Отиди на
Форум "Наука"

Stefan Peev

Потребител
  • Брой отговори

    45
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Stefan Peev

Contact Methods

  • Website URL
    https://localfonts.eu/shop/

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

1007 прегледа на профила
  • Atom

Stefan Peev's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

  • Conversation Starter Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare
  • Week One Done Rare
  • One Month Later Rare

Recent Badges

58

Репутация

  1. На 7 април в зала 1С на ул. „Шипка“ 6 в 17 часа ще се открие изложбата „Шрифт и книга. Традиция и съвременност“. На 8 април в новата конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се открие научната конференция „Книга и шрифт. Традиция и съвременност“. Организатори на форума са СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ, АКАДЕМИЯ ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“, БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА 18. ВЕК, БЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ, сайтът WWW.LOCALFONTS.EU. Събитието има за цел да събере на едно място специалисти от сферата на хуманитаристиката, на графичния дизайн, на типографията, на издателската дейност, на кирилометодиевистиката и на изящните изкуства и да създаде обща платформа за дебат по теми, свързани със съвременните книги и шрифтове, а също така и да отправи исторически поглед върху развитието на типографията и на книжните издания. Форумът ще бъде открит с изложба по темата на 7 април 2022 г. и ще продължи като тридневна научна конференция. По време на конференцията ще се състои и специализираната Работилница на тема „Технологията OpenType“. Темите и въпросите, които ще се акцентират на форума, ще бъдат следните: • Произходът на писмеността в България • Изграждането на ръкописния глаголически и кирилски шрифт и неговото функциониране в рамките на средновековната и на възрожденската българска култура • Общите семантични и естетически принципи, и системното единство между изкуството на шрифта и изкуството на книгата • Възрожденската книга. Инициали, подписи и илюстрация • Различните аспекти на изкуството на книгата в хуманитаристиката днес Специално внимание ще бъде отделено на съвременния дигитален шрифт и на неговия принос към развитието на книгоиздаването. Достъпът до конференцията е свободен!
  2. Глаголица Страницата постепенно ще представи облика на глаголическите букви според различните исторически паметници. По този начин страницата ще бъде от полза за палеографски наблюдения, както и при подготовката на шрифтове с глаголически букви.
  3. Историята на българския шрифт може да се изследва и от следната виртуална изложба. Book cover design in Bulgaria during XX century Представени си над 200 заглавия за периода 1900-2000 година. Списъкът на авторите включва забележителни творци като Александър Божинов, Илия Бешков, Сирак Скитник, Никола Тузсузов, Евгени Босяцки, Иван Кьосев, Владислав Паскалев, Румен Скорчев, Александър Поплилов, Любен Зидаров, Иван Кожухаров, Иван Кирков, Милка Пейкова, Симеон Венов, Александър Денков, Богдан Мавродинов и много други... Изложбата ще продължи да се развива и разширява. Надявам се вбъдеще да може още по-детайлно да се вгледа в изкуството на българската книга и да представи всяко издание с информация подобна на тази за стихосбирката „Безсъници“ на П. К. Яворов.
  4. Първо, все още нищо не е доказано за кирилицата и за глаголицата – има сериозни научни разработки, има научен консенсус по някои въпроси, но безспорните доказателства са недостатъчни, за да отговорим по категоричен начин на простичкия въпрос „Кога, къде и с чии усилия възниква кирилицата“. Второ, под ничий интерес не се снижавам – най-малкото под руския. Кирилицата не е баница, която да си делим на парчета между руси, българи, сърби, и да се караме кой държи по-голямото и по-ценното парче. Кирилицата е исторически възникнала графична система, която се развива във времето с усилията на редица православни народи. И в това историческо развитие приносът на нито един народ не е по-голям от приноса на другите народи. Без българите кирилицата не би възникнала, без сърбите преходът към печатното дело би се забавил, без русите нямаше да има съвременна гражданска кирилица. Да уважаваш собствените си достижения не означава да омаловажаваш чуждите. Трето, нека да правим разлика между азбука и графична система на азбуката. Коментарът не е насочен към азбуката, а към съвременния графичен вид на шрифтовете, с които пишем на български. По тази тема можете да прочетете материала в УИКИПЕДИА – Българска кирилица. И ако още не сте съгласен, можете да се върнете тук, за да продължим обсъждането. Обърнете също така внимание, че основната тема е „Какво не знаем за шрифтовете“. С други думи темата няма за цел да обсъжда азбуката, а само нейните графични форми – най-вече шрифтове за печатна или дигитална визуализация на кирилицата.
  5. Статия на тема „Шрифтовете с българска форма на кирилица не само трябва да се създават и използват, шрифтовете трябва да се изучават, изследват, осмислят“.
  6. Мдааа... Налага се да се говори и по темата за закупуването на шрифтове. Още повече че закупуването на шрифтове с българска форма на кирилица съвсем не е така просто решение. Статията „Какво трябва да знаем, когато искаме да закупим шрифт с българска форма на кирилица“ е чудесен пример за това какви подводни камъни ни очаквам, ако е необходимо да закупим шрифт.
  7. Все повече информационни портали преминават към използване на българска форма на кирилица. Процесът набира скорост и се превръща в необратим. Ето имената на някои от сайтовете: Дневник, Капитал, Труд, ДИРБГ, ТОЕСТ. За съжаление виждаме и необоснована непоследователност – сайтове, в които една част от текста е с българска форма на кирилица, а друга е с международна форма на кирилица. Пример за такъв сайт е Фокус.
  8. „Скрижалите с Кирилица…“ Но каква? 23.05.2020 / Марин Бодаков / ТОЕСТ Големият поет и преводач Стефан Гечев (1912–2000) е автор на стихотворението „Молитва“. В него той призовава: Ако благоволиш да ми покажеш, Господи, някакви нови твои заповеди да ги разгласям по света, тогава напиши ги на скрижалите с Кирилица – за да ги разбера до съвършенство. За да разберем себе си и света си по-добре, в навечерието на 24 май се обърнахме към трима български познавачи на шрифта с въпроса: Какво се случи и какво не се случи в българското шрифтово изкуство и в типографските практики у нас през последните години? Цялата статия - тук...
  9. Вече мога да оглася и новия проект в областта на историческата типография. Проектът напредна и може да бъде споделен като идея – да се възпроизведе заглавката на последния Ботев вестник под формата на шрифт. Скоро безплатната демо версия на шрифта с всички главни кирилиски и латински букви ще бъде предоставена за сваляне в localfonts.eu.
  10. В България до настоящия момент няма нито един ръкописен шрифт, който да възпроизвежда почерка на историческа личност. В такъв смисъл развитието на съвременната историческа типография е непознато у нас. В Русия има два проекта в областта на историческата типография – почерка на А. С. Пушкин и почерка на Н. В. Гогол. В Украйна е дигитализиран почеркът на Тарас Шевченко. В Сърбия дигитализирането на почерк на Н. Тесла се осъществява със съдействието на Музея на Тесла. Дигитализираните почерци на исторически личности в Западна Европа и Америка са неизброими. Проектът „Почеркът на Васил Левски като дигитален шрифт“ има за цел да запълни тази празнина в съвременната българска типография. Описанието на проекта неизбежно ще предостави и много ценна информация за шрифтовете, тяхната архитектоника, кинематика и структура.
  11. Аз предпочитам определението на Александър Фол: „Културата е възпитано и обучено поведение“. Кратко и точно!
  12. TITUS collection Codex Assemanianus On the basis of the edition by Josef Kurz, Evangeliář Assemanův. Kodex Vatikánský 3. slovanský, Díl II: Úvod , text v přepise cyrilském, poznámky textové, seznamy čtení, Praha 1955, prepared by Jouku Lindstedt, Helsinki 2006; TITUS version by Jost Gippert, Frankfurt a/M, 13.8.2010 Гръцки, кирилски и глаголически текст на Асеманиевото евангелие
  13. И една любопитна подробност. В момента възстановявам по факсимилното издание на „Часослов“ кирилските начертания на печатните букви в изданието на Яков Крайков (връщам ги към живот под формата на дигитален шрифт). Междувременно ми попадна факсимилно копие на издание на Robert Granjon (един от отците на модерната типография; човекът, който създава курсивните начертания на печатните букви). Приликата между печатните букви на Крайков и Granjon е голяма. Но и разликата в годините на издаване на книгите също е съществена. „Часослов“ на Крайков е издаден с около 20-30 години по-рано от книгата на Granjon (през XVI век). Ако се докаже, че приликата не е случайна, то излиза, че великият Robert Granjon създава образец на печатни кирилски начертания, опирайки се на великия Яков Крайков. Би било чудесно, ако някой има възможност да се заеме с проучване на тази тема. Лявата страница е от „Часослов“ на Яков Крайков, дясната страница е от книга с печатни букви, смятани за образец на кирилицата на Robert Granjon
  14. Оказва се, че има сайт, казва се StariKnigi.bg, в който изключително подредено са представени множество ръкописни и печатни издания. Архивът е огромен, затова от него тук ще представя само няколко неща отделно. Всъщност архивът е насочен преди всичко към старопечатните и изобщо към печатните издания. Старобългарските ръкописи в него са малко на брой. И въпреки това трудът на хората, които са създали този архив, заслужава огромно уважение и внимание.
  15. Номоканон : (Кормчая книга) [Ръкопис] Ръкописът е без начало и без край, с липси в текста и разместени листове, липсва заглавна страница и други страници. Бил е в интензивна употреба - множество подчертавания, бележки "зри!", "зри добре", поправки в текста и коментари в полетата : "непонятно, неточно" и т. н. Отделни предписания са били актуализирани и променени; Украса : няма. На л. 2б инициалът А е с леко удължена и извита халста, на л. 113б - инициалът Т е със загатнат флорален мотив; Бележки : различни записи на румънски език, последните бележки са от 1828 и 1845 г.; Съдържа : Номоканон (Кормчая книга и извадки от Степенната книга); Електронно копие [ София Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" 2012] Съдържа част от дипломната работа; Подвързия : картон в хартия, рисувана ръчно. Гърбът е подлепен с платно. Хартията е светло синя, орнаментирана с розети в бяло и тъмносиньо. При преподвързването ръкописът е бил обрязван, поради което са увредени част от надписите и заглавията в страничните полета, някои от листовете са разместени. Номоканон

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...