Отиди на
Форум "Наука"

El Mio Cid

Потребител
  • Брой отговори

    31
  • Регистрация

  • Последен вход

1 Последовател

Всичко за El Mio Cid

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

El Mio Cid's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

30

Репутация

  1. Продуктивността на един корен (ако той наистина е такъв) в един език, прави ли го от собствено произхождение? А дали освен броя на думите трябва да имаме предвид и честотата на употреба на тези думи? А дали завишения брой такива думи в унгарски не се дължи поради голямата продуктивност на езика чрез натрупване на наставки (аглутинативен език)? А дали някои от тези думи не са с представки? Зараждат ми се още куп въпроси, които не мисля че има нужда да ги задавам...
  2. Тая глупост с тюркизирането на (о)Муртаг, разчитайки неправилно името, наистина не заслужава коментар... Пълна неграмотност от страна на "експертите", и е крайно време тази тъпотия да бъде премахната от учебниците.
  3. Маламир, Негавон (т. е. Негован), Муртаг (т. е. Мрътаг)... Все славянобългарски имена.
  4. Става въпрос за това че авторите на статията не са си направили даже труда да представят правилно старобългарската дума. Прощавай ако съм разбрал погрешно, ама факта че това не ви прави въобще никакво впечатление е много сериозен и показателен, явно сте свикнали да четете подобни бълвотини издраскани от пълни безписменици, нямащи никакво уважение нито към старобългарски, нито към правописа, нито към науката! Но такива като вас май това въобще не ви засяга, затова и не можете да разберете сериозността на проблема с неграмотността в България. Право да си кажа, толерирането на неграмотността беше последното което очаквах тук.
  5. Разбирам, искаш да кажеш че за да се даде по-"задоволителна" етимология е нужно да се изкриви думата според побърканите представи на тълкувача? Значи нищо че от цитата който си привел ни става ясно че "капь" е от женски род и 3-то склонение, пренебрегваме старобългарски склонитбени закони и я обявяваме за дума от мъжки род и 1-во склонение, това ли е правилния подход според вас?
  6. Ако наистина е така, то много жалка картина! Даже не са си направили труда да употребят правилно буквите ѣ и ѫ трите-четири пъти къдетосе срещат, та вместо тях са ползвани маймунските знаци h и @. Това е пълно неуважение към нашия език, каквото явно може да има само у нас. И после се чудим откъде толкова неграмотници, които в последно време завзеха университетите.
  7. Толкова ли ви е трудно да цитирате думата както подобава, без да я изкривявате през тюркоманско-иранистката призма?
  8. Ма като гледам скоро и Атина ще я изкарат производна на турското атте - баща,
  9. Ми то цела Влахия си е 90% славянска топонимия, Търговище, Дъмбовица, Яломица, Хършова, Кралево...
  10. В същото време славянските етимологий биват отхвърлени по смешен начин, бивайки определени като "недостоверни" и "остарели".
  11. Ето тук може да сравниш с руския вариант на думата. По старому се отрича връзката с чертог, но е дадено никакво обяснение.
  12. Накратко, обобщавайки в старобългарски имаме една гръцка дума от и-склонение в напълно разбираем контекст, и една възможна германска заемка - за която в днешно време се смята не за заемка а за родствена с германския паралел (между другото, германския паралел също е от и-склонение и от женски род). При думата "капь" нямаме никакво основание да смятаме че е имало възможност да бъде причислена към и-склонение ако я смятаме за тюркска заемка. Между другото, вин. падеж според вокалната хармония би бил "капъ", не "капи" (в предполагаемия тюркски оригинал).
  13. За лесть, подобно както и за гѫсь не всички са съгласни с немската версия, причината е именно склонението. Именно, в гръцки образеца на склонение съдържа много често окончание на гласна -i, което заедно с абстрактното значение на думата дават прекрасна възможност думата да бъде възприета като дума от и-склонение, това при положение че значението й е тясно свързано с религията и че старобългарските преписвачи са се опитвали превода на старобългарски да е възможно най-близък с гръцкия оригинал.
  14. Вземам ти от етимологическия речник на Фасмер, който може да го намериш онлайн: Тинь: ж. "ремень, плеть", только др.-русск. (Жит. Кондрата, ХI в.; см. Срезн. III, 960), ст.-слав. тинь ἱμάς (Супр.), От *tьnǫ. *tęti; см. тну, тять. Не связано с тяну́ть, вопреки Миклошичу (см. Мi. ЕW 351). Печать: ж., род. п. -и, первонач. мужского рода, но с ХVI в. – женского рода (см. Унбегаун 66), укр. печа́ть, блр. печа́ць, др.-русск., ст.-слав. печать м. σφραγίς (Еuсh. Sin., Клоц., Супр.; см. Дильс, Aksl. Gr. 164; Мейе, Ét. 288), болг. печа́т м., сербохорв. пѐчат м., словен. реčа̑t м., чеш. реčеt᾽ ж., слвц. реčаt᾽ ж., польск. pieczęć ж. (неясно ę; см. Лоренц, AfslPh 19, 150), в.-луж. рjеčаt м. Праслав. основа на согласный – *реčаt- (ср. Дильс, там же), – вероятно, от пеку́ (см.), т. е. "орудие для выжигания знака"; см. Маценауэр, LF 12, 328; Желтов, ФЗ, 1876, вып. 6, стр. 69; Преобр. II, 53 и сл. Неубедительно сравнение с лтш. pęka "лапа, ступня, большой гриб" и греч. πεσσόν "игральная доска", πεσσός "игральная кость", вопреки Зубатому (AfslPh 16, 407 и сл.); греч. слова следует связывать с др.-инд. рāc̨ī "камень", рāс̨аs "кубик, игральная кость", арм. уеsаn "точильный камень" (*реḱеnā); см. Лиден, Arm. Stud. 56 и сл.; Гофман, Gr. Wb. 265. Абсолютно невероятно предположение о заимствовании из тюрк. bitik "буква, письмо", вопреки Микколе (FUF 2, 78). С две думи, печать даже не е от и-склонение.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...