Недоспал

Преди 7 часа, Sissoev said:

Според Айнщайн нищо не може да се движи със скоростта на светлината.
Ако обратното се докаже, то ще е доказателство, че СТО е грешна теория, и няма да се мъчим повече с оръдия и врати
Така че вратите се движат със под-светлинна скорост.

Добро утро!Нещо друго ми дойде на акъла.Колко е голяма установката? Няма ли да ти е по-нагледно, ако е дълга 1 светлинна година нспример.

Преди 9 минути, Sissoev said:

Хайде сега си го представи с вратите на гаража, за да видиш че грешиш

Ако завъртиш достатъчно дълъг прът достатъчно бързо ще мине ли скоростта на светлината.Да те питам и аз сега? Периферната скорост ще мине ли С. ?Вратите как се затварят, с каква скорост....?

Преди 1 минута, Sissoev said:

Хайде сега си го представи с вратите на гаража, за да видиш че грешиш

Тва просто не мога даже да си го представя, щото ще е супер криво.Примера е принципен и труден за визуализация. Съдържа крайности от визуализация и принципност. Създава уловка, все едно те кара да сравняваш най-малкото с най-голямото.От там се получава объркване и заблуда .Това е трик, и най вече игра с интуицията.

Преди 4 минути, Sissoev said:

Грешиш, Недоспал.
Затова съм ви дал задачката с оръдията и тази с гаража и вратите, за да съпоставяте ако се объркате.
Вратите на гаража се движат по същият начин като снарядите на оръдията. Към тях можеш да приложиш всичко, което прилагаш към снарядите; скорост траектории и каквото си мислиш, че е важно.
И ако снарядите се срещат по някаква магия в двете отправни рамки, трябва да се срещнат и вратите.
Но ако вратите се срещнат, стълбата няма да премине през гаража
Това е най-лесното обяснение на заблудата ти, което мога да дам.
Не мога да опровергавам магии, които движат гюлетата с различни скорости по различни траектории, за да ги сблъскат в центъра

Центъра? Не съм казал че се блъскат в центъра и в двете картинки.Пространството е относително и се изкривява.Самата форма на кординатите се изкривява.Това не означава че не е на същите кординати, но сякаш да изглежда че не е в центъра.Дори ако е на 99,999999  от "С" тогава центъра на сблъсък а ще е изместен крайно в другия край, но това не означава че няма да е в центъра

Преди 38 минути, Sissoev said:

Никога не е късно да се изложиш, затова не бързай да го правиш.

Аз казах: Ако два космически кораба които се движат един зад друг преминат през скъсяване на дължините, пространството между тях ще остане непроменено.
Примерът който показваш няма отношение, към казаното от мен.

Аз друго съм чел.Скъсват се  разстоянието, иначе как ще стигнеш за по малко време отколкото е отчетено на земята?Планетата която е на 8 светлинни години от Земята на кораба с висока скорост ги взимаш за 1 година .Значи за теб разстоянието е вече 1 светлинна година, но не защото си минал скоростта на светлината, а защото разстоянието  се е скъсило.

Относно задачката с оръдията и гюлетата. От известно време си мисля за нея и не ми излиза от главата. И все не мога да си представя точно какво се случва.В крайна сметка установих, че от страничен наблюдател(рамка 2) гюлетата ще бъдат изстреляни по различно време, но ще се ударят пак, в същата точка в пространството.Просто ъгъла на тракториите и скоростите ще бъдат различни .В зависимост от положението на наблюдателя и скоростта на наблюдаваното координатите В пространството ще бъдат така да го кажем изкривени ,но събитието ще се случи точно там точно където трябва и от двете гледни точки, въпреки интуитивните заблуди от СТО.Все пак затова има забавяне на времето и скъсяване на дистанцията Да компенсира точно това, събитията да се случват винаги... Точно там където са!Ако това го нямаше тогава щеше да има парадокс да!.ако гюлетата  във втората картинка бяха изстреляни едновременно , щеше да има парадокс.Объркването от едновременността идва интуитивно от това че всички са си сверили часовниците и им вървят еднакво, но ако сигнала тръгва едновременно в основата на триъгълника от центъра и в двете посоки със скоростта на светлината не виждам причината да няма еднакви събития и в двете системи.... На пръв път ли съм или греша?

Преди 15 минути, laplandetza said:

Обърка се. В Неподвижната е скъсяването и там часовниците са бързите, светлина изминава много по дълъг път и за много време.Запазва се конст. <С>

Възможно е, просто не мисля много и говоря за принципна разлика без отношение кое как е реално..

Преди 1 минута, Sissoev said:

Скоростта на светлината в кабела не би могла да надхвърли пределната скорост на светлината, защото не може да се прибавя към нея скоростта на кабела, в който се движи светлината.
Това вече го споменах като "простотия"   

Ако тръгнеш да пътуваш с ракета с близка до скоростта на светлината от Земята до звезда която 8 светлинни години, гледано от земята, ще стигнеш до звездата за приблизително 8 светлинни години. Но от гледна точка като пасажер в ракетата може да стигнеш и за една година. Защото времето за теб ще тече по-бавно. Това означава ли че си минал скоростта на светлината.От твоя гледна точка, преди тръгвсне сякаш така излиза, но реално ще се е скъсило разстоянията до мястото където си тръгнал, и пак няма да си минал скоростта на светлината.

Преди 1 минута, Недоспал said:

Защото за скоростта и това има значение

при съпоставка на скоростите в 2те системи би се нахвърлила скоростта на светлината,но това няма как да стане затова в другата имаш забавяне на времето и скъсяване на дистанциите

Just now, Недоспал said:

А ти слагаш ли в сметките разликата в хода на времето двете системи?

Защото за скоростта и това има значение

Преди 1 минута, Sissoev said:

Виждането няма никакво значение. При скъсяване на дължината според СТО се ИЗМЕРВА по-къса дължина.
В оптичен кабел с измерената дължина светлината се движи със същата скорост с която с движи и в другите страни на триъгълника.
Не можеш да наслагваш скоростта на кабела към скоростта на светлината в него, нито пътят на кабела към пътят на светлината в него.
Това би било пълна простотия, но точно това не разбира @scaner.

А ти слагаш ли в сметките разликата в хода на времето двете системи?

Преди 7 минути, Sissoev said:

Коментарът ти не се връзва с моя цитат към който си го направил.
Никога не съм твърдял, че скоростта на светлината "зависи" от източника  

Точно тука е уловката. Имаш две различни гледни точки.Едната е от движещата се система, другата от неподвижна система.За да бъде условиято за еднаква скорост на светлината и двете системи вярно, то при наблюдаваната от неподвижен наблюдател система, светлината ще се движи заедно с проводника, ако проводните се движи с блиска до скоростта на светлината,съответно пътят който изминава светлината в проводника спрямо неподвижния наблюдател ще бъде доста по-голям даже огромен. В другия случай при наблюдател който се движи заедно с проводника светлината ще се движи просто в проводника.. 

Преди 4 минути, Sissoev said:

Както казват англичаните that's irrelevant. Това няма отношение към спора.
Защото няма значение къде ще бъде оптичният кабел когато светлината стигне другия му край.
Пътят на светлината е в кабела, който има определена дължина, а не в пространството през което се движи кабела.
Да го направя по-ясно; имаме път на светлината в кабела и път на кабела в пространството.

Айде сега ходи се скрий.

Скоростта на светлината не зависи от източника... Светлината не се засилва с движения на кабела. И от двете гледни точки тя се движи с една и съща скорост. Това ако разбереш, ще разбереш какво има предвид scaner.

Преди 6 часа, scaner said:

Не.

Атомите се удържат от елекстромагнитните сили, които са много порядъци по-големи от гравитацията, и още много повече порядъци по-големи от силата предизвикваща разширението.

Разширението  (засега) засяга мащаби сравними с големи разстояния, на които удържащите сили на гравитацията стават много малки. Представи си балон от дъвка. В началният момент, когато го надуваш, еластичността е голяма, трябва ти сравнително силно налягане. Когато се раздуе обаче, дъвката изтънява, и балонът започва да се раздува и с по-малко налягане. Тоест това по-малко налягане яма да създаде ефект, докато балонът е малък. Същото е с тъмната енергия, която "надува" вселената, ефектът от нея си ли1и само на  големи разстояния.

При малки разстояния, сравними с мащаба на отделна галактика, силите на привличане са по-големи и удържат. За трърдите тела, атомите, конструктивните сили са на база електромагнетизма, и те също удържат. На този етап е невъзможно на малки мащаби да се експериментира с разширяването, то е много по-малко от ефекта който произвеждат гравитационните вълни. А ние тях вече ги мерим, макар че ефекта се състои в промяна равна на части от протонният радиус.

Предполага се, че ако вселената продължи да се разширява с ускорение, след 20-200 милиарда години (по различни оценки) скоростта на разширение (съответно силата) ще нарасне толкова, че ще е способна да разкъса атомите, и тогава вселената ще се "пукне".

Ей ТУКА по-долу има нещо като таблица, която показва как ще нараства скоростта на разширението, когато наближи края на живота на вселената.

Благодаря за отговора.Винаги съм се чудил как има такива отзивчиви хора като тебе. Толкова изчерпателен и точен във всичко. Като чета колко си писал и как отговаряш на всякакви откачалки, включва и на мен, направо, ума не ми го побира. Явно на всички им е интересно тук, какво ново може да се научи измисли. А пък на другите като теб им е приятно да отварят очите на невежите. Както и да е, всеки се пита в този живот , защо е тук и какво е това всичкото около нас. Нормално е да бъде интересно. Лично аз искам да помогна с измислянето на нова теория, но наистина нямам толкова информация и знания в която и да е било област на физиката, и все пак тайно се надявам че това може да е някакъв плюс. Чел съм тук таме разни книжки, и ми става все по-интересно. Но доколкото съм запознат физиката е в криза. Всичко което се учи и се приема за "истина" явно не работи както трябва.Тоест всичко което се определя като истина е просто един модел, чрез който може да се работи за да се получават някакви резултати, които отговарят на опита и познатата реалност. Така наречения моделен реализъм. Приема се че има електрон , макар че никой не го е виждал.Просто се приема съществуването на тази частица за да си обяснят различни взаимодействия и явления. Сега се приема съществуването на кварки за да си обясня други свойства на атомите... Даже като се замисля, това все още ми прилича, на преписването на различни явления на различни божества. Бог електрон Бог кварк, и т.н. кой е виновен за това явление електрона, кой е виновен за другото явление Еди кои си кварки...примерно. но реално какво се случва..? Все още никой не знае. Просто се приема модел за някакви частици, който работи при изчисленията.Не знам какви електронни прескачат в спиновете и какви фотони се приемат излъчват например на водородния атом, когато е под някакво влияние. И не знам как са ги видяли тези електрони и фотони.Никак... някой видя ли е изобщо бог..?Просто се приема че съществуват такива частици, правят необходимите сметки и се изясняват странните неща, които се случват,дотолкова доколкото ни е необходимо за момента за разрешаването на някакъв проблем. Е проблеми има вече доста , но нямаме разрешение. Иска ми се скоро време да излезе някаква теория която да обърна всичко с главата надолу, и която малко от малко да свърже нещата. Просто явно изначално подхода е грешен... Възможно ли е тази теория да няма нищо общо със стандартни модел, нещата да се обясняват по съвсем друг начин, като изключим даже и струните.?електромагнетизма гравитацията, квантовата механика да се обяснява по съвсем друг и взаимосвързан начин или ще се продължава да се работи на няколко фронта в мъглата?..

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Има единични атоми водород. Също има много най-различни (слаби и различни посоки, в празното) гравитационни полета и те влияят на всички частици  с маса. Знаеш, има "особеност" в разширението на атом - в увеличаване на обема на водород, заеман от атома - зависи от елмагн. енергия в околността му. Ако погълне фотон - електронът "скача" на по-външна за атома орбита - обемът вече е на нова пространствена фигура. Ако пак погълне - скача на по-външна орбита и така, докато достигне до най-високата възможна орбита, при която остава "цял" атом. При това - "обемът" му е пораснал и не е точно сферичен обем. Има и най-разнообразни слаби магнитни потенциали в околността на атома - така най-външното ниво може да се "разбива" на поднива, с малка разлика в енергиите и всяко под-ниво е с различна конфигурация като обем на цял атом. Заради малката несиметрия, атомите могат да образуват молекула водород. Тя - вече не променя обема си - спира "разшряването" на себе си. Така - на този принцип - спира и разширяване обема на всички масови частици, когато се свързват помежду си - посредством слаби грави сили но ужасно големи електромагнитни сили. При свързването се освобождава ЕМЕнергия, във вид фотони, също - при разпад на готови образувания - се освобождават фотони и някои частици. Всичко "освободено" действа върху околното пространство - хаос от полета - действат на галактиките като сили на отблъскване - те се разбягват. (Това го тълкуваме като "разширяване" на празното пространство, щото "там" имат влияние само полета и лъчения от обмен на енергия на самостоятелни-отделни частици с тези полета. Според мен - реликтовото е такова лъчение)

...

Ок, съгласен съм с тези промени в обема на атома, но как да кажа те се явяват измерими. Възможно ли е вакуума между частиците да се разширява без да може да се измери. Все пак съм чел и за енергията на вакуума, макар че не си спомням точно какво, но мисля че беше доста голяма тази енергия. Т.е. всичко да се разширява дори и уредите с които се мери. Някак си пространството и времето ми се струват доста относителни за да не е възможно. Или по друг начин казано, какво значение има големината, ако всичко се променя еднакво...? И ако има значение къде е проблема.Има нещо гнило в това разширение на вселената, и изобщо как се измерва, при положение, че има допълнително забавяне на сигнала (информацията) от разширението.

Здравейте!

Имам въпрос за тъмната материя.

В момента чета великият дизайн на Хокинг.Там той сравнява разширението на вселената като повърхността на балон. Дотук това е ясно.Също наблегна на това че материалните тела не се разширяват тъй като са обвързани с гравитация в по-големи структури като галактики и така нататък. Реално самото разширение се явява като разширение между галактиките.Обяснението беше, че ако всичко се разширяваше дори и ние щеше да е пропорционално и нямаше да забележим нищо, както дори и разширението между галактиките... За което не съм много убеден, просто не мога да си го представя все още, защото има и забавяне на образите от скоростта на светлината. Както и да е. Въпросът ми е друг.Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?

"дотолкова че да можем да сметнем от къде до къде сме се преместили в илюзорното пространство."

Като като се замисля даже и това не можем, защото пак е субективно...

Преди 44 минути, laplandetza said:

ТО и най вече часта и на <специална теория> е отдавна съборена. Дори аз я наритах в ъгъла.

 

Лапландец  голям си, кефиш ме. От известно време и аз запалих, пак да мисля щуротии. Напоследък ми се върти в главата , че време-пространство не съществува. Реално времето го създаваме ние, защото сме свидетели и така го възприемаме с такава "скорост" и тва барабар с пространството, ако приемете СТО за вярна де. Незнам, ако има "по-бавни" във възприемането за време същества, дали няма да виждат нещата и материята по-близо до себе си... Дотолкова че да се свият в точка.Изобщо това с време-пространството излиза , че е толкова субективно, сякаш може и без него. А за да си обясним пък останалото, пак трудна работа, защото в тоя филм реално няма как го видим... Реално се опитваме да опишем това което виждаме и взаимодействаме, но то в края на краищата е някаква илюзия, която зависи от много други неизвестни фактори. В нещо като черна дупка сме, където законите не важат. Или важат дотолкова че да можем да сметнем от къде до къде сме се преместили в илюзорното пространство...

On 4.02.2021 г. at 14:48, Sissoev said:

Здравейте,

Бях забравил, че имам акаунт в тези форуми и дори съм изненадан, че преди 10 години съм писал тук.
Сигурно не съм поумнял много за тези десет години и идвам с въпрос.

Не поставям под съмнение Специалната и Общата теории на относителността, но виждам проблем, който очевидно тревожи научната общност, защото във всички форуми където съм поставял въпроса, темата беше моментално изтривана а аз бивах блокиран като потребител.
Надявам се това да не се случи в наш Български форум.

Та, към темата; при въвеждане на събитие, което е резултат от две едновременни събития, същото събитие липсва в другата референтна рамка.
Обратното се получава при скъсяването на дължините, когато се въведе събитие към вертикално изправена мачта на скъсен обект.
Ето анимирани картинки за случващото се:
1. събития в референтната рамка на оръдията
2. събития в референтната рамка на движещ се с висока скорост обект
3. събития от референтната рамка на обекта с мачтата и от рамката на движещ се с висока скорост обект.

Вижте и кратко изложение на английски език с графики и анимирани гифове в моя weblog (няма реклами)

 

Как бихте коментирали това?

Защо все си мисля че 
"2. събития в референтната рамка на движещ се с висока скорост обект"

Ще изглежда в картинка, която е просто по-смачкана от двете страни, по-издължена.... Мисля че това е идеята със скъсяване на дължините. Съответно за наблюдателите в дадената система всичко ще си изглежда нормално... Както на първата картинка.

Преди 6 часа, Шпага said:

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

Здравей Шпага

Скоро четох нещо интересно по темата на част от книга на Хокинг "Произходът на почти всичко"

Ето какво пише 

Как получавате нещо от нищо?

Този въпрос е много основателен и някои основни физични закони сочат, че съществуването на вселената е изключително малко вероятно. Вторият закон на термодинамиката гласи, че хаосът, или ентропията, има тенденция винаги да нараства с времето. Ентропи- ята измерва броя начини, по които можете да препод-редите компонентите на системата, без да промените цялостния й вид. Молекулите в горещ газ например може да се подредят по много различни начини, за да създадат същата температура и налягане, така че га-
зът е система с голяма ентропия. Точно обратното, не можете да пренаредите молекулите на живо същество, без да го превърнете в неживо, така че тази система е със слаба ентропия. По същата логика нищото е с най-висок ентропичен статус; можете да го разбърквате и размесвате както ви се прииска, но то все ще си изглежда като нищо. Според този закон е трудно да се разбере как нищото би могло някога да се превърне в нещо, като например във вселена. Ентропията обаче е само част от историята. Другата част е свойство, което физиците наричат симетрия — то не е точно същото като обичайната си- метрия, която свързваме с формите. За физиците нещо е симетрично, ако съществува и направите с него, така че след като приключите да го правите, то да изглежда същото, каквото е било преди. Според тази дефиниция нищото е напълно симетрично: можете да правите с него каквото желаете и то пак ще си бъде нищо.
Както физиците знаят, симетриите съществуват, за да бъдат нарушавани, и когато те се нарушат, оказват огромно въздействие върху вселената. Всъщност квантовата теория ни казва, че няма такова нещо като празнота. Нейната съвършена симетрия е твърде съвършена, за да устои, тя се нарушава от досадния рой частици, които ту се мушват в съществуването, ту изскачат от него. Това води до противоречащото на интуицията ни заключение, че независимо от ентропията нещото е по-естествено състояние от нищото. В този смисъл всичко в нашата вселена е просто възбуждане на квантовия вакуум. Може ли нещо подобно да се допусне за произхода на самата вселена?

И т.н...

Поздрави!

Здравейте на всички!

Искам да пусна един бърз въпрос в нищото. Съществува ли пространство-време по посока на движението ако скоростта е максимална. И Кой определя възприятието за пространство време главата на наблюдателя при положение че той може да е същество, което възприема съществуването на вселената като един миг например...?

 Здравейте на всички!

Отдавна не бях посещавал този форум, но нещо ми е прищрака и реших да погледна какво се случва. Видях че интересна тема се заформила отново. Пак същите редовни са си тук, както винаги. Scaner, Laplandeca. Моите уважения и към двамата. Винаги има какво ново да се научи покрай вас. Макар че в повечето случаи ми изпушва леко главата покрай втория . Но понякога долавям резон размишленията. В случая съм съгласен със scaner. Не се бях пускал скоро време в такива мисловни експерименти. Тези определено са интересни, но и заблуждаващи. Този смисъл аз си мисля че разликата в едновременността не се състои в получаването на различни събития, а по-скоро в изкривяване на геометрията и скоростите на изстреляните топки от оръдията. Просто картинката няма да изглежда симетрична в другите случаи и ще има различни разстояния както и скорости. Ако греша моля да ме поправите. Все пак съм още ученик тук

Поздрави!

"Твърде на изток, Това е запад "Лао Дзъ.

На мен лично ми се струва ,че вселената е пълен миш-маш. Бях чел една теория ,че вселената е затворена в себе си ,като повърхността на сфера. Без граници. Възможно е да тръгнем в една посока и да се върнем от противоположната. Този ред на мисли светлината, лъченията, всичко това вероятно пътува от всички посоки на където си иска.Реално може да получаваме информация, лъчения и светлина от големия взрив от всички посоки едновременно. Незнам тук За каква изотропия може да говорим.Как спрямо всичко това може да има някакво движение.

Преди 7 минути, makebulgar said:

А ако си градим представата за науката върху научно-фантастични книжки пък нещата са още по-зле. Загуба на време.

Науката, дотолкова доколкото на мен ми върши работа си ми върши работа в работата . Оттам нататък всичко е въпрос на вкус, затова кой как ще си губи времето и с какво

Преди 4 часа, makebulgar said:

Е то няма проблем човек да си фантазира, ама това не е физика, а езотеризъм, паранауки и други подобни. Напрактика всички измислици за червееви дупки, паралелни вселени и други подобни са научна фантастика.

Има една книга "Нямаме никаква представа" излезе 2018г. нямаше електронен носител без пари, затова си я купих на хартиен 20лв. После си купих на бард на електронен 15 лв мисля че беше "Великият дизайн" Не знам дали някой отделя пари да прочете нещо ново ,но в тези последни книги бяха засегнати Подобни хипотези. Да клонящи са към философски недоказуеми възгледи, както теорията на струните, но щом ги засягат видни физици значи има резон. Особено книгата "Нямаме никаква представа" препоръчвам от сърце. Написана е И като за лаици като мен и показва, колко малко неща знаем  за света около нас. Отворени са толкова много въпроси без отговор ,че спокойно може да се отчаяме в търсенето на такъв https://iztok-zapad.eu/nyamame-nikakva-predstava-patevoditel-v-nepoznatata-vselena