Thorn

Имаше в някаква хроника разказана и такава клюка. Иначе за достъпа не е проблем - първо Балдуин може да е бил с оглед на знатността си почетен пленник на лек режим и второ - имаме вече примери на достъп до пленниците с любовни истории в царското семейство - спомни си едни шматки - Косара и Мирослава.

и енодий и АРХ

Стига сте се дърлели за термина прабългари. Всички много добре знаете какво означава - съвременен термин, с който условно се нарича народ, чието название е "българи" /с вариации/, който за разлика от днешните българи е имал неславянски език, различавал се е от славяните /ок, словените/ и според хронистите е засвидетелстван за пръв път северно от Кавказ и около Кубан. Въведен е за да се покаже, че съвременните българи не са идентични с древните, а носят само тяхното име, подобно на французите. Оспорване на термина има основно в автохтонската теория, но доколкото тя не е общоприета е нормално да очаквате онези, които не я споделят да го употребяват, без непременно да са комплексирани безродници.

ОК ли сте с това?

Сега по същество.

Галахад, де факто се опитваш да оспориш тезата, че прабългарите са номадски народ, като противопоставяш "номади" на "древни цивилизации". За съжаление конкретните аргументи - календар, валове, усложнен държавен апарат и бани не са монопол само на "древни цивилизации"

Календарът например е ползван и от монголите, които безспорно са номади. При това дванадесет годишен цикличен календар е характерен именно за далечния изток.

ако съдиш за усложнения държавен апарат по многото титли, то следва да се има предвид, че поне част от тези титли се срещат при тюрките, които нямат значителен цивилизационен опит, а и много от тях са ни известни от сравнително късни сведения - 100-200 години след овладяването на Мизия. За толкова години владеене на земеделска територия и усядане дори дивите монголи в Китай и средна Азия приемат усложнен държавен апарат.

Валовете по принцип са ограждане на цивилизацията от варварите, но биха могли да са направени и от земеделски народ, все още далеч от развитата цивилизация - така наречените змиеви валове в Украина са дело или на готите или на протославяните. Впрочем , като се има предвид, че тези протославяни са били вероятно под готска хегемония, едното не изключва другото. Освен това валове използват и аварите, където също има значително славянско население. Т.е валовете е възможно да са славянска, а не прабългарска традиция.

баните и водопровода са елемент само от двореца. не можем да и да сравняваме с римската епоха, когато почти всяко значимо селище е имало големи общодостъпни бани. А колкото до Атила - той е имал баня, не само на филм, но това се и споменава от изворите. Няма пречка да е построена от нехунски майстори.

Спорът се изражда. Има един отбор, условно да ги наречем "патриоти", които безсмислено се нахвърлят, независимо от съществото на спора. Но ще се опитам да отговоря поотделно.

На Хърс и на Рицар просто не мога да разбера какъв им е проблема. Думата аул не е употребена в смисъл на някакво кавказко село, а е гръцка дума и означава укрепен дворец. Т.е. нещо като замък. Какъв ви е проблемът със съществуването на укрепени дворци в България по това време и с това, че на гръцки те са се наричали аули? Пак повтарям - гръцка, а не средноазиатска дума. Логично употребена в гръкоезични надписи и хроники.

От лат. aula «двор», из др.-греч. αὐλή (дор. αὐλά) «двор; дом».

На рейлайт - във всички постове е написано, че е имало търговия и знаем за договора от 716. Но когато се каже търговска страна, обикновено се има предвид нещо като Атина, или като Картаген, или като Амалфи, или като Венеция. Там търговията е НАЙ-ВАЖНИЯ отрасъл. В България предполагам, че все пак няма да отречеш, че не е било съвсем така.

Колко жалко, че Омуртаг например не е знаел, за твоето мнение.

"Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο/ν/ επυησεν υπερφυμον υκο/ν/ ις τον Δανουβην κ/ε/ αναμεσα τον δυο υκο/ν/ τον πανφυμο/ν/ καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη/ν/ μεσην της τουμβας εος την αυλι/ν/ μου την αρχεα/ν/ ισιν οργηε μυριαδες β' κ/ε/ επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β'. το δε αυτο τουβι/ν/ εστιν πανφυμο/ν/ κ/ε/ μετρισα/ν/τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ/ε/ καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν/ν/α συβιγη· ο Θ/εο/ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ'."

Да обърнем малко внимание на фактите.

Практически липсва парично обръщение. Находките на монети/чужди/ за периода на ПБЦ са крайно редки, а намерените често са се използвали като украшения. Няма данни за развита система от кредити, менителници, писмени договори. Няма развита система от норми, регулиращи търговските сделки.

По това време във Византия макар и в доста примитивна форма има всичко изброено. Има дори строги системи за регулация - Книга на епарха относно търговията в Константинопол, Родоския закон за морската търговия. Има търговски гилдии и споменавания на византийски търговци и византийски стоки практически във всички известни страни.

Нямаме сведения за постоянни поселения на чужди търговци в България, например на актуалните за периода рахдонити.

Значи търговия е имало, със сигурност, но доста ограничена по-мащаб в сравнение с тази на Византия, ислямския свят, Хазария и западните християнски страни.

Освен това поне за времето на Крум в България няма сериозен градски живот. Очевидно има укрепени аули, но останалото е разпръснати открити земеделски поселения. Което означава, че няма сериозно разделение на труда и предопределя относителна неразвитост на занаятите.

Колкото до селското стопанство - земята е плодородна, земеделски традиции има и завареното местно трако- романо - елинско население, и славяните и българите. Т.е. добитък и жито са отглеждани. Но така е било във всички страни, дори и в такива затънтени дупки, като например тогавашна Прибалтика.

Археолозите ще кажат за качеството и количеството на земеделските оръдия, съмнявам се да са били нещо особено впечатляващо. Съмнявам се да има някакви данни за добивите, или за елементарни неща от типа ползвали ли са наторяване или изкуствено напояване. Но доколкото си спомням до мелници не са стигнали - ползвали са ръчни хромели.

Така че, по отношение на икономиката на Късната римска империя - фрапиращ упадък, по отношение на цивилизования свят - неразвита и относително примитивна, по отношение на варварските племена населяващи централна и източна Европа - по-развита.

Какво разбираш под "търговска страна" и под "силна икономика"?

КГ125, извинявай, ама това са глупости. Като почнем, че в самата абревиатура К не е Калашников.

Сигурен ли си, че е на 30 м? Само това е важното. Останалото за мрежи, бои и т.н. са глупости. По принцип и 30 метра би трябвало да е достатъчно.

П.П. - "радиацията" не е "оная радиация"

Случаят е точно обратния. В пряк двубой, а не засада като при Одрин, рицарите без усилие са побеждавали. Пример - кампанията от 1208.

И какво - ако фронтът беше удържал през октомври, пак щяхме да капитулираме - през тези месеци съюзниците размазват ГЕРМАНСКАТА армия на запад. Ние сме били един петостепенен фронт /първостепенен - западния, второстепенен - руския, третостепен - италианския, четвъртостепенен - кавказкия, пък ние, пък Месопотамия, пък Палестина, пък Хиджаз, пък гонитбите с Летов Форбек.

Ако генерал Вазов го бяха подложили на обстрел с 400 мм оръдия и после танкова атака - никакъв шанс!

ационално малцинство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Национално малцинство е понятие, което към момента (2005 г.) няма общоприета дефиниция в международното право, а във вътрешното българско право няма легална дефиниция.[1] Въпреки това, то се използва в различни международни документи, като рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства.

Съдържание

[скриване]

* 1 Възникване

* 2 В Европейското право

o 2.1 Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

o 2.2 Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа

o 2.3 Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент

o 2.4 Дефиниция 2 на Съвета на Европа

o 2.5 Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства

* 3 В българското право

o 3.1 Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства"

o 3.2 Международен пакт за гражданските и политическите права

* 4 Български национални малцинства в чужбина

* 5 Вижте също

* 6 Бележки

* 7 Външни препратки

Възникване [редактиране]

Понятието е възникнало след I-вата световна война, когато държавните граници са прекарани в разрез с етническите. За да се намалят евентуалните протести, са дефинирани някакви права за тези малцинства които се е препоръчвало да се спазват.

В Европейското право [редактиране]

(виж Малцинствата в Европейското право)

Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС.

Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа [редактиране]

Освен дефинициите на Препоръка 1134 и Препоръка 1220 на ПАСЕ, както и информация за Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, дадени в тази статия, трябва да се отбележи, че на среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Тази резолюция официализира дефиницията в рамките на Европейския съюз.

Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа [редактиране]

В Препоръка 1134 (1990 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) се дава следното определение на понятието „национално малцинство“:

Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. [1]

Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент [редактиране]

Тя е част от Препоръка 1201 от 1 февруари 1993 г. на Европейския парламент, която изисква от страните членки на съвета да приемат проект за допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Член първи на проекта за протокол съдържа обхватно определение, основано на предложеното през 1979 г. от проф. Франческо Капоторти в доклада му от името на подкомисия за малцинствата на ООН. Според препоръка 1201, за национално малцинство може да става дума при наличието на пет условия:

Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които:

а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани;

б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата;

в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики;

г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион;

д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика.[2]

На среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет.

Дефиниция 2 на Съвета на Европа [редактиране]

Виенската среща на най-високо равнище събира на 8 и 9 октомври 1993 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа. И там става въпрос за националните малцинства. Подходът е доста по-ограничителен от този в Препоръка 1201. А именно: „националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира“

Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства [редактиране]

Тази конвенция[3] е от 1 февруари 1995. Ратифицирана е от 38-мото Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. Тази конвенция не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“.

Все пак, към нея има Обяснителен доклад [4] В точка 4 на този доклад се казва,

„че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ В точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство"“

В точка 5 обаче е записано, основанието за създаване на Рамковата конвенция:

„Решаващата стъпка бе предприета, когато държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа се събраха на Виенската среща на най-високо равнище на 8 и 9 октомври 1993 г. Там те се съгласиха, че националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира и стабилността.“

Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадениете национални малцинства, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства.

В българското право [редактиране]

Легална дефиниция (законововалидно определение) на „национално малцинство“ в българското право няма. Български закон не дефинира това понятие, подписаната от България „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства“ (виж по-горе) също не дефинира понятието.

Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства" [редактиране]

В свое решение [5] по искане да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално малцинство".

Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на "националните малцинства". В нея се казва:

"В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. Като "най-важни елементи" на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение."

Видно е, че тези елементи са отчетени в решението на Конституционния съд.

Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина "национално малцинство":

"Определение на термина "национални малцинства" за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" - т. 26 от Обяснителния доклад."

От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на "национално малцинство".

Конституционният съд, в т. 11 отбелязва, че този термин не е чужд на българското законодателство:

"От друга страна, следва да се отбележи, че терминът "национално малцинство" не е чужд на българското право. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че "Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително".

Международен пакт за гражданските и политическите права [редактиране]

Според Конституционния съд, определение на "национално малцинство" може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП:

"В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език. "[6]

В Конституцията на Република България се казва:

Конституция на Република България

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

По въпроса е питан Конституцонния съд и той е излезнал с решение. По-точно, искано е да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на решението се казва:

„7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства" (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. ...“

и:

„9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални малцинства" на преценката на всяка договаряща държава“[7] (Край на цитатите)

Според мотивите към решението, термин „национално малцинство“ съществува в българското право, той е въведен (инкорпориран) в него с подписването на ЕКПЧ, намира се в нейният чл.14. Но, в т. т.11 на своето решение КС подчертава: „Терминът "национално малцинство" е конвенционен термин.“ т.е. - не е правен, с ясна легална дефиниция и оттам обхват на прилагане.

До момента България все-още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, дефакто политиката ни е като френската - съгласни сме с рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Български национални малцинства в чужбина [редактиране]

Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини.

В Румъния българското национално малцинство получава субсидии от държавния бюджет за свои издания, има правото на ефирно време в държавните електронни медии, и излъчва един свой представител като депутат в долната камара на парламента.

Според информация от посолството на Украйна в България, на територията на Украйна компактно живее българското малцинство (204,574 хиляди души – съгласно преписа на населението от 2001 година), което е концентрирано, предимно, в Одеска и Запорожка област.[8].

Българската общност в Унгария е призната за национално малцинство, съгласно приетия през 1993 г. Закон за правата на националните и етническите малцинства[9].

Вижте също [редактиране]

* Малцинство (тук е дадено по-обстойно определение на значението на термина национално малцинство)

* Права на националните малцинства

* Права на малцинствата

* Правна рамка по въпросите на малцинствата

Бележки [редактиране]

1. ↑ а б Резюме на законодателно проучване на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на тема „Интегриране на малцинствата в образователния процес“

2. ↑ Recommendation 1201 (1993) on on additional protocol on the rights of national minorities ton the European Convention on human Rights

3. ↑ Рамкова конвенция за защита на националните малцинства

4. ↑ Обяснителен доклад към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства

5. ↑ РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.

6. ↑ МПГПП

7. ↑ РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.

8. ↑ Посолство на Украйна в България: относно българското малцинство

9. ↑ Сайт на Посолството на България в Унгария: относно българското национално малцинство там

Външни препратки [редактиране]

* Конституцията на Република България

* Препратка към страница на английски Определение за национално малцинство: стари критерии и нови малцинства (част от семинар „Гражданство и национални малцинства в Европа“, януари 2003 към колежа „Св. Антъни“, Оксфордски университет)

* Препратка към страница на английски Препоръка 1201 (1993)

* Препратка към страница на английски Препратка към страница на френски Препоръка 1134 (1990) на английски и френски език

* Препратка към страница на английски Препоръка 1201 на ПАСЕ

каква е разликата между етническо и национално малцинство?

БатеНберг

Най-ранните османски турци други християни почте не е имало къде да видят. Само ромеи.

За неразбралите:

Подозирам, че е препис от готско-хунски църковен сборник, открит нейде в Крим около първи век сл.Хр.

е опит за шега от страна на Маготин. Жалко, че някои хора са обхаванати от достойна за уважение сериозност и просто не са я забелязали.

Щом стигнахме до там да цитираме и Иван Стаменов /рех мизорум/, на зле отива работата.

Благодаря. Намерих точното място, убеди ме. Очевидно градът е бил българско владение.

Най-тъпото правило в българския. Напоследък съзнателно не си давам зор да го спазвам.

Когато се описва похода на Светослав, пише ли че е набил на кол 20 000 българи в Пловдив. И къде въобще е споменато това нещо? Вероятно Леон Дякон?

Повече кланета, повече жертви. Отстъпките, постигнати по дипломатичен път са половинчати и несигурни - справка - агонията с Крит.

Не се заблуждавай - не е имало никаква такава възможност. Нито един народ не се освободил самостоятелно от турците - нито сърбите, нито гърците.

ОК, съгласен съм, обаче за кое Филипи става дума? Едва ли изоставили всичко чак до Егейско море.

Впрочем аз не възразявам на идеята, че Крум е превзел Пловдив - логично е, след като е превзел Сердика и Адрианопол, но няма данни да го е задържал. Та не виждам данни и Маламир да го е задържал или че по времето на Борис и Петър да е бил български. При Симеон вероятно е бил превзет - логиката е същата, като за Крум, но ромеите дали официално са признали това в мира сключен с Петър?

Не мога да си спомня, мисля, че като криминален.... Спомените му са в Warlord

Въпросът беше риторичен. Колкото до това дали Бенковски е мутра - потърсете какво е писал за него Страшимиров.

Да не е попово прасе?