Отиди на
Форум "Наука"

nikita

Потребител
  • Брой отговори

    21
  • Регистрация

  • Последен вход

Репутация

4 Ученик

Всичко за nikita

  1. А аз за да вкарам още по-голям ред ще добавя, че в български препис на синаксара, съхраняван в московската библиотека "Салтиков-Шчедрин" покойният К.Мечев откри и още едно име, което няма как да се свърже с останалите (каквото е жебанието на Равен) - ЧЕТКАТЪ.
  2. Как по-точно си представяш следите от старобългарски в гръцкия превод? Това да не ти е транслитериране глаголица-кирилица, където следите са често уловими. Освен това как си представяш Теофилакт да пише от гледната точка на пряк климентов ученик?! А и още как си го представяш да напише като автор следното изречение: „Изобщо Климент е предал на нас бъл­гарите всичко, което се отнася до църквата и с което се прославя паметта на бога и на светиите и чрез което се трог­ват душите.”
  3. Посоченото "име" Боритаркан не е ли достатъчно?! Има още няколко такива "транслитерации". Както писах отдавна не съм ровил по темата и ме сварвате малко неподготвен. След Нова година мога да попитам и да добавя още. Ето как изглеждат нещата на ниво 1966 година: http://vmro.net/bugarash/ko/dovodiprotiv.html
  4. Имаше доста такива случаи, но за съжаление не си ги спомням. Чел съм ги отдавна. Доста от българските памети са запазени именно в гръцки преводи. Мисля, че такава беше случката и с житието на св. Иван Рилски. Най-ранното запазено пак беше гръцко. А за Енравота и случката разказана от Теофилакт всичко ми изглежда твърде агиографско и чудотворно за да е реално. По-скоро проблема а-ла Глишев не е да се сравняваме с Византия, защото просто нямаме нейните традиции. Същата е и съпоставката с любимите ни франки. Ако те живееха до Византия как ли биха изглеждали?! Византия е учителка на всички европейци, а България - на славяните, а и не само на тях (виж влашката държава - копие на Второто царство, не на Византия). Не го казвам аз, показват го откритията на старобългаристите. Нещата трябва да бъдат гредани от "славянска" гледна точка, а тази гледна точка просто е равна на българската! Защо ще попита той? Ами защото цялото писмено наследство на Първото ни царство може да бъде открито в "руски", "сръбски" и други преписи. Да припомням ли, че такава е съдбата на двата Симеонови сборника, Изборното ни евангелие и мн. други. Така е и с паметите на собствено българските ни светци: Кирил и Методий, княз Борис, цар Петър, Йоан Екзарх. Хубаво е човек да гледа от камбанарията, която му дава най-точнапредтвава за ситуацията
  5. Това е най-ранното запазено житие на светеца. Има си цели пасежи в него, които добре си личи, че подложката му си е чисто българска. Например титлата "боритаркан" не е проумяна от него и е предадена като лично име. ... а задабъда по-точен нека специалистите го кажат: "Авторството на Теофилакт на житието било поставено под съмнение още в началото на миналия век, когато славистиката се създала като самостоятелна наука. Повод за това съмнение дава самото съдържание на житието. В него има отделни ме­ста, които Теофилакт не би могъл да ги напише. Например мястото в гл. XVIII, 58: „А нас, смирените и недостойните, по­ради величието на своята доброта, той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствувайки във всичко, което вършеше, което говореше и на което учеше чрез едното и другото. Ние никога не го видяхме да бездей­ствува, но той или учеше децата, и то по различни начини - на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат. И не само денем, но и нощем, или се отдаваше на мо­литва, или се занимаваше с четене, или пък пишеше книги, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание.” В гл. XXII, 66, житиеписателят казва: „Изобщо Климент е предал на нас бъл­гарите всичко, което се отнася до църквата и с което се прославя паметта на бога и на светиите и чрез което се трог­ват душите.” На много места в житието, особено в заключе­нието, което обхваща цялата XXIX глава, авторът се представя като близък на Климент. А известно е, че Теофилакт не е мо­гъл да бъде непосредствен ученик на Климент.3 Теофилакт е бил грък и не е могъл да каже в буквален смисъл "на нас българите”4. От тези места може да се направи заключение, че авторът е българин, непосредствен ученик на Климент и следователно е живял през Х в." http://vmro.net/bugarash/ko/zaavtora.html Ал. Милев - Гръцките жития на Климент Охридски. Същото с още доста доводи може да бъде видяно при много старобългаристи. Вижте например статията за Климент в "Кирило-методиевска енциклопедия"
  6. Житието на Климент от Теофилакт Охридски и не само... Не сме чак толкоз прости, колкото Глишев все се опитва да ни изкара
  7. nikita

    Теориите на В.Б.Резун

    Наскоро в руски онлайн библиотеки се появи сканиран руско-немския разговорник, за който Суворов пише в "Ледоразбивачът". Наистина е излявал от печат май 1941. Но.... по-интересното е, че точно преди съветско-финската война от 1939г. е публикуван и съветско фински разговорник със същите фрази и т.н. Явно всичко върви по един и същ сценарий. И винаги "лошият" е някой друг. А СССР никога и за нищо не виновен. Винаги другите са "лошите". Нека след това Иван да говори за "неподготвеността" и "мирорюбието" на РККА (работническо-селска Червена армия) - това е официалното име на армията на СССР до 1942г. И още нещо по темата за руската предвоенна пропаганда - през 1939г. по екраните в СССР с голям еспех върви филма "А есть-ли завтра будет война", където отново врагът е Германия и тамошните "фашисти". P.S. Следобед ще се опитам да прикача двата разговорника и нека сам си прави изводите......
  8. А и наш Иван забравя един много важен момент от руско-българските отношения през Втората световна война, а именно - единствената държава от Оста, коята не обявява вой на СССР е България, но същият този СССР преследвайки собсвените си интереси не забрави да обяви война на България на 5 септември 1944г., въпреки че никой не воюваше срещу рего. И един куриоз - десет дни по-късно две срани, които са във война по между си воюват заедно срещу Германия Това не знам дали е известно на Иван?! А към Иванко Тертер: "История на българите" на К.Иречек е издадена за първи път през 1876г. в Прага. Това е студентската му дипломна работа.
  9. Драги колега, Хърс .....! От всичките Ви изказвания в този форум, не мога да разбера, кой Ви е дал или дава правото да се изказвате като последна инстанция по всеки въпрос. Оставете хората да имат и собствено мнение, както и Вие имате такова.
  10. И въпреки всичко, има една основна разлика между снимката поместена от руснака и немските - на едната е отношение към врага в униформа, а на другата е мирно население. Това е очевадно. А сега ще се върна отново към спомените.... Бащата на гладиатор от един друг форум, който по това време е бил около 10 годишен разказва за минаването на немските и съответно руските войски през В.Търново. Немците са спретнати, вървят в сройни редици, а руският "Иван" се движи като тълпа. И по-важното, което се забива в съзнанието на едно дете - един от Ивановците се отделя от тази тълпа и грабва от ръката на детето филията с мас и сол, която току що му е дадема от майка му. Кого в този случай да уважаваш? И да не се забравя - само малцина от немците са нацисти (там фашисти няма). А руския народ, като нас не е уцелил на управници от чичко Ленин насам.
  11. nikita

    Докум, Цок и Диценг

    И колкото и на когото да му се иска да се вижда или чете нещо друго в текста ясно си се вижда, че пише ЧЕТКАТЬ. Останалото са човешки приумици и желания.
  12. nikita

    Докум, Цок и Диценг

    За да вкарам още малко интрига в темата, ще спомена, че в началото на 90-те години на миналия век покойния Константин Мечев откри в един славянски препис на Синаксара, съхраняващо се в библиотеката "Салтиков-Шчедрин", още един "владетел" от това време - Четкат, който също е замесен м случката с избиването на византийците.
  13. nikita

    Прабългаро-алански изоглоси

    Протобългарин, в кой сайт са томовете на Абаев, защото този, който си посочил просто не съществува?
  14. Из "Анонимен ватикански разказ" "....Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета. Прочее, като все още не мислел скоро да излезе [оттук], той преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България." Този разказ е открит доста, след като Златарски предполага, че битката се е състояла в района на Върбишкия проход, защото той се явява най-прекия път за отстъпление. От тогава насам, явно този проход се възприема като константа и никой не чете излезлите по-късно извори. Ето една достатъчно добре аргументирана работа, относно това къде се е състояла битката. 811_nicifor.pdf
  15. Где обнаружится Итиль? Несмотря на то что в атласе Астраханской области «развалины городища Итиль» с туристской прямотой обозначены на острове Белом, в действительности столица Хазарии не найдена до сих пор. Предположение Л. Гумилева, что она располагалась на Ахтубе, неподалеку от того места, где впоследствии выросла столица Золотой орды — Сарай, оказалось ошибочным. Высказывавшиеся мнения о том, что Итиль находился где-то в Волгоградской области или в районе Сарпинских озер в Калмыкии, также несостоятельны. Лишь недавно российским археологам удалось обнаружить остатки города, археологические раскопки которого, возможно, разрешат вопрос о том, где была столица Хазарии. Город обнаружился в 40 км к югу от Астрахани, в самой гуще волжской дельты, где река начинает ветвиться на бесконечные протоки и рукава, а то и вовсе уходит в непролазные, заросшие камышом ерики. Волжская дельта — это сплошные острова, часто не имеющие даже названия. Здесь на берегу Старой Волги есть село под названием Самосделка. От него стороной на острове держалось несколько домов, сельчане которых решили однажды заняться фермерством и поставили скирду сена для коров на «красные пески» — место, называемое так из-за обилия кирпичной пыли и обломков обожженной глины. Даже в самую высокую воду оно оставалось сухим. Фермеры стали окапывать скирду и вдруг обнаружили под лопатами странной формы кирпичи, осколки посуды, кости. В 2000 году сюда приехали ученые, которые знали о городище на Самосделке с XIX века, но оно считалось золотоордынским и не привлекало их интереса. И лишь когда среди находок обнаружились остатки древней домонгольской керамики, на городище начала работать комплексная экспедиция, в которой приняли участие и археологи, и почвоведы. Как только поселение было «оконтурено», стало понятно, что речь идет о большом городе. Шурфы, пробитые по границе «красных песков», позволяли определить его площадь: примерно два квадратных километра. Для города XI— XII веков это очень большая площадь (оснований предполагать, что город более древний, тогда еще было мало). Принципиально важным оказалось участие в экспедиции почвоведов: они обследовали всю территорию дельты и пришли к выводу, что мест, где мог быть построен большой город, в дельте Волги всего дватри. Но после пробных раскопов в тех местах их исключили, и местом предполагаемого древнего города — возможно, Саксина и Итиля — осталась только Самосделка. При той степени научной корректности, с которой ученые высказывают свои предположения, утверждать этого нельзя. Однако находки, сделанные за последние годы, наводят на самые смелые предположения. http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/5/

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×