К.ГЕРБОВ

Техническа грешка е допуснал Васил Златарски, та обърка и нас. Отново прочетох Търновския надпис, но там пише „Иван Асен”. А ние коментираме Иван Асен ІІ.

Май нещо сме се пообъркали. Поне след тоя спор с такова чувство оставам за себе си.

„Асен бил отседнал на лагер на брега на Хеброс или Марица, близо до местността, наречена Клокотница. Последният при вестта за намеренията на Теодор предприел поход там... Асен излязъл победител, а Теодор и всичките му пълководци паднали в плен. Според компетентността на един хронист от онова време тази битка била през месец април 1230 година.”

Това е написал Шарл Дюканж в своята „История на империята на Константинопол по времето на френските императори”. Той не се е смутил от неясната формулировка в хрониката на Рикардо Джермано. Мисля, че времето на събитието е логично и е в контекста на останалите описани от хронистите събития.

Текстът, който Златарски цитира като житие, дори не е и разказ, а е разказче – има, няма, десетина изречения. И в тях се говори само за мощи. Няма никакви житиесъбитийни сведения. Пространното житие на Иларион Мъгленски е написано от Патриарх Евтимий. В него също се отбелязва пренасяне на мощите на светеца и полагането им в църквата „С в. 40 мъченици”. Само че това, последното, Златарски не го е цитирал, но не поради пропуск.

Ето текста за пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски, както това е представено от

Патриарх Евтимий:

„След много време, когато гръцкото царство обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви голяма храброст, той превзе немалка част от гръцките земи, сиреч Тракия и Македония, Тривали и Далмация, а към тях Неада и Елада, а също и Етолия. И като чу за чудесата и знаменията , които бог прави заради името на блажения Иларион, разпали се от божествено желание и искаше да се наслади на благодатта на светеца. Той с много усърдие и с голяма почест взе мощите на преподобния Иларион и с кадила и аромати ги пренесе в своя славен град Търнов. Като чу патриархът, излезе с целия си клир със свещи и кадила да посрещне светеца. Усърдно целуна мощите на Христовия йерарх, обля ги с много сълзи и ги положи в честната и славна църква „СВ. 40 великомъченици”. *

Патриарх Евтимий не само че не свързва строежа и именоването на църквата „Св. 40 мъченици” с битката при Клокотница, ами направо пише, че църква с такова име е имало и още по времето на Калоян.

Знаел е Златарски, какво е написал Евтимий, дори е цитирал началото. На с. 262 от т. 3 на „Историята” е поместен текстът на първите две изречения от горния откъс. Златарски дори посочва, че те са от „Житието на св. Илариона Мъгленски” на Патриарх Евтимий. Краят на откъса обаче го няма нито на посочената страница от „Историята” (което все пак е логично, защото не се отнася към разглеждания там въпрос), нито на с. 594 -595, където е коментиран Търновския надпис.

Лесно му е било на В. Златарски да обвини неизвестния съставител на проложния разказ, че не е разбрал „правилно” надписа. Но да направи така и относно написаното от Патриарх Евтимий не е посмял. Шега ли е да обвиниш най-начетения книжовник на Второто българско царство, за когото „царската църква” „Св. 40 мъченици” е била сигурно като втори дом (колко ли служби е извършил там?), че не разбрал какво пише на колоната на Иван Асен ІІ!

Не само че се объркал Златарски при разчитането на надписа на Иван Асен, но дори е подбрал противоречащите му извори, които да „обори”. Всъщност историкът от 20 век е повярвал повече на собствения си грешен превод на надписа, а не на писаното от по близкия до събитията средновековен книжовник от най-висок ранг.

Вследствие на тази постъпка на Златарски, в разгорялите се спорове за Калояновото погребение сведението на Евтимий бе подминато. Повечето повярваха на Златарски.

*) Житието на Иларион Мъгленски и разказа за пренасяне на мощите му са поместени изцяло и с бележки в „Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, с. 89 и 379, бележки с. 531 и 623”.

Отговор на Галахад

1. И аз не разбрах. Къде в надписа са посочени годината и датата на Клокотнишката битка или годината на възцаряването на Иван Асен ІІ? Абсурдът се установява след последователно по-внимателно прочитане на страници 393 и 594 от „Историята” на Златарски.

2. „С помощта на които излязох на война...”. Светите Четиридесет мъченици ги е имало преди Иван Асен ІІ да излезе на война.

3. Кое събитие може да се изведе лесно? Аз не твърдя, че на 9 март 1230 г. не е бил отбелязан денят на Светите Четиридесет мъченици.

4. Не само Джеронимо и „житиеписецът” (уточних, че не е житие, а разказ) на Св Иларион, а и самият Иван Асен ІІ не е предполагал, че ще използват надписът му за датиране на битка, каквато той дори и не споменава в него. Всъщност имало ли е Клокотнишка битка?

БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА, ТЪРНОВСКИЯТ НАДПИС НА ИВАН АСЕН ІІ И ЛОГИКАТА НА ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ

Не са много изворите за историята на битката при Клокотница. Централно място сред тях досега е отреждано на датата 9 март 1230 г., на която според проф. Васил Златарски се е състояло сражението, променило българската и гръцката история. Известният наш историк извежда тази дата по логичен път, подробно описан в студията му „Търновският надпис на Иван Асен ІІ”. Разсъжденията на Златарски в тази студия обаче са един нагледен пример, как и голям историк може да допусне наивна грешка и да не бъде убедителен при третиране на изводите.

Логиката на Златарски върви така:

1. Според надписа в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, в дванадесетата година от царуването на Иван Асен ІІ (т. е. в 1218 + 12 = 1230 г.), когато той тръгвал на война против Теодор Комнин, църквата била вече построена, но още се изписвала. Следователно тя още не била осветена и наречена на името на някой светия или свещено събитие.1

2. Обичайно за византийските императори било да увековечават значителни събития, свързани с тяхната личност, като наричат (именоват) построените от тях църкви на името на църковния патрон, който се е отбелязвал в деня, в който е станало събитието. Следователно църквата построена от Иван Асен ІІ била осветена след войната с Т. Комнин и била наречена в името на Светите Четиридесет мъченици, защото битката при Клокотница е станала на 9 март 1230 г. – църковния празник на същите тези Св. 40 мъченици.2

В съжденията на Златарски, по-точно в изчисленията, защото той провежда и такива, сме свидетели на един математическо-логически абсурд. Навремето са го наричали апория. Златарски извежда годината на битката при Клокотница математически, като към годината на възцаряването на Иван Асен ІІ добавя дванадесет години. Което е коректно. Но самата година на възцаряване е „принос” в историята, направен пак от В. Златарски. В „История на българската държава през средните векове”, той отбелязва, че тържественото прогласяване на Иван Асен ІІ за български цар е станало в 1218 година. След което следва бележка: „Тая година се определя от търновския надпис на Иван Асен ІІ, гдето е казано, че сражението при Клокотница станало в 12-та година на царуването му, или 1230 – 12 = 1218 г.?!3

Излиза, че В. Златарски е определил годината на възцаряването на Иван Асен ІІ като изважда от годината на Клокотнишката битка 12 години, а годината на самата битка изчислил, като прибавя 12 години към годината на възцаряването на Иван Асен ІІ! Също като в приказката за яйцето и кокошката. В математическите изчисления на Златарски единственият исторически факт са само дванадесетте години, които разделят двете големи събития.

Датата 9 март също е необоснована. В пунктуацията в Търновския надпис действително първото изречение завършва след „с тяхната помощ”. Там дори е поставена и една голяма точка. Но дори в рамките на теоретичните ръзсъждения да приемем, че не е така, то остава текстът да е, че „ с помощта на Светите четиридесет мъченици, Иван Асен ІІ излязъл на война в Романията и разбил гръцката войска”. Няма как Иван Асен ІІ, тръгвайки от Търново в името на Светите 40 мъченици, за да се бие в Романия, да е знаел (както при един предстоящ мач), че битката ще стане на 9 март. По вероятно е самото тръгване на българската войска от столичния град, да е станало на тая дата – с молебени, с хоругви на светците и т. н. Църквата вече е била наименована след като се е изписвала – нали стенописите трябва да изобразяват сцени свързани и с конкретните патрони на църквата.

Можеше и 9 март да се приеме за визирано в надписа, но ако в него се споменаваше и конкретното място на битката. Бил е Иван Асен ІІ на тая дата вече там, помолил се е рано сутринта на Светите 40 мъченици и разбил същия ден гърците. След това е изпратил бърз пратеник до чакащите зографи в Търново да почнат да рисуват Севастийското езеро и давещите се мъченици. Значи ли, че ако стенописите посветени на патрона, патроните или църковния празник, на които първоначално е била наименована църквата са били вече изписани, преди да почне войната с Теодор Комнин, те са замазани с баданарка и на тяхно място са изписани нови. Изписването явно е било доста напреднало, след като в същата 1230 г. църквата е завършена„до края”. А третият индикт е приключвал в края на август.

Клокотница, мястото което така дълбоко е трябвало да се свързва с даването на името на църквата, не фигурира в надписа. Пък уж той бил издълбан, че и църквата била именована в чест на битката при Клокотница? В надписа са посочени далеч по-познати и знакови географски имена, защото той е правен не по повод, или по-скоро не само по повод на построяването на църквата и битката при Клокотница.

Обладан от фикс-идеята си за връзка „битката при Клокотница – името на църквата „Св. 40 мъченици” – датата 9 март”, Златарски по съвсем фрагментарен начин „оборва” сведението на Рикарди де С. Джермано за пленяването на Тодор Комнин в битка през април 1230 г. и ослепяването му: италианците се объркали, а Търновския надпис „ясно и категорично посочва друго”?!4

В. Златарски прави погрешен извод и изопачава съдържанието на Проложното житие на Св. Иларион Мъгленски, което цитира и което всъщност не е житие, а разказ за пренасяне на мощите на светеца, които са положени в църквата „Св. 40 мъченици”. Той приема, че този разказ е още едно известие, подобно на Търновския надпис, отбелязващо построяването на църквата „Св. 40 мъченици”, като дело на Иван Асен ІІ. „Обаче – коментира Златарски – съставителят на въпросното житие не свързва постройката и името на църквата с Клокотнишката битка”, и обвинява този съставител, че не се придържал строго за реда на фактите?!5

В разказа съставителят буквално преразказва съдържанието на последната част на Търновския надпис, което означава, че добре е бил запознат с него. Тази последна част е най-съществената. И това, че не свързва името на църквата с битката при Клокотница означава само, че в ХІІІ в., когато се счита че е създаден разказът, живеещите тогава просто не са намирали такава връзка.

В подкрепа на идеята си да свърже наименованието на църквата Св. 40 мъченици с обичаите на византийските императори, Златарски привежда пример с Исак І Комнин, как той се спасил по време на страшна буря в деня на Св. Текла, и построил след това църква, която кръстил на нейно име.6 Всъщност това е антипример: едно е да построиш нова църква, която както се вижда си има повод за строителството и още преди да започне то, си има и име, друго е да прекръстиш вече наченатото ( имало е „зачала”), което естествено също си е имало повод. Прекръщаването на църква не е като да прекръстиш улица или дори град. Може би ние, атеистите, трябва да се отнасяме по-внимателно, когато коментираме църковни въпроси.

Бележки:

1.Златарски В.Н. История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1940, с.

594.

2. пак там, с. 595.

3. пак там, с. 323. Тук се цитира този сборен труд на Златарски, защото в него са отпечатани едновременно материалите за Търновския надпис и за царуването на Иван Асен ІІ и само с едно разгръщане на страниците се установява допуснатата грешка. Иначе и двата материала са издадени самостоятелно още в 1930 г.

4. пак там, с. 595-596.

5. пак там, с. 594-595.

6. пак там, с. 595.