Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

nik1

Потребители
  • Брой отговори

    15096
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    273

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1

  1. Люшкането е част от новата история на Русия (и СССР) В СССР също няма яснота каква ще е нацията- гражданска (например- до накъде началото на Вторатата Световна война, отгоре тече процес на украинизация), или етническа (после се завива към русификация) С гражданските нации най-често се избягва или да се къса с някаква обременост от миналото и историята В руския вариант - такава обремененост е мултиетничността или мултинационалостта. Не знам колко са националностите в РФ, не съм гледал скоро данни от преброяванията, при едни данни които гледах преди две-три години , имаше няколко вида "волжски българи" Какво пишат и мислят управялващите и интелектуалците в Русия по тези въпроси- не мога да коментирам, явно че се опитват да правят нещо. И най-вероятно ще направят едно нищо - нещата не може да са хем така, хем иначе https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=2ahUKEwjw-qzNwovfAhWDMewKHd6lBQAQFjABegQICRAC&url=https%3A%2F%2Fe-edu.nbu.bg%2Fmod%2Fresource%2Fview.php%3Fid%3D191633&usg=AOvVaw2LVn7x632uprlFXhLA9PFf
  2. Разбирам, но и не разбирам какво те смущава Руската нация не е гражданска или политическа а е етническа (по близо е до германския модел), с един преобладаващ етнос - (в руската терминология се изполва "националност", което отговаря на едно към едно на нашенското терминологично разбиране за "етнос") - това е руският етнос В тази логика: "Православието" е гарнитура към основата "нео-самодържавие, самодостатъчност и народ" (това е моя приблизителна версия), Утре гарнитурата може да е "атеизъм" или "езичество" (всеки да се моли на своя си бог). Днес врагове са Янките, утре могат да станат Китайците (когато те станат Хегемона)
  3. ПС Някой уточнения: "Президенстко управление" в руската (а и донякъде във френската), управленска доктрина и идеология (ако може така да се нарече) не значи Президенстка република, а Полупрезиденстка система на управление. В руския вариант Президентът има почти неограничени пълномощия и власт, - Ръководи сесиите и събранията на Министерския съвет - Може да разпуска Думата, ако тя не одобри предложеният от него Министерски съвет - Може да проявява законодателна инциатива и .т. н. Във френския вариант, сегашния, пълномощията и изявите на Президента са ограничени и регулирани (не винаги е било така)
  4. Еее, защо да няма идейна спойка? "Анти-американизмът" според мен свети в червено в почти всяка медийна публикация от популярен вид , не само в заглавията, но и в конструкциите и линковете на сайтовете. Антри-американизмът се вижда и в в мейнстрийм медиите и техните продукти "Самодостатъчността" според мен също се набива на очи в мейнстрийм-публикациите, и в мейнстрийм медиите При "Милитаризмът" положение е близко.. Харктерни особености на руския национализъм и доктрина са: "Вътрешна монолитност" и "централизация" "Президенстко управление вместо парламентарна демокрация"
  5. Отдавна си мисля че по несъвсем правилно "подразбиране" "изключваме" руския национализъм (нямам предвид този на руските етно-националисти, които са подтискани от днешния Кремълски режим, така както и либералите) - неговото влияние, върху европейския театър. Според мен той (такъв какъвто е и доколкото го има, и доколкото може да се дефинира) хипотетично следва да оказва влияние/влияния върху нациналистичните партии, течения и идеологии в Източна и Централна Европа Наскоро цитирах изказването на един от бившите водачи на Алтернатива за Германия, в той което говореше за анти-американизма и про-русизма като част от идеологията на Алтернатива за Германия. Анти-американските, "анти-империалистическите" и про-руските виждания и лозунги преобладават при членовете и симпатизантите на Атака! Не съм изследвал въпроса (не съм запознат с проучванията и теориите) с т.н. руски национализъм (нямам предвид този на руските етно-националисти, които са подтискани от днешния Кремълски режим), наскоро го срещнах като понятие за конструкт. А...Отделно от това мисля, че виждането за "комунизма" и "източноевропейските социализми" като за ненационалистически идеологии и практики е повече погрешно (отколкото вярно): http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/2122-2013-07-24-20-21-08 Откъс от публикацията относно вижданията на Маркс в Комунистическия манифест
  6. Как Чили успешно трансформира своята икономика (статията е любезно преводена от английски от Б.Киров, курсивите са от оригинания превод) Оригинална статия https://www.heritage.org/international-economies/report/how-chile-successfully-transformed-its-economy Hernán Büchi Buc Преди Маргарет Тачър да стане министър-председател на Великобритания или Роналд Рейгън да бъде избран за президент на Съединените щати, Чили извърши безпрецедентна приватизация и други реформи. От средата на 80-те години насам до азиатската криза през 1997 г. чилийската икономика нарастваше със среден годишен темп от 7,2%, следван от средно годишен темп от 3,5% между 1998 и 2005 г. Този ръст е много добър в сравнение с други страни. Изключителното икономическо представяне на Чили и подобреното благосъстоянието са международно признати и са резултат от системно прилагане на стабилни икономически политики. Пътят обаче не винаги беше гладък. В някои критични моменти по пътя към икономическия успех на Чили процесът заплашваше да се изплъзне от контрол. Например, брутният вътрешен продукт на Чили (БВП) спадна с 14,1% през 1982 г. в условията на силна световна рецесия. Едновременно с това чилийската валута беше надценена, което я направи още по-уязвимо от забавящата се международна икономика. Капиталът спря да тече, драстично намаля способността за финансиране на инвестиции. Последвалата девалвация на чилийската валута изостри ситуацията, като намали реалното богатство на компании и хора. Ударът продължи две години, като безработицата се увеличи до над 23% от работната сила, а реалните заплати спаднаха с повече от 10%. Макар че много други държави в региона са претърпели подобни кризи, никой от тях не пострада така остро като Чили. Успешното управление на кризата спря кървенето. Десет години по-късно цифрите от Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибите (ECLAC) показаха, че Чили преживява най-силния икономически растеж на всички страни в региона през 80-те години, с изключение на няколко карибски държави, които не бяха засегнати от външните шокове. Успешното управление на кризи беше критично, защото острата криза застраши реформите, въведени от чилийското правителство през 1974 г. Тези реформи включваха отваряне на икономиката към света, приватизация на някои държавни компании и ограничаване на тежка инфлационна криза чрез фискална дисциплина и строга парична политика. Тези пионерски реформи осигуриха бъдещо благоденствие за нашата страна. Налагайки се на път да стане една от най-отворените икономики в света, Чили беше крачка напред в сравнение с други страни в адаптирането към днешния глобализационен феномен. Преди Маргарет Тачър или Роналд Рейгън, чилийското правителство се осмели да приватизира неефективните държавни компании. фискалният баланс, който сега е изискване за присъединяване към големи икономически и политически блокове като Европейския съюз, бе постигнат повече от четвърт век по-рано от тази малка страна в южния ъгъл на света. Възможно ли е рецесията от началото на 80-те години да пропилее усилията на всички тези години? Това беше въпросът, който си задавах самият аз, когато през януари 1985 г. г-н Аугусто Пиночет, президент на републиката, ми предложи длъжността министър на финансите. Чилийската икономика, 1974-1984 г. Преди да обсъдя периода, когато бях министър на финансите, бих искал да кажа нещо за периода между 1974 и 1984 г., когато правителството на Пиночет започна радикална трансформация на икономиката на страната. Когато правителството на Салвадор Аленде падна през септември 1973 г., годишната инфлация на Чили беше 286%. Три месеца по-късно, след като новото правителство коригира най-очевидните изкривявания, причинени от контрола на цените, инфлацията се увеличи до 508%. Така например цената на основните стоки се удвояваше на всеки два месеца. Цените на повечето основни стоки бяха фиксирани от правителството през 1973 г. Въпреки че Чили беше и все още е малка икономика, нивото на протекционизъм беше високо. До края на 1973 г. номиналната средна тарифа за вноса е беше 105%, максималната 750%. Нетарифните бариери възпрепятстваха и вноса на повече от 3 000 от 5 125 регистрирани стоки. Точно както предсказва икономическата теория, големите опашки пред магазините са обичайни в Сантяго и други градове в Чили в резултат на недостига, причинен от контрола върху цените Спадът на БВП през 1973 г. отразява свиването на производствения сектор, в който основните активи постепенно попадат под държавен контрол или собственост чрез отчуждавания и други правителствени интервенции в икономиката. В резултат на това делът на правителството в общото секторно производство достигна 70% през 1973 г., с изключение на индустриалния сектор, където той е бил 40%. Фискалната ситуация беше хаотична. Дефицитът достигна 55% от разходите и 20% от БВП и беше основната причина за инфлацията, тъй като централната банка печаташе пари за финансиране на държавния дефицит. До края на правителството на Алиенде брутният размер на спестяванията е бил 6%, а инвестиционният процент е бил 7,9% - най-лошите цифри от 60-те години на миналия век. Това означава, че в много отрасли не са инсталирани нови машини, не са започнали нови фирми и са създадени все по-малко нови работни места. Няма капиталови пазари, а контролираните от правителството лихвени проценти не отразяват недостига на финансиране. Дефицитът по платежния баланс (ПФ) се е увеличил за период от три години, а социалистическото правителство е увеличило външния си дълг с 23%. Следва Най-важната икономическа реформа в Чили беше да се отвори търговията, главно чрез плоска и ниска тарифа върху вноса. Успехът на чилийските икономически реформи през следващите 30 години зависеше от решението да отворим нашата икономика за останалата част на света. Силата на чилийските фирми, продуктивните сектори и институции бяха базирани върху тази фундаментална промяна. Хаотичната ситуация в Чили през 1973 г. заслужава някои мисли: Тази криза беше у дома. Тя се различаваше от кризите, предизвикани от външни шокове, като нефтените кризи от октомври 1973 г. и 1979 г. и кризата с дълга от 1982 г. Един анекдот е поучителен: когато някои хора се оплаквли от прекомерното нарастване на парично предлагане през 1973 г., президентът на Централната банка заявил, че паричното предлагане е "буржоазна променлива", без значение за изграждането на чилийския социализъм. Ако Чили сега е представяна като пионер на икономическата реформа на свободния пазар, трябва да помним, че в началото на 70-те години страната беше абсолютната противоположност: Чили представляваше авангард на контролирана държавно икономика, икономика с много държава. Някой би могъл да си въобрази, че чилийската икономика от началото на 70-те години е била хаотична и неефективна, но морална, поради социалната си ангажираност, но това е дълбоко погрешно. Всичките социални политики за жилищно настаняване, образование и здравеопазване не успяха да помогнат на 20% от чилийците, тънещи в екстремна бедност. Тези социални политики само допълнително противопоставиха работниците и средната класа в обособени класи с противоположни интереси. В края на краищата Чили се превърна в експериментална лаборатория за сбърканите интелектуални идеи, преобладаващи в края на 60-те и началото на 70-те години. Нашите хора изпиха горчивата им чаша. Сега те се възползват от прилагането на коректните идеи за икономическа свобода. Две тревоги и два урока Когато станах министър на финансите през 1985 г., имах две основни опасения: първо, че завръщането на популистките политики би могло да вкара страната в спирала надолу, да отмени вече извършените реформи, които обещаваха да превърнат Чили в латиноамерикански еталон на устойчив растеж и от друга страна, че политическата вълна, предизвикана от кризата, може да подкопае планираното завръщане към демократични избори през 1988 г., както го изискваше конституцията. Това бяха заплахите, пред които бе изправена нашата администрация и по принцип много други администрации, когато се изправят пред критични избори. Тези две съображения ме накараха да приема предизвикателството и аз не съжалявам. Напротив, последвалите събития допринесоха решително за това, Чили да стане успешен случай на икономическа реформа, която работи. По този начин, почти неволно, станах актьор на чилийската политическа сцена, дори влязох в ролята на кандидат за президент на изборите през 1989 г. Тези избори бяха спечелени от Патрисио Айлиуин, който поведе процеса на прехода в демокрация, но ние също постигнахме някои важни цели в тези избори. Айлиуин спечели 55% от гласовете, което остави силна опозиция, способна да изрази силен вот и да има съществено представителство в Националния конгрес. Това силно представителство на опозицията беше от решаващо значение за корекция на промените, които биха могли да разрушат чилийския икономически модел. Сега гледайки в ретроспекция и опитвайки се да осмисля уроците, които могат да бъдат извлечени в подобни ситуации, осъзнавам, че за успешния процес на икономическата реформа има два основни компонента. Първо, промените трябва да бъдат интегрални и достатъчно дълбоки, за да бъдат поддържани с течение на времето. За съжаление, много от процесите на реформиране в други латиноамерикански държави, за които се смята, че са се провалили, са частични и необмислени планове, макар и понякога вдъхновени, провеждани от реформатори, които не са разбрали основните концептуални предизвикателства на икономиката. В един от случаите Аржентина направи допълнителната грешка да даде на обменният курс на валутата да играе централна роля в реформите, което доведе до неуспеха им, защото те се опитаха да заместят липсата на силни политически институции със закона за конвертируемостта - закон, който определя, че стойността на песото ще бъде вързана с тази на долара - което след това стана единствената им опора в целия процес на реформи. Голям екип от висококвалифицирани професионалисти и технократи е от съществено значение за осъществяване на фундаментални промени. Както в повечето случаи, успешните икономически реформи не са резултат от вдъхновението на един човек; по-скоро те са резултат от усилията на екип от мъже и жени, които се опитват да постигнат обща цел. При начинания от такъв мащаб, които наподобяват възстановяване след ужасно земетресение или друго природно бедствие, трябва да бъдат обхванати всички области за действие. Това изисква не само експерти по макроикономика и финанси, но и хора, които разбират реалностите в чувствителни области като образование и здравеопазване. Следователно, ние не говорим за шепа изключително квалифицирани личности, а за стотици и дори хиляди такива личности. В случая с Чили, Мигел Каст Рист, икономист от университета "Católica de Chile" със следдипломна квалификация в Университета в Чикаго, изигра основна роля в набирането на тези професионалисти, които бяха предимно млади и имаха икономически опит. Той беше велик лидер, ентусиаст и неизчерпаем работник. Трагично, Мигел почина от рак на 33-годишна възраст, след като бе служил като министър с два различни портфейла и като президент на Централната банка. Лидерството и чувството за неотложност сплотиха тези екипи в едно цяло и им позволиха да извършат интегралните промени, необходими за крайния успех на реформите. Вторият важен елемент в случая с Чили беше кризисна атмосфера. Въпреки че кризата причини големи щети, тя отвори и възможност за създаване на чувство за неотложност за промяна и мобилизиране на екипите. Споменатият по-горе пример за природни бедствия е адекватен, тъй като такива събития докосват душите на хората и ги мобилизират в стремежа им да постигнат обща цел. Стотици сътрудници бяха направили своите лични решения, за да се посветят изцяло на тази задача, въпреки че имаха по-добре платени опции, които биха изисквали по-малко лични жертви, и те излязоха от условията на криза с чувство за мисия. Освен това, последиците от липсата на реформи се осъзнават по-ясно при извънредна ситуация. В края на 1984 г. Чили беше в критична ситуация. Близо един на всеки трима работници не бе в състояние да си намери добре платена работа в частния сектор, в който липсваха както подходящо финансиране, така и търсене на неговите продукти. Официалната безработица достигаше 20%, а почти 10% бяха включени в програми за спешна заетост, финансирани от правителството. Тази ситуация превръщаше създаването на работни места в една от основните цели на нашето управление. Като цяло, ние действахме в критичен момент, който можеше сложи кръст на големите икономически реформи, предприети от Чили. Ключовите реформи Много икономически реформи трансформираха Чили. Те са провеждаха в продължение на много години и всички те притежаваха определени перманентни и фундаментални елементи. Работата ми като финансов министър през този труден период беше, понякога, да разширявам някои от предишните реформи, а в други случаи да ги спася от възможността за връщане назад. В този раздел обсъждам основните и постоянни реформи, които по мое мнение са от съществено значение за преобразуването на Чили. Отвореност на търговията и система за фиксирани тарифни ставки. Чили е малка страна с малко население, разположена далече от световните центрове за потребление, което обяснява значението на пълното отваряне на страната за външната търговия. Само екстремната идеологическа пристрастност на 60-те години може да обясни подобно отклонение като теориите за "вътрешно развитие", които препоръчваше Раул Пробиш от ECLAC на нашата страна и други. През 1974 г., под ръководството на министрите Хорхе Каус и Серхио де Кастро, Чили започна задълбочен процес за намаляване на тарифите за внос. През 1979 г. за всеки внос бе приета плоска тарифа от 10% (ниска за този период). Както намаляването на тарифите, така и прозрачността, постигната от една плоска тарифна система, са от основно значение за постигането на конкурентноспособността,от която чилийските компании имат нужда, за да се конкурират в световен мащаб. В същото време ниската, плоска тарифа спомогна за повишаване на конкуренцията на вътрешните пазари, където цените бяха либерализирани след период на градираща държавна намеса. Въпреки това, кризата от 1982 г. доведе до крачка назад, като тарифите се увеличиха до 35% в два случая, когато влязох в длъжност. За щастие, дори и в тези случаи, се поддържаше равнището на тази плоска тарифната структура, като се избягваше нарушаването на схемата за диференцирани тарифи. Като основна част от плана за икономическо възстановяване, който приложихме, реших да предложа на Националния конгрес да намали тарифните ставки до 15%. Прилагането на това предложение увеличи конкурентоспособността на чилийските стоки и доведе до значително увеличение на износа. При следващите правителства тарифната ставка бе намалена първо на 11% и след това на 6%. По-силен частен сектор. Ако осигуряването на радикалното отваряне на чилийската икономика беше първата основна задача, която предприехме, втората беше възстановяването на частния сектор. Преди моето влизане в Министерството на финансите, бяха приватизирани някои държавни предприятия и извършени редица други реформи, които да позволяха на частния сектор да се развие, но кризата напълно подкопа капиталовата наличност на много чилийски компании. Последвалите девалвации на песото през 1982 г. доведоха до това, че дългът на компаниите в щатски долари се взриви номиниран в песос във време, когато финансовият сектор беше в криза. Нашата цел беше да позволим на компаниите да се рекапитализират и знаехме, че данъчните стимули ще бъдат от основно значение за това. Ето защо ние установихме данък върху доходите, който се прилага само за печалбите, изтеглени от дружествата, което силно насърчаваше те да се капитализират чрез реинвестиране на печалбите си. Втората основна реформа бе да се даде възможност на частния сектор да се възстанови, като добави динамика към икономиката. Всъщност важни сектори като производство и разпространение на електроенергия и телекомуникации все още се управляваха от държавни компании. След като реализирахме мащабен план за приватизация, включващ повече от 50 000 нови преки акционери и няколко милиона непреки акционери (чрез пенсионни фондове), тези дружества бяха управлявани от частни предприемачи, които приложиха важни планове за разширяване. В енергийния сектор съществена част от тази задача вече беше завършена, когато правителството въведе рейтингова система, насърчаваща ефективното използване на енергийните ресурси. По това време пенсионната система все още беше в държавни ръце и липсваха потенциални частни купувачи на акции на компаниите за комунални услуги. Следователно, липсваха необходимите условия, за да могат реформаторите да направят обосновано предложение за приватизация, което да убеди опозицията, защитаваща държавната собственост. Години след това, след като пенсионната система беше приватизирана, ситуацията беше различна и стана възможно приватизацията на и на други комунални услуги. От друга страна, трябва да се използва всяка възможност да се извърши реформа в правилната посока. Дори ако обхватът на реформата е частичен само в краткосрочен план, по-късно тя може да доведе до повече ползи. Минното дело е много важен сектор на чилийската икономика. В продължение на много години медта е основният ни износ, а CODELCO, държавната компания, която управляваше най-важните държавни минни залежи, беше най-голямата чилийска компания. Конституцията от 1980 г. определяше държавна собственост на "най-голямото медодобивно предприятие", но Минният кодекс включваше възможността за "пълна концесия". Като непосредствен резултат правителството ни позволи и на частни компании да експлоатират големи залежи. Към края на 80-те години на миналия век започнаха инвестиции в основните частни мини за мед в Чили, като La Escondida. Днес по-голямата част от частните минни дейности са в ръцете на чуждестранни компании, които произвеждат много повече от CODELCO и на по-ниска цена. Също така работихме за насърчаване на чуждестранните инвестиции - трудна задача в атмосферата на ликвидна криза. Поради тази причина променихме разпоредбите на Комитета за чуждестранни инвестиции, оптимизирахме и ускорихме процедурите за инвестиционни проекти. Широкото разширяване на чилийския износ през 90-те години и след 2000 г. е пряко свързано с факта, че частните предприятия могат да оперират в голямата миннодобивна индустрия. Кризата от 1982 г. също остави половината чилийски банков сектор в несъстоятелност и всички усилия за възстановяване на здрав частен сектор опираха до преодоляване на този проблем. През януари 1983 г. министърът на финансите постанови, че правителството ще се намеси в двете основни частни банки и ще ликвидира други. Когато бях върховен банков надзорник, имах възможността да започна процеса на възстановяване на стабилен банков сектор. В това си качество, след намесата през 1983 г., аз бях включен в анализа на регулациите в банковата сфера с цел да се определят ясно механизмите, по които банките биха могли да оперират с активи като същевременно увеличават капитала и платежоспособността си. Нашата цел беше да насочим спестяванията на чилийския народ в капиталовите пазари. Многобройни реформи на законите, регулиращи корпорациите, регламентите за финансовия сектор и други допринесоха за постигането на тази цел. Реформата на чилийската система за пенсионни фондове от 1981 г. заслужава специално внимание. Под ръководството на министъра Жозе Пинера беше разработена програма за индивидуална партиди според конкретния принос на вносителя, управлявани от частни институции, избирани от работниците. Чилийските Администратори на фондовете за пенсии (администратори на пенсионни фондове или АФП) днес са копирани в повече от 20 държави и над 100 милиона работници в различни части на света използват тези сметки, за да спестяват за пенсиониране. Финансовата ликвидност на капиталовия пазар, постигната от тази реформа, беше от съществено значение не само за финансиране на растежа в производствения сектор, но и за преодоляване на недостига на инвестиции, потопил чилийската икономика след кризата. След като основните проблеми бяха преодолени, частният сектор започна да ни сътрудничи в тази задача, чрез влагане на корпоративни и лични спестявания на персонала в частната пенсионна система. Отварянето на икономиката за международната търговия и интеграцията в световен мащаб беше работата на лидерите на реформите между 1974 и 1979 г. Нашият принос беше насочен повече към защита на постигнатия до момента напредък в условията на световна икономическа криза, която силно засегна нашите външни и фискални счетоводни баланси. Както всеки министър на финансите знае, това е трудна задача, поради непосредствените нужди от финансиране. В тези случаи е от съществено значение да не се губи дългосрочната перспектива. Чили наскоро подписа споразумения за свободна търговия със Съединените щати и Европейския съюз, в резултат на което консолидира по-ранната интеграция на страната ни в световната икономика. Тези споразумения никога не биха могли да бъдат постигнати, ако Чили не отвори икономиката си към света в средата на 70-те години и не поддържаше реформите през цялата криза от началото на 80-те години на миналия век. Още по-илюстративен пример за непрекъснатост и синергия по пътя към напредъка е впечатляващото подобрение на пътната инфраструктура в Чили, инициирано от реформата в средата на 90-те години, която достигна своя апогей преди няколко години. За да се финансират пътните концесии, е от съществено значение да имате стратегически инвеститори способни на дългосрочни инвестиции, като частните пенсионни фондове /AFP/ и застрахователните компании. Реформата на социалното осигуряване от 1980 г. даде живот на тези институции, без които нямаше да имаме средства за финансиране на тези концесии за строителство на магистрали. Тази трансформация на пенсионната система демонстрира синергията между реформите. Когато частната пенсионна система стартира, инвестиционните портфейли бяха много лимитирани и консервативни, поради големите притеснения за частното управление на социалното осигуряване. С течение на времето, обаче, беше разрешено на пенсионни фондове инвестирането в акции. В същото време, след кризата от 1982 г., приватизацията на държавните предприятия беше от съществено значение за възстановяването на частните инвестиции и заетостта до нивата от преди 1982 г. Нуждаехме се от частни инвеститори, които желаят да закупят тези държавни предприятия, и от повече инвестиционни инструменти за нарастващите активи на пенсионните фондове. Постепенно и с много предпазни клаузи разрешихме на пенсионните фондове да инвестират в акции на по-консолидираните приватизирани дружества. По този начин голямото увеличение на цената на акциите на тези частни компании - пряк резултат от много по-доброто частно управление на компаниите и техните планове за разширяване - облагодетелства всички чилийски работници благодарение на високата възвращаемост на техните пенсионни фондове. В този раздел изтъкнах важността на отварянето към световната икономика, ролята на частното предприятие като двигател за растеж и създаването на капиталов пазар, който канализира спестяванията и инвестициите като ключови политики за икономическата трансформация на Чили. Тези реформи са един вид матрица, поддържана постоянно през годините. Имаше и редица други големи реформи, като подобряването на методите на финансиране и усъвършенстването на управлението в публичния сектор. Ще бъде необходима цяла книга, за да се опишат многото реформи, които бяха направени и как те работиха заедно, за да трансформират страната ни. Избрах няколко от най-важните, които описват как една реформа взаимодейства с останалите, както и политическата стратегия и времеви график на тяхното въвеждане. Всичките реформи, включително новите социални политики и укрепването на институциите, които обяснявам подробно в следващия раздел, представляват задължително допълнение към матрицата за икономическа трансформация на Чили. В дългосрочен план урокът, който остава от моето време като министър на финансите, е, че ефектите от добрите (и лошите) политики се простира далеч отвъд това, което някой повърхностен външен наблюдател може да си представя. Съществува една много важна инерция в ефектите на икономическата политика. Повече от едно правителство се е възползвало от това, което другото преди него е направило, а други са платили сметката за действията на предходното правителство. За да разберем тази проста истина за това как една национална икономика може да бъде трансформирана, лидерите на правителството трябва да имат визия за нацията и да се откажат от личните си амбиции да действат в полза на цялата страна. Следва... Приоритети по време на кризата: значението на един съгласуван план Между 1985 и 1989 г., когато Чили преминаваше през кризата, аз се сблъсках с някои важни въпроси: Каква е правилната поредица от политики и реформи? Как може да се даде приоритет при много проблеми, когато всички те са спешни? Тези въпроси са трудни и отговорите със сигурност зависят от всяка конкретна ситуация, държава и момент. Често, политическата ситуация диктува какво може да бъде направено, но във всеки случай, трябва да има план, който е съгласуван и се опитва да следва голяма рамка на про-пазарни основни реформи. В нашия случай ние смятахме, че най-важното е да се насърчи създаването на работни места, поради непосредственото им въздействие върху равнището на бедност на хората. Въпреки това, компаниите не могат да създават работни места, ако са загубили значителни суми от своите капиталови инвестиции. Изправяйки се пред този проблем и необходимостта от избор на силни мерки, които да дадат непосредствен положителен ефект, насочихме вниманието си върху износа. Предвид размера и характеристиките на чилийската икономика, износът винаги ще бъде един от основните двигатели на растежа и винаги съм мислил, че отварянето на икономиката за външната търговия е "майката на всички реформи". По тази причина основен компонент на плана ни стана да намалим тарифите за внос, съчетани с решения, засягащи валутния курс, дори ако това означаваше влошаване на проблема във фискалните сметки. Още в началото се опитахме да насочим всички наши политики, включително тези, които влияят върху обменния курс, да окажат положително въздействие върху износа и върху сектора, който може да замести вноса. Бяхме убедени, че вървим в правилната посока. Ситуацията обаче не ни помагаше, защото условията на търговия силно се влошиха. Например, цената на медта, основната ни експортна стока, намаля до $ 0.57 за паунд през октомври 1984 г. (Днес Чили печели от по-висока цена: повече от $ 3 на паунд.) Ето защо беше изключително важно да намалим разходите за износителите, затова приложихме мерки като възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) и по-лесни условия за връщане на ДДС и премахнахме всички данъци, които оказват влияние върху износа. Освен това, за сметка на фискалните приходи, допълнително намалихме разходите за труд, като намалихме темпа на някои преходни данъци, останали от пенсионната реформа. Друга критична точка на кризата беше много ниското ниво на инвестиции. Опитвахме се да надминем 13,6% от БВП през 1984 г., но този път трябваше да се направи, без да разчитаме на външни инвестиции. Повишаването на инвестиции трябваше да разчита на увеличените икономии в публичния сектор. Правителствените разходи, които достигнаха 30,7% от БВП през 1984 г., намаляха до 20,6% през 1989 г. Това, заедно с увеличаването на частните спестявания, даде възможност националният процент на спестявания да нарасне от 2,1% през 1982 г. на 17,2% през 1989 г. Другото двигател за растеж на инвестициите бяха частните спестявания, като тук основната роля играеха суаповете за дългово-капиталови инвестиции, повечето от които бяха насочени към чуждестранни инвеститори. Данъчната реформа беше важна. Опитахме се да направим нашата система за облагане на печалбата подобна на данък върху разходите, като позволим на хората да плащат данъци, когато те харчат, а не предварително. Тази промяна премахна данъците от реинвестираната печалба. С други думи, корпоративните данъци биваха плащани едва след като печалбите се изтеглят от фирмата. Последната реформа след това беше силно критикувана, а последвалите реформи, които увеличиха данъците, почти изцяло я обърнаха и промениха данъчната основа. Убеден съм обаче, че тази реформа е един от ключовите елементи, които позволиха възстановяването на инвестициите. Други реформи също бяха насочени към една и съща цел, като например възможността за възстановяване на ДДС в строителната индустрия или използване на системи за ускоряване на амортизацията, които са особено важни за големите капиталови инвестиционни сектори като минното дело. Днес някои сектори в нашето общество, търсейки по-големи данъчни приходи, виждат компаниите единствено като източници на данъчни приходи за финансиране на нарастващите разходи. По ирония на съдбата, те не виждат, че правилно разработената данъчна система, която дава на предприятията стимули да произвеждат повече, ще увеличи събирането на косвени данъци. Вече обяснихме положителния ефект от приватизацията върху инвестициите и основната роля, която приватизацията играеше в нашия план. С пенсионните и данъчните реформи ние се стремяхме да пренасочим доходите на фирмите и на хората. Намаляването на данъчната тежест върху компаниите им позволи да увеличат инвестиционните нива, да поставят спестяванията си на финансовия пазар или да платят дълговете си към банката. В допълнение към подобряването на приходите на фирмите и на хората трябваше да укрепим капиталовия пазар, като позволихме на голяма група хора да притежават акции, което постигнахме чрез масовия капитализъм и работническия капитализъм. Поради ограничения обем, не мога да обясня подробно всички реформи, осъществени между 1985 и 1989 г., които баха важни за позиционирането на чилийската икономика в днешната й кондиция. Те включваха реформиране на управлението на публичните финанси и многобройни микроикономически реформи в различни области, вариращи от законодателството в областта на рибарството и дървесината до водите, трудовите режими в пристанищата и т.н.. В крайна сметка най-важното е, че целите бяха напълно изпълнени и постиженията бяха изключително важни. От 1985 г. до 1989 г. годишното създаване на нови работни места възлиза на 239 000 души. Никога чилийската икономика не бе създала толкова много работни места. В същото време всички останали икономически показатели се подобриха, като се стигна до период на стабилност, който продължава и днес. Необходимо важна среда: социални мрежи и институции Считам, че е важно също да спомена две условия, които са били от съществено значение за успешното осъществяване на тези реформи. Първата е създаването или преформулирането на ефикасна мрежа за социална защита на семействата, които в резултат на кризата и дълго продължилата липса на икономическа динамика станаха или останаха бедни. Втората е наличието на набор от закони и институции, които осигуряваха стабилност на икономическите политики и спомогнаха за поддържането на тези политики във времето. По отношение на социалните политики бяха направени много неща, но те бяха направени, без да се губи фокусът върху основната цел: да се позволи на икономиката да създава работни места. Създаването на работни места не само намалява бедността за тези, които си намерят работа, но също така, както показва проучването на разпределението на доходите в Чили, помага за подобряване на разпределението на доходите в новите поколения, тъй като човешкият капитал става по-равномерно разпределен сред различните групи от обществото. От 40-те години на миналия век чилийската система за социална защита беше предоставила безплатни здравни и образователни обезщетения. В нея бяха включени и програми за възрастни хора, но те бяха технически банкрутирали, а инфлацията по време на правителството на Алиенде изяде покупателната способност на пенсиите, което доведе до пенсионната реформа, дискутирана по-рано в тази статия. В образованието правителството полагаше усилия за увеличаване на обхвата от 60-те години, но публичните разходи бяха силно регресивни и не помагаха на най-бедните. Например над 40% от бюджета за образование се използваше за субсидиране на университетско образование, което обхващаше само 5% от учащите се, повечето от които принадлежаха към семействата с най-високи доходи в страната. В здравеопазването мрежата за обществено здравеопазване постигна важни постижения в първата си фаза, но динамиката в сектора доведе до все по-високи разходи за комплексни услуги, които се ползваха само от много малко хора. Тези увеличени разходи бяха за сметка на грижите за голяма част от населението, чиито здравословни проблеми могат да бъдат решени без да посещават болница, чрез първа помощ, подобрено хранене и подобрена хигиена. В жилищния сектор средната и горната средна класа получаваха държавни субсидии, но най-бедните слоеве не разполагаха с жилищно решение. Тази реалност, че програмите за държавна помощ са в ползаха от хора, които не са най-бедните или най-уязвимите групи в страната, беше подчертана в Карта на крайната бедност, изследване, проведено през 1974 г. от Икономическия факултет на Universidad Católica de Chile. Картата определи, че 21% от населението живее в крайна бедност. Реформите, предприети за справяне с тези проблеми, бяха насочени най-вече към подобряване на разпределението на държавните разходи. Това означава, че програмите все повече харчеха за най-бедните, като им помагаха да подобрят положението си. По време на кризисния мениджмънт през 1982 г., аварийните програми за заетост бяха изпълнени и финансирани от държавата. В допълнение към субсидията за наемане на допълнителни работници правителството предостави субсидия на бедните семейства с безработни глави на домакинствата и бяха подсилени някои други програми за подпомагане. За щастие до 1989 г. икономиката напълно възстанови способността си да създава работни места. Процентът на безработицата спадна до 5%, а най-уязвимите хора в нашата страна бяха подпомагани контролирано. За постигането на трайни резултати социалните и икономически реформи трябва да разчитат на институционална рамка, която осигурява стабилност. Конституцията от 1980 г. укрепи правата на собственост, които бяха ключови за гарантирането на благоприятна среда за инвестиции и предприемачество. Също така, Конституцията създаде автономията на Централната банка, която по-късно сама ограничи собствените си операции по отпускане на заеми във финансовия сектор. Това ограничение елиминира един от основните източници на инфлация. Конституцията също така ограничи държавните разходи, които сега изискват одобряването на закон чрез специален кворум. Тази практика за създаване на специални кворуми за одобряването на някои закони с голямо социално въздействие или за конституционни реформи спомогна и за гарантиране на стабилността и защитата на основните права на малцинствата. Други закони регулират кой в правителството може да инициира законодателни и финансови въпроси. Тези разпоредби, които до този момент остават до голяма степен непокътнати, дават само на изпълнителната власт правомощия за иницииране на бюджетни разходи. Тази разпоредба е ключова за ограничаване на демагогските предложения, които могат да увредят структурата на икономиката и да съберат достатъчно популистки гласове по по-малко строги правила. Избирателните системи, които обезкуражават политическите партии да се фрагментират и ги насърчават да модерират своите предложения, също допринасят за стабилността. Този набор от закони и институции помогна на Чили да се превърне в страна, в която най-вероятно ще се прилагат добри държавни политики. Финални разсъждения В ретроспекция можем да бъдем много доволни от пътя, който Чили измина. Днес нашата страна е в много по-добро положение от съседите си, които или не са могли или не са знаели как да намерят път към напредъка. За съжаление изглежда, че те се връщат към същите неуспешни икономически политики, които са навредили на народите им в миналото. Може би причината за тази регресия е, че не е лесно да бъдем успешни едновременно икономически и социално, както се вижда от мнозинството от страните в света, които дори не достигат до праговете си за развитие. В страните, които приемат погрешни политики ежегодно, извършването на необходимите промени за подобряване на лошата им реалност е трудно. Много от политиките, които на пръв поглед уж са за да подкрепят бедните, всъщност се основават на идеологии, технически недобре замислени или просто инициирани повече от групите за натиск, отколкото от мнозинството. Най-лошото нещо, което може да се случи в нашата страна, би било да се легитимира някои от тези лоши политики в отговор на идеология или демагогия. Днес заявленията за антиглобализация, които са толкова разпространени в много страни в региона, изглежда, имат тези подбуди. Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната. За съжаление смятам, че Чили не е предприела тази последна стъпка. Не мисля, че културата на страната ни все още включва всички елементи, които са благоприятни за развитие. Чили прие някои, но не всички. Концепцията за отваряне на Чили за международната икономика и за превръщането й в част от глобализирания свят по мое мнение по принцип се асимилира в чилийската култура. Това е в значителен контраст с другите латиноамерикански страни, които са избрали други пътища. Чилийците вече не приемат лесно националистическите или етническите предложения, нито се идентифицират със силна идеология. Консолидирането на тази идея на Чили в глобализирания свят отне много години. Споразуменията за свободна търговия със Съединените щати, Европейския съюз, Китай и много други страни не са последните брънки във веригата, започнала през 1974 г., когато страната реши да отвори своята икономика за света. Нещо подобно се случи с макроикономическото равновесие. По-голямата част от хората подкрепят контрола на инфлацията и балансирането на фискалната и външната сметка. Друг важен елемент е да се постигне култура, която насърчава растежа. Да се научиш да оценяваш предприемаческата активност е от съществено значение. Страните, които оценяват, възхищават се и стимулират предприемачите си, са постигнали важен импулс в конкурса за развитие. За съжаление по този въпрос ние не успяхме. Според мен все още съществува тенденция към социализъм, която да претендира за успех на правителството и неговите политики, когато страната расте и заетостта се повишава, но обвинява предприемачите за икономически спадове и безработица. Една упорита демагогия неправилно подчертава, че късметът на работниците може да бъде променен, като просто сменим закон или регламенти, когато знаем, че само една динамична икономика непрекъснато ще създава повече и по-добри работни места. Друга измамна идея, която се промъква в умовете на чилийците, е, че само по-силната държавна регулация ще защитава правата на потребителите. Нашите правителства обичат да промоцират такива правила във всеки случай, като забравят отрицателното им въздействие върху предприемача. Истината е точно обратното. По-малко регулации означават повече предприемачи и повече конкуренция, което прави потребителите по-добри, като им предлага по-широк и по-евтин набор от стоки. И накрая, нашите латиноамерикански държави може би са практикували твърде дълго на протекционизма, вярвайки, че държавната политика защитава компаниите и им помага да растат. Това никога не е било така и страните, които са разбрали това, са отворили икономиките си, правейки ги по-конкурентоспособни и по-проспериращи. В другия край на махалото има хора, които виждат компаниите като обикновени инструменти за финансиране на държавата чрез генериране на данъчни приходи. Да направим компаниите по-конкурентни в чужбина и да им помогнем да станат успешни е една страхотна задача. Облагането им с повече данъци и затормозяването с повече регулации до точката на оцеляването е със сигурност най-бързият начин да се върнем към изостаналостта. Край
  7. ++ Бих довавил и това - въпросът със социалните разходи е сложен. Не може да се разглежда само от страната на количеството..,Трябва да се погледне каква е структурата, и къде са насочени, кой и как ги ползва..Колко всъщност са нуждаещите се Илюстрация По времето на Алиенде от жилищните и други придовивки се ползват само 20 процента от хората (най-квалифицираните работници), останалата част от народа няма достъп до тази част. т.е... Субсидират се тези които всъщност нямат нужда 40 процента от разходите за образование отиват за висшето образование- субсидират се горните класи! ===================== В сегашно Чили бедните са 11 процента, трябва ли например 40 процента от бюджета да отива за социални дейности?
  8. Обясних няколко пъти кое е различното и кое го налага, ти го избягваш и ме питаш пак.. "защо"?
  9. Според мен си на грешен път..и малко или много забиваш в опростяване ...или демагогия... И двата случая дискусията не е за мен.. Социалната икономика не е възможна без пазарната такава, това е лема в германската школа
  10. В цивилния живот това може се постигне от екипната работа на преподаватели, психолози, специалисти за трудово или профевсионално ориентиране, и чрез подходяща система на образование. Сегашната система не е подходяща - тя е насочена към средностистическият ученик... Не се отчитат мнго факти: нито изкусвената сегрегация на ромски училища (в които няма българета, деца говорещи български) , нито много големите различия между българчета и циганчета, нито пък системата развива/набляга на грамотността на малцинствата на майчините езици При липса на познания върху майчния език- научаването на друг е проблемно - има изследвания по този въпрос в България, не ми се търсят, безпредметно е за дискусията, имначе вярвам че ти можеш да ги намериш ако проявиш интерес Системата може да се оптимизира, слабо казано, тя следва да претърпи много промени , Със сигурност трябва да да има специален, различен режим (от "средностатистическия") в системата на обучение на всички ромски деца Дали ромчетата ще учат две подготвителни години и ще се набляга върху българския и майчиния през това време, или нещо подобно... Дали ще има повече часове по трудово и музика, вместо по математика и литрература, или нещо подобно.. И т.н. Въпросът според мен опира до политическата воля, обаче като гледам как "антициганизъм" (от ромите нищо не става, защото родителите им са такива и онакива) се е вкоренил в умовете на "средностатистическите българи" , работите вървят натам (да им е честито на Бобо, макето и сие)
  11. ..Брат ми е етнически българин, пие всеки ден, и слуша рок.. Обаче е програмист на висока длъжност, синовете му са с няколко езика.. Какъв е процента на българите който не пият и не слушат чалги? ======================= Явно продължаваш с демагогията и апелирането към емоции , правя последен опит за обяснение Порочния кръг е следствие от алингвизма/алитратацията и съответно формирането на отрицателни нагласи към ученето, последвано от ранно отпадане от училище (родителите имат интерес децата да учат, нио децата бягатс)..и последвано от цялостта маргинализция..Порочният кръг може да се прекъсне чрез подходяща система на образование ..И това не го казвам аз, а техните преподаватели.. А ти вместо да въртиш постоянно латерната като изпаднал чалгаждия и кръчмарски всезнайко , вземи потърси материалите за които ти писах, анализрай ги и тогава пиши Аз излизам от темата си, която ти и бобо я удавихте, но имай превдив какво съм написасл по-горе: А ти вместо да въртиш постоянно латерната като изпаднал чалгаждия и кръчмарски всезнайко , вземи потърси материалите за които ти говорих, анализрай ги и тогава пиши. С тоя номер да я караш на демагогия и на апелиране към емоции - си копаеш твоя гроб във форума
  12. ....Странно ми е че написахте 5 сложни изречения за да потвърдите това, което съм написал по-горе..
  13. Родителите са неграмотни., значи са виновни.. Всички родители в затвора...или бой от баретите...
  14. Българчета нямат проблема на алитератите или алингвите (термин изполван за циганета), Дали образованието е задължително или не,... не променя невъзможността им да вникат и разберат материала... Те си остават неграмотни, а учителите в осмновните уилиша ги избутват и прикриват, за да не се изгубят парите за калпак..
  15. Разбира се - знаят 100 разговорни думи на ромски и 150 на български ,... но останали безписмени, затова викат най-ученото дете да им попълни документите Много литрални и знаещи езика демек - просто нямат желание за литература, математика и другите науки..
  16. Тъпо, по тъпо, няма никои в къщи Децата алингви, остават неграмотни - не разбират материала , и се настройват крайно негативно спрямо всеки учебен процес Функционально неграмотные люди культурно ограничены (в той или иной степени), характеризуются слабой учёбой в школе, негативным отношением к культурным учреждениям, вытекающим из неумения понимать их репертуар и боязни быть осмеянными в связи с этим[2].
  17. ОК Аз всъщност акцентирах на връзката между ГЕРБ и ХСС, която е описана доста добре и цветисто..
  18. Гузен негонен бяга.. След като вашите родители не сас цигани, не може да сте един тях..
  19. Лидерът им технократ, а народът им не облъчван постоянно от кремъло-фили...
  20. Образованието Благо, знаенето на език, професията.. Тсзи работи тук на никого не са дошли от небето..
  21. И аз чакам някой да каже, но слушам само развалените грамофомони с една и съща лакърдия. Няма и намек за умствено или друго напъване, номерът е само да се продава лакърдията "Популистът е политически спекулант, който иска да продава скъпо на другите и да купува евтино за себе си, ако може без никакви разходи" - точно
  22. Frankfurter Allgemeine Zeitung: Kick it like Borissow Материалът-портрет под заглавие Kick it like Borissow (в превод "Отиграй го като Борисов"), посветен на премиера, е публикуван в германския всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung от кореспондента на вестника Михаел Мартенс. Оригиналът на статията е предоставен на inews.bg от самия автор http://inews.bg/Frankfurter-Allgemeine-Zeitung-Kick-it-like-Borissow-_l.a_i.526594.html Повече за: материал за Бойко Борисов във ФАЦ Материалът-портрет под заглавие Kick it like Borissow (в превод "Отиграй го като Борисов"), посветен на премиера, е публикуван в германския всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung от кореспондента на вестника Михаел Мартенс. Оригиналът на статията е предоставен на inews.bg от самия автор. Публикуваме го без какъвто и да е опит за манипулация в превода в полза на един по-положителен или пък по-отрицателен образ на премиера, какъвто опит по думите на автора са направили други български медии. ФАЦ Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, може и да е било стърнище или угар, кой би се интересувал след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 г. водят дядо му на нивата и го пребиват до смърт. Удрят комунистите, или поне те така се наричат. Човека, когото убиват, е монархист или поне те го наричат така. Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Който иска да разбере Борисов, трябва да помисли за тази нива през 1944 г. Който иска да го разбере погрешно - също. Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, казват враговете му, като например Стефан Колев - икономист, израснал в София, но напуснал България преди години. Както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. и той не харесва Борисов. "Този мъж символизира повече от всеки друг историята на прехода, грозното лице на тези 26 години", посочва Колев. Борисов правел само политика на символите, която обаче едва се превръщала в дела. "Той няма почти никакви ценности" - обобщава Колев. И допълва: "Само едно огромно его. Затова действа по западен маниер и се наслаждава, когато във Вашингтон, Брюксел или Берлин го похвалят или потупат по рамото заради това." Много от образованите, успешни и емигрирали българи, които все още наблюдават страната си само отдалеч, не понасят Борисов. Мнозина имат високи изисквания към политика, когото биха могли да харесат. Те искат безгрешен рицар, който да говори пет езика. Човек, който да идва от дом, в който картини на Гейнсборог висят по стените и се свири Шопен. Колев обаче иска поне отчасти почтен човек - но казва, че Борисов не е такъв: "Този човек е от хората, които пет пари не дават за образованието, а вместо това се облягат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи." Много българи мислят като Колев. Още повече са обаче онези, които не мислят като него. Борисов управлява от 2009 г., с едно кратко прекъсване. Той е единственият български министър-председател от промените преди 25 г. насам, комуто българите дават втори мандат. Всички предишни правителствени ръководители те свалят от поста им най-късно след четири години с ругатни и обиди. Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, какво говори това за България и българите? Може би Борисов сам дава най-добрия отговор, когато веднъж казва на сънародниците си: "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме"? Или пък министър-председателят на най-бедната страна-членка на ЕС е съвсем различен от това, което си представят най-богатите й граждани? Истината не е някъде по средата, а малко вдясно от нея. Защото е ясно: няма правителствен ръководител в Европа с толкова пъстра биография като Бойко Борисов – а него го открива ХСС [Християнсоциален съюз на Бавария - б.р.]. За да се обясни това, трябва да се разкаже малко повече. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в софийско предградие. Той е будно дете, но е изключено да следва висше образование. Много години по-късно, когато комунизмът отдавна е разгромен, Борисов държи документи от ДС. Там пише, че е внук на "враг на народа", а с червено е подчертано: "Не може да заема ръководна позиция." Борисов става пожарникар като баща си, а ако комунизмът се беше задържал, би се пенсионирал с удоволствие като пожарникар. Вместо това настъпва 1990 г. Старите порядки вече не важат, нито пък старите страхове. За едни нищо вече не е възможно, за други е възможно всичко. Към последните принадлежи и Бойко Борисов. В по-отдавнашни времена практикува силови спортове и карате. Когато през 90-те години посткомунистическият бандитски капитализъм възниква в България с всичките си кървави борби за разпределение на влияние, Борисов основава фирмата за частна охрана и сигурност "Ипон-1 ООД". Контактите му в средите на силовите спортове му помагат. С падането на комунизма в България се прекратява и държавната издръжка за спортистите. Българските борци, щангисти и боксьори, спечелили много медали на олимпийски игри, трябва да си потърсят ново препитание. "Ипон-1 ООД" им предлага възможност. Това, че Борисов е бил и треньор на българския национален отбор по карате, прави по-лесно набирането на персонал, добър е в ударите. "Ипон-1 ООД" дава прехрана на стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия бронирани автомобили. С добър оръжеен арсенал и телохранители, които провеждат ежеседмични учения по стрелба. Фирмата се представя като "дискретен партньор", за "преодоляване на рисковите фактори, които са последица от нормалното функциониране на Вашия професионален и личен живот." В София се говори, че "Ипон" придобива умения и в бизнеса със събиране на дългове. Хората, които разказват това обаче, когато бъдат попитани, не казват онова, което смятат, че знаят. Който обаче някога е заставал пред Борисов или е стискал ръката му, може да предположи, че е за предпочитане да не дължи пари на този човек или неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов тогава поддържа най-добри контакти в дълбоко пропитото от корупция българско Вътрешно министерство и получава оттам изгодни поръчки. Така Борисов става телохранител на сваления български диктатор Тодор Живков - човека, който управлява България по времето на Брежнев и Горбачов и който с железен юмрук превръща страната в най-предан васал на Москва редом с ГДР. Несъмнено Борисов е повече пазач на Живков, отколкото негов телохранител, тъй като масовият убиец се изправя пред съда през последните години от живота си и е поставен под домашен арест. Борисов лично поема транспорта на Живков до централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес казва, че е искал да погледне в очите мъжа, убил дядо му. Ако това, което разказва Борисов, е истина, Живков му говорел на "ти" и му казал: "Жалко, че не те познавах тогава. Под "тогава" се има предвид времето, когато Живков властва над живота на българите. Когато обаче Борисов го води на разпит, от Живков е останала само една черупка. "Той отново се беше превърнал в човек" - казва Борисов. Тогава научил много за властта и нейната преходност. Следващият важен клиент, чийто живот пази Борисов, е героят на един от най-необичайните епизоди в българската история: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, някогашният български цар Симеон II, от рода Сакс-Кобург и Гота, се връща след десетилетно изгнание. Той основава партия, която за седмици се превръща в най-харесваната в страната. С пъстрото по състав "Национално движение Симеон II" – НДСВ, царят печели следващите парламентарни избори и става министър-председател. Борисов е телохранител на Симеон по време на предизборната кампания и привлича интереса му към себе си. След победата на изборите новият ръководител на правителството назначава телохранителя си на поста "Главен секретар на Министерството на вътрешните работи". Борисов де факто започва да изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи. В това време се издига и като национална знаменитост. Борисов, гениален в поставянето си на публичната сцена, разбира законите на съвременния медиен свят, както не ги разбира никой български политик преди него. Той кара сам служебната си кола и се държи като главен "ловец на мафиоти" в страната. Всеки път, когато се случи поръчково убийство, Борисов бързо пристига на местопрестъплението и говори, винаги съпровождан от оператори, за борбата срещу организираната престъпност, която вече трябва да се води по правилния начин. При това може да гледа свирепо към камерите, като Юл Бринър във "Великолепната седморка" [американски уестърн от 1960 г.], любимия му филм. Тогава почти не се забелязва, че думите на Борисов не са съразмерни на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от останали неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка тъкмо по времето, когато той е отговорен за разкриването им. Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация "Ханс Зайдел" е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Както и политическите фондации на други германски партии, фондация "Ханс Зайдел" непрекъснато търси партньори, с които ХСС може да работи. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става. Щом Борисов поема поста във вътрешното министерство, бива поканен в Бавария. Програмата е наситена: баварско гостоприемство, обучение във фитнес помещенията на специалните командоси към полицията, посещения на специализирани отряди с кучета (Борисов обича немски овчарки), пробно каране на БМВ със скорост 200 километра в час по аутобан (обича и автомобили). Борисов е смаян. Разговорите с някогашния вътрешен министър на Бавария Гюнтер Бекщайн протичат добре, както и тези с криминалната служба на провинцията. Там разказват на Борисов как Бавария подхожда към контрабандата на наркотици и фалшификаторите на пари. Един участник [в срещите на Борисов – б.р.] си спомня: "Борисов каза: "От това имаме нужда и ние"." Действително следват резултати в борбата срещу организираната престъпност и в България. Специално подразделение, създадено от Борисов, залавя група, фалшифицираща пари, която удобно е разположила базата си на третия етаж в пловдивската полиция. Българите обичат Борисов все повече. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска още. На кметските избори в София през януари 2005 г. се явява като независим кандидат и нанася тежък удар на кандидатите от установените партии - почти 70% от избирателите в единствения град на България с население над един милион души гласуват за него. Фондация "Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението "Граждани за европейско развитие на България", накратко "ГЕРБ". Фондация "Ханс Зайдел" подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация "Ханс Зайдел" в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов - министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен. Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни - и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германската канцлерка. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел. Има добро основание да го прави, тъй като България е в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа надделее курсът на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който издига стени и прегради, като страна, граничеща с Турция, България няма шанс. Затова той в никакъв случай не иска конфронтация с Анкара. Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото се срещна в двореца Долмабахче - и с това стана първият шеф на правителство на страна членка на ЕС, [който посещава Турция – б.р.] след опита за преврат от 15 юли. След разговора Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма. Каза, че залага на дипломацията. "Защото, ако този конфликт не се реши с дипломация, войната е неизбежна".
  23. Темата малко се отклони.. виждам че има хора, които четат с интерес , и той като темата е в областта на политологията , ще внеса някои уточнения Каква е политическата идеология на хрустияндемокрацията? Всики принципи на християдемокрацията са залегнали в правото и устройството на ЕС и нейните предшественици. Първообразът на ЕС е съдаден от пет страни , във всичките без Белгия, управляват християндемократи Интересното е самите християндемократи се определят като център (той е широка област) https://cao.bg/християндемократически-съюз-хдс-при/ Християндемократически съюз (ХДС) – принципи и светоглед като народна партия Християндемократически съюз (ХДС) – принципи и светоглед като народна партия История и светоглед на Християндемократическия съюз Християндемократическият съюз (ХДС), голямата управляваща партия в Германия, се възприема като движение, което приобщава към себе си и събира в един цялостен политически проект различни децентрализирани групи и общности. Оттук и наименованието „Съюз”, а не партия. Съюз на различни обществени групи, който приобщава към своята политика всички групи и слоеве от населението в Германия. Основателите на ХДС създават организация, която поставя достойнството на личността, конкретния отделен човек, а не анонимните колективи, в центъра на своите усилия. Наричат християндемократите „консерватори”, но идейните извори на техния светоглед и политическа ориентация са три: консервативният, либералният и християнсоциалният. Съчетанието от трите политически течения създава своеобразието и уникалността на тази обществена сила. Още при основаването си през 1945 година основна причина за поставянето на епитета „християнски” в партийното име е било желанието за преодоляване на политическото противопоставяне между католици и протестанти. Често Християндемократическият съюз (ХДС) се възприема като наследник на католически ориентираната Партия на центъра. Наистина, в началото на своето съществуване значителна част от членовете на съюза произхожда от съществуващата преди Втората световна война Партия на центъра, която имала силни позиции в католическите части на Германия. Федералният канцлер и председател на ХДС Конрад Аденауер е представител на тази политическа линия. Изграждането на Християндемократическия съюз като светска и междуконфесионална партия прави възможно навлизането на партията в области извън католическата среда и достигането до широки протестански кръгове и до нехристияни. В основата на политическия светоглед на ХДС от онези години стои католическото социално учение, а водещият политически ориентир е християнският образ на човека. От своето основаване ХДС е отворен за хора от всички християнски изповедания, както и за нехристияни. Конрад Аденауер излага фундаменталните принципи на германските християндемократи: „Основното изречение в нашата програма е: на мястото на материалистическия отново трябва да дойде християнският светоглед, на мястото на принципите, произтичащи от материализма, трябва да се възвърнат принципите на християнската етика. Те трябва да станат определящи за възстановяването на държавата и за ограничаването на нейната власт, за правата и задълженията на отделните личности”. Характерната политическа марка на ХДС е концепцията за Социалното пазарно стопанство, приложена в практиката от първия федерален канцлер Конрад Аденауер и от министъра на икономиката Лудвиг Ерхард. Петдесетте години на миналия век са формирани от немското икономическо чудо, приобщаването на Германия към западния свят и встъпването в НАТО през 1955 година. Днешните мислители и икономисти на немската християндемокрация предлагат осъвременяване на концепцията на Социалното пазарно стопанство в условията на глобализация. Според видни християндемократи в наши дни политиката е придобила толкова голямо значение, решенията на различните проблеми са толкова сложни, че преодоляването на враждебното отношение спрямо политиката и партиите, на оттеглянето в уюта на едно частно битие, е станало жизнено важно. Това е една от най-важните задачи пред ХДС, който създава възможности за сътрудничество и участие, за контрол на гражданите върху политическите действия. Първите двама председатели на Християндемократическия съюз – Конрад Аденауер и Лудвиг Ерхард В края на 2014 година към ХДС принадлежат около 464 хиляди членове, което я прави най-голямата политическа общност в Европа. Средната възраст на членовете на съюза е 59 години. Тя е организация, в чиято дейност участват предимно мъже – 25 процента от членовете са жени, а 75 процента мъже. През своето съществуване като федерална партия от 1950 година (октомври 1950 г. – първи федерален конгрес на ХДС) до днес Християндемократическият съюз е имал само 7 председатели. (Сравнете с гастролиращите за няколко сезона „лидери” на партии в нашия политически живот!!). Трима от тях – Конрад Аденауер, Хелмут Кол и сегашният председател госпожа Ангела Меркел водят организацията сумарно в продължение на над 55 години. Традиционно християндемократите създават следизборни коалиции с немските либерали. След правителството в периода 2005 – 2009 г., от 2013 година за трети път в новата история на Германия на федерално равнище те управляват със социалдемократите в така наречената „Голяма коалиция”. Предлагаме откъс от речта на Ангела Меркел по време на конгреса на ХДС в Хановер през декември 2007 година при приемането на последната Принципна програма на съюза, в която ясно е изразен политическият профил на съюза. Всъщност християндемократите възприемат себе си не като дясна, а като центристка политическа сила. За десни се възприемат по-скоро крайните националистически формации и радикалните групи, на които са чужди основни ценности като умереност, равновесие и баланс на интересите. Лидерът на ХДС Ангела Меркел заяви следното: „Скъпи приятели, тук е центърът! Тук в центъра сме ние – и само ние! Центърът има човешки облик, затова той е нашето място! Християндемократическият съюз от своето основаване досега е защитавал центъра. Правовата държава ще бъде унищожена, ако тя повече не е в състояние да налага правото. И свободата ще се изгуби, ако хората не могат повече да разчитат на възможностите на държавата да защитава по най-добрия начин тях и техния живот, както и тяхното движимо и недвижимо имущество. Свободата и справедливостта също трябва да бъдат укрепвани и утвърждавани. Ние сме за такава политика – като партия на правовата държава и свободата. Като центристка сила ние заявяваме: за цялото време на своето съществуване социализмът нанесе достатъчно щети в Германия. Ние не искаме никога повече социализъм. Не искаме никога повече поробването на свободата. В центъра властва свободата. И това също е основание да сме центристка партия. Демократичният социализъм – това е противоречие вътре в себе си. Логически тези неща не си съответстват като мислене. Социализмът завършва по тоталитарен начин. Без значение дали някой го иска или не. Защото той носи разбирането за равенството на всички. Нещо коренно различно от справедливостта. С това социализмът подкопава готовността за постижения. Той прави слабите по-слаби. Той разрушава обществото и индивида. Бъдещето на Германия е в центъра. Там, където е центърът, сме ние. И там, където сме ние, там е центърът. Центърът сме ние. За благото на Германия и нейните хора”.
  24. За циганите според мен е по-добре е да живеят в къщи или в мезонетни жилища (къщи) от вида на тези около руския пазар в Пловдив (част от Шекера), а не в панелки: болшинството цигани си подържат личното ("тяхното") чисто , макар и бедно.. Особено по селата, там където жилището е тяхно по документи Тъй като доставчицата ми на дрога (тютюн) живее в една от тези мезонетни къщи до Руския пазар, и всеки път и гостувам в тях (от 10 години насам), за не се издъня с това че имам контрабанден тютюн - мога да кажа следното: В това "кварталче" жилищата са поддържани добре от наемателите (плащат се наеми към общината), няма боклуци по градинките пред къщите , жените редовно премитат пред къщите си, и кварталчето в спокойно (всички се познават) Столипиново - там където са панелните блокове е типично гето, за което повече пишещи тук нямат представа.. Освен царството на контрабандата, там е царството на дрогата, Има проституция, барони, хвърляне на камъни по автомобилите, болести, съборетини, незаконно каране на коли (без книжки), кражби.. ПС Това е публикация за живота във VIP квартала до Руския пазар ( Мезонетите срещу Руския пазар са неудачни и ако се строят нови къщи за роми и турци, трябва да са на един етаж, препоръчва Румен Лемберов, шеф на общинското предприятие “Жилфонд”, https://arhiv.marica.bg/обитатели-на-80-мезонета-дайте-ни-работа-а-къщи-сами-ще-си-построим!-news144942.html

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.