Tomata

Преди някое време в една от темите за българите и аз бях стигнал до този район на база език и култура. Моята теза беше за по-ранни преселения на малоазиатско население през Кавказ към степите на днешна Украйна. Видно е дори по топонимията. Свързано е вероятно с римските и персийските нашествия в Анатола. Темата според мен има голям потенциал, особено в светлината на новите генетични изследвания. Population and culture[edit] Ancient mosaic from Edessa (2nd century AD) with inscriptions in the Aramaic language Though most of Osroene's rulers were from the Abgarid dynasty of Arab origin, the kingdom's population was of mixed culture, being Syriac-speaking from the earliest times.[11] Though Arab cults were attested at Edessa (the twins Monimos and Azizos), its cultural setting was fundamentally Syriac, alongside strong Greek and Parthian influences.[10][12][13] Thus, according to Maurice Sartre: "It would hence be absurd to regard Edessa as solely an Arab city, for its culture owed very little to the nomadic Arabs of the region".[12] Later, within the Roman Empire, Edessa was the most important center of Syriac Christianity.[21] Under the Nabataean dynasties, Osroëne became increasingly influenced by Syriac Christianity,[22] and was a centre of local reaction against Hellenism. In his writings, Pliny the Elder refers to the natives of Osroene and Commagene as Arabs and the region as Arabia.[23] Abgar II is called "an Arab phylarch" by Plutarch,[24] while Abgar V is described as "king of the Arabs" by Tacitus.[25] The Edessene onomastic contains many Arabic names.[26] The most common one in the ruling dynasty of Edessa being Abgar, a well-attested name among Arabic groups of antiquity.[27] Some members of the dynasty bore Iranian names, while others had Arabic names.[1] Judah Segal notes that the names ending in "-u" are "undoubtedly Nabatean".[1] The Abgarid dynasts spoke "a form of Aramaic".[1] It was in the region in which the legend of Abgar V originated. Osroene - Wikipedia Пс. Негативното отношение на Комнина към “сектантие“- имигранти изглежда има дълга предистория.. Свети Мелетий Антиохийски ᐉ Новини от Fakti.bg - България | ФАКТИ.БГ „В ІV век различни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се разпространила ереста на Арий, който отхвърлял единосъщието на Сина Божи с Бога Отца. Отхвърлена и осъдена от Никейския вселенски събор (325 г.), тая ерес намерила обаче много последователи. Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В много градове имало по два епископа – православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия, и едно след друго тържествувало ту православието, ту арианството. Но и самите ариани се разделяли на две секти – чисти ариани и полуариани, които враждували помежду си. Навсякъде вражда, мъст и дори кървави разпри заменили любовта и мира, завещани от Иисуса Христа.“

Ca(OH)2 и CuО реагират с киселини. Първата реакция е йонообменна. Ca(OH)2 реагира също и с CuCl2 и AgNO3, а последните две и помежду си. Реакциите са йонообменни. Теоретично, CuО реагира с вода, но поради ниската му разтворимост в нея, реакция на практика не протича. Относно вторият въпрос, според мен, теоретично единствено Na2S и KCI биха се намирали в йонен баланс, и то в достатъчно разредени водни разтвори, поради по-слабата разтворимост на KCI във вода и последващото му отаяване в по-концентрирани р-ри. Всички останали двойки съединения биха реагирали помежду си. Нпр. MgSO4 и Pb(NO3)2 дават утайка от неразтворимия във вода PbSO4, т.е м-у двата електролита протича йонообменна хим. реакция и т.н. Йонообменни реакции Flashcards | Quizlet Необходими са също базови познания за свойствата хим. и физ. на хим.съединения. Повечко четене винаги помага , нпр. тук 00037-scan__2021-06-02_07-48-12 (mu-pleven.bg) и т.н. |

Още Паисий го е забелязъл..

Не е изключено, но аз предпочитам да приема кубратовата държава за отправна точка в етногеназата ни. Ако разглеждаме днешните българи, то със сигурност местното заварено население е станало част от нашият съвременен етнос.

Пантюркизмът е огледален на панславизма, т.е. каквото са тюрките за волжките, такова са славяните за дунавските българи. Измишльотина с две думи. Тези маси са се присъединили към вече съществуващият български етнос. По моему Общото с волжите събратя е заето от хазарите под формата на някои титли , термини и т.н.

Това за Само, сърбите , хърватите и пр. славяни е разгледано подробно ето тук. Шамбат.pdf (istor-konf-varna.com) Безпорно, това не е прието от официалната история, но все пак дава някаква алтернативна гледна точка. Българи славяни! Моравци, кучани и тучяни! Хубаво се применете, юнашки обуръжете, рядом се рядете! Сулици подигнете! Сема да посрещнем, здравица да викниме! Здравица, Семо! Здравица, български юначе! Ей, Семо! Семо! Български царю!

Може и така да е. Ние обсъждахме името „Само“-->„Шамбат“ или обратно, т.е преход от „С“ в „Ш“. Дали Само киевски може да е станал Шамбат Кии или обратно.

Нека тогава се уточним от кой по-точно език сме получили инфо за името на легендарният Шамбат Кий.. Според някои други недоказани твърдения, това е същият онзи славен владетел на име Само, който обединил сърби и хървати в похода им на Балканите, че дори сколасал да освободи чехите от аварския гнет. Та този склавински водач, да го кръстим тогава за наше улеснение Симо,, правилно ли съм разбрал?

И на румънски събота е sâmbătă.. Все пак за мен името е измаилтянско и оригиналът е „Шамбат“ , както нпр. „Симеон“ е „Шимун“ East: ܫܸܡܥܘܿܢ(' shim u:n )Definition: 1) Genèse : 29, 33 : Simon , Simeon 2) Luke : 2, 25 : ܫܸܡܥܘܿܢ ܣܵܒ݂ܵܐ : Simeon / Simon the Elder

Няма защо, просто аз не съм срещал достоверно доказателство за тюркския произход на българите. Текстовете върху познатите надписи са изписани слято и от там е много трудно да се разграничат отделните думи.

Това е доста спорно, предвид липсващите части от надписа. Има много теми по този повод тук във форума.

Май са плагиатствали от „Шехерезада“ и Симбат мореплавателя.. Пс. Много точно отбеляза, това е някаква хазарска притча .

Има много паралели м-у тях, аз бая съм изписал, виж тук ако искаш по-кратичко е. 1 ЧАСТ ХАЗАРСКИТЕ КОРЕНИ В РОДОСЛОВИЕТО НА ДИНАСТИЯТА АСЕНЕВЦИ ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО! ~ Блог на академик Йордан Стоилов Иванов (bojanapankov.blogspot.com) 3. СВЕДЕНИЯТА ЗА БЪЛГАРИТЕ И ХРИСТИЯНСКА БЪЛГАРИЯ В РУСКАТА ХРОНИКА „ПОВЕСТЬ ВРЕМЕННЫХ ЛЕТ” (XI–XII в.). МИЛИЯНА КАЙМАКАМОВА | VIA EVRASIA, 2012, 1. Русия в отраженията на историята. В памет на проф. Емил Михайлов | Via Evrasia

Да разгледаме по-прост пример,- „тюркската“ думчка „белег“. Изглежда логично да е свързана с бележа, но и „highly likely“ с немското Beleg, belegen със сходно значение. Сега да видим семантиката на синонимите „резка“, „драскотина“ и “сруп“- от „режа“ , „драскам“ и “рубить“. Белегът спокойно си кореспондира с Beil/peeled off и балтия /беля, все ИЕ думички за ужас на тюркската сказка.. Инересната дума „и/чергу-/шер-гу“ също много вероятно идва от „шаря“, т.е Мостич може да е бил писар/ковчежник/ домакин при Симеон. Всичко щеше да е чудесно ако нямаше едно голямо „НО“... както „белег“ и „шаря“ така и “черта“ та дори и „Канас“ са взаимствани от семитските езици или обратно, кой знае.. По моему идват с българите от Хазарския Хаганат.

"Славянски племена, както казах живеят на река Дунав. От скитите наречени още и хазари, дойдоха българите при Дунав, като се заселиха сред славяните. След тях дойдоха белите хървати и наследиха славянската земя, като прогониха власите, които преди това я бяха завладели. След това унгарците започнаха да властват." Из "Повест за отминалите години" Дискусия с участието на проф. Христо Трендафилов, Михаил Радев и гл. ас. Константин Голев.

Дунавът изглежда е много сложен казус. Предвид предполагаемото „тюркоезичие“ на ранните българи, реката би трябвало да се нарича „Туна“ в надписите. Освен това думата е изглежда адаптирана в латинския от друг език и няма как да е сигурно, че сме я взели от тях, а не директно от оригинала. Ето тук долу само част от проблемните моменти. Other names[edit] Today the river carries its name from its source confluence in Donaueschingen onwards. Its longest headstream Breg rises in Furtwangen im Schwarzwald. The river was known to the ancient Greeks as the Istros (Ἴστρος)[8] from a root possibly also encountered in the ancient name of the Dniester (Danaster in Latin, Tiras in Greek) and akin to Iranic turos 'swift' and Sanskrit iṣiras (इषिरस्) 'swift', from the PIE *isro-, *sreu 'to flow'.[9] In the Middle Ages, the Greek Tiras was borrowed into Italian as Tyrlo and into Turkic languages as Tyrla; the latter was further borrowed into Romanian as a regionalism (Turlă).[9] The Thraco-Phrygian name was Matoas,[10] "the bringer of luck".[11] The Middle Mongolian name for the Danube was transliterated as Tho-na in 1829 by Jean-Pierre Abel-Rémusat.[12] The modern languages spoken in the Danube basin all use names related to Latin: Dānuvius: German: Donau (IPA: [ˈdoːnaʊ] ⓘ); Romanian: Dunărea (IPA: [ˈdunəre̯a]; via German);[13] Bavarian: Doana; Silesian: Dōnaj; Upper Sorbian: Dunaj; Czech: Dunaj (IPA: [ˈdunaj]); Slovak: Dunaj (IPA: [ˈdunaj]); Polish: Dunaj (IPA: [ˈdunaj] ⓘ); Hungarian: Duna (IPA: [ˈdunɒ] ⓘ); Slovene: Donava (IPA: [ˈdóːnaʋa]); Serbo-Croatian: Dunav / Дунав (IPA: [dǔna(ː)ʋ]); Bulgarian: Дунав, romanized: Dunav (IPA: [ˈdunɐf]); Russian: Дунай, romanized: Dunaj (IPA: [dʊˈnaj]); Ukrainian: Дунай, romanized: Dunai (IPA: [dʊˈnɑj]); Greek: Δούναβης (IPA: [ˈðunavis]); Italian: Danubio (IPA: [daˈnuːbjo]); Spanish: Danubio; (IPA: [daˈnuβjo]); Turkish: Tuna; Romansh: Danubi; Albanian: Tunë, definite Albanian form: Tuna.[14] Etymology[edit] Danube is an Old European river name derived from the Celtic 'danu' or 'don'[15] (both Celtic gods), which itself derived from the Proto-Indo-European *dānu. Other European river names from the same root include the Dunaj, Dzvina/Daugava, Don, Donets, Dnieper, Dniestr, Dysna and Tana/Deatnu. In Rigvedic Sanskrit, dānu (दनु) means "fluid, dewdrop" and dānuja (दनु-ज) means "born from dānu" or "born from dew-drops". In Avestan, the same word means "river". The Finnish word for Danube is Tonava, which is most likely derived from the name of the river in German, Donau. Its Sámi name Deatnu means "Great River". It is possible that dānu in Scythian as in Avestan was a generic word for "river": Dnieper and Dniestr, from Danapris and Danastius, are presumed to continue Scythian *dānu apara "far river" and *dānu nazdya- "near river", respectively.[16] In Latin, the Danube was variously known as Danubius, Danuvius, Ister[17] or Hister. The Latin name is masculine, as are all its Slavic names, except Slovene (the name of the Rhine is also masculine in Latin, most of the Slavic languages, as well as in German). The German Donau (Early Modern German Donaw, Tonaw,[18] Middle High German Tuonowe)[19] is feminine, as it has been re-interpreted as containing the suffix -ouwe "wetland". Romanian differs from other surrounding languages in designating the river with a feminine term, Dunărea (IPA: [ˈdunəre̯a]).[9] This form was not inherited from Latin, although Romanian is a Romance language.[13] To explain the loss of the Latin name, scholars who suppose that Romanian developed near the large river propose[13] that the Romanian name descends from a hypothetical Thracian *Donaris. The Proto-Indo-European root of this presumed name is related to the Iranic word "don-"/"dan-", while the supposed suffix -aris is encountered in the ancient name of the Ialomița River, Naparis, and in the unidentified Miliare river mentioned by Jordanes in his Getica.[9] Gábor Vékony says that this hypothesis is not plausible, because the Greeks borrowed the Istros form from the native Thracians.[13] He proposes that the Romanian name is a loanword from a Turkic language (Cuman or Pecheneg).[13]

Няма да оспорвам ничия експертиза, но докато не открият преславният му дом на Дунава неяснотите си остават. Дали точно „Δανουβην“ се чете като лат. Danuvius, „дѹнавъ -а“ е друга тема. Може и аз да не го чета правилно, де да знам.. В текста веднъж е писано „Δανουβην“, веднъж „Δανουβιν“, а пред двете „данубин“ има по едно „TON“-„DANUBH(I)N...

Всъщност думата е вероятно от келтски произход. Danube major river of Europe flowing into the Black Sea (German Donau, Hungarian Duna, Russian Dunaj), from Latin Danuvius (Late Latin Danubius), from Celtic *danu(w)-yo-, from PIE *danu- "river" (compare Don, Dnieper, Dniester). Related: Danubian.

Не знам дали това ще е от полза, но ми изглежда интересно твърденията на Прокопий, ако са автентични разбира се.

Виж им днк-то и името и религията.. Аssur-->Asi-->Hasar-->Azer-->Ashkenazi. Сигурно е случайност, не ще и дума.. Пс. Това са разбира се различни народи през различни епохи и начин на формиране.

Май е редно като нищим маджарите, да хвърлим и едно око на ашкиназитата, защото ранната хазарска доминация в района няма как да я пренебрегнем.. При тях се е просмукал близък изток, видно от културата и религията им. Еврейски гени обаче изглежда нямат, да кажат експертите ако имат някаква идея.

По спомен, арабски пътешественик, май не беше Ибн Фадлан, пише, че маджарите са съседи на волжките българи, които също съседстват със славянски племена. Славяните зависили изцяло от благоволението на българите, които доминирали района. За хазарите знам, че също са имали славяни под свой контрол. Дали арабинът не бърка хазари и волжки българи не е много ясно. Относно уногурите, ето тук нещо интересно „Here and in the following pages, I use the term “Magyars” for the nomadic, pagan tribal con-federacyledbytheMagyartribeinthe9th–10thcenturiesandemploy“Hungarians”eitherforthe Christian Magyars after  1000, or for all subsequent periods to the modern day. In fact,“Magyar” is a self-designation, while “Hungarian” ultimately derives from the Latin “Ungri”or “Hungri,” which itself goes back to the Slavic “Ongur.” The Slavic terms shows that speak-ers of Slavic saw the Magyars as Onogurs and called them by that ethnic name. Besides thisdistinction between a self-designation and the name employed by outsiders, that betweenMagyar and Hungarian is not devoid of serious problems, as it may at times imply that theMagyars and the Hungarians were two separate identities. Nonetheless, the kingdom whichthe Magyars established after conversion was known as Hungaria in Latin sources, althoughthe Magyars, who were the dominant element in that kingdom throughout its history, pre-servednotonlytheirethnicidentityandlanguage,butalsotheirownself-designationtothisday. To complicate things even further, the conversion to Christianity and the accompany-ing social and political changes also introduced a new territorial concept: A Hungarian wasa person born in the Hungarian Christian Kingdom, who was the subject of the Hungarianking. The ethnic and territorial concepts were in parallel use for the subsequent centuries(Zimonyi 1994a, 5–7).“

Сарматите ги развяват доста често в миниатюрите като бойни знамена. Иначе представата за аспаруховите ...

Май нямат много вид на българи ако погледнем лицата и прическите