Stefan Peev

БДИНСКИ СБОРНИК Дигитално факсимиле на ръкопис от XIV век.

Constantinus Cyrillus – глаголически шрифт. Съдържа пълния набор от глаголически букви и надредни означения (както буквени, така и небуквени) и съответства на изискванията на стандарта Unicode® 12.1.0. Предназначен е за набор на глаголически текстове или за създаване на изображения, съдържащи глаголически начертания. Munich Abecedarium – кирилски и глаголически шрифт, който възпроизвежда начертанията на буквите в Munich Abecedarium. Предназначението на шрифта е ограничено до научни изследвания върху глаголицата и по-конкретно върху Munich Abecedarium, за илюстрации към музейни сбирки или изложби. Не е подходящ за създаване на дълги текстове. Отделно от това тук са събрани и представени глаголически шрифтове със свободен лиценз.

Четвероевангелие на цар Иван Александър Дигитално факсимиле на ръкописа от библиотеката на Британския музей в Лондон.

Нещо не можем да се разберем. Все по фундаменталните неща тичате. И по масовите... Оставям на Вас да решавате фундаменталните въпроси за произхода на кирилицата. Аз ще се задоволя със своите скромни усилия. Що се отнася до шрифта Munich Abecedarium, то той не е предназначен за милиони потребители, нито за дълги по размер текстове (та колцина се онези, които изобщо знаят, че има Мюнхенски абецедарий?...). Шрифтът се появи като отговор на огорчението, което изпитах, когато видях в изследване на изтъкнат руски академик усилията на изследователя да изрязва от изображение с лошо качество една по една буквите от абецедария, за да има възможност да ги цитира в изследването си. Живеем в XXI век, подобно нещо е недопустимо. Всеки графичен елемент от културно-историческото ни наследство може да заживее нов живот чрез подходящо приложена дигитализация (което не означава PDF и JPG само). А колко хора ще използват дигиталната форма на историческите артефакти, е без значение. Просто тази форма е вече нов исторически артефакт, който може да се доразвива, да се усъвършенства и да намира своето място в обществения живот. Това е достатъчно...

Всъщност не разбирам какво точно искате да опровергаете. Това, че имаме право да търсим различия между кирилицата през IX=X век и гръцкия унциал ли? Ами право да търси различия има всеки изследовател. Тези различия могат да не бъдат фундаментални, могат да бъдат деликатни, понякога дори едва забележими, но ако са добре обосновани и доказани, то те стават основата на изводи за своеобразието на културната история на дадено общество. Моята основна позиция е, че различия между кирилицата и гръцкия унциал през IX=X век има. Тези различия не са огромни като разликата между кирилицата и глаголицата, те често не са видими с просто око, а изискват внимателно изучаване и съпоставяне на историческите паметници за идентифицирането на спецификите, но различия има. Така че въпросът за произхода на кирилицата е доста по-сложен от това да посочиш коя буква от коя писмена система е дошла или би могла да дойде. А за печатния и ръкописния шрифт темата е съвсем отделна. Ето ви пример как в XXI век могат да съжителстват ръкописна и печатна форма на почерк и шрифт. Ще ви бъде любопитно да надзърнете

Гутенберг пренася ръкописната готическа текстура като тип начертание на буквите в своята знаменита Гутенбергова библия и така поставя основите на книгопечатането. Така че генетиката на печатните шрифтове е тясно свързана с генетиката на ръкописната книга – и исторически, и като архитектоника. Няма как да решим който и да е проблем, ако изхождаме от погрешни принципи. "Blackletter (sometimes black letter), also known as Gothic script, Gothic minuscule, or Textura, was a script used throughout Western Europe from approximately 1150 until the 17th century" (WIKIPEDIA).

Знаете ли, само за да прецизирам позицията си, ще добавя още нещо. Иначе като цяло за мен спорът е приключен и всеки от нас може да види и разбере позицията на другия. Основните кирилски букви са подобни на гръцките, но не са гръцки. В типографията има нещо много любопитно. По целия свят днес използваме шрифтове с глобално предназначение (като Times New Roman, Arial, Helvetica и т.н.), но въпреки това всяка културна среда има свой неповторим типографски облик и аромат. Няма как да сбъркаш Мадрид с Лондон – не само заради архитектурата, езика, облеклото и прочие, но и заради отчетливите типографски различия в уличните надписи. И в Мадрид, и в Лондон господства латинската писменост. Но в Мадрид тя носи испански дух, а в Лондон – английски. Ето тези тънки културни различия не бива да подминаваме, когато изследваме историята на културата.

При такава позиция трябваше да Ви наемат за адвокат на швейцареца Адриан Фрутигер (автор на шрифта Helvetica) в спора с Monotype (поделение на Microsoft, което отговаря за шрифтовете и конкретно за Arial). Helvetica и Arial са много близки като начертания и въпреки това американците успяха да докажат, че Arial не е откраднато копие на Helvetica, а самостоятелен шрифт – плод на творческите усилия на хората на Microsoft. Това означава, че „леките графични различия в изписването“ се оказаха аргумент с огромна тежест в дебата за авторството. Да подминаваме „леките графични различия“ при палеографски изследвания е непростимо. Длъжни сме да ги забелязваме и да ги обясняваме. Още повече че Черноризец Храбър е категоричен – след покръстването се опитваме с гръцки и латински букви да пишем славянската реч. Влиянието на латинската писменост за появата на кирилицата за съжаление не е проучено – основно поради ограничения извор материал, с който разполагаме. Но свидетелството на съвременника на епохата не може да подминаваме с лека ръка и не бива да ограничаваме зараждането на кирилицата до копирането на гръцките букви и добавянето на няколко старобългарски. Разбира се, фактът за влиянието на гръцката и латинската писменост върху кирилицата остава безспорен. Въпросът е как да тълкуваме това влияние – като просто копиране или като творческа преработка (в духа на Microsoft).

Чета позицията на автора на темата и се питам „Защо с лека ръка си позволяваме да даваме квалификации и да заемаме крайни позиции?“ Въпросът за произхода на глаголицата и за произхода на кирилицата и до днес не е решен в научните изследвания. Не сме достигнали до точката, която ще затвори завинаги темата и нуждата от нови и нови изследвания. На международна конференция по старобългаристика във Велики Преслав тази година си позволих да изразя предпазливото становище, че глаголицата не е продължително обмисляна и дълго създавана форма на писменост, а възниква за кратко време и под натиска на обстоятелствата. Подобен възглед съществено се разминава както с повечето научни позиции, така и с вкоренената в общественото съзнание представа за появата на глаголицата. Но тази гледна точка заслужава да бъде критично осмислено и подложена на сериозна дискусия. Тя има един основен и сериозен аргумент. Палеографският материал, с който разполагаме, подсказва, че глаголицата няма отчетливо установена графична форма. Най-лесно това се вижда чрез сравнение. В края на VIII век под ръководството на английския книжовник Алкуин възниква Каролингският минускул. Това е графична форма на латинската писменост, която има строго установени начертания на буквите. Принципите на изписване са до такава степен детайлно разработени, че Каролингският минускул се установява като господстващ тип начертание за близо четири века в цяла Европа. Нищо подобно не срещаме при глаголицата. Дори в рамките на един и същи старобългарски паметник, създаден от няколко книжовника, има съществени различия в изписването на глаголическите букви. Очевидно Константин-Кирил Философ не е имал историческата възможност да предаде на глаголицата окончателен вид и да остави след себе си устойчиви принципи на графичната форма на глаголическата писменост. Това не омаловажава делото му, но подсказва, че все пак то изначално е резултат на историческа конюнктура, а не както често си мислим, че е – плод на съдбовно решение, което завинаги ще промени историята на славянската православна култура. По въпроса за произхода на кирилицата също има сериозни заблуждения. С лека ръка бързаме да обвържем старобългарската кирилица с гръцкия унциал. Безспорно е влиянието на гръцката писменост върху появата на кирилицата, но в никакъв случай не можем да говорим за пряко заимстване на гръцки начертания. Говоря не за общия облик на буквите, а за конструктивните принципи, върху които се основават. До края на X век например кирилското А съществено се отличава като графика от гръцката унциална алфа. Петликът (облата форма в А) на гръцката алфа по това време винаги опира в базовата линия на реда, докато петликът на кирилското А често е в средната или горната част на буквеното тяло и не слиза до базовата линия. Подобни тънки и едва доловими разлики в начертанията на буквите подсказват, че старобългарският книжовник не се е стремил да заимства готовата форма на буквата, а да я сътвори отново, придавайки ѝ своеобразие и уникалност. По въпроса за реформата на Петър I и появата на гражданската форма на кирилицата. Това е изключително закъсняла реформа на кирилицата, изпълнена по очарователно нелеп начин (Петър I лично е одобрявал всяка скица на буквите и дори се смята, че сам е рисувал някои от тях), но с огромно историческо значение. Ръкописната форма на кирилските букви застива за векове в рамките на консервативен и неразвиващ се устав и полуустав. Вече споменах, че с реформата на Алкуин възниква Каролингският минускул. При това положение в рамките на латинската писменост трайно се оформя различието между главни и малки букви, както впрочем и разделението на текстовете на думи и поставянето на интервал след всяка дума. Кирилското писмо и до днес дори не желае да се раздели със своето унциално (още се нарича и маюскулно, тоест съставено само от начертанията на главните букви) минало. Затова в съвременната международна кирилица повечето от малките букви са всъщност смалено копие на главните и нямат различна визуална и конструктивна форма спрямо главните букви (сравнете латинското N и n, от една страна, и кирилското Н и н, от друга страна). Чрез своята реформа Петър I с един замах слага край на статуквото и създава нов хоризонт за развитие на гражданската писменост. Разбира се, неговите следовници нямат мащаба му на мислене, нито неговата проевропейска настройка, така че постепенно гражданската кирилица започва да възвръща по обновен начин графичните форми на кирилските ръкописни начертания. Наистина тъжно е да нямаш достойни наследници...

СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕКСТОВЕ НА ГЛАГОЛИЦА Трудно се намират в световната мрежа сайтове, които представят старобългарски текстове в глаголически начертания. Затова заслужава да се споменат препратки към такива места. Качеството на възпроизвеждане на първоизточника, не съм проучвал, така че предлагам сайта без коментар – ГЛАГОЛИЦА.

Не съм особен оптимист. Преди повече от 4 години създадох старобългарски шрифт реплика на ръкописните начертания в Супрасълския сборник. Този шрифт е най-добрият от всички, които съществуват към момента в световната мрежа, тъй като съдържа кирилица, глаголица и латиница (предвиждах и гръцки начертания да добавя), като същевременно отговаря на стандарта Unicode и притежава най-пълния набор от глифове за работа със старобългарски паметници. Руснаците от най-големия руски магазин за шрифтове ПАРАТАЙП ми изпратиха договор за подписване с готовност да го продават. Аз реших, че ще потърся първо мнението на старобългаристите у нас и че съм готов да им го подаря за използване в тяхната научна дейност. Почти никой у нас не се ангажира със становище. Преди време проф. Казимир Попконстантинов ме помоли да използва шрифта за изложба в Лувъра и така разбрах, че шрифтът има някаква стойност и за българската култура. Нещата у нас се случват трудно, бавно, мъчително – особено ако са новаторски и не са за масова употреба. Но... това не е повод изобщо нищо да не се прави. Така че неотклонно продължавам да следвам пътя, който съм избрал.

Не е виновна държавата. Виновни сме всички ние в нея – и заедно, и поотделно. На научна конференция по старобългаристика в края на октомври поставих пред колегите въпроса за необходимостта да реализираме проект за историческа типография, чиято цел следва да бъде създаването на дигитални реплики на основните ръкописни паметници на българската култура като основа на мащабна база данни с помощта на която ще се даде нов тласък на палеографските проучвания, ще се подпомогне работата на научните специалисти по електронното представяне на ръкописите и ще се популяризира българската култура. За мое голямо огорчение идеята не срещна разбиране. Затова вироглаво заявих, че каквото мога, ще направя сам. И ето, тези дни публикувах реплика на Munich Abecedarium под формата на шрифт. Да, истина е, че малцина са тези, които биха имали потребност да използват този шрифт (основно в научни изследвания), но при техническите възможности, с които днес разполагаме, е обидно да виждаш как академик полага неимоверни усилия да изрязва буквите на Munich Abecedarium от някое не особено качествено изображение на паметника и след това се стреми да обработи тези снимки, за да ги използва в изследването си. Всъщност дигитализацията на историческото наследство не се изразява в това да превърнеш даден паметник в PDF или JPG файл и да го представиш в интернет. Не! Пътят е друг...

При подобен мащабен проект неизбежно ще се зародят грешки и неточности. Надявам се, с времето да ги отстраним. Но по-важното в момента е да се издири и представи по популярен и достъпен начин разпръснатото по света книжовно наследство на глаголицата и кирилицата. Що се отнася до Остромировото евангелие, то наистина е паметник на руската книжовност, но... този паметник е създаден върху основата на старобългарската книжнина и винаги ще носи в себе си следите на своя първоизточник.

Старобългарското книжовно наследство е разпръснато по света. Повечето от ръкописите все още нямат електронни версии или пък тези версии са недостъпни за широката публика. С цел да се популяризира старобългарската книга и същевременно да се подпомогне издирването на нейните електронни издания оформих в сайта Local Fonts два раздела: Глаголически издания Кирилски издания Текстовете към представените издания са основно от УИКИПЕДИЯ и са на английски език, защото целият сайт е на английски език. Но по-важното в случая е, че сбирката е действаща и може да продължи да се развива и допълва с нови и нови електронни издания. Ще бъда благодарен за всяка препоръка и за всяко ново издание, което бъде предложено за включване в двете сбирки.

На международната научна конференция във Велики Преслав в края на октомври (2019 г.) проф. Казимир Попконстантинов изнесе много интересен доклад за функциониращите през IX–X век в България писмени системи – според неговото виждане България по това време е своеобразна лаборатория на писмеността, тъй като у нас функционират 6 писмени системи. В същото време е любопитно да се отбележи, че основните най-ранни епиграфски паметници са на кирилица (надписът на Ана, надписът на Тудор, надписът на Мостич, надписът на Самуил и т.н.), докато най-ранните запазени старобългарски ръкописи са глаголически. От друга страна въпросът „Има ли българска азбука“ е странен. Зависи кого питаме и чий отговор ни интересува. Ако попитаме Черноризец Храбър, той ще ни отговори, че няма – защото самият той не прави разлика между глаголица и кирилица, от една страна, а, от друга страна, и двете писмени системи за него са славянска писменост – не, българска, а славянска. Ако попитаме днес Unicode консорциума, който отговаря за стандартизирането на световните писмени системи в рамките на обща глобална азбучна таблица, то той ще отговори, че българска азбука има и се налага за работата с нея да се отделя специално внимание в глобалната азбучна таблица. Ако се питаме помежду си – едни ще кажат, че има, други ще кажат, че няма. Това е въпрос на разночетене на термина „българска азбука“ в съзнанието на съвременния българин.

Старобългарски кирилски ръкописи – тук. Старобългарски глаголически ръкописи – тук. Информацията се актуализира от време на време.

Най-тъжното е, че българското влияние върху развитието на православните славянски писмени системи приключва през XIV век с Евтимиевата реформа и така нареченото (от руснаците) Второ южнославянско влияние. Колкото и да не ни харесва, фактът е, че оттогава до днес основният център за развитие на кирилската писменост е Русия.

Любопитното е, че идеята за мултикултурализма, около която днес се вдига много шум, за пръв път е защитена в Европа от Константин-Кирил Философ. Негово вътрешно и дълбоко лично убеждение е, че глобалната християнска цивилизация не бива да се развива за сметка на локалните културни различия в многоезична Европа.

На международната научна конференция във Велики Преслав в края на октомври (2019 г.) проф. Казимир Попконстантинов изнесе много интересен доклад за функциониращите през IX–X век в България писмени системи – според неговото виждане България по това време е своеобразна лаборатория на писмеността, тъй като у нас функционират 6 писмени системи. В същото време е любопитно да се отбележи, че основните най-ранни епиграфски паметници са на кирилица (надписът на Ана, надписът на Тудор, надписът на Мостич, надписът на Самуил и т.н.), докато най-ранните запазени старобългарски ръкописи са глаголически.

Атанас Георгиев е написал много грамотна и подробна статия за удареното Ѝ ѝ. Тя е цитираната тук от @dancho413. Само едно нещо е пропуснал Атанас Георгиев да уточни: удареното главно Ѝ трябва да присъства в шрифта като глиф под името uni040D, а малкото ѝ трябва да присъства в шрифта като глиф под името uni045D. Отсъстват ли тези два глифа в шрифта, обясненията за директна клавишна комбинация са безсмислени. В такъв случай остава единствено да се въвежда първо буквата, а след нея ударението (И` : и`). Ако буквите Ии имат правилно mkmk позициониране в шрифта и съответно ударението има също правилно mkmk позициониране в шрифта, то резултатът ще е същият, сякаш въвеждате само една-единствена буква. За съжаление малцина са производителите на шрифтове (включително и от България), които да дефинират mkmk позициониране при глифовете Ии. И това е обяснимо – каквито и усилия да полагаш, винаги ще се намери устройство (най-често електронно), което не умее да чете mkmk feature. Като прибавим към проблема за недостатъчната интеграция между шрифт, клавиатурна подредба, операционна система и софтуер за текстово въвеждане и проблема за нашето нехайство да пишем Ѝѝ, ситуацията става точно такава, каквато я виждаме всеки ден около нас.