Thorn

Така хан Атила става вторият и е единият от тримата велики пълководци на Света, които пресичат Алпите.

Професоре, не е трудно човек да ви опровергава и дори понякога и забавно. Ръсите "бисери" като някой кандидатстудент. Дано познанията ви по турска филология да са поне на малко по-високо ниво от историческите.

Та да видим дали Атила е вторият пълководец пресякъл алпите с голяма армия. Колко е велик - оставяме за друг път.

Да се замислим. Първите, за които имаме сведения - сеноните начело с Брен /то това може и да е титла/ още през 4 век пр.н.е.

Ханибал - ясно.

Хасдрубал - и той минал алпите по същия начин.

Цезар

Агрипа

Радагайс

за Българите думата Влах се е утвърдила в смисъл на Романоезичен.

Не само за българите. Думата е германска, вероятно от келтски произход и се използва именно за романоезични не само от българите. До ден днешен Италия на полски е Влошко, Уелс /където българи не са съседствали/ е дума от същия произход, а власи, различни от българите пише и гестата от 12 век относно събития от 10 век.

За танковете от 1918 г. няма нужда от противотанкова артилерия а и не се сещам за подобен случай на масирано изполозване на танкове.За плътността на артилерийския огън може доста да се поспори.При Добро поле и Дойран цифрите са си доста внушителни.На мен също би ми било любопитно как би изглеждала българската армия на Западния фронт.Но не мисля че нещата биха били чак толкова трагични както ги описва Торн.Англо-французите при Сома не мисля че се по различни от тези при Дойран.

Амиен 1918 - 520 танка и 1900 самолета от страна на съюзниците, 400 000 човека на 75 километра фронт

Сен Миел 1918 273 танка 1100 самолета т страна на съюзниците, около половин милион бойци.

Официалната германска оценка на ситуацията от 1934 - от von Eimannsberger. Der Kampfw Agenkrieg. — München: I.F. Lehmanns Verlag, 1934. : Руският превод от 1938 го има на милитера.

Массовая танковая атака

Самым замечательным достижением танков как нового боевого средства является, без сомнения, то, что под их натиском западный германский фронт совершенно потерял свою «непроницаемость»: танки прорывают значительные по ширине участки фронта очень быстро, причем войска противника или уничтожаются, или берутся в плен.

Для будущего чрезвычайно важно установить, благодаря каким именно характерным свойствам танка или каким-либо другим причинам оказались возможными подобные действия танков.

Внезапность

Танковая атака большого масштаба была единственным методом, при котором были вообще возможны полная внезапность и ошеломление противника во время сражения; это установлено с полной [111] очевидностью. Артиллерийская подготовка совершенно отпала. В следующее мгновение после открытия штурмовой артиллерией внезапного огня танки первой волны врывались на позиции противника{54}.

В сражениях без участия танков артиллерийский огонь должен был сперва хотя бы в нескольких местах уничтожить проволочные заграждения, подготовить пехотные позиции противника для штурма пехоты и подавить батареи; только после этого было возможно наступление пехоты. Это делало необходимой многочасовую, многодневную, иногда даже многонедельную артиллерийскую подготовку, и этот ад разрывающихся гранат всех калибров у самого непредусмотрительного обороняющегося не мог оставить сомнения в том, что предстоит атака, и даже ясно было, с какой стороны ее ожидать.

Танк преодолевает проволочные заграждения без всякого труда; при этом он делает в них проходы для следующей за ним пехоты гораздо быстрее и основательнее, чем это может сделать артиллерия.

Вывод из строя огневых средств противника

Танк мог преодолевать окопы определенной ширины и был почти неуязвим для оружия германской пехоты. Поэтому при достаточной защите от артиллерийского огня он мог немедленно врываться на позиции.

Использование этих свойств давало возможность с самого начала полностью нейтрализовать действия противника. Главной целью всех тщательно разработанных мероприятий по наблюдению и связи на позициях было своевременное распознавание предполагаемых атак, с тем, чтобы разбить их массированным огнем подготовленной для этого артиллерии. Если противник заранее узнавал о предполагаемой атаке, она имела уже мало шансов на успех, так как обороняющаяся сторона знала о местонахождении противника [112] и при наличии соответствующих условий могла сосредоточить по его группировкам свой огонь.

Поэтому танковая атака, как правило, проводилась в сумерках и в тумане, который в большинстве случаев был естественным; стрельба дымовыми снарядами и дымовые завесы танков только несколько увеличивали его.

Пехотное оружие было само по себе почти совершенно недействительно против танков. Артиллерия со своих наблюдательных пунктов ничего не видела, а так как в скором времени переставала действовать всякая связь, то артиллерия не знала, где находится противник, и не могла его обстреливать. Она была фактически парализована.

Оружие бездействовало, связь была прервана, в густом тумане было видно только на ближайшем расстоянии; никто не знал, что же, собственно, происходит; становой хребет обороны был сломлен, взаимодействие прекращалось, система позиций распадалась на свои атомы, и оборона ликвидировалась.

Нещо от изброеното прилича ли ви на действията на Солунския фронт?

Когато човек е неграмотен, не е задължително да го демонстрира......

Ако французите и англичаните в Македония и руснаците в Добруджа са "третостепенни противници", интересно, кои ли са били "първостепенните"?!

"Торньова" работа......

Френските и английските части в Македония са определено ако не третостепенни, то поне второстепенни. При това доста сериозна част от Солунската армия е съставена от сръбски и гръцки части.

Руската армия в Добруджа също не е първостепенен противник.

Абе какво ви обяснявам - малко сте чели. Германците са били на мое мнение. Дивизиите , които са прехвърляни на Запад след Бреския мир са минавали месеци преобучение за да са адекватни на условията на Запад.

Параметрите, по които може да се сравнява са:

Плътност на войски на километър фронт.

Наситеност с огневи средства - картечници и артилерия на километър фронт, особено с тежки и свръхтежки оръдия. Говоря за калибри 150 - 380 мм и повече.

Километри окопи на километър фронт, бетонни постройки на километър фронт - тук едва ли може да се сравнява с пробитата през 1918 линия Хинденбург.

Авиация и танкове на километър фронт.

Е Торн танковете от 1918 г. не са били чак толкова страшни.Българите се сблъскват с тях още през декември 1916 г. в Добруджа и не се особено впечатлени.Иначе плътността на артилерийския огън на Македонския фронт едва ли е бил с по слаба интензивност от този на Западния фронт.

И двете твърдениs са неверни. Плътностите на огън на македонския фронт не са сравними със Сома и Вердюн, танкове в Добруджа през 1916 няма /има няколко бронирани автомобила/ и да - танковете от 1918 са "толкова страшни", особено когата се употребяват масирано. Обичайната им тактика през 1918 е атака на няколкостотин танка на тесен участък. Противотанкова аратилерия и големокалибрени картечници още няма, обикновената артилерия е назад, на закрити позиции и с уклон към гаубичност, противитанкови пушки има, но не и в България и по същество са още експериментални.

Много ме кефи великобългарския шовинизъм на Рицар и сие. Да пеем оди на великата българска армия!

ОК, малка България е била свръх милитаризирана и създава непропорционално силна армия. Но това не я прави най-силната армия. Тя е воювала на второстепенни фронтове срещу третостепенни противници. Срещу сръбската армия , която е воювала не по-малко героично и през 1914-1915 и е разгромена само след обкръжение от превъзхождащи я сили /и въпреки това се измъква, реорганизира и воюва не по-малко храбро през 1916-1918/. Просто само с храброст не става. Българската армия на западния фронт би била годна само за запушване на второстепенни участъци. Почти като португалската дивизия размазана в това мартенско настъпление. За съжаление тя просто няма необходимата техника за една съвременна война, нито има достатъчно техническа подготовка за да я ползва ефективно ако я имаше.

Не я виждам в условията на месомелачките при Сома и Вердюн. Няма опит в употреба и противопоставяне на съсредоточен огън на стотици тежки оръдия през 1916 /при Вердюн се ползва и калибър 500 мм/, в отблъскване на танкови атаки на стотици танкове – обичайни за 1918 или да съперничи на германците в употребата на тактиката на щурмови групи .

Очевидно ти е на твърде любителско ниво - Да и?.Означава ли това че не мога да задавам въпроси?.

Eстествено че можеш. Но когато въпросите ти включват предпоставени тези, те трябва или да са безспорни или да си готов да представиш сериозни доказателства. В постинга не вождам такива.

Освен това въпросът е повече от тъп

- Културното обръщение е "глупав", но явно "елитарното" въздействие от участието ви в "частни" исторически форуми ви е оказало въздействие(което не омаловажава вашите исторически познания).

Няма политика за възвеличаване на Сърбия - Напълно ли сте убеден?.

- Първите две битки се превъзнасят(Особено Косовската),Никопол и Анкара се премълчават и ако се споменават е с половин уста. Кой от тези факти е бил скрит от някого? - Не са скрити, по-скоро удобно премълчавани.

В подробните исторически изследвания не са премълчавани. Иначе и ние примерно при описване на българското участие във ВСВ наблягаме повече на разгрома на щабната колона на Принц Ойген, отколкото на разгрома на Драмското въстание.

При всички положения сърбите са играли далеч по-активна роля, били са доста по-съществен фактор и може би това е създало у теб такова впечатление"

- Грешно впечатление, наясно съм че са били, но също така съм против омаловажаването на обратната страна на медала.

Коя е обратната среда?

Да съгласен, но нещо не съм чул в сръбската официална позиция да се казва - "Да ние се бихме храбро при Плочник и Косово, но също така храбро се бихме за турците при Никопол и Анкара.Обикновенно се набляга на героизма и драматизма на първите две, а за трагедията при вторите две мимолетно се споменава или се премълчава

Много ме е интересно кое наричаш "официална позиция". Предполагам, че в академичните им изследвания въпросът е разглеждан, а училищните читанки и в Сърбия и в България и въобще на Балканите не се пишат с цел изясняване на истината, а с цел създаване на "исторически патерици" за наранено днешно национално самочувствие.

този подход ми се струва прекалено груб, още повече, когато се прилага към нов член на този форум.

"Всичките източници са достатъчно известни отдавна и за никого не са били тайна."

Верно е, че не са "тайна", но и никой не се интересува от тях. Повечето хора разчитатат именно на пропагандата - така е по-лесно и по-приятно. За много възрастни хора в България сърбите са "братя", в сравнение, с които ние сме пълни кретени и продажници.

Да, точно "продажници". Когато на тези хора им се напомни, че "храбрите" сърби и големи пичове от Белград предадоха бившия си президент (и не само него) на чужда държава, да го съди, те си запушват ушите: "Не, не ви слушам, не искам да Ви слушам." За много хора у нас, кретенската, но сладка илюзията е по-ценна от реалността и затова сме на това положение, уви.

Темата за мнимите сръбски "геройства" в защита на християнството е друга история. Още по-тъжна.........

Това не спада към средновековната история.

"

Струва си да говорим за конкретни неща - как са се сражавали храбро при Плочник и Косово и не по-малко храбро при Никопол и Анкара."

Пропускаш един момент - сърбите се сражават храбро и при Константинопол. Естествено на страната на султана.......Това, обаче, не попречи на сръбския патриарх Павле, миналата година да изпрати горестно писмо до Константинополския и Руския патриарх?!, в което да изрази голямата болка на сърбите от падането на Константинопол (навършваха се 555 години от падането на града), като изтъкне приноса на Сърбия за защитата на православното християнство. Ако това не е политическа пропаганда с исторически спекулации и то от страна на една църковна институция, здраве му кажи.......

То и това не е много към историята, но иначе по същата логика можем да кажем, че и българи и то вероятно по-голям брой се сражават на страната на султана. И там и при Варна. Щото иначе не отричаме, че през първата половина на 15 век е пълно с християни спахии, но удобно пропускаме, че тези християни са българи /повечето от тях, щото в средата на 15 са покорени основно българските земи/ вюващи на турска страна. Следващия път, когато четете "румелийските спахии" си превеждайте "включително българите християни".

Интересно е, че Алексий ІV Ангел е женен за Евфимия от Чернигов. Там към края на ХІІ-нач. ХІІІ са куманите. Те са във васална зависимост от Волжка България в този период.

????????????????????????????

Не са куманите

Всеволод Святославович Чермный (ум. 1212[1] или сентябрь 1215[2]) — князь новгород-северский (1202-1204), князь черниговский (1204-1210(по другой версии[3], 1202-1210), 1214-1215), Великий князь Киевский (1206-1207 и 1210-1214[4]).

Колко от християните на Косово поле са сърби?И дали въобще княз Лазар е главнокомандващ?

Ако въобще е имало главнокомандващ. Впрочем отричаш ли водещата сръбска роля при косово поле?

Очевидно ти е на твърде любителско ниво. Освен това въпросът е повече от тъп. Няма политика за възвеличаване на Сърбия. Струва си да говорим за конкретни неща - как са се сражавали храбро при Плочник и Косово и не по-малко храбро при Никопол и Анкара. Кой от тези факти е бил скрит от някого?

При всички положения сърбите са играли далеч по-активна роля, били са доста по-съществен фактор и може би това е създало у теб такова впечатление. Ако от това те боли, то това не е проблем на средновековните сърби, българи, унгарци и турци от 14-15 век, а проблем на Ники1973 от 21 век.

Колкото до параноичните глупости в последния въпрос - типично невежо патриотарство. Какъв процент от пишещите в интернет въобще четат сръбски книги или сайтове, че въобще да са подложени на "умела пропаганда", камо ли да и се поддават? И каква историческа истина се прикрива и от кого? Всичките източници са достатъчно известни отдавна и за никого не са били тайна.

И какво разбираш като "историческо късогледство"? Историческо късогледство е да не виждаш някакви ясни тенденции в историята, които ще доведат до изменяне на сегашното статукво, но за добро или зло 14 век е вече прекалено далеч в миналото и каквото е имало да се случва вече се е случило. Заслужава си да гледаме вече безпристрастно на нещата.

Ех, Торн ... искаш постоянно да ти се прожектират черно-бели филми.

Най-добре си намери и прочети книгата на прот. Г. Флоровски "Християнство и култура" . По този въпрос е статията "Ориген, Евсевий и иконборческия спор".

Сестрата на имп. Константин, Констанция (жената на имп. Ликиний) моли еп. Евсевий да й изпрати "икона на Христос".

Апропо, няма нужда да ходя чак до Равена, след като и на Перущица, все още може да се види туй-онуй от готското изкуство (разбира се Равена е върхът и шедьовърът, а в Перущица почти всичко е унищожено под напора на времето).

"Арианите" готи в Италия, нямат нищо общо нито с Евсевий, нито с Арий. Освен това в Равена се ретранслира най-доброто от римския културен елит. Да не говорим, въобще пък, че тези стенописи са изрисувани по заповед на най-големия Православен ултрас Юстиниан Велики ...

По негово време, ако си спомняш твори и писателят Йордан, който току що бил ''конфесиран''. От какво е бил ''конфесиран", засега няма да те святкам. Само ще ти кажа, че "конфесирането" на цар Борис в правата вяра е същия акт, както и при Йордан.

Друго, Крум не е извършвал никакви ''жертвоприношения'', ще ми се по-нататък, да разгледаме семантично използване на думата ''жертвоприношения", но засега наистина нямам време.

На "Пседво" - Теофан, за езическите жертвоприношения може да се вярва, колкото на Прокопи в това ,че имп. Теодора (жената на Юстиниан) е най-голямата блудница в Империята- т.е. НИКАК.

И няма ли да се намери, най-накрая един критически настроен историк, който да обоснове, лъжите и интерполациите във византийските източници, което я ясно от самата вътрешна критика на тези ''извори", както и несъответствието им с българските източници !!!

Накрая, пак много се разтеглимхе от темата. Приемаш с големи условности, моето мнение.

Само пак, ще задам риторичния въпрос - печенегите, узите и куманите през X-XIIIв. анихилираха българското население във Влашко и Молдова, а дакийското(влашкото) не можаха, така ли стана???

1. Първо - споровете за почитането на иконите още от самото начало не са свързани само с арианството. Има и други отци, неариани, които не ги почитат. Но не иконите са разграничението с арианите. Иконоборците са обвинявани във всички грехове, но не и в арианство. И освен това си разбрал недоразбрал, веднага се опитваш да кажеш, че тези мозайки са правени по заповед на Юстиниан. Не е вярно, това не е Сан Витале, това е арианския паракллис, който е правен от Теодорих!

2. Перущица по мои спомени е от 6 век. Т.е. Юстинианово, а не готско изкуство.

3. Жертвоприношенията на хора и животни не са описани у Теофан а на друго място. Сети се сам къде.

4. Къде чете, че Никифор е плячкосал Плиска. Никифор е пратил вест, че по Великден е бил в "аула на Крум". Ако смяташ, че е било рядкост военачалници, особено короновани да лъжат, че са удържали победи, значи твърде повърхностно познаваш историята.

5. Договорът с Кормесий да е действал в началото на 9 век! След всичките войни на Константин V и после на Кардам. Не ме разсмивай допълнително.

6. Номадите са "анихилирали" не само българското население във Влахия. Но само в равнината. Влахите са били в Карпатите.

Рицар, язък ти за богословското образование! Между арианите и иконоборците нямало разлика! Ей ти тука едни мозайки в арианския баптистерий в Равена.

Иконоборците са ги заличавали. Пък преди малко изкараха, че и между манихеите и арианите нямало разлика.

За крум знаем, че е вървял между шпалира на наложниците си и че е "принесъл в жертва много хора и животни". Ерго - не е християнин, не е арианин и смятам, че темата за арианското християнство на българите може да я закрием като зиезистко бълнуване и повече да не се занимаваме с глупости.

Колкото до пасажа на Теофан - Никифор просто е обявил /лъжливо според мразещия го Теофан/, че по време на Великден е бил в някакъв аул на Крум. Като се има предвид, че Крум е враг, то просто се е хвалел с несъществуващи военни успехи. Нескопосна пропаганда за вътрешна употреба.

Колкото до описанието ти на мирните отвъддунавски българи съжителстващи с мирните печенеги - то с много уговорки може да се приеме за началото на 10 век. После и изворите /ПВЛ и Порфирогенет/ и археологическите данни са ясни и категорични.

Никифор не арианин, а иконоборец. Така да се каже - малка разлика.

За кого се отнася това ???

За проф. Добрев, А. Чилингиров , Рицар, не разбрах, моля пояснете Торн ?

За Чилингиров

След глупостите, които той писа за сребърния кодекс, на негово изследване не може да се вярва въобще за нищо. Казано по ясно - лъже.

Във всички тези земи[11] има засвидетелствани храмове, които са построени към средата и края на IX в. съобразно византийско-славянския обряд.

Примери, колега, примери, че ми стана интересно

Рицар, коя е "вашата теза"?

По въпросите:

1. Едва ли някой оспорва наличието на християни още от българско /в смисъл предарпадско време/, но доката на юг от Дунава християнството е масово преобладаващо, то на север явно то има повече проблеми. Нищо не знаем за български епископи. Въпреки това и в гестата имаше нещо за манастир с гръцки /в случая вероятно означава православни/ монаси. Но пък има и сведения за много езичници и в доста късно време. Въпреки това не виждам пречка църковни общини да се създават и през 11 век, особено преди 1054 г.

2. Хронологията на гестата е доста объркана, но като цяло се свежда до следното. Бързо покоряване/в края на 9 и началото на 10 век/ на земите на Салан и Гелу и поставяне под унгарски васалитет на Менумарот и Глад. Полунезависимият потомък на Глад - Охтум е покорен в началото на 11 век, по кое време не е ясно, но едва ли е свързано конкретно с 1018. Като се има предвид, че тогава унгарците воюват с българите в Македония, то вероятно с Охтум са се справили по-рано.

3. Кои са привържениците на унгароцентризма и на бързото унищожаване на кирило-методиевото дело и каква е тяхната теория?

4. Това са два въпроса. 4.1. Къде точно Методий е наречен "гот" и кой и кога е определил писмеността???? му за еретична? И какво точно е станало през 1060 г?

Четох от Петър Мутафчиев, че Йерусалим е превзет през 638 година, на други места срещам - 639 година. Но това може лесно да се обясни. Искам да попитам - това ли обуславя превземането на Египет тотално, защото ромеите нямат сухопътна връзка с Африка или флотът е могъл сам да помага.

Що не вземеш понякога да четеш и други неща? Ама сериозно. Щом си могъл да четеш за падането на Йерусалим, заначи може да четеш и за падането на Алксандрия. Примерно у Димитър Ангелов, щом не щеш Острогорски.

Иначе падането на Египет няма нищо общо с падането на Йерусалим и да, флотът е помагал, снабдявал е гарнизоните и е правел мащабни морски десанти.

Скромен си. От отговора личи, че доста добре разбираш папската диалектика. Но тук имаме константинополска /византийска/, а там термините са такива: Под името "скити" в тези източници се имат предвид куманите. А под името "мизи" - българите. т.е. "мизи" /българи/ и "скити" /кумани/ е в константинополските източници, а посочения от Рицар "Тимарион" е такъв, нали? Значи привеждаме към нашата си терминология така: "много племена на БЪЛГАРИТЕ, които живеят до града, но стигат и до Дунав, и до земите на КУМАНИТЕ". Нещо против такъв превод имаш ли? Или не кореспондерира с археологическия материал от епохата, че българите /"мизите"/ към ХІІ в. - и отпреди и след това - населяват от Солун и до Дунав и до земите на куманите?

Ами много ясно, че един преславски комит няма как да е унгарски васал. Такъв може да е само един бивш български комит, чийто сюзерен е погинал или свален. Какво пречи на един бивш български комит да е унгарски васал, за да запази земите и властта си? Всъщност може да е бил преди това с подобен статут и към българския цар /но може и да не/? А ако един бивш български комит стане унгарски васал, той веднага унгарец ли става, характера на земите му и народа му?

напълно съм съгласен с такава интерпретация - бившите полусамостоятелни управители на север от Дунав първо стават унгарски васали, а после се биват напълно покорени /Айтон/ или се асимилират. Че и за 968 г. си е съвсем коректно.

През 12 век скити могат да са куманите, които си живеят именно във Влахия. За папската диалектика нищо не разбрах, но когато фактите говорят и вие би следвало да замълчите. А фактът е, че никой никога не нарича основното население на трите влашки княжества българско.

Колкото до солта - доколкото си спомням солните мини дори в малко по-късна епоха са владение на Охтум /Айтон/. Но той е унгарски васал, чакар и непокорен, а не преславски комит.

Знам я титулатурата. Какво искаш да докажеш с това?

Ами , поне картите не могат да ги трошат !!! Е, тях разбира се ги горят, но пък тази са я пропуснали ... .

Дори и през 1380(1375г) да не сме владели земи отвъд Дунав(в което дълбоко се съмнявам, защото земите на Север от Дунав -т.нар. Влашко и Молдова са били до XIXв. с български характер), едно картографско решение от това време, естествено не може да отразява ''бълнуванията'' на някакви дилетанти от 21-ви век(рицарчета и тертерчета) , а е исторически отглас от политическо географско положение, отразяващо действителността от XII-XIV в. A тя е, че земите по долното течение на река Дунав ''отвъд'' и ''отсам'' са се разглеждали като исконни български територии!!!

Интересно как българският характер на Влашко и Молдова не е забелязан от никого. Нито от активно взаимодействащите с тях съседи - австрийци, турци, поляци, руснаци, татари, нито от самите им князе. Никой не се нарекъл господар на всички българи и гърци, или поне мъж българин, българин родом или нещо такова.

Иначе владението на Банат и Олтения от българите в някои периоди на 13-14 век не се оспорва, но тук говорехме за периода след 1018, а не за времето, когато Асеневци са съюзници с куманите, а Шишмановци с татарите.

Тъй ли? Кои са крале на Унгария от средата на ХVІ век - по времето на Калрос V? От коя династия са? Самият Карлос V спада ли към тази династия - императора на Свещената римска империя? Лични земи имали ли са хабсбургите в този период? Къде са им личните земи из Европа по това време? Граничат ли с България техни земи, според политическата карта на Европа на Карлос V? Не ми отговаряй в тази тема, а прави друга, за да не излизаме от същината на темата и да се занимаваме с основни неща от обща култура по късно европейско средновековие.

Ей тоя чичко е крал на Унгария по това време. Не е единствения такъв, но Трансилвания я владее здраво и Хабсбургите още доста време не припарват там.

Та както казах - чети повече.

Не си цитирал източника, но предполагам е някакъв стар. Напоследък материалите се предатират. Масовата битова култура от Хв. много ясно се разграничава от тази от ІХв. През Хв. в българските земи масово навлизат нови видове накити, керамика, както и предмети свързани с християнската религия. Такива във Влашката равнина почти не се срещат. Най-показателни обаче са данните от некрополите, християнските гробове от Хв. там са изключително малко. Самото Дриду, както написах по-горе оцелява и затова само възоснова на него немогат да се правят заключения. Селището при Буков е "съвсем друга ракия" - материалите от него показват, че там е живяло население от небългарски и неславянски произход.

Какво означава небългарски и неславянски? Влашки?

Отличен източник. Това е свързано и е в подкрепа за изследванията по много теми тук: "За северната граница при Иван Шишман", "Царство България 1422-1689", темите за І и ІІ Търновски въстания, за отвъддунавските български земи и т.н. Не забравяме и картата изготвена за Карлос V от ХVІ век, където България е южно от Карпатите и на север граничи с личните владения на Хабсбургите в Трансилвания - т.е. с неговите лични земи.

През 16 век Хабсбургите нямат земи в Трансилвания. Ама за да го знаеш, трябва и да си чел малко повече. Трансилвания отначало е част от Унгария, по времето, когата Хабсбургите още не са унгарски крале, а после е васално на султана и враждебно на Хабсбургите княжество.