Hulk

За обяснение на голотата се сещам за две неща. Едното е за краен анти-социален аскетизъм и другото е за обвързване на вярата в библейския мит за рая с голотата. За адамитството в България: Основен източник за адамитството е „Житието“ на св. Теодосий Търновски, според което основател на ереста е монаха Теодосий[45]. Той учи жените да изоставят мъжете си, юношите -своите родители, стопаните – имотите си, и всички да го последват в пълно нестяжание и въздържание от материални блага. Тъй като Теодосий учи последователите си на строг пост и лишения, сам започва да ходи гол, независимо от сезоните, с което внушава пълното отречение от материални блага, в това число и дрехите, които правят хората неравни. Кара учениците си да го следват в правилни редици, като се стараят да стъпват в неговите стъпки, “както това правели учениците на Христа“. източник: https://draganbachev.com/2021/11/27/ересите-в-културно-религиозния-живот/#more-34271 *** Из "Посланието на Извънземните" от Клод Ворилон (Райел) Всички неща, носещи удоволствие са положителни, доколкото това удоволствие не вреди на другите по някакъв начин. Ето защо, сетивното, плътско удоволствие е положително, понеже сетивността е винаги отвореност към външния свят, а подобна отвореност е положително явление. На Земята едва сега започвате да се отърсвате от всички тези примитивни табута, които караха правенето на секс и голотата да изглеждат лоши, докато всъщност нищо не може да е по- чисто. Нищо не е по-разочароващо за вашите създатели от това, да чуят хората да казват, че голотата е нещо лошо – голотата – образът на това, което ние сме създали. Както виждаш, почти всички тук са голи – а, онези, които са облечени, носят дрехите или защото са саморъчно произведени от други, или за украса и елегантен външен вид. Когато хора от Земята се допуснат до този вечен свят, те първоначално получават химическо образование, така, че нищо тук да не ги изненада и научават къде са и защо са тук.

Сещам се за няколко причини: 1. Има си отделна тема за атеизъм където може да се водят подобни спорове между вярващи и невярващи. 2. Личното ми мнение не е абсолютно - "няма смисъл" може да се чете "аз не намирам смисъл". Ако за мен дадена дискусия е лишена от смисъл, за други може да има смисъл. За едни може да е загуба на време и дъвчене на едни и същи глупости, за други може да е нещо полезно и интересно. 3. Твърдението, че приемаме светите писания за верни би трябвало да се базира на нещо. От прочетеното стигам до извода, че основанието е на база някакъв рационализъм и логика, предвид предните мнения. Къде са "доказателствата" получени чрез "рационализъм и логика"? Няма ги. Вместо това основанието за истинност е на база на религиозна вяра. В крайна сметка нещата явно опират до религиозната вяра, с която изглежда, че може да се обясняват всякакви небивалици. И пак се стига до безкрайните спорове между вярващи и невярващи. Не виждам смисъл в подобно циклене и дъвчене на едно и също.

Значи се връщаме в изходната позиция - вяра срещу атеизъм? Всеки си има мнение и не виждам смисъл да продължаваме дискусията.

Моето мнение е, че при търсене на причинно-следствените връзки би трябвало да се действа на принципа - вярно- невярно. Как може да се определи дали нещо е вярно (факт) или е измислица при митологичните и религиозните текстове? Има прекалено много предположения и спекулации за да се получи нещо смислено. Може би затова и се изисква религиозна вяра и/или вдъхновение от някакъв свети дух. Не виждам и полза от въвеждане на "Логос" като понятие. Звучи ми така - има отговор, който обаче е неразбираем.

Явно съм в грешка с подхода за създаване на по-широка база за сравнение. Ако дадена информация не се вписва в дадена парадигма е по-добре да отпадне и дискусиите/размишленията да си останат в рамките на "мислене в кутията". Например от дискусията тук може да се заключи, че вяра = интелигентен дизайн и че научен материализъм = липса на смисъл. Така че за мен дискусията до голяма степен се свежда и изчерпва до опит за разбиране и осмисляне на двете парадигми - тази на вярата и тази на научния материализъм. Ако сравняваме двете хипотези излиза, че смисъл може да има единствено в интелигентния дизайн. В тази връзка въпросът за наблюдавания в природата несъзнателен дизайн (несъзнателен в смисъла на липса на саморефлексия, самосъзнание, осъзната представа) базиран на самоорганизиращи се и самооптимизиращи се математически модели отпада и няма защо да се занимаваме с въпроса. Гледната точка на християнската вяра е, че интелигентен дизайнер - библейският бог на евреите Йехова е сътворил същества способни на неинтелигентен дизайн. Примерно ако се наблюдава да речем някой пчелен кошер или птиче гнездо изводът трябва да е, че съществата които са ги изградили, в случая насекоми и птици, са нещо като инструмент чрез който се проявява замисълът на някакъв интелигентен дизайнер. Еволюция, математика и прочие въпроси имат смисъл единствено в контекста на вярата. Библейският бог е измислил онтологичната математика, измислил е еволюцията, сътворил е Големия взрив и всичко друго за каквото се сетим! Чрез Адам и жена му Ева, едно дърво на познанието и една говореща змия е дал началото на човечеството!? За научния материализъм, изглежда че смисълът се задава също от интелигентния дизайн по логиката, че в дизайна на Природата не може да има ред и смисъл защото няма създател, който да ги е вложил. Ако се търси смисъл, би трябвало, да се търси единствено в човешкото творчество. Примерно някой художник да обяснява пред публиката замисъла на картината си (с уточнението, че в примера става дума за хора/човеци, а не за метафора за нещо друго). Нещо такова си го представям възгледа на научния материализъм. За съмненията, да, има съмнения породени от "словото божие". Например ако се чете нещо и има съмнения за противоречия, как да се действа? Примерно библейската книга "Битие" разказва за потомството на първите хора Адам и Ева. Откъде са се взели жените на Каин и Сит? Най-логичното предположение е, че става въпрос за кръвосмешение. По това време са живели стотици години - достатъчно време за размножаване на няколко поколения. Има и свидетелства в Библията, че кръвосмешенията и полигамията са допустими. Също се вижда и че, не всички потомци на библейските персонажи са описани или споменати поименно в Библията. Освен историята на Адам и Ева следва да се отбележи и историята на Ной, където има рестарт на човешката популация. Също има и история за хибридна раса "Нефилими" появили се в резултат на чифтосване между паднали ангели (вероятно мъжки) и човешки дъщери. Как се опровергават или потвърждават подобни твърдения? Предположенията, спекулациите и асоциациите не са равни на доказателства и неоспорими факти, и е повече от любопитно как примерно с логика може да се опровергава митология. За "глупостите", възраженията ми са основно против вменяването на религиозна вяра и двуличието. Странно е как твърдението - "атеизмът е вярата, че не съществуват богове" може да се използва от вярващи монотеисти. Вярата в богове означава ли политеизъм? Значи хем има вяра в един бог, хем се рисува картина на свят с множество конкуриращи се божества. Нещо не мога да схвана каква е логиката. Но това е въпрос за друга тема. п.п.: ето препратка към другата тема:

Като става въпрос за смисъл, какъв трябва да е смисълът в това да се дъвчат едни и същи глупости? Не е ли по-продуктивно просто да се проучат различните източници и да се определи дали тезите са доказуеми или не са. Ако не са доказуеми си остават в сферата на философията, паранауките, херменевтиката, религиозната метафизика и прочие раздели в които не се изисква задължително доказуемост. Библията е достатъчно популярно четиво за да има нужда от препратки. Има и аудиовариант (в сайта на YouTube) с четец Петър Евангелаков https://bg-patriarshia.bg/audiobible Ето и препратки към "Серията Бог" на илюминатите: https://www.amazon.com/The-God-Series-32-book-series/dp/B078NJXRDT Като демо могат да се четат началните страници. Може да се използва и машинен превод от типа на Google Translate или DeepL Translate. https://www.smashwords.com/profile/view/spartacus36 Ако на някой му е интересно може да си потърси и популярни автори от типа на Лорънс Краус или Мичио Каку. В сайта https://www.ted.com/talks също могат да се намерят спекулативни видеа/текстови описания, като храна за размисъл. С подобни въпроси са се занимавали и философите в миналото. Примерно Готфрид Лайбниц или да речем Николай Кузански които представят доста по-абстрактна версия за бога като първопричина, в сравнение с библейската представа. Имаше и един документален филм на BBC 4 - Тайният живот на хаоса (The secret life of chaos), където се задават доста интересни въпроси. Не е като да липсва информация по темата за търсене на смисъла в контекста на религиозната метафизика. Не е нужно всичко да се свежда до някакви безсмислени спорове за атеисти, анти-теисти и безбожници-богоборци.

Ако беше вярно, че религията е измислена като алтернатива на смъртта вярващите нямаше да умират, а щяха по свое желание да се възнасят на небето. Вероятно щяха да са нещо като библейските персонажи Енох и Илия? Или може би щяха да са като джедаите от "Междузвездни войни"? Алтернативата предполага избор, възможност, и е някак си странно да се сравнява реален физически акт с разказ за нещо си. Нека не ги бъркаме нещата. По въпроса за страха от смъртта, темата е интересна защото от прочетеното се очертава, че както научният материализъм, така и религиозната вяра може да се справят с чувството за тревожност. Проблемът е, че за хора, които не споделят подобни възгледи ще трябва сериозна промивка на мозъка. Нещо не мога да си го представя как може да стане. Предполагам, че за материалистите и вярващите това е някакво естествено състояние, което може би идва отвътре? Нямам идея. Удивително е как вярата и материализмът могат да намерят допирна точка. За сциентологията, погледнах инфото в Уикипедия, изглежда ми доста съмнително учение. Примерно има намеса на някакви енграми, звучащи като внушение с цел личностна облага. Нещо като карма, нещо като психически блокажи в юнгианската психология, нещо като религиозният опит от теософията на Ани Безант, само че без личен религиозен опит.

Изглежда, че двуличието е част от религиозната програма. Извадки при търсене на "съд" от Библията в сайта chitanka.info Невярващите са осъдени заради неверието си. Вярващите пък да не съдят за да не бъдат съдени. Сигурно затова вярващите предпочитат да дават препратка към "словото божие" вместо да си кажат директно за атеизма, другите религии и прочие осъдителни категории. Изглежда, че премълчаването не е само въпрос на някаква политическа коректност, някакъв вид икуменизъм или нещо подобно, а е част от религиозната вяра. Изглежда и че: "...идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" също е част от религиозната вяра. Конкретно за християнството, има напредък, ако сравняваме сегашното християнство с християнството по време на Светата Инквизиция или пък с християнството по времето на Хипатия.

В крайна сметка какво може да предложи атеизмът и научният материализъм по въпроса за страха от смъртта? На мен така ми звучи цитираното мнение.

От Библията става ясно, че старозаветният бог е имал лични взаимоотношения не само с Моисей. Например за цар Соломон се казва, че е построил храм осветен от бога. В последствие Соломон станал вероотстъпник. Как се определя кое е по-важното - живото присъствие на старозаветния бог и директното общуване с царя и свещенниците, или моисеевият закон?

Философията не се изчерпва само с ДиаМат (марксистко-ленинската философия), Фридрих Ницше, Албер Камю, Жан-Пол Сартър, Бъртранд Ръсел, Айн Ранд (обективизъм), Артур Шопенхауер (песимизъм) и прочие автори. Може би проблемът е, че заради лични пристрастия или от философска неграмотност философията се свежда единствено до материализъм и нихилизъм. Когато се говори за философия и атеизъм, освен направлението на материализма и нихилизма го има и направлението на идеализма. Дали идеализмът е съвместим с атеизма, личното ми мнение е, че са съвместими. При идеализма представата за бога не е равнозначно на религиозна вяра. Философските трудове също не са равнозначни на свети писания. Не се изискват ритуали и молитви. Тезата, че съществуването не се ограничава единствено до материалния физически свят допуска и тезата, че еволюцията също не се ограничава само до материалното съществуване. При идеализма нито има свещенни книги, нито се изисква вяра, нито се изискват ритуали и молитви. От тази гледна точка е меко казано странно да се приравнява философията, в частност идеализма с религиозната вяра (Ницше) само защото във философията присъстват метафизиката и представата за бога. За материализма основната теза е, че без материя няма съзнание, така че въпросът за човешката душа и смъртта няма абсолютно никакъв смисъл. В тази връзка е нормално Стивън Хокингс като атеист-материалист да отхвърли философията, като нещо ненужно. Материализмът не може да предостави нищо ново, идеализмът е чужд като идеи, за един атеист вярата в библейския разказ също няма смисъл. В крайна сметка за материалистите и вярващите, ако представата за бога е равнозначно на библейската представа и авраамическите религии, това си е тяхно виждане и няма смисъл да задълбават в нещо различно от религиозната вяра и атеистично-материалистичните представи за съществуването, смъртта и прочие философски теми. Вярата в Бог/Господ по същество е библейска концепция присъща за авраамическите религии. В случая очевидно става ясно, че препратката е към християнството.

Обикновено за "Уравнението на Бог" се счита формулата на Ойлер. Къде в Библията се споменава за формула на Ойлер, уравнение и математика?

Каква е идеята избирателно да се игнорира информация? Ако идеята е да се измести фокусът в друга насока, защо по същата логика да не се съгласим и с мнението, че еволюцията също е вяра? еволюция = вяра (вярата в еволюцията) вярата = религията религията = словото божие словото божие = Библията Библията = креационизъм и интелигентен дизайн следователно еволюция = креационизъм Приравняването на религиозната вяра към някакъв социален етикет от типа на "добър ден" звучи като избирателно игнориране на информация за да се премахнат определени въпроси. Вижда се, че в целевата група на религиозната вяра попадат всички - от различните християнски деноминации до атеистите и друговерците. Има деление на такива, които споделят дадените религиозни вярвания и такива които не споделят вярванията. Ако смисълът на религиозната вяра включва неща като собственическо отношение към света, вменяване, осъждане, съжаление и т.н. нормално е да възникнат въпроси. Примерно защо невярващите трябва да се съгласяват с подобно отношение - вменяване, осъждане, съжаление, собственическо отношение и т.н.? В тази връзка не мисля, че поздравът "добър ден" е натоварен със същото съдържание като поздравите около великденския празник. Великденският празник е свързан с конкретни вярвания - юдейо-християнско месианство, изкупителни човешки жертвоприношения, възкресявания на мъртвите, страшен съд, ад и прочие, така че не виждам защо трябва да се измислят други значения. Ако идеята е за препратка към някакви психологически защитни механизми, не е нужно да се намесва психологията, защото пак се получава същото - изместване на фокуса от определени въпроси, които възникват.

За мен Уикипедия е ок, като източник на информация. Ако има някакъв проблем със статията за атеизма, защо не се посочи какъв е точно проблемът и не се даде препратка към по-сериозен (достоверен) източник на информация? Какво ще рече, че просто се почита традицията? Примерно по Великден някой като изтърси "Хрисос воскресе", какво да му отговоря? Да му кажа, че не вярвам и да не ме занимава с глупости, или да отговоря с "Воистина воскресе" и да лицемернича с оправданието, че било традиция? Не е ли по-добре всеки да отстоява своята позиция за да няма подобни недоразумения? Много ми е странно и това с уважението. Какво уважение има в това искрената вяра на вярващите богомолци да се превръща в шега от хора които нямат интерес към същността на религиозните празници, а просто действат механично и по инерция? За всекиго по нещо може да има по Коледа - за едните да е светски празник, за другите да е религиозен, ама за Великден не ми е ясно как може да стане.

Разбира се, че има смесване. Вярата не е някаква абстракция, а е вяра в конкретен разказ. Няма как да се отдели вярата от разказа. Ако премахнем теологията (разказа) ще се получи същото като при хората, които заявяват, че са вярващи, а не могат да напишат два реда за божеството в което вярват. Цялата вяра се изчерпва с фрази от типа на - "абе има нещо", "някаква по-висша сила", "трябвало, щото било традиция" и от този сорт кухи фрази лишени от съдържание. За да има дискусия между вярващите и атеистите, е напълно нормално да присъства теология на база на която да се дискутира. Както за вярата, така и за атеизма, не мисля че е някаква абстракция. От Уикипедия: Според определението в Уикипедия отхвърлянето на вярата в съществуването на божества какво е? Атеизъм или антитеизъм? Сигурно атеизъм е когато думите "божество" и "вяра" са изпразнени от смисъл, а антитеизъм е когато думите "вяра" и "божество" са натоварени с конкретно съдържание? За лъжата, просто написах, че вярата има смисъл единствено за вярващите. Например когато вярващите поздравяват невярващите с "Христос воскресе", какво се очаква от невярващите? Да кажат "Воистина воскресе" ли? Очевидно е, че ако човек не вярва ще липсва искреност. Едно и също нещо може да се приеме за истинско и за преструвка в зависимост от гледната точка. Каква е идеята човек да лъже за нещо в което не вярва? Все пак не сме във времената на Светата инквизиция, нито сме ислямска теокрация за да има нужда от подобни преструвки. Конкретно в случая се използва аргументът за страха от смъртта. Когато се казва, че "словото божие" дава отговор на въпроса за смъртта, нормално е хората първо да се позаинтересуват къде се позиционират според това "слово божие". Въпросът ми за смисъла на лъжата в християнството, е питане за смисъла на лъжата в християнството с очакване за препратки към религиозните вярвания на християните свързани именно с разглеждане на въпросите свързани с лъжата. Ако не е за тази тема, може да се потърси по-подходяща или да се направи нова в която свободно да се дискутират въпроси свързани с християнската теология и "словото божие".

Какъв е смисълът от лъжата в християнството? Например представата за Исус Христос може да е за някакъв харизматичен еврейски гуру, политически и религиозен реформатор. Вероятно осъден и убит заради бунт и оспорване на римската власт. В последствие митологизиран и превърнат в култова личност. От подобна гледна точка великденският поздрав "Христос воскресе" - "Воистина воскресе" няма никакъв смисъл. Има смисъл единствено за вярващите християни. За тези които искрено вярват, че Исус Христос (евреинът Йешуа бен Йосиф) е бог, който ще ги възкреси от мъртвите и ще осъди невярващите на вечни адски мъки. Струва ми се абсурдно да се лъже само заради въпроса за страха от смъртта. Дали някой невярващ ще излъже или ще защитава позицията на атеизма, не е ли все едно? Така или иначе от гледна точка на християнството невярващите са осъдени на вечни адски мъки. Същото би трябвало да важи и за изповядващите другите религии. Примерно евреите, мюсулманите, будистите, индуистите и т.н. И те ли ще са в ада да правят компания на атеистите? Явно проблемът на християнството, както и при някои други религии е, че се абсолютизират някакви частни вярвания. Вероятно и от там идва разделението на "богоизбрани" и "марионетки". Един път се казва, че Великден е някакъв спасителен божи план, друг път се насажда език на омразата към изпълнителите на "божия план". В крайна сметка Великден какво е? Плод на божи замисъл, или е в резултат на случайни събития? Юда виновен, че предал Исус. Петър виновен, че се отрекъл от своя гуру, евреи и римляни, и те виновни. За какво, че са изпълнили "божия план"? Ако са изпълнители на божия план значи са като марионетки, които са действали по точно определен начин в полза на "богоизбраните"? Ако са действали по собствена воля, значи християнската вяра е просто резултат на случайни събития и към днешна дата християните биха могли да вярват в нещо съвсем различно? Тази двойнственост в християнството е много странна. След като се изискват някакви неща от невярващите е добре да се каже в какво вярват християните? Ако вярват в един бог, тогава какво трябва да означава светата троица в християнството? Може би библейският бог страда от раздвоение на личността до степен някои християни да отричат старозаветния бог? Или просто християнството си е присвоило от културното наследство на евреите и го е модифицирало? Ислямът и антропософията не са ли възникнали по същия начин? С различни заемки и осъждане за тези които не споделят вярванията им. Еврейската религия поне е затворена племенна религия без претенции за световна религия. За разлика от християнството и ислямът които по същество са експанзивни религии с претенции за световно господство. Няма и логика да се дават препратки към някакъв "религиозен морал" като аргумент с който да бъдат убеждавани невярващите. Невярващите така или иначе са осъдени на вечните адски мъки заради неверието си, така че "религиозният морал" какво значение има? Защо един невярващ, примерно трябва да оправдава Авраам затова, че ръководен от гласове в главата си е щял да убие сина си? Вярващите могат да оправдават всяка лудост, която се изисква от религията им, но невярващите защо трябва да подкрепят подобен "морал"? Тезата за "доброто християнство" и "лошият Стар Завет" също няма смисъл. Нали християните вярват в триединен бог. Бог Отец не е ли бог Йехова от Стария Завет и не е ли суб-личност/алтер его на Исус Христос?

Както споменах в предното мнение, не мисля че е работа на науката да се занимава с онтология и метафизика. Би трябвало да има граници, които да правят разликата между науката и спекулативното философстване. Не може да се твърди, че науката се занимава с измервания и експерименти, и същевременно да има претенции към метафизиката и паранауките. Или е едното, или е другото. Ако нещо се вписва в определението за наука, значи е наука. Ако не се вписва, значи е спекулативно философстване. В тази връзка може да има критика към науката, обаче тази критика по какъв начин потвърждава креационизма и отрича еволюцията? Не виждам връзката. Аргументите за креационизъм срещу еволюция включващи библейски препратки и вярата в Исус Христос не отчитат, че представата за бога не е монопол на християнството. Може да има и религии с различна представа за бога. Например деизма и религията на илюминатите са религии, които не навеждат на мисли за креационизъм и интелигентен дизайн. В деизма има някакъв безличностен бог "Деус", който не се намесва в човешките дела. В религията на илюминатите бог не създава вселената, а вселената създава бога. Напълно противоположно на библейските вярвания. Намесата на бога в спора креационизъм срещу еволюция изисква обяснението защо библейската история трябва да е вярна, а всичко друго да е грешно. Защо да се отхвърля всичко друго и да се приема библейската представа за бога? Както в науката, така и при религиозните аргументи също би трябвало да има разграничаване. За да няма смесване между различните представи. Иначе ще се получи нещо като движението Нова епоха (New Age), масонството, теософията, антропософията и подобните култове, които смесват различните представи за да могат да нагаждат аргументите както си искат. В допълнение, като илюстрация на горните съждения, може да се споменат няколко четива от научно-популярния жанр и от "Серията бог" на илюминатите две заглавия от научно-популярната литература: ЛОРЪНС М. КРАУС - ВСЕЛЕНА ОТ НИЩОТО - ЗАЩО ИМА НЕЩО – А НЕ НИЩО Мичио Каку - Паралелни светове от "Серията бог": Mike Hockney - The God Series 14 - The Mathematical Universe Mike Hockney - The God Series 18 - Why Math Must Replace Science В посочените заглавия има множество препратки, които в общи линии очертават тезата за "онтологична математика" срещу "безплатен обяд". Въпросът за природните закони и за скритата организация в природата не е задължително да включва религиозна вяра в креационизъм и интелигентен дизайн, като първопричина. Идеята ми е, че привържениците на библейския креационизъм, освен да очертаят границите на науката, ще трябва да опровергаят и тезата за "живата математика" на илюминатите, теза несъвместима с библейската представа за сътворението. Иначе се връщаме на въпроса, който зададох по-горе - защо да се приема библейската представа/религиозната вяра за някаква неоспорима истина и да се отхвърля всичко друго? Същото важи и за креационистите, защитаващи тезата, че живеем в компютърна симулация създадена от извънземни. От хипотезите за информационна вселена се стига до умозаключението, че сме компютърна симулация създадена от извънземни?! Каква трябва да е връзката? Не е задължително хипотезите за информационна вселена (всичко е информация) да налагат извода, че сме компютърна симулация създадена от извънземни. Тезата за информация = математика звучи по-смислено от тезата информация = компютърна симулация създадена от извънземни. При хипотезата за математическа вселена въпросът как нищо може да е нещо има препратки към "Уравнението Бог" (Формулата на Ойлер), препратки към трансформации на Фурие, закон за запазване на енергията (енергията може да се преобразува от една форма в друга, но не може да бъде създадена или унищожена), принцип на холограмата (частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта) и т.н. препратки. При хипотезата за извънземен креационизъм има някакви по-напреднали същества, които са направили компютърна симулация по подобие на филмовата поредица "Матрицата"? Тоест, всичко се свежда до връзка със създателите, които да кажат как да "четем" компютърния код, който са създали? Между другото, извънземните биха могли да се впишат в определението: "...някой много по-умен от нас е организирал всичко на макро и микро ниво на ниво, което човек като наблюдава, трябва само да се чуди и да въздаде слава на този, който го е подредил толкова добре и работещо и ЖИВО!"

Няма за какво да се изискват факти от различните теории Например научният емпиричен материализъм се занимава с материалния свят. Работа ли е на науката да казва какво има "отвъд материализма", или пък да се занимава с онтология и метафизика? Религиозната вяра и онтологичната математика също не се нуждаят от факти. Математиката се занимава с анализ на вълнови функции, а вярата не изисква нищо повече от вяра. Колкото до фантастиката, фантастиката в повечето случаи се базира на материализъм, а не на идеализъм. От гледна точка на идеализма всичко без маса и размер не се счита за материално. От гледна точка на материализма има веществена и полева форма на материята. От Уикипедия: Материализмът отрича безразмерното съществуване, но не може и да обясни какво има "отвъд". И накрая се получава миш-маш забъркан от спекулации и хипотези, които могат да включват всичко - виртуални частици; тъмна материя; мултивселена в която всяка потенциална възможност и избор са реализирани; математически абстракции; етер-частици; извънземни; квази религия; странни философски идеи от типа да се отрича обективната реалност и т.н. Научната фантастика изглежда, че се възползва именно от това - претенциите на материалистите да искат от науката да се занимава с неща, които не са обект на изследване от науката. Когато няма отговори и последователност на причинно-следствени връзки, може да се измисли научната фантастика. В научната фантастика една котка може да бъде затворена в кутия и магически да изчезне. Когато се отвори кутията котката магически се появява от нищото. В реалноста котката е в кутията и никъде не изчезва. В научната фантастика всеки може да има безброй много клонинги в безброй много вселени, така че всеки въпрос да загуби смисъл. Всяка потенциална възможност, спекулация и фантастика задължително се е случила, просто не знаем за нея. Само трябва да се направи машина на времето и да се намери точния клонинг в мултивселената, който да даде точния отговор на въпроса. В реалноста, ако човек иска да се придвижи от точка А до точка Б от няколко възможни маршрута ще избере един. Не може да се движи по всички маршрути едновременно. Какъв въобще е смисълът да си представяме, че на всеки потенциален маршрут съответства отделна вселена в която съществува отделен клонинг, така че движението по всеки потенциален маршрут да е реализирано? Звучи безумно, още повече, че подобен начин на мислене допуска безброй много причинно-следствени връзки и накрая се стига до идеята за абсолютния детерминизъм. В реалноста няма абсолютен детерминизъм. Примерно фактът, че има азбука от 30 букви не е съпоставим с измислицата, че са написани всички възможни произведения. Написани са толкова произведения, колкото е възможно да бъдат написани. Ако бяха реализирани всички потенциални възможности, това би означавало, че вече всичко се е случило и че просто хората са някакви био-роботи в детерминистична мултивселена без избор. И откъде ще дойде енергията за да се реализират всички безкрайни възможности? Подобен начин на мислене унищожава всякакъв смисъл. Затова и научната фантастика е фантастика, която едва ли някой взима насериозно. От Уикипедия: От инфото в Уикипедия се вижда, че физиката се занимава с изучаване на материалния свят, а теоретичната физика се явява като помощен инструмент към физиката. Няма основание да се изисква от физиката да предостави отговори на въпроси от типа - откъде са се взели природните закони, какво е имало преди големия взрив, или как от нищо се е появило нещо? Безсмислено е, ако въпросите са извън сферата на експериментите и извън сферата на научната парадигма. Иначе ще се получи претенция без покритие, която води до задънена улица. В заключение, не мисля че липсата на факти трябва да води до извода, че има креационизъм. Креационизмът допуска, че има интелигентни самосъзнателни същества със знания и способности за сътворение и интелигентен дизайн. В такъв случай откъде са се взели? Дали ще е бога на християните Исус-Йехова-Светия дух, дали ще са извънземни, йелохими, Демиург или някой друг, трябва да са се взели от някъде. При еволюцията може да се приеме, че основният двигател е диалектиката опит-грешка-обратна връзка и т.н. Тоест, допуска се че процеса на създаване и развитие е от по-просто към по-сложно. Има някаква последователност на развитие за разлика от креационизма. От гледна точка на еволюционните теории, креационизмът може да е интересен дотолкова доколкото предполага, че е имало по-ранна версия (версии) на вселената, която е била унищожена за да бъде създадена настоящата вселена. Един вид, че създателите са еволюирали дотам, че да могат да унищожават и създават вселени. В противен случай трябва да се допусне, че създателите живеят в някакъв астрален свят откъдето са проектирали и създали материалния свят. В такъв случай, ако еволюцията работи пълноценно в "отвъдното", тогава защо е необходимо да се създава отделен материален/физически свят?

Не съм от вярващите и религиозните хора, и като цяло ми допадат религии отворени към атеизма и философията на идеализма. Не споделям и мнението, че атеизъм = материализъм. По мое мнение най-близко до горните условия се доближават религията на илюминатите и деизма. Религията на илюминатите: Отрича религиите на вярата, кармата и материализма. Дава и свобода за измисляне на собствена религия, което дава възможност за заменяне на илюминатската концепция "да станеш бог" с нещо по-смислено за атеисти, като например "просветление". Също и разбирането на бога на илюминатите - Абраксас, може да се замени с определено "просветлено" състояние на ума. Деизъм: В деизма има някакъв безличностен бог, който е сътворил света, без да се намесва в делата на хората. По моята логика, ако богът е безличностен, не може да става въпрос за креационизъм и интелигентен дизайн, значи остава възможноста сътворението да е плод на еволюция и диалектика в смисъла на многобройни цикли на опит-грешка-обратна връзка, естествен подбор и т.н. еволюционни концепции. Тоест, бога може да се сведе до чисто космологическа необходимост. В деизма, както и при религията на илюминатите се залага на личния религиозен опит. Аз лично нямам интерес към подобен опит и нещата ги свеждам единствено до разказ. Разказ който може да се напасне към по-абстрактните философски обяснения по въпросите свързани със същноста на бога и антропоморфизма, което пък от своя страна има връзка и с въпроса за човешката душа и смъртта. Към списъка мога да добавя и някои идеи от бразилския християнски спиритизъм проповядван от Павлина Николова. Християнски спиритизъм: Задгробният живот е представен под формата на астрални колонии. Има хуманизация (реални хора), душите не са оставени сами на себе си и могат да получат подкрепа в "отвъдното". Също заличаването на личноста при циклите на прераждането е представено, като собствено съзнателно решение. Мога да добавя и някои от философските идеи на Рудолф Щайнер и Адам Вайсхаупт с уточнението, както и при християнския спиритизъм на Павлина Николова, че става въпрос не за цялостна философия, а за извадки и идеи, които може и да са извън цялостния контекст на даденото философско-религиозно учение. В случая - антропософията (Рудолф Щайнер) и орденът на баварските илюминати (Адам Вайсхаупт). Рудолф Щайнер: Смисълът на земното съществуване е формирането на самосъзнателния аз. Преодоляване на старото атавистично ясновиждане и съзнателна връзка с "духовния свят". Интересни са също и идеите за обективизиране на мисли, чувства и т.н. под формата на същества. Има и някаква вечна изначална ядка, която не е самият аз и предхожда съществуването. Допада ми, че при всичката фантасмагория, обективизация, същества и т.н. има някакъв център, който да противостои. В тази връзка може да се споменат автори като Филип К. Дик и Георг Хегел. Както и юнгианската психология. На мен лично ми допадат подобни четива в които има нещо което да противостои на типичната обърканост и бесмислици в творчеството на посочените автори. Хем има безсмислици, хем може да се намери някаква смислова или архетипна нишка, която да дава надежда, че не всичко е безнадежно. При юнгианската психология е нещо подобно. От една страна има хаоса на сънищата, от друга страна има психо-анализ, който в общи линии е с някаква насоченост, примерно процеса на индивидуация и архетипа на "цялостната личност". Адам Вайсхаупт: Въпреки, че е философ на Просвещението, може да се намери сходство с философиите на идеализма - Лайбниц, Хегел, Николай Кузански. Интересното при този философ е, че може да се направи връзка между смъртта и изменените състояния на съзнанието, и че има идея за по-висока цел отвъд фантасмагориите и безсмислиците споменати по-горе. Автори с по-неутрална и приемлива позиция в сравнение с религии, окултизъм, езотерика, мистицизъм, шаманизъм и прочие - Робърт Монро и Михаил Радуга. Робърт Монро и Михаил Радуга: Автори с опит с изменени състояния на съзнанието. В случая опит извън тялото (Робърт Монро) и осъзнато сънуване (Михаил Радуга). Интересни автори, защото може да се направят паралели и сравнения, без обвързване с вяра, карма, Христос, ритуали, молитви и прочие неща с които изобилстват различните религиозни вери, секти, учения и култове.

Според У.М. какво има извън космическото пространство-време? Прилича на описанието на "банята с мехурчета" от научната фантастика. Брайън Грийн: Единствена ли е Вселената ни? https://www.ted.com/talks/brian_greene_is_our_universe_the_only_universe?language=bg

Моето мнение е, че от философско-религиозна гледна точка нещата могат да се опростят до два основни въпроса: материализъм срещу идеализъм и авраамически религии срещу религия на илюминатите При идеализма съществуването не е ограничено единствено до материалния физически свят и причината се търси в някаква нематериална "област" извън времето и пространството. Философията на идеализма се надгражда от модерната философия на илюминатите, които в основата на съществуването поставят математиката. Бог = математика = светлина. Няма нужда от интелигентен дизайн защото може да се допусне, че еволюцията обхваща и бог. Бог не е предмет на религиозна вяра, а е просто космологическа необходимост. Бог става бог в процеса на еволюцията. При материализма съществуването е ограничено единствено до материални обекти. Няма "честотна област" извън времето и пространството. Има само материя и причината се търси в някаква полева форма на материята, виртуални частици, скрити променливи, етер, тъмна материя, паралелни вселени. Също няма необходимост от интелигентен дизайн. Бог е заменен от сложна космология базирана на научната фантастика, която включва т.нар. М-теория и мулти-вселена с безброй паралелни вселени, които плуват като мехурчета в гиганска баня от мехури от вселени, и всеки човек си има безброй други аз-двойници!? При авраамическите религии бог е извън еволюцията. За бога няма опит, грешка, обратна връзка. Нито съществува въпросът как бог е станал бог. Има един всезнаещ бог, който е сътворил света за 6 дни. Креационизмът допуска единствено интелигентен дизайн и не прави разлика между природен и човешки дизайн. Примерно един смарт телефон iphone (дизайн плод на самосъзнателен мислещ ум) и един кошер сътворен от пчели (дизайн без участие на самосъзнателен мислещ ум). Оттук и логиката на креационистите, че светът е сътворен както пише в Библията. Креационизъм има и при гностицизма, но при гностиците има и някакъв самозаблуден бог "Демиург", който е създал материалния свят и над Демиурга има друг истински бог. В тази връзка "частицата на бога" (хигс бозонът) вероятно за гностиците е "частицата на дявола"!? Има и хора, които вярват, че светът е някаква компютърна симулация сътворена от извънземни (креационизъм + материализъм). Може да има и вярващи, че светът е създаден от някакво летящо спагетено чудовище (пастафарианство). И в двата случая няма претенции за причина. Ако светът е компютърна симулация създадена от извънземни, откъде са се взели тези извънземни? В единия случай бог се заменя от извънземни, а в другия случай библейската представа се заменя с друго божество - летящото спагетено чудовище, измислено като реакция срещу теорията на креационизма. Не знам как е при източните религии. От гледна точка на космология и причина. Ако някой има информация може да сподели. Ще е интересно да се направи обобщена съпоставка.

От инфото в Уикипедия изглежда, че това прословуто правоверно християнство е на базата на 82 апостоли. Значи Нов Завет + апостолски събори. Вероятно и някакви други източници свързани с апостолите.

От Уикипедия : История на християнството Апостолска епоха Източният средиземноморски регион по времето на апостол Павел. Апостолската епоха е кръстена на апостолите и тяхната мисионерска дейност. Тя има специално значение в християнската традиция като епоха на преките ученици на Исус. Апостолските отци много държали евангелието, което разгласяват, да бъде съвсем точно. Най-ранните последователи на Иисус Христос са еврейски християни, вярващи в Апокалипсиса, като евионитите и раннохристиянската общност в Йерусалим, водени от Яков Праведни, полубрат на Исус. Те се наричат „ученици Господни“ и „следовници на Пътя“,[4] а общността от ученици в Антиохия са първите вярващи, наречени християни.[5] Около 40 г. от н.е. Антиохия е център на новата вяра, а из цялата Римска империя съществуват няколко хиляди християни[6]:с. 85. Някои от ранните християнски общности привличат неевреи, които частично приемат юдаизма и посещават еврейски синагоги. Включването им създава проблем, тъй като те не спазват напълно корпуса от юдейски религиозни закони Халаха. По този повод се провежда Апостолският събор от 51 г., който става прототип на бъдещите църковни събори. На него се разрешава на неевреите, които искат да приемат християнството, да не спазват юдейските обичаи. Римските власти скоро осъзнават, че това не е просто вариант на юдаизма, а отделна религия. Християните не са са освободени от задължението да почитат божествеността на императора като евреите, и тъй като религията им забранява да почитат друг бог, римските власти започват да ги преследват, защото нарушават закона. След юдейското въстание през 66 г., дало начало на Първата юдейско-римска война, християните са прогонени от Палестина заедно с евреите и разселени. Започва интернационализиране на християнизацията, а преследванията се ожесточават. Много от юдео-християнските водачи са хвърляни на лъвовете на цирковите арени или изгаряни живи[6]:с. 89. Ранното християнство бавно се разпространява сред общностите на говорещите арамейски народи по източното крайбрежие на Средиземно море, а също и във вътрешните части на Римската империя и извън нея, в Партската империя и по-късната Сасанидска империя, включително в Месопотамия.[7] Савел от Тарс, станал известен като апостол Павел, който като фарисей отначало преследвал ранните еврейски християни, след това се покръства и започва своята мисия сред неевреите. Основната грижа на писмата на Павел, наричан „апостол на езичниците", е включването на езичници в Божия Нов завет, като се счита, че вярата в Христос е достатъчна за праведност. Поради това през първите два века на новата ера ранното християнство променя характера си и постепенно се отделя от юдаизма и еврейското християнство. Исус Христос,[8] Добрият пастир, 3 век https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_християнството Апостол Апостолите (от гръцки: απόστολος, „пратеник“) са учениците на Иисус Христос, избрани да проповядват неговото учение – християнството. Разделят се на основните ученици (Дванадесетте свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му) и останалите (Седемдесетте апостоли – отново преки ученици, но не от най-близкия кръг) и на апостоли, които са приели учението на Христос опорсредствено – чрез други апостоли (Тимотей, Тит), или по чудесен път (Апостол Павел). Имат общи празници (събори), съответно събор на дванадесетте и на седемдесетте апостоли. Съдържание 1 Дванадесетте апостоли 1.1 Тайната вечеря 1.2 Събор на светите дванадесет апостоли 2 Седемдесетте апостоли 3 Други по-известни апостоли 4 Бележки Дванадесетте апостоли Дванадесетте апостоли са основните ученици на Христос. Те са обявени за светци: св. ап. Андрей Първозвани, празник на 30 ноември св. ап. Петър (рождено име Шимон, Симеон[1]), празници на 16 януари и 29 юни св. ап. Яков Зеведеев, празник на 30 април св. ап. Йоан Богослов, празници на 26 септември и 8 май св. ап. Симон Зилот [2](Шимон (Симеон)[3] Кананит), празник на 10 май св. ап. Вартоломей (Натанаил), празници на 11 юни и 25 август св. ап. Юда Яковов (Тадей, Левий), празник на 19 юни св. ап. Матей, празник на 9 август и 16 ноември св. ап. Тома, 6 октомври св. ап. Яков Алфеев, 9 октомври св. ап. Филип, 14 ноември св. ап. Матий, 9 август (Деян. 1:26). Матей и Йоан, са двама от Евангелистите, чиито творби влизат в канона на Новия завет. Апостол Павел, който е един от най-почитаните в християнството, не спада нито към 12-те апостоли, нито към 70-те. Петър и Андрей, както и респективно Яков Зеведеев и Йоан Богослов, са братя. Тайната вечеря Тайната вечеря, обект на толкова много художествени интерпретации, е типичното изображение, на което може да се видят дванайсетте апостоли заедно с Христос. Заради това събитие, предшествало залавянето и разпъването на Учителя, числото 13 (12-те плюс Единия) се смята неправилно за носещо нещастие в повечето християнски страни. Всъщност фатализмът на това число идва от факта, че Иисус е разпнат в петък, на 13 нисан по лунния юдейски календар. Събор на светите дванадесет апостоли Съборът на светите дванадесет апостоли е общ празник за дванадесетте основни ученици на Христос, обявени за светци. Той се чества от православната църква на 30 юни. В ранните години на християнството съществуват полемики доколко е допустимо езичници да бъдат покръствани. Във връзка с това през 63 година сл. Хр. в Йерусалим се състои т.нар. „Апостолски събор“, при който надделява тезата на апостол Павел, че в „Христа няма нито юдеин, нито елин“ и проповядването на учението се възприема и препоръчва за всички хора, независимо от техния произход и предишна религия. Затова и този празник съвпада с празника на апостол Павел Седемдесетте апостоли Седемдесетте апостоли също ученици на Христос, но не са били в неговото най-тясно обкръжение. Те също са изпращани от него да проповядват. Описани са в Евангелието на Лука (Лук. 10:1 – 16). Също като дванадесетте свети апостоли, те разпространяват учението след възкресението му. Има различия в изброяването на имената на 70-те апостоли, но безспорно сред тях са: Св. апостол Клеопа (4 януари) Св. апостол Тимотей (22 януари) Св. апостол Онисим (15 февруари) Св. апостол Архип (19 февруари) Св. апостол Филимон (19 февруари, 22 ноември) Свв. апостоли Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт и Ермий (8 април) Свв. апостоли Аристарх, Пуд и [[Трофим Ю (15 април) Св. апостол Йоан, наричан Марк (евангелист), племенник на ап. Варнава (25 април) Свв. апостоли Иасон и Сосипатър (28 април) Св. апостол Карп (26 май) Св. апостол Тадей (21 август) Св. апостол Тит (25 август) Св. апостол Варнава, наричан Йосиф, чичо на ап.ев. Марко (11 юни) Свв. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен (28 юли) Свв. апостоли Сила, Силуан, Кресцент, Епенет и Андроник (30 юли) Свв. апостоли Евод и Онисифор (7 септември) Св. апостол Кодрат (21 септември) Св. апостол Ананий (1 октомври) Св. апостол и евангелист Лука (18 октомври) Св. апостоли Тертий, Марк, Иуст и Артем (30 октомври) Свв. апостоли Стахий, Амплий, Урбан (Урван), Наркис, Апелий и Аристовул, епископи (31 октомври) Свв. апостоли Олимп, Родион, Сосипатър, Ераст, Кварт и Терций (10 ноември) Св. апостол и дякон Филип (от Седемте дякони) (14 ноември) Св. апостол Иаков, брат Господен (23 ноември) и други. Седемдесетте апостоли имат общ събор, различен от този на дванадесетте. В православната църква той се чества на 4 януари. Други по-известни апостоли Св. Апостол Павел Св. апостол Тит (25 август) Св. апостол Марк, племенник на апостол Варнава (25 април) Основен исторически източник на сведения за апостолската епоха са „Деянията на апостолите“, но историческата му точност е съмнителна, а и покритието му е частично, като се фокусира (особено от Деяния 15:36 нататък) върху проповедите на апостол Павел и завършва около 62 г. с поставянето му под домашен арест в Рим. Сведения за ранните вярвания се съдържат в Евангелията и новозаветните послания и са отразени в химни и разкази за Страстите Христови, празната гробница на Христос и Възкресението.[9] https://bg.wikipedia.org/wiki/Апостол

Основният аргумент е че обвиняваш хората, че нищо не разбирали и били невежи, без да обясниш в какво се състои това единствено и правоверно християнство за което пишеш. Хем твърдиш, че другите били невежи, хем не даваш база за сравнение. Затова написах, че липсват аргументи, даже предложих нова тема в която да се изясни какво е това единствено и правоверното християнство за което претендираш.

Вече второ мнение даваш заявка за дискусия без никакви аргументи: Ако тази тема не е подходяща може да се направи нова тема. Това за атеистите социопати не го разбирам. Вместо да се коментират идеите на автори като Ричард Докингс, просто се казва - това е някакъв атеист-социопат, който трябва да бъде изселен на друга планета? Не звучи сериозно.