Tomata

Песка(песник за мелене); Дола(падам)=дол, долу; ци(кой си ти?)=чий?; Ха де(пазя)>ха де!Удари ме!; Зе(забелязвам)=видя зер!; Яа(ям)=ям; У(чума, зараза)=ууу! Отвръщение, ужас; Удар(бегач)=Удари го през къра!; Бажа(близък на семейст. мъж)=баджанак; Х1аваа(атмосфера)= Как е хавата?=Как е времето?; Ха(време)=Ха сега!; Ба(глг. е, има, пристигам и др.)=Ба! И как ще стане?; Хайра=хаир; Хабар=хабер; Кура=кураж; Болх бе>работя>бъхтя; Борс(вълк)>Борсук=(само фонетично) Догда=дъжд; Кара(на ръце)>карам и т.н. Да, славистите ще кажат, "ми те от турско са тези".. Ми те турците освен да разнасят персийски думи по света не знам друго какво са правили. Ето и израз: Бер хана ден.(От деня на раждането ми). Но не бързай с заключенията. Ден е само смислово там, използва се като пояснение, "от колко време? Не както при нас. Хана е съставна, ха е време. Бер го знаеш, bären(DE), birth(EN). Иначе, думичката която причинява раждане е съвсем същата. Чак сега схванах от къде идва и защо се нарича така. Май и бебе ще да е от там:) И накрая, понеже си цитирал Ал-Макдисифе: Ет(крава); фо(Въздух,небе); Фу(какво,как колко); Фуа(яйчен); ФуралIал(гурия; райска дева). Фа не открих. Сещам се за Свещен бик у древните египтяни и Свещенната крава при индусите. По скоро е второто, защото и зороастрийците са я почитали. Поздрави!

ф Че то изброените примери ги има във всички славянски езици, това не ги прави иранска група. Много от тях ги има и в индийските наречия. Както писах, не съм цитирал думи с явно славянско естество, а само тези странни диалектни български думи , изрази и възклицания. Цитирал съм ги за да не ме обявят за изцяло луд, а само наполовина ако може:). Големият въпрос е, какво правят тези съвпадения в географски отделен език. П.с. Гръцкият също е част от прото-индоевпоейският език. Примера го дадох за сравнение и значението на думата "кан". В случая идва от "Канати" и се е разпространило навсякъде.

Всъщност, се водят спорове как да се чете "Σ" от гръцки-"с" или "з". Така възниква и втори вариант в KANAΣYBHΓH: Кан-аз, т.е. Аз, моя светлост, заповядвам, "По воля на Владетеля" . Поради отсъствието на друга подобна титла където и да било по света, много по-логично е да се тълкува като обръщение, заповед на владетеля, както и да се е казвал той, и дали "кан" е тюркска титла или прославящо името метафора "канати"(светлост). Типично е за средновековието и се среща навсякъде по света. При всички положения смятам, че KANAΣYBHΓH+името не е титла, а означава царска заповед или официално обръщение от негово име. В последствие под влияние на тогавашната мода и словенските наречия в езика то са заменя с "царска-светлост", което е закономерен преход, но запазва исковният си смисъл.

Кандилото в църковната утвар е едно, но смисълът, както цитирах от английски, е съвсем друго нещо. От гръцки взаимстваме много-факт. Но и твърдението, че англичаните са измислили свещта не се вързва някак..:) Става въпрос за пресечната точка на ИИ с ИЕ езици. Затова и многото сходства.

Точно така: "Съществуват различни предположения за произхода на името на този ранен прабългарски владетел. Според едното, името произлиза от тюркския глагол qobrat/quvrat, който означава „събирам, обединявам“. Това са фонетитчни съвпадения-Кубрат-Кобра. Къде е смисълът? И не е вярно, което говорите. Това, което цитирах, е дословният превод от речника, смислов и фонетичен, не съм променял нищо. Нека да добавя думата "кандило". От къде идва в българският, според теб? От "канати"-"блестя, светя"+ дило(дело). А Candle(свещ) в английския? А глагола кадя? Има над какво да се замисли човек, не е ли така? Пс. Не съм претендирал да съм прав, сам го писах. Въпросът е, че изредените езици са повечето мъртви, а кавказките не. А и къде пише, че българте като етнос са населявяли древните арийски земи? Не под това име във всеки случай.

Да, кюрдите са ираноезичен народ, но исторически никога не са живели с българите не една територия, както е случая с кавказките българи, описани подробно в историческите извори. Идеята ми е друга, да се разгледат комплексно фактите вместо да се стъпва тенденциозно върху рехави предположения и догадки, защото освен нас самите, никой не го е еня за българската история.

Аз цитирах битовизми със 100% покриваемост, генетика и писмени източници за подплата. Само тълкованието условно съм приел за свое. Тук няма какво да се коментира във вашият пример. Епохи, континенти... Етруски - Руски:)

Всъщност, това са черните българи балкарци останали в подчинение на хазарите и утурчени. Наистина съм цитирал само преки съвпадения без славянски и немски корени, който горе-долу познавам. Наистина са много, не мога да ги събера тук. Академичният свят изглежда също се интересува от тези нахски езици. Ето департамента по славистика ги разгледа заради странните сходства с ИЕ и в частност славянската подгрупа. Не забравяй,че поне три български племена са със с доказан скито-сарматски произход. http://linguistics.berkeley.edu/~ingush/

Вече 13 века дистанция, а откривам много странни съвпадения в съвременните български и ингушетски езици.. Аз=аз; Съм=со; се(мен си-рефл.)=се ХIаа(да)= аха ; Ц (не)= цъ- цъкане с език; Ма (не)= ня-ма,не-ма? Амма(но)= ама; Дала (дал, предложил, изгубил, умрял)= дал, взел-дал! (прен. умрял); Ала(казвам)=ала,мълвя?; Балан(изгонвам)= Ала-бала-ница! (детс.игра при елиминиране на противниците чрез броене) Чубиза(залез. скрива се слънцето)=?Чупя се,изчезна(жарг),Чиба!; Чувала (движение на вътре, мушкане в нещо, потапяне в нещо)= чувал?; БагагIа(устно) =гага, гъгна?; Бъачча (глава, главен)= (баща?); Iaльлай=?(Оле-ле!); ВIай(страх)= (вай-вай..вайкане)?; Азар=озарение; ПIаьраска(петък)=парасков ден?; Ког=крак; Мерз(нос)= мириз,смърди; пелг=палец; Аьла(свободен)=айляк? Това е само част от рехав онлайн речник за 20мин. и само точните попадения! Интересна дума ми се види и "хьу"-гора (или "див" в съчетанието с други думи). Примерно "Хьунговр"-див кон. В немски има "Hund"-куче, а в анг. "Hunter" ловец. Интересна е и думата "говр"(кон). В "говрабаьре"(конник), с малко спекулация, има аналогия в името на Кубрат-(Houvrat)=конник. Както и при Аспарух-"aspa" (конник) и "rauk" (сияние). Открих обаче, и по точен превод, според мен. В именника на българските ханове името е предадено като Коуртъ. Ингушката дума "Ко"(кормило(волан). Спекулативно го приемаме като кормчия, водач). Втората дума е "урдув". Означава буквално зестра, според речника, т.е. Ко+урдуф= Коуртъ. Звучи логично, той управлява майчиния си клан Ерми с чичо си Органа като регент, т.е. е наследствен владетел по родствено право. Думата „канас(у)биги“ лесно се превежда според мен така: Kan-As-Ubigi. "Кан" от санскрит (कन्).—[(ī ñi)ñikanī] r. 1-ви кл. (канати) 1. Да блести. 2. Да желаеш или обичаш. 3. Да отидеш или да се приближиш или е турска заемка. Втората сричка "Ас". Осеф Барбар съобщава, че аланите се наричали сами с името Ас. (Още са известни като Ази, Аси, Яси и др.) Изглежда в етнонимма стои иранското Аз,(азо(ингуш.)=слънчеви лъчи и Азовско море) което славянските наречия са променили с времето. И накрая "увгI"(вой,-вик, -кавга?) - Неща дарове и злато - ГОРДО ВИК-НААА! Симеон. Тук се викаше най-яко, защото това са заповеди на царя, не някакви молби.. ,т.е. KANAΣYBHΓH, ="Негова Светлост, предводителят на Асите, каза, заповяда, иска да бъде чут". Няма алтайски прелюдии, няма противоречия с гени и език. Aспаруховите В'хандур-болгар (Вайнахи+българи) са смес от кавказки туземци (кемерийци и траки?), ираноезични сармати(алани) и венеди (източни келти) = ирано-словенски език + западноевропейско R1b1 и J2 кавказко ДНК. Дори окончанието смятано за турско от "Огуз",огур у имената на българските племена го има в ингушетския-"гур"(ресурс, народ) ,a eзикът e древен и добре запазен.. Ето и още една дума Таргам(Щит). Наподобява бълг. "Таркан" Някакви лингвистични изследвания по тази тема? Откривам и доста прилики via руския, пр. Ког - коготь(нокти) -крак. Аз съм лаик, пренебрегвам възможността за влияние на тюркска и арабска лексика върху кавказките и българския езици, за което предварително се извинявам. Поздрави!