Albert*Einstein

Теория на суперструните от Уикипедия, свободната енциклопедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%...%B8%D1%82%D0%B5 Допълнителни измерения В нашето физическо пространство са наблюдавани само четири големи измерения (тоест общо са 8, тъй като са по двойки, а ние виждаме само тези 4) и физичната теория трябва да има това в предвид, но нищо не пречи на една теория да разглежда повече от четири измерения. В случая съгласуваността на теорията изисква пространство-времето да има според различните струнни теории 10, 11 или 26 измерения. Конфликтът между наблюдение и теория е решен предполагайки, че ненаблюдаваните измерения са т.нар. компактни измерения (те са толкова малки, че са недостъпни за наблюдение). Нашите умове трудно визуализират по-високите измерения защото можем да се движим само в три пространствени измерения. Дори тогава ние виждаме само 2+1 измерения; зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение е не опитът да се видят големите измерения като цяло, а просто да се мисли за тях като допълнителни числа в уравненията, които описват начина, по който е устроен светът. Това отваря въпроса дали тези „допълнителни числа” могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент (който трябва да покаже на учените различни резултати в 1, 2 или 2+1 измерения). Някои скептици повдигат въпроса дали моделите, които се осланят на подобно абстрактно моделиране (и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура), могат да бъдат разглеждани като „научни”. 6-измерните Калаби-Яу форми могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория. Суперструнната теория не е първата теория предполагаща допълнителни пространствени измерения. Модерната струнна теория се опира на съременна математика и топология, които се развиват мащабно след Калуза и Клайн и правят физическите теории, опиращи се на допълнителни измерения по-правдоподобни.

Пространство от Уикипедия, свободната енциклопедия Пространство: суб-абстракция. Може да се представи като съвкупност от елементи/обекти/пространства В математиката, евклидово пространство е вид линейно пространство, в което могат да се дефинират понятията дължина на вектор и големина на ъгъл между два вектора. Тримерното пространство, в което живеем, е Евклидово пространство, а по-точно, тримерно евклидово пространство и се изучава от стереометрията. Всяка равнина представлява двумерно евклидово пространство и се изучава от планиметрията. По общо, за всяка размерност n може да се дефинира n-мерно евклидово пространство, което представлява обобщение на двумерния и тримерния случай. В евклидовите пространства са изпълнени всички аксиоми на Евклид, тоест те са модел за евклидова геометрия. Спрямо тримерното пространство може да се обособят 8 измерения: ляво-дясно отпред-отзад отгоре-отдолу отвътре-отвън Наблюдавайки даден обект, наблюдателя вижда тримерно обекта: например една кутиика за кибрит можем да видим предната, лявата и горната част, както и външната й част (ако е прозрачна виждаме вътрешната част). така че в цялата Вселена има само 8 пространства. Поглъщането на времето от черната дупка е само теория на физици, а не моя фантазия!!! Ако е възможно поглъщане на пространство, то е възможно и поглъщане на време, тъй като и двете са суб- абстракции и са неразривно свързани! Времето без пространството не може да съществува, както и обратното. ЧУвал ли си за хоризонта на събитията??? Айде кажи ми каква ти е теорията за този феномен, който СЪЩЕСТВУВА????? ПП: да допълня: абсолютен вакуум няма никъде във вселената и няма и да има, тоест звук в космоса ИМА Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът също се предава и през газове, течности и твърди тела. Той не може да се разпространява във вакуум. Във физиката вакуум е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински - vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е 'празно' едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум. Идеален вакуум е понятие, което се използва във физиката, но не може да се постигне в лаборатория, нито пък в далечния Космос, където при налягане от 10−14 Pa или 10−16 torr има само няколко водородни атома на кубичен сантиметър. Дори в такава среда е възможно движението на звук, който е в диапазон абсолютно недоловим за човека. А тъй като около някои планети има газове, то там може да се разпространява звук

МОЛЯ НИКОЙ ДА НЕ ПИШЕ ДОКАТО НЕ ЗАВЪРША ТЕМАТА, МЕРСИ!!!! БИОЛОГИЯТА НА БЪДЕЩИЯ ЧОВЕК Ако тръгнем по първите стъпки на еволюцията на живите организми на Земята, ще установим, че винаги в основата стои процесът на естествен подбор, при който полезните за организма наследствени черти стават по-често срещани с всяко следващо поколение, а неблагоприятните - по-рядко срещани, докато отпаднат напълно. Това е процес на взаимодействие на фенотипа (външните белези) с околната среда, при което унаследяващите се белези дават предимство или имат отрицателен ефект върху индивидите. В резултат на това организмите, които притежават благоприятни белези, оцеляват и се размножават по-успешно, предавайки на поколението си генетично обусловените си фенотипни черти. Обратно — притежаващите неблагоприятни белези организми са подложени на силен натиск от факторите на средата и трудно оцеляват и се размножават. Геномът на тези организми постепенно отпада от популационния генофонд на вида. Естественият подбор на свой ред води до процесите на адаптация към околната среда и специализация на видовете към определени екологични ниши. В крайна сметка, съчетан с някои физически фактори на средата, той може да доведе и до възникването на нови видове. Ако примем, че това е така, след да направим и извода, че рано или късно човекът, познат под името homo sapiens, ще бъде измествен от друга форма на живот, с черти близки до този на своя прародител. Ето и основните промени, които ще настъпят при бъдеща еволюция на вида Homo след 1000 години: * Тъй като през целия период на развитие на вида Homo, мозъчната кухина се е развивала все повече, може да се приеме, че размерите на мозъка, както и на главата при човекът след 1000 години, ще достигне до значително по-големи размери от сегашните. *Процентът на ползваемост на мозъка за мисловни процеси ще се увеличи, като е твърде вероятно, вследствие развитието на нанотехнологиите в мозъка да се имплантират нанороботи, които чрез електроимпулсно лъчие върху мозъчните центрове да стимулират контролирано мозъчната дейност. * Ще се увеличи ръста на човека, като при нормална височина на представител от мъжкия пол ще достигат до 2.50 м, а при женския: 1.90 Гръдната обиколка и при двата пола ще се увеличи, като това ще създаде условия за уголемяване на сърдечния орган, както и на органите, разположени в областта на гръдния кош. Това ще доведе до по-ускорен метаболизъм и по-засилена кръвоснабдителна дейсност. Следствие уголемяването на белия дроб ще се увеличи и ускори обработката на C02, а това ще доведе до ускорено обработване на кислорода. Всичко това води до извода, че самия индивид, без необходимост от други стимуланти, ще е достатъчно издръжлив и приспособлив към променлива околна среда. * Ще се увеличи раждаемостта, като при жените и възможно нормалния стадии на бременност да намалее до 6.5- 7 месеца, тъй като самия организъм на майката ще е достатъчно развит, за да захранва ембриона. * Ще се увеличи размера на половия орган при мъжете, което ще доведе до заяишена полова активност и необходимост от чести сексуални контакти. * Болести, като рак, спин, ХИВ, грипозни заболявания и т.н. ще изчезнат с изобретяването на лекарство, което има способността да лекува всяко заболяване. Това са основните биологични характерстики. Общо взето човекът ще се променя към един по-добър вид, който ще боледува по-рядко, ще се храни повече, ще има нужда да спортува повече, ще мисли повече и ще твори повече. Сексуалните контакти ще са като ръкостискането сега (което междувпрочем преди около 3000 години в някои страни е било забранено) което неминуемо ще доведе до една по-развита цивилизация. ЦИВИЛИЗАЦИЯТА СЛЕД 1000 ГОДИНИ Какво ще бъде обществото след 1000 години, когато технологиите ще са достигнали своя предел? Какво всъщност е обществото СЕГА? Човешкото общество представлява група от хора, които образуват полузатворено тяло. В него индивидуалните личности взаимодействат най-вече с останалите членове на групата. Обществото е взаимозависима мрежа от човешки отношения. По-неофициалното значение на думата „общество“ е група от хора, които живеят заедно в подредена общност. социалните науки, наричани още обществени науки, изучават обществото. Човешките общества често са организирани според основното си препитание. Социалните учени са установили общества на ловци-събирачи, номадски овчарски общества, градинарски или просто земеобработващи общества, и интензивни земеделски общества (наричани още цивилизации). Според някои, индустриализираните общества и тези след индустриализацията се различават от традиционните земеделски общества. Обществата също могат да бъдат организирани според политическата си структура: по нарастващ по големина и усложненост ред те са клан, племе, държава. Както се вижда, всеки индивид в това общество е зависим от другите, и те от него, което неминуемо води до конфликти. Ето защо в бъдеще всеки трудов процес ще бъде поет от роботи, някои от които ще са човекоподобни, а други (както са сегашните машини в корабостроитлниците и заводите за автомобили) ще са огромни машини, изпълняващи всички онези процеси, необходими за живота на човека, но които в момента се изпълняват от самия човек. В крайна сметка обществото няма да се управлява нито от президент, нито от парламент, а от един супермощен компютър, който ще поеме ролята и на съдилище и на законодател. Границите между държавите ще се заличат дотолкова, че в определени аспекти цялата планета ще е една обща държава, управлявана от този компютър, а всяка отделна общност ще се управлява от подкомпютър. Цялата тази компютъризация ще позовли да се достигне до идеалното общество и перфектния контрол, който е в ползва на обществото и на хората, без да се управлява от самите тях.

Действително се знае много малко за черната дупка, а това, което се знае се основава на абсолютни догатки и на няколко снимки. Дефакто, какво знаем за една черна дупка? Че е била звезда, но гравитационния колапс е предизвикал нейната имплозия и я е превърнало в обект с толкова голямо гравитационни въздействие върху обектите (вкл. светлината, звука, времето, елементарните частици и всички обекти като плнети звезди и космически прах) че те биват погълнати. Знаем, че на теория е възможно ч.д. да погълне и времето, което означава, че времето около черната дупка е изкривено, а това поражда твърдението, че в такъв случай съществуват повече от 8 измерения (ляво - дясно; отпред - отзад; отгоре - отдолу; вътре - вънка), тъй като черната дупка съществува ВЪВ времепространството, а както знаем времето не може да бъде погълнато от времето.... Получава се много интересно, тъй като се нарушават много принципи. Но това вече е друга тема. Скоро ще получа едни статии, в които е описано защо именно една черна дупка не може да погълне галактика!

Силата на взаимодействието на гравитацията на една черна дупка намалява спрямо определен обект, като планета например, колкото повече е отдалечена тази планета. Просто дължината на вълната ще се разпадне или просто няма да се осъществи. Относно това, което си цитирал от предишното ми мнение- имах превид точно това : че гравитационната вълна, ако бъде осъществено взаимодействието между обекта и черната дупка, ще се засилва с течение на времето и има два момента: - вълнанта се разпада, тъй като планетата кръжи около взезда и съответно се отдалечава от черната дупка - взаимодействието става все по-силно и достига до фаза, в която черната дупка започва да има все по-голямо гравитационно влияние върху планетата, дефакто и вълната става все по-силна Поправете ме ако греша, но това ми е казано от учители и на тях им вярвам, честно казано...

Опит на Фарадей Фарадей доказва експериментално трето свойство: некомпенсираните заряди се рапределят само по повърхността на проводниците. В куха не заредена метална сфера Фарадей внася метално топче с отрицателен заряд. Когато зареденото топче е вътре в сферата, върху нейните вътрешна и външна повърхност се индуцират заряди с противоположен знак и стрелката на свързания със сферата електроскоп се отклонява. Положението на стрелката не се изменя, когато топчето се допре до сферата. Тя остава неподвижна и след извеждането на топчето.Опитно се проверява, че топчето и вътрешната повърхност на сферата не са заредени. Оттук следва изводът, че при допира отрицетелния заряд на топчето изцяло неутрализира индуцираните върху вътрешната повърхност на сферата положителни заряди. Заредена остава само външната повърхност на сферата с отрицателен заряд, който е равен на първо началния заряд на топчето. Следователно целият заряд, който сферата получава от топчето, се разпределя само по нейната външна повърхност. Фарадеев кафез. Когато е необходимо да се защити уред, машина или просто помещение от външни електростатични полета, се оказва достатъчно обектът да се огради с метална обвивка или с достатъчно гъста метална мрежа, известна като фарадеев кафез. Този начин на защита се нарича електростатично екраниране. Например металният корпус на леките автомобили може да се разглежда като "фарадеев кафез". От триенето на кумите по шосето върху корпусяа се натрупват заряди, които "изтичат" в земята чрез влачещата се лента с надпис "антистатик".

1.Феромагнитите са вещества, които се намагнитват силно под действие на външно магнитно поле. Феромагнитни вещества са желязото, кобалтът, никелът и гадолиният, сплавите на тези вещества помежду им и с някои други метали, както и някои сплави на неферомагнитни метали. Относителната магнитна проницаемост на феромагнитните вещества е много по-голяма от единица и зависи от интензитета на намагнитващото поле и от магнитното състояние на тялото. Други характерни свойства на феромагнитните вещества са: възможност за достигане при силно намагнитващо поле на състояние на магнитно насищане, наличие на остатъчна индукция и на коерцитивна сила, съществуване на точка на Кюри. Феромагнитните вещества се използват за направа на трансформатори, електрически машини, постоянни магнити и електромагнити, релета, измерителни уреди и други. Антиферомагнитите се намагнитват слабо, но под въздеиствието на вътрешно магнитно поле. Както предполага името, антиферомагнитите са противоположни по свойства и въздействия от обикновените феромагнити 2.Концентрацията на токовите носители в полупроводник с примесна проводимост расте както с увеличаване на температурата, така и с увеличаване на концентрацията на примесните атоми , тоест един полупроводник с метална нишка при увеличаване на температурата увеличава концентрацията на примесните атоми. С повишаване на температурата концентрацията на свободни заряди в полупроводниците рязко нараства. Следователно силното намаляване насъпротивлението на полупроводниците при нагряване се дължи на увеличаването на концентрацията на токови носители. Ако говорим за живак, то няма как да не споменем термина: Свръхпроводимост Явлението е открито през 1911 г. от Хайке Камерлинг-Онес. Той установява, че при понижаване на температурата на живака под 4,2 К съпротивлението му става практически нула. Явление, при което съпротивлението на даден метал става равно на нула под определена температура, наречена критична, наричаме свръхпроводимост. Това може да се случи и с обикновени метали, но тогава проводимостта е малко над тази на живака. За третия въпрос ще трябва да дадем обяснение за различните принципи на лъчение, както и за видовете лампи и техните принципи, затова е по-добре да кажеш какъв пример конкретно даваш и какви са източниците на лъчение както и средата, в която се осъществява, иначе може цяла книга да се напише и да не се стигне до конкретен отговор

Аз пък винаги съм се чудил какво би станало ако два обекта, да речем планети, се доближат една до друга (планетите) и гравитационното им поле е абсолютно еднакво??? Дали ще се отблъснат със сила, равна на силата с която привличат или ще се получи нещо като съединяване???

Знаеш ли, всъщност е смешно! Да, казваш, че е абсурдно, но я си спомни когато се е появило мнението, че Земята не е равна, а е кръгла! Тогава кой се е смял последен, а? Или пък за атома? Спомни ли си? КАзваха, че атома е най-малката частица във Вселената, а я сега го кажи пък да видим с колко много факти ще те оборят Не искам да се заяждам, но е хубаво когато хората се изслушват, особено що се отнася до хора на науката Та, ето ми и доказателството: „Силата с която две материални точки се привличат взаимно е правопропорционална на произведението от масите им и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях. “ Това го е казал Нютон. Тоест, ако примем, че Черната дупка има маса, то трябва да се съпостави масата на черната дупка с тази на привличания обект, а разстоянието между една черна дупка и планета в най-отдалечния край на дадена галктика може да бъде огроооомно. Силни гравитационни вълни се получават при гигански маси, и/или огромни ускорения. Амплитудата на вълната е пропорционална на масата и нейното ускорение, тоест, ~ma. Обаче, за да се придаде ускорение на даден обект, на него трябва да му действува с някаква сила друг обект. Този друг обект, според 3-тия закон на Нютон, изпитва обратното въздействие. Тоест, черната дупка привлича планетата чрез своята по-голяма маса, следователно и огромното си гравитационно лъчение. Но излиза, че гравитационни вълни не може да се излъчват от единичен обект, а винаги от двойка обекти. И поради интерференцията, между тези 2 вълни, те в значителна степен се унищожават. Затова, гравитационното поле е винаги квадруполно, амплитудата на което бързо спада при отдалечаване. Тоест, колкото е по-далеч планетата от Черната дупка, толкова гравитационните вълни, които се причиняват от взаимодействието между тези два обекта стават по-голями, а следователно и саморазрушаването на тази вълна се увеличава. А все пак планетата се привлича от някоя звезда, тоест черната дупка трябва да преодолее гравитационното приличане между звездата и планетата. Но това ще значи, че дори и да е откъснала планетата от орбитата, черната дупка е причинила гр. лъчение между себе си и звездата, и ехеееей, защо си мисля, че за това нещо се иска мноооооого енергия? Как така Земята не привлече, да кажем, Марс? Дали пък енергията на Земята е по-малка и не може да осъществи такова гр. лъчение? Как тогава черната дупка би погълнала планета, дори да се намират в една галактика, и тази планета да се намира на много светлинни години от черната дупка? Как би могла да погълне тогава цяла галактика? Не се ли казва, че черните дупки поглъщат само обекти, минаващи покрай нея? Защо пък трябва задължително черната дупка да осъществи поглъщането? Може самия обект да е променил траекторията си и случайно да минава покрай гравитационното лъчение, което се намира около черната дупка Всичко, което искам да кажа е, че една черна дупка няма тази енергия, за да погълне галактиката, без значение колко е голяма самата дупка. Ако дори за момент примем, че започне такъв процес, то тя би се самооунищожила именно защото поглъща огромно количество енергия, съдържащо се в погълнатите обекти, а както знаем от теорията на относителността, не може енергията да е по-голяма от масата, без значение за какъв обект става въпрос!!! Благодаря

Всъщност Черната дупка не е жив организъм, за да има нужда да се храни, но е точно така. Но принципа е абсолютно различен... Което трябва да се тълкува, че ние не бихме могли да знаем какви са събитията, които съшътстват поглъщането на материя, под формата на планети и звезди, но е факт, че колкото повече расте масата, толкова повече намалява гр. сила на черната дупка, а оттам и свойството й да поглъща всичко в непосредствена близост

Аз лично не съм чувал Черни дупки да си взаймодействат или да се намират в една и съща галактика...? Поправете ме, ако греша, но това ми прилича на катаклизъм, надхвърлящ границите на разумното Нека ти обясня защо точно една черна дупка не може да погълне галактиката си. Ако примем, че за поглъщането на една планета, или едно небесно тяло, черната дупка изразходва енергия, изразена в гравитационно лъчение, то на черната дупка ще й е нужна толкова огромна енергия, че един вид ще се получи колапс и тя ще самопогълне себе си, което както знаем е невъзможно! Ето защо е и невъзможно да се погълне галактиката, в която се намира! Ако някой иска нека прати въпроса до НАСА, да видим оттам какво ще отговорят!!!

А необходимите условия са....? Ако можете да споделите какви са обектите, освен магнита

ТОЧНО това е въпроса... Аз не изказвам мнение, че НЯМА начало нито край, казвам, че като пространство Вселената няма край, както може би е нямала начало. Като време, интерпретирано от нашите представи за време, то всяко нещо има начало и край. Но тъй като времето и пространството са взаймосвързани се получава парадокс. След като пространството няма край, то как времето има???

Каквото и да е си говорим, една Черна дупка не може да погълне галактиката, в която се намира... Това за мен е абсолютен факт, тъй като не би останало нищо след това поглъщане, а както знаем във Вселената няма определение, касаещо се до "нищо"-то, тоест няма празно пространство!

Именно това ми беше идеята. Това е като принципа на разбиване в даден код. Ако примем, че кода е 128 битов, то вариантите са милиарди. Такъв е и този случай, така че реално никога няма да се достигне до "оригинала".....

Излиза, че могат да се правят множество съчетания от кварки до достигане на "изначалния" вид, който е създаден при Големия взрив... Ако това бъде постигнати, тогава какво ще стане? Ще бъде открита първата материя, която е съществувала ли? Защото излиза, че досега "оригинала" не е постигнат, а само негови "трансмутации"? Актуалните кварки в момента са даже много елементарни, сравнени с постигнатите в ускорителя

Всеки има право на мнение, а това е гарантирано от Конституцията на Република България. Но само при изключения, в които определена общност създаде свое правило, което игнорира този закон. В този частен случай администрацията на форума ИМА право да НЕ позволи публикуването на тема или мнение, което според техните виждания се смята за погрешна... А доколко тази преценка е трезва, може само да гадаем...

Аз не съм Д-р Михов, но ще отговоря на някои от въпросите, така както ги виждам аз. 1. Относно субективността и безпристрастността при изследването на определена теория или проблематика- да, този фактор винаги го има, що се отнася до НЕфундаменталните въпроси, а до такива, които са обвързани с фундаментални открития, които променят ли се (ако приемем, че и те са приети за "истини", а всъщност са изкривени през призмата на "пристрастността", тоест те са лъжа), то тогава излиза, че всеки може да си измисля всякакви теории и нищо, никога няма да достигне до абсолютната истина! 2. Вечността като понятие може да съществува що се отнася до времепространството. Ако прочетете тази тема : http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=3405 ще установите, че ако се докаже теорията то излиза, че и границите на Вселената и неговото пространство са "вечни", тоест те нямат допирни точки, които да наречем "граници на съществуване"... Това е тема, свързана преди всичко с физиката на елементарните частици и свойството им да преминават през всяка материя, което ни води на мисълта "каква трябва да е тази граница, която ограничава тези елементарни частици (неутрино)?" Ако наистина Вселената няма край, то и времето няма край, защото те са неделими и зависими една от друга величини! 3. като учени, филосови, физици, химици, теоретици и т.н. трябва да сте осъзнали безспорния за науката факт: БОГ НЯМА!!! Физически е невъзможно съществуването на материя, която е над материята и над всеки закон на физиката. такова нещо, като Бог, което е вечно и неподвластно на времепространството и в същото време е създател на всичко това. Излиза, че ако има нещо такова, то съществува, или по-скоро не съществува, а СЕ НАМИРА, в шесто измерение, абсолютно непонятно за нас, като живи същества... Затова, вместо да се чудим има или няма Бог, най-лесно е да се приеме, че сме сами и сме върховни господари на цялата Вселена (а то си е така, ще ме простите, но смятам и, че сме единствената планета с жив разум)

Така че, ако Черната дупка започне да поглъща време-пространстото в което се намира, тоест галактиката, то тя би се самопогълнала, което пък е абсолютно смехотворно Кое точно не разбра от това по-горе? Черната дупка се намира в две особени измерения, наричани "тук" и "сега" - време и пространство. Според теорията всяко тяло има положение в общия времепространствен план. Ако черната дупка погълне галактиката, то това значи тя да погълне и себе си, защото се намира в именно тази галактика...

По-бързо от светлината може да е само елементарната частица неутрино, но тъй като тя се явява "съставка на вакуума" то тогава тя няма да има определената посока на движение, каквато светлината притежава. Тогава идва извода, че нито гравитацията, нито светлината са "най-бързите", те просто са зависими от времепространстото през което осъществяват своето пътуване, за да ги засечем. Ако допуснем, че гравитационната вълна, която е засечена се е намирала във времепространствено права състояща се единствено то елементарни частици, посочените по-горе неутрино, то следва предположим, че гравитационната вълна се в намирала в идеалния вакуум, необходимо условие, за да може светлината да придобие по-голяма от собствената си скорост, а след като знаем, че скоростите на гр. полета и светлината са приблизително еднакви, следва простия и адектватен извод, предвид предложеното предположение, че разглежданото гравитационно поле се намира във вакуум, че гр. поле се е движело по-бързо от светлината, но само намирайки се в този "тунел". Което ни води на мисълта, не изчезва ли въздействието на полето, навлизайки в естествената си среда, напускайки този "тунел"? Отговора може да се окаже много фундаментален, тъй като не виждам кое би погълнало тази енергия и какво би се случило с този обект

Материята е зависима от времепространството, тоест от понятия като "тук" и "сега". Ако приемем, че материята се намира на хоризонта на събитията, то тя спира да съществува. Реално в хоризонта на събитията е единственото място в цялата Вселена, където няма "тук" и "сега" защото чисто физически не съществува нито време, нито пространство. А както казахме, едно тяло винаги има понятие като "тук" и "сега". така че, никой от вас не би трябвало да е абсолютно прав, както Айнщайн има около 0.05% отклонение в своята теория. Иначе самата материя е зависима от енергията, която енергия, за да същестува трябва да има материя... Докато има материя има и енергия, тоест може да се приеме дори, че Вселената ще е вечна, ако това има начин да се докаже

Всъщност теорията за съществуване на други, паралелни светове, може да се окаже вярна, но само при някои условия. 1. Ако примем, че има повече от една Вселени, които са "оградени" от абсолютния вакуум- съдържанието около тях, на Голямата Вселена, е само от елементарни частици, които приемаме, че не си взаймодействат (неутрино, например) Тогава наистина може да има други светове, но дотолкова еднакви и толкова привидно близо една до друга, че на практика съзнанието ни ги дефинира като едно цяло 2. Съзнанието на човека е разделено на две половини- ясно съзнание, контролирано от мозъка ни и нашите желания и емоции, тоест желанието ни в определена ситуация да си помислим нещо и в съответствие на това да кажем или предприемем действие. Това си се нарича най-просто мисъл. Подъсзнанието ни е неконтролирано пряко от мозъка и сетивните рецептори съзнание, което никога не води до действие- това е нашето съзнание по време на дълбок сън (това е най-лесния начин да "приспите" истинското си съзнание). Тогава вие възприемате съзнанието си като отделно същестуващ от вас организъм, но реално самодиктуващ се, що се отнася до "действията" ви в съня или мисълта, които протичат в подсъзнателния етап. В този случай може да "създадете" милиони светове и те с поразителна точно да приличат на реални. Затова хора, които са ударени силно по главата, казват че са били "някъде" 3. При условие, че съществува пето измерение, което Айнщайн е "пропуснал" да опише... Може би това е единственото място, от което няма връщане- хоризонта на събитията, там се случва и всичко и нищо и се случва толкова бързо, че изведнъж става безкрайно бавно... Абсолютен парадокс! Аз пък съм на мнение, че няма паралелни светове и само първата теория е вярна, но тогава говорим за същите светове и същите правила и фундаментални закони, така че е като да отговоря на въпроса "има ли други галактики"......

Освен това учените открили, че пулсарите потъват към общия им център на тежестта със 7 милиметра на ден. Което може да значи, че рано или късно тези два пулсара ще се съединят като един...

Миничерни дупки няма как да съществуват, тъй като енергията, която ги поддържа е толкова голяма, че пространството, ако щете и масата, която обитават се увеличава правопропорционално с увеличаването на същата тази енергия. А Черните дупки "се хранят" както е доказано от опити на физици. Което ни води до извода, че дори и да е свръхмалка една черна дупка, то тя разно или късно ще добие размери, достатъчни да погълне Слънчевата система(което на практика е невъзможно, защото значи да погълне сама себе си). Пък и би имало толкова огромни смущения, които бихме усетили от една, дори малка колкото карцифа черна дупка, че просто ние не бихме съществували сега

В действителност, няма физик или астроном, който да не се е питал "безкрайна ли е Вселената и къде се намира?" А отговора се състой в най-елементарната частица, която познаваме от много години. Неутриното е елементарна частица.Открита през 1931 г. при β разпад. Бележи се с ν.Има една втора спин () и следователно е фермион.Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк и т.н След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно. Заради едва забележимото участие в слабото ядрено взаимодействие, неутриното преминава през материята почти незабелязано. ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~1016m) и направена от олово, за да задържи половината от тях. ето защо, самата Вселена реално няма граници, в действителност около 90% от нея е изградена от неутрино частици, които се движат свободно и безпрепятствено, без да има какво да ги спре. Именно поради тази причина самата Вселена няма граници и затова тя се разширява непрекъснато. Но съществува и мнение, че има множество Вселени, които са обединени в едно огромно пространство и на практика между тях има само неутрино частици. И поради факта, че те не могат да взаймодействат с материята във Вселените, те едва ли не изглеждат като една цяла Вселена. Ето защо определени части от 'Вселената' изглеждат като "пренаселени" от галактики и системи, а други са с огромни пространства от празни места. Регулатор на целия процес на "задържане" на Вселените в една точка се явяват обектите с най-голяма гравитация- черните дупки. Появата на Черна дупка в определена част на някоя Вселена може да се характеризира като "саморегулация" на разширяването на тази Вселена. Това е като да поставите напоена с вода гъба върху масата. Натискайки гъбата водата излиза от нея. В момента, в който си вдигнете ръката обаче, водата се връща обратно. Ето защо Вселената наистина има време-пространствен модел, но той е базиран в едно безкрайно и нематериално пространство, което няма как да бъде изследвано, тъй като може да се характеризира като вакуума.Във физиката вакуум е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински - vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е 'празно' едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум. Според мен най-голямата степен на вакуум, е тази при която в пространстото се съдържат единствено частиците на неутриното. Дори съвремените изследвания показват, че вакуумът не е "напълно празен". В него постоянно се раждат и умират елементарни частици. Тези процеси се изследват с голям интерес тъй като те биха дали обяснение за явления протекли в ранните стадии на съществуване на вселенета. Но ако тегорията за съществуване на множество от Вселени е вярна, то тогава изключително много от теориите, приемани досега може да се окажат погрешни, или поне относително вярни, що се отнася до определена проблематика. И в крайна сметка винаги стой въпроса: каква форма има вселената? Щом Вселени(ите)ната има саморегуралторна способност, единствената възможна форма е фракталната (повече тук http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%...%82%D0%B0%D0%BB )