Иванко Тертер

В текста не виждам име Раду, има написано раду /с малка буква/ - поне така се дава в описанието в статиите. Никола има. И това е споменат управител живял в ІХ-Х век. Затова зачеркваме връзка между Никола," раду" и Мирчо Стари. Отиваме към IW M M. Защо това третото да е маре? Това не е ли на съвременен румънски? Едва ли Мирчо е знаел този език. Затова по-логично ми се вижда /ако наистина става въпрос за Мирчо, а не за някой друг/ да е - Йоан Мирчо Мунянски /владетел на Мунтения/, защото Олтения е част от Видинското царство, а после от Унгарското в късния ХІV в. А и Бран е точно на границата на тази област и е логично върху стария оброчен старобългарски кръст, да е добавен в доста по-ново време текст. При все че е на кирилица този латински език, значи надписа трябва да е отпреди 1861 г. /когато румънците преминават на латиница, 60 г. след тях го правят и турците на Ататюрк/. А може и да Маре третото, ако надписа е от 1810 г. например... /И е ставало без знание на Йорга, защото той в ХХ век вади книжно писмото на Нешо от 1523 г./. А може Йорга да е знаел за надписа на кръста, но да си прави оглушки, защото му е известно че тази част от надписа е "ново строителство" и лесно ще се разкрие работата.

Ţara Românească [Цара Ромыняскэ] Много интересно разбира се - хем е Тара /терра, територия, земя на лат./, хем е Цара /царя, царство на ст.бълг./. И в двата случая тази Терра или Царя /както го изговарят/ на романите/ ромеите в ХІV-ХV в. е със столица в Константинопол, а не в Търговище. Както се казва и в двата случая е заимставно и се получава две в едно - латинското название и българското название са събрани в една компилация с името "История на Румъния", издание на Румънската академия на науките. По отношение снимката на румънската кралица Мария с кръста /цитат от К.Гербов и статията му/: От Румъния е донесен и големия каменен кръст, с който тя се е снимала още в 1922 г. - преди да посети България. Снимката е правена вероятно в околностите на другия дворец - замакът Бран, в който е прекарвала голяма част от живота си. Нека първо да четем написаното и след това да коментираме и да "квалифицираме" някой историк.

Ще отговоря, не се притеснявам. Все се надявах, се че българските изследователи ще надскочат “Сашо Донкизма”, но явно трудно ще стане ако се вкарват политически нотки в трудовете им. Протобългарин, искренно прие, че е налице македонска нация на 99 % - тъй като българите е трябвало да оцелеят и се влели в нея. Налице е това, че няма българи в повардарието – защото 100 % от българите се влели в сръбската нация. Протобългарин, а сега ако 50 % от тези “македонци” и “сърби” поискат да им се признае народностното име и прозход по самоназвание и самоусещане, ще им дадеш ли тази възможност или ще ги отхвърлиш с мотива, че са никакви българи, а само македонци и сърби? Благодаря за научното обръщение /”............”/. Приемам, че българите се различават точно толкова от старите българи, калкото сърбите, французите, поляците, англичаните и т.н. от старите си предшественици. И колкото в българската народност са се вливали чужди близки народностни групи, толкова и другите съвременни народи в света. Казваш, че ние доста се различаваме от нашите предци, защото сме се смесили с кумани. Куманите откъде са дошли, от Татария или от Булгария? И какъв народ са? А пък за смесването на българите със “социална категория зависимо население” /склавени, роби/ нямам думи. Може би трябва оттам да се тръгне преди да се изучава старобългарската компонента!.. И такава “диария” /научен цитат от вас/ съм избълвал ли, как беше. Все едно да кажете, че българите се смесили със “социално слабите” във Византия и от това смесване станала супер нация. А за този “македонски” комплекс, който явно мъчи българските интелектуалци, давам мое мнение от критика на статия на Теодор Дечев /много уважаван от мен общественик/. И от който останах с отлично мнение от косвения ни диалог с него. Искам да започна, че българските политически, културни и икономически връзки следва да се развиват на принципна основа според така представените “исторически фундаменти”, които съм указал по-горе. В този смисъл не следва същите да са заложник и да се съобразяват с политически доктрини на съседни държави /в този смисъл и на едноутробните ни братя от БЮРМ/. Ще си позволя да перефразирам в следния смисъл: “Ами другари, то македонизма се оказа едно недоносче”. В средносрочен аспект “македонизма” и “македонската нация” ще се свият до нация образувана в периода 1945 – 1991 г. Това е така, защото никоя друга “географска нация” не е могла да се разпростре по-далеч от самото време на създаването си. “Американската нация” не се крепи на английска история, “канадската нация” не се крепи на френска история, “мексиканската нация” и други латиноамерикански такива не се крепят на испанска история. Нито Ричард Лъвското сърце е американец, нито Людовик ХІV е канадец, нито Карлос V е мексиканец. А и никой от тези “нации” не претендира за това. Това им дава стабилитет и е укрепило “имунната им система”. А и географски са далече от “първосъздателите им”, затова им е леко. БЮРМ е в обсега на ареала на мегаполиса София, затова на тяхната политико-историческа доктрина е много по-тежко положението. И поради липса на всякакъв вид ресурс, разбира се. Въпреки това, ако искат да задържат агонията или смисъла на държавността си, ще трябва да отрежат “историческото си бреме” и не е късно денят, в който ще престане да се тръби че Самуил е македонец. За да покрие критериите на “новите нации”, като гореописаните и за да претендира съществуването си, ще трябва да мине несъмнено през този катарзис. Ако не го направи в скоро време, политическата доктрина “македонизъм” ще се срути с още по-голяма сила по ред външни и най-вече вътрешни фактори. Имайки предвид наличието на условна “македонска нация” образувана след 1945 г., България по никакъв начин не следва да влиза в спор с македонски историчари по теми за произхода. Може да се дебатира с нации съществували преди 1945 г.-сърби, гърци, турци, румънци /образувана около 1859 г./ Произхода на древните българи /пък бил той и шумерски, хетски, марсиански и др./ е важен за самите българи, вкл. За българите около Вардар /не “македонците”/. Каквито сме ние, такива са и живущите около Вардарско до 1945 г. Ако и да сме “татари”, значи до 1945 г. и те са “татари”, т.е. и дядовците на “македонците” и на историчарите им. Правилно е казано, че “славянската компонента” в Македония е като “собствеността на сърбите над Косово”. Ако ме пита някой, колкото вторите са собственици на Косово, толкова другите могат да претендират за “гнездо на славянството”. От по-горе изказаното от мен и тук смятам, че не е мястото с македонски историчари да се дебатира за епитета “славянство”, не е ниво. Може да се дебатира с нации указани за славянски – българи, сърби, хървати – съществували преди 1945 г. и към момента на описанието за славяни /средновековието/. А най- сигурен източник си остават обаче … гърците. От тях няма кой по-добре да знае какъв е смисъла на термина. Историята на българската народност е толкова глобална, че не може да се свиваме в сегашните си политически и регионални граници. Дунавската клонка на българското име е една от всичките и трябва да се подава ръката към всички народи искащи да влеят самовъзприятието си в нея. Налице е Франкофонска организация, Британска, Испанските и латински народи, където са такива разнообразни етноси, народи и нации, че е излишно да отбелязвам. С много по-силен аргумент трябва да се приема протегната ръка за Пан-български връзки от всички страни, извличащи произхода си, културата си, азбуката си от българското… Накрая искам да приключа, че българите са и православни, и католици, и мюсюлмани /както помаците, така и волжските българи. Всеки българин от съответното вероизповедание е направил бележити неща за народността си, но и за съответното си вероизповедание. Но са запазили и, така да се каже, езическата си и природно дадена толерантност и чувство за справедлисот. Затова българина православен е най-малко фанатик от православните, българина католик е най-малко фанатик от католиците /също имам афинитет към доскоро отхвърляните българи-католици и дейността им през османското владичество/, българина мюсюлманин е най-малко фанатик от мюсюлманите. И трябва да се гордеем както с това, така и с историческите им приноси за човечеството. Г-н Войников, напоследък – колкото по-бързо Русия осъзнае старобългарските си корени и наследство, толкова по-бързо ще се консолидира тя самата вътрешно и ще бъде реална преграда към пантюркистки доктрини. Старобългарския корен обединява страни като Русия /вкл. голяма част републиките й/, България, Украйна, Молдова, Беларус, Сърбия. Смешно е да се говори, че ги обединява произхода им като “социална категория зависимо население” /склавени, роби/

Определено трябва някой спец по старобългарски да погледне текста и думите с такъв произход: круче, ръдекат, светоу, сфете, троеце, фънгу, раду, воейо, фъкут, таръ.... в общи линии целия текст без "домненду", което си е титулатура външна заемка /чуждица/ в езика. На света само румънците и сега наричат Влахия - Тара Романеска /Царство Румънско/. Нещо, като самуилова България - Царство Македонско /при "историчарите"/. Разчира се, че използването на "Царя" е с български произход. Не смятам, че го заемат от нас българите, а са си го имали от своите дядовци, които са позвлаи термина "Царя" бидейки българи и част от България. В този смисъл не е българска заемка в румънския език, а български остатък в новообразувания език. Използването на Царя Ромънеска е от ХVІІ в. и насетне и е политическа доктрина, а не историческа реалност. Най-малкото, защото Царя Ромънеска през ХІV-ХV век е със столица Константинопол, а не Търговище. Ако в текста се разчита Царя Ачаста, като Царя Ромънеска - определено би показало, че поне този пасаж е по-късен период /след ХVІІ в./

нали затова казвам, че българските думи в съвременния румънски са най-ценен източник за старобългарския диалект отвъд Дунав - където са най-старите българи. А и щом е пълен с Ъ румънския, сам всеки може да си направи извод за езиковата подложка на сегашните румънци, върху която е изпльокан класическия латински език. Да не е тогава НУМЕ - НЕМА - НЯМА? Това , че на теб ти звучи на латински не означава че е латинска дума нали? Няма ли тука някой от хуманитарна гимназия изучавал латинския? Тъкмо да ми преведе "ТЕМ ПАЧЕ", че и на мен ми звучи на латински... Все пак, трябва да се даде целия текст в оригинално изписване със съвременни букви, тогава ще може да се разсее всичко.

Как да няма. Румънците са даки и траки, които са романизирани и след грецизирането на Източната римска империя са си запазили латинския/ ромейския език. С това не бих спорил /не защото не мога, а защото ми безразлична темата за този произход на комшиите. Ако е тъй, живи, здрави/. Валахи няма как. Такъв език няма. Валахите са единоезични с българите, значи са си българоезични. В доказателство за това са Асеневци - и да са валахска династия, те са си българоезични, с българско самочуствие и самосъзнание. И всички техни наследници, па до Кантемира /но лично смятам до Константин Бранкован, края на ХVІІ век/.

- "СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ." - е това е доста далеч от латинския. "СВЕТО ... СВЕТА ТРОИЦА" НУМЕ ли е в надписа или ИМЕ? "Да му е свято името свето тройце"! Пази го света тройце - явно православен, нали православните бяхме с триединството на бог, пророк, свети дух? - Раду Войео - Раду воювал, войник, да не е кръст на загинал български военен деятел от средновековието? Ако пък Воейо се смята за първо или фамилно име, а не занятието му, напомням за един български болярин от края на ХІV век - Воейко. Той от Търново през Влахия, Полша, отива в Москва и основава аристократичния руски род Воейкови. рЪдекат - ако е така с Ъ, няма по-голямо доказателство, че и третата дума /рЪдекат/ в това изречение е старобългарска, освен втората /круче/. Този звук се изговаря само от българите и народите от кръга на българската обща народност. А щом е написан звука в думата с Ъ, значи и се изговаря. Ако е в края на думата, може да се приеме че не се изговаря, но в средата - няма как ...

Колкото "македонците" говорят на "македонски", толкова и "власите" /т.е. куцовласите по български, "куците власи - а не онези истинските влахи"/ говорят на "влашки". Това е изтипосано заглавие на език и не означа че този език съществувал или съществува. Няма никакво доказателство за съществуване на някакъв особен влашки език. Има латински език и има български език. Можеш да кажеш, някой владее латински език или български език. Това са езиците. Македонски и влашки са принадени "заглавия".

Ама това ли е латинския/ ромънски текст? И как се превежда от латински? Че то в руския език си я има думата "крутой" /"печен", "готин"/, а "круче" е възхвалителната форма от типа "по-" /"по-печен", "по-готин"/. Да не се окаже, че надписа е с куманско-български произход от северното причерноморско наречие? Между другото как се превежда от латински: "ТЕМ ПАЧЕ"? Срещал съм го тук-там по грамоти. Стига де. Щом не е на български, значи е на ромънски/ латински надписа? С такъв аргумент дисертация няма да защитиш, вервай

Абсолютно споделям. Историята, като наука считано 17-20 век обслужва геополитиката. В този мелачка са се пръкнали поне на балканите две огледални академични научни дисциплини, обслужващи геополитаката на една или друга Велика сила. Ромънизма и македонизма. При детайлно съпоставяне на академичните исторически науки на двете държави и народи, се достига до единствения извод че съвпадат едно към едно фолисофиите на "историите им". "Македонците" нямат късмет, че са по-късно творение, възникнало при вече възстановена държава-метрополия България. Все пак някой ще даде ли точния текст с оригиналните думи на текста? Любопитно ми е да видя особено влашкия текст? Всъщност влашки ли е или романо-дакийски или романо-тракийски? Или е с куманско /древнобългарско/ наречие предвид произхода на правещата династия във Валахия - Бесар"оба" /Бесар"род", рода на Бесар/?

Добре ме подсети. "Професионален разбойник" - на старобългарски /сегашен румънски термин/ означава "Професионален войник" /бойник/:).

Йоан Кантакузин - претендента за трона в Константинопол е бил в двора на Стефан Душан. Там се запознава с Момчил и го привлича към себе си. Кантакузин му дава областта Меропа. Обаче Момчил се отмята и приема страната на Андроник. цар Йоан Александър също е бил на страната на Андроник принципно и тук се вижда стиковка между него и Момчил. След известно време Момчил се отмята от двете страни в гражданската война и става независим владетел /според данни е женен за българка от болярски търновски род/. Може би Момчил е бил нещо като агент за влияние на Йоан Александър в съседни дворове и конкуренти, като Сърбия и Византия? Та затова отива в Беломорието и владее самостоятелно Меропа и Мора /1341-1345г./, със столица Ксанти. В общи лнии това е биографията на Момчил воевода /деспот Момчил/: МОМЧИЛ /вер.1305-07.07.1345г./ е бил хонсар /разбойник/; стратиот на византийска служба; наемник начело на 2 000 войска в двора на сръбския крал Стефан Душан, където се запознава с Йоан Кантакузин-претендент за императорския престол в Константинопол, като последният го назначава за управител на областта Меропа в средните Родопи. Неслед дълго другите претенденти за престопа от партията на Ана Савойска /майка на малолетния Йоан V Палеолог/ му предлагат титлата деспот за да премине на тяхна страна. Момчил приема и de facto става самостоятелен владетел на Меропа. През юни 1344г. изтласква, от пристанището Абдера при залива Бистонис, флотата от 15 кораба / 3 опожарени/ на Умур бег. След това устройва засада на Йоан Кантакузин и охраната му от 60 конника при развалините на старинния град Месина близо до Комотини. Момчил начело с 1 000 избрани конници изненадал противника който се обърнал в бягство, като конят на Йоан Кантакузин бил убит , а когато възсядал друг кон Йоан получил удар с меч по шлема си. Императорът по-чудо оцелял, но голяма част от свитата му паднала в плен. След месец-два Момчил преминал на страната на Йоан Кантакузин, като за това получил титлата севастократор. Получавайки пълната свободо на действие Момчил се обърнал и от двете страни в гражданската война за престола на Византия и станал напълно самостоятелен владетел. Воювал и с двете партии за престопа, като разширил премного владението и провъзгласил Ксанти за своя столица. Притежавал следните крепости в областта Меропа : Света Ирина /Смолянско/ и Подвисд /на 8 км. От с.Устово/ вж. Стр.43 “Родопски валадетели” от Н.Хайтов; Ксанти - столица, Перитеорион /Перитор/ и Морунец - Христополис /дн. Кавала/ вж. Стр.52 “Родопски владетели” Н.Хайтов и енциклопедия -“Момчил”; Смолян /енц-я “Смолян”/, Козник /е-я “Рудозем”/, Света Неделя /е-я “Неделино”/, крепостта ок.с.Гугутка /е-я “Гугутка”/, няколко крепости ок. Джебел /е-я “Джебел”/, Заград до с.Забърдо /е-я “Забърдо”/, Кривус ок.Ардино /е-я “Ардино”/, Лютица ок. Ивайловград /е-я “Ивайловград”/, крепостта ок. Крумград /е-я “Крумград”/, Монияк ок. Кърджали /е-я “Кърджали”/ и др. Войската му се е състояла от 300 конници и 5 000 пеши войници. Умира в бой с 12 - 20 000-ната /според различните източници/ войска на император Йоан VІ Кантакузин, Йоан Асен /зет на императора/ и смирненския емир Умур бег , на 07.07.1345 г. пред стените на Перитеорион.. Източници за него: Енциклопедия, “Родопски сказания” Н.Хайтов, “Кой кой е в Средновековна България” Й.Андреев, И.Лазаров и П.Павлов , “Момчил юнак” В.Гюзелев,и др. “До около тридесетгодишна възраст Момчил бил разбойник по българо-византийската, а както пише Григора, може би и по българо-сръбската граници. Преследван от българските власти, той постъпил на византийска военна служба като "стратиот". През XIV в. това понятие най-често се отнася за прониарите, които срещу определен поземлен имот се задължавали да служат във войската. Така, подобно на други свои събратя, Момчил преминал в категорията на дребната служебна поземлена аристокрация. Йоан Кантакузин твърди, че това станало по волята на император Андроник III Палеолог (1328-1341 г.), т.е. няколко години преди 1341 г. Ние нямаме основание да се съмняваме в тази вест, доколкото именно Кантакузин бил фактическият "двигател" на държавните и особено на военните дела при царуването на Андроник "Млади"” /Пламен Павлов - Бунтари и авантюристи в средновековна България/.

Какво излиза. Той кръста 50 години стои в двореца на румънската кралица, пък не знаели че пишело на румънски. Сигурно тази част на кръста с румънския надпис е била закопана в земята. Затова Н.Йорга не го е видял. А по-рано при пренасянето от Молдова в Балчик, общите работници боравейки само с латиница /от 1861 г./ не са разчели румънския надпис на кирилица. И после да не казва човек, че румънците не си знаят историята. Та те румъноезични от древни времена и доказано първо писмо с кръста на Мирчо /1410 г./, а те само скромно претендират за писмена от 1523 г.

Ако надписа от кръста на Мирчо /1410-1420 г./ е на чист румънски /равно на влашки според вас/, значи не си прав че първото сведение за румънски /влашки/ език е от 1523 г. - писмото на Нешо. Първото сведение тогава е този кръст от 1410 г. нали? Ами той Н. Йорга голям наивник, хабер си нямал човека. Най-вероятно въобще не е знаел за съществуването на този оброчен кръст в Балчик. Сигурно до 1940 г. не сме допускали румънец да стъпи в Балчик и двореца, за да изследват това феноменално откритие.

В БС може да не се толерира рамностойния дебат, но в ЕС се толерира. Свикни да живееш като човек от ЕС. Равностоен дебат за мен е - поне да не се трият постовете ти. Или като ти ги трият, поне да не те питат: "Айде отговаряй, защо мълчиш?" смешна работа нали? Тука имаш възможност да ме направиш смешен и да ме затрупаш с доказателства и логически обсъждания на доказателства. Ако мълчиш, няма как да стане. На мен също не ми е супер приятно да дебатирам с теб /както и с някой македонстващ например/, ама като трябва го правя. В интерес на историята ни е. Трябва да се свиква и се приемат на другите доводите, пък били те и изкривени. И за маргинални БС не ми говори въобще. То там явно е по-сложна и обвързdна работата отколкото мислех в началото...

Абсолютно доказателство за това е живота на Константин от Островица - яничар /нова войска - йени чери/ в османската войска и участник в много походи, включително деен участник при превземането на Константинопол /1453 г./ http://www.vostlit.info/Texts/rus/Janicar/framevved.htm

1. Дали след като преминава на служба при Стефан Душан /условно 1332-1338/ , не е назначен за управител на района около Пирот? Изворите говорят, че бил назначен за управител на област по границата на Душановата държава и България. Пирот е гранична област между Сръбско кралство и Българско царство, има и етническа близост на Момчил с местното население /българи са/ и т.н.? 2. Тъй като в доста народни извори се говори, че Вълкашин е женен за сестра на Момчил /една от сестрите най-вероятно/. Ето – и двамата са в кръга на велможите в Душановата държава. И двамата са българска жилка и владеят български етнически, а доскоро и териториални земи. А Душановата държава е "Сърбия + част от царство България" /като и той ясно е знаел границата между двете/, както сам се е титулувал Стефан Душан – женен за Елена Българска – владетел на част от българското царство/ респ. в други източници ромейското царство /тук явно зависи до кого изпраща кореспонденцията си/. Можем да изведем една хипотеза, че наистина Вълкашин може да е зет на Момчил? 3. Някой знае ли нещо повече за тази част от кариерата и живота на Момчил, свързана с пребиваването му в двора на Стефан Душан? Условно времето смятам че е от 1332 г. /след битката при Велбъжд и последвалото временно усилване на Душан/ до 1338 г., когато според Йоан Кантакузин Момчил е пристигнал на служба при конкурентната константинополска партия свързана с император Андроник. Източници: -“ИВ. Д. ШИШМАНОВ” Михаил Арнаудов За Момчил войвода, владетел на гр. Перитор край Бяло море, народът вярва, че бил от гр. Пирот. © Михаил Арнаудов, 1929 © Издателство LiterNet, 03. 03. 2004 ============================= Публикация в "Библиотека "Български писатели". Под ред. на М. Арнаудов. Т. V, София: Факел, 1929. Публикация в "Библиотека "Български писатели". Т. V. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2004. http://liternet.bg/publish9/marnaudov/bpis...ishishmanov.htm - К. Иречек, История на България. В най-старите сръбски летописи четем : „В лѣто 6869 (= 1361) погибъ Момьчило периторъскый”; наистина годината е дадена невярно, но споменът за Момчил е запазен и в Пирот , и в херцеговинския Пирлитор, където поради съзвучие на имената се пренесло мястото на легендата от забравения крайморски Перитор. http://www.promacedonia.org/ki/ki_20.htm - Това е крепостта на Пирот, наречена и от местното население и от сърбите “Момчилов град”. http://www.4coolpics.com/photo/arhangel/174005.html - kula Momčilovog grada и ulaz u Momčilov grad http://www.pirot.net/pirot.php - страница на Пирот със снимки.

Доказателството е, че Асеневци /бидейки влахи/ са румъноговорящи. А византийските източници /Н.Хониат/ ясно указват, че валахите и българите са единоезични и в този смисъл - тъй като българите от Волга и Дунав са единоговорящи в ХІІІ в. /Р.Бейкън/ - значи и булгарите-мюсюлмани от Биляр са румъноговорящи. А тъй като влахите са единоговорящи /румънски/латински/ с папата, следва че католическото Папство и мюсюлманската Волжка България са единоговорящи - на латински език /респ. или на тюркски език/. Накратко по отношение езика, като се тръгва от твърдата максима, че влахите са латиноезични: папата = влахите = българите /дунав/ = булгарите /волга/ = папата = 1. Уравнението излиза Един вид Волжка България е латински оазис в морето на мюсюлманския свят или Папството е тюркси оазис в морето на католическия свят. ИЦА отлично доказа това в другата тема "Помагаме ли на румънците или не..." Разбира се там предостави всичките доказателства на които се основава. Аз нямам какво да добавя, защото нямам думи.

Frujin Assen, това са вече общоизвестни факти и няма какво да се спори за това имало ли е християни спахии, имало е още как. Имало е и войнугани и друг вид военно - задължено население - институти останали непокътнати от Второ българско царство. Ето тука един регистър за джизиетата, има ги и войнуганските села. http://www.vostlit.narod.ru/Texts/Dokument...Turk11/text.htm Навярно някои бъркат еничарския корпус и еничарството, с други видове военни структури в османската армия - спахиите, войнуганите и др. То български феодали на легално основание е имало до ХVІІ век, какво остава за спахии и други по-дребни категории в рамките на Царство България намиращо се под османска власт. Или воеводата на воеводство София Радич, заловен през 1454 г. е първия хайдутин? Че по тая логика първия хайдутин в българските земи под османска власт е воеводата Мирчо Стари. Неговата дейност /"хайдутство"/ си е от 1394 г. - още в първата година след падането на престолния Търнов.

Не го намерих в църковно-славянския речник. Въобще липсва там думата "славяни", "славещи". Както и да е. Какво да кажа. Какво друго да се пише в речника за славяни? Е, сега, ако е гръцкия църковен речник става да се каже истината, ама църковно-славянския... Деликатна ситуация. Ако и да се приеме, че някой някога е наричал тези алани "славяни", защото се молили на богиня, то това пак не е етническо съдържание на термина. Пък и аланите, които са си направо народ от котилото на старата българска държавност в Причерноморието. Въобще в думата "славяни" има всякакво, но не и етническо, народностно съдържание. В рамките на Римската империя и право, а оттам и летописи, това са "социално-зависимо население, роби" и общо название за народите извън титулния ромейски в империята. А оттам еквилибристики може да има всякакви, но без никакво реално значение за изучаване на историята през призмата и на базата на гръцки/ ромейски/ латински летописи.

И да допълня - Белите Хървати са около Висла, къде са Черните Хървати? Във Византия, на Балканите. Защо са бели и черни: Белите са свободни, имат свой собствен закон и свобода /некръстени са според Багрянородни, т.е. и извън юрисдикцията на римското право и държавност/. Черните са социално-зависими /славяни/ - нямат собствен закон, а са под юрисдикцията на римското право и държавност и на територията на империята. Айде сега да видим - как така тези хървати говорят един и същ език? Защо да не го говорят? Стотиците хиляди наши икономически емигранти, които особено в южните райони на Италия и Гърция са си "славяни" /роби - при това реално/, да не би да говорят по-различно от нас, като са се влели в тази категория население в чуждата страна? Ами ако след 100 г. се намери един нов Аспарух и си преместим границата към тези "славяни"-роби и ги освободим, какво става? Ще пише, че този нов Аспарух бил асимилиран от морето славяни? Или пък, че и той бил славянин, защото е българин, а пък политическата доктрина указва, /от 17 век/, че българите били славяни... А пък друг, както тука ме пита - ама византийците не са наричали българите славяни. Ами как ще посмее да назове българите славяни, като той самия император им плаща данък "уважение", т.е. данък да не го нападат. И сключва международни търговски договори, което говори че българския владетел е равностоен независим субект на международното право. Обратно, "славяните" са обект на римското право и на договорите между Константинопол и Плиска - римското право приема робите /славяните/ до нивото на движимите вещи /приравнени са с животните с много малки изключения/. Българите са равнойстоен народ и държавност на ромеите. И пръв душманин на правото им, защото у варварите /българи/ има равнопоставеност, няма робство и даже самия кан е контролиран от съвет на боилите /12 броя висши боили/. Такова разделение на властите и организация - особено в онези епохи, здраве му кажи. При българите има не само уважение към всеки човек, но е имало уважение и към всяко животно, дърво, тревичка, небе и др. Религията е такава /варварска/, а отричането им на модерния институт на робството /славянството/ ги прави пословични в речника на римляните - "вулгарен, вулгарна работа". За "белите и черни народи" има специална тема /КГ125/ беше направил, ако не се бъркам. Такива народи има Бели и Черни българи, хървати, русь и др. и др. Въобще това е един древен индоевропейски сарматски жаргонен лаф /термин/, който е абсолютно относим и към тази тема.

Да не са били в една обща държавност през V-VІІ век? Въобще това не е за тази тема. Като се изхожда от историческата даденост, че наричаните в старите изворите за "славяни" - са социална категория, а не етническа категорпия население, оттам могат да се правят отделни теми по всеки от интересуващите ви въпроси: език, култура, паметници, археологически останки от народи и др.

Всички отговори за от страница 1 насам. Нека само нови неща да обсъждаме. Можело и сам да започне да си отговаря човек, ако тръгне да разсъждава. Похвално. http://fr.wikipedia.org/wiki/Esclavage - този африканец ли не е роб? /пак от 1 страница/ На края по втората тема, която се подхвърли тука и е много важна: Защо Германците, италианците, поляците, чехите не са наричани рая? Че поляците и българите и сърбо-хърватите имат един език, една култура така да се каже, а пък поляците не са рая?? Нещо не се връзва. Би трябвало и те са включени в раетската езиково-културна група, а не са. Някой да даде смислено обяснение, че въпросът е от много голяма сложност и трябва да се подходи с нужната подготовка. Може би турските летописци бъркат в съчиненията си и това обяснява нещата. Само това ще е...

“32. О сербах[1] и о стране, где они живут ныне Да будет ведомо, что сербы происходят от некрещеных сербов, называемых также '^белыми"[2] и живущих по ту сторону Туркии[3] в местности, именуемой ими Воики[4]. С ними граничит Франгия, а также Великая Хорватия, некрещеная, называемая также "Белой"[5]. Там-то и живут с самого начала эти сербы. Но когда двое братьев получили от отца власть над Сербией, один из них, взяв половину народа, попросил убежища у Ираклия, василевса ромеев. Приняв его, сам василевс Ираклий предоставил ему в феме Фессалоники[6] как место для поселения Сервии, которая с той поры и получила это прозвание[7]. Сербами же на языке ромеев обозначаются "рабы", почему и "сервилами" в просторечии называется обувь рабов, а "цервулианами" - носящие дешевую, нищенскую обувь. Это прозвище сербы получили потому, что стали рабами василевса ромеев[8]. Через некоторое время этим сербам вздумалось вернуться в свои места, и василевс отослал их. Но когда они переправились через реку Дунай, то, охваченные раскаянием, возвестили василевсу Ираклию через стратига, управлявшего тогда Белеградом, чтобы он дал им другую землю для поселения[9]. Поскольку нынешняя Сербия, Пагания, так называемая страна захлумов, Тервуния и страна каналитов[10] были под властью василевса ромеев, а страны эти оказались безлюдными из-за аваров (они ведь изгнали оттуда римлян, живущих в теперешней Далмации и Диррахии), то василевс и поселил означенных сербов в этих странах[11].” Цитирал съм коректно източниците си на информация. За всеки случай давам и тази връзка, като източник на оригиналния превод на “Об управлении империей” на император Константин Багрянородни - http://oldru.narod.ru/biblio/kb_imp1.htm#32 Сърби на езика на ромеите се наричат "робите", защото и "сервили" в просторечието се нарича обувките на робите, а "цървули" /сърбули, сървули, за това и темата "V с B в летописите"/ - носещите евтини, бедняшки обувки. Това наименование сърбите получили, защото станали роби на василевса[8] Това и много друго, както и връзките съм ги дал като първи пост на първа страница. За това ми е думата - преди да се дебатира тука сериозно, поне заглавието и заглавната статия да се прочетат. Иначе - развален телефон или разговор на чашка в кръчма. И двата случая не са за аудитория като нашата /БГ НАУКА/.

преди включване в темата, Моля да се запознавате поне със заглавието и целта й: Терминът “славяни” /servus schiavismo sclavus/ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА РИМСКОТО ПРАВО и летописи., "славянин" като социална категория население Колеги обсъждащи политически доктрини, език, култура и т.н. на "категория социално зависимо население по римското право", явно не осъзнават целта и отговорите по темата дадени през призмата на римското право. За тях ще направя една специална подобна тема да дават там отговорите, които ги интересуват. Тя ще е със заглавие: Терминът “рая” ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ОСМАНСКОТО ШЕРИАТСКО ПРАВО и летописи., "рая" като социална категория население. Колеги какво ще кажете за езика на раята? За генотипа на раята? За общата култура на раята? Те са многоброен народ втори по численост след турците в османската империя. Давам свобода на обсъждането. Благодаря за комплимента. Оценявам го, но от скромност най-малко не мога да го приема. Нито съм първия, нито последния. Това не е сложен проблем и не трябват кой знае какви "специалисти". Стига да се дават оригиналите на текстове като този на Константин Багрянородни и да се отвори учебник по римско право. Има къде-къде по-сложни проблеми, за да се отделя внимание на буксуване на едно място /като при обсъждане на общата народност на раята... славяните... или друго население, имащо общо помежду си само социалния си временен статус/.