Отиди на
Форум "Наука"

ramus

Потребител
  • Брой отговори

    1649
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    4

ramus last won the day on Юли 20

ramus had the most liked content!

Репутация

607 Асистент

2 Последователи

Всичко за ramus

Последни посетители

2343 прегледа на профила
  1. ramus

    Юнгианска психология

    Аби, в състояние ли сте да поясните това - с ваши думи? Може ли преразказ на това извеждане - от ваша страна? Вие твърдите че сте чели... чели... четете - вече толкова книги, статии, материали. Дори в случая вие ползвате тия думички в опит да са аргумент... или обяснение. Дори и така - можете ли да поясните - стъпка по стъпка - за улеснение ги "раздробих" за целите на обяснението. Например забелязвам някои несходства, както и липсата на ясна връзка между 'предпоставките' за да се изведе "заключение" и твърдение - например още в първото изречение. Отбелязал съм с болд това, което не разбирам в логиката на извеждането и понятийните пълнежи какво включват. Има и друг проблем - в горните думички още от първото изречение се ползват готови понятия - какво включват те - например "личността" - за да се "променя личността, чрез изпъкване на характеристики на противоположния пол"... Както и понятията МЪЖ и ЖЕНА - ползват се наготово. Обаче това са абстрактни разглеждания, с идеална принципна цел. Какво всъщност означава и се обединява в понятието ЖЕНА, примерно? Защото само при това положение биха станали ясни последващите твърдения от цитираното.
  2. ramus

    Юнгианска психология

    вие вече се изживявате като лидерка на групата - след обръщенията в предишната ви реч, сега следват и препоръки - винаги в множествено число. Все още липсват аплодисментите, но само по себе си че ви искат мнението какво да направиТЕ ясно ви поставя ролята сред месната групова динамика.
  3. ramus

    Юнгианска психология

    Може би и това е част от :сделката". Но никой хирург не го въздигат като гений, особено когато рови в червата. И понеже съм доста сред хирурзи - чудесно познавам колко е сложно спазването на линията на нуждата от етика и заради това при лечителите е налична ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА. Никога не съм отричал приноса на Юнг за познанието на психичното. Написал съм това еднозначно и категорично няколко пъти в темата. Отново се заблуждавате и се подвеждате заради пристрастието си. Цялата работа е, че подхождам критично към всички и всеки - вкл. и към себе си. Това винаги дразни онези, които не могат да си позволят да са критични - особено към идолите, митовете и свещеностите си - както са толкова много хора, вкл и вие самата. Вие дори имате теория и упорито я отстоявате - че било важно някои неща да не се демистифицират и именно сред Юнг вие чудесно видяхте потвърждение на личната си библия.
  4. ramus

    Юнгианска психология

    Не слизайте до нивото на селските клюки. Тук трима човека съставят за рамус една паралелна реалност за това, кой е той. какъв бил, какво обичал, кое харесвал, в кое вярвал, кое бил чел... Версиите на тази реалност се различават дори и помежду им, но главното е, че това ги устройва - защото решават така някои свои нужди. Снощи празнувах в семейна обстановка 51-вия си рожден ден. На снимката напред в темата дали забелязахте "изоставените деца" колко са нещастни от егоистичния им баща? И същите отдавна не са деца - на 26 и на 22 години - във всякакъв смисъл. Те имат съвсем свой живот, своя територия, свои цели, принципи, проблеми, решения... Съвсем свои... А желаете ли да се включи в дебатите тук и "изоставената съпруга" - така, да разкаже за нещастието си, да се оплаче от "необичането" като основен план на това че има проблем с килограмите още от ученичка. Байдъуей - тя имаше личен коментар относно споменаването й от "проблем-солвърката" в темата, но накрая отпадна да го публикувам тук - като ненужен. Глупостите които натвориха тук някои "фенки" си продължават, но това е линия на клюкарски злословия, а не отразява реалната обстановка в живота ми... Подвеждате се с лекота, и то отново е заради пристрастие. Не че има значение, но ироничните хапещи коментари са отново спам в темата. А уж става въпрос за "познание".
  5. ramus

    Юнгианска психология

    НЕ - не съм аз човекът който предлага да си правим анализи В АНКЕТИ. Прочита ви се качва в главата и поражда направо нетърпимост, от когнитивните разлики. много моля, съвземете се от пристрастния си прочит и "слезте малко на земята". Ако е нужно повикайте на помощ "логоса" си - поне за да опитаме да реализираме комуникация. Питайте, знайте, искайте, или не- -- това са си ваши работи и не са важни за никой друг. Опитайте да реализирате познавателност - дори и през меката или агресивна на моменти ирония, която сте надянала като маска, нима е толкова трудно това? Нито ви заплашвам, нито ви обиждам, нито ме интересува да ви убеждавам или да ви отнема каквото и да е. Всичко това са само думи от различни гледни точки, вие превръщате това непрекъснато в лична защитна битка. Нима е толкова трудно да я овладеете, при положение че тя си е само в главата ви. Колкото до ровичкането из "личните територии" - всички хора които имат отношение към самопознанието - им се налага. Това е средство, а не цел. Личната територия - е мястото сред което "живее" личният образ. И за да се Опознае той - първо се започва от "територията" и това става именно с "ровичкане". Това са азбучни основни положения и е смешно дори да ги напомням, при положение че точно вие изнесохте толкова претенции относно думичката САМОПОЗНАНИЕ.
  6. ramus

    Юнгианска психология

    крилатото препускане още от началото си, се чупи в логическата линия, заради погрешни предпоставки, породени от погрешен пристрастен прочит. Никъде не съм споменавал че мнението на рамус по горното е негативно. Защото не е негативно... Само извеждам несъответствия, и то през моите очи. Никъде не пиша " че не ми харесва". Никъде - в нито една думичка. Благодаря ви - че ме приравнихте до "гения" с думите ви че "понеже той правил същото като мен"... - но нямаше нужда Никъде не пиша че се занимавам с морални оценки и кое и какво била "полигамията", а само напомням за етичните принципи, които колкото и да са условни, се оказва че "геният' е нормално да ги пренебрегва. И ако за Алберт или Никола, това било "нормално' все пак в психиатрията и психотерапията става въпрос за "работа, набъркване и лечение" на човешки души. ЛЕЧЕНИЕ... !!! За вас изглежда и гений в медицината е без всякакъв проблем да пренебрегне някои въведени принципни етични правила... Но когато той ги пренебрегва, риска от проблеми в неговата работа... стават огромни и със значими последствия. Относно полигамията - тя е проблемна и в днешно време. И сред западния свят никъде не е разрешена законово - и над 100 години след горните описания на модни течения, които имат в своята си специфика един бунт към тогавашната социална криза. И днешните "полигамни връзки" са извън закона, макар никой да не гледа толкова осъдително на тях, все пак вероятно те са част от личните драми на "пренебрегнатите" като "единствени, и за цял живот"... И само за протокола - "аз не съм от тях"... Дали какво и кое била ревността... за ревнивия - е едно. за ревнувания - друго. за страничен наблюдател - трето. само да обърна внимание - че полигамията не е точно понятие относно горните описания, в които се набляга на "освобождаване на сексуална енергия, лечение чрез нея... " и още куп от езотеричните и окултни схващания. Ото Грос и неговата лична философия не са онова, което Юнг е имал предвид, като е привидял за собствените си търсения този... "сексуален път и възможност". За свободни и необременени сексуални контакти не може да се ползва понятието ПОЛИГАМИЯ, защото то е неадекватно на значението... А най-малкото - като средство за... нещо си. Средство - да, но вие твърдите че средствата не определят резултатите... Или нямат връзка - според вас? Защото твърдите че "целта оправдава средствата"...
  7. ramus

    Юнгианска психология

    Понеже сме в тема за Юнг(ианска психология), от която вече отдавна нищо не е останало, освен декларациите кое и колко е "научно". Но да обърна внимание че от цитатите от предишния ми коментар, може да се обобщят някои "разминавания". И те касаят някои отправки относно теориите и концепциите, преразказите и тълкуванията на думите на Юнг от произведенията му, с реалното поведение на КАРЛ през собствения му живот. Както се вижда от вметките по-горе - ИНДИВИДУАЦИЯТА на самия Юнг въобще не е преминавала през неговата Анима, а силно е наблягал на "Анимуса си", в съвсем чист вид. Така че "мъжките му стереотипи" са си били съвсем и изцяло мъжки, като компенсациите към анимата си е идвала "отвън" - чрез подбор и широк набор от ... "сътруднички", но най-вече - и "пациентки"... А секса с тях - естественост, дори и като задължителна част от самата терапия - особено ако същите пациентки били "от по-красивите". А вметките в написаното навеждат и на доста "властно използване и подчинение". В този смисъл - къде е граничната линия между "сътрудничка", последователка и "служителка" на делото, каузата и мисията на Юнг, под претекст за 'познание и наука'... А в дадения исторически контекст и модерното за онова време залитане по окултизма - От Блаватска, през Гурджиев (споменат директно в цитираното), теософските събития и динамика, Юнг също не е бил особено оригинален и не е устоял на повика на "модернизма". И така: ---- "... Юнг притежавал по-силна воля и не ползвал наркотици. Скъсвайки с буржазното си съществуване и той проявил невероятна смелост: заложил на карта семейството, брака си, професията, цялата си успешна кариера, рискувал публично оскандаляване в името на научната истина, престъпил психоаналитичните забрани (идващи от Фройд) — когато се стигне до последната фаза в лечението на пациентка и тя пренесе събудената си жизненост, влюбвайки се в своят лекар, той да не се поддаде, да не злоупотреби с влюбеността й, а разумно да й обясни, че тя прави това от благодарност, и спокойно да я върне реактивирана в реалността с възстановено душевно здраве. Съображенията за нарушаване на този психоаналитичен запрет били отново от психиатрично естество: правилото се запазвало само в обикновените случаи. При пациенти с повишено либидо и при изникване на силна страст, се приемало за душевно-вредно тя да се подтиска и индивида да се “самоограничи” в “едностранчивост”. За всички лица с повишено либидо (да не говорим за хиперсексуалните!) се приема ново правило: даване път на инстинктивния импулс и овладяване на психичната енергия, която той носи за “духовно възраждане на личността”. И това можело да лекува. Тоест, едни хора могат да се излекуват чрез “подтискане” на страстите — това са по-слабите. Други, по-силните, обратно биха се разболели от това, при тях напрежението може да предизвика “късо съединение” — те се лекуват чрез съзнателно даване път на страстните импулси и тяхното овладяване за духовно въздигане. Очевидно в случая се прилагат идеите на Ницше за двата типа хора във връзка с “волята за мощ” (der Wille zur Macht): слабите и силните натури. Слабите се подчиняват и приемат “послушанието”. Силните се устремяват към култивиране на “свърхчовека” в себе си. В тази връзка изплува и схващането на Ницше за двата вида морал: моралът на слабите и моралът на силните. Вторият вид морал е “новият морал” характерен за “новият човек” на бъдещето. Така към идеите на Фройд се добавят тези на Шопенхауер за волята като метафизически импулс от креативно естество и на Ницше за “свръхчовека”, поетично обрисуван в “Тъй рече Заратустра”. Целта е: чрез разрешаване на полигамията за “силните” да се отхвърлят репресивните механизми на цивилизацията и да се събуди “кръвта на предците” от епохата на матриархата, траяла хилядолетия според Бахофен. На неговото учение се облегнали Грос и Юнг, както и на еволюционистката теория от Ламаркистки вид. Очертава се психиатрична практика и теория отхвърляща много по-радикално от Фройд институциите и механизмите за социална репресия над сексуалността и даваща по-широки хоризонти за еманципация на инстинктивното човешко начало с благородни и духовно-въздигащи намерения, а не за низки и развратни цели. Тъй че, когато Юнг превърнал в любовници и сътруднички няколко от своите най-умни, цивилизовани, силни, красиви и страстни, влюбили се в него до полуда обожаване и боготворене пациентки — той не постъпил низко и безнравствено, а високоморално (съгласно втория вид морал на Ницше!), духовно ги облагородил и въздигнал, изцелил и засилил, обогатил душевно. Заредил с нови енергии и “нов живот” — тях и себе си самият. С тази нова практика се обяснява невероятно бързото излекуване на Сабина Шпилрейн, чието име Юнг тактично премълчава в “Автобиография” – та си, нито ни казва, че е влезнал в страстна връзка с нея. Все пак отбелязва, защо друг колега преустановил лечението, насочвайки я към него: “Спомням си случая на една еврейка, която бе изгубила вярата си (....). Тя имаше вече една анализа зад гърба си, но лекарят постигнал такова пренасяне, че я помолил да прекратят и повече да не идва при него, защото обратното би провалило брака му (....). Тя бе еманципирана западнячка – еврейка, просветена до мозъка на костите, без предразсъдъци” (3, 133). В хода на лечението Юнг сънувал сън, в който се появила неговата пациентка и го замолила да й даде “чадър” (фалически символ). Той намерил чадър и сетне й го предал “на колене, като на богиня!” (3,134). Лечението продължило по следния начин:”Разказах й този сън, а след осем дни неврозата бе отшумяла” (Аниела Яфе си позволява тук бележка под линия, гласяща: “Случаят се отличава от повечето подобни с кратката продължителност на лечението. А. Я. ”Явно Юфе намеква за други “подобни случаи” на лечение продължили по-дълго, напр. полигамната връзка на Юнг с Тони Волф траяла 40 години. А Ричард Нол твърди, че по едно време от колегите жени в Международното Психоаналитично Общество, по-голямата част били любовници на Юнг. Според него на една от фотографиите запечатала участници на конгреса във Ваймар, 21-22 септември 1911 г. — от седналите седем жени на първия ред, между които и съпругата на Юнг, Ема — поне още 4-5 били любовници на Юнг. Там седи и Тони Волф, наистина много красива, най-трайната полигамна връзка. А първата вляво е “фаталната жена” на Ницше, Лу Саломе, вдъхновила го да напише “Тъй рече Заратустра” — виж фотографията в: 2, 306). Около лечението на Сабина избухнал скандал, защото майка й заподозряла какво се е случило и се оплакала. Нол се спира подробно на случая (2, 131-134). Юнг написал писмо до Фройд обяснявайки му, че в хода на лечението пациентката се влюбила в него, а той известил майка й затова. В друго писмо до Фройд от 7 март 1909г. Юнг отново взема отношение към скандала около Шпилрейн (баща й бил един от най-заможните търговци, милионер) и коментира своята връзка с нея, признавайки наличието в себе си на “полигамни компоненти”, както и че от този скандал придобил “морални качества”, които ще му трябват в бъдеще, а освен това отношенията със съпругата му Ема, която също му направила някои сцени — станали “неимоверно по-здрави и дълбоки”. Признава на Фройд и своето чувство, че “предпосилка за щастлив брак, ... се явява разрешението да бъдеш неверен” (вж. 2, 134). Според Юнг ревността е проява на липса на истинска любов. Що се касае до Сабина Шпилрейн, Юнг коментира в своята “Автобиография” бързото й излекуване така: “Цялата й духовна дейност бе свързана с флиртове, дрехи, сексуалност, защото тя изобщо не познаваше нищо друго. Познаваше само интелекта и водеше един безсмислен живот. В действителност тя бе едно дете на Бога, което би трябвало да изпълни Неговата тайна Воля. Аз трябваше да събудя у нея митологични и религиозни представи, защото тя бе от хората, от които се изисква духовна активност. Така животът й се изпълни със смисъл и от неврозата не остана и следа. (!!!) “При този случай не прилагах никакъв “метод”, а бях видял присъствието на божествената сила” (3, 134). Наличието в коментара на Юнг на изрази като: “присъствието на божествената сила”, “Неговата тайна Воля”, “дете на Бога”, “митологични и религиозни представи” — тласка към интерпретацията, че в случая той вече е приел идеите на Ото Грос за сакрално-въздигащите функции на полигамията. Това означава, че на самата сексуална връзка в “морала на силните” се придава божествен и свят характер. Тя се превръща във вид “свещенодействие”, както е било в древните мистерии от предхристиянско, езическо естество. ..." ------------------ Дори по болднатото стават ясни съвсем религиозните и окултни вярвания на ЮНГ и обкръжението му. И ако това е било характерно за историческия, и соц-културен контекст, то днес, над век след всичко това, неговите последовател(к)и фанатично настояват че писаното от ЮНГ са "научни трудове" и научни постижения. Докато живота и делата на ЮНГ, както и думите му - никак не навяват на каквато и да е научност. В никакъв смисъл.
  8. ramus

    Юнгианска психология

    Това е реч за събрание и вероятно очаква аплодисменти от "Посъветваните да запомнят", но резултата би трябвало да е друг, надявам се. както се вижда, освен че е спам - дори без всякаква провокация, след думи насочени към съвсем друг човек с ясно обръщение към него, чрез средствата на форума, думите и когнитивния му подпис, се намесва някаква авторка на сценарии за евтини сериали и решава да поеме ръководното място на събрание някакво си за да си каже новото си поредно творение. ============= За да опримеря колко е дълбока връзката между написаното и автора, като израз на неговото моментно състояние - каквото е изписано чудесно и твърде изразително, ето и няколко щрихи за Юнг, през призмата на негови съвременници и описатели. Разбира се, че това е мнение, но като всяко мнение то има своите основания и те са твърде любопитни. Още повече че информацията за тях се потвърждава чрез кръстосани съпоставки от различни източници. Вече посочих кой е автора на думите в долната извадка... Не е въпроса и до клюката - в следващите думи, а е защото идеалистичните описания на ЮНГ всъщност са на неговите последователи и чрез тях Юнг се лишава от съвсем човешките си залитания, заблуди, неврози... и потребности, които той никога не е могъл да излекува. В този смисъл - самата идея за самопознание, извиращо в произведенията на ЮНГ - не е самопознание, а е по-скоро самоподозрения и самофантазиране. Защото самопознанието включва и реализация на идейните, за да се слеят в единна хармония, заедно с личността. Така възникват и някои допускания относно личността на "гения"... А и понеже става въпрос за психология и за прозрения - въпроса е - доколко личните заблуди и залитания, щения и вярвания, влияния от контекста, начина на живот, епохата и особено някои колоритни личности в досег с него, са оказали влияние на "гениалните му проникновения"... "..... Подобно на Гьоте, с когото се чувствал кръвно сроден — според едно предание дядо му е бил незаконен син на Гьоте! — Юнг се отнасял към жените самоуверено, търсел в тях вдъхновение за творчество и извор на допълнителна сила за повишаване на личната си жизненост, която далеч не била малка. Радвал се да го величаят и да бъде център на тяхното внимание. Превърнал жена си и голяма част от своите любовници в научни сътруднички, ала и те се надпреварвали да му помагат (макар жена му около петте деца, невинаги смогвала да е до него). Те му съдействали в работата, правели му библиографии, събирали литература за него, набавяли справки, превеждали книгите и статиите му на чужди езици и всячески допринесли за разрастване на неговата слава... " "... Характерен е скандалът, който предизвиква неговото крайно егоистично, трезво научно отношение към собствената му братовчедка Хели (Хелен), имаща медиумни спиритически качества. Тя се влюбила в него, а той я използвал едва ли не като “опитно зайче”, за да изучава на неин гръб неизвестните страни в човешката психика. Ръководел спиритическите сеанси, в които тя била медиума, макар те да били очевидно изтощителни за нейното здраве, разболели я, а накрая починала изнурена и с разбити нерви от туберкулоза. Може би и поради обидата, че той публикувал като научен психиатричен труд наблюденията и разсъжденията си за тези сеанси, където откровено заявил, че тя е истеричка (заболяване считано в епохата за проява на израждане!). Нейният годеник веднага разтурил годежа и никой не поискал повече ръката й. Всички негови роднини били потресени от този скандал и от факта, че без капка угризение на съвестта той жертвопринесъл собствената си братовчедка в името на научната си кариера. Следователно, на Юнг не му липсвала известна доза безскруполност в отношенията му с жените. Той инструментализирал връзките си с тях за собствени цели. Най-вече за духовно и професионално израстване. В името на знанието, истината и науката — едни сами по себе си нелоши цели. Лишен от предразсъдъци и скрупули, от един момент — след срещата си с Ото Грос — Юнг превърнал своите най-красиви и изкусителни пациентки в любовници и асистентки... Неговата самоувереност, остроумие, ирония, пронизителен интелект будели симпатия. По-старите жени му се любували като на вундеркинд и дързък юноша; зрял и силен мъж — левент, с тънък усет и емоционална чувствителност, както и заради специфичната притегателна сила, която излъчвал и с която се отличавал от останалите мъже. Изглеждал много перспективен като мъж и съпруг. Обичал да ръководи жени повече отколкото мъже. Много от заобикалящите го жени даже се прекланяли пред него и искрено го боготворели (2, 46). Разбира се, когато част от тях се сблъсквали с тъмните страни на неговия характер — те се разочаровали и го напускали, преминавайки към други “духовни учители, които според тях били по-почтени, действително-искрени и безкористни. Някои от тях предпочели Гурджиев (!!!) (ала и той имал навика да кани вечер красивите си ученички в своята стая и също бил за “свободната любов” и против лицемерното подтискане на половия нагон!)... " "... До есента на 1908 г., когато на 33 годишна възраст се захваща с лечението на Ото Грос, Юнг не приемал неговите идеи за възкресяване на полигамията с цел укрепване психическото здраве на съвременните генерации, разпалване на творческо вдъхновение в тях и “културна ревитализация посредством сексуалното разкрепостяване” (2, 117). По това време той рискувал да се обуржоази. Бившият беден студент по медицина вече имал свое семейство, богата жена (бащата на Ема е бил виден фабрикант), собствен дом, деца, добра работа, придобил заможност и на пръв поглед улегналост. Точно тогава в професионалната му практика и живот навлезли Ото Грос, Сабина Шпилрейн и Антония Волф. И тримата негови пациенти и колеги. Грос го преубедил по отношение на полигамията. След което Юнг превърнал в свои любовници и сътруднички Сабина и Тони. Ала и четиримата “колеги” около 1908 г. търсели пътища за “самоосвобождение вътре в себе си... на несъзнателните творчески сили и даже на гения” (2, 110). И преуспели в това начинание използвайки като катализатор полигамията. Инициаторът безспорно бил Ото Грос, прословут бохем и анархист от епохата, навлязъл в психоаналитичното общество на Фройд. Жив романтически гений той обладавал “ужасната способност да подстрекава други да се държат разпътно, поддавайки се на инстинктивния импулс” (2, 110). Фройд ценял високо Грос за неговия изумителен интелект. Виждал само в двама души свои наследници — в Грос и Юнг, ала признал на Юнг, че за жалост на злоупотребяващия с опиум, морфин и кокаин Грос не му достига здраве, за да разгърне своите дарби (и наистина — 1920 г. Грос бил намерен в изоставен склад в Берлин в безпомощно състояние, след което отведен в санаториум умрял вероятно от пневмония). Ото Грос експериментирал с вещества въздействащи на психиката (наркотици), с цел да опознае върху себе си средствата за въздействие и управление на психичните енергии. И днес на някои изпълнители на опасни мисии им дават наркотици — за да се премахнат цензурните задръжки идващи от страна на съвестта и да действат напълно автоматично (сякаш зомбирани), без капка нерешителност. В тези свои рисковани експерименти Грос неусетно станал наркозависим и съсипал здравето и психиката си. Той експериментирал и с инстинктивните сексуални импулси за форсиране, канализиране и прехвърляне — за по-мощно сублимиране на енергията събудена и генерирана в тях в посока на духовно творчество и възраждане на личността чрез оргиастична психотерапия, ревитализиране и овладяване енергийния резервоар на “дивото начало” дремещо подтиснато и неосъзнато в човешката природа, затрупано от “цивилизацията”. ------------ Ще пусна и части от другото. Но бих искал да обърна внимание на четящите относно някои важни маркери, свързани с историческият и социален контекст сред който се развива действието на "гения". И рязката разлика между идеалният образ за него, от неговите последователи и доста по-човешкият образ. Разбира се, отпреди над век, всичко това е вече отдавна отминало. Но всеки детайл има значение, защото човешкото същество натрупва през целия си живот и всеки резултат и производно на това натрупване, следва същата тъкан - по съответствие.
  9. ramus

    Юнгианска психология

    за мен този казус не съществува. Нямам отговор на питането ви, по начина по който го формулирате. Лично аз съм поел по съвсем други казуси, които съм намерил решения практически, след доста лутания. И в нито един от тях не ми е потрябвал Юнг. Тази мешавица сред която тук някои фенове и потребители откриват своите си проекции... просто е част от един исторически контекст, от неговата личност, от неговото обкръжение, от начина му на живот (от беден, на доста заможен)... На доста интензивния му начин на използване на хората около него ... в "името на науката"... Ако обаче втората част на това питане - вече синтезирано и принципно обобщено - това е да се избере кой е верният подход - навлизането в широта или задълбочаването - в това имам мой личен отговор. Той е прост - нито едно от двете поотделно не носи друго, освен фрагментарност. Тя се простира във фрагментарност и на условията, и на резултатите. И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. Пренесено в конкретиката ви - вътрешния интегритет за мен не се събира в понятието ИНДИВИДУАЦИЯ, по което тук четящите се фантазират че разбират неговия смисъл и значение отвъд написаното от ЮНГ. А и след Юнг доста хора вече са развили и обогатили значението на вътрешния интегритет и извели много други и различни аспекти на психичното. Аз влагам в много по-разширено значение в интегритета и за мен "индивидуация" е остаряла и твърде фрагментарна концепция. Та - вътрешната интеграция и посока за развитие, аз я виждам като обединяване на всички аспекти, като само малка част са "мъжко-женски" и тия "две" дори не са такива в своята същност, а "мъжкоженското в поведението и мотивацията, отношението и отражението" е само тяхно проявление. Като обобщението на понятията АНИМА и АНИМУС са само в конкретиката на общата концепция на ЮНГ, която аз не бих нарекъл дори Хипотеза, а просто набор от навързани абстрактни понятия и свързването на значенията им в обща система. Целта - е да се предпостави някакъв условен скелет за обяснение на някои психични явления и процеси. И нещо важно - за да допълните вижданията си, а и да добиете представа за ЮНГ и неговия точен исторически и обществен контекст - вижте линка който съм дал - доста кратко и сбито и... само извадки от "другите около Юнг" - за да добиете как са го виждали отвъд идеалите на последователите и преклонителите си. Ще научите и някои страни за въпросния ЮНГ и неговия сенчест живот... Щото иначе - чудесно нещо е идеализацията и папагалстването... Вероятно и състезанията в това кой колко е прочел и колко отговори вече си е нагласил - също е важно за някого. Но от текста в линка, се вижда чудесно как и дали същият КАРЛ си е представял какво означава за него самия "индивидуация". Щото идеалните теоретични положения са нещо чудесно, но дали и кое им е било значението за самият ЮНГ и какво е имал предвид в съдържанието на неговите собствени понятия, се вижда именно от фрагментите на неговият личен живот...
  10. ramus

    Юнгианска психология

    Безсилието е тежък товар в живота. Друго си е да си намериш подслон, сред който да живееш с усещането че прочетеното и наученото ти дава сигурност... Не че някога нещо ще правиш, но то не е и нужно, да не говорим - че не е достатъчно безопасно за книжовния нагласен образ на живота и света... и "себе си". Кой да ви даде "отговор", колега Втори... А и казусът ви няма решение. няма обективно еднозначно и генерално решение - нито по Юнг, нито по който и да било... По-добре четете, четете.
  11. ramus

    Юнгианска психология

    Между другото - ако е за линкове и автобиографични данни за въпросната идолна фигура - ето малко за "интимния й живот". Пак е нечие мнение, но повдига завесата зад някои... особености на Юнг. И всичко се позовава на източници и е издържано от гледна точка на коректност в цитирането. https://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=468 Разбира се - няма нищо лошо ако великия автор на теорията за личността, е водил доста свободен живот. Все пак - толкова много жени имат нужда от помощ, толкова много от тях им трябва излъчването на стабилен, компетентен, знаещ и можещ... (явно не точно в ролята на терапевт) А може би друг е въпроса ако и сексуалният акт е също част от терапията - особено на сериозни, доста дълго продължаващи... лечения и терапии, на красиви жени... . А и не трябва да се забравя как и чрез какво е "лекувана" и до времето на Юнг женската хистерия... Ама разбира се - имало "резултати" и съвсем достоверно е можело да се реализира и статистика за тях... Интересно ми е да запитам "ерудитите" в темата, дали някъде в трудовете на въпросното гениално светило е налице разясняване на терапията чрез сексуални действия с пациентки. Не че няма и други такива случаи сред "терапевтите". То как да не откликнеш на "душата" ... да я лекуваш... Интересно - кой ли архетип е тоя - на вечния помагач и спасител... и че все пак неговото изразяване си минава с лекота и през секса и поемането на "вещата роля в него" на терапевта... И за да няма спекулации - ето и кой е автора - на написаното в горния линк; http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Writers&wop=showcontent&wid=190 Красимир Делчев е професор по философия в Софийския Университет "Климент Охридски". Автор е на многобройни научни и популярни книги и статии.
  12. ramus

    Юнгианска психология

    ха, мнение - та вижте сайта който е линка. Това е мнението на някоя си Керемедчиева, която дори не е и "авторка от този сайт". Обаче вижте другите автори и другите заглавия на статии от същия сайт... Съвсем си е в стила на развитието на темата и подхвърлянията в нея на всичко друго, но не и на научно познание. И въпросните кръстили сайта си "познание"... трагедията е пълна, но и бозата сред която е "шаманстването" по отношение на психичната "помощ" си е точно такава и чудесно отразява и самата тема с тримата пишещи в нея... "фенове" и най-вече "апологети и ерудити"... А някой си кръстил темата тук "Юнгианска психология". Ако тази тема беше сред професионални среди в това направление, щяха вече да са прекъснали отдавна местните 'фенове'-аматьори.
  13. ramus

    Юнгианска психология

    нека ви напомня че ВИЕ също не можете да тълкувате сънища. Няма значение рамус или филанкишиев дали е успял или не е. НИКОЙ не е успял. Вие нямате успех в това, както и който и да било. Пиша фермани, но ако си бяхте направили труда да прочетете, нямаше да пишете за пореден път тия нелепости. Няма резултати от тълкуването на сънища, а от това че някой си ги бил използвал за да натъкмява образи. Вие правите същото и си го пишете откровено. Без празнодумства - ВИЕ МОЖЕТЕ ЛИ да изтълкувате дори един единствен сън? Щото спама в темата си го продължавате в дружеския разговор с другата другарка по съдба. Вероятно е чудесно но вие дори не четете собствените си думи. Това е вече мяра в теми, в които се пише "от душа"...
  14. ramus

    Юнгианска психология

    аналогията ви е напълно подвеждаща... и напълно погрешна. Причината обаче е - че вие нищо не разбирате от коли и от поправки. Точно колкото не разбирате и нищо от тълкуване на сънища. И психотерапия. И психология.... Автомобилите са сбор от механични и електронни устройства. Те са израз на точни науки... Точните науки имат... някои "точни" положения, които са взаимообвързани едно с друго. И то - по точен начин. Този начин не зависи от петьо, гошо или филанкишиев, нито от теории, хипотези и фантазии, а от точни принципни положения. затова и са ТОЧНИ НАУКИ, защото от тях резултират точни механизми, вършещи точна работа, по точен начин... Друга причина за погрешната аналогия е - че автомобилите са човешки производни. Те са измислени и реализирани от хора, като натрупан и натрупващ се опит, практика, взаимодействие с физически принципи и закони. В тях са вложени напълно съзнателни принципи. Нищо от това няма аналогия със "тълкуване на сънища". Аналогията е напълно аматьорска и напълно неточна. Освен това изборът на тази аналогия с тълкуването на сънища означава че и от двете вие нищо не разбирате и сте накомпетентна. Но най-вече - защото ще се съдерете, но ще си стискате на ината че "сънища не може да не може да се тълкуват и никой до ден днешен не ги е изтълкувал"... Само заради интереса. Дали рамус е аматьор или не - но рамус в сравнение с вас е, направо на светлинни години относно анализа и опита. А вие - само заради хващането на сламките за тълкуванията - сте се вкопчили за една напълно провалена идея. Не само за рамус... Напълно е провалена идеята и никой не се занимава с нея. На вас ви трябва, защото просто ви е изключително удобна. Това не пречи да е практически провалена и е част от театъра, който е нужно да се разиграва и поддържа между терапевт и пациент/клиент. Това е именно част от простите разлики с точните науки и техните "точни производни" - каквито са автомобилите и ремонтите им. И апропо - един от най-добрите автомонтьори са именно самоуките, които се проверяват чрез "поправки" и това са "точни резултати", защото с лекота могат да се повтарят и само се надграждат... Докато... "тълкуването на сънища"... е просто фантазна игра. Ама разни условия - нито ерудити, нито учени, нито любими професори или сценични актьори по видеоклипчета някога са успели... Нито вие самата можете да изведете дори един единствен ясен и точен случай. Пълен провал е - особено с тази ви аналогия... Вие съвсем ясно осъзнавате че тълкуването на сънища всъщност.... е един трик, с който се гонят "резултати" в терапиите. Но... резултатите не идват от тълкуването на сънища, защото в съвременната терапия вече никой не ползва това, освен спрямо субекти с мистични и фантазни нагласи. И цялата работа е да им се представи нужния контекст, сред който те да привидят, нагласят и проектират някак си своите си нужни образи. Дори имахте и съответния коментар за нещо подобно и по-нагоре. Научен метод за тълкуване на сънища няма, не е имало и няма как да има - нямат значение нито опитите ви за заигравки, нито силната ви потребност от илюзии, от подпиране с каквото и да е, както и владеенето на елементарни софистични трикове. Тълкуването на сънища вече не участва в никоя съвременна практическа терапия, а е само специфичен прийом, с който терапевт може да ползва ако прецени че би могло да послужи на терапията с нещо си... спрямо терапевтираното лице. Карл Юнг е страдал от доста психични проблеми... и си е останал през целия си живот с тях. Фройд - също. И двамата всъщност целия си живот са опитвали да намерят точен израз и методология за психични лечения. такива и над 100 години след тях - не са изнамерени в "точен универсален начин"... И развитието на психонауките е в посока да се доведат до научни, и заради това тълкуванието на сънища отпада сред новите форми, направления и методи. Твърдя че имате напълно фантазни и идеални представи за психотерапевтирането, и липсата на опит си личи ужасно много. Но работата е че именно това ви е нужно - книжните идейни инжекции, с които да си получавате нужните фантазни дози... В този смисъл вие ще си ги търсите и намерите, където и сред каквото и да е. Всичко тук, дето се разиграва е един спектакъл, целящ именно това. И да вярваме на "науката, че рано или късно ще стигнела до това"... и да вярваме в каквото и да е - това не е наука. Вие не сте нито визионерка, нито ясновидка, просто си играте на нужди и темата ви е единствено необходима само и единствено заради това. На другите "ерудити" - всеки според личната си полза, но резултира в едно и също. Но най-ироничната роля в това е именно на Дора, която чудесно разбира и е осведомена че тълкуването на сънища е един научен фейк... Според условните правила - относно науката и псевдонауката, в темата се раздуват именно псевдонаучни принципни положения. Именно и заради това психотерапията никога не е била наука, за разлика от психологията, невронауките и когнитивната наука. Но в тях никой не се занимава с "тълкуване на сънища" и от това да следват някакви бомбастични заключения, синтезни изводи или обобщения. Ако тях ги има - то това е един научен фейк, но не е наука. Искам да напомня също и че ... и ароматерапията, както и рейки и още доста други се водят "алтернативна медицина", служат уж за лечение и помагане, за решаване на проблеми... Но не са медицина, и не са наука, нямат нищо общо с научния метод. За всяка от тях се твърди също и че ИМАЛИ РЕЗУЛТАТИ и това може да се зачете на толкова много места. А това е раздел ПСИХОЛОГИЯ. И е подвеждаща цялата тема, която се върти именно около терапията... А никой в нея не е терапевт, не е и тесен специалист, достатъчно компетентен. И не рамус е проблемът да ги няма, но това заиграване е заради фантастичния уклон, маскиран като академичен интерес, чрез академична мимикрия... да прилича на "наука"... И не е проблемът психотерапията - а интерпретаторите и вярващите, ако ще и вкопчващи се за сламките на фантазиите си... като всички вярващи...
  15. ramus

    Юнгианска психология

    а защо смятате че съм решил така? Да не би да сте имали "сън" и да сте го разтълкували? Това е наивно - не е възможно "да ВИ губя времето". Губите си го само сама, това си е "ваше време". Аз разполагам с моето и няма кой да ми го "губи". А и ... в случая софистичните прийоми бяха напълно излишни и ги ползвахте от безсилие. А накрая се оказа - че е налице "изгубено време". Което също е един от тия прийоми. Но не пречи да е наивно със смисловата си грешка, просто защото пляскате шаблоните си без дори да положите и елементарни усилия да осмисляте думичките които ползвате наготово.

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×