони от територията ако ги хване дори не ги наранява! И като се има пред вид че двора е лично негова територия на която то никога няма да пусне човек безпрепятствено - за да убие за удоволствие ЖИВОТНО кучето ти не е в РЕД -т.е. възпитано е абсолютно неправилно и очевидно е забелязало че стопаните му одобряват поведението му! Или пък е гладно!

Преди доста години имахме един доберман който го пускахме вечер да се шматка из града и винаги сутринта си е на мястото и до него лежи една, а понякога и три котки

- т.е. добермана ви е убивал не защото е бил гладен, а защото е бил неконтролируем... Това че се хвалиш с този факт показва че нито те е грижа за кучето - от бездомните котки може да хване такава болест, че всичките да се изпозаразите или то да умре, нито си направил или някой е направил опит да го отучи от този НАВИК..по-скоро е бил насърчаван! Кучето не ловува, когато не е гладно! Когато е нахранено то играе или спи - и като играе с животни не ги убива! Освен това КУЧЕТАТА не им е работа да се скитат из града сами, което пък представлява липса на каквато и да било отговорност. Като те гледам хич не ти е припукало за котките, но е лицемерно хора като теб да твърдят че обичат кучето си!

И освен това гледането на животно не е за да се хвали човек колко е УМНО а е отговорност!

Най-голямото откритие през миналото хилядолетие и аз гласувам за електричеството...колкото и да го въртя и суча то е довело до най-голяма промяна в живота на хората от всички други открития - благодарение на него има нет, хладилник, телевизор, топло вкъщи, печка, радио и изобщо то е като че ли емблемата на съвременната цивилизация.

Трябва според мен да се направи ново разделение на епохите - доелектрическа и следелектрическа епохи

Аз храня моите кучета с месо, хляб, супа, вътрешности, зеленчуци в супата, ориз понякога и гледам никога да не ядат боклуци.

За едно от кучетата ми доживя 19 години.

Не хранете кучетата си с сухи гранулирани храни - според мен са канцерогенни. Нямам данни и доказателства но туморите на едното ми куче се появиха, когато премина на гранулирана храна. А другото ми куче направи алергия към нея...За това я спряхме но все пак ..късно -наложи се операция за едното ми сладурче

За това - пилешко, телешко, риба, зеленчук - те са всеядни, но им трябва протеин както и на нас хората. Има фенери по 2 лева, карантия по 2 лева. Не е толкова скъпо но е важно да му я прогтвиш

ПАК ЛИ ТИЯ ДВАМАТА ДЕТО УБИВАТ КОТКИ ХРАНИЛИ КУЧЕТАТА СИ С КОТКИ?Абе какви сте бе хора? Моето куче, което яде хора не напада котки - що ли? Щото е тъпо ли? Не щото не съм го научила!

Ей такива хора ме карат да се срамувам че съм човек

Един път брат ми донесе в нас една котка и аз се качих на терасата на третия етаж и от там я метнах на някъде. Не съм садист, обаче тия животни са толкова гадни и мързеливи...

Аз Обичам котките само да ги гледам у комшията ама не и да ми влизат в двора...така съм посягал на не една котка...(добре, че Миро не чете това) и пак ще го направя без да ми мигне окото.

няма обичам не обичам

Който посяга да причини болка на едно невинно същество, което преминало двора му или не по своя воля се е появило в дома си е садист. Не само това - той изобщо не обича животни. Кучетата ги използва за да се чувства, че поне някого в живота си е командван от него. Понеже не може да командва котката я мята през прозореца..

Аз обичам всички животни. Няма гадни животни или грозни животни. Дори хлебарките са симпатични и не са виновни, че хората правят боклуци на които да си цапат крачката, че после да им викат "мръсни хлебарки"....

И двамата господа които са причинили болка на котки - засрамете се! В кой век живеете? Нямате ли по-висши начини да канализирате агресията си?????????

моля без обективизиране на субективното и субиктивизиране на обективното...тия понятия субект-обект дори съвременната философия ги изхвърля от употреба . Нека не затлачваме форума с празни думи само за да покажеш че ти е ясно че обективно и субективно са две различни неща.

НЯМА ТАКОВА ИЗИСКВАНЕ КЪМ КРИТИЦИТЕ НА ЕДНА ТЕОРИЯ

И за фалсификаторите има още едно изискване и то научно - да се позовават на факти също както и създателите на теорията. Има има, едно много важно изискване за един критик на каквото и да е и на която и да е теория - да познава МНОГО добре теорията. Ти нали знаеш какво е примерно да направиш една рецензия. Трябва да прочетеш всичко до последния ред - тогава можеш да критикуваш ако не си съгласен. Иначе не става.

А другите въпроси ги задай на иначе уважавания от теб и цитиран учен-физик Макс Планк - той тези неща за Сътворението ги знае и ги споделя

За съжаление е мъртъв, но пък питах Айнщайн, който също е мъртъв но го е казал много добре "Не мога да повярвам, че господ може да играе на зарове"- виждаш ли не е повярвал на квантовата механика, не я е приел на ВЯРА - критикувал я е непрекъснато, т.е. фалсифицирал, но видиш ли все пак е един от хората, които са я създали..т.е. знаел е какво говори и за какво говори - туй по отношение на квантовомеханичните парадокси. Реалността поставя дилеми пред науката. Достатъчно сложни за хора работили десетилетия по тях. Когато ти отделиш време да се запознаеш с еволюционната теория подробно, тогава ще ти обрърна сериозно внимание и ще те приема за диалог. За това че ЕТ отива отвъд емпиричното...и за това не била научна.. Не знам просто какво да кажа... Да не би гравитацията да е достъпна емпирично, или атома, или протона или еректрона? Или пък радиовълната, или рентгеновите лъчи или пък непрекъснатия кислороден обмен в клетките ти? - всички тези неща са отвъд емпиричното. Но науката ги изучава успешно и даже прилага наученото за да осигури комфорт на човечеството.

Ако ще критикуваш се научи че за критици също хората УЧАТ и четат и правят усилия.

Ако ще философстваш се научи че философията също си има правила подобни на научните и те също изискват човек да не си "критикува" наизуст.

Здравейте,

Моля за помощ!

Търся статии на английски, руски и български посветени на понятието "виртуален квант" или "виртуална частица" като единственото условие е да са НАУЧНИ. НЕ мога да се оттърва от информационния шум в Интернет и непрекъснато попадам на ъъ прекалено жълти и фантасмагорични публикации.

Ако някой може да ми помогне с линкове или заглавия, които да търся ще бъда много щастлива и благодарна!

Много полезни редове!

Искрено БРАГОДАРЯ

ето лесничко кое е това пиленце

Не може да се предлага универсален диетичен режим за всички. ТОЙ може да е вреден за мен и да е полезен за съседката.

ЗА ТОВА ИМА ДИЕТОЛОЗИ - те ти предписват ппрограма, разнообразана при това и те приучват как да се храниш правилно цял живот а не как да отслабнеш бързо!

Аз от такива диети от тоя оня уж универсални станах дотолкова жертва на йо-йо ефекта че сега една се оправям!! Сваля 10 качвам 13, сваля 13 качвам 15... Всяко рязко отслабване в рамките на седмица или месец е ВРЕДНО

Сега си имам специален режим - съставен САМО за мен и моите нужди! Чувствам се добре и изобщо не се чувствам на диета! И никой не ми обеща да отслабна за 5 дни! Ще ми трябва година и да се науча да се храня правилно...

и няма ДИЕТА ЗА 5 ДНИ - има правилно и НЕПРАВИЛНО хранене

Еееее хайде де пъък, тъкмо прочетох най-горното и се успокоих, че като злоупотребявам няма лошо и ъъ после хм пак се оказва, че да пиеш по около 5-6-7-8 кафета на ден било опасно...

Толкова си приличат...

Gonodactylaceus ternatensis ?????????????????????????

Тъй като забелязвам тенденциите на креационистите да дават "доказателства" и да представят "данни" взаимствани от резултатите от научни изследвания - като просто ги обясняват както си искат, искам да задам следните няколко сериозни въпроса:

Първо искам да разбера защо си се захванал от креационистична гледна точка да фалсифираш еволюционната теория - учените непрекъснато я преразглеждат и допълват, в науката всяка теория трябва да е фалсифицируема - т.е. това я прави теория, (иначе ще бъде аксиоматично знание като "Човекът не може да живее без кислород") , за да може науката да се развива - това е валидно и за биология, физика, психология, история и пр. Второ теория се фалсифицира когато се предложи нова теория и нова емпирична база данни, които я потвърждават - т.е. нова концептуална рамка,която също да е фалсифицируема - ако не е значи не е теория и не е научна. Креационистите не разполагат с емпирична база данни, която да потвърждава сътворението. Концептуалната им рамка не е научна. Принципно да се отрича възрастта на планетата Земя например или да се пренареждат фосили, които вече са определени и класифицирани си е чиста проба спекулация с факти. Та първия въпрос - Като поставяте под съмнение Съвременната теория за Еволюцията какво предлагате на нейно място?

Втори въпрос: Ако светът е сътворен от какво е сътворен и от кого? Пояснение какво искам да знам - първо интересува ме Твореца на света как е съществувал преди да го сътвори, от какво го е сътворил, защо го е сътворил точно такъв (че кванта енергия да зависи от константата на Планк примерно), кога го е сътворил и него(Твореца) кой го е сътворил.

Трети въпрос: Как концепцията за сътворението на света обяснява следните неща: Как обяснява изменението на вирусните щамове, адаптацията на организмите, равновесната термодинамика и експериментите на квантовата механика...и всякакви други неща?

Четвърти въпрос: Какви са ползите от концепцията за сътворението за разширяване на кръгозора на човешкото познание?

Пети въпрос: Има ли начин да се докаже сътворението освен на вяра и чрез изкривяване на факти?

Питам всичко това защото не ми е ясно защо е целия този напън да се поставя под въпрос една добре работеща научна теория, която води до експанзия на науката и непрекъснато бива допълвана и разширявана. Искам обаче от креационистите коректни отговори подобни на тези, които биолозите дават. Не искам да ми бъдат представяни факти като пренаредени фосили, или да ми се говори за звездния прах по Луната и Земята, защото не ми се четат вицове.

Чакам подробен отговор

Рак богомолка?( Odontodactylus scyllarus) ама че вкуснооо Изкьоравих се докато намеря туй ракообразно....из сите дето ги е народила майката вода - как му викат на български на това суши? Дали се яде? Ако не е това се предавам завинаги!

Единствения факт, който науката трябва да приеме без обсъждане е, че няма данни за Сътворение Не само няма данни но и няма логическа необходимост. Колкото и да въртите и сучете биологичните факти те са си факти. Науката биология работи с факти а креационистите работят с въображението си. Второто е лесно в сравнение с първото и не изисква особени усилия да си смучеш от пръстите погрешни обяснения на вече изказани и открити от други хора, които са работили факти.

На гърба на науката креационистите си набират последователи сред необразовани хора. Нека не им даваме възможност да се чувстват значими.