Hulk

За обяснение на голотата се сещам за две неща. Едното е за краен анти-социален аскетизъм и другото е за обвързване на вярата в библейския мит за рая с голотата. За адамитството в България: Основен източник за адамитството е „Житието“ на св. Теодосий Търновски, според което основател на ереста е монаха Теодосий[45]. Той учи жените да изоставят мъжете си, юношите -своите родители, стопаните – имотите си, и всички да го последват в пълно нестяжание и въздържание от материални блага. Тъй като Теодосий учи последователите си на строг пост и лишения, сам започва да ходи гол, независимо от сезоните, с което внушава пълното отречение от материални блага, в това число и дрехите, които правят хората неравни. Кара учениците си да го следват в правилни редици, като се стараят да стъпват в неговите стъпки, “както това правели учениците на Христа“. източник: https://draganbachev.com/2021/11/27/ересите-в-културно-религиозния-живот/#more-34271 *** Из "Посланието на Извънземните" от Клод Ворилон (Райел) Всички неща, носещи удоволствие са положителни, доколкото това удоволствие не вреди на другите по някакъв начин. Ето защо, сетивното, плътско удоволствие е положително, понеже сетивността е винаги отвореност към външния свят, а подобна отвореност е положително явление. На Земята едва сега започвате да се отърсвате от всички тези примитивни табута, които караха правенето на секс и голотата да изглеждат лоши, докато всъщност нищо не може да е по- чисто. Нищо не е по-разочароващо за вашите създатели от това, да чуят хората да казват, че голотата е нещо лошо – голотата – образът на това, което ние сме създали. Както виждаш, почти всички тук са голи – а, онези, които са облечени, носят дрехите или защото са саморъчно произведени от други, или за украса и елегантен външен вид. Когато хора от Земята се допуснат до този вечен свят, те първоначално получават химическо образование, така, че нищо тук да не ги изненада и научават къде са и защо са тук.

Сещам се за няколко причини: 1. Има си отделна тема за атеизъм където може да се водят подобни спорове между вярващи и невярващи. 2. Личното ми мнение не е абсолютно - "няма смисъл" може да се чете "аз не намирам смисъл". Ако за мен дадена дискусия е лишена от смисъл, за други може да има смисъл. За едни може да е загуба на време и дъвчене на едни и същи глупости, за други може да е нещо полезно и интересно. 3. Твърдението, че приемаме светите писания за верни би трябвало да се базира на нещо. От прочетеното стигам до извода, че основанието е на база някакъв рационализъм и логика, предвид предните мнения. Къде са "доказателствата" получени чрез "рационализъм и логика"? Няма ги. Вместо това основанието за истинност е на база на религиозна вяра. В крайна сметка нещата явно опират до религиозната вяра, с която изглежда, че може да се обясняват всякакви небивалици. И пак се стига до безкрайните спорове между вярващи и невярващи. Не виждам смисъл в подобно циклене и дъвчене на едно и също.

Значи се връщаме в изходната позиция - вяра срещу атеизъм? Всеки си има мнение и не виждам смисъл да продължаваме дискусията.

Моето мнение е, че при търсене на причинно-следствените връзки би трябвало да се действа на принципа - вярно- невярно. Как може да се определи дали нещо е вярно (факт) или е измислица при митологичните и религиозните текстове? Има прекалено много предположения и спекулации за да се получи нещо смислено. Може би затова и се изисква религиозна вяра и/или вдъхновение от някакъв свети дух. Не виждам и полза от въвеждане на "Логос" като понятие. Звучи ми така - има отговор, който обаче е неразбираем.

Явно съм в грешка с подхода за създаване на по-широка база за сравнение. Ако дадена информация не се вписва в дадена парадигма е по-добре да отпадне и дискусиите/размишленията да си останат в рамките на "мислене в кутията". Например от дискусията тук може да се заключи, че вяра = интелигентен дизайн и че научен материализъм = липса на смисъл. Така че за мен дискусията до голяма степен се свежда и изчерпва до опит за разбиране и осмисляне на двете парадигми - тази на вярата и тази на научния материализъм. Ако сравняваме двете хипотези излиза, че смисъл може да има единствено в интелигентния дизайн. В тази връзка въпросът за наблюдавания в природата несъзнателен дизайн (несъзнателен в смисъла на липса на саморефлексия, самосъзнание, осъзната представа) базиран на самоорганизиращи се и самооптимизиращи се математически модели отпада и няма защо да се занимаваме с въпроса. Гледната точка на християнската вяра е, че интелигентен дизайнер - библейският бог на евреите Йехова е сътворил същества способни на неинтелигентен дизайн. Примерно ако се наблюдава да речем някой пчелен кошер или птиче гнездо изводът трябва да е, че съществата които са ги изградили, в случая насекоми и птици, са нещо като инструмент чрез който се проявява замисълът на някакъв интелигентен дизайнер. Еволюция, математика и прочие въпроси имат смисъл единствено в контекста на вярата. Библейският бог е измислил онтологичната математика, измислил е еволюцията, сътворил е Големия взрив и всичко друго за каквото се сетим! Чрез Адам и жена му Ева, едно дърво на познанието и една говореща змия е дал началото на човечеството!? За научния материализъм, изглежда че смисълът се задава също от интелигентния дизайн по логиката, че в дизайна на Природата не може да има ред и смисъл защото няма създател, който да ги е вложил. Ако се търси смисъл, би трябвало, да се търси единствено в човешкото творчество. Примерно някой художник да обяснява пред публиката замисъла на картината си (с уточнението, че в примера става дума за хора/човеци, а не за метафора за нещо друго). Нещо такова си го представям възгледа на научния материализъм. За съмненията, да, има съмнения породени от "словото божие". Например ако се чете нещо и има съмнения за противоречия, как да се действа? Примерно библейската книга "Битие" разказва за потомството на първите хора Адам и Ева. Откъде са се взели жените на Каин и Сит? Най-логичното предположение е, че става въпрос за кръвосмешение. По това време са живели стотици години - достатъчно време за размножаване на няколко поколения. Има и свидетелства в Библията, че кръвосмешенията и полигамията са допустими. Също се вижда и че, не всички потомци на библейските персонажи са описани или споменати поименно в Библията. Освен историята на Адам и Ева следва да се отбележи и историята на Ной, където има рестарт на човешката популация. Също има и история за хибридна раса "Нефилими" появили се в резултат на чифтосване между паднали ангели (вероятно мъжки) и човешки дъщери. Как се опровергават или потвърждават подобни твърдения? Предположенията, спекулациите и асоциациите не са равни на доказателства и неоспорими факти, и е повече от любопитно как примерно с логика може да се опровергава митология. За "глупостите", възраженията ми са основно против вменяването на религиозна вяра и двуличието. Странно е как твърдението - "атеизмът е вярата, че не съществуват богове" може да се използва от вярващи монотеисти. Вярата в богове означава ли политеизъм? Значи хем има вяра в един бог, хем се рисува картина на свят с множество конкуриращи се божества. Нещо не мога да схвана каква е логиката. Но това е въпрос за друга тема. п.п.: ето препратка към другата тема:

Като става въпрос за смисъл, какъв трябва да е смисълът в това да се дъвчат едни и същи глупости? Не е ли по-продуктивно просто да се проучат различните източници и да се определи дали тезите са доказуеми или не са. Ако не са доказуеми си остават в сферата на философията, паранауките, херменевтиката, религиозната метафизика и прочие раздели в които не се изисква задължително доказуемост. Библията е достатъчно популярно четиво за да има нужда от препратки. Има и аудиовариант (в сайта на YouTube) с четец Петър Евангелаков https://bg-patriarshia.bg/audiobible Ето и препратки към "Серията Бог" на илюминатите: https://www.amazon.com/The-God-Series-32-book-series/dp/B078NJXRDT Като демо могат да се четат началните страници. Може да се използва и машинен превод от типа на Google Translate или DeepL Translate. https://www.smashwords.com/profile/view/spartacus36 Ако на някой му е интересно може да си потърси и популярни автори от типа на Лорънс Краус или Мичио Каку. В сайта https://www.ted.com/talks също могат да се намерят спекулативни видеа/текстови описания, като храна за размисъл. С подобни въпроси са се занимавали и философите в миналото. Примерно Готфрид Лайбниц или да речем Николай Кузански които представят доста по-абстрактна версия за бога като първопричина, в сравнение с библейската представа. Имаше и един документален филм на BBC 4 - Тайният живот на хаоса (The secret life of chaos), където се задават доста интересни въпроси. Не е като да липсва информация по темата за търсене на смисъла в контекста на религиозната метафизика. Не е нужно всичко да се свежда до някакви безсмислени спорове за атеисти, анти-теисти и безбожници-богоборци.

Ако беше вярно, че религията е измислена като алтернатива на смъртта вярващите нямаше да умират, а щяха по свое желание да се възнасят на небето. Вероятно щяха да са нещо като библейските персонажи Енох и Илия? Или може би щяха да са като джедаите от "Междузвездни войни"? Алтернативата предполага избор, възможност, и е някак си странно да се сравнява реален физически акт с разказ за нещо си. Нека не ги бъркаме нещата. По въпроса за страха от смъртта, темата е интересна защото от прочетеното се очертава, че както научният материализъм, така и религиозната вяра може да се справят с чувството за тревожност. Проблемът е, че за хора, които не споделят подобни възгледи ще трябва сериозна промивка на мозъка. Нещо не мога да си го представя как може да стане. Предполагам, че за материалистите и вярващите това е някакво естествено състояние, което може би идва отвътре? Нямам идея. Удивително е как вярата и материализмът могат да намерят допирна точка. За сциентологията, погледнах инфото в Уикипедия, изглежда ми доста съмнително учение. Примерно има намеса на някакви енграми, звучащи като внушение с цел личностна облага. Нещо като карма, нещо като психически блокажи в юнгианската психология, нещо като религиозният опит от теософията на Ани Безант, само че без личен религиозен опит.

Изглежда, че двуличието е част от религиозната програма. Извадки при търсене на "съд" от Библията в сайта chitanka.info Невярващите са осъдени заради неверието си. Вярващите пък да не съдят за да не бъдат съдени. Сигурно затова вярващите предпочитат да дават препратка към "словото божие" вместо да си кажат директно за атеизма, другите религии и прочие осъдителни категории. Изглежда, че премълчаването не е само въпрос на някаква политическа коректност, някакъв вид икуменизъм или нещо подобно, а е част от религиозната вяра. Изглежда и че: "...идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" също е част от религиозната вяра. Конкретно за християнството, има напредък, ако сравняваме сегашното християнство с християнството по време на Светата Инквизиция или пък с християнството по времето на Хипатия.

В крайна сметка какво може да предложи атеизмът и научният материализъм по въпроса за страха от смъртта? На мен така ми звучи цитираното мнение.

От Библията става ясно, че старозаветният бог е имал лични взаимоотношения не само с Моисей. Например за цар Соломон се казва, че е построил храм осветен от бога. В последствие Соломон станал вероотстъпник. Как се определя кое е по-важното - живото присъствие на старозаветния бог и директното общуване с царя и свещенниците, или моисеевият закон?

Философията не се изчерпва само с ДиаМат (марксистко-ленинската философия), Фридрих Ницше, Албер Камю, Жан-Пол Сартър, Бъртранд Ръсел, Айн Ранд (обективизъм), Артур Шопенхауер (песимизъм) и прочие автори. Може би проблемът е, че заради лични пристрастия или от философска неграмотност философията се свежда единствено до материализъм и нихилизъм. Когато се говори за философия и атеизъм, освен направлението на материализма и нихилизма го има и направлението на идеализма. Дали идеализмът е съвместим с атеизма, личното ми мнение е, че са съвместими. При идеализма представата за бога не е равнозначно на религиозна вяра. Философските трудове също не са равнозначни на свети писания. Не се изискват ритуали и молитви. Тезата, че съществуването не се ограничава единствено до материалния физически свят допуска и тезата, че еволюцията също не се ограничава само до материалното съществуване. При идеализма нито има свещенни книги, нито се изисква вяра, нито се изискват ритуали и молитви. От тази гледна точка е меко казано странно да се приравнява философията, в частност идеализма с религиозната вяра (Ницше) само защото във философията присъстват метафизиката и представата за бога. За материализма основната теза е, че без материя няма съзнание, така че въпросът за човешката душа и смъртта няма абсолютно никакъв смисъл. В тази връзка е нормално Стивън Хокингс като атеист-материалист да отхвърли философията, като нещо ненужно. Материализмът не може да предостави нищо ново, идеализмът е чужд като идеи, за един атеист вярата в библейския разказ също няма смисъл. В крайна сметка за материалистите и вярващите, ако представата за бога е равнозначно на библейската представа и авраамическите религии, това си е тяхно виждане и няма смисъл да задълбават в нещо различно от религиозната вяра и атеистично-материалистичните представи за съществуването, смъртта и прочие философски теми. Вярата в Бог/Господ по същество е библейска концепция присъща за авраамическите религии. В случая очевидно става ясно, че препратката е към християнството.

Обикновено за "Уравнението на Бог" се счита формулата на Ойлер. Къде в Библията се споменава за формула на Ойлер, уравнение и математика?

Каква е идеята избирателно да се игнорира информация? Ако идеята е да се измести фокусът в друга насока, защо по същата логика да не се съгласим и с мнението, че еволюцията също е вяра? еволюция = вяра (вярата в еволюцията) вярата = религията религията = словото божие словото божие = Библията Библията = креационизъм и интелигентен дизайн следователно еволюция = креационизъм Приравняването на религиозната вяра към някакъв социален етикет от типа на "добър ден" звучи като избирателно игнориране на информация за да се премахнат определени въпроси. Вижда се, че в целевата група на религиозната вяра попадат всички - от различните християнски деноминации до атеистите и друговерците. Има деление на такива, които споделят дадените религиозни вярвания и такива които не споделят вярванията. Ако смисълът на религиозната вяра включва неща като собственическо отношение към света, вменяване, осъждане, съжаление и т.н. нормално е да възникнат въпроси. Примерно защо невярващите трябва да се съгласяват с подобно отношение - вменяване, осъждане, съжаление, собственическо отношение и т.н.? В тази връзка не мисля, че поздравът "добър ден" е натоварен със същото съдържание като поздравите около великденския празник. Великденският празник е свързан с конкретни вярвания - юдейо-християнско месианство, изкупителни човешки жертвоприношения, възкресявания на мъртвите, страшен съд, ад и прочие, така че не виждам защо трябва да се измислят други значения. Ако идеята е за препратка към някакви психологически защитни механизми, не е нужно да се намесва психологията, защото пак се получава същото - изместване на фокуса от определени въпроси, които възникват.

За мен Уикипедия е ок, като източник на информация. Ако има някакъв проблем със статията за атеизма, защо не се посочи какъв е точно проблемът и не се даде препратка към по-сериозен (достоверен) източник на информация? Какво ще рече, че просто се почита традицията? Примерно по Великден някой като изтърси "Хрисос воскресе", какво да му отговоря? Да му кажа, че не вярвам и да не ме занимава с глупости, или да отговоря с "Воистина воскресе" и да лицемернича с оправданието, че било традиция? Не е ли по-добре всеки да отстоява своята позиция за да няма подобни недоразумения? Много ми е странно и това с уважението. Какво уважение има в това искрената вяра на вярващите богомолци да се превръща в шега от хора които нямат интерес към същността на религиозните празници, а просто действат механично и по инерция? За всекиго по нещо може да има по Коледа - за едните да е светски празник, за другите да е религиозен, ама за Великден не ми е ясно как може да стане.

Разбира се, че има смесване. Вярата не е някаква абстракция, а е вяра в конкретен разказ. Няма как да се отдели вярата от разказа. Ако премахнем теологията (разказа) ще се получи същото като при хората, които заявяват, че са вярващи, а не могат да напишат два реда за божеството в което вярват. Цялата вяра се изчерпва с фрази от типа на - "абе има нещо", "някаква по-висша сила", "трябвало, щото било традиция" и от този сорт кухи фрази лишени от съдържание. За да има дискусия между вярващите и атеистите, е напълно нормално да присъства теология на база на която да се дискутира. Както за вярата, така и за атеизма, не мисля че е някаква абстракция. От Уикипедия: Според определението в Уикипедия отхвърлянето на вярата в съществуването на божества какво е? Атеизъм или антитеизъм? Сигурно атеизъм е когато думите "божество" и "вяра" са изпразнени от смисъл, а антитеизъм е когато думите "вяра" и "божество" са натоварени с конкретно съдържание? За лъжата, просто написах, че вярата има смисъл единствено за вярващите. Например когато вярващите поздравяват невярващите с "Христос воскресе", какво се очаква от невярващите? Да кажат "Воистина воскресе" ли? Очевидно е, че ако човек не вярва ще липсва искреност. Едно и също нещо може да се приеме за истинско и за преструвка в зависимост от гледната точка. Каква е идеята човек да лъже за нещо в което не вярва? Все пак не сме във времената на Светата инквизиция, нито сме ислямска теокрация за да има нужда от подобни преструвки. Конкретно в случая се използва аргументът за страха от смъртта. Когато се казва, че "словото божие" дава отговор на въпроса за смъртта, нормално е хората първо да се позаинтересуват къде се позиционират според това "слово божие". Въпросът ми за смисъла на лъжата в християнството, е питане за смисъла на лъжата в християнството с очакване за препратки към религиозните вярвания на християните свързани именно с разглеждане на въпросите свързани с лъжата. Ако не е за тази тема, може да се потърси по-подходяща или да се направи нова в която свободно да се дискутират въпроси свързани с християнската теология и "словото божие".