Lavazza

Благодаря Ви Г-н Киров, точно това имах предвид. Факти, действителни лица, дати и цифри. Започнах да ги чета, но сте прав, че това ще отнеме време. Ще се опитам да си сглобя картинката и във всички случаи ще съм много по-спокойна като споря, когато имам документи зад гърба си. Много съм Ви признателна.

Благодаря Ви за включването. Свидетелствата от първа ръка са изключително ценни и стават все по-ценни с времето. Бихте ли разказали по-подробно за тези събития ако това не представлява за Вас непреодолима травма или нещо, което определяте като много лично. Какви са били взаимоотношенията на смейството Ви с представителите на властта? Може да не използвате имена на личности ако не желаете, но от друга страна имената на градовете и ориентировъчни дати са важни. Благодаря Ви предварително за всичко споделено.

Към вас имам въпроси, защото виждам, че познавате материята задълбочено. Въпросите са ми следните: 1/ Къде са описани случаите на дискриминация? Изучавани ли са количествено? Явлението с какво социологическо значение е било? Къде могат да се намерят архиви, документи, свидетелства? 2/ Къде са изселени хиляди български евреи? Географско място. Кога? Има ли документи? Има ли карта на тези лагери? Защото лично аз откривам например това: https://www.jewishvirtuallibrary.org/map-of-concentration-camps-in-bulgaria За разлика от други страни у нас дори в еврейският архив няма отбелязани установени трудови лагери / лагери за задържане или друго освен транзитните лагери. Не искам да гледам на желаното като единствено възможно. Признавам, че много ми се иска да не е имало наистина, но ако е имало - моля да ми предоставите точно - географско място / име / брой задържани евреи с дати и цифри. Защото на много места пише , че са принуждавани да работят в лагери, но искам да изясним какви са били тези лагери, имало ли е други етноси там, имали ли са храна и в какви условия са работили и пр. и пр. Т.е. искам да разбера какво се има предвид пред "лагери" . 3/ Жълтите звезди, конфискациите и унижението - същата работа. Искам цифри и конкретни документи с историческа стойност, свидетели и пр. Изобщо провокирайки тази тема идеята ми беше да бъдем максимално откровени. Нито да се правим на герои, но пък и да не позволяваме да се омаловажава това, което е направено, защото то също е факт. И не да правим поредния рунд на политическа възстановка според едни или други интереси. Искам да се съсредоточим върху фактите - дати и цифри, свидетелства и ако може до дъно да се изговори всичко. Да взимаме екстремни позиции или да заобикаляме темата...мисля вече се доказа, че на никой не върши работа. Освен на фактори извън страната (не е само французойката, тя е представител на много интереси, които имат за цел да атакуват етническия ни модел. Това е друга по-голяма тема, но е реалност. А и дори само тя да беше (Nadège Regaru - моля ви не я подценявайте. Ще ви изпратя ако искате описание на профила й - системно и от години пише тенденциозни статии за България - ту за ромите, ту за евреите, мохамеданите и пр. а е и консултант към Парламента на Европа и Европейската комисия. Не мисля, че думите й потъват в ефира без отзвук. Ако се интересувате ще ви препратя всичките й писания на мейл)

Разбирам гледната ви точка, но горното твърдение няма как да е вярно. Първо защото теоритично дори в историята (като съвкупност на история на отделни индивиди) не може да има нещо валидно на 100%. Второ, отново повтарям молбата си, защото тя е много важна : Не търсим заслуги. Търсим истини. В този момент е много по-важно да съберем максимално валидната истина в обективна форма, отколкото да се делим на лагери и да я дърпаме към царя или комунистите. Точно това ни е вкарало в трапа да не можем да разгледаме собствената си история обективно. Моля Ви!

Чудесно. Точно такова мислене търся и аз. Разбира се, че сте прав, че едностранното представяне на нещата ни вреди както и мълчанието пред също толкова едностранно представени тези като тази на французойката. За опасността от полу-истини, за отричането и изкривяването на факти става дума и в тази декаларация от 08.06.2020. Тя е по повод германското председателство на IHRA тази година: The difference between denial and distortion of the Holocaust “Holocaust deniers seek to make antisemitism acceptable, to provide legitimacy for Nazism and fascism, to claim that the Holocaust was a product of the Jewish imagination, and so on,” says Robert Williams, Chair of IHRA’s Committee on Antisemitism and Holocaust Denial. The eventual goal of Holocaust denial is to recast history to erase the legacy and reality of the genocide of the Jews and related atrocities by the Nazis and their collaborators. Distortion of the Holocaust is rhetoric, written work, or other media that excuse, minimize, or misrepresent the known historical record. This can be intentional or unintentional. However, all distortion, whether intentional or not, feeds into antisemitic narratives, and can lead to more violent forms of antisemitism. In this sense, as IHRA Honorary Chairman Yehuda Bauer notes, “a half truth is worse than a full lie.” От: https://www.holocaustremembrance.com/task-force-against-holocaust-denial-and-distortion

Благодаря ви за включването. Бих искала да избегнем обаче определението чия заслуга е и да се съсредоточим върху съдбата на тези хора и каква точно е била ролята на България. Изчетох доста мнения и изследвания, предимно в последните месеци по-задълбочено. От многото спорни неща за мен остава безспорно това, че случилото се в България е различно от всичко случващо се в Европа. Колкото до това кой каква роля е изиграл, си го представям повече като петточков предпазен колан за детска седалка - т.е. трябвало е много фактори да се съберат, за да кликнат нещата - и парламентът да приеме, а после да отхвърли собствения си закон; царят да е уж с Фюрера и да демонстрира лоялност, но после да смени подхода и да протака; наличието на непредвидими елементи като комунистите, които да събират критична маса хора, оспорващи наложеното статукво, църквата, която да обяви депортирането за неморално, но най-вече липса на анти-еврейски нагласи в народа. Според мен всеки един от тези фактори е бил задължителен и липсата, на който и да е от тях би нулирал усилията на другите. Тежестта на ролята на всеки един от факторите всъщност важна ли е? За кого? Това, което ме шокира в случая мен като не специалист е, че явно този въпрос няма да спре да бъде политизиран и използван отвън. Сами виждате , минават години, говорим си, уж се разбираме , а след 5-10 години сме пак на същото място. В тази връзка бих била много благодарна ако някой от вас разполага със заключението на "кръглата маса" по този въпрос на форума от август 2008. Тогава видях , че са се събирали историци, но явно исторически издържан еднозначен отговор и на двата въпроса не е даден. Госпожата пищеща тези статии (Ragaru) e представител на френски "тинк-танк" за стратегически връзки. Това говори, че темата ще бъде използвана срещу нас и в бъдеще. Сами разбирате, че колкото и да сме подписвали закони, колкото и да сме налагали исканото от Германия по отношение на евреите (забрана за професии, лишаване от граждански права, носене на отлизителни знаци ..- кой не го е правил всъщност от съюзниците или окупираните от Германия?) ..ние все пак оставаме фашизма вън от парламента си и най-вече в много случаи само на хартия. В статията на Рагару не пише нищо за влаковите композиции , които са спрени.. Спасените 48000 са представени като по-скоро "оцелели" във вакум от безразличие, което изобщо не отговаря на истината. Нищо за манифестацията на 24 май, нищо за българския свещенник укривал главния равин. Нищо за нормално човешко отношение. А такова безспорно е имало. Дори в една от статиите й, мога да ви предоставя целият текст, ни обвинява, че всички случаи на "спасение" са с единствен мотив "клиентализъм". А това вече е абсудрно. Ще задам въпросът така - Според вас тази статия в уикипедия обективна ли е? https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_during_World_War_II Защото противоречейки на досега известната история, тя изхожда от претекста за обективност, а постига ли я?. За незапознатия читател остава мнението, че, България едва ли не както всички останали страни участвали в Холокост с охотност е товарила евреи на вагоните, предавала ги е на Гестапо преди те да ги потърсят дори и е имала анти-еврейски нагласи сред народа. Това според вас вярната страна на историята ли е? Няколко представители на властта равнозначни ли са на цял народ? Личностите правят грешки и затова носят своята отговорност . Александър Белев не е ли осъден? Народните представители приели закона не го ли опровергават с действията си после? Ако се разсъждава само от юридическата призма тогава ми отговорете в коя държава приетите закони представяляват единствен идеален образ на реалността там? Да, много лошо, че сме ги приели тези закони. А има ли всъщност някоя от страните съюзници, която да не го е направила? И не е ли хубаво (поне в този случай, че много много май не сме ги спазвали стриктно)? Иначе нямаше да има кораби през Черно море за Палестина със знанието на властта? Декларации на парламента и манифестация на българи и евреи заедно? Не е ли?

Здравейте, Търся отговор на два въпроса, които непрестанно се подновяват във времето без да намират своето решение 1/ Спасила ли е България 48000 евреи през 1943г.? 2/ Какво точно се е случило с 11343 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Видях и предишната тема от 2008г. по този въпрос и макар че е доста изчерпателна, там също липсват доказателства и документи. Ще обясня и интереса си по темата и до някаква степен възмущението ми, че докато ние толкова години се караме кой повече е спасил евреите в България - царят, църквата или комунистте, някои страни се възползват от разногласията ни, за да издигнат "научни тези", че такова спасяване изобщо не е съществувало. Обявяват го за митология на комунистическия режим и подъл начин България да си припише геройства, които не е извършила. (Статиите, на които се базира в основата си новата редакция на Уикипедия по темата, са от една и съща авторка Nadège Ragaru. В тях България е представена като виновна наравно с всички страни участвали активно в Холокост) https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_during_World_War_II Не търся георизъм или еднозначна постулатна истина по този въпрос, но и не мога да приема, че сянката на някакви нюанси може да заличи главната истината. Разбирам, особено за втория въпрос, че има спорове и хипотези, (можело ли е нещо да направи България, използвала ли е тези хора, за да маневрира при опитите си да спаси евреите от старите територии и пр.тълкувания), но това дава ли правото за напълно свободно тълкувание на реално доказани факти (48000 евреи остават живи)? Не съм историк, образованието ми е в областта на точните науки и затова не проумявам как е възможно заради хипотези с много малка вероятност да се оспорват факти с вероятност 1?! Защото те все пак реално са се случили - влаковете не са отпътували и евреите са останали живи? Нали? Извинявам се, че не съм на висотата на знанията Ви по история, но именно затова се обръщам към Вас за съдействие, защото се изгубвам в спорове, опити за пренаписване на историята и политически игри. За съжаление, в 21в. истината е предимно това, което съществува в дигитален вариант. Смятам да използвам това, което ще отговорите като аргумент в споровете ми с Уикипедия и писмата, които възнамерявам да изпратя до всички свързани с въпроса институции както и до самата авторка. Вече започнах някои от кореспонденциите, ще се радвам ако и вие като професионалисти се включите. Няма да спра докато текстът в този основен за съвременниците ни източник на информация (Уикипедия), не придобие поне малко по-обективен вид. Благодаря Ви предварително за всяко едно мнение