Stefan Peev
-
Брой отговори
45 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Stefan Peev
-
На 7 април в зала 1С на ул. „Шипка“ 6 в 17 часа ще се открие изложбата „Шрифт и книга. Традиция и съвременност“. На 8 април в новата конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се открие научната конференция „Книга и шрифт. Традиция и съвременност“. Организатори на форума са СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ, АКАДЕМИЯ ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“, БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА 18. ВЕК, БЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ, сайтът WWW.LOCALFONTS.EU. Събитието има за цел да събере на едно място специалисти от сферата на хуманитаристиката, на графичния дизайн, на типографията, на издателската дейност, на кирилометодиевистиката и на изящните изкуства и да създаде обща платформа за дебат по теми, свързани със съвременните книги и шрифтове, а също така и да отправи исторически поглед върху развитието на типографията и на книжните издания. Форумът ще бъде открит с изложба по темата на 7 април 2022 г. и ще продължи като тридневна научна конференция. По време на конференцията ще се състои и специализираната Работилница на тема „Технологията OpenType“. Темите и въпросите, които ще се акцентират на форума, ще бъдат следните: • Произходът на писмеността в България • Изграждането на ръкописния глаголически и кирилски шрифт и неговото функциониране в рамките на средновековната и на възрожденската българска култура • Общите семантични и естетически принципи, и системното единство между изкуството на шрифта и изкуството на книгата • Възрожденската книга. Инициали, подписи и илюстрация • Различните аспекти на изкуството на книгата в хуманитаристиката днес Специално внимание ще бъде отделено на съвременния дигитален шрифт и на неговия принос към развитието на книгоиздаването. Достъпът до конференцията е свободен!
-
Глаголица Страницата постепенно ще представи облика на глаголическите букви според различните исторически паметници. По този начин страницата ще бъде от полза за палеографски наблюдения, както и при подготовката на шрифтове с глаголически букви.
-
Историята на българския шрифт може да се изследва и от следната виртуална изложба. Book cover design in Bulgaria during XX century Представени си над 200 заглавия за периода 1900-2000 година. Списъкът на авторите включва забележителни творци като Александър Божинов, Илия Бешков, Сирак Скитник, Никола Тузсузов, Евгени Босяцки, Иван Кьосев, Владислав Паскалев, Румен Скорчев, Александър Поплилов, Любен Зидаров, Иван Кожухаров, Иван Кирков, Милка Пейкова, Симеон Венов, Александър Денков, Богдан Мавродинов и много други... Изложбата ще продължи да се развива и разширява. Надявам се вбъдеще да може още по-детайлно да се вгледа в изкуството на българската книга и да представи всяко издание с информация подобна на тази за стихосбирката „Безсъници“ на П. К. Яворов.
-
Първо, все още нищо не е доказано за кирилицата и за глаголицата – има сериозни научни разработки, има научен консенсус по някои въпроси, но безспорните доказателства са недостатъчни, за да отговорим по категоричен начин на простичкия въпрос „Кога, къде и с чии усилия възниква кирилицата“. Второ, под ничий интерес не се снижавам – най-малкото под руския. Кирилицата не е баница, която да си делим на парчета между руси, българи, сърби, и да се караме кой държи по-голямото и по-ценното парче. Кирилицата е исторически възникнала графична система, която се развива във времето с усилията на редица православни народи. И в това историческо развитие приносът на нито един народ не е по-голям от приноса на другите народи. Без българите кирилицата не би възникнала, без сърбите преходът към печатното дело би се забавил, без русите нямаше да има съвременна гражданска кирилица. Да уважаваш собствените си достижения не означава да омаловажаваш чуждите. Трето, нека да правим разлика между азбука и графична система на азбуката. Коментарът не е насочен към азбуката, а към съвременния графичен вид на шрифтовете, с които пишем на български. По тази тема можете да прочетете материала в УИКИПЕДИА – Българска кирилица. И ако още не сте съгласен, можете да се върнете тук, за да продължим обсъждането. Обърнете също така внимание, че основната тема е „Какво не знаем за шрифтовете“. С други думи темата няма за цел да обсъжда азбуката, а само нейните графични форми – най-вече шрифтове за печатна или дигитална визуализация на кирилицата.
-
Статия на тема „Шрифтовете с българска форма на кирилица не само трябва да се създават и използват, шрифтовете трябва да се изучават, изследват, осмислят“.
-
Мдааа... Налага се да се говори и по темата за закупуването на шрифтове. Още повече че закупуването на шрифтове с българска форма на кирилица съвсем не е така просто решение. Статията „Какво трябва да знаем, когато искаме да закупим шрифт с българска форма на кирилица“ е чудесен пример за това какви подводни камъни ни очаквам, ако е необходимо да закупим шрифт.
-
Все повече информационни портали преминават към използване на българска форма на кирилица. Процесът набира скорост и се превръща в необратим. Ето имената на някои от сайтовете: Дневник, Капитал, Труд, ДИРБГ, ТОЕСТ. За съжаление виждаме и необоснована непоследователност – сайтове, в които една част от текста е с българска форма на кирилица, а друга е с международна форма на кирилица. Пример за такъв сайт е Фокус.
-
„Скрижалите с Кирилица…“ Но каква? 23.05.2020 / Марин Бодаков / ТОЕСТ Големият поет и преводач Стефан Гечев (1912–2000) е автор на стихотворението „Молитва“. В него той призовава: Ако благоволиш да ми покажеш, Господи, някакви нови твои заповеди да ги разгласям по света, тогава напиши ги на скрижалите с Кирилица – за да ги разбера до съвършенство. За да разберем себе си и света си по-добре, в навечерието на 24 май се обърнахме към трима български познавачи на шрифта с въпроса: Какво се случи и какво не се случи в българското шрифтово изкуство и в типографските практики у нас през последните години? Цялата статия - тук...
-
Вече мога да оглася и новия проект в областта на историческата типография. Проектът напредна и може да бъде споделен като идея – да се възпроизведе заглавката на последния Ботев вестник под формата на шрифт. Скоро безплатната демо версия на шрифта с всички главни кирилиски и латински букви ще бъде предоставена за сваляне в localfonts.eu.
-
В България до настоящия момент няма нито един ръкописен шрифт, който да възпроизвежда почерка на историческа личност. В такъв смисъл развитието на съвременната историческа типография е непознато у нас. В Русия има два проекта в областта на историческата типография – почерка на А. С. Пушкин и почерка на Н. В. Гогол. В Украйна е дигитализиран почеркът на Тарас Шевченко. В Сърбия дигитализирането на почерк на Н. Тесла се осъществява със съдействието на Музея на Тесла. Дигитализираните почерци на исторически личности в Западна Европа и Америка са неизброими. Проектът „Почеркът на Васил Левски като дигитален шрифт“ има за цел да запълни тази празнина в съвременната българска типография. Описанието на проекта неизбежно ще предостави и много ценна информация за шрифтовете, тяхната архитектоника, кинематика и структура.
-
Аз предпочитам определението на Александър Фол: „Културата е възпитано и обучено поведение“. Кратко и точно!
- 4 мнения
-
- 2
-
-
- понятие
- атичността
- (и 3 повече)
-
TITUS collection Codex Assemanianus On the basis of the edition by Josef Kurz, Evangeliář Assemanův. Kodex Vatikánský 3. slovanský, Díl II: Úvod , text v přepise cyrilském, poznámky textové, seznamy čtení, Praha 1955, prepared by Jouku Lindstedt, Helsinki 2006; TITUS version by Jost Gippert, Frankfurt a/M, 13.8.2010 Гръцки, кирилски и глаголически текст на Асеманиевото евангелие
-
И една любопитна подробност. В момента възстановявам по факсимилното издание на „Часослов“ кирилските начертания на печатните букви в изданието на Яков Крайков (връщам ги към живот под формата на дигитален шрифт). Междувременно ми попадна факсимилно копие на издание на Robert Granjon (един от отците на модерната типография; човекът, който създава курсивните начертания на печатните букви). Приликата между печатните букви на Крайков и Granjon е голяма. Но и разликата в годините на издаване на книгите също е съществена. „Часослов“ на Крайков е издаден с около 20-30 години по-рано от книгата на Granjon (през XVI век). Ако се докаже, че приликата не е случайна, то излиза, че великият Robert Granjon създава образец на печатни кирилски начертания, опирайки се на великия Яков Крайков. Би било чудесно, ако някой има възможност да се заеме с проучване на тази тема. Лявата страница е от „Часослов“ на Яков Крайков, дясната страница е от книга с печатни букви, смятани за образец на кирилицата на Robert Granjon
-
Оказва се, че има сайт, казва се StariKnigi.bg, в който изключително подредено са представени множество ръкописни и печатни издания. Архивът е огромен, затова от него тук ще представя само няколко неща отделно. Всъщност архивът е насочен преди всичко към старопечатните и изобщо към печатните издания. Старобългарските ръкописи в него са малко на брой. И въпреки това трудът на хората, които са създали този архив, заслужава огромно уважение и внимание.
-
Номоканон : (Кормчая книга) [Ръкопис] Ръкописът е без начало и без край, с липси в текста и разместени листове, липсва заглавна страница и други страници. Бил е в интензивна употреба - множество подчертавания, бележки "зри!", "зри добре", поправки в текста и коментари в полетата : "непонятно, неточно" и т. н. Отделни предписания са били актуализирани и променени; Украса : няма. На л. 2б инициалът А е с леко удължена и извита халста, на л. 113б - инициалът Т е със загатнат флорален мотив; Бележки : различни записи на румънски език, последните бележки са от 1828 и 1845 г.; Съдържа : Номоканон (Кормчая книга и извадки от Степенната книга); Електронно копие [ София Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" 2012] Съдържа част от дипломната работа; Подвързия : картон в хартия, рисувана ръчно. Гърбът е подлепен с платно. Хартията е светло синя, орнаментирана с розети в бяло и тъмносиньо. При преподвързването ръкописът е бил обрязван, поради което са увредени част от надписите и заглавията в страничните полета, някои от листовете са разместени. Номоканон
-
Не, не ми е известен електронен вариант. Ще се опитам да проуча сред колеги, но ще бъде чудесно и ако някой тук има информация и я сподели.
-
Не ми е известно да има електронен вариант, но с времето може да се окаже, че има и да го открием. Надявам се и други хора да споделят опита си.
-
Предлагам да бъдем предпазливи в оценките, които раздаваме. Въпросът за избора на шрифт и за използването на международна или българска форма на кирилица в интернет вече е от компетентността на създателите на един или друг сайт. Ако администраторите на форума поискат, могат моментално да променят кирилската форма в българска. Това не е технически проблем и... със сигурност не е политически! Въпрос на естетически избор и на професионална компетентност е. А и не бива прекалено рязко и еднозначно да противопоставяме двете форми на кирилицата – те още дълго ще съжителстват. Впрочем ето тук съм описал как се осъществява преминаването към българска форма на кирилица в интернет сайт. Първото и най-важно условие е използваният в сайта шрифт да съдържа българска форма на кирилица. В шрифта Roboto (който се използва в този форум) няма такава форма. Но има вече шрифтове със свободен лиценз, които поддържат целия спектър от кирилски начертания – например Source Sans Pro, Source Serif Pro, Merriweather. Почти пълният набор от безплатни шрифтове с българска форма на кирилица е представен тук. Ако някой шрифт ви хареса, можете да го свалите и да го ползвате съобразно лицензните му условия.
-
Нека да говорим сериозно за писмеността. Има други места, където можем да се упражняваме в остроумие и да се закачаме. Да, въпросът защо глаголицата и кирилицата векове наред отказват да се адаптират към минускулното писмо е сериозен проблем, който не е достатъчно проучен и няма еднозначен отговор. Но това е тема, която трябва да се разгледа отделно – достатъчно поле за разсъждения дава. Да се вгледаме сега по-скоро в случващото се през XX век. И нека да видим колко човека във форума знаят, че има българска форма на кирилицата днес, и колко човека се ползват активно от нея. Нека да се вслушаме и в отношението към двете съвременни форми на кирилицата, защото съм убеден, че българската форма има и противници. И тези противници не са само от Русия, те са и сред нас, в България. Има нещо много любопитно. Руснаците по принцип не харесват и не използват българската форма на кирилицата. Но руските шрифтови дизайнери от ранга на международно признати специалисти като Иля Рудерман например активно я разработват и влагат в шрифтовете, които създават. Това е белег на толерантност и проява на уважение към българската култура. Редно е да си даваме сметка за това. За появата на статията БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА в УИКИПЕДИЯ трябваше да водя изтощителна битка с модераторите, за да ги убедя, че темата е значима. Не съм успял напълно, защото над статията все още виси следният текст: Да се опитаме заедно да докажем, че темата е значима – все пак се касае за културно исторически факт с повече от половин век история; факт, с който се сблъскваме ежедневно, но на който очевидно не отдаваме никакво значение.
-
Да кажем няколко думи за съвременната българска форма на кирилицата, а може би впоследствие ще е уместно да отделим тази тема като самостоятелна. Удивително е, че днес използваме две различни графични форми на кирилицата и дори не забелязваме това. Нещо повече. Дори без затруднения смесваме двете форми в рамките на едно изображение. Разбира се, смесването на формите на кирилицата при рекламите е по-скоро белег за невнимателност на създателите на рекламата и отстъпление от професионализма. Същевременно обаче този факт е доказателство, че се намираме в преходен период, при който новата форма бавно и мъчително си пробива път. Кога и защо се заражда съвременната българска форма на кирилицата? Появата ѝ трябва да търсим в 50-те години на миналия век, а нейното теоретично обосноваване – в трудовете на проф. Васил Йончев. В прегледа на развитието на типографията в България до средата на 1940-те години проф. Йончев дава остро критична оценка за съвременното ѝ състояние: „Бившите собственици на букволивните не са живели с проблемите на шрифта и затова не са ни оставили никакво шрифтово наследство. За удобство и печалби внасяли всички шрифтове от чужбина. Обикновено са купували вече демодирани образци, защото са били по-евтини. Формите на буквите били изградени от хора, които не са познавали нашия език и писмо, което личи от неразвитите горни и долни дължини на редица букви и от механичното намаляване на някои главни букви, вместени в средните линии на малката азбука“. Проф. Васил Йончев определя няколко основни насоки за развитие на графичната форма на кирилицата, които се превръщат в програмни за българската художествена шрифтова школа: „1. Да се завърши започнатата упорита борба за търсене и уточняване на нови естетически форми, чрез които ще се разграничи графическият образ на малките букви от този на главните букви. 2. Да се подобрят в по-удобни форми някои сложни букви. 3. Да се увеличи шрифтовото ни богатство чрез разработване на класически образци. [...] 4. Да се създадат шрифтови форми с подчертан национален характер на базата на съвременните изисквания“ . Цитатите са от книгата на проф. Йончев „Шрифтът през вековете“ (Първо издание 1961. Второ издание 1971). Оценката на проф. Васил Йончев за развитието на българската типография до средата на 40-те години на миналия век е сурова и остро критична, но... за съжаление напълно основателна. Може би в следващото съобщение ще е уместно да направим макар и много бегъл преглед на използваните у нас шрифтове до средата на миналия век.
-
Пет нови издания са добавени към сбирката, между които и Бдинския сборник от XIV век.
-
Проблемът е, че темата е изключително обширна. В началото исках да поставя няколко ключови проблема за обсъждане, като се надявах впоследствие тези проблеми да се превърнат в самостоятелни теми. Липсата на реакция донякъде ме обезсърчи. Категоричен съм за нещо, което навярно може да засегне мнозина – българите имаме много ниска или почти никаква типографска култура. Честваме 24 май с фанфари и сме убедени, че светът трябва да се прекланя пред нас, защото нашата култура е люлка на славянската писменост, но не си задаваме въпроса: „А какво се случва с кирилицата във времето? Кой днес прави кирилица? Развива ли се исторически кирилицата? Кой е двигателят на промените в кирилицата?“. Цяла купчина въпроси, за които не се сещаме нито на празника, нито в делника. Затова аз не чествам 24 май. За мен лично всеки ден е ДЕН НА КИРИЛИЦАТА. За кирилицата трябва да се говори не по празници, а ежедневно. Буквално в тези дни руснаците създадоха шрифта Golos, който е уникален като типография, със свободен лиценз е и... трябва напълно да замести за държавните организации (а впоследствие и за обикновения потребител) американския шрифта Arial. Да, руснаците си имат своя конфликт с американците и не искат да плащат за Windows или за Times New Roman, или за Arial. А ние къде сме в тази ситуация? Ние нямаме причина да се конфронтираме с американците. Но означава ли това, че американците трябва да правят кирилските шрифтове, които използваме в електронните си устройства? И къде всъщност се произвежда кирилицата, която използваме днес? Шрифтът, който е основен за форума, е Roboto. Разбира се, създаден е от Google Fonts със свободен лиценз е, прекрасен е като типография, включена е в него кирилицата. Само че мен ме измъчва един простичък въпрос – защо във всички електронни устройства, които използват масово българите, няма нито един кирилски шрифт, който да е създаден от българи. Ето това е глобалната тема. Ще обърнем ли ние, българите, внимание на това, че вече не сме никакъв фактор за развитието на кирилицата, и ще поискаме ли да знаем повече за кирилицата и за това как можем да участваме в нейното развитие, или ще се оставим да бъдем просто консуматори на онова, което други създават.
-
Това е част от корицата на първата книга, отпечатана с руска гражданска кирилица (1708 година). Иначе казано, това е началото на съвременното кирилско книгопечатане. Всъщност в момента виждате не снимка на оригинала, а реплика на корицата на основата на дигиталната възстановка на шрифта, която разработвам като проект в GitHub. Нужен ли е такъв проект? Мнозина ще кажат – НЕ!, защото не виждат приложението му в съвременните условия. И наистина. Кой би използвал шрифта на Петър I, за да набира текст? Кой освен режисьор на исторически филм или уредник в музей би се ползвал от такава придобивка. Изглежда, че сниженото потребителско търсене прави проекта безсмислен. А така ли е в действителност? Усилието да възпроизвеждаме историческите начертания на кирилските букви, не е напразно типографско упражнение. То по-скоро е пътят за създаване на огромна база данни, която ще разкрие пред нас истинската противоречива история на кирилицата. Защото историята на кирилицата е пълна с противоречия. Които ние не познаваме добре и поради това хоризонтът ни за разбирането на историята остава... погрешен.
-
Проблемите в съвременната кирилска типография са много и е невъзможно да се обхванат в една дискусия. Но като начало можем да започнем с нещо много просто – да изберем 10-те най-добри кирилски шрифта на 2019 година. В сайта Local Font е открита анкета, в която всеки може да избере измежду посочените шрифтове своя фаворит или... да предложи друг шрифт за класацията. Единствените изисквания са шрифтовете да имат кирилица и да са публикувани през 2019 година.
-
За съвременния българин шрифтовете са преди всичко файлове, които той се научава да инсталира на електронните си устройства и да ползва спокойно или с тюхкане (ако си е свалил някоя пиратска версия, създадена във времето преди стандарта Unicode и широко прокламирана от масовите сайтове за сваляне като кирилизиран шрифт). Ние всъщност нямаме: 1. Актуална история на българския ръкописен и печатен шрифт. Последните книги, издадени в България по темата шрифтове, са от 80-те години на миналия век и са дело на проф. Васил Йончев. 2. Силна палеографска школа, която активно да се занимава с ръкописното наследство в аспекта на проучването му като типология и характеристика на начертанията в старобългарските паметници. 3. Представа, че днес използваме две различни графични системи за кирилица – международната форма на кирилицата и българската форма на съвременната кирилица. 4. Идеята, че един съвременен компютърен шрифт или шрифтово семейство се създават понякога в продължение на години упорит труд. 5. Отчетлива типографска култура, която да е водещият инструмент за избор и използване на шрифтове. 5. Представата, че създаването на съвременни компютърни шрифтове е не просто изкуство на рисуването на букви, а и математическо моделиране и софтуерно поддържане на сложни ансамбли от различни, но хармонизирани визуални начертания в рамките на шрифта. И най-тъжното е, че нямаме съзнанието, че приносът ни за международната кирилица приключва с XIV век и така нареченото от руснаците Второ южнославянско влияние (на практика Евтимиевата реформа). Оттогава до днес сме в ролята на догонващите в развитието на кирилицата в световен мащаб.
