ramus

УИКЕНД на ШУМЕНСКОТО ПЛАТО, с Пламенка Славова: Подробности Ето и моето пролетно предложение за двудневна разходка по пътеките на Шуменското плато Сборен пункт: хотел "Стария град" 20 април 2019 г. (събота), 10:00 ч. Регистрация в хотела: до 11:00 ч. Следва пешеходен преход до скалния феномен "Окото", "Костадиновия манастир", скалните килии "Диреклията" и "Подковата", Сухата пещера, хижа "Букаците", "Троицкия манастир", след което ще се върнем до хотела. Ще вечеряме заедно вегетариански ястия, ще си починем, а в неделя сутрин ще направим упражнения за здраве. Ще закусим и ще освободим хотела. Ще се придвижим с колите до началото на пътеката и ще се разходим до заслон "Детелина", "Момина скала", скална църква "Килията", "Хан Крумовия манастир" и форт Ченгел табия. Цена: 36 лв. (включва нощувка и вечеря) До Шумен и обратно ще пътуваме с коли на принципа на споделеното пътуване. За информация и записване: Пламенка Славова GSM: 0889 68 24 23, e-mail: bg.plamka@gmail.com Моля, да заявите участието си на посочения телефон, електронен адрес или в лични съобщения до мен. ========================= Пламенка Славова е на последната снимка, жената в центъра, с маскировъчното долнище.

Ето, щом "би било добре" и аз да направя нещо "добро" в тоя живот... Поне едно!!! И спокойно - така и така ще си остана "лош човек", с хиляди версии на негативни етикети и дори толкова сериозни диагнози, от толкова значително количество "доброжелателни хора" загрижени за форума, за доброто, за благото на другите, за науката, за истината... Браво на тях, да са живи и здрави. Сега, сериозно... https://www.facebook.com/events/2145754068841775/ Това е събитието във ФБ. Ще видите достатъчно информация по него. Пламенка Славова отговаря директно на всякакви въпроси, от всякакви сериозни хора. Аз, вероятно ще присъствам, макар да ми е малко далеч още за точен отговор, но имам решение да участвам и ако стане, ще ми е за 4 път, там. И тази година пролетта дойде рано и до датите на срещата вече всичко ще се е раззеленило. В българският език е налична специална дума за това "зелено" - Тучно. Но аз го наричам просто "прекрасното-зелено" на пролетта. Във версия на Шуменското плато - този "цвят" е умножен по хиляди пъти... По-горе вече съм пуснал общите данни и могат да се зачетат. Всеки си решава сам, но ако се оформят достатъчно заинтересовани и сериозни към думите и делата си хора, може да се комбинира транспорта... или всякакви други групово-организирани варианти. Изборът е ваш, да живее свободата! Ако има интерес и се породят въпроси - тук е мястото. Ако са налице участници - ще пиша на Пламенка, която познавам лично от доста години, за да има предвид в организацията. Ако обаче някой реши и сам може да се свърже с нея за въпроси и конкретни стъпки за участие в мероприятието. Ако хора от форума решат че това е подходящо място за "форумна среща" - тогава също тук е мястото за договаряне за нея, като просто ползваме мястото, събитието и организацията на Пламенка, която винаги е безупречна и напълно отдадена на организаторската си роля. ----------- П.С. И за да изпреваря каквито и да са породени "доброжелателни съмнения" - да поясня че "не работя" за Пламенка Славова, не получавам процент, нито хонорар за да набавям участници. Не съм нейно рекламно лице, нито имам какъвто и да е материален или идеален интерес или форма на "печалба". Идеята е за да се ползва "готово събитие" за форумна среща, без някой от форума да се ангажира с поемане на орговорност по организацията - това е хрумването ми, докато четях и писах в точно тази тема. Предложих го - по-горе в темата стои "историята". Това е.

Това е книга в електронен формат, с корица от снимка 1. Тя е исторически автентичен документ и в нея са написани някои исторически факти. Магнет-линка към книгата - отваря се с торент-клиент и се сваля за минута magnet:?xt=urn:btih:a116c66e3e78e9e1ea97c936c00ed90a1a28cb48 Общото антре към книгата е снимка 2. Там са написани и някои пояснения и идеята на историка към историческите факти. А основната извадка от книгата - е синтезирана в снимка 3. В нея е основната сентенция от историческия документ. ============ Надявам се историците сред форума да спомогнат да се разяснят цифрите изнесени в този документ, относно броя на загиналите войници в РТВ, защото е налично несъответствие с други източници откъм тази бройка. За всякакви възможни други интерпретации - така или иначе всеки ще си ги направи сам, но в учебниците по история в училище не се споменават тия факти, с тия цифри, в замяна на съвсем други...

всъщност това е доста сложен въпрос... и от по-общият план няма как такова твърдение да е валидно Образи са налични и в несъзнаваното, но проблема е, че хората познаваме само съзнанието. Възможно е да опознаваме само това, което е достъпно за опознаване (съзнанието). А другото... Всъщност в някакъв смисъл - най-сложната и интересна част за опознаване е именно НЕСЪЗНАВАНОТО. Това е и най-голямото предизвикателство за всеки сериозен изследовател. От друга страна - изводите и заключенията, направени от обобщения само на базата на съзнанието (като дори и това понятие е с твърде неясни граници и дефиниции) винаги ще са фрагментарни и валидни само за твърде ограничен периметър. Защото съзнанието - е само част от психичното която е достъпна за 'разглеждане', която е възможно да се освети. Докато в общ смисъл - СЪЗНАНИЕ - никога не е отделено от несъзнаваното в психичното. Те са в непрекъснато взаимодействие от комплексен тип... При такава условна картина, вероятно става ясно защо пиша всичко това и защо смятам че изключването на части от вселената, не дава аргумент да се говори като за 'цялата вселена". Все едно да се твърди че слънчевата система е вселената... но тя е микрокосмос в сравнение с мащабите на "останалото сред вселената" отвъд нея. Отгоре на всичко - слънчевата система никога не би била разбрана и осмислена - ако не се вземе предвид нейния контекст, защото в една комплексна система всичко и всеки елемент, има значения, защото всичко обменя енергия и взаимодейства с всичко, всеки миг...

Аби, в състояние ли сте да поясните това - с ваши думи? Може ли преразказ на това извеждане - от ваша страна? Вие твърдите че сте чели... чели... четете - вече толкова книги, статии, материали. Дори в случая вие ползвате тия думички в опит да са аргумент... или обяснение. Дори и така - можете ли да поясните - стъпка по стъпка - за улеснение ги "раздробих" за целите на обяснението. Например забелязвам някои несходства, както и липсата на ясна връзка между 'предпоставките' за да се изведе "заключение" и твърдение - например още в първото изречение. Отбелязал съм с болд това, което не разбирам в логиката на извеждането и понятийните пълнежи какво включват. Има и друг проблем - в горните думички още от първото изречение се ползват готови понятия - какво включват те - например "личността" - за да се "променя личността, чрез изпъкване на характеристики на противоположния пол"... Както и понятията МЪЖ и ЖЕНА - ползват се наготово. Обаче това са абстрактни разглеждания, с идеална принципна цел. Какво всъщност означава и се обединява в понятието ЖЕНА, примерно? Защото само при това положение биха станали ясни последващите твърдения от цитираното.

вие вече се изживявате като лидерка на групата - след обръщенията в предишната ви реч, сега следват и препоръки - винаги в множествено число. Все още липсват аплодисментите, но само по себе си че ви искат мнението какво да направиТЕ ясно ви поставя ролята сред месната групова динамика.

Може би и това е част от :сделката". Но никой хирург не го въздигат като гений, особено когато рови в червата. И понеже съм доста сред хирурзи - чудесно познавам колко е сложно спазването на линията на нуждата от етика и заради това при лечителите е налична ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА. Никога не съм отричал приноса на Юнг за познанието на психичното. Написал съм това еднозначно и категорично няколко пъти в темата. Отново се заблуждавате и се подвеждате заради пристрастието си. Цялата работа е, че подхождам критично към всички и всеки - вкл. и към себе си. Това винаги дразни онези, които не могат да си позволят да са критични - особено към идолите, митовете и свещеностите си - както са толкова много хора, вкл и вие самата. Вие дори имате теория и упорито я отстоявате - че било важно някои неща да не се демистифицират и именно сред Юнг вие чудесно видяхте потвърждение на личната си библия.

Не слизайте до нивото на селските клюки. Тук трима човека съставят за рамус една паралелна реалност за това, кой е той. какъв бил, какво обичал, кое харесвал, в кое вярвал, кое бил чел... Версиите на тази реалност се различават дори и помежду им, но главното е, че това ги устройва - защото решават така някои свои нужди. Снощи празнувах в семейна обстановка 51-вия си рожден ден. На снимката напред в темата дали забелязахте "изоставените деца" колко са нещастни от егоистичния им баща? И същите отдавна не са деца - на 26 и на 22 години - във всякакъв смисъл. Те имат съвсем свой живот, своя територия, свои цели, принципи, проблеми, решения... Съвсем свои... А желаете ли да се включи в дебатите тук и "изоставената съпруга" - така, да разкаже за нещастието си, да се оплаче от "необичането" като основен план на това че има проблем с килограмите още от ученичка. Байдъуей - тя имаше личен коментар относно споменаването й от "проблем-солвърката" в темата, но накрая отпадна да го публикувам тук - като ненужен. Глупостите които натвориха тук някои "фенки" си продължават, но това е линия на клюкарски злословия, а не отразява реалната обстановка в живота ми... Подвеждате се с лекота, и то отново е заради пристрастие. Не че има значение, но ироничните хапещи коментари са отново спам в темата. А уж става въпрос за "познание".

НЕ - не съм аз човекът който предлага да си правим анализи В АНКЕТИ. Прочита ви се качва в главата и поражда направо нетърпимост, от когнитивните разлики. много моля, съвземете се от пристрастния си прочит и "слезте малко на земята". Ако е нужно повикайте на помощ "логоса" си - поне за да опитаме да реализираме комуникация. Питайте, знайте, искайте, или не- -- това са си ваши работи и не са важни за никой друг. Опитайте да реализирате познавателност - дори и през меката или агресивна на моменти ирония, която сте надянала като маска, нима е толкова трудно това? Нито ви заплашвам, нито ви обиждам, нито ме интересува да ви убеждавам или да ви отнема каквото и да е. Всичко това са само думи от различни гледни точки, вие превръщате това непрекъснато в лична защитна битка. Нима е толкова трудно да я овладеете, при положение че тя си е само в главата ви. Колкото до ровичкането из "личните територии" - всички хора които имат отношение към самопознанието - им се налага. Това е средство, а не цел. Личната територия - е мястото сред което "живее" личният образ. И за да се Опознае той - първо се започва от "територията" и това става именно с "ровичкане". Това са азбучни основни положения и е смешно дори да ги напомням, при положение че точно вие изнесохте толкова претенции относно думичката САМОПОЗНАНИЕ.

крилатото препускане още от началото си, се чупи в логическата линия, заради погрешни предпоставки, породени от погрешен пристрастен прочит. Никъде не съм споменавал че мнението на рамус по горното е негативно. Защото не е негативно... Само извеждам несъответствия, и то през моите очи. Никъде не пиша " че не ми харесва". Никъде - в нито една думичка. Благодаря ви - че ме приравнихте до "гения" с думите ви че "понеже той правил същото като мен"... - но нямаше нужда Никъде не пиша че се занимавам с морални оценки и кое и какво била "полигамията", а само напомням за етичните принципи, които колкото и да са условни, се оказва че "геният' е нормално да ги пренебрегва. И ако за Алберт или Никола, това било "нормално' все пак в психиатрията и психотерапията става въпрос за "работа, набъркване и лечение" на човешки души. ЛЕЧЕНИЕ... !!! За вас изглежда и гений в медицината е без всякакъв проблем да пренебрегне някои въведени принципни етични правила... Но когато той ги пренебрегва, риска от проблеми в неговата работа... стават огромни и със значими последствия. Относно полигамията - тя е проблемна и в днешно време. И сред западния свят никъде не е разрешена законово - и над 100 години след горните описания на модни течения, които имат в своята си специфика един бунт към тогавашната социална криза. И днешните "полигамни връзки" са извън закона, макар никой да не гледа толкова осъдително на тях, все пак вероятно те са част от личните драми на "пренебрегнатите" като "единствени, и за цял живот"... И само за протокола - "аз не съм от тях"... Дали какво и кое била ревността... за ревнивия - е едно. за ревнувания - друго. за страничен наблюдател - трето. само да обърна внимание - че полигамията не е точно понятие относно горните описания, в които се набляга на "освобождаване на сексуална енергия, лечение чрез нея... " и още куп от езотеричните и окултни схващания. Ото Грос и неговата лична философия не са онова, което Юнг е имал предвид, като е привидял за собствените си търсения този... "сексуален път и възможност". За свободни и необременени сексуални контакти не може да се ползва понятието ПОЛИГАМИЯ, защото то е неадекватно на значението... А най-малкото - като средство за... нещо си. Средство - да, но вие твърдите че средствата не определят резултатите... Или нямат връзка - според вас? Защото твърдите че "целта оправдава средствата"...

Понеже сме в тема за Юнг(ианска психология), от която вече отдавна нищо не е останало, освен декларациите кое и колко е "научно". Но да обърна внимание че от цитатите от предишния ми коментар, може да се обобщят някои "разминавания". И те касаят някои отправки относно теориите и концепциите, преразказите и тълкуванията на думите на Юнг от произведенията му, с реалното поведение на КАРЛ през собствения му живот. Както се вижда от вметките по-горе - ИНДИВИДУАЦИЯТА на самия Юнг въобще не е преминавала през неговата Анима, а силно е наблягал на "Анимуса си", в съвсем чист вид. Така че "мъжките му стереотипи" са си били съвсем и изцяло мъжки, като компенсациите към анимата си е идвала "отвън" - чрез подбор и широк набор от ... "сътруднички", но най-вече - и "пациентки"... А секса с тях - естественост, дори и като задължителна част от самата терапия - особено ако същите пациентки били "от по-красивите". А вметките в написаното навеждат и на доста "властно използване и подчинение". В този смисъл - къде е граничната линия между "сътрудничка", последователка и "служителка" на делото, каузата и мисията на Юнг, под претекст за 'познание и наука'... А в дадения исторически контекст и модерното за онова време залитане по окултизма - От Блаватска, през Гурджиев (споменат директно в цитираното), теософските събития и динамика, Юнг също не е бил особено оригинален и не е устоял на повика на "модернизма". И така: ---- "... Юнг притежавал по-силна воля и не ползвал наркотици. Скъсвайки с буржазното си съществуване и той проявил невероятна смелост: заложил на карта семейството, брака си, професията, цялата си успешна кариера, рискувал публично оскандаляване в името на научната истина, престъпил психоаналитичните забрани (идващи от Фройд) — когато се стигне до последната фаза в лечението на пациентка и тя пренесе събудената си жизненост, влюбвайки се в своят лекар, той да не се поддаде, да не злоупотреби с влюбеността й, а разумно да й обясни, че тя прави това от благодарност, и спокойно да я върне реактивирана в реалността с възстановено душевно здраве. Съображенията за нарушаване на този психоаналитичен запрет били отново от психиатрично естество: правилото се запазвало само в обикновените случаи. При пациенти с повишено либидо и при изникване на силна страст, се приемало за душевно-вредно тя да се подтиска и индивида да се “самоограничи” в “едностранчивост”. За всички лица с повишено либидо (да не говорим за хиперсексуалните!) се приема ново правило: даване път на инстинктивния импулс и овладяване на психичната енергия, която той носи за “духовно възраждане на личността”. И това можело да лекува. Тоест, едни хора могат да се излекуват чрез “подтискане” на страстите — това са по-слабите. Други, по-силните, обратно биха се разболели от това, при тях напрежението може да предизвика “късо съединение” — те се лекуват чрез съзнателно даване път на страстните импулси и тяхното овладяване за духовно въздигане. Очевидно в случая се прилагат идеите на Ницше за двата типа хора във връзка с “волята за мощ” (der Wille zur Macht): слабите и силните натури. Слабите се подчиняват и приемат “послушанието”. Силните се устремяват към култивиране на “свърхчовека” в себе си. В тази връзка изплува и схващането на Ницше за двата вида морал: моралът на слабите и моралът на силните. Вторият вид морал е “новият морал” характерен за “новият човек” на бъдещето. Така към идеите на Фройд се добавят тези на Шопенхауер за волята като метафизически импулс от креативно естество и на Ницше за “свръхчовека”, поетично обрисуван в “Тъй рече Заратустра”. Целта е: чрез разрешаване на полигамията за “силните” да се отхвърлят репресивните механизми на цивилизацията и да се събуди “кръвта на предците” от епохата на матриархата, траяла хилядолетия според Бахофен. На неговото учение се облегнали Грос и Юнг, както и на еволюционистката теория от Ламаркистки вид. Очертава се психиатрична практика и теория отхвърляща много по-радикално от Фройд институциите и механизмите за социална репресия над сексуалността и даваща по-широки хоризонти за еманципация на инстинктивното човешко начало с благородни и духовно-въздигащи намерения, а не за низки и развратни цели. Тъй че, когато Юнг превърнал в любовници и сътруднички няколко от своите най-умни, цивилизовани, силни, красиви и страстни, влюбили се в него до полуда обожаване и боготворене пациентки — той не постъпил низко и безнравствено, а високоморално (съгласно втория вид морал на Ницше!), духовно ги облагородил и въздигнал, изцелил и засилил, обогатил душевно. Заредил с нови енергии и “нов живот” — тях и себе си самият. С тази нова практика се обяснява невероятно бързото излекуване на Сабина Шпилрейн, чието име Юнг тактично премълчава в “Автобиография” – та си, нито ни казва, че е влезнал в страстна връзка с нея. Все пак отбелязва, защо друг колега преустановил лечението, насочвайки я към него: “Спомням си случая на една еврейка, която бе изгубила вярата си (....). Тя имаше вече една анализа зад гърба си, но лекарят постигнал такова пренасяне, че я помолил да прекратят и повече да не идва при него, защото обратното би провалило брака му (....). Тя бе еманципирана западнячка – еврейка, просветена до мозъка на костите, без предразсъдъци” (3, 133). В хода на лечението Юнг сънувал сън, в който се появила неговата пациентка и го замолила да й даде “чадър” (фалически символ). Той намерил чадър и сетне й го предал “на колене, като на богиня!” (3,134). Лечението продължило по следния начин:”Разказах й този сън, а след осем дни неврозата бе отшумяла” (Аниела Яфе си позволява тук бележка под линия, гласяща: “Случаят се отличава от повечето подобни с кратката продължителност на лечението. А. Я. ”Явно Юфе намеква за други “подобни случаи” на лечение продължили по-дълго, напр. полигамната връзка на Юнг с Тони Волф траяла 40 години. А Ричард Нол твърди, че по едно време от колегите жени в Международното Психоаналитично Общество, по-голямата част били любовници на Юнг. Според него на една от фотографиите запечатала участници на конгреса във Ваймар, 21-22 септември 1911 г. — от седналите седем жени на първия ред, между които и съпругата на Юнг, Ема — поне още 4-5 били любовници на Юнг. Там седи и Тони Волф, наистина много красива, най-трайната полигамна връзка. А първата вляво е “фаталната жена” на Ницше, Лу Саломе, вдъхновила го да напише “Тъй рече Заратустра” — виж фотографията в: 2, 306). Около лечението на Сабина избухнал скандал, защото майка й заподозряла какво се е случило и се оплакала. Нол се спира подробно на случая (2, 131-134). Юнг написал писмо до Фройд обяснявайки му, че в хода на лечението пациентката се влюбила в него, а той известил майка й затова. В друго писмо до Фройд от 7 март 1909г. Юнг отново взема отношение към скандала около Шпилрейн (баща й бил един от най-заможните търговци, милионер) и коментира своята връзка с нея, признавайки наличието в себе си на “полигамни компоненти”, както и че от този скандал придобил “морални качества”, които ще му трябват в бъдеще, а освен това отношенията със съпругата му Ема, която също му направила някои сцени — станали “неимоверно по-здрави и дълбоки”. Признава на Фройд и своето чувство, че “предпосилка за щастлив брак, ... се явява разрешението да бъдеш неверен” (вж. 2, 134). Според Юнг ревността е проява на липса на истинска любов. Що се касае до Сабина Шпилрейн, Юнг коментира в своята “Автобиография” бързото й излекуване така: “Цялата й духовна дейност бе свързана с флиртове, дрехи, сексуалност, защото тя изобщо не познаваше нищо друго. Познаваше само интелекта и водеше един безсмислен живот. В действителност тя бе едно дете на Бога, което би трябвало да изпълни Неговата тайна Воля. Аз трябваше да събудя у нея митологични и религиозни представи, защото тя бе от хората, от които се изисква духовна активност. Така животът й се изпълни със смисъл и от неврозата не остана и следа. (!!!) “При този случай не прилагах никакъв “метод”, а бях видял присъствието на божествената сила” (3, 134). Наличието в коментара на Юнг на изрази като: “присъствието на божествената сила”, “Неговата тайна Воля”, “дете на Бога”, “митологични и религиозни представи” — тласка към интерпретацията, че в случая той вече е приел идеите на Ото Грос за сакрално-въздигащите функции на полигамията. Това означава, че на самата сексуална връзка в “морала на силните” се придава божествен и свят характер. Тя се превръща във вид “свещенодействие”, както е било в древните мистерии от предхристиянско, езическо естество. ..." ------------------ Дори по болднатото стават ясни съвсем религиозните и окултни вярвания на ЮНГ и обкръжението му. И ако това е било характерно за историческия, и соц-културен контекст, то днес, над век след всичко това, неговите последовател(к)и фанатично настояват че писаното от ЮНГ са "научни трудове" и научни постижения. Докато живота и делата на ЮНГ, както и думите му - никак не навяват на каквато и да е научност. В никакъв смисъл.

Това е реч за събрание и вероятно очаква аплодисменти от "Посъветваните да запомнят", но резултата би трябвало да е друг, надявам се. както се вижда, освен че е спам - дори без всякаква провокация, след думи насочени към съвсем друг човек с ясно обръщение към него, чрез средствата на форума, думите и когнитивния му подпис, се намесва някаква авторка на сценарии за евтини сериали и решава да поеме ръководното място на събрание някакво си за да си каже новото си поредно творение. ============= За да опримеря колко е дълбока връзката между написаното и автора, като израз на неговото моментно състояние - каквото е изписано чудесно и твърде изразително, ето и няколко щрихи за Юнг, през призмата на негови съвременници и описатели. Разбира се, че това е мнение, но като всяко мнение то има своите основания и те са твърде любопитни. Още повече че информацията за тях се потвърждава чрез кръстосани съпоставки от различни източници. Вече посочих кой е автора на думите в долната извадка... Не е въпроса и до клюката - в следващите думи, а е защото идеалистичните описания на ЮНГ всъщност са на неговите последователи и чрез тях Юнг се лишава от съвсем човешките си залитания, заблуди, неврози... и потребности, които той никога не е могъл да излекува. В този смисъл - самата идея за самопознание, извиращо в произведенията на ЮНГ - не е самопознание, а е по-скоро самоподозрения и самофантазиране. Защото самопознанието включва и реализация на идейните, за да се слеят в единна хармония, заедно с личността. Така възникват и някои допускания относно личността на "гения"... А и понеже става въпрос за психология и за прозрения - въпроса е - доколко личните заблуди и залитания, щения и вярвания, влияния от контекста, начина на живот, епохата и особено някои колоритни личности в досег с него, са оказали влияние на "гениалните му проникновения"... "..... Подобно на Гьоте, с когото се чувствал кръвно сроден — според едно предание дядо му е бил незаконен син на Гьоте! — Юнг се отнасял към жените самоуверено, търсел в тях вдъхновение за творчество и извор на допълнителна сила за повишаване на личната си жизненост, която далеч не била малка. Радвал се да го величаят и да бъде център на тяхното внимание. Превърнал жена си и голяма част от своите любовници в научни сътруднички, ала и те се надпреварвали да му помагат (макар жена му около петте деца, невинаги смогвала да е до него). Те му съдействали в работата, правели му библиографии, събирали литература за него, набавяли справки, превеждали книгите и статиите му на чужди езици и всячески допринесли за разрастване на неговата слава... " "... Характерен е скандалът, който предизвиква неговото крайно егоистично, трезво научно отношение към собствената му братовчедка Хели (Хелен), имаща медиумни спиритически качества. Тя се влюбила в него, а той я използвал едва ли не като “опитно зайче”, за да изучава на неин гръб неизвестните страни в човешката психика. Ръководел спиритическите сеанси, в които тя била медиума, макар те да били очевидно изтощителни за нейното здраве, разболели я, а накрая починала изнурена и с разбити нерви от туберкулоза. Може би и поради обидата, че той публикувал като научен психиатричен труд наблюденията и разсъжденията си за тези сеанси, където откровено заявил, че тя е истеричка (заболяване считано в епохата за проява на израждане!). Нейният годеник веднага разтурил годежа и никой не поискал повече ръката й. Всички негови роднини били потресени от този скандал и от факта, че без капка угризение на съвестта той жертвопринесъл собствената си братовчедка в името на научната си кариера. Следователно, на Юнг не му липсвала известна доза безскруполност в отношенията му с жените. Той инструментализирал връзките си с тях за собствени цели. Най-вече за духовно и професионално израстване. В името на знанието, истината и науката — едни сами по себе си нелоши цели. Лишен от предразсъдъци и скрупули, от един момент — след срещата си с Ото Грос — Юнг превърнал своите най-красиви и изкусителни пациентки в любовници и асистентки... Неговата самоувереност, остроумие, ирония, пронизителен интелект будели симпатия. По-старите жени му се любували като на вундеркинд и дързък юноша; зрял и силен мъж — левент, с тънък усет и емоционална чувствителност, както и заради специфичната притегателна сила, която излъчвал и с която се отличавал от останалите мъже. Изглеждал много перспективен като мъж и съпруг. Обичал да ръководи жени повече отколкото мъже. Много от заобикалящите го жени даже се прекланяли пред него и искрено го боготворели (2, 46). Разбира се, когато част от тях се сблъсквали с тъмните страни на неговия характер — те се разочаровали и го напускали, преминавайки към други “духовни учители, които според тях били по-почтени, действително-искрени и безкористни. Някои от тях предпочели Гурджиев (!!!) (ала и той имал навика да кани вечер красивите си ученички в своята стая и също бил за “свободната любов” и против лицемерното подтискане на половия нагон!)... " "... До есента на 1908 г., когато на 33 годишна възраст се захваща с лечението на Ото Грос, Юнг не приемал неговите идеи за възкресяване на полигамията с цел укрепване психическото здраве на съвременните генерации, разпалване на творческо вдъхновение в тях и “културна ревитализация посредством сексуалното разкрепостяване” (2, 117). По това време той рискувал да се обуржоази. Бившият беден студент по медицина вече имал свое семейство, богата жена (бащата на Ема е бил виден фабрикант), собствен дом, деца, добра работа, придобил заможност и на пръв поглед улегналост. Точно тогава в професионалната му практика и живот навлезли Ото Грос, Сабина Шпилрейн и Антония Волф. И тримата негови пациенти и колеги. Грос го преубедил по отношение на полигамията. След което Юнг превърнал в свои любовници и сътруднички Сабина и Тони. Ала и четиримата “колеги” около 1908 г. търсели пътища за “самоосвобождение вътре в себе си... на несъзнателните творчески сили и даже на гения” (2, 110). И преуспели в това начинание използвайки като катализатор полигамията. Инициаторът безспорно бил Ото Грос, прословут бохем и анархист от епохата, навлязъл в психоаналитичното общество на Фройд. Жив романтически гений той обладавал “ужасната способност да подстрекава други да се държат разпътно, поддавайки се на инстинктивния импулс” (2, 110). Фройд ценял високо Грос за неговия изумителен интелект. Виждал само в двама души свои наследници — в Грос и Юнг, ала признал на Юнг, че за жалост на злоупотребяващия с опиум, морфин и кокаин Грос не му достига здраве, за да разгърне своите дарби (и наистина — 1920 г. Грос бил намерен в изоставен склад в Берлин в безпомощно състояние, след което отведен в санаториум умрял вероятно от пневмония). Ото Грос експериментирал с вещества въздействащи на психиката (наркотици), с цел да опознае върху себе си средствата за въздействие и управление на психичните енергии. И днес на някои изпълнители на опасни мисии им дават наркотици — за да се премахнат цензурните задръжки идващи от страна на съвестта и да действат напълно автоматично (сякаш зомбирани), без капка нерешителност. В тези свои рисковани експерименти Грос неусетно станал наркозависим и съсипал здравето и психиката си. Той експериментирал и с инстинктивните сексуални импулси за форсиране, канализиране и прехвърляне — за по-мощно сублимиране на енергията събудена и генерирана в тях в посока на духовно творчество и възраждане на личността чрез оргиастична психотерапия, ревитализиране и овладяване енергийния резервоар на “дивото начало” дремещо подтиснато и неосъзнато в човешката природа, затрупано от “цивилизацията”. ------------ Ще пусна и части от другото. Но бих искал да обърна внимание на четящите относно някои важни маркери, свързани с историческият и социален контекст сред който се развива действието на "гения". И рязката разлика между идеалният образ за него, от неговите последователи и доста по-човешкият образ. Разбира се, отпреди над век, всичко това е вече отдавна отминало. Но всеки детайл има значение, защото човешкото същество натрупва през целия си живот и всеки резултат и производно на това натрупване, следва същата тъкан - по съответствие.

за мен този казус не съществува. Нямам отговор на питането ви, по начина по който го формулирате. Лично аз съм поел по съвсем други казуси, които съм намерил решения практически, след доста лутания. И в нито един от тях не ми е потрябвал Юнг. Тази мешавица сред която тук някои фенове и потребители откриват своите си проекции... просто е част от един исторически контекст, от неговата личност, от неговото обкръжение, от начина му на живот (от беден, на доста заможен)... На доста интензивния му начин на използване на хората около него ... в "името на науката"... Ако обаче втората част на това питане - вече синтезирано и принципно обобщено - това е да се избере кой е верният подход - навлизането в широта или задълбочаването - в това имам мой личен отговор. Той е прост - нито едно от двете поотделно не носи друго, освен фрагментарност. Тя се простира във фрагментарност и на условията, и на резултатите. И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. Пренесено в конкретиката ви - вътрешния интегритет за мен не се събира в понятието ИНДИВИДУАЦИЯ, по което тук четящите се фантазират че разбират неговия смисъл и значение отвъд написаното от ЮНГ. А и след Юнг доста хора вече са развили и обогатили значението на вътрешния интегритет и извели много други и различни аспекти на психичното. Аз влагам в много по-разширено значение в интегритета и за мен "индивидуация" е остаряла и твърде фрагментарна концепция. Та - вътрешната интеграция и посока за развитие, аз я виждам като обединяване на всички аспекти, като само малка част са "мъжко-женски" и тия "две" дори не са такива в своята същност, а "мъжкоженското в поведението и мотивацията, отношението и отражението" е само тяхно проявление. Като обобщението на понятията АНИМА и АНИМУС са само в конкретиката на общата концепция на ЮНГ, която аз не бих нарекъл дори Хипотеза, а просто набор от навързани абстрактни понятия и свързването на значенията им в обща система. Целта - е да се предпостави някакъв условен скелет за обяснение на някои психични явления и процеси. И нещо важно - за да допълните вижданията си, а и да добиете представа за ЮНГ и неговия точен исторически и обществен контекст - вижте линка който съм дал - доста кратко и сбито и... само извадки от "другите около Юнг" - за да добиете как са го виждали отвъд идеалите на последователите и преклонителите си. Ще научите и някои страни за въпросния ЮНГ и неговия сенчест живот... Щото иначе - чудесно нещо е идеализацията и папагалстването... Вероятно и състезанията в това кой колко е прочел и колко отговори вече си е нагласил - също е важно за някого. Но от текста в линка, се вижда чудесно как и дали същият КАРЛ си е представял какво означава за него самия "индивидуация". Щото идеалните теоретични положения са нещо чудесно, но дали и кое им е било значението за самият ЮНГ и какво е имал предвид в съдържанието на неговите собствени понятия, се вижда именно от фрагментите на неговият личен живот...

Безсилието е тежък товар в живота. Друго си е да си намериш подслон, сред който да живееш с усещането че прочетеното и наученото ти дава сигурност... Не че някога нещо ще правиш, но то не е и нужно, да не говорим - че не е достатъчно безопасно за книжовния нагласен образ на живота и света... и "себе си". Кой да ви даде "отговор", колега Втори... А и казусът ви няма решение. няма обективно еднозначно и генерално решение - нито по Юнг, нито по който и да било... По-добре четете, четете.

Между другото - ако е за линкове и автобиографични данни за въпросната идолна фигура - ето малко за "интимния й живот". Пак е нечие мнение, но повдига завесата зад някои... особености на Юнг. И всичко се позовава на източници и е издържано от гледна точка на коректност в цитирането. https://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=468 Разбира се - няма нищо лошо ако великия автор на теорията за личността, е водил доста свободен живот. Все пак - толкова много жени имат нужда от помощ, толкова много от тях им трябва излъчването на стабилен, компетентен, знаещ и можещ... (явно не точно в ролята на терапевт) А може би друг е въпроса ако и сексуалният акт е също част от терапията - особено на сериозни, доста дълго продължаващи... лечения и терапии, на красиви жени... . А и не трябва да се забравя как и чрез какво е "лекувана" и до времето на Юнг женската хистерия... Ама разбира се - имало "резултати" и съвсем достоверно е можело да се реализира и статистика за тях... Интересно ми е да запитам "ерудитите" в темата, дали някъде в трудовете на въпросното гениално светило е налице разясняване на терапията чрез сексуални действия с пациентки. Не че няма и други такива случаи сред "терапевтите". То как да не откликнеш на "душата" ... да я лекуваш... Интересно - кой ли архетип е тоя - на вечния помагач и спасител... и че все пак неговото изразяване си минава с лекота и през секса и поемането на "вещата роля в него" на терапевта... И за да няма спекулации - ето и кой е автора - на написаното в горния линк; http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Writers&wop=showcontent&wid=190 Красимир Делчев е професор по философия в Софийския Университет "Климент Охридски". Автор е на многобройни научни и популярни книги и статии.