Togarm

Постнах това мнение в папката за древнобългарските изоглоси, но дефакто то е за тази папка, така че си позволявам да го пейстна и тук. Надявам са да ми простите за това. Протобългарин, даваш прекрасни и изчерпателни примери. Имам само една забележка, ако позволиш. Твърде многобройни са и в хода на изложението им се позагубва основната идея. Зная че това е неизбежно предвид необходимостта да се даде пълен преглед по тази материя, но не е ли възможно да подчертаеш крайния извод, например с болд? Сега въпрос. Всичко това което си изложил е така, обаче имам чувството че воден от неопровержимите доказателства за източноиранския (аз бих казал северно арийски) произход на древните българи си игнорирал многобройните връзки с траките и тракийския език (направени още навремето от акад. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов), само защото не се вписват в схемата. Игнорирайки сведения, независимо по какви причини, ние се лишаваме от допълнителна информация от която не е ясно "какъв заек ще изкочи". В този смисъл, има многобройни свидетелства за тракийските жреци - колобри, траки с имената Вологес (през гръцки, следователно Болг / Балг и т.н.), Аспар и пр. Налице са доста многобройни лексически паралели, както и граматически такива, което всъщност е по-впечатляващото, предвид особената граматика на българския език. Апелирам спорещите страни да не се оплюват взаимно само поради различията в тезите, както и да не оскверняват имената на достойни българи като Раковски (бил наивен етимолог), Шангов (ако изобщо го познавате; приказвал общи приказки и фантасмагории), Ганчо Ценов (той пък бил фантазьор и ползвал смахната методология), Димитър Съсълов (съответно той пък е пантюркист, едва ли не) и т.н. Всичките тези люде са били безукорни патриоти и доста по-образовани и мислещи от мнозинството днешни "специалисти", защото още Нютон беше казъл че "аз съм голям, защото съм стъпил върху раменете на гиганти". Независимо от днес установените им грешки (някои от тях са работили преди век и повече), днешните теории просто нямаше да има върху какво да се изграждат ако не беше техният труд. Всички те са си платили скъпо и прескъпо за родолюбието си, така че можем само да ги почитаме, независимо от разликите във възгледите им. Още един въпрос- защо с идването на древните българи на Балканите се възстановяват тракийските названия на градове, реки, планини и пр. измествайки латинските названия? Значи, идва някой от майната си и връща названията ползвани от един съвсем чужд нему народ, който при това би трябвало отдавна вече да е изчезнал, или поне да е загубил културната си идентичност. Странно. Фактът че генът J2b1 е разпространен (или негови модификации) и в района на Средна Азия и Индия, не игнорира фактът, че все пак, този ген е най разпространен в Източното Средиземноморие, и то - очевидно от дълбока древност. Същото важи и за антропологичния тип. В другата тема зададох въпроса за кимерийците, наричани обикновено "тракокимери". Въпросът беше само на запад ли са мигрирали? С други думи казано - тохарите, са или не са азиатски клон на кимерийците? Конкретика, ако е възможно. Въпрос: Защо се игнорира сведението на Мегастен от "Индика" (Да, знам че не е запазен оригиналът. Като че ли оригиналът на Библията, например, е запазен.), сочещо поход в незапомнена древност на "богът" Бакхус / Бакх / Дионис към Индия (Сведения за който са съхранени впрочем в древно индуската книжнина, макар и в доста завоалиран вид.)? По-късните документи от времето на Александър Велики и династиите след него, потвърждават тази версия, сочейки че Александър е бил посрещнат от бактрийците като свой, с версията, че те са потомци на траките от армията на Дионис. Само легенда? Едва ли. Голийски тръгва да оборва Петър Добрев (доста успешно междудругото), който пък посмъртно не би допуснал каквато и да било близост между бактрийци и траки, твърдейки че "бактрийската хипотеза" звучи прекрасно, обаче има един съществен недостатък - няма и следа от топоним Балк преди кушанското завоевание. И изрежда имената с които е бил известен града по-рано: Бактра, Зариаспа, Бахдиум Серирам Ордово Заравшан и т.н. Прекрасно. Само че бидейки специалист по арменска филология, Голийски би трябвало да знае че в персийският (и в староперсийски и в средноперсийски, че и досега), който е доста близък до арменският по някои свои характерни особености, съществува явлението ларингализация, при което звуците "к", "х", "л" и "р" твърде често се изговарят с нещо като "кх", което е просто невъзможно за произнасяне, пък и за записване на български. Друг е въпросът че има два типа "л" и два типа "к" и пр. Та, в хода на тези мисли, аз питам как аджеба би следвало да се произнесе "Бактра" ако не беше записано на авестийски персийски, а на тракийски? Нека видим първо как по-точно е звучало на персийски: "Бакхт'ра", по-късно предадено на арменски като "А-Пах-тар'к" с протетична гласна (странно за арменците!?!) и крайно "к" за чужди страни и народи. Следователно, най-вероятно имаме оригинална форма "Балк-търа", при което не е зле да се сетим че средноазиатските саки и масагети са били наричани "тури" от персите, откъдето впрочем е и названието "Туран", много преди да се появят на историческата сцена вездесъщите тюрки. Думата "тур" има своите корени още в шумерския, означаваща, доколкото си спомням, "дете, потомство, племе, имот" даже "добитък", по-специално едър рогат добитък (т.е. тур), по линия на семантиката "имот". Все пак не съм филолог, затова ще се въздържа от по-нататъшни етимологични еквалибристики. Просто пускам тема за размисъл за специалистите. Междудругото, латините, които според легендата са потомци на Еней и сина му Асканий / Юл, тоест - троянци и дардани, за които знаем че са били родствени, на траките (даже са били траки), имат една интересна думичка - "tera". тази думичка, както всички знаете означава "земя" и като планета, и като материя (пръст, скала и пр.) и като територия / страна, като най-общо значението е идентично с нашето семантично гнездо "тв'рд" или просто "(земна) твърд". Това е твърде показателно за изследването на втория лексически компонент от термина "Бакх-т'ра". Ако човек се позадълбае в тази посока ще установи че "Бакх-т'ра" не е нищо повече от "Страната на Бога (Бакх)". Впрочем развитието на ларингала "Бакх / Балкх / Бахл" и т.н. дава в индоевропейска (иранска) среда варианта "Бага", а в семитска - варианта "Баал / Бел" (Ваал / Вел), което пък е от древноакадското "Ба-Ал" / "Ба-Еллу" / "Ба-Иллу" и т.н. все със значение "Бог-отец"(При траките Бакх е бил по-почитан от Зевс и считан за по-старо поколение бог от него. Същото е и при египтяните.). В древноиндуските книги "Карнапарва" и "Сабхапарва" се дават доста подробни сведения за бакхическите традиции на кашмиро-пенджабските бахлики / балхики, чийто бактрийски произход се приема от доста индийски изследователи, противно на мнението на Петьо Голийски. Което пък е още едно потвърждение че вариантът "Балх / Бахл" не само че е бил налице много време преди идването на кушано-тохарите, но фактически именно "Балх / Бахл" е самоназванието на древните бактрийци. Когато тохарите пристигат, изгонват елинистическите владетели и основават кушанското царство, те възстановяват названието Балх, което е било непроизносимо не само за македонските завоеватели, но и за предшестващите ги перси. Следователно ги виждаме да правят същото, което векове по-късно ще направят древните българи на Балканите с тракийските названия. Ако приемем за отправна точка легендарната генеалогия "Б'лгар - син на Тогарма, Тогарма - син на Гомер, Гомер - син на Яфет", ще разберем защо се случва всичко това. В същата индийска митология присъства божественият персонаж Сканда Кумара Картикайа, за който се казва че оглавявал армията на боговете, а в някои от книгите се твърди че му писнало от техните войни и се върнал на запад. Със сведенията от "Махабхарата" че"Тугхра (тохари) се наричат още Арса и са идентични с Бахлика и Мадра" кръгът на главоблъсканиците относно идентичността на "Бактра" и "Балк" се затваря и нещата си идват на мястото. Освен това се обяснява доста добре разпространението на гореописаният генетичен и антропологичен тип и в Източното Средиземноморие, и в Средна Азия и Индия. Остава само да се види дали кимерийците наистина имат някаква връзка с траките, или са например иранци, германци и пр. За това не е зле да си припомним че именно с кимерийската миграция в Средна Европа се появява културата Халщат, за която се казва че е първата "доказано келтска" археологическа култура в Европа. Според ирландската хроника "Лейбор Габала Ерен" келтите - завоеватели на Ирландия идват от Тракия (минавайки през Испания!?!), където са били притеснявани и поробвани от гърците. Един от тези родове се е наричал "Фир Болг" (което, разбира се ви е известно на всички), друг - "Партолон" и т.н. Малката подробност е че не са били изначално в Тракия, а са мигрирали от Средна Азия, по-точно от Бактрия, вероятно през VI - V век пр. Хр., тъй като пазят спомени за мидийския цар Астиаг и персийски цар Кир, което просто няма как да се случи, ако са мигрирали по-рано. Част от тази група племена отсяда в по-късната римска провинция Белгика, давайки названието и, за което свидетелстват изследванията на френския учен Амеде Тиери - ровил доста усърдно в римските източници, включително "Галските войни" на Гай Юлий Цезар. Тиери твърди че старото название на белгите е белгарум или балгарум. Трета част от тази група племена отсяда в днешна южна Франция около Тулуза, и е спомената като "волки" или "волски", според келтската граматика (както бойски, скордиски, тавриски и т.н.). Това не е просто натаманяване на приличащи си етноними, защото въпросното население си остава по тези места и дори по-късно - вече I - II век сл. Хр. имаме сведения че тези хора са преселци от Азия, даже някои още по-късни сведения ги наричат хуни. (Не приемам хунската теза за българите, но малко ме смущават имена като Баламир / Баламбер, например.). Според Тиери от келтските племена от групата "белгарум" са били тектосагите (текуто-саки?), трокмите и толистобоите (толисто/дулисто-бои?). Факт е, така или иначе, че където и да се остановят племена от групата "Болг", те основават градове с корен "Тол" / "Тул" / "Тил" и пр. Част от същата тази миграционна вълна са и баварците - българи на франкфуртския професор Фрицлер. Някой беше писал по-рано в една от другите теми, че не може да сме и такива и такива, а трябва да се реши окончателно на кой именно древен народ сме потомци. Това хем е вярно, хем е смешно. Просто защото нашата народност е твърде древна за да можем да проследим какви именно сме (езикът не е етноопределящ фактор, особено с нашата склонност да се асимилираме). За сметка на това пък сме взели участие в етногенезиса на сума ти народи, та чак и до днес, когато от нас с малко сръбска помощ се пръкнаха македонците (които попаднаха от трън та на глог да ходят да издирват предците си сред хунзите в Памир ). Сведения за древните българи могат да бъдат намерени още в шумеро-акадско време, сиреч през периода III - II хилядолетие пр. Хр. в Предна Азия, така че въпросът става изключително сложен. Междудругото, на повечето от народите могат да се открият следите от същото време, ако човек търси усърдно, тъй че не сме някакво грандиозно изключение. Само че накрая просто попадаме в епоха от която няма писмени данни и всичко спира до тук. Поздрави и успехи на всички!

Протобългарин, даваш прекрасни и изчерпателни примери. Имам само една забележка, ако позволиш. Твърде многобройни са и в хода на изложението им се позагубва основната идея. Зная че това е неизбежно предвид необходимостта да се даде пълен преглед по тази материя, но не е ли възможно да подчертаеш крайния извод, например с болд? Сега въпрос. Всичко това което си изложил е така, обаче имам чувството че воден от неопровержимите доказателства за източноиранския (аз бих казал северно арийски) произход на древните българи си игнорирал многобройните връзки с траките и тракийския език (направени още навремето от акад. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов), само защото не се вписват в схемата. Игнорирайки сведения, независимо по какви причини, ние се лишаваме от допълнителна информация от която не е ясно "какъв заек ще изкочи". В този смисъл, има многобройни свидетелства за тракийските жреци - колобри, траки с имената Вологес (през гръцки, следователно Болг / Балг и т.н.), Аспар и пр. Налице са доста многобройни лексически паралели, както и граматически такива, което всъщност е по-впечатляващото, предвид особената граматика на българския език. Апелирам спорещите страни да не се оплюват взаимно само поради различията в тезите, както и да не оскверняват имената на достойни българи като Раковски (бил наивен етимолог), Шангов (ако изобщо го познавате; приказвал общи приказки и фантасмагории), Ганчо Ценов (той пък бил фантазьор и ползвал смахната методология), Димитър Съсълов (съответно той пък е пантюркист, едва ли не) и т.н. Всичките тези люде са били безукорни патриоти и доста по-образовани и мислещи от мнозинството днешни "специалисти", защото още Нютон беше казъл че "аз съм голям, защото съм стъпил върху раменете на гиганти". Независимо от днес установените им грешки (някои от тях са работили преди век и повече), днешните теории просто нямаше да има върху какво да се изграждат ако не беше техният труд. Всички те са си платили скъпо и прескъпо за родолюбието си, така че можем само да ги почитаме, независимо от разликите във възгледите им. Още един въпрос- защо с идването на древните българи на Балканите се възстановяват тракийските названия на градове, реки, планини и пр. измествайки латинските названия? Значи, идва някой от майната си и връща названията ползвани от един съвсем чужд нему народ, който при това би трябвало отдавна вече да е изчезнал, или поне да е загубил културната си идентичност. Странно. Фактът че генът J2b1 е разпространен (или негови модификации) и в района на Средна Азия и Индия, не игнорира фактът, че все пак, този ген е най разпространен в Източното Средиземноморие, и то - очевидно от дълбока древност. Същото важи и за антропологичния тип. В другата тема зададох въпроса за кимерийците, наричани обикновено "тракокимери". Въпросът беше само на запад ли са мигрирали? С други думи казано - тохарите, са или не са азиатски клон на кимерийците? Конкретика, ако е възможно. Въпрос: Защо се игнорира сведението на Мегастен от "Индика" (Да, знам че не е запазен оригиналът. Като че ли оригиналът на Библията, например, е запазен.), сочещо поход в незапомнена древност на "богът" Бакхус / Бакх / Дионис към Индия (Сведения за който са съхранени впрочем в древно индуската книжнина, макар и в доста завоалиран вид.)? По-късните документи от времето на Александър Велики и династиите след него, потвърждават тази версия, сочейки че Александър е бил посрещнат от бактрийците като свой, с версията, че те са потомци на траките от армията на Дионис. Само легенда? Едва ли. Голийски тръгва да оборва Петър Добрев (доста успешно междудругото), който пък посмъртно не би допуснал каквато и да било близост между бактрийци и траки, твърдейки че "бактрийската хипотеза" звучи прекрасно, обаче има един съществен недостатък - няма и следа от топоним Балк преди кушанското завоевание. И изрежда имената с които е бил известен града по-рано: Бактра, Зариаспа, Бахдиум Серирам Ордово Заравшан и т.н. Прекрасно. Само че бидейки специалист по арменска филология, Голийски би трябвало да знае че в персийският (и в староперсийски и в средноперсийски, че и досега), който е доста близък до арменският по някои свои характерни особености, съществува явлението ларингализация, при което звуците "к", "х", "л" и "р" твърде често се изговарят с нещо като "кх", което е просто невъзможно за произнасяне, пък и за записване на български. Друг е въпросът че има два типа "л" и два типа "к" и пр. Та, в хода на тези мисли, аз питам как аджеба би следвало да се произнесе "Бактра" ако не беше записано на авестийски персийски, а на тракийски? Нека видим първо как по-точно е звучало на персийски: "Бакхт'ра", по-късно предадено на арменски като "А-Пах-тар'к" с протетична гласна (странно за арменците!?!) и крайно "к" за чужди страни и народи. Следователно, най-вероятно имаме оригинална форма "Балк-търа", при което не е зле да се сетим че средноазиатските саки и масагети са били наричани "тури" от персите, откъдето впрочем е и названието "Туран", много преди да се появят на историческата сцена вездесъщите тюрки. Думата "тур" има своите корени още в шумерския, означаваща, доколкото си спомням, "дете, потомство, племе, имот" даже "добитък", по-специално едър рогат добитък (т.е. тур), по линия на семантиката "имот". Все пак не съм филолог, затова ще се въздържа от по-нататъшни етимологични еквалибристики. Просто пускам тема за размисъл за специалистите. Междудругото, латините, които според легендата са потомци на Еней и сина му Асканий / Юл, тоест - троянци и дардани, за които знаем че са били родствени, на траките (даже са били траки), имат една интересна думичка - "tera". тази думичка, както всички знаете означава "земя" и като планета, и като материя (пръст, скала и пр.) и като територия / страна, като най-общо значението е идентично с нашето семантично гнездо "тв'рд" или просто "(земна) твърд". Това е твърде показателно за изследването на втория лексически компонент от термина "Бакх-т'ра". Ако човек се позадълбае в тази посока ще установи че "Бакх-т'ра" не е нищо повече от "Страната на Бога (Бакх)". Впрочем развитието на ларингала "Бакх / Балкх / Бахл" и т.н. дава в индоевропейска (иранска) среда варианта "Бага", а в семитска - варианта "Баал / Бел" (Ваал / Вел), което пък е от древноакадското "Ба-Ал" / "Ба-Еллу" / "Ба-Иллу" и т.н. все със значение "Бог-отец"(При траките Бакх е бил по-почитан от Зевс и считан за по-старо поколение бог от него. Същото е и при египтяните.). В древноиндуските книги "Карнапарва" и "Сабхапарва" се дават доста подробни сведения за бакхическите традиции на кашмиро-пенджабските бахлики / балхики, чийто бактрийски произход се приема от доста индийски изследователи, противно на мнението на Петьо Голийски. Което пък е още едно потвърждение че вариантът "Балх / Бахл" не само че е бил налице много време преди идването на кушано-тохарите, но фактически именно "Балх / Бахл" е самоназванието на древните бактрийци. Когато тохарите пристигат, изгонват елинистическите владетели и основават кушанското царство, те възстановяват названието Балх, което е било непроизносимо не само за македонските завоеватели, но и за предшестващите ги перси. Следователно ги виждаме да правят същото, което векове по-късно ще направят древните българи на Балканите с тракийските названия. Ако приемем за отправна точка легендарната генеалогия "Б'лгар - син на Тогарма, Тогарма - син на Гомер, Гомер - син на Яфет", ще разберем защо се случва всичко това. В същата индийска митология присъства божественият персонаж Сканда Кумара Картикайа, за който се казва че оглавявал армията на боговете, а в някои от книгите се твърди че му писнало от техните войни и се върнал на запад. Със сведенията от "Махабхарата" че"Тугхра (тохари) се наричат още Арса и са идентични с Бахлика и Мадра" кръгът на главоблъсканиците относно идентичността на "Бактра" и "Балк" се затваря и нещата си идват на мястото. Освен това се обяснява доста добре разпространението на гореописаният генетичен и антропологичен тип и в Източното Средиземноморие, и в Средна Азия и Индия. Остава само да се види дали кимерийците наистина имат някаква връзка с траките, или са например иранци, германци и пр. За това не е зле да си припомним че именно с кимерийската миграция в Средна Европа се появява културата Халщат, за която се казва че е първата "доказано келтска" археологическа култура в Европа. Според ирландската хроника "Лейбор Габала Ерен" келтите - завоеватели на Ирландия идват от Тракия (минавайки през Испания!?!), където са били притеснявани и поробвани от гърците. Един от тези родове се е наричал "Фир Болг" (което, разбира се ви е известно на всички), друг - "Партолон" и т.н. Малката подробност е че не са били изначално в Тракия, а са мигрирали от Средна Азия, по-точно от Бактрия, вероятно през VI - V век пр. Хр., тъй като пазят спомени за мидийския цар Астиаг и персийски цар Кир, което просто няма как да се случи, ако са мигрирали по-рано. Част от тази група племена отсяда в по-късната римска провинция Белгика, давайки названието и, за което свидетелстват изследванията на френския учен Амеде Тиери - ровил доста усърдно в римските източници, включително "Галските войни" на Гай Юлий Цезар. Тиери твърди че старото название на белгите е белгарум или балгарум. Трета част от тази група племена отсяда в днешна южна Франция около Тулуза, и е спомената като "волки" или "волски", според келтската граматика (както бойски, скордиски, тавриски и т.н.). Това не е просто натаманяване на приличащи си етноними, защото въпросното население си остава по тези места и дори по-късно - вече I - II век сл. Хр. имаме сведения че тези хора са преселци от Азия, даже някои още по-късни сведения ги наричат хуни. (Не приемам хунската теза за българите, но малко ме смущават имена като Баламир / Баламбер, например.). Според Тиери от келтските племена от групата "белгарум" са били тектосагите (текуто-саки?), трокмите и толистобоите (толисто/дулисто-бои?). Факт е, така или иначе, че където и да се остановят племена от групата "Болг", те основават градове с корен "Тол" / "Тул" / "Тил" и пр. Част от същата тази миграционна вълна са и баварците - българи на франкфуртския професор Фрицлер. Някой беше писал по-рано в една от другите теми, че не може да сме и такива и такива, а трябва да се реши окончателно на кой именно древен народ сме потомци. Това хем е вярно, хем е смешно. Просто защото нашата народност е твърде древна за да можем да проследим какви именно сме (езикът не е етноопределящ фактор, особено с нашата склонност да се асимилираме). За сметка на това пък сме взели участие в етногенезиса на сума ти народи, та чак и до днес, когато от нас с малко сръбска помощ се пръкнаха македонците (които попаднаха от трън та на глог да ходят да издирват предците си сред хунзите в Памир ). Сведения за древните българи могат да бъдат намерени още в шумеро-акадско време, сиреч през периода III - II хилядолетие пр. Хр. в Предна Азия, така че въпросът става изключително сложен. Междудругото, на повечето от народите могат да се открият следите от същото време, ако човек търси усърдно, тъй че не сме някакво грандиозно изключение. Само че накрая просто попадаме в епоха от която няма писмени данни и всичко спира до тук. Поздрави и успехи на всички!

Извинявам се на аудиторията. Става въпрос за хаплотип J2b1, а не J1b2, както бях писал. Техническа грешка.

Именно. Една от характерните особености на вътрешноазиатските народи (имам предвид скито-сарматския кръг народи) е принадлежността към кавказката антропологична раса. И то, "кавказка" не като старото название на европеидния антропологичен тип, а конкретно като кавказката брахикранна подраса на европеидите. Тази подраса има разпространение, засвидетелствано от археологически находки, чак до Байкал, където е претърпяла смесвания както с нордическите долихокефали "андроновци", така и със северомонголоидни популации още в предхунско време. Вероятно става въпрос за крайни скитски, сарматски или тохарски групи. Обаче ти не обърна внимание на моя въпрос дали кимерийците са мигрирали само на запад (като оставим настрана Анатолия). И на какво се дължат тези многобройни езикови (и антропологични) паралели между тохари от една страна и съвокупният индоевропейски свят, включая и "сати" и "кенти". Сиреч, езикът им е много архаичен и кореспондира устойчиво с тракийски, фригийски, арменски, скито-сарматски, славянски, балтски, германски, келтски и т.н. тоест, с практически всички индоевропейски групи. От кога кимерийците са в Северното Черноморие? Официалната теза ми е известна, впрочем. От кога датира схващането сред еврейските и арменски книжовници, че Гомер е родоначалник на кападокийците, а Тогарма (Торгом, Таргум...) - на арменците? На какво се дължи това схващане, в смисъл - какви групи са се влели в етногенезиса на тези народи по решаващ за него начин, та да бъдат дефинирани така? Защо Хоренаци твърди че арменците са "ашкеназки народ"? Все пак, като един от най-образованите за времето си представители на арменската книжнина, не може да не е знаел както за трако-фригийската версия (споменава Тирас), така и че Ашкеназ, Рифат и Тогарма са синове на Гомер, но ако арменците са от Тогарма / Торгом, няма как да са и "ашкеназки народ" едновременно с това. Питам понеже, освен че като българи ни засяга проблемът с десетте сина на Тогарма сред които е и Б'лгар, разчитаме твърде много и на арменските източници, та е важно да видим те за какви са се смятали. Пък и малко странно звучи - Гомер - родоначалник на кападокийците. А тохарите пък са твърде далеч от Армения. Но откога? Още нещо - неразумно е в историографията, пък и във всяка една наука да се тръгва с тезата "Това не е възможно..."

Благодаря за топлото посрещане! Сега един въпрос за спорещите "автохтонисти" и "тохаристи": Някой да се е сещал че кимерийците може и да не са се преселвали само на запад? В историографията и лингвистиката кимерийците представляват проблем подобен на тохарите - аналогии с практически почти всички клонове на индоевропейците: иранци, германи, келти, скито-сармати (Аз лично не приемам термина "скито-сармати", понеже смятам че има известни разлики между тях, но това ще го развия по-нататък.), а в историческата наука пък трайно битува названието "тракокимерийци", макар между тях да е стоял мизо-дако-гетският етнически масив, който никак не е бил малък. Така или иначе споровете за техния произход продължават и до днес. Подобно на скити и масагети и за тях има и претенции за "алтаизъм", и даже "прото-тюркизъм" ( ), въпреки липсата на каквито и да било аргументи в подкрепа на такава теза. От археологическа гледна точка, синхронно с миграциите на кимерийците на запад възниква Халщатската култура, обявявана за първата доказано келтска култура в Европа, макар че никой не се и опитва да обясни как, аджеба се е извършил този мащабен "скок" в технологичните и погребални практики на келтите, или ако "халщатците" са келти, какви са представителите на предшестващата ги култура на "Погребални урни"? Както и да е, но едни толкова оспорвани източници като Стария Завет (книга "Битие") и Анонимния Латински хронограф, който подлуди доста хора през последните двайсетина години, посочват митичния Тогарма за син на Гомер. Че това са епонимите на тохари и кимери има доста изписана литература, но де факто в Анонимния Латински хронограф те са посочени за родоначалници на кападокийците (Гомер) и арменците (Тогарма). Последното е потвърдено и от Мовсес Хоренаци в "История на арменците", въпреки че там като предтеча на братския арменски народ е споменат и Тирас (в посочените източници упоменат като син на Яфет и брат, а не син на Гомер), традиционно считан за родоначалник на траките, макар да не е много ясно на какво основание. Тъй или иначе, това са легендарни сведения (които плюс това получаваме чрез древноеврейско посредничество, а надали съставителите на Тората са били много наясно с етногенезиса на споменатите северно-черноморски племенни общности), и е малко наивно че цели племена и народи са възникнали от "чреслата" на един единствен прародител. На всичкото отгоре генетичните данни за преобладаващите хаплотипове на българите хвърлят господстващите досега теории в още по-голям хаос с твърдението че над 60 % от българите са от хаплотип J1b2, който генетиците смятат за автохтонен, сиреч тракийски, поради факта че е разпространен поголовно в източното Средиземноморие. Бих си позволил да поспоря с тях и да уточня, че по-вероятно е пеласгийско-анатолийски (хети, лувийци, палайци), понеже не е известно траките да са колонизирали южна Италия, но пък пеласгите определено са го правили неколкократно. Освен това споровете дали траките са автохтони продължават и до днес, както и дали пеласгите са траки или предшестваща ги на южните Балкани общност. Така или иначе в хода на тракийското заселване на полуострова двете популации се смесват доста сериозно (Това се изразява чрез документираните и в източници, и на много изображения различни подрасови типове на тракийските племена.). Възможно е в резултат на това да става масираното навлизане на средиземноморският антропологичен тип и гореказаният генетичен хаплотип в състава на тракийското население, а оттам и в състава на днешният български народ. Основания за такова твърдение дават резултатите от другите най-често срещани генетични типове сред нашия народ. Става въпрос за генът R1a1 идентифициран като "славянски", но според мен лично е скито-сарматски, защото се среща в значителна честота сред популации в райони където никога не е имало славянска колонизация - Синдзян-Уйгурия, Памир, Алтай и пр., но пък определено е имало масирано скитско и сарматско присъствие и то за дълго време. Това навежда на въпроса какви по-точно са славяните в генетически аспект и защо и те и техните производни "венети" (славяни, келти, италийци, германи...?) и "склавини" хич не искат и да чуят да присъстват в Европа преди II век (венети) и VI век (склавини). За "антите" пък е съвсем излишно да се обсъжда, защото такъв етноним изобщо не може да бъде етимологизиран на славянска основа. Както и да е, въпросният генетичен тип R1a1 в днешна България присъства точно с уникалните 14,7 %, което си е жива илюстрация за "Славянското море" асимилирало не едно и две "варварски алтайски племена". При положение че въпросното море не е налице, нека видим къде са тогава хипотетичните "милионни тюрко-българи" според представителите на "Хунската теория". Прословутият "Алтайски хаплотип" C3c, като подгрупа на монголоидните източно-азиатци (група C), е представен сред днешните българи точно с ужасяващо многобройните 5 %, точно толкова, колкото е и генът I1a, стандартно определян като "нордически" или "скандинавски", което е куриозно, но е факт. Още по-куриозно е присъствието на цели 10 % от "илирийския генетичен тип" E3b2, който пък има наглостта да показва генетично родство с някои етиопски и берберски групи в Африка. Останалите около 5 % са разпределени основно между "динарският генетичен тип" I1b, сродния нему "германски тип" I1c (според мен разнесен от готите по нашите земи), както и от някои други подгрупи на групата J или Западно-европейското неолитно население с днешни генетични наследници баски, гасконци и келти, представено от подгрупа R1b. Това са фактите от генетиката. А тя греши много по-трудно от археологията, камо ли пък от лингвистиката. Впрочем, масираното присъствие на генът J1b2 при нашия народ, все още не може да бъде представян като доказателство за автохтонност, защото други подгрупи на група J са широко разпространени сред народите в Близкия изток, Средна Азия и Индия, пък и този хаплотип според генетиците се е отделил от общата група J вероятно в зоната на Предна Азия, и по-специално Загроско-Кавказко-Тавърския планински масив, където е широко разпространен и до днес. Което направо си плаче за хипотези в посока шумерско-субарейска и кутийско (гутейско)-лулубейска. Но засега това може да бъде само работна хипотеза. Тази хипотеза обаче изобщо не пречи за разпространението на месопотамска култура "в готов вид" в Средна Азия, и по-специално в Мервския оазис, още в средата на III хил. пр. Хр., дори според крайно консервативните съветски археолози (По въпроса виж Вадим Масон, Сарианиди и пр.). Което е на една крачка от Бактрия. Което пък ме кара да попитам има ли някой който да каже със сигурност в каква степен на родство са били популациите от двата края на Тиен-Шън преди раздвижването на хуните? Както и дали някой може със сигурност да твърди от кога тохарите са в Синдзян и Гансу, и доказана ли е връзката между тях и "таримските мумии"? Защото засега разполагаме с генетичен материал от мумиите и лингвистични данни от късни тохарски диалекти (родствени както казах, с практически всички индоевропейски подгрупи), но не и обратното. Междудругото, генетичните анализи на таримските мумии не насърчават особено теориите за техния индоевропейски произход, защото генетика, антропология и лингвистика са три съвсем различни сфери. И унгарците са европеиди, но определено не са индоевропейци. А пък негрите в Куба не знаят друг език освен испанският, който е индоевропейски, но това никак не ги прави европеиди. Европеидните пък и като език и като антропология албанци в генетичен аспект са по-близко до берберите и етиопците, отколкото до останалите европейски народи. И така нататък. Поздрави!

Здравейте всички! Кошмарно безумни спорове водите. Ще се включа в това благородно и безсмислено начинание малко по-късно.

Здрасти, Рей! И тук се засякохме. Искам само да вметна, че след около 20 години самостоятелни проучвания по темата, подкрепям напълно изводите на протобългарин в цитата му: "Проблемът с булоцзите е, че те продължават да обитават азиатското пространство столетия след като прабългарите се появяват в Източна Европа, но ти вероятно веднага би опонирал, че една част от булоцзите може да са останали в Азия." ИЦА чети по-подробно китайските хроники. Пръвото голямо изселване на юечжите е в 3-2 в.пр.н.е. Част от тях остават в Синцзян. Естествено че тези булоцзи са част от "малките юечжи" останали там. После те се появяват в Ср.Азия в 3 в. като Боло, за които китайските хроники пишат и натъртвът че са част от "малките юечжи". Булоцзи, под формата билу и ичжи се срещат още в първите съобщения за Западния край в Хан-шу и ясно се поместват в района северно от Чеши, като се подчертават че са родствени на чешийците ( които страннно защо са тохари?). По-късно за тях се съобщава че са под робството на хуните. Шизофреникът Иван Добрев не може да направи разлика между господстващ народ и подчинено население, като пише за булоцзите, но на него акъла не му стига е на два ешека да раздели сламата. Съвсем ясно Бичурин казва че връзката на племената цзе с хунну е по женска линия, шанюят омъжил дъщеря си за владетеля на цзе, т.е. отношения на сюзерен към васал. Надявам се чи ИЦА е много по-интелигентен. Цзе, наречени още ицзи/ичжи, се откриват и сред племената непосредствени източни съседи на Чеши (Турфан) заедно с племената Билу, Полей и Бугур. Заедно с околните племена Пулей (Баркул), Бугур, Билу (Хараходжа) и Ичжи (цзе) образуват племенен съюз. /ВК-ПЧН,стр.159-163/ По-късната "Лян-шу" допълва твърде важно уточняване, отностна неговия състав. Едно от племената се нарича хуа. По време на династията Северна Вей /386-494 г./, хуа са под властта на жужаните. Около 420 г. те се преселват в Средна Азия и стават едно от ядрата на бъдещия ефталитски племенен съюз. /ЮР-ИСА-1,стр.360-361/ Според "Чжоу-шу" цзе - , били покорени от хуните и са смятани от последните за техни роби. В китайски "цзе" се превежда и като кастриран овен, предвид типичната, вторична обидна семантика, която китайците влагат във "варварските" етноними. След краха на Хунну те продължават да обитават района, като периодично оплячкосват китайските предели. Под натиска на жужаните, след 400 г., постепенно се преселват в западна посока и достигат до Турфан и Пулей. Наричани са още чи-ди (червените ди, чийто далечни потомци са) чи-ле, гу-хе, гаоче, ди-ли преминало в теле. За тях "Чжоу-шу" пише че са с език на хан и лица на ху, т.е. европеиди в процес на китайзация. В "Повествование за племето цзиху" се казва че са потомци на чи-ди и се наричат още болудзи/булодзи/булоцзи. В 696 г. цзиху и булоцзите воюват с киданите. /АМ-ИГЦА,стр.67-72/ "Цзин-шу" съобщава че областта Цзе от която идват цзеху се намира в окръг Усян, пров. Шанси отговарящи на земите около съвр.селище Юйше. По обичай брат се жени за съпругата на брат си ако той почине, това е остатък от полиандрията /при савирите, кушаните, ефталитие, двама братя имат една жена/. По външен вид цзеху са с дълбоки очи, високи носове и гъсти бради, т.е. типичните за китайските автори характеристики на бялата раса. /РВ-ПИКНК-Ц,стр.16-65/ В "Лян-шу" се уточнява че от племената цзе, произлизат хуа и хвар, както и йеда – дали начало ефталитие. Те са далечни потомци на старите юечжи. В "Хан-шу" се описват и владенията на Западния край намиращи се източно от Янци, по Северозападния джунгарски път. Първото в източна посока след Янци, на 835 ли/334 км е Западно Чеши (нар.още Чеши-предно). Столицата е Цзяохечен. За локализацията му в Турфанската падина, няма спор. Източно Чеши (Чеши-задно) се намирало на средета на пътя между Турфан и Хами. Столицата му е била в ройона на съвр.селище Цицзяоцзин, край което има остатъци от солено езеро. В 1в.пр.н.е. то е било доста по-голямо, сладководно и е осигурявало земеделието на 5 000 население. /ЛБ-ЗЦА,стр.50-52/ В района на съвр.Урумчи се намират Източно и Западно Цзюйми, на 520 ли/208 км източно от Чеши предно. Между езерата Пулейхай и Цинхай (съвр. Баркул и Торкул) е владението Пулей, на 210 ли/84 км от Чеши предно. В този район са описани и още четири малки владения: Юйлиши, Предно и Задно Билу и Цего. Юйлиши е било западно от Чеши задно. Билу са също западно но от Юйлиши. И двете са били в най-източните разклонения на Тяншан (хребедите Богдошан и Баркултак). На запад са граничели с Усун. На североизток от тях започват владенията на хунну. /ЛБ-ЗЦА,стр.52-54/ В "Ханската хроника" топонимът Чеши се предава и като Jushi – Юши (сравни с Visha, едно от названията на хуа). На северозапад от Чеши-Пулейската група се намират владенията Уге, Гегун, Кюеше и Динлин. Уге и гегун (протоуйгури и протокргизи, по археологически признаци много сходни с усуните) са живели около северното разклонение на Тяншан, веригата Боро-хоро, а динлините на север от тях към Алтай. Между тях и Пулей е владението Утанацили. Тези владения стават известни за китайските автори, след големия поход на Чжичжи-шанюй срещу усуните. Кюеше (протокипчаките) са на север от Урумчи, северно от Богдошан. Антропологично населението на тези най-северни региони са идентичнии с останалите жители на Западния край. Китайските хроники посочват родството между динлин и ди. Да се върнем на владенията около Чеши. "Хан-шу" съобщава че земята им е плодородна и два пъти в годината сеят просо и пшеница. Отглеждат непознатия за Китай памук (проникнал в Поднебесната Империя едва в епохата Тан). Имат развито лозарство и винарство. Владението Пулей (Баркул) също има развито земеделие, отглеждат много коне, овце, камили. Тъй като Пулей оказва голяма съпротива на хуните, шанюят преселва голяма част от жителите му на север, в долината на р.Черен Иртиш. Фан Е в "Хоу Хан-шу" (История на късната или младшата династия Хан) споменава и Пулей, които след бунт срещу хуните били изселени на север или на запад, в местност наречена Аву, където възниква едноиманната държава Аву. А не е ли това, първото споменаване на държавата Юебан, образувана от роби на Хунну?! Кратко е описанието на Ичжи, разположено североизточно от Пулей. В късноханската епоха жителите му (3000 души) са част от племената цзе, мъжете бръснат главите си. Занимават се със скотовъдство и наемничество. Били много добри войни. Същото казва и за Цеми (Урумчи). Описанията на владенията Чеши повтарят казаното от Бан Гу. Фан Е (Хоу Хан-шу) заключава че всички тези владения: Цеми, Пулей, Билу, Ичжи гравитират около чешийците и образуват федерация от 6 държави /с Предно и Задно Чеши/. Те са сродни по произход, наричат се още "шестте държави Jushi" (Юши, Юйши). Разположени са между Янци, Усун и Хунну. "Бей-ши" посочва че „на запад от Ию е на север от Янци (Карашар), до планините Байшан обитават циби, булочжи, иде, супо, нахе, уху, хегу, еде и юйуниху". /АМ-ТХ,стр.119/ Ясно виждаме булоцзите като обитатели на земите северно от Карашар, редом с ефталитите (йеда, иде), протоуйгурите (уху), протокиргизите (хегу), протокипчаките (циби - по-старото ханско кюеше). "Булочжи" се явяват по-късна форма на ханските Билу и Ичжи. В "Суй-шу" също се споменават племената сродни с болудзите и техните локализации: На запад от Иу (Хами) и на север от Янци (Карашар), близо до предгорията на Белите планини (хребеда Актаг, част от Тяншан) живеят циби, болочжи, иде, супо, нахе, уху, хугу, еде, юйниху и др. Разполагат с 20 хилядна армия. В късния текст „Венсянтункао" от Ма Дуан-лин, се изброяват част от племената влезли съюза теле: „На запад от Иу, на север от Янци, по склоновете на планината Бо [Бай]-шан, обитават шиби, боло, чжии, чжи, субо, наге, уху, гухе, учжи, ниху и др. [племена], имат войска от 20 000 войни" . Преписвачът е разделил названието булоцзи на две части, което е явна грешка, или е под влияние на "Хоу Хан-шу". Яо Вей Юан, по-късен автор в своето "Изследване за племената ху" пише че племената цзе са потомци на юечжите, грешка е да се смятат за част от хунну! В 329 г. булодзите цзе унищожават хунската държава Младша Чжао в Северен Китай, но в 348 г. са победени от Ши Мин, наследник на управляващия род в Чжао. Тогава той си отмъстил и загинали много войни цзе. Именно за тях Яо Вей Юан пише да не се бъркат с хуните, защото са юечжи. Нещо което направи Л.Н.Гумильов и популяризира невярното твърдение за някаква мнима европеидност на хуните. /СК-ЛТТ,стр.107/ Самият основател на държавата Младша Чжао, Ши Ле, е по произход от племената цзе. Етимология на етнонима "българи". Санпиен Чен смята че името булодзи/болудзи/булоцзи е закономерно предаване чрез китайска транскрипция на етнонима българи, като се позовава на Питър Буудберг (неизвестен у нас изследовател от 30-те год. на 20 в.) и Карл Менгес. Той смята че вероятната изходна форма е била Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак. Лу Фейан, във своя трактат по китайска фонология, също смята че формата Buliugu, е само друг вариант на корена Buluoji. В тобаската династия Северна Вей асимилирани представители на този народ, са носили фамилията Булуген. Дори един от владетелите на д-вата Бей-Ци (Северна Ци), или известна още като Източна Вей, император Ву Ченг, приел тронното име Гао-Дан /537-569 г./, носи прозвището Булоцзи , което показва произхода му. Съвр. китайска транскрипция на България и българи е съотв. - Bǎojiālìyàyǔ, Baoˇ jia li` ya` yuˇ (Баодзялия) и баодзяли и се приближава до танската форма. Като запазени думи от езика на булодзи, Санпиен Чен посочва: 1. keye – крепост, сравни с тохарското ikente – място и широкоразпространеното в Ср.Азия и Източен Туркестан понятие канд, кент, кат – град което е с тохарски произход. Тохарското/б/ kwaso, kisain, kisaim, означава село, аналогично на прабългарското кисинии, кишини – местообиталища, селища, поминателни комплекси. 2. kuli – роб , авторът го свързва с тюркските езици, но трябва да се отбележе че думата се среща и в тох./б/ kulam, kul - несвободен човек, роб, като второ значение – неудачник, нещастник и като цяло има ностратически произход. 3. weiye – вид влаголюбиво дърво. Връзката с тюркското yaγac /ягяч, агач/ е неубедителна. В тох./а/ wip, тох./б/ waiw – влажен. В индоевропейските езици е широкоразпространен коренът vei- /вия се/ и производните му vein-, voin-, veit-, voit- със значения клони /бълг.диал. вейки/, върба – ива, венец /сплетени клонки/ и второстепено лоза. /ВИ-ЯВТГ/ В тох./б/ veiki директно означава (по Д.Адамс) част от растение и е напълно сравнимо с бълг.дума вейки. 4. Kutuo – топоним. В тохарски /б/ koto означава пещера, яма /бълг.разгов. котора - тясна дупка/, тесен проход. Има аналогия с източноиранското *kotal, бълг. котловина - планинска теснина, проход, клисура. 5. Името Balint, носено от вожд на племето гаоче, родствени на булоцзите, среща се и в българския език. Може да се изведе от тох. bāl – силен, мощен, голям и тох. lant – владетел, т.е. силен владетел. /СЧ-НБКБ-А-2004-26 стр.43-47/,/SC-SRCB/ 6. Името Мивота, носено от владетел на сродните гаоче. Сравни с тохарското mewiyo, mewiya – тигър и типичното окончание –ота, срещано в средновековните български имена, както и при осетинците. Както виждаме, така наречените "тюркски" думи в езика на болудзите са по-близки до тохарски. Поради жужанското, а после тюркското си обкръжение болудзите /гаоче, теле/ в следващите векове 8-10 в. се подлагат на пълна тюркизация. Въпреки това почти до 10 в. китайските хроники използуват етнонима юечжи при описанията на събития в Западния край, което показва че процесът на тюркизация е протичал бавно. "Чжоу-шу" съобщава че булоцзите са уседнал скотовъдо-земеделски народ. Любопитна подробност е че булоцзите почитали петела като свещенна птица. Вероятна връзка с „празника на Сйявуш" когато всеки мъж, в Западния край, заколвал петел, според китайските източници. В българската народна обрядност се е запазил и т.нар.мъжки празник – Петльовден. И така, в заключение може да кажем че първото появяване на народ, носещ името „българи", става в Източен Тяншан, в земите обитавани от наследниците на т.нар. „малки юечжи", останали в прародината и покорени от хунну. Те формират тохароезична общност, носеща сборното име цзе. Местообиталището им е свързано с района между Хами и Чеши /Турфан/ и съвпада с т.нар. "Стари усунски земи", което показва ясната родствена връзка с народа усуни, мигрирал на запад едва в хунската епоха. Племената от групата "цзе" са част от юечжите, това го показва и името ичжи/цзе – гари, кхари, респ. хора, народ. Те са потомци на ди и най-източните им представители са племената гаоче /кочо/ останали в хуно-сянбийско обкръжение в планината Иншан. Най-западните техни представители – чеши, вероятно форма на чжи, цзи, аналогично на самоназванието на племената ди, съхранено от китайските документи като хеши „Hezhi" , са и единият център на езика тох./а/, другият е Янци – Карашар. Хуа – бъдещите ефталити са техни сродници и както ще видим съдбите им се кръстосват не само в Западния край, а също и в Средна Азия, дори и в Европа, където се появяват последните остатъци от хуа – аварите, редом с прабългарите! Понятието булоцзи ни помага да си обясним и значението на самия български етноним: В китайските хроники було-цзи се превежда и като племената цзи от кит. було – народ, общност, племе. Аналогично в осетински bal, санскрит bala, ягнобски bulak, пущунски bluk, кюрдски bêluk, нуристански baluk, калашки, кховарски bo, кашмирски bēli, кавказки аварски bo – много хора, опълчение, войскови отряд, хинди-урду pul - народ, раджастхански bhēgata – простолюдие, беднота. /VS-ETD/ В осетински също balc – военен поход, balkъon – предводител. /ОРС/ Аналогично е старобългарското, славянско плъкъ – въоръжен отряд, в руски полк, сърбохърватски пук, чешки, словашки pluk, полски рułk, горнолужишки роłk – въоръжен отряд, народ, тълпа, хора. Фасмер смята че славянското понятие е заемка от древногерманското *fulkaz, долновисоконемското folk, англосаксонското folc съвр.немското volk – народ, но и въоръжен отряд, общност от войни, Аналогично развитие имаме в тракийски bula, албански рlоgu, гръцкото , ύθς, латинското populus, plebes – общност, въоръжен отряд, народ, vulgus - народ, тохарското wāl – област, район. Втората част на названието ичжи/цзе е синоним на юечжи, тъй като съвпада с най-ранната форма на този етноним – ючжи, респ. *gari/*khari/*hvari – хора, аналогично е и значението на хуа - *ghwor, *ghwat, *ghwar, *awar – хора, тох. wir – човек. В осетински guыr – човешко тяло, guыræn – раждане, gur – род, племе. /ОРС/ Откриваме голяма доза налучкана истина в съжденията на В.Стоянов, възприети и от Рашо Рашев. Те смятат че е съществувал древен корен, протоформа *bål /bul, bol, bal, byl/ със значение човек, който в множествено число преминава в *bål-k – хора. Тя е в основата на етнонима българи, по подобие на немското deutsch – хора, народ. /РР-П,стр.17-18/ Нещо подобно по семантично развитие се получава с латинското vulgus/vulgari – народ, общност, хора, по-късно простолюдие, основната част от населението. Както виждаме самото понятие българи като значение е напълно равностойно и идентично на тохари – общност, хора, общност от войни, народ-войска, народ: to-ghari, to-khari, ttau-da-gara и bal-ghari, bal-khari, wāl-ghari. Този извод е твърде важен защото ни показва в коя древна общност да търсим началния етап от народностната ни етногенеза, в общтността на юечжите-тохари!!! Чешийската федерация е непрестанна арена на ханско-хунския конфликт. През 153 г. са подчинени на губернатора на Дунхуан. В 123 г. губернаторът на Дунхуан, Шан Дан пише в рапорт до императора, че жителите на Западния край (той визира конкретно чешийската федерация и племената чжи/цзе) не обичат хунну които тук са завоеватели и са принудени да търсят помощта на Хан. Ако Империята няма възможност да я осъществи, те нямат друг изход и се покоряват на хунну. С това авторитетът на северните диваци (хуните) расте до такава степен, че и южните диваци (кяните в Тибет) се присъединяват към тях. (по материали от "Западния край по Хоу Хан-шу" превод на англ. Николас Симс-Уйлямс и Даниъл К.Уайт). /RB-KH/ "Хоу Хан-шу" съобщава че хуните не са свързани чрез никакво родство с обитателите на Западния край. За това те не се опитват да променят начина им на живот. Но налагат жесток режим на васалана зависимост, чрез която ограбват тохарските държавици, с високи налози и непосилни данъци. Според Фан Е данъците били толкова високи, че се изравнявали със средствата необходими за самото им съществуване. Хунският шанюй имал специален "Управител на робите" който се занимавал с делата на Западния край. /БЛ-ВТДРС-1988,стр.240-242/ Във "Вей-шу" има цяла глава за народа гаоче. Връзката им с хуните се посочва изрично че е по „женска линия", дъщерята на хунския шанюй се омъжила за техния владетел, т.е. не става дума за родствена връзка с хунну, а отношения между сюзерен и васал, скрепени с брачен съюз. Във вейската хроника те се наричат още чили, чиле. Те са потомци на древните шанжуни и чи-ди. Обитавали са земите северно от планината Иншан, съседи на хунну и сянбите, но рязко се отличават от тях по европеидния си вид. В 363 г. воюват с племената тоба. В 398 г. първият вейски император Тоба Гуй, предприема голям поход срещу непокорните гаоче и ги разгромил. Преселва част от населението в планината Сишан до Пекин. След две години жужаните се възползуват от ситуацията и покоряват отслабените гаоче. В "Сян-го-чжен" (Описание на Троецарствието) се споменава за динилини, съседи на сянбите, обитаващи северно от Пекин още в 230 г. В 383 г. началникът на окръг Лянчжоу в държавата Ранна Цин, съобщава за заселване на динлини на юг до провинция Хенан, намираща се южно от Шанси. В 429 г. племената гаоче предприемат голяма миграция на запад. Те достигат до североизточните райони на Чеши и там създават своя държава. Но много скоро попадат под зависимаст от новите владетели на Западния край, Йеда (ефталитите). Ефталитите вземат за заложник престолонаследника Мивота. Гаоче стават васали и ефталитите диктуват и вътрешните работи на държавата. Така те свалят новоизбрания владетел на гаоче – Балинт и поставят своя възпитаник Мивота. Според "Вей-шу" в 499 г., гаоче завладяват Чеши и изселват населението му в Янци, влизащо в земите на Йеда. Това е краят на държават Чеши. В 502 г. Мивота започва война с жужаните, но е разбит северно от ез.Баркул. В 509 г. жужанският каган Футу воюва с владетеля на гаочанските китайци в Хами – Мен Вей. Жужаните са разбити и при отстъплението си на север попадат в засада на гаоче, където загива и кагана. След тази победа гаоче налагат властта си и върху китайците в Гаочан. В 516 г. новият жужански владетел Чоуну напада Гаоче и убива Мивота. Гоаче се преселват във владенията на Йеда. С ефталитска помощ, Ифу братът на Мивота за няколко години отвоювал териториите си и прогонил жужаните. В 521 г. нанася съкрушителен разгром на кагана Поломен. В 535 г. Империята Вей се разпада на западна и източна. В следващите години Анхуан, последният жужански каган разгромява Ифу, а брат му Уцзут прави преврат. /б.а. името Уцзут е носено и от усунски владетел/ В 539 г. жужаните отново покоряват гаоче. След 546 г. историята на гаоче се преплита тясно с тюрките, първоначлно като народи със съюзни интереси, тъй като са подчинени на жужаните, но впоследствие като врагове. Но така или иначе тюрките вземат връх и гаоче се подлагат на асимилация и смесване с новите завоеватели. В тюркските етнологически легенди се казва че хуните - потомците на Ашина се оженили за турфански жени и така се поставило началото на тюркския род. Кои са жителите на Турфан (бившето Чеши) по това време – гаоче. В резултат на това смесване в тюркските езици има тохарски заемки. Много от титлите и сановете при тюрките също имат тохарски и ирански произход. С разширяване на своята Степна Империя на запад, тюрките поглъщат нови и нови европеидни тохарски и ирански етнически групи. Така етнонимът гаоче, под формата теле се превръща в сборно понятие за означаване на всички подчинени на тюрките европеидни племена намиращи се в стадии на тюркизация. Теле е производно на предходното дили, което вероятно произлиза от осетинското dzile, пущунското ddala – хора, народ. Така възникват ранносредновековните етноси но уйгурите, кипчаките, киригизите, чигили, ягма, тюргешите и пр. все още съхранили европейдния си вид, но тюркизиращи се в езиково отношение. В следващите векове този процес ще премине Западния край, ще залее Средна Азия и в 9 -10 в. ще достигне до Източна Европа. По китайската традиция, етнонима гаоче /б.а. вероятно самоназвание кочо/ се изписва с йероглифи означаващи „високи телеги", тъй като високите колесници, с колела с дълги спици, били типични за тях (сравни с пазарикските колесници с високи колела и старобълг.дума кочия). Състоят се от 12 рода: 1) Лифули, 2) Тулу, 3) Ичжан, 4) Далян, 5) Кухе, 6) Дабо, 7) Алун, 8) Моюн, 9) Съфин, 10) Фуфуло, 11) Киюан, 12) Юшупей. Формирането на ефталитския племенен съюз започва в 4-5 в. "Бей-ши" и "Вей-шу" описват почти идентична ситуация свързана с изселването на група юечжи под натиска на жужаните, на юг към Средна Азия, в същото време, също под натиска на жужаните и усуните напускат северните склонове на Тяншан и се преселват към Памир и Средна Азия. Пътешественикът Дун Ван посетил последен усуните пише че поради нападение на жужаните те се изселили на юг от Памир и в 437 г. изпратили посолство във Вей. Съвсем основателно Л.Боровкова намеква че преселението на около 1 милион усуни не може да остане незабелязано и да не се отрази на етногенезисните процеси в района. Несъмнено те са се влели в ефталитската общност. Според "Вей-шу", центърът на Йеда се пада на запад от Суле (Кашгар в района на Фергана). В ефталитския период тя започва да се нарича Полона – китайската транскрипция на Паркана, Парканд (висока страна, висок град). Вейската хроника споменава за шест владения разположени на юг, югозапад и югоизток от Памир подваластни на Йеда. Л.Боровкова доказва пълната идентичност между юечжите на Кидоло (Кидар) завладели шест царства в Северна Индия от "Бей-ши" и Йеда от "Вей-шу" също завладели, същите области в Индия. /ЛБ-ЗЦА,стр.117-122,164/ В 5 в. Приск нарича Кидар, цар на кидаритските ефталити. Излиза че едната съставна част на загадъчните ефталити са мигриралите на юг усуни, другата – също мигрирали на юг юечжи с предводител Кидар, впоследствие наречени по неговата име – кидарити. В началото на 5 в. /417-18 г./ единствената война която водят жужаните, е със загадачните племена Юебан, разположени северно от Кангюй и северозападно от Усун, около ез.Балхаш. За да достигнат до тях, жужаните трябва да минат през усунските земи и разположените северно от тях територии на гаогюй (протокиргизите) и останалите късноюечжийски, източнотохарски племена от групата цзе. Юебан, наричан още Ниебан /б.а.сравни нючжи и ючжи, юечжи/ възниква около 170 г. когато част от северните хуни /вероятните предци на Атиловите/ се изтеглят на запад след разгрома от усуните. Те водят със себе си подчинени, юечжийски племена (връзка с Аву?). Но последните отказват да продължат преселението, явно се разбунтували срещу отслабналите си поробители и се установяват в земите около ез.Балхаш. Традиционно и погрешно се пише, че Юебан е хунска държава населена с хуни останали в района на Тарбагатайския хребед и ез.Балхаш. Так смята Л.Н.Гумильов – популяризатора на това погрешно мнение. "Бей-ши" дава следните любопитни подробности за Юебан: "Юебанският владетел бил в дружески отношения с жужаните. Веднъж тръгнал с няколкохилядна дружина на дружеско посещение при кагана Датан (умрял около 429 г.). Не минали и 100 ли/50 км, когато видели как ходят жужанските мъже – с мръсни дрехи, невчесани мръсни коси и неизмити лица. Жените им също били мръсни. Не миели посудата след хранене, а я облизвали с език. Владетелят постоянно чувал смеха и шегите на приближените си. Обърнал се и им казал – "Смеете ми се че съм тръгнал на посещение в това кучешко царство.Обръщайте конете и да си вървим!" Като разбрал за постъпката на своя гост жужанският каган много се расърдил и от тогава станали врагове". Хрониката съобщава че юебанците са част от гаогюйските племена. /СК-ЛТТ,стр.71/ А.Малявкин също смята че не бива да се приравняват хунну и юебан. Това са насила преселени от хуните племена от Източен Туркестан. Прави впечатление чистоплътността им, много по-голяма отколкото на типичните монголоиди жужаните, потомци на хунну и сянбите. Древните тюркути също, явно поради религиозни причини, не са обичали водата, както и съвремените монголци. По този повод Ибн Фадлан пише за огузите, през чийто земи преминава, преди да достигне до Волжка България: „Те не се мият ни от изпражненияна, ни от урината, ни от срамната нечистота (т.е. след полов акт или менструация). И въобще избягват водата, особенно в зимно време. ... Нито един от техните търговци … няма право да се измива през деня и пред свидетели". За дрехите им, Фадлан пише че не ги сменят докато сами не се разпаднат върху телата им, изгнили от мръсотия. Например когато поднася като представител на Халифата, подарък кафтан за владателя на огузите Етрек, последният го навлякъл направо върху старата си туника, приличаща на парцали. Подобно е и положението при башкирите. Ибн Фадлан пише че са едно от най-мръсните тюркски племена, носят дрехите си докато изгният върху телета им и изяждат въшките си. А.Марцелин описва същите „хигиенни навици" и при хуните на Атила, които също не сменят дрехите си, докато не се разпаднат от носене, протриване и мръсотия и че извършват физиолигичните си нужди (уриниране, дефекация), без да слизат от коня, а като се извъртат на една страна „сядайки по женски" - странично. В "Тан-шу" се споменава че юебанците се миели три пъти дневно, мъжете бръснели главите си и оставяли плитка /б.а. типичната тохарска прическа/. На външен вид били като другите жители на Западния край. В Китай били известни със свойте лекари и знахари. Според китайският изследовател Чжен Чжупмян, юебан се произнася в китайския език като ши-пан и е възможната китайска форма на съобщеното от Т.Симоката аварско племе забен(дер), преселило се в Европа в 598 г. заедно с племената кучагир и тарниах. /АМ-ТХ,стр.219/ Известно е че в 6-7 в. народ с името аба все още обитава северните склонове на Тяншан. Хипотетично може да предположим връзка между аба и преселените по-рано от хуните жители на Пулей в областа Аву!? В 552 г. техни пратеници присъстват на погребението на тюркския каган Бумин. В последствие са покорени от тюрките. Според "Суй-шу", аба обитават в Южна Джунгария в 6 в. По данни на Бичурин аба са в Джунгария още през ханската епоха. /МА-ИХ,стр.106-107/ Гръко-римските автори също споменават за народ абии, в западните части на Серика. Изхождайки от тохарските езици названието юебан, ниебан и вероятно свързаното с него абдал, йоптал, дало и популярното ефтал, ефталити, може да получи обяснение. В тох./а/ ype, тох./б/ yapoo означава страна, а napem - народ. Названието се е запазило в говорите на съвр. памирци които наричат Памир "упа Миро" – „Страна на Митра". В осетинският език /дигорски/ се среща подобно понятие гупа, гуппарей , купъеу – група хора. В селкупски куп означава народ. Така че китайското юебан е най-вероятната транскрипция на тохарското ипе, яапоо – страна, народ и е във връзка се едно от названията на ефталитите: аб-дал, йоп-тал, еф-тал. Вероятен първоизход е от тохарските ype, yapoo и пущунското ddala – народ, респ. еволюирало до ав-дал - народа ав, ави, абии, абари, авари, тохаро-пущунски израз-билингва означаващ просто хора, народ. Названието вари, Варвализ /град на варите/ е споменато в "Тан-шу" под формата А-хуан. Шавани и Пулебланк свързват хуа – едно от китайските названия на ефталитите с намиращия се до Кундуз Варвализ, съобразно данните в "Тан-шу" за местоположението на А-хуан. Ал Бируни пише че Варвалидж е столица на Тохаристан и в миналото е бил столица на страната Ал-хайтула /АБ-ИП-5-ч-1,стр.467/ Според въстановките направени от Х.Хумбах и Итало Ронка на картите на Птолемей се вижда град Аорн и народност аорни разположен в близост до съвр. Кундуз. Хумбах смята че народнаст аорни, варни, вари е обитавала района още във 2 в. (по времето на Птолемей). В предкушанската епоха градът се е наричал Евкратидия (на името на гръко-бактрийския владетел Евкратид). В "Хан-шу" Евкратидия е посочена като столица на Дася (Гръко-Бактрия) под формата Ланши. По време на кушаните става Аорн/Варн,Вар,Варавализ. /ГГ-ПЦАКЕ-САКЭ-2,стр.74/ Или виждаме една вероятна двуетапност в заселването на района от народ с название вари, абари, авари, все част от юечжите. Дошлите през 4-5 в. срещат сродници преселени в кушанската епоха. Егише пише че в 454 г. Йездигерд ІІ овладял част от страната на ефталитите северно от Гурган, построил там крепост Нишапур и учредил нова провинция Абаршахр. Като се има предвид че Сасанидите са наричали новозавладените области с името на покорения народ + названието шахр (царство, област, провинция) може да се мисли че Абаршахр е земя на абарите както Кушаншахр – страна (провинция) на кушаните. Или виждаме абари, авари като едно от основните племена в ефталитския съюз. Данни потвърждаващи миграцията на западните хуа, наречени хвар /авар/ в земите на Согдиана и Хорезъм, преди това заети от хоните-хоногури. Аналогично в древнотюркските надписи, аварите се наричат „апар". /ЛК-ПТК/ Т.е. аба, юебан, хуа са вероятни сродни названия на една и съща група племена. Абарите не могат да бъдат идентифицирани със жужаните, както поголовно и погрешно се смята, все още по инерцията на миналото, особено в рускоезичната и оскъдната наша литература. В 552 г. виждаме абарско посолство при погребението на каганът Бумин. Не е възможно те да са жужани защото по това време жужани и тюрки са в смъртна схватка. В 555-56 г. започва тюркското настъпление срещу владенията на абарите (респ. ефталитите) в Източен Туркестан. В 558 г. последното ефталитско посолство пристига в двора на Вей. Същата година аварите се появяват в Европа, като са посрещнати от оногурите и савирите със страхопочитание и боязън. По думите на Т.Симоката от всички скитски племена това на аварите било най-важно и влиятелно. Не остава съмнение че аварите/абарите са част от ефталитския племенен съюз, вероятно контролирал източните предели на държавата. Както и посочва "Лян-шу", източните хуа били изпратени да конторолират Западния край и да покровителстват гаоче срещу жужаните. В същото време жужаните се изселват на изток в пределите на китайската държава Бей-Ци. Но и от там са прогонени, тъй като започват да практикуват разбойничеството – основния си поминък. По-голямата част от тях са избити от тюрките. Обезглавяват всички пленени войни, но запазват жените и децата им, които се вливат в тюрксите родове. Другата голяма племенна група взела участие в ефталитската етногенеза са протокиргизите гаогюй. Те обитават на север от усуните в разклоненнията на Тяншан (хребеда Боро-хоро). В 3 в. "Вей-люй" помества племената гегун (гянгун) северозападно от Кангюй на 3000 ли/1500 км и на 5000 ли/2500 км западно от Чеши. Войската им е около 30 000 човека. Мъжете бръснели главите си. На външен вид са руси, високи и синеоки. Рисуват телата си. Отглеждат много коне. Мъртвите си изгарят. Все белези характерни за таштъкското население. Според киргизкият епос "Манас" прародината на киргизите се наричала Каркархан. Според Б.Е.Кумиков в ранното средновековие по арабски данни хребедът Тарабагатай (северно от ез.Балхаш) се нарича Гиригир. Така че Каракархан е областта около Тарбагатай и ез.Балхаш. Киригиз се явява късна тюркизирана форма на каркари. Според акад.С.Е.Яхонтов, йероглифите в китайското обозначение на киргизи, сяцзяси, около 600 г. се е четяло приблизително – katkatsie, като крайното „t" в транскрипцията на чужди думи означава звук „r", или „l", отсъстващи в китайския език. Или названието е звучало като „kar-kar-sie". В "Цян Хан-шу" (История на старшата династия Хан), то е „цзянкун, гегун", или „kien-kwan", по правилата на транскрипция в ханската епоха, когато крайното „n" предава чуждото „r", ще се чете, според Ю.А.Зуев, като „karkyr-karkir", което се потвърждава и от ранновизантийското название - χερχιρ. Според най-ранния вариант на епоса „Манас", легендарния герой происхожда от кипчаките и е внук на Каркар-хан, чието име отразява древното название на района между Тарбагатай и Балхаш, както и самия етноним. Явно там, в района Каркархан, се получила смесване на киргизи и кипчаки/кимаки, като се е формира ядрото на киргизския народ (б.а. легендта за смесването, браковете на младежите уси, т.е. аси и китайски девойки от "Юан-ши"). /РА-КККЭМ/ Какво ли се крие зад загадъчното каракари? Каркар, Гиригир е название на планински хребет, респ.общоиндоевропейското *gar е планина, хълм, височина. Откриват се интересни тохарски и хотаносакски аналогии: тох./б/ kwrakar, тох./а/ kurekār, хотаносакски kāragāra – връх, покрив, на къща, тох./б/ kwarm*, kwarmne, kurm, gurm – хълм, възвишение. Явен признак за древен тохарски или хотаносакски пласт в етногенезата на каркарите-киргизи! В съвременният киригизки език, понятието каракар означава планинец. Гургар може да се преведе като планинци с помощта на иранските езици: *gur – тълпа, група, народ и *gar – планина. Една от областите в Бактрия където има голямо заселване на ефталити се нарича Гур, Гарчистан, разположена около Херат. Персите също наричат връхлетелите ги ефталитски племена – планинци. На практика се наблюдава близко съседство или направо съвпадане със земите на юебан. Но данните от „Манас" може би отразяват една по-далечна, предтюркска епоха, когато племената гегун и кюеше са непосредствени съседи в североизточните склонове на Тяншан, северно от Усун, Карашар (Янци) и Турфан (Чеши), или пък отразява преселването им в Тарбагатай поради жужанския натист в 418-20 г. И днес едно от пущунските племена обитаващи Белуджистан се нарича какари. В Северна Индия, названието на щата Гуджарат се свързва с името на ефталитското племе гуджари/гургари заселило са тук в 5 в. Друга такава област е щата Раджасхан. Друго ефталитско племе заселило се в Индия са джатите – ятийте (кит.Йеда, идан). Ятии, в тохарски āti – потомство, поколение, ято. В хотаносакски janto – човек. Виждаме несъмнената близост между какари в Белуджистан, гургари в Индия и племената гаогюй /каркари, гургари/. Това обяснява изречението от "Бей-ши" което казва че някои смятат ефталитите за част от гаогюйското племе. Прави впечатление названията Раджастхан и Какархан. Окончанието хан /страна/ има аналогия в осетинското Ирхан – страна на ироните и също с тохарското kаnia – страна. В по-късни предания името на киргизите се свързва с племената червени аси, според Н.Осмонов. Част от киргизките родове се наричали казъл-киргиз /червени киргизи/. Това напълно потвърждава отнасянето на гаогюй към чи-ди (червените ди) и присъствие на червени хиони /кермахиони/ сред ефталитските племена. Европейските авари също са кирмахиони, респ. червени хиони. Четвъртата голяма племенна група играла водеща роля в ефталитския съюз са юечжите наречени кидарити. Според Л.Н.Гумильов първоначалното им обитание е около Тарбагатай. Те са част от групата-племена цзе, булодзи, които и други китайски автори обявяват за наследници на юечжите. Съществува версия изложена в "Лян-шу" че, по време на хунския вожд Ши Ле, който създава своята държава Чжао с помощтта на племената цзе, около 320 г., част от хуа, проживяващи в Пинлян и принадлежащи към същата група цзе, мигрират на запад, като достигат до Хорасан и Хорезъм. Там стават известни като хионити. В самото начало на 4 в. в Хорезъм идва на власт нова династия, тази на Афригитите. Между 353-359 г. Хионитския (хоногурски) владетел Крумбат, воюва като съюзник на пресите в похода срещу крепостта Амида във Византия. После подкрепя поредното въстание на аршакидския по произход сасанидски наместник в Кушаншахр. Тази по-ранна миграция се потвърждава от "Бей-ши" която казва че в Суте, Суте-го (царство Суте), управляват хуни – хионитите. Също показателно е появата на новото название Сутего като синоним на Аланя/Уананшана и данните за смяна на управленческия род. Интересна е титлата на владетеля на хуни в Сутего – хур /хвар, вар/. В езика на съвр.кавказки аварци (асимиларан остатък от аварите) думата авар означава пророк, водач. А тилата на ефталитските владетели също е били вар, фиксирана от нумизматичния материал. Среща се при савирите, сибирските аси и волжките българи като илтивар. В основата е тохарското warks – управление. Така "Лян-шу" ни помага да си изясним произхода на средноазиатските хионити – част от европеидните племена в Синцзян, остатък от юечжите, мигриращи на няколко вълни в Средна Азия. Появата на Унаге в Уструшана и Унгуз (Уананшана), оногурите, са също част от тези хионити, предвид самоназванието на хионите – уни, „ойонто" – в хионитските средноазиатски монети и монетата на Санаб. В резултат от жужанския поход от 417-18 г. друга група – кидаритите, се преселват на юг и създават държава. Кабанов смята че около 420 г. кидаритите се обособяват около оазиса Несеф (сега Карш) където се е намирала и столицата им Нахше-боло. Той я свързва с разкопките в местността Ер-курган където открива руини на голям град с двоина крепостна стена съществувал в 4-5 в. Китайските хроники "Бей-ши, Вей-шу", започват да споменават държавата Боло. В "Тан-шу" се казва че на запад от Боли е разположен Холосими /Хорезъм/. Приск нарича столицата на кидаритските ефталити - Балаам. /ВБ-СОАМ-ЛГ-ТВК,стр.520-524/ В периода 424-440 г. търговци от Боло посещават Китай и започват там производство на цветни стъкла. По-повърхностните познавачи на средноазиатската география по китайските хроники, твърдат че Боло е равнозначно на Балх. Разбира се, това не е вярно. Л.Боровкова също локализира Боло в Карш. Названието на Балх в "Бей-ши" е Бочжи. Освен това в предефталитското време, Балх е столица на сасанидската провинция Кушаншахр, а не е самостоятелен град. В "Бей-ши" се проследява пътя на преселение на юечжите-кидарити: "Поради близостта с жужаните от север, Да-юечжите често търпели техните нападения. Поради това владетелят им преместил столицата си от Юнланшан в Боло. След това храбрият юечжийски владетел Кидоло (Кидар) преминал високите планини (Болор, Памир?) и завладял шест царства от Гантоло на север, т.е. между Гандахра/Кандахар и Памир. При управлението на Тай у-ди /424-440 г./ жителите на владението на юечжите (Боло) извършвали търговия в Дай (столицата на Вей). Там те обучили около 100 китайци в изкуството на отливане на цветни стъкла". Въпросът е, къде да търсим Юнланшан? Единствената допирна точка по която може да се ориентираме от къде идват кидаритите. В "Хан-шу" е споменат топонимът Линшан (ледена планина) отнасящ се за северните склонове на Памир. /ЛБ-ЦЗА,стр.132/ Така че Юнланшан е вероятният аналог на ханската Линшан. Кидаритите са обитавали земите северно от Памир и е много трудно да ги разграничим от усуните, гаогюй и юебан, сеседни племена дали начало на ефталитската държава. Виждаме че всички те са уседнали народи. Усуните имат държава и са част от тохарското население на Синцзян. Северните им родственици гравитират към също така уседналата таштъкска култура, познаваща и скотовъдството и поливното земеделие. По начин на живот рязко се отличавали от потомците на хуни и сянби – жужаните. "Вей-шу" уточнява местоположението на преселените юечжи – във Фудиши, на 15 760 ли от Дай. Фергана се намира на 14 452 ли от Дай. Това показва че първоначално кидаритите се заселват между Фергана и Фудиши, което е вейското означение на Бадахшан. След това продължават на югозапад и се укрепват около Карш. Виждаме пълното съвпадение в историите на Йеда и Боло. "Бей-ши" прави връзка между юечжите на Кидар и малките юечжи останали в Кансу: "Владението на Малките юечжи (в случая – кидаритите) е разположено от Болу (планината Болор, между Фергана и Тохаристан) на югозапад (където е Карш), на 16 600 ли от Дай (растоянието е близко до данните във "Вей-шу"). Преди това са обитавали между Сипин и Чанъе в Кансу". "Тан-шу" дава също много интересни сведения за ефталитската предистория: "Династията Идан (Йеда, ятийте) е клон на Бактрия, известна още от ханско време. Бактрийците притиснати от усунците се изтеглили на запад. Дошъл Даван, нападнал Дахя (Бактрия) и я покорил. Столица станал гр.Ланши, а името на владетеля е Йеда. Потомците му започнали да наричат владението Йеда". /НБ/ Въпросната информация нагледно показва участието на късните усуни, Фергана и части от юечжийското население на Западния край, в ефталитската етногенеза. Според Л.Н.Гумильов в "Тарих-нама-и-Харат" (История на град Херат) се казва че първоначално Тахмураси син на Хушанг подтискал своя народ живеещ около Кандахар. Около 5000 човека се отделили и преселили в Кабул. Но поради лошия климат продължили към земята на гурите и достигнали местността Аубе. Там обаче се скарали помежду си и една част се преселила в областта Олвиян Кушан (Високите кушани). Предводителят им се наричал Хайатле. Събититето станало в епохата на Муса (т.е. Мойсей, в дълбока древност). /ЛГ-РЕ,стр.369/ Въпреки митичните авестийски персонажи – Тахмураси и Хушанг виждаме отражение на реално събитие. Районът на Гур е южно от Нахше-боло. Какво се крие зад топонима Аубе (абийте, аба, Юебан, Абар, или областта Аву в "Западния край") е трудно да се каже, както и къде са тези Високи Кушани. Арабските географи наричат района на Източен Хорасан където има град Кучан с името Устава /високи земи/. /ДТ-ХП,стр.189/ Връзката Високи Кушани – Кучан във Високите земи е логична. За арабските автори Хорасан и Хайтал са двама братя внуци на Сим. В ранното средновековие Хорасан се е простирал значително по на изток. /ДТ-ХП,стр.188/ Може да мислим че историята с разделянето на народа на Хайатле, всъщност преповтаря данните от "Лян-шу" за разделянето на хуа на източни (собствено ефталитите) и западни (хвар-аварите). В "Лян-шу" се споменава владетел на хуа Йедалидо/Yedaiyiliduo, според някои изследователи, управлявал хипотетично около /507-531г./. Има съвпадение на името Йедалидо-Хайатле-Хайтал (от арменските хроники). Но виждаме наслагване на личностно име с етноним, което показва по-вероятно връзка с някакави геналогични представи, отколкото с реална личност. Възниква въпросът, може ли да се търси връзка между племето булоцзи, сродно с хуа, част от племената цзе и по-късното название на кидаритите – боло. Твърде вероятно е точно булоцзи да са тези юечжи, остатъци от старите юечжи, наричани от китайците ту малки юечжи, ту гаогюй, преселващи се по различно време от Синцзян в Средна Азия. Затова китайците ги наричат ту юечжи, ту малки юечжи (подчертавайки второчната им по-късна миграция), ту боло. Знае се че именно племето булоцзи взема дейно участие в междуособиците между прототюркските, хуно-сянбийски кланове Ши и Лю, в д-вата Младша Чжао. В 350 г. стават жертва на гонение и избиване от владетеля Ши Мин. Вероятно част от тях да са мигрирали към Северозападен Тяншан и след около 70 години стават известни като кидарити. Също интересен е факта че именно в севереозападните части на Таримската котловина, от тохарските владения между Кашгар и Куча в 6 в. възниква държавата Болудзя, топоним несрещал се в предишните епохи. Спомента е в "Тан-шу", като наследник на старото Цзимо или Гумо и Вен-су от ханското време. По обичаи и писменост били еднакви с Куча, но езикът бил малко по-различен. /НБ/ Възможно е да е основана от мигрирали тук болудзи-кидарити. Връзката Булоцзи – Боло е изключителна, твърде важна за нас, защото ни дава ключа към разгадаването на съобщените от арменските хроники, загадъчни бушки (българи) като едно от водещите ефталитски племена! Самото понятие кидарите е вторично, по името на управляващия владетел, явно самоназванието е било боло, отразено и в названието на столицата Нахше-Боло (свещенния, божествения Боло), от тох. nakte – бог, съобщена е и като Балаам, столицата на кидаритските ефталити, от Приск. /ВБ-СОАМ-ЛГ-ТВК,стр.520-524/ Перфектно! Докторе, да не си разсъждавал с мойта глава бе, човек? ИЦА, моля приведете някакви аргументи отхвърлящи изводите от горния цитат, или дайте ваша версия по въпроса. Мнения от сорта че глупостта на еди-кой си е безкрайна, не са научен способ за опровергаване на други мнения. Впрочем, не отговорихте на конкретни въпроси, които бяха отправени към вас. Поздрави!