Съжалявам, но междувременно забравих името на Статистика, онзи дето смята само собственото си писане за необходимо и само собствените си преценти за верни. Все пак, настоятелно му препоръчвам поне 1 процент от толерантността, която проявява към другите, поне 1 процентец да изразходва в отношението си към своите сънародници. Менторската позиция, която заема е смешна и указваща определени симптоми на дълбока вътрешна неудовлетвореност, която се опитва да превърне в "обективни" външни обстоятелства. Тази заменка е абсолютно несъстоятелна. Да не говорим за елементарното недоглеждане, което допуска в собствената си теза. Както сочат неговите свещени проценти: българите са далеч зад французите (27% срещу 39%, ако не се лъжа) и тотално изоставащи от гърците (54%) - и въпреки това Статистикът продължава да твърди, че патриотичното чувство вреди. По тази логика ние трябваше бая да сме дръпнали пред галите, а гърците да ги водим с около 215 обиколки. Но не би. Аз развивам точно обратната хепотеза: В България има недостиг на самочувствие; недостиг на спокойна, обективна историческа рефлексия; недостиг на смелост да стоиш зад името си и да се съизмерваш с другите, без угоднически да се навеждаш, за да не се комплексира съседът ти, безялан от природата с по-нисък ръст.
Точно тези лични недостатъчности карат Статистика да обвинява "високите" българи в прекомерност. Моля за извинение всички форумци, но не мога да не спомена едно емблематично в това отношение изказване: на въпроса (някъде в Австрия) "Не издава ли позицията му великобългарски национализъм" Стамболов отговорил: "Аз не мога да бъда "малко" българин". Така че, нито патриотизмът пречи, нито космополитизмът помага, ако си глупак. На глупака всичко му пречи и нищо не може да му помогне.
Апропо, в Африка не са патриоти - там хората се гордеят с рода си, с баба си и дядо си и с племенния си вожд; за тях държавата почва от колибата на жреца и свършва при реката с крокодилите. Ако господин Статистикът има същите граници, да бъде така добър да упоменава изрично, че става дума за личните му духовни параметри.
Айде, че имам работа.
Останете си със здраве.