eneahodoi

Поставянето върху една плоскост на "расизъм" и "патриотизъм" е иновация, която може да те омагьоса. Не беше ли по-иначе: расизмът отхвърля, патриотизмът - утвърждава. Радвам се, прочее, да разбера, че сте толерантен и към мен, въпреки заострения ми тон. Той, тонът ми, се дължи на факта, че почти не съм срещала упоменатите от Вас 70% патриоти. Хората, които срещам са все подобни на Вас - постоянно усъмняващи се във всичко българско, постоянно приравняващи "негативно" и "българско", признаващи за достойнство дори недостатъците у другите и непризнаващи дори достойнствата у своите - идеална илюстрация за разлюбване. Аз съм не просто разочарована, аз съм омерзена от това, което се случва тук и днес, но имам достатъчно разум да си дам сметка, че клишетата от рода на: "Всеки народ си заслужава управлението" и обърнатата заигравка с този кьор фишек не могат да бъдат използвани за друго, освен за тапети на средноголям министерски кабинет. Народът, общността, популацията (Господи, на какво заприлича този текст!) никой отделен индивид не може да обхване в цялост, още по-малко - да я съди. Нека невинният първи хвърли камък, нали така? Питам се: Колко сме невинни ние с Вас!? Наистина трябва да тръгвам за нощна смяна. Приемам, че сте ми пожелали "безаварийна".

Съжалявам, но междувременно забравих името на Статистика, онзи дето смята само собственото си писане за необходимо и само собствените си преценти за верни. Все пак, настоятелно му препоръчвам поне 1 процент от толерантността, която проявява към другите, поне 1 процентец да изразходва в отношението си към своите сънародници. Менторската позиция, която заема е смешна и указваща определени симптоми на дълбока вътрешна неудовлетвореност, която се опитва да превърне в "обективни" външни обстоятелства. Тази заменка е абсолютно несъстоятелна. Да не говорим за елементарното недоглеждане, което допуска в собствената си теза. Както сочат неговите свещени проценти: българите са далеч зад французите (27% срещу 39%, ако не се лъжа) и тотално изоставащи от гърците (54%) - и въпреки това Статистикът продължава да твърди, че патриотичното чувство вреди. По тази логика ние трябваше бая да сме дръпнали пред галите, а гърците да ги водим с около 215 обиколки. Но не би. Аз развивам точно обратната хепотеза: В България има недостиг на самочувствие; недостиг на спокойна, обективна историческа рефлексия; недостиг на смелост да стоиш зад името си и да се съизмерваш с другите, без угоднически да се навеждаш, за да не се комплексира съседът ти, безялан от природата с по-нисък ръст. Точно тези лични недостатъчности карат Статистика да обвинява "високите" българи в прекомерност. Моля за извинение всички форумци, но не мога да не спомена едно емблематично в това отношение изказване: на въпроса (някъде в Австрия) "Не издава ли позицията му великобългарски национализъм" Стамболов отговорил: "Аз не мога да бъда "малко" българин". Така че, нито патриотизмът пречи, нито космополитизмът помага, ако си глупак. На глупака всичко му пречи и нищо не може да му помогне. Апропо, в Африка не са патриоти - там хората се гордеят с рода си, с баба си и дядо си и с племенния си вожд; за тях държавата почва от колибата на жреца и свършва при реката с крокодилите. Ако господин Статистикът има същите граници, да бъде така добър да упоменава изрично, че става дума за личните му духовни параметри. Айде, че имам работа. Останете си със здраве.

Проблемът с т.нар. тук "роски", а по-често предавани като "рушки" букви е колкото стар, толкова и, простете, забатачен. Върви се по линията на най-елементарните асоциации - рушки - руски - като почти винаги се изключва контекста и още повече историческия период. Не само времето на мисията, но и това на написването на житието изключва реално съществуване на "руска" писменост. Не е ли крайно време да се търси в друга посока? Предлагам следната хипотеза: "рушки" да се изведе от употребяваната и до днес в някои диалектни области (по-точно средно-западните) дума "рушкам-разрушкам" със значение на "събарям, съсипвам, заличавам нещо, просъществувало дълго време преди това". Не е за пренебрегване и очебийната близост с баналното "руша". В житието ясно е казано, че на свети Кирил са му били предадени книги, които никой не можел да разчете - ясно указание, че иде реч за стари, "разрушкани" от времето и обстоятелствата писмена. Разбира се, тук автоматично изниква въпросът "защо точно на Константин-Кирил"? И ако книгите са били "проторуски", защо "проторусите" не са могли да си ги прочетат? А Философът за една нощ ги проумява! Не стават ли прекалено много волните ни допущения? Той, несъмнено, е бил гений,но чак пък за една нощ или дори пет, ако допуснем хиперболизация. Не е ли подозрителна тази лекота на разгадаването? Патосът ми е: да имаме малко повече доверие на българския език - и без това не останаха кой знае колко неща, на които да се облегнем.