El Mio Cid

Добре, нека се абстрахираме от обстоятелствата които правят невъзможна тюркската етимология на термините, да приемем за момент че надписа е на тюркски, десет редчета на тюркски език, ма кво да правим със десетките хиляди редове на чисто славяно-български? Това надписче как ще докажеш че е дело на българите, а не на някои други, примерно кутригури? Май словенобългарите забравят най-същественото, че в езика ни от 9 век до днес тюркското влияние се появява едва след първия контакт с османците, като преди това има най много една-две думи с достоверна тюркска етимология. Това разбира се, приемайки че надписа е на тюркски, което засега нито един професор не е доказал, лично аз горещо очаквам некой тюркофил да си защити достойно твърденията си, да ги подкрепи с факти, а не с голословни констатации. Намерете им достоверни тюркски първоизточници (забележете, засвидетелствани думи!! А не "позволени" словообразувания с тюркски корени), и докажете чрез сравнително-историческия метод (придържайки се строго към фонетични закони и пр.) че термините в надписа са от някой тюркски език, Когато го направите и му придадете човешки облик на подобен анализ, тюркската теория би била съвсем на ниво, но дотогава... тюркската и иранската теория отстъпват фактологически на словено-българската, която дори и да не разчете надписа, борави с много по-мащабен инвентар, нещо което пак повтарям, напълно забравяте.

Конкретно за преславския надпис, ако разгледаме подробно буквените съчетания можем да стигнем до следните изводи: -съчетание "стр" в една дума която я има 2 пъти (по всяка вероятност нетюркска дума). -съчетание "хл" в началото на дума, без възможно произношение за тюрките. -гласни съчетания "Н, Ѡ" "Н, ѠУ", "ѠУ, Е", "ѠУ, Н", "Е, Ѡ, Н", "А, Н", без възможност за произнасяне според тюркските фонетически закони. Т. Е. по всяка вероятност езика не е тюркски. Тук ще приведа едно мое размишление, дали често срещаните "СХН" и "НN" на надписа не се явяват старобългарските притежателни суфикси "-ьскъ" ("-ьскыи") и "-инъ"???

Здравей! Написано е преди 4 години, но все пак ще отговоря... Общо взето стори ми се интересно, аз също съм мислил за прилагане на подобен метод, но има няколко проблеми с прилагането му. Първия е че за подобно изследване са нужни доста по-дълги текстове, при толкова кратки текстове резултатите могат да подлежат на съмнение. А втория проблем е че не може да се мисли за отделни букви, също трябва да се мислят и за комбинации между буквите, трябва да се има предвид и правописа, и фонетични промени, и т.н. Примерно ако разглеждаш стб. "оу" като "о" и "у", ще получиш съвсем различен резултат отколкото ако го разчиташ като една буква. В някои случаи може и да бъде приложим подобен метод, примерно ако езика съдържа много съчетания "стр", езика не може да е тюркски, защото в него няма изконни думи с такива съгласни групи, а някои групи съгласни са много характерни за някои езици ("сл", "зл" за славянските примерно) Според мен ако се формулира правилно съгласно с езиковите закони, би могло да се развие интересна поддисциплина на лингвистиката - мое лично мнение. Но затова първо би трябвало да се изпробва с други добре документирани езици, сходни или от различни групи и от различни времена,

Всичко зависи от гледната точка на тълкувателите. С две думи ако тълкувача е предубеден че *прабългарите са тюрки или иранци, може да си изкарва тюркски и ирански "военни" и прочее термини колкото му душа сака, същото важи и за взаимното оборване между едните и другите Аз като предубеден "словенобългарист" виждам само славянобългарски термини и думи, или ако не, то заемки от гръцки и латински. Независимо от нашите предубеждения, всички съмнителни неразчетени писмени източници от преди официализирането на старобългарския имат много по-ниска историческа стойност и остават на втори план в сравнение с родните писмени източници писани надълго и нашироко на категоричен славянобългарски с около 0,1% тюркски и ирански заемки, което е най-показателно в момента. Само да ви напомня, че и да се докажат всички неразчетени засега надписи за писани на "чисто" тюркски или ирански, това не би значело че българите изначало са били тюрки или иранци, има възможност те да са били в съюз с тюрки и/или иранци, Така че много моля, недейте да правите от мухата слон, още повече че надписите не се четат нито на ирански, нито на тюркски.

Бирник безспорно идва от бирати > бьрати + наставка -ьникъ, не виждам викакво основание да се търси източен произход на думата.

Тюрколозите са допуснали една много сериозна грешка при тълкуването на "капь", а то е че тя е от женски род, и-склонение, което доказва индоевропейския и изконнославянския й произход. Това няма да го намерите в нито един учебник, въпреки че словообразуванието е очевадно: копати - капь; също както творити - тварь; решти - рѣчь, с удължаване на коренната гласна. За семантическото значение да се сравни с образъ > обрѣзати.