Отиди на
Форум "Наука"

Thorn

Модератор История
  • Брой отговори

    3339
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    16

Thorn last won the day on Февруари 10

Thorn had the most liked content!

Репутация

1375 Старши асистент

Всичко за Thorn

Contact Methods

  • Website URL
    http://medchurches.livejournal.com/

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

16477 прегледа на профила
  1. За как се е обличал най-добре може да се види в сайта на Калина. http://badamba.info/
  2. Има една книжка за замъците в средновековна българия, там пише, че вероятната дума е кула.
  3. А, легенди за разни рип ван ункъловци е ясно, че е имало, аз питах дали съвременната наука е доказала хибернацция.
  4. Хибернацията в биологичен смисъл доказана ли е при хора, макар и тибетци? Нещо като зимния сън при мечките и лалугерите ли?
  5. За съжаление си се объркал с една нула. Не са 16 хиляди, а 160 хиляди години. Жалко, но не се доказват денисовци в Тибет в исторически времена.
  6. ще е любопитно, защото аз за такова нещо не се сещам.
  7. Как са изглеждали знаем - картинки бол. Как са изглеждали замъците - само по археология, няма даже читави възстановки, освен евентуално на Червен. Иначе ако някъде пише нещо за прониарите във Византия. И без това през ВБЦ половината сегашна територия на България е византийска.
  8. Може ли от мен няколко въпроса? Именно хомо сапиенс ли е напуснал Африка преди 250 000 или даже 300 000 години? Имам предвид, че най-общо се смяташе, че самият биологически вид се е сформирал преди около 200 000 години. 1.Има ли някакви данни кога са тези години? 2.И ако са пропуснали целия този междувидов секс, кога и как са придобили разпространените при всички неафриканци денисовски и неандерталски гени? 3. На хабилисите и на наледи не е секвенирана ДНК. От какво съдим за хибридизации на сапиенси или на техни непосредствени предшественици с тях. Имам предвид, че хабилисите са изчезнали доста по-рано, а наледи май са си стояли в южна Африка? А индоевропейците от ямна?
  9. Подписал конвенцията по изненада, чрез един вид насилие върху него, Фердинанд още със завръщането си в Бьлгария намислил как да я обезсили. Докато Паприков бе военен министър той я изпълнявал. Неговият наследник генерал Савов систематически я пренебрегвал. След него генерал Николаев заявявал чисто и просто, че не я познава. Така руско-българската конвенция престана фактически да съществува. Когато десет години по-късно България почувствува, че ще имa нужда от нея, русите отговориха, че я смятат за мъртва. Д-р Данев разправя как получил такъв отговор в 1912 година. През април той, като председател на Народното събрание отишъл начело на една българска делегация да поздрави руския император в Ливадия. Истинската цел на неговото пътуване била да му съобщи текста на Българо-сръбския договор, сключен на 29 февруари, като му поднесе и самия оригинал. През това време в Ливадия се намирал и министърът на външните работи Сазонов. Д-р Данев имал дълги разговори с него. Сазонов настоявал пред Данева българското правителство да не се хвърля в една война с Турция, защото България щяла да бъде бита и тогава Русия не ще може да й окаже освен дипломатическа помощ. „В такъв случай, казал Данев, не ни остава освен да ви замолим, за успеха на нашето дело, да възпрете Румъния да не се намиса, понеже предполагаме, че тя ще бъде на страната на Турция.“ По-нататък Данев разправя: „След като помисли малко Сазонов заяви, че, за съжаление, такъв ангажимент не можел да поеме. Наистина той можел да се опита да въздействува в тоя смисъл на Румъния обаче, ако последната откажела да се подчини, Русия не могла да я застави със сила да пази неутралитет, защото това би било началото на общата конфлаграция. – „Но тогава, подех аз, где остава нашата конвенция от 1902 година, според която casus foederis настъпва, щом ние бъдем нападнати от Румъния?“ – „Прав сте, изтъкна Сазонов, относително смисъла на конвенцията, но тая конвенция не е в сила, защото след Вашето оттегляне от власт в 1903 година българското правителство нарочно пропусна да я приложи. Наистина по едно време бяхте изпратили генерал Радко Димитриев да преговаря с нашите военни за въоръжението и обмундированието на българската армия, но сключените по тоя повод съглашения, останаха на книга и след това, въпреки подканването на нашия военен агент в София, българското правителство си правеше оглушки и никога не пожела да влезе в разбирателство по общите военни въпроси с нашия генерален щаб.“ Така България отвори война на Турция с гърба си незащитен откъм Румъния. При избухването на българо-румънския конфликт пак ще се позовава в Петербург на военната конвенция. Но отговорът на Сазонова оставаше неизменно същия. ИЗ ПРИЛОЖЕНИЯТА:

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...